Решение по дело №318/2012 на Окръжен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е № 829

 

ПЛОВДИВ 09.06.2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ – ІІ-ри граждански състав, в публичното заседание на двадесет и пети март през две хиляди и шестнадесета година в състав:

                                                           СЪДИЯ: ГРЕТА ЧАКАЛОВА

и при секретаря С.К. разгледа докладваното от Съдията Чакалова гр.д. 318 по описа за 2012 година и констатира следното:

 

Предявен е иск от ТД на НАП Пловдив  против Едноличен търговец М.Т.К. с фирма „М.К. *** и Я.Й.Й. с правна квалификация чл.216, ал.1,т.4 ДОПК.

 

В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че с Договор, сключен с нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № *** том I рег.№***, дело №19/2011г. на Нотариус С. К. с район на действие Асеновградски районен съд и с регистрационен № *** по регистъра на Нотариалната камара, М.Т.К., ЕГН ********** е продал на Я.Й.Й., ЕГН ********** правото на собственост на следния недвижим имот, находящ се в ****, а именно: 2/3 ид. части от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 00702.532.4, находящ се в ****, по КК и КР одобрени със Заповед № 300-5-52 / 08.07.2004г. на Изп. директор на АК, с адрес на поземления имот ****, с площ от 288 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10-десет м.), стар идентификатор : няма, номер по предходен план: 4925, парцел : *** , при съседи: 00702.532.5, 00702.532.9, 00702.532.10, 00702.532.11, 00702.535.114, 00702.532.3, ВЕДНО СЪС САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА № 00702.532.4.1.2, находящ се в ****, по КК и КР одобрени със Заповед № 300-5-52 / 08.07.2004г. на Изп. директор на АК, с адрес на поземления имот ****, самостоятелният обект се намира в сграда № ***, разположена в поземлен имот с идентификатор № 00702.532.4, с предназначение на самостоятелният обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с посочена в документа площ от 118 кв.м., с прилежащи части 1/3 ид. част от избата, 1/3 ид. част от таван, 1/3 ид. част от приземния етаж и съответните идеални части от общите части на сградата и подобренията в поземления имот, ниво: 1, при съседни самостоятелни обекти в сградата : на същия етаж – няма, под обекта – 00702.532.4.1.1, над обекта – 00702.532.4.1.3, стар идентификатор няма, и САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА № 00702.532.4.1.4 , находящ се в **** по КК и КР одобрени със Заповед № 300-4-52 / 08.07.2004г. на Изп. директор на АК, с адрес на поземления имот **** самостоятелният обект се намира в сграда № ***, разположена в поземлен имот с идентификатор № 00702.532.4, с предназначение на самостоятелният обект : жилище, апартамент, брой нива на обекта : 1 с посочена в документа площ от 118 кв.м., с прилежащи части едно таванско помещение и съответните идеални части от общите части на сградата, ниво : 1, при съседни самостоятелни обекти в сградата : на същия етаж – няма, под обекта-00702.532.4.1.3, над обекта – няма, стар идентификатор няма за сумата от 55 700 лева, която е получена изцяло от продавача преди подписване на договора.

         Към датата на сделката публичните задължения на ЕТ „М.К. *** са били установени по следните титули- Ревизионен акт № **** 14.01.2010г., РА № ***25.05.2010г., РА № *** 23.08.2010г., Справка- декларация по ЗДДС № 16001534765 /13.07.2010г., 16001613083 / 15.11.2010г., 16001626767 /13.12.2010г., Декларации образец № 6 ”Данни за дължими вноски за ДОД, ДОО, ЗО, УПФ и ФГВРС”, Акт за установяване на задължение по ЗМДТ № Д-0001 / 30.05.2008г. на ***, Акт за установяване на задължение по ЗМДТ № Д-0002 / 30.05.2008г. на ***,  Фиш № 26091 / 23.06.2009г. на ***, НП № 36-0000361 / 17.03.2010г. на ИА „АА” ***, НП № 1239 / 18.12.2007г. на РПУ-***, Фиш № 1057851 / 09.01.2010г. на *** на контрол по автотранспорта, Фиш № 1459381 / 15.08.2010г. на ОД на МВР – **** и са в размер на 799 804.49 лева.

