Р Е Ш Е Н И Е № 193/2.11.2021 г.
гр. Ямбол, 02.11.2021
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Ямболският административен съд, шести
състав, в публично заседание на двадесет и седми октомври две хиляди двадесет и
първа година в състав:
Съдия: Ст. Вълчев
при секретаря В. Митева, разгледа
докладваното от съдията адм. дело № 218 по описа за
2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано
по реда на чл.172, ал.5 от ЗДвП във връзка с чл.145 АПК по жалба на А.Т.Й. ***,
чрез пълномощника си адвокат М.К. от * с адрес за получаване на книжа гр.*,
област Хасково, улица *, имейл **, тел:****** против Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка №21-0358-000117/13.07.2021 г. по чл.171,
т.2а, б.“а“ от ЗДвП на Началника на РУ-* към ОДМВР Хасково, с която на А.Т.Й. е
наложена принудителна административна
мярка прекратяване на регистрацията на ППС л.а. “*“ за срок от 6 месеца и са
отнети СРМПС №******* и 2 броя табели с ...
В жалбата се твърди, че заповедта
е незаконосъобразна поради допуснати редица процесуални нарушение в административното
производство, които ще се изложат в съдебно заседание и поради липсва и материалноправно основание за налагане на наказанието. Претендира
се да бъде отменен изцяло оспорения акт и се присъдят направените по делото
разноски.
В съдебно заседание
жалбоподателя редовно призован не се явява и не се представлява, като с писмена
молба подържа жалбата и направените в нея искания.
Ответната страна не изпраща
представител в съдебно заседание, като в придружителното
писмо изразява становище, че жалбата е неоснователна и не следва да се отменя
оспорената заповед.
След цялостна преценка на
събраните по делото доказателства в тяхното единство и поотделно, съдът приема
за установена следната фактическа
обстановка:
На 12.07.2021 г. около 21:25
ч. в гр.* на ул."*" служители на РУ-* към ОД на МВР-Хасково са спрели
л.а. "* " с рег.номер *******, собственост на А.Т.Й. ***, управляван
от М.С.Й. от гр.*, като при извършената проверка водачът не е представил СУМПС
и е заявявил, че не притежава такова, а от
извършената справка в АИС-АНД се е установило, че е неправоспсобен
водач.
За посоченото е бил съставен АУАН серия АА, № 851769/12.07.2021
г., в който водача е вписал „имам възражения“ и е отказал да подпише. С акта са
иззети СРМПС № *******
и два броя регистрационни табели с № *******.
Разпитаните като свидетели
по делото актосъставител С. и свидетел по акта С.
заявяват в съдебно заседание, че при изпълнение на служебните си задължения на
посочените по-горе дата и място втория от тях е спрял за проверка л.а. "* "
с рег.номер *******, управляван от М.С.Й. от гр.*, като водача не е представил
СУМПС и е заявявил, че не притежава такова, а от
извършената справка в АИС-АНД се е установило, че е неправоспсобен
водач. При съставена на АУАН е ползвано СРМПС и съобразнно
данните в него е отразено, че собственик на автомобила е А.Т.Й.-майка на
водача, която също е присъствала на проверката и макар неофициално не е имала
възражения за това.
Видно от приложената по
делото Справка за нарушител-водач М.С.Й. от гр.* не притежава СУМПС.
Със Заповед за п*гане на принудителна административна мярка №21-0358-000117/13.07.2021 г. по чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП на Началника на РУ-* към ОДМВР Хасково на А.Т.Й. е наложена принудителна административна мярка прекратяване на регистрацията на ППС л.а. “*“ с .за срок от 6 месеца и са отнети СРМПС №******* и 2 броя табели с .., която заповед е получано от адресата на 13.07.2021 г.
При така изяснената
фактическа обстановка и след проверка на оспорвания административен акт
съобразно чл.168, ал.1 АПК, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално
допустима, като подадена от надлежна страна с правен интерес от обжалването и в
преклузивния срок по чл.149, ал.1 АПК.
Разгледана по същество
жалбата се явява неоснователна по следните съображения:
Предмет на оспорване пред
Административен съд Ямбол е Заповед за п*гане на
принудителна административна мярка №21-0358-000117/13.07.2021 г. по чл.171,
т.2а, б.“а“ от ЗДвП на Началника на РУ-* към ОДМВР Хасково, с която на А.Т.Й. е
наложена принудителна административна
мярка прекратяване на регистрацията на ППС л.а. “*“ с .за срок от 6 месеца и са
отнети СРМПС №******* и 2 броя табели с ....
Съгласно чл.168 АПК във
връзка с чл.142 АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към
момента на издаването му на всички основания по чл.146 АПК, без да се
ограничава само с тези посочени от оспорващия.
Необходимо е да са налице в
тяхната съвкупност всички изисквания за валидност на административния акт, а
именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на
административно-производствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства с целта на
закона.
Липсата на някоя от
предпоставките води до незаконосъобразност на административния акт и е
основание за отменянето му.
В настоящия случай оспорения
акт е издаден на Началника на РУ-* към ОДМВР Хасково в рамките на неговата
компетентност, съгласно Заповед УРИ 12533-479/16.11.2020 г. на директор ОДМВР
Хасково, в изискуемата писмена форма, с мотивирана заповед и при спазване на
процедурата визирана в закона.
Не са налице и противоречия
с материалноправните норми или несъответствие с целта
на закона, както следва:
Принудителните
административни мерки по глава шеста от ЗДвП, имат временен характер. Те не са
вид наказание, а имат за цел да се възпрепятства от участие в движението водач,
за който са констатирани по надлежен ред несъответствия със законовите
изисквания от различен характер, за времето до отстраняване на причините.
Следва да се посочи, че
административно-наказателната отговорност за виновно неизпълнение на административноправни задължения е самостоятелна и
независима от административната принуда като вид държавна принуда - средство за
обезпечаване правомерното осъществяване на правоотношения, възникващи в сферата
на изпълнително-разпоредителната дейност.
Поради това между
административният акт, с който се п*га превантивна ПАМ и наложеното на същия
адресат административно наказание с правораздавателен акт на административнонаказателна юрисдикция (наказателно
постановление) няма обуславяща връзка, извън общия правопораждащ
ги юридически факт - допуснатото закононарушение.
Ето защо както наказателното постановление не
е задължително условие (елемент от фактическия състав) за прилагане на ПАМ по
отношение санкционираното лице, така и евентуалните пороци в АУАН не влекат
порочност на издадената заповед, т.к. се ползва единствено и само
обстоятелствената част, описваща извършеното нарушение.
Съгласно чл. 171, ал.1 от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителни
административни мерки, като една от тях според т.2а, б.“а“ е прекратяване на
регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно
превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно
превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за
управление е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл.69а
от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно
превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства
– за срок от 6 месеца до една година.
За да е приложима цитираната
норма е необходимо и достатъчно да са осъществени в своята съвкупност
кумулативно дадените предпоставки, а именно субекта по отношение на което се
налага ПАМ да е собственик на автомобила, който да се управлява от лице, за
което са налице посочените по-горе обстоятества.
В случая не се спори, че
лицето по отношение на което е постановена ПАМ е собственик на автомобила, а от
събраните по делото доказателства безспорно се установява, че водача управлявал
автомобила не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към
която спада управляваното от него моторно превозно средство, с което са
осъществени визираните в закона материално-правни предпоставки.
Собствеността на МПС и
управлението му от лице, на което временно е отнето свидетелството за управление
на МПС са релевантните факти, безспорно установен пред настоящата инстанция, с
осъществяването на които за административния орган, действащ в условията на
обвързана компетентност, е възникнало задължението да приложи принудителната
административна мярка и да прекрати регистрацията на пътното превозно средство.
В настоящият случай съдът не
споделя доводите на оспорващия, т.к. в закона липсва изискване собственика на
автомобила да е знаел, че водача управлява автомобила, а е достатъчно неговото моторно
превозно средство да е управлявано от лице, за което са налице визираните в
приложимата правна норма обстоятелства. Що се касае за наличието на допуснати
редица процесуални нарушение в административното производство, то такива не са
посочени в жалбата, нито бяха конкретизирани в хода на съдебното производство.
Предвид посоченото атакуаната заповед е валидна, като издадена от оправомощено лице, в кръга на неговите пълномощия, при
наличието на дължимите материално-правните предпоставки и без да са налице
съществени нарушения на процесуалните норми, поради което съдът счита че
жалбата е неоснователна и като такава следва да се отхвърли.
Водим от горното, Я А С, шести
административен състав
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на А.Т.Й. ***, чрез
пълномощника си адвокат М.К. от * с адрес за получаване на книжа гр.*, област
Хасково, улица *, имейл **, тел:****** против Заповед за п*гане
на принудителна административна мярка №21-0358-000117/13.07.2021 г. по чл.171,
т.2а, б.“а“ от ЗДвП на Началника на РУ-* към ОДМВР Хасково, с която на А.Т.Й. е
наложена принудителна административна
мярка прекратяване на регистрацията на ППС л.а. “*“ с .за срок от 6 месеца и са
отнети СРМПС №******* и 2 броя табели с ...
Решението на основание чл.172, ал.5 ЗДвП не подлежи на
обжалване.
СЪДИЯ:
/п/ не се чете