№ 1915
гр. Варна, 17.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Даниела Ил. Писарова
Членове:Светлана Тодорова
Цветелина Г. Хекимова
при участието на секретаря Мая Т. Иванова
като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно гражданско
дело № 20213100502346 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.259 ГПК.
Образувано е по ВЖ вх.№53857/07.08.2020г., подадена от ДЖЕЙ УОТЪР ЕООД,
ЕИК *********, чрез пълномощник на страната адв.С.О., срещу решение
№2875/06.07.2020г., постановено по ГД №6749/2019г. на ВРС, 46 състав, с което съдът е
уважил изцяло предявения от М.С. Г. –Б., ЕГН ********** срещу ДЖЕЙ УОТЪР ЕООД и
срещу ЛУКС ИМОТИ ВАРНА ЕООД, иск за отричане съществуването на вземане на Джей
Уотър ЕООД от Лукс имоти Варна ЕООД, за сумата от 24 480.40 лева, представляващи
възнаграждение по договор за доставка и монтаж от 14.07.2014г.; сумата 489.60 лева –
държавна такса и сумата 640 лева адв.възнаграждение, за които в полза на Джей Уотър
ЕООД е издаден изпълнителен лист по реда на чл.410 ГПК по ЧГД №131/2015г. на РС-
гр.Елена, на основание чл.464 ГПК.
В жалбата се излага, че постановеното от ВРС решение е неправилно. Твърди се
допуснато процесуално нарушение, което е довело до непопълване на делото с относим
доказателствен материал и до неблагоприятно решение за жалбоподателя. Твърди се, че
съдът е указал доказателствена тежест на дружеството с доклада по спора, но същевременно
оставил без уважение относимо доказателствено искане за допускане на СТЕ. Твърди се, че
съдът неправилно е установил фактическата обстановка по делото. Твърди се пълно
1
изпълнение на възложените с договор от 14.07.2014г. СМР, а и липса на доводи и
възражения на насрещната по договора страна в тази насока. Поддържа се, че видно от
представената преписка на РС –Елена, се установявало, че издадената заповед не е базирана
единствено на договора за СМР, а и на останалите доказателства към заявлението, които
установяват допълнително извършени СМР и монтирани съоръжения. Твърди се, че
наличието на договорна връзка се установява и от доказаните частични плащания по
договора и осчетоводяване при страните по същия, вкл. фактури и платежни нареждания.
Прави се довод, че по делото не са представени доказателства за разваляне на договора като
не са налице и данни за липса на възможност за изпълнение. Тъй като договорната връзка не
е прекратена, то е налице основание за търсене на остатъчното плащане по договора.
Жалбоподателят сочи, че в производството по чл.464 ГПК е достатъчно доказване на
основание за задължението на другия кредитор и неговата валидност. Страната се позовава
и на извъндоговорно основание за съществуване на вземане от другия ответник въз основа
на неоснователно обогатяване. Прави се довод, че този иск няма за цел да установява точния
размер на вземането на конкуриращия взискател, а само неговото съществуване. Претендира
се отмяна на решението.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната
страна М. Г. – Б., чрез адв.Н.Т. от ВАК, за неоснователност на жалбата. Оспорват се
оплакванията за неправилност на първ.решение и допуснати от първата инстанция
процесуални нарушения. Твърди се, че в производството ответникът не е направил
допустими и относими доказателствени искания за попълване на делото. Подчертава, че
разпределената док.тежест с оглед оспорване на фактурите е изисквала активно
проц.поведение от страната, каквото тя не е демонстрирала. Твърди се, че причина за
протакането на делото е именно поведението на въззивника, а не на съда или др.страни.
Изразява се становище и относно материалноправното решение по спора като
съответстващо на практиката и нормативната регулация. Прави се довод, че док.тежест е
надлежно и законосъобразно разпределена между страните съобразно характера на
предявения иск. Претендира се отхвърляне на жалбата и потвърждаване на съдебния акт
ведно с присъждане на сторените разноски и адв.хонорар.
По делото е постъпило становище и на другия ответник ЛУКС ИМОТИ ВАРНА
ЕООД, чрез адв.Б., за неоснователност на въззивната жалба. Не се споделят и се оспорват
направените от въззивника оплаквания за материална незаконосъобразност на обжалваното
решение и допуснати от първата инстанция проц.нарушения. Поддържа се становище
съобразно изложеното в отговора на исковата молба, а именно, че всички дължими на Джей
Уотър ЕООД суми по договора за СМР от 14.07.14г., са били надлежно заплатени от
задължената страна Лукс имоти Варна ЕООД, което се установява от издадените фактури и
документите за извършените плащания. Същевременно по делото не са ангажирани каквито
и да са доказателства за възложени по договора допълнителни СМР по изграждането на
басейн, за параметрите на това възлагане и приемане на работата от възложителя. За първи
път в жалбата се сочи като основание на вземането „неоснователно обогатяване“ на Лукс
2
имоти Варна, поради което страната счита същото за недопустимо. Претендира се
потвърждаване на съдебното решение като правилно и законосъобразно. Претендира се
присъждане на сторените разноски.
В съдебно заседание пред въззивния съд, въззивникът редовно призован, не се
представлява, но с писмена молба адв.О. не възразява за гледане на делото в отсъствие на
страната.
Въззиваемата страна ЛУКС ИМОТИ ВАРНА ЕООД, чрез адв.Б., оспорва
основателността на жалбата.
Въззиваемата страна М.С. Г.-Б., чрез адв.Н.Т., оспорва основателността на жалбата.
За да се произнесе по спора, въззивният състав на първо място установи, че
производството е било образувано по искова молба на М. Б. срещу ЛУКС ИМОТИ ВАРНА
ЕООД и ДЖЕЙ УОТЪР ЕООД, за установяване, че първият ответник не дължи на втория,
сумата от 24 480.40 лева, възнаграждение по договор за доставка и монтаж от 14.07.2014г.
както и сумата 489.60 лева – държавна такса и 640 лева адв.възнаграждение, за които суми е
издаден изпълнителен лист по реда на чл.410 ГПК по ЧГД №131/2015г. на РС – гр.Елена. За
да обоснове интерес от предявения иск ищцата сочи, че е кредитор на Лукс имоти Варна
ЕООД по изпълнителен лист, издаден по друго ЧГД №4970/2018г. на ВРС, съответно
взискател по изп.дело №912/2017г. на ЧСИ Захари Димитров, рег.№808, Варна. Твърди се,
че ответникът Джей Уотър също е кредитор на ответното дружество Лукс имоти Варна,
конституиран в изп.дело и участващ в извършеното от ЧСИ разпределение на осребрени
суми от 12.04.2019г. Твърди се, че конкурирането с втория ответник мотивира ищцата да
предяви иска за отричане на вземането на същия кредитор, участващо в разпределението.
Твърди, че Джей Уотър се явява привиден кредитор на ответника Лукс имоти Варна ЕООД,
тъй като вземането му не съществува. Твърди се, че по договора за СМР от 14.07.2014г.,
сключен между ответните дружества, по който Джей Уотър е изпълнител, а другия ответник
– възложител, са касае за извършване на изработка по имот в с.Николовци, общ.Елена
срещу цена от 87212.94 лева. За сумата са издадени от изпълнителя фактури на същата
стойност. Според ищеца, въз основа анализ на приложените доказателства, не е налице
вземане на ответника Джей Уотър от Лукс имоти Варна по процесния договор, тъй като
всички задължения са изплатени. Твърди се предявяване на разпределението на 12.04.2019г.,
от който момент тече едномесечния срок за предявяване на иска по чл.464 ГПК по
отношение на длъжника и привидния кредитор. Тази фактология обосновава правния
интерес на ищеца от оспорване съществуването на вземане на друг кредитор в
принудителното изпълнение спрямо Лукс имоти Варна. Претендират се и сторените
разноски.
В срок е постъпил отговор от насрещните страни, с който ответникът Лукс имоти
Варна излага становище за основателност на отрицателния установителен иск без да оспорва
изложените в исковата молба факти и обстоятелства. Твърди, че по процесния договор с
Джей Уотър ЕООД е налице пълно изпълнение на задължението на възложителя Лукс
имоти Варна като не съществува задължението, за което ответното дружество участва в
3
разпределението по изп.дело №912/2017г. на ЧСИ З.Димитров.
Вторият ответник Джей Уотър ЕООД оспорва основателността на иска. Оспорва и
допустимостта на иска предвид издадения ИЛ по ЧГД №131/2015г. на РС-Елена. Твърди
липса на правен интерес за ищцата от иска поради наличие на достатъчно имущество у
длъжника за изпълнение на задължението спрямо нея. Оспорват се приложените към
исковата молба документи като относими към процесния договор за СМР. Оспорва се
основателността на иска. Без да се излага ясно становище по договора за СМР, ответникът
сочи, че изпълнителния лист е издаден както за основното строителство, така и за
допълнително възложени СМР както и неустойка за забава. Претендира се отхвърляне на
иска.
Съдът, въз основа твърденията и възраженията на страните, събраните доказателства,
ценени в съвкупност, в пределите на въззивното производство, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
При преценка редовността на жалбата и постъпилите отговори, съдът съобрази, че
жалбата е подадена в преклузивния срок, от надлежна страна, чрез редовно упълномощен за
въззивна инстанция проц.представител, при интерес от обжалването. Администрирането на
жалбата е надлежно извършено, вкл. постановено определение №265258/22.07.2021г. по
чл.77 ГПК вр.чл.248 ГПК. Редовни са и постъпилите отговори по жалбата.
Страните не правят доказателствени искания.
По наведените от въззивника оплаквания за допуснати от ВРС процесуални
нарушения, съставът ги намира за напълно неоснователни. След преценка на въведените от
страните твърдения, възражения и доводи по спора както и обективирания в определение
№11401/02.09.2019г. доклад на първата инстанция, съотв. извършените по делото
процесуални действия, съдът намира, че не са налице процесуални нарушения. Докладът е
пълен, точен и ясен. Освен това, твърдейки допуснати от съда нарушения страната не е
направила съответните док.искания с жалбата си.
С оглед качеството на ответника ЛУКС ИМОТИ ВАРНА ЕООД на задължителен
другар на въззивника и на основание чл.265, ал.2 ГПК, същият е служебно конституиран във
въззивното производство.
Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността, а по
допустимостта в обжалваната част; по отношение на правилността на решението съдът е
обвързан от оплакванията в жалбата. Решението на първоинстанционния съд съдържа
реквизитите по чл.236 ГПК и е действително, произнасянето съответства на предявените
искания и правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението
са допустими.
По възраженията за недопустимост на иска: Въззивният съд намира предявения иск с
правно основание чл.464 ГПК за допустим – предявен от легитимирана като взискател по
изп.дело страна, при съобразяване останалите процесуални изисквания на цитираната
разпоредба. Предявеният иск е отрицателен установителен иск за отричане съществуване на
4
вземане на конкуриращ в изпълнението взискател Джей Уотър ЕООД от общия длъжник
Лукс имоти Варна ЕООД, което вземане е основано на изпълнителен лист, издаден по реда
на чл.410 ГПК, въз основа на договор за СМР/изработка/ от 14.07.2014г., сключен между
двете ответни дружества. Искът е предявен в преклузивния срок, считано от извършеното
разпределение по изп.дело №912/2017г. на ЧСИ З.Димитров.
Съгласно приложен протокол за разпределение, изготвен на 12.04.2019г., получената
общо сума за разпределение е предназначена за удовлетворяване на взискателите в
производството по изп.дело №912/2017г. на ЧСИ З.Димитров /л.43/, като ответникът ДЖЕЙ
УОТЪР ЕООД е с вземане в т.3 от протокола, което конкурира с вземането на ищцата М. Г.
по т.6 от същия протокол. Интересът на ищцата като взискател в изпълнението се поражда
от момента на присъединяването на другия кредитор, поради което разпределението и
предвидения в ГПК преклузивен срок за оспорване вземането на трето лице, предопределя
единствено характера на иска. Доколкото в случая искът на оспорващия взискател е
предявен в преклузивния едномесечен срок от разпределението, то и избраната форма на
защита чрез отрицателен установителен иск е допустимата.
До приключване на устните прения в настоящото производство, не са ангажирани
доказателства за отпадане интереса и легитимацията на ищеца по иска с правно основание
чл.464 ГПК.
От приложеното ЧГД №131/2015г. на РС-Елена е видно, че същото е образувано по
заявление по чл.410 ГПК на Джей Уотър ЕООД, София срещу Лукс имоти Варна ЕООД,
Варна, за осъждане на ответника да заплати сумите 24 480.40 лева – дължимо
възнаграждение по чл.6 от Договор за доставка и монтаж от 14.07.2014г., на основание
чл.266 ЗЗД. В т.12 от заявлението подробно са посочени фактите по основанието на
вземането: Договор за доставка и монтаж на спа център с възложител Лукс имоти Варна и
изпълнител Джей Уотър ЕООД, сключен на 14.07.2014г. за парна баня, финландска сауна,
арома сауна, контрастен душ, ледена купа, зона за почивка, джакузи и кнайп пътека,
описани в спецификация №1 към договора, на обща стойност от 87 212.94 лева. Посочен е
подробно начин на плащане на възнаграждението. Твърди се възлагането и на допълнителни
работи – довършване вътрешния облик на спа центъра – витражи, опънат таван, облицовка,
шпакловане и боядисване, осветление и окабеляване на стойност 24 480.40 лева. Твърди се,
че на 20.12.14г. е подписан протокол за извършване на всички работи. Твърди се липса на
плащане от Лукс имоти на посочената сума от 24 480.40 лева за допълнителните СМР. Към
заявлението е приложен договорът за СМР, видно от който е уговорено единствено
извършването на основните доставка и монтаж на спа център /оборудване/ срещу цена от
87 212.94 лева. Съгласно подписан от страните двустранно Констативен протокол от
20.12.2014г., всички възложени работи са били изпълнени към посочената дата, вкл.
вътрешния интериор на спа –център.
Въз основа на заявлението е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
от 26.06.2015г. по ЧГД №131/2015г. на РС - Елена, по чл.410 ГПК, за посочената като
допълнителни плащания по допълнително възложени СМР в размер на 24 480.40 лева ведно
5
с 489.60 лева държавни такси и 640 лева адв.възнаграждение. Именно процесната заповед е
предмет на изпълнение по изп.дело №912/2017г. на ЧСИ З.Димитров.
По заповедното дело длъжникът е бил уведомен на стария си адрес на управление
вместо на отразения в ТР през м.11.2015г. нов адрес. Поради липса на постъпило
възражение, на 21.08.2015г. е издаден изпълнителен лист въз основа на сумите по заповедта.
Депозираното възражение от длъжника по чл.423 ГПК не е било прието от съда съгласно
определение от 30.03.2016г. по ЧГД №1493/2015г. на ОС-Велико Търново. Заповедта се е
стабилизирала и въз основа на същата е издаден изпълнителен лист.
Съгласно приложения по делото договор за доставка и монтаж, освен доставянето на
спа оборудването, ответното дружество /въззивник/ е следвало да извърши и свързаните с
това СМР в спа центъра. Както от клаузите на договора, така и от спецификацията към
същия /на л.17/ не следва възлагане на други допълнителни СМР по обекта. Същевременно
не се спори, че между ответните дружества е налице и друг договор за СМР – по отношение
на басейн в същия имот.
В тази връзка, в първото съдебно заседание пред ВРС е направено изявление от
ответника, че между страните е налице висящо и друго производство по ГД №6745/2019г.,
което касае извършените други СМР, за басейн, намиращ се в същия обект по договора за
СМР от 14.07.2014г. Съдът е отказал обединяване на двете дела.
По делото е приобщено удостоверение от Община Елена от 23.01.2020г. /л.159/, от
което се установява, че по отношение на обекта в с.Блъсковци, след издаване разрешение за
строеж №32/30.09.2014г.,влязло в сила на 24.10.2014г., като не е издавано удостоверение за
въвеждане в експлоатация по чл.177, ал.3 от ЗУТ и чл.19а от Наредба №2/31.07.2003г. за
въвеждане в експлоатация на строежите в РБ. По делото е постъпил и Констативен акт от
09.01.2015г. за съответствие на строежа с издадените строителни книжа относно
еднофамилна жилищна сграда в землището на с.Блъсковци, общ.Елена, имот №097015, с
възложител А. С.. Строежът съответства на издадените строителни книжа и не са допуснати
отклонения. ПУП е приложен по отношение на застрояването. Това удостоверяване
въззивният съд намира за неотносимо към спора доколкото се установява приемане на
извършената работа по възложеното с договора.
От изслушаната по делото Счетоводна експертиза, неоспорена от страните /на л.164 и
сл./, се установява, че описаните фактури в исковата молба са надлежно осчетоводени при
Джей Уотър и Лукс имоти Варна; включени са в дневниците за продажбите на Джей Уотър
и в дневниците за покупките на Лукс имоти Варна. Общата сума на процесните фактури е
87 212.94 лева като по тях са извършени плащания от задълженото лице в идентичен размер,
т.е. при остатък 0 лева. От проверените документи и при двете дружества – страни по
договора, няма данни за издадени други фактури, освен описаните в т.1 от ССЕ във връзка с
твърденията на ответника за възложени допълнителни СМР. Заключението не е оспорено от
страните, вкл. пълномощникът на Джей Уотър като се кредитира и от настоящия състав като
обективно и професионално дадено. От друга страна, не са събрани доказателства за
извършено възлагане на ответника извършването на други дейности, извън описаните в
6
договора и спецификацията към него. В тази ръзка съдът отчита, че съгласно обективирано в
протокола от 20.11.2019г. изявление на адв.О., част от приложените фактури към исковата
молба, касаят друг договор между страните, а не процесния.
Въз основа на изложеното въззивният съд достига до идентични на първата инстанция
правни изводи, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща към същите. В
допълнение, следва да се посочи, че не се установява от ответника Джей Уотър ЕООД,
чиято е доказателствената тежест, съществуване на вземане в заявения размер, основано на
процесния договор за доставка и монтаж на спа оборудване и/или въз основа на възложени
допълнително по договора СМР. Неоснователно съдът намира възражението на ответника,
че в това производство ищецът не може да оспорва фактите отпреди изпълнителното
основание за вземането. Напротив, разпоредбата на чл.464, ал.2 ГПК изрично предвижда, че
искът може да бъде основан и на факти, които предхождат приключването на съдебното
дирене, по което е издадено изпълнителното основание. Ищецът не е обвързан от
стабилитета на издадената заповед за изпълнение, издадена между други страни. Поради
това, на общо основание в настоящото производство ответникът следва да установи и
докаже съществуване на вземането си, предмет на принудително изпълнение и
удовлетворяване по изп.дело. Не е установена относимост към спорното правоотношение и
на приложените от ответника Джей Уотър фактури. Същите касаят закупуване на различни
материали и артикули от изпълнителя от трети лица, но при липса на установяване
влагането им в изработеното, при оспорване от насрещната страна, съдът ги намира за
неотносими.
Поради неоснователност на главното вземане по заповедта за изпълнение, без
основание се явяват и обусловените вземания за държавна такса в заповедното производство
и разноски за адв.възнаграждение, обективирани в изпълнителния лист като вземане на
Джей Уотър ЕООД от Лукс имоти Варна ЕООД.
По отношение на въведеното с жалбата възражение за съществуване на вземане,
основано на неоснователното обогатяване на Лукс имоти Варна, съдът намира, че такова
основание за вземането на ответника не е било въведено в процеса с отговора на исковата
молба, а и в хода на производството, поради което се явява преклудирано и недопустимо за
разглеждане. Аналогично, съдът не дължи произнасяне по възраженията за съществуване на
други, извън процесното, правоотношения между същите страни, които установяват
съществуването на каквото и да е вземане на кредитора Джей Уотър от Лукс имоти Варна.
Тези възражения не съответстват на обективираното в изпълнителния лист основание за
вземането на кредитора. Ирелевантно се явява и обстоятелството дали задълженото лице
разполага с достатъчно имущество за удовлетворяване вземанията на кредитора. Като краен
извод, ответникът не е установил наличието на обективираното в изпълнителния лист и
заповедта по чл.410 ГПК вземане от длъжника.
Идентичността на правните изводи обуславят потвърждаване на посановеното от ВРС
решение.
7
Поради неоснователност на въззивната жалба, разноски се следват на въззиваемата
страна М. Г. –Б. в размер на 2295.19 лева, на основание чл.78, ал.1 ГПК. За разноските е
представен списък по чл.80 ГПК както и договор за правна защита и съдействие за
уговорения и заплатен в брой адв.хонорар. Не е постъпило възражение за прекомерност на
възнаграждението съгласно чл.78, ал.5 ГПК.
Воден от горното, съставът на ВОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №22241/02.11.2021г., постановено по ЧГД
№20213110114090 по описа за 2021г. на ВРС, 51 състав, на основание чл.413, ал.2 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8