Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 260095/25.1.2021г. Година 2021 Град
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд четвърти състав
На двадесети януари Година две хиляди двадесет и първа
В публичното съдебно заседание в следния
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : АТАНАС ШКОДРОВ
като разгледа докладваното от Председателя
наказателно административен характер дело номер 4780 по описа за две хиляди и двадесета година.
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
НП №23-0000884/21.10.2020г. на Началник на Отдел „Контрол“ в РД „АА“ гр. Варна,
с което на И.Н.Г. е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 550
лева на основание чл.177 ал.3 предл.ІІ от Закона за движение по пътищата.
ОСЪЖДА И.Н.Г., ЕГН ********** ***, на осн.
чл.27е от Наредба за правната помощ направените по делото разноски за
възнаграждение на юристконсулт в размер на 120 / сто и двадесет/ лева.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че мотивите са изготвени.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МОТИВИ: Производството е образувано по
жалба на И.Н.Г. против НП, с което му е наложено административно наказание
„глоба”.
В жалбата си въззивника счита наказателното
постановление за неправилно и незаконосъобразно. Счита , че извършеното замерване при продверката е неправилно и не
следва да се вземе предвид при произнасянето на съда. Като доказателство за
неточност на измерването сочи два броя кантарни бележки. Счита, че не е
извършил умишлено деяние, като е управлявал ППС с обща маса, много близка до
регламентираните норми. Алтернативно счита, че е налице маловажен случай на
административно нарушение. Моли съда да отмени наказателното постановление.
В съдебно заседание въззивникът поддържа
жалбата си.
По същество се поддържат основанията за
отмяна, наведени с жалбата.
Представител на органа, издал наказателното
постановление не се явява . В молба моли съда да потвърди НП и претендира
разноски.
След преценка на събраните по делото
доказателства съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 22.07.2020г. служители към РД “АА”
Варна, сред които св. Ю., извършвали рутинни проверки на водачи, осъществяващи
обществени превози на товари.
КПП-то било устроено в гр. Варна, ул.
„Девня“ на около 250 метра преди магазин за гуми „Диана“.
Към мястото, където извършвали проверките
приближил влекач „Ман“, с прикачено
полуремарке, управляван от въззивника Г., извършвайки превоз на товар- пшеница.
На въззивника бил подаден сигнал да
преустанови движението си, след което служителите на АА пристъпили към
проверка. По време на проверката от
страна на служителите на АА били поискани документите на въззивника.
Въз основа на представените документи
служителите на ОО „АА“ установили, че същото се движи по маршрут зърно база „БГ
Агро“ – ПЧМВ.
Масата на превозното средство била измерена
с техническо средство- мобилна везна и възлязла на 41 195 кг. като превишавала
с 1195 килограма максимално допустимата маса на ППС за движение по пътищата,
отворени за обществено ползване.
Въззивника Г. не представил квитанция от АПИ за претоварване.
При това св. Ю. пристъпил към съставяне на
акт за установяване на административно нарушение, в съдържанието на който описал установеното
нарушение и дал правна квалификация на същото. В съдържанието на акта
въззивника вписал, че съобразно замерване камионът е с маса 40100 кг.
Възражения не постъпили в тридневен
срок.
На 21.10.2020г. било издадено НП, видно от
съдържанието на което административно наказващия орган изцяло е възприел
фактическата обстановка, описана в акта за установяване на административно
нарушение. На описаното нарушение била дадена правна квалификация по чл.139
ал.1 т.2 пр.ІІ от ЗДП вр. чл.6 ал.1 т.3 б.“а“ от Наредба№11/2001г. на МРРБ и въззивника бил санкциониран на основание
ЗДП, като му било наложено административно наказание глоба към минимално
предвидения размер.
Горната фактическа обстановка се установява
по безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства -
показанията на разпитания в съдебно заседание свидетел Ю. и приложените по
административонаказателната преписка и делото доказателства- АУАН, който
представлява годно доказателство по делото, съобразно чл.189 ал.2 от ЗДП;
кантарни бележки;пътен лист; товарителници; бон, отразяващ показанията от
измерване на тежесттта на превозното средство посредством дигитална везна;
заявление за периодична проверка на техническото средство и др.
Показанията на св. Ю. са такива на
свидетел- очевидец, който пряко и непосредствено е възприел вида на превозното
средство, превозвания товар, съдържанието на предоставените документи , както и
размера на превишението на товара.
Показанията на свидетеля напълно
кореспондират с отразеното в съставения АУАН, както и с писменото доказателство
по делото – бон, отразяващ показанията от измерване на тежесттта на превозното
средство посредством дигитална везна.
За да се произнесе по жалбата, съдът взе
предвид следното:
Проведеното администратинвонаказателно
производство е в съответствие с изискванията на процесуалния закон, при
правилно приложение на материално правните норми. И актосъставителя и
административнонаказващият орган са изпълнили задълженията си, произтичащи от
ЗАНН - акта за установяване на административно нарушение е бил съставен в
тримесечния срок от откриване на нарушителя; спазен е и тридневния срок за
възражения по АУАН; наказателното постановление е издадено в шестмесечния
преклузивен срок за издаването му. И акта за установяване на административно
нарушение и съставеното наказателно постановление съдържат всички реквизити,
изискуеми от чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Административно наказващия орган правилно,
въз основа на събраните по административно наказателната преписка доказателства
е направил извод, че е извършено административно нарушение, като правилно е
определена квалификацията по ЗДП и вида на административното наказание.
Съдът намери, че при определяне размера на
администратвиното наказание правилно е бил отчетен значителния размер на
превишението и правилно е било преценено, че размер малко над минималния се
явява адекватен на извършеното административно нарушение. Именно такъв размер
способства за постигане на цетиле на генералната и специаната превенция.
Що се отнася до доводите на въззивника за
отмяна на наказателното постановление, наведени с жалбата , съдът не споделя
същите, предвид на следното:
Въззивникът счита, че извършеното замерване при проверката е неправилно и не
следва да се вземе предвид при произнасянето на съда. Като доказателство за
неточност на измерването сочи два броя кантарни бележки.
Съдът, противно на изразената позиция
намери, че от всички доказателства по делото се установява правилното измерване
на масата на превозното средство- св. Ю. е категоричен по отношение начина на
измерване с техническото средство, а видно от приложеното заявление за
последваща периодична проверка, техническото средство е преминало метрологичен
контрол.
В хода на въззивното производство е
допустимо събирането на доказателства, поради което и конкретния начин на
извършване на замерването е изяснен с допустими от закона средства.
Въззивникът счита още, че не е извършил
умишлено деяние, като е управлявал ППС с обща маса, много близка до
регламентираните норми.
Безспорен факт по делото е, че дори от
представената от самия въззивник кантарна бележка, макар и с различно тегло от
замереното посредством техническото средство, се установява превишение на
максимално допустимата маса. Дали такова превишение и със сто килограма; повече
или по- малко, е без значение за отговорността на лицето, предприело
осъществяване на превоза.
На последно място се счита, че е налице
маловажен случай на административно нарушение.
Съдът намери, че правилно от страна на
наказващия орган не е била приложена хипотезата на чл.28 от ЗАНН, тъй като
конкретния случай не показва занижена степен на обществена опасност в сравнение
с обичайните случаи от този вид /напротив- степента на обществена опасност на
нарушителя се явява завишена, доколкото превишението е значително/ и в този
смисъл правилно е било прието, че въззивника следва да бъде санкциониран за
извършеното административно нарушение.
Като взе предвид гореизложеното, съдът
намери, че следва да потвърди
наказателното постановление като правилно и законосъобразно.
С решението си съдът присъди направените по
делото разноски за възнаграждение на юристконсулт.
Водим от горното, съдът постанови решението
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: