Р Е Ш Е Н И Е
01.04.2010 година, град Монтана
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД ГРАД МОНТАНА, ІV-ти граждански състав, в ОТКРИТО съдебно заседание от 18.03.2010
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА
при
секретаря Р.М. и с участието на прокурора ....................................................,
като разгледа докладваното от съдия Цекова гражданско дело № 599 по описа за 2009 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 310 т. 1 предложение
първо ГПК, във връзка с чл. 357 от Кодекса на труда.
Предявени са в обективно съединени искове с
правно основание чл. 128 ал. 1 от КТ; чл. 224 ал. 1 от КТ и по чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът И.А.И.,xxx, сочи,
че е работил в ответното дружество на обекти на строителя на длъжност “Работник
строителство”. На 09.02.2009 година, със Заповед № 1/09.02.2009 година
ответникът прекратил трудовото му правоотношение на основание чл. 325 т. 1 от КТ. Причина за това станало неизплащане на дължимото се трудово възнаграждение
за действително положен от него труд. В посочената заповед ответника не е
отразил дължимото му се и неизплатено обезщетение за неизползван отпуск за
времето, през което е работил.
Въпреки многократните опити да получи дължимото
му се до настоящия момент не му е изплатен нито лев. Към момента на
прекратяване на трудовия договор ответника му дължи неизплатено трудово
възнаграждение за периода м. ІІ, м. ІІІ, м. ІV; м. VІ; м. VІІ 2009 година –
общо 103 надници по 28 лв. или общо 2884 лв. От тази сума е получил аванс
сумата от 840 лв. или остатък за получаване – 1890 лв., ведно
със законната лихва върху тях.
За неизползван и неизплатен полагаем се
годишен отпуск за 28 дни за 2008 и 2009 година в размер на 686.00 лв., ведно със
законната лихва върху тази сума.
Моли съда да постанови решение, с което осъди
ответника да му заплати дължимото му се трудово възнаграждение в размер на 1890.00
лв., ведно с мораторната лихва върху същата сума в размер на 206.00 лв., считано за същия период на основание чл. 128 т. 1 от КТ, дължимата
сума за неизползван полагаем се отпуск в размер на 686.00 лв., ведно с лихвата върху тази сума и да му се присъдят
направените по водене на делото разноски.
Прави се искане за допускане и назначаване на
съдебно-икономическа експертиза, с конкретно поставени задачи.
Ответникът “ЕВРОСТРОЙ БГ” ЕООД град Монтана, с
управител Е. И. Р., чрез процесуалния си представител адвокат Соня Гълъбова, взема
становище в предвидения от закона срок.
Ищецът е работил в дружеството в различни
периоди. И за работата в дружеството през 2008 година всички суми по трудово
възнаграждение са изплатени с разходни касови ордери и по ведомости. Вероятно
претенциите му касаят 2009 година, за която може да са останали незначителни
неизплатени суми по ТВ.
Счита, че този иск е частично основателен и доказан.
Ищецът е получавал с разходни касови ордери /РКО/ авансови суми срещу заплата
за периода – 2009 година. Установено е безспорно, че
за посочения исков период на ищеца по ведомост е начислена чиста сума за
получаване в размер на 557.13 лв., като във ведомостта липсват подписи за
получил сумата. Към ведомостите за заплати има пет броя РКО, с които ищеца е
получил аванс срещу заплата общо в размер на 485.00 лв. Освен това е потвърдено
от ищеца, че е получил тези суми. При това положение, предявения иск е частично
основателен за сумата от 72.13 лв., а в останалата част до предявения размер от
1 890.00 лв. иска е неоснователен и следва да се отхвърли като такъв.
Оспорва и иска по чл. 86 ЗЗД – по размер, за
обезщетение за забавено плащане върху неизплатено трудово възнаграждение, счита,
че е основателен до размера на 24.52. лв.
Неоснователни са претенциите на ищеца за
заплащане на трудово възнаграждение за времето от 10.02.2009 година до 30.04.2009
година, тъй като през това време същият не е работил в дружеството и това е
установено безспорно.
По отношение на предявения иск по чл. 224 ал. 1
от КТ за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2008 и 2009 година
с цена 686.00 лв., е неоснователен в този размер, а е
основателен до 301.45 лв., което е установено като
размер на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 22 дни.
Вземането за обезщетение за забава върху
дължимите суми по чл. 224 ал. 1 от КТ е търсимо, а не
носимо и за да бъде присъдено, следва да има писмена покана за изпълнение, тъй
като това плащане не е обвързано със срок по КТ, а и такъв иск не е предявен, нито
е конкретизирана цената му.
Молят съда да им се присъдят направените по
делото разноски.
Доказателствата по делото са писмени.
Допусната е и назначена съдебно-икономическа
експертиза и допълнителна такава, изпълнени от вещото лице К.И.,
приети от съда и не оспорени от страните.
Представено е Личното трудово досие на ищеца.
Съдът, след като прецени доводите на страните,
доказателствата по делото, съобрази се със съдебно-икономическата експертиза, намира
за установени следните обстоятелства:
Искът е допустим, тъй като е подаден в
предвидения от чл. 358, ал. 1, т. 3 от КТ тригодишен
срок, ищецът е активно легитимиран да го предяви като лице, на което е
прекратено трудовото правоотношение, но претендира, че работодателят не му е
изплатил всички дължими по Кодекса на труда суми, което обуславя и правния му
интерес от образуване на настоящото производство, налице е и пасивна
легитимация у ответника като бивш работодател на ищеца, за които се твърди в
исковата молба, че са останали задължени към последния с неизплатено трудово
възнаграждение и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск.
Разгледан по същество, искът е частично
основателен по отношение на "Еврострой БГ” ЕООД Монтана.
По делото безспорно се установи, че между
страните е съществувало валидно сключено трудово правоотношение, по силата на
което ищецът е полагал труд по трудово правоотношение при ответника, което е
прекратено със Заповед № 51/ 17.08.2009 г., считано от същата дата, по взаимно
съгласие, без да е депозирана молба от ищеца за това.
Не се спори досежно и обстоятелството, че е
уговорено трудово възнаграждение от 310.00 лв. месечно и че за положения труд
от ищеца за времетраенето на договора не му е заплатено дължимото трудово
възнаграждение (противно на изискването на чл. 128, т. 2 от КТ/.
Съгласно чл. 128, т. 2 от КТ, работодателят е
длъжен да плаща в установените срокове на работника или служителя уговореното
трудово възнаграждение за извършената работа. Това е основно задължение като
насрещна престация за предоставената му и използвана от него работна сила на
работника или служителя. То е основният интерес на работника или служителя от
създаването на трудовото правоотношение. Задължението по чл. 128, т. 2 от КТ
включва два основни елемента: а) изплащане на трудовото възнаграждение за
извършената работа, съгласно уговореното в колективния или индивидуалния трудов
договор или със споразумение при учредяване на трудовото правоотношение - при
избор или конкурс, то включва, както основното, така и допълнителните трудови
възнаграждения (за прослужено време, за извънреден и нощен труд, за научна
степен, за ползване на чужд език в работата и други подобни); б) дължимост на
плащането на трудовото възнаграждение в "установените срокове". Най-често
трудовото възнаграждение се изплаща авансово или на два пъти, но страните по
трудовото правоотношение могат да уговорят и изплащането на трудовото
възнаграждение в по-кратки срокове - (например на седмица) или на по-дълги
срокове (например на тримесечие или на шестмесечие - за моряци при далечни
пътувания) и др. При неизпълнение на това задължение на работодателя, работникът
или служителят има право на иск срещу работодателя за изплащане на дължимото
уговорено трудово възнаграждение.
От изложеното по-горе обстоятелства, че
предявеният по делото иск за заплащане на неизплатеното трудово възнаграждение
на И.А.И. за времето на трудовите правоотношения е установен в своето основание,
но няма достатъчно данни за дължимия размер, поради което съдът, като съобрази,
че е налице хипотезата на чл. 162 от ГПК и че за изчисляване на конкретния размер
на дължимата сума са необходими специални знания, каквито съдията-докладчик
няма, на основание чл. 195, ал. 1 от ГПК, назначи съдебно-икономическа експертиза,
по която вещото лице, на база представените по делото писмени доказателства и
след проверка в счетоводната документация и ведомостите за заплати на ответното
дружество, даде компетентно заключение (ведно с уточненията, направени в
съдебно заседание на 25.02.2010 г. ) за точния размер на дължимото на ищеца и
неизплатено му трудово възнаграждение за процесния период, равняващ се на 72.13
лв., която сума съдът следва да присъди на ищеца, а за горницата до общо
претендираната главница в размер на 1 890.00 лв., искът следва да се
отхвърли, като неоснователен в тази му част.
Установено е по безспорен и категоричен начин,
че разплащателните ведомости специално за ищеца не са оформени с подпис, каквито
са изискванията на нормативните документи и е установен размера на дължимото се
претендирано трудово възнаграждение за периода м. 2, 3,
4, 6 и 7 на 2009 година, като брутно трудово възнаграждение, лични удръжки и
чиста сума за получаване в размер на 557.13 лв. Не се спори досежно и факта, че
на ищеца, към ведомостите за заплати са оформени пет броя РКО оформени на
негово име с конкретно посочени получени от него суми, че същите представляват
“получен аванс срещу заплата” и размера на тези суми възлиза на 485.00 лв.
Основателно се явява и акцесорното искане
досежно присъждане на законната лихва върху установения размер на неизплатеното
трудово възнаграждение, който надвишава претенцията от 206.00 лв. и възлиза на
сумата от 24.52 лв., над този размер иска се явява неоснователен и следва да
бъде отхвърлен.
Направено е признаване от ищеца за получени от
него суми, касаещи трудовото му правоотношение по издадени разходни касови
ордери, приложени по делото и установяващи плащане на 485.00 лв., което е
потвърдено и от констатациите в заключението на вещото лице.
Установено е, че претенцията за неизплатено
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск е основателна – налице е
неползван платен годишен отпуск за 2008 и 2009 години, който е за 22 дни и
чистата сума за получаване е от 301.45 лв., като е изяснено, че чистата сума за
получаване е от 301.45 лв. над този размер иска е неоснователен и следва да
бъде отхвърлен като такъв.
Предвид обстоятелството, че съгласно чл. 359
от КТ, във връзка с чл. 83, ал. 1, б. "а" от ГПК, производството по
трудови дела е безплатно за работниците и служителите - те не плащат такси и
разноски по производството, съдът, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, следва да
осъди ответника "Еврострой БГ" ЕООД да заплати в полза на държавния
бюджет по сметката на Районен съд Монтана сума в размер на 150.00 лв. и 120.00
лв. за възнаграждението на вещото лице, изготвило съдебно-икономическата експертиза.
Относно искането за заплащане на адвокатско
възнаграждение от страна на ответника, то същото е дължимо съобразно уважената
част на исковете, платимо от ищеца, а такова е дължимо от ответника за ищеца, също
съобразно уважената част от исковете.
На основание чл. 242, ал. 1
от ГПК, съдът следва да постанови предварително изпълнение на решението,
в частта му, с която присъжда възнаграждение за работа.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 315
от ГПК, съдът,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА "ЕВРОСТРОЙ
БГ" ЕООД, вписано в Агенция по вписванията с ЕИК xxxx , със седалище и адрес на управление град
Монтана 3400, ул. xxxx , представлявано от Управителя Е. И. Р., ЕГН xxxxxxxxxx,
ДА ЗАПЛАТИ на И.А.И., ЕГН xxxxxxxxxx xxx, СЛЕДНИТЕ
СУМИ:
-
72.13 лв., представляващи
неизплатеното трудово възнаграждение за месеците 02., 03., 04., 06 и 07 на 2009 година, ведно със законната лихва, считано от 14.12.2009
година до окончателното издължаване на сумата и отхвърля същия иск за горницата до общо претендирания размер от
1 890 лв., като неоснователен в тази му част;
-
24.52 лв., представляващи обезщетение за забавено изпълнение на парично
задължение, касаещо неизплатеното трудово възнаграждение, считано от 01.04.2009
година до 14.12.2009 година, като отхвърля иска над този размер до предявения
такъв от 206.00 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН;
-
301.45 лв., представляващи чиста сума за получаване и касаеща
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2008 и 2009 година, за 22
дни, ведно със законната лихва, считано от 14.12.2009 година до окончателното
издължаване, като отхвърля иска над този размер до предявения такъв от 686.00
лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА "ЕВРОСТРОЙ
БГ" ЕООД, вписано в Агенция по вписванията с ЕИК xxxx , с посочено седалище и адрес на управление и
представляващ, ДА ЗАПЛАТИ на И.А.И., с посочено ЕГН и
адрес, сумата от 35.77 лв., представляващи адвокатски хонорар, съобразен с
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА И.А.И., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, ДА ЗАПЛАТИ
на “ЕВРОСТРОЙ БГ” ЕООД, ЕИК xxxx , със седалище и адрес на управление град
Монтана, ул. xxxx , представлявано от Управителя Е. И. Р., ЕГН xxxxxxxxxx,
сумата от 128.54 лв., представляващи частта от
адвокатското възнаграждение, съобразено с отхвърлената част на исковете.
ОСЪЖДА "ЕВРОСТРОЙ
БГ" ЕООД, вписано в Агенция по вписванията с ЕИК xxxx , със седалище и адрес на управление град
Монтана, както и представляващ, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд Монтана
държавна такса в размер на 150.00 лв. и 120.00 лв. за възнаграждението на
вещото лице, както и 5.00 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист, в
случай на принудително събиране на сумите.
Допуска предварително изпълнение на
решението в частта му, с която се присъжда неизплатеното трудово възнаграждение
на И.А.И., ЕГН xxxxxxxxxx, за месеците февруари, март,
април, юни и юли на 2009 година.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Монтана в двуседмичен срок, който
тече за страните от 01.04.2010 година.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: