Р Е Ш Е Н И Е
№ 204
гр. Габрово, 07.12.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и шести ноември две хиляди
и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ГИШИНА
при
секретаря РАДОСЛАВА КЪНЕВА и с
участието на прокурора ……………… като разгледа докладваното от съдия Д. Гишина адм.
дело № 297 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона
за движението по пътищата /ЗДвП/.
Производството е образувано по жалба на „******“ ЕООД - гр.
Варна против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл.
171, т. 2а, б. „а“ от Закона за движение по пътищата № 20-0341-000313 от
09.10.2020 година, издадена от Началник група към Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи – Габрово, Районно управление – Севлиево.
В жалбата се сочи, че оспорената заповед е незаконосъобразна, издадена в нарушение на материалния закон и процесуалните правила, неправилна и необоснована. Развиват се доводи за нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 5 от АПК, тъй като в заповедта не е ясно за какъв период от време е наложена мярката, което от своя страна не позволява проверка за съответствието на наложената мярка с тежестта на извършеното нарушение. Оспорва се извършването на посоченото в заповедта нарушение, като се твърди, че водачът притежава валидно свидетелство за управление на МПС, издадено от държава-членка на ЕС и валидно на територията на Република България на основание чл. 161 от ЗДвП, но поради липса на контакт с лицето не е възможно представянето с жалбата на препис от свидетелството. Прави се искане за отмяна на оспорената заповед. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
В открито съдебно заседание оспорващото дружество не се
представлява. В депозирано писмено становище се прави искане за даване ход на
делото в отсъствие на страната, изрично се заявява липса на доказателствени
искания и се поддържа искането по същество /л. 23-24/.
Ответната страна Началник група към
Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Габрово,
Районно управление – Севлиево не се явява в
открито съдебно заседание, представлява се от надлежно упълномощен процесуален
представител – юрисконсулт, оспорва се жалбата, по същество се прави искане за
отхвърлянето ѝ, заявява се претенция за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер.
Съдът намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна, срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол, и в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, указан от административния орган в оспорения акт. Заповедта е връчена на оспорващото дружество на 13.10.2020 година /л. 15, гръб/, а жалбата срещу заповедта е депозирана в съда чрез пощенска пратка, изпратена на 19.10.2020 година /л. 7/.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, на доводите и възраженията на страните, и като извърши служебна проверка за законосъобразност по реда чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
С
оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл.
171, т. 2а, б. „а“ от Закона за движение по пътищата № 20-0341-000313 от
09.10.2020 година, издадена от Началник група към Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи – Габрово, Районно управление – Севлиево, на оспорващото
дружество „******“ ЕООД - гр. Варна на основание чл.
171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП е наложена следната мярка: прекратяване на
регистрацията на лек автомобил *** за срок от 6 месеца до 1 година, като са
свалени /отнети/ 2 /два/ броя регистрационни табели на посочения автомобил и
СРМПС. В мотивите на заповедта е посочено, че на 09.10.2020 година около 14:20
часа в гр. Севлиево посоченият по-горе автомобил, собственост на оспорващото
дружество, е бил управляван от *** с посочен ЕГН, за който било установено, че
е неправоспособен водач /не притежава СУМПС/.
Принудителната административна мярка по своя характер е вид административна принуда, за прилагането на която е предвиден процесуален ред, различен от реда за търсене на административнонаказателна отговорност.
По смисъла на чл. 171 от ЗДвП принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ. Волеизявлението за прилагането на ПАМ се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и се издава по реда на Глава пета, Раздел втори от АПК. Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл. 171 от ЗДвП е извършено от водача или собственика на МПС съответно на хипотезата на правната норма административно нарушение, което се установява с акт за административно нарушение /АУАН/, съставен от компетентните длъжностни лица. Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП АУАН се ползва с доказателствена сила до доказване на противното, поради което доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН, лежи върху жалбоподателя срещу заповедта за прилагане на ПАМ.
За установяване на нарушението, извършено от *** в качеството му на водач на посочения в процесната заповед автомобил, е съставен АУАН серия Д, бланков № 860896 от 09.10.2020 година /л. 16/. В акта е описано, че на 09.10.2020 година около 14:20 часа на посочено място в гр. Севлиево *** е управлявал описания процесен автомобил, като при извършената проверка било установено, че *** не притежава СУМПС, а като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 150 от ЗДвП. *** е подписал АУАН, като е посочил, че няма възражения.
Описаните в АУАН фактически обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗДвП съставляват едновременно и фактически обстоятелства за издаване на обжалваната заповед. В този смисъл АУАН безспорно е част от административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и съдържа фактическите обстоятелства на акта по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4, предл. 1 от АПК, необорени по надлежния ред от жалбоподателя в хода на производството пред настоящата инстанция.
В хипотезата на чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП /в относимата към случая редакция в сила от 03.01.2018 година/, с цел осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, се прекратява регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.
В случая посочените в нормата материалноправни предпоставки за прилагане на мярката са били налице. По делото е безспорно установено, че на 09.10.2020 година *** е управлявал автомобил, собственост на оспорващото дружество, без да притежава СУМПС.
По аргумент от разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки, вкл. и такива от вида на процесната, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Контролът по спазване на правилата за движение и на изискванията, определени в закона и издадените въз основа на него нормативни актове, се осъществяват от съответните служби по тази глава, съгласно чл. 170, ал. 1 от ЗДвП. Със Заповед № 8121з-1524 от 09.12.2016 година на министъра на вътрешните работи /л. 27/ са определени структурите на МВР, които да осъществяват контрол по ЗДвП, като в т. 3 са посочени областните дирекции на МВР, а със Заповед № 264з-1455 от 02.08.2018 година на Директора на ОД на МВР - Габрово /л. 13-14/ за оправомощаване на длъжностни лица от ОД на МВР - Габрово да прилагат принудителни административни мерки по ЗДвП на основание чл. 43, ал. 4 от ЗМВР и горепосочената заповед на министъра на вътрешните работи, са определени да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки посочените в заповедта длъжностни лица, включително началниците на сектори/групи „Охранителна полиция“ в РУ при ОД на МВР – Габрово със звена „Пътен контрол“ /т. 1, 1.7 от заповедта/, т. е. издателят на оспорената пред съда заповед е от компетентните длъжностни лица, които са определени да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по ЗДвП и в частност на основание чл. 171, т. 2а.
В разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП е предвидено, че принудителната административна мярка се прилага за срок от шест месеца до една година. В конкретния случай компетентният орган не е определил конкретен срок, за който се прилага мярката, като е посочил, че последната се налага за срок от 6 месеца до 1 година, поради което основателно се явява направеното от оспорващото дружество възражение за нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 5 от АПК и на принципа за съразмерност. Срокът, за който се налага принудителната административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, във всеки отделен случай трябва да е определен конкретно, в рамките на посочените в закона граници – от 6 месеца до 1 година, и то в такъв обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща тази, произтичаща от преследваната от закона цел. След като не е сторил това и не е посочил конкретен срок, за който се налага принудителната административна мярка, а е посочил, че тази ПАМ се налага „за срок от 6 месеца до 1 година“, административният орган е издал заповедта в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 5 от АПК и при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК, което съставлява самостоятелно и достатъчно основание за отмяната ѝ като незаконосъобразна. Така издадена относно срока, за който се налага процесната ПАМ, заповедта не е съобразена и с принципа за съразмерност, уреден в чл. 6 от АПК, както и с целта на закона, тъй като не допринася или способства за изпълнението или постигането на целите на ЗДвП.
Процесната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от Закона за движение по пътищата № 20-0341-000313 от 09.10.2020 година, издадена от Началник група към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Габрово, Районно управление – Севлиево, е издадена от компетентен орган и в предвидената от закона /чл. 172, ал. 1 от ЗДвП/ писмена форма, но при описаните по-горе нарушения, касаещи приложението на материалния закон, административнопроизводствените правила и съответствието с целта на закона, които нарушения налагат отмяна на заповедта като незаконосъобразна.
Искането на оспорващата страна за
присъждане на направените по делото разноски
е своевременно направено и основателно с оглед крайния изход на спора,
поради което следва да бъде уважено. Ответната страна следва да бъде осъдена да
заплати в полза на оспорващата страна 50
/петдесет/ лева дължима и платена държавна такса /л. 4/.
Водим
от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане
на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от Закона за
движение по пътищата № 20-0341-000313 от 09.10.2020 година, издадена от
Началник група към Областна дирекция на
Министерство на вътрешните работи – Габрово, Районно управление – Севлиево.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Габрово да заплати на „******“ ЕООД - гр. Варна с ЕИК ********* сумата от 50 /петдесет/ лева, представляваща разноски по делото.
На основание чл. 172, ал. 5, изр. 2 от ЗДвП настоящото решение не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: