№ 851
гр. София, 10.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПАВЕЛ Г. ПАНОВ
при участието на секретаря В.Д.
като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно
наказателно дело № 20221110200284 по описа за 2022 година
Производството е по реда чл. 59 и следващите от ЗАНН
Подадена е жалба срещу Наказателно постановление (НП) № 21-4332-024670 от
01.12.2021г., издадено Д.Д.Д. на длъжност началник сектор към СДВР, отдел Пътна полиция
СДВР, упълномощена със заповед № 8121 з-515/14.05.2018 г, с което на основание чл. 53 от
ЗАНН и чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДВП на В. АЛ. Р., ЕГН
**********, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 700 лева и
наказание „лишаване от правоуправление на МПС” за срок от три месеца.
В жалбата се съдържат доводи, че обстоятелствата, при които е извършено
нарушението, не са описани правилно съгласно чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН., съответно, че е
следвало да се приспадне като възможна грешка числото 3,12 км/ч, а не 3, както е
процедирал АНО. Прави оплаквания, че АУАН не е съставен в присъствието на свидетелите
очевидци или на тези, които са присъствали при установяване на нарушението. Счита, че
АТСС не е преминало метрологичен контрол, а мястото на отразяване на нарушението не
отразено с точни географски координати, а само е посочено името на улицата и номерът ,
съответно, че не е посочена точка на координатната система, релевантна за
местоположението на заснетото МПС, както и точката на разположение на полицейския
автомобил. Сочи, че не е установен режимът на работа на АТСС, съответно, че на снимката
от клипа не са видими налични маркери, обозначаващи използваните лазерни лъчи, като с
тяхна помощ би се установило на кое точно МПС е измерена скоростта, като не е ясно в
1
зоната на измерване дали попада само автомобилът на жалбоподателя. Моли съда да отмени
НП. Претендира разноски
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се
от адв. Б., който пледира за отмяна на НП.
Въззиваемата страна е редовно уведомена, не изпраща процесуален представител в
съдебно заседание и не взема становище по жалбата.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства намира за установено следното:
На 19.08.2021 г. в 13:55 часа лек автомобил - "МЕРЦЕДЕС МЛ 350 с per №
СВ******КА, регистриран и собственост на В. АЛ. Р., ЕГН ********** се движел в гр.Сов.
До №36, при ограничение на скоростта от 50 км/ч, важащо за населено място, автомобилът,
посочен по-горе, е засечен да се движи със 104 км/ч, като е приспаднат толеранс от 3% във
връзка с допустима грешка при измерване на скорост и същата се зачита като 101 км/ч.
Нарушението е установено с техническо средство – мобилна система за видеонаблюдение
TFR 1M №653, записваща дата, час, място, скорост и регистрационен номер.
Явилият се в ОПП СДВР жалбоподател попълнил декларация по чл.188 от ЗДвП, като
заявил, че автомобилът е управляван от него в посочения ден и час.
Следствие на това на жалбоподателя бил съставен АУАН на 05.11.2021г. за извършено
нарушение в присъствието на двама свидетели при съставяне на акта. Като правна норма,
която е нарушена, е посочен чл. 21, ал 1 във вр. чл. 165, ал. 2, т. 6 от ЗДВП. АУАН е връчен
срещу подпис на лицето на 05.11.2021г. Жалбоподателят не посочил да има възражения. До
издаване на НП такива не са постъпвали.
Въз основа на съставения АУАН е издадено Наказателно постановление (НП) № 21-
4332-024670 от 01.12.2021г., издадено Д.Д.Д. на длъжност началник сектор към СДВР, отдел
Пътна полиция СДВР, упълномощена със заповед № 8121 з-515/14.05.2018 г, с което на
основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от
ЗДВП на В. АЛ. Р., ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба” в
размер на 700 лева и наказание „лишаване от правоуправление на МПС” за срок от три
месеца.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото
гласни доказателствени средства (показанията на актосъставителя Чалева) и писмени
доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК. Съдът кредитира изцяло приложените
доказателства, тъй като те не съдържат противоречия и в своята съвкупност изграждат
непротиворечиво фактите по делото.
2
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги инстанция по
същество – чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността, т.е. дали
правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съобразно приложените към
административнонаказателната преписка заповеди за компетентност.
Актът за установяване на административно нарушение е издаден от компетентен орган
в законоустановения срок от установяване на нарушението и изясняване самоличността на
извършителя. С помощта на изправни технически средства е установена точната скорост на
превозното средство 101 км/ч (с приспаднат толеранс от 3% в полза на водача) при
ограничение за населено място 50 км/ч и мястото на установяване на нарушението, с което
са изяснени относимите обстоятелства. Съдът констатира, в правната квалификация на
нарушената правна норма актосъставителят е посочил освен точната квалификация – чл. 21,
ал. 1 от ЗДвП, и основанието, на което са използвани технически средства за установяване
на нарушението. Това не може да предизвика обаче съмнение относно това, коя е
нарушената правна норма, доколкото в допълнително посочената разпоредба не се съдържа
норма, във връзка с която може да възникне административнонаказателна отговорност за
жалбоподателя, а просто е посочено законовото основание за използване на техническите
средства при установяване на нарушението. Актът е подписан от актосъставителя,
свидетелите и нарушителя при връчването му. На базата на него и в предвидения срок е
издадено съответното наказателно постановление от компетентния за това орган, посочена е
правилна правна квалификация, която напълно отговаря на деянието, а постановлението е
връчено на 10.01.2022г. на нарушителя. Останалите реквизити на АУАН и на наказателното
постановление са попълнени съгласно изискванията на ЗАНН.
Неоснователни са възраженията, че АУАН не е съставен в присъствието на
свидетелите на установяване на нарушението. Двамата свидетели по АУАН Й. и П. са
свидетели при съставяне на акта, когато именно е установено нарушението – при подаване
на декларацията по чл.188 от ЗДвП, в същия ден, в който е и изготвен АУАН. Нарушителят
е бил установен именно след подаване на декларацията, доколкото тогава е установено кой е
управлявал автомобилът. Съдът не констатира в тази връзка съществено процесуално
нарушение, когато да ограничава правата на жалбоподателя в хода на производството.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че не е ясен режимът на работа на
АТСС, заснело автомобила на Р.. В протокола за използване на уреда е посочено, че същият
е бил в стационарен режим на измерване, с посока на задействане – приближаващите се
автомобили.
Съдът намира, че правилно е приспаднат и толерансът за възможна грешка в размер на
3% от отчетената скорост в полза на водача. Несериозно е да се твърди, че скоростта на
движение следва да се изчислява в десетични и стотични знаци след десетична запетая,
3
съответно да се приспада числото 3,12, както твърди жалбоподателят. Правилно АНО е
закръглил числото към 3 км/ч и е приспаднал именно тази стойност от отчетената скорост,
което отново е в полза на жалбоподателя, доколкото грешката би могла да е и в обратната
посока – радарът да е отчел по-ниска скорост с 3%, а жалбоподателят да се е движел по-
бързо. В случая толерансът на възможна грешка облагодетелства жалбоподателя и същият
правилно е изчислен в негова полза.
Спазен е давностният срок, предвиден в чл.34,ал.1 от ЗАНН. Разпоредбата предвижда,
че не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за
установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя
или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. Нарушителят не е известен
още при преминаването му покрай мобилната система. Първо следва да се посочи, че тази
система, съгласно предвиденото в ЗДвП и подзаконовите нормативни актове, уреждащи
ползването на такива радарни системи, се предвижда, че те действат автономно и без намеса
на контролните органи, съответно е необходимо информацията от тях да бъде извлечена и
обработена, а впоследствие и да се установи кое лице е управлявало автомобила. Това става
едва при попълването на декларация по чл.188, ал.1 от ЗДвП, според който текст,
собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за
извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за
извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство.
Следователно за датата, от която следва да се приеме, че тече тримесечният срок за
съставяне на АУАН е датата на попълване на декларация или отказа да се попълни такава.
Когато контролният орган е наясно спрямо кого следва да състави АУАН и кой реално е
деецът започва да тече и този тримесечен срок, който е своеобразна санкция са
бездействието на компетентните лица да образуват производство по ЗАНН чрез съставяне
на АУАН. В случая органите са предприели всички възможни усилия за установяването на
нарушителя и призоваването му да е яви и да попълни декларация. Немислимо е да се
твърди, че още при извършването на нарушението започва да тече тримесечният срок за
съставяне на АУАН, доколкото в този момент няма яснота за самоличността на нарушителя.
Спазен е и едногодишният срок от извършване на нарушението.
Ясно и точно са посочени всички елементи от състава на нарушението в АУАН и НП.
Посочена е измерената скорост, като е посочен и толерансът в размер на 3%, както и
наказуемата скорост. В двата документа фигурират автомобилът, който е заснет,
техническото средство, с което е осъществяван контролът, датата, часът и мястото на
нарушението. Неоснователни са аргументите в обратната посока, посочени в жалбата. Не е
необходимо да се посочват точните географски координати на мястото на нарушението,
доколкото то е точно определено и фиксирано както в АУАН, така и в НП с посочването на
точния административен адрес на мястото, където е заснет автомобилът. Няма изискване да
се посочва точка на координатната система, релевантна за местоположението на заснетото
МПС и на патрулния автомобил. Няма такова изискване в закона, съответно съдът следва да
посочи, че градовете и обектите в тях не се нанасят на координатна система, която има
4
съвсем други функции и предназначение, още по-малко за целите на
административнонаказателното производство.
Жалбоподателят е попълнил декларация по чл. 188 ЗДвП, и е посочил, че именно той е
управлявал автомобила. Разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗДВП предвижда, че собственикът
или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с
него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното
нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. В случая не
е посочено друго лице, а самият жалбоподател, следователно правилно и законосъобразно е
ангажирана отговорността му, който е и собственик на автомобила, видно то материалите
по делото, попълнената от него декларация.
Доколкото лекият автомобил е заснет като единствено МПС на пътното платно към
момента на отчитане на скоростта и липсват други МПС, следва да се приеме, че АНО е
доказал по безсъмнен начин констатациите в АУАН, инкорпорирани в процесното НП, тъй
като единствено възможно е само този автомобил да се е движил със засечената скорост.
Неоснователни в този смисъл са доводите в жалбата, че не е ясно къде се пресичат лазерните
лъчи на радара, доколкото в обхвата на АТСС е бил само автомобилът на жалбоподателя.
От събраните по делото доказателства се установява, че използваното техническо
средство е било изправно към момента на установяване на нарушението и е било от групата
на т. нар „одобрен тип” устройства за измерване, видно от представеното удостоверение. По
делото е представен и протокол за последваща проверка на техническото средство, видно от
който към датата на заснетия клип средството е било изправно. Съгласно чл.30, ал.5 от
Закона за измерванията, когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл,
намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се
считат от одобрен тип, какъвто е и настоящият случай. Представените от АНО
удостоверение и протокол за проверка доказват годността на уреда да измерва точно, както
и допустимата грешка, която от издадения АУАН, снимка от клип и НП е ценена в полза на
водача и от измерената скорост законосъобразно са приспаднати 3 процента. Неоснователно
е възражението, че радарът, с който е засечен автомобилът, не отговаря на изискванията на
закона и на подзаконовите нормативни актове, уреждащи неговото използване.
Безспорен се явява въпросът за съществуващото ограничение в участъка, в който се
твърди да е извършено нарушението. В АУАН в НП, както и в протокола за използване на
техническото средство, е видно, че се посочва общото ограничение за населено място –
регламентирано в чл.21, ал.1 от ЗДвП – 50 км./ч. Изрично в този протокол е посочено, че
знак за ограничение няма, а и жалбоподателят не твърди наличието на такъв. Не се
установява да е наличен знак и от представената схема за организацията на движението в
този участък. Общо важими са правилата на цитираната разпоредба. Чл.21, ал.2 от ЗДвП
предвижда изрично, че когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е
различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак. Ето защо при липса на
изричен пътен знак, указващ друго, движението в участъка, където е констатирано
нарушението, е именно ограничено със скорост до 50 км/ч.
5
Нормата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП гласи, че при избиране скоростта на движение на
водачът на пътно превозно средство от категория В е забранено да превишава скоростта от
50 km/h в рамките на населено място. От писмените доказателства се доказва, че мястото на
видеоконтрола попада в територията на гр. София. Така от доказателствата по делото
безспорно се установява, че Р. е нарушил правилото на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, тъй като е
шофирал със 101 км/ч., при ограничение от 50 км/ч. Ето защо, настоящият състав намира, че
нарушението, визирано в НП, е доказано от обективна страна.
По надлежен ред е посочено и мястото на нарушението. Същото фигурира както в
АУАН, така и в НП - в гр.София по бул.Пейо К.Яворов до №36 с посока на движение от
бул.Драган Цанков към бул.Черни връх. Съдът намира, че така описано мястото на
нарушението в пълна степен дава възможност на наказаното лице да разбере възприетата от
АНО фактическа обстановка. Самото място на нарушението и съответно локацията на
техническото средство, с което е заснет нарушителят, се установява и от протокола,
изготвен при използването на автоматизираното ТС.
Съдът намира, че нарушението е извършено при форма на вината пряк умисъл,
доколкото водачът е можел и е бил длъжен да съобрази поведението си на пътя със
законоустановените правила за движението на МПС, а не го е сторил. Движейки се с
превишена скорост, жалбоподателят е съзнавал, че извършва закононарушение.
По размера на наказанията:
Нормата на чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП предвижда, че водач, който превиши
разрешената максимална скорост в населено място, се наказва за превишаване с над 50 km/h
- с глоба 700 лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство,
като за всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв. Съдът
намира, че наказанията „глоба” в размер на 700 лева и „лишаване от правоуправление за
срок от три месеца” са правилно определени и размерът на двете наказания е точно
предвиден в закона, поради което съдебният състав няма възможност да ревизира размера
на същите.
При горните мотиви, съдът намира, че обжалваното постановление е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Право на разноски има въззиваемата страна, която не претендира такива, съответно не
ѝ се следват.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление (НП) № 21-4332-024670 от
01.12.2021г., издадено Д.Д.Д. на длъжност началник сектор към СДВР, отдел Пътна полиция
СДВР, упълномощена със заповед № 8121 з-515/14.05.2018 г, с което на основание чл. 53 от
ЗАНН и чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДВП на В. АЛ. Р., ЕГН
6
**********, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 700 лева и
наказание „лишаване от правоуправление на МПС” за срок от три месеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
София – град, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7