В тази връзка ищецът твърди, че е извършена възмездна сделка с имуществени права на длъжника, сключена с  намерение да се увреди публичният взискател, като разпоредителното действие е извършено след датата на установяване на задълженията, а намерението за увреждане се обосновава не само от хронологията на действията, но се извежда и от факта на декларирането на неверни данни в декларацията по чл. 264, ал.1  ДОПК. При сключването на договора за продажба длъжникът- прехвърлител е декларирал неверни данни по чл. 264, ал.1 ДОПК, като е посочил, че няма непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци и осигурителни вноски, т.е  К. е знаел, че има задължения и въпреки това е продал имущество, вследствие на което Държавата търпи пряка и непосредствена вреда от прехвърлителната сделка, тъй като е извършено разпореждане с имущество, срещу което може да бъде насочено принудително изпълнение. Именно тези факти в своята съвкупност сочат на извода, че сделката е сключена именно с намерение да се увреди публичният взискател и да се затрудни още повече Държавата да събере публичните си вземания.

Иска се да се постановите решение, с което да се прогласи за недействителен по отношение на Държавата  Договор за продажба, обективиран с нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № *** том I рег.№***, дело №19/2011г. на нотариус С. К. с район на действие Асеновградски районен съд и с регистрационен № *** по регистъра на нотариалната камара, с който М.Т.К. ЕГН ********** е продал на Я.Й.Й. ЕГН ********** описания недвижим имот, находящ се в ****. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.

 

В срока по чл.131 ГПК от ответниците не е постъпил писмен отговор. В хода на устните състезания изразяват становище за неоснователност на предявения иск с аргумента, че ответникът Едноличен търговец М.Т.К. с фирма „М.К. *** притежава и друго имуществото, от което Държавата може да събере вземането си, както и че Държавата е обезпечила вземането си  чрез останалото имущество на ответника и е защитила интересите си.

 

Предвид доказателствата Съдът намира за установено:

 

С Договор за продажба, сключен с нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № *** том I рег.№***, дело №19/2011г. на нотариус С. К. с район на действие Асеновградски районен съд и с регистрационен № *** по регистъра на нотариалната камара, вписан под № ***, т.*, д.23/2011 г. на АВ ***, М.Т.К., ЕГН ********** продава на Я.Й.Й., ЕГН ********** следния недвижим имот: недвижим имот, находящ се в **** съставляващ поземлен имот № 00702.532.4 с площ 288 кв.м., трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване, ведно със самостоятелен обект в сграда № 00702.532.4.1.2 с предназначение на самостоятелния обект – жилище, апартамент, брой нива – едно, с площ 118 кв.м., ведно с прилежащите части – 1/3 ид.част от избата, от тавана, приземния етаж и съответните идеални части от общите части на сградата и подобренията в поземления имот и ведно със самостоятелен обект в сграда  № 00702.532.4.1.4 с предназначение на самостоятелния обект – жилище, апартамент, брой нива – едно, с площ 118 кв.м. с прилежащи части едно таванско помещение и съответните идеални части от общите части на сградата за сумата от 55 700 лв.

С Ревизионен акт № *** 14.01.2010 г. на ЦУ на НАП на  Едноличен търговец М.Т.К. с фирма „М.К. *** са определени данъчни задължения както следва:  16 969.70 лв данък по чл.48 ЗДДФЛ за 2007 г., ведно с лихва за забава в размер на 3967.14 лв /Решение от 15.05.2012 г., постановено по адм.д. 909/2010 г. на Административен съд – Пловдив, влязло в сила на 29.10.2014 г./.

С Ревизионен акт № *** 25.05.2010г. на ЦУ на НАП на  Едноличен търговец М.Т.К. с фирма „М.К. *** са определени данъчни задължения както следва: 16 819.65 лв данък по чл.48 ЗДДФЛ за 2008 г., ведно с лихва в размер на 2 020.71 лв /Решение от 15.05.2013 г., постановено по адм.д. 1773/2010 на Административен съд – Пловдив, влязло в сила на 20.03.2014 г./

С Ревизионен акт № ***23.08.2010г. на ЦУ на НАП на  Едноличен търговец М.Т.К. с фирма „М.К. *** са определени данъчни задължения както следва: допълнително ДДС в размер на 19 500 лв, ведно с прилежащите лихви, ДОО за самоосигуряващо се лице в размер на 1900.27 лв и лихви в размер на 1 460.60 лв, ЗО за самоосигуряващо се лице в размер на 600.08 лв и лихви в размер на 261.88 лв и ДЗПО – УФ за самоосигуряващо се лице в размер на 400.05 лв и лихви за забава в размер на 307.49 лв  /Решение от 24.04.2014 г., постановено по адм.д. 2552/2010 г. на Административен съд – Пловдив, влязло в сила на 08.07.20015 г/.

С Декларации за данни за дължими вноски по чл.42 ЗДДФЛ 16002091805123/01.04.2009г.,16002093275078/25.05.2009г., 16002094697909/22.06.2009г.,160020906477706/15.07.2009г.,160020912586029/13.11.2009г.,160020912585991/13.11.2009г.,160020913238666/15.12.2009г.,

160020914008065/27.01.2010г.,160021014383261/15.02.2010г.,160021014987008/15.03.2010г.,160021015672484/15.04.2010г.,160021016545209/17.05.2010г.,160021017117552/16.06.2010г.,160021017641596/15.07.2010г.,160021018076754/11.08.2010г.,160021018693117/17.09.2010г.,160021019179651/15.10.2010г.,160021019698345/15.11.2010г.,160021020277072/16.12.2010г.,1600210020784614/17.01.2011г.,16002082310913/22.04.2009г.,160020916126139/29.04.2010г.,16002091636968/25.03.2009г.   ответникът Едноличен търговец с фирма „М.К. – 78” е заявил задължения по смисъла на чл.42 ЗДДФЛ.

С Акт за установяване на задължение по ЗМДТ № Д-0001 / 30.05.2008г. на *** на ответника Едноличен търговец с фирма „М.К. – 78” е признато задължение в размер на 336.14 лв, съставляващо незаплатен данък сгради за периода 01.09.2005 – 30.05.2008 г.

С Акт за установяване на задължение по ЗМДТ № Д-0002 / 30.05.2008г. на *** на ответника Едноличен търговец с фирма „М.К. – 78” е признато задължение в размер на 2759.42 лв, съставляващо незаплатен данък сгради за периода 01.09.2005 – 30.05.2008 г.

С Фиш № 26091 / 23.06.2009г. на *** на М.К. е наложена глоба в размер на 20 лв.

С НП № 1239 / 18.12.2007г. на *** на М.К. е наложена глоба в размер на 10 лв.

С НП № 36-0000361 / 17.03.2010г. на ИА „АА” *** на М.К. е наложена глоба в размер на 1 500 лв.

С Фиш № 1057851 / 09.01.2010г. на *** на контрол по автотранспорта на М.К. е наложена глоба в размер на 10 лв.

С Фиш № 1459381 / 15.08.2010г. на *** на М.К. е наложена глоба в размер на 20 лв.

 

По силата на  чл. 216, ал.1, т.4 ДОПК недействителна спрямо Държавата е сделка, сключена от длъжник по публично задължение, след датата на установяването му, с намерение да се увреди Държавата, т.е. във фактическия състав се включват обективните елементи: 1). установяване на публични задължения към Държавата; 2). сделка или действие на длъжника, извършени след установяване на задълженията; 3). действието/сделката да са обективно увреждащи кредитора, както се включва и субективният елемент -намерение на длъжника да увреди кредитора си - Държавата.

По делото се установява, че след издаването на актовете, с които се установяват публични задължения на ответника ЕТ „М.К. – 78”, последният е продал на Я.Й. описаните недвижими имоти; т.е. налице са два от елементите от фактическия състав на нормата на чл.216, ал.1,т.4 ДОПК – наличие на публични задължения и разпоредително действие, извършено след започването на данъчната ревизия и след издаването на актовете, с които на М.К. като физическо лице и в качеството му на едноличен търговец се установяват публични задължения. Това разпоредително действие от обективна страна е увреждащо, тъй като се намалява имуществото на длъжника ЕТ „М.К. – 78”, което довежда до затрудняване удовлетворението на кредитора, но в настоящия случай следва да се отчете обстоятелството, че ответникът „М.К. – 78” притежава и друго имущество, върху което ищецът е наложил предварителни обезпечителни мерки с Постановление изх.№ РД-10-55/23.02.2009, Постановление изх.№ РД-11-160/09.02.2010 г., Постановление изх.№ РД-11-670/27.04.2010 г., Постановление изх.№ РД-10-181/08.04.2010 г., Постановление изх.№ РД-10-224/26.04.2010 г., Постановление изх.№ РД-11-811/25.05.2010 г., Постановление изх.№ РД-11-810/25.05.2010 г., Постановление изх.№ РД-10-174/31.03.2010 г., Постановление изх.№ РД-11-1198/23.08.2010 г., Постановление изх.№ РД-10-223/26.04.2010 г. и Постановление изх.№ РД-11-1196/23.08.2010 г. и при наличието на такова имущество, което е предмет на обезпечителни мерки, за да се установи увреждащият характер на атакувания договор, ищецът не ангажира доказателства, при негова доказателствена тежест, че  обезпеченото имущество е недостатъчно да удовлетвори кредитора и това обосновава увреждащия характер на разпоредителното действие. Дори и да се приеме обаче, че е налице и третият обективен елемент от фактическия състав на нормата на чл.216, ал.1,т.4 ДОПК – увреждащо действие от обективна страна, то Съдът намира, че ищецът в хода на съдебното дирене не ангажира доказателства за наличието на субективния елемент от фактическия състав на нормата на чл.216, ал.1,т.4 ДОПК – намерението за увреждане, тъй като Законът санкционира намерението за увреждане, доколкото извършеното действие е опорочено от осъществяване на това намерение, а не от факта на разпореждане с имуществото.

 При преценка наличието на субективния елемент - намерението за увреждане - Съдът съобрази следното: ищецът в обстоятелствената част на исковата молба обосновава съществуването на намерението за увреждане с обстоятелството, че при сключване на оспорвания договор ответникът ЕТ „М.К. – 78” ,като продавач, е декларирал при условията на чл.264, ал.1 ДОПК, че нито в качеството си на физическо лице, нито като едноличен търговец има непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски. Съгласно практиката на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК, намерението за увреждане не се презюмира, а подлежи на доказване от страна на ищеца (Решение № 436 от 22.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 308/2011 г., III г. о., ГК). Намерението представлява специална цел - елемент от субективното отношение на дееца към извършеното, т.е. съзнание, че със съответния правен акт се уврежда кредитора, най-често като се намалява имуществото на длъжника, служещо принципно за удовлетворяване вземанията на кредиторите /чл. 133 ЗЗД/.

В случая Съдът следва да направи съвкупна преценка на предшестващите, съпътстващите и последващите на атакувания договор  действия на ответника ЕТ „М.К. – 78”, за да се установи наличието или липсата на намерение за увреждане. Безспорно е, с оглед представения препис от Декларация на М.Т.К. по чл.264, ал.1 ДОПК, подадена при сключването на атакувания договор, обективиран в нот. акт, вписан под № ***, т.1, д.23/2011 г. на АВ ***,  че М.К. е декларирал, че в качеството си на физическо лице и на едноличен търговец няма непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски. Съгласно чл.264, ал.4 ДОПК, когато прехвърлителят/учредителят декларират, че имат задължения, действията по прехвърляне или учредяване на вещни права върху недвижими имоти или МПС могат да се извършат след тяхното заплащане или ако длъжникът писмено декларира, че е съгласен публичните държавни вземания да се погасяват от сумата срещу прехвърлянето и купувачът внесе дължимата сума в съответния бюджет. Това действие на М.К. – недекларирането на публични задължения - обаче не обосновава само по себе си намерението да увреди кредитора, доколкото разпореждането с недвижимия имот, по повод на което К. не е декларирал публичните си задължения като физическо лице и едноличен търговец, е извършено след като ищецът е наложил предварителните обезпечителни мерки върху имущество на ЕТ „М.К. – 78”, като в обема на обезпечението не е включен имотът, предмет на разпоредителното действие, което обезпечение от своя страна осигурява безпрепятствено удовлетворяване на кредитора, както е извършено и след узнаването от страна на ЕТ „М.К. – 78” за налагането на предварителните обезпечителни мерки, т.е. може да се обоснове разбиране на длъжника, че се е разпоредил с имущество, за което кредиторът е преценил, че се явява над необходимото за удовлетворяване на вземането му предвид невключването му в обезпечителните мерки.  Освен това  липса на увреждащо намерение може да се обоснове и с обстоятелството, че ответникът ЕТ „М.К. – 78” притежава и друго имущество, което може да послужи за удовлетворяване на кредитора и което имущество е предмет на обезпечение за безпрепятствено събиране на вземането на кредитора - ищец.

При така установеното и направените правни изводи Съдът намира, че не са налице предпоставките на чл.216, ал.1,т.4 ДОПК за обявяване за относително недействителен по отношение на Държавата Договор, сключен с нот.акт, вписан под № ***, т.1, д.23/2011 г. на АВ ***, доколкото не са налице кумулативно елементите от фактическия състав на нормата на чл.216, ал.1,т.4 ДОПК, а именно не се установява наличие на увреждащо намерение у прехвърлителя на недвижимия имот М.Т., което обосновава неоснователността на предявения иск и същият следва да се отхвърли.

При този изход на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да се осъди да заплати на ответниците направените по делото разноски в размер на по 1200 лв за всеки от ответниците.

Ето защо Съдът

 

               Р        Е        Ш      И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от ТД на НАП Пловдив, ул.”Скопие” 106  против Едноличен търговец М.Т.К. с фирма „М.К. ***, ЕИК *********, *** и Я.Й.Й., ЕГН **********,*** иск за обявяване за относително недействителен по отношение на Държавата като сключен с намерение да увреди публичния взискател Договор от 20.01.2011 г., сключен с нотариален акт, вписан под № ***, т.*, д.23/2011 г. на АВ ****, с който М.Т.К. продава на Я.Й.Й. за сумата от 55 700 лв следния недвижим имот:

- 2/3 ид. части от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 00702.532.4, находящ се в ****, по КК и КР, одобрени със Заповед № 300-5-52 / 08.07.2004г. на Изп. директор на АК, с адрес на поземления имот: ****, с площ от 288 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10-десет м.), стар идентификатор : няма, номер по предходен план: 4925, парцел : *** , при съседи: 00702.532.5, 00702.532.9, 00702.532.10, 00702.532.11, 00702.535.114, 00702.532.3, ВЕДНО СЪС САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА № 00702.532.4.1.2, находящ се в ****, по КК и КР одобрени със Заповед № 300-5-52 / 08.07.2004г. на Изп. директор на АК, с адрес на поземления имот ****, самостоятелният обект се намира в сграда № ***, разположена в поземлен имот с идентификатор № 00702.532.4, с предназначение на самостоятелният обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с посочена в документа площ от 118 кв.м., с прилежащи части 1/3 ид. част от избата, 1/3 ид. част от таван, 1/3 ид. част от приземния етаж и съответните идеални части от общите части на сградата и подобренията в поземления имот, ниво: 1, при съседни самостоятелни обекти в сградата : на същия етаж – няма, под обекта – 00702.532.4.1.1, над обекта – 00702.532.4.1.3, стар идентификатор няма и САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА № 00702.532.4.1.4 , находящ се в ****, по КК и КР одобрени със Заповед № 300-4-52 / 08.07.2004г. на Изп. директор на АК, с адрес на поземления имот ****, самостоятелният обект се намира в сграда № ***, разположена в поземлен имот с идентификатор № 00702.532.4, с предназначение на самостоятелният обект : жилище, апартамент, брой нива на обекта : 1 с посочена в документа площ от 118 кв.м., с прилежащи части едно таванско помещение и съответните идеални части от общите части на сградата, ниво: 1, при съседни самостоятелни обекти в сградата : на същия етаж – няма, под обекта-00702.532.4.1.3, над обекта – няма, стар идентификатор няма

ОСЪЖДА ТД на НАП Пловдив, ул.”Скопие” 106  да заплати на Едноличен търговец М.Т.К. с фирма „М.К. ***, ЕИК *********, *** сумата 1200 лв /хиляда и двеста лева/ разноски по делото

ОСЪЖДА  ТД на НАП Пловдив, ул.”Скопие” 106  да заплати на Я.Й.Й., ЕГН **********,*** сумата 1200 лв /хиляда и двеста лева/ разноски по делото

Решението може да се обжалва пред Апелативен съд – Пловдив в двуседмичен срок от съобщението до страните чрез изпращане на препис

 

 

СЪДИЯ: