№ 620
гр. Казанлък, 21.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЕЛЕНА ИВ. СТОИЛОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20225510102689 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл. 7, ал. 1, вр. чл. 12 от ЗЗДН.
Образувано е по молба от С. И. И., ЕГН **********, лично за себе си и
като майка и законна представителка на малолетното си дете И. С. С., ЕГН
**********, против С. Д. С., ЕГН ********** от ****. Молителката и
ответникът по молбата от 14 години живеят на семейни начала и имат общо
дете – И. на 12 години. Твърди, че на 12.11.2022 г. /събота/ вечерта С. я
повалил на спалнята и започнал да я закача, тя съответно започнала да му
казва да я остави на мира и в този момент детето И. се намесил и се качил на
врата на баща си с думите „Остави мама, чуваш ли“. В този момент С. се
ядосал страшно и започнал да бие детето с кабела на плейстейшъна, след това
повалил детето от спалнята на земята и си сложил ръката върху лицето на
сина им и започнал да притиска главата му към земята. В този момент
молителката се намесила и застанала помежду им, след което тя и детето
напуснали дома. Отдавна взела решение да се изнесат от семейното жилище,
но след тази случка, решението й станало непоколебимо и още същата вечер
взела детето и отишли в дома на родителите й в **** - къща. Вечерта се
прибрала при родителите си, но на другата сутрин отново се върнала в дома
им в ****, за да събере всичко необходимо за детето, като дрехи и учебни
пособия. С. бил в жилището и започнали да говорят, но след това той се
озлобил и започнал да я блъска. По едно време се обърнала с гръб към него и
той я хванал и я ритнал с коляно в областта на гърба и кръста, след което
усетила адска болка и паднала на земята. Изправила се много трудно, бавно
излязла от жилището и звъннала на баща си и на тел. 112. Баща й дошъл,
1
полицаите също дошли и се качили отново горе, за да си събере личните
вещи. С. избягал и не го видели. Сочи, че на същия ден вечерта му се обадила
да му предаде ключовете от апартамента, но той не пожелал да ги вземе. В
понеделник си направила снимка и се установило, че имала счупване на
опашата кост, във вторник си направила медицинско ДМ „Съдебна
медицина“ гр. С.З.. Заявява, че към момента няма завеждано дело и висящ
спор между родителите за упражняване на родителските права по отношение
на детето И. С. С., ЕГН **********. Моли съда да образува производство
ЗЗДН и като се убеди в основателността на молбата със заповед на защита да
наложи на С. подходяща мярка по чл. 5 ЗЗДН, а именно: задължаване на
извършителя да се въздържа от домашно насилие; забрана да не доближава
до 50 метра: лично молителката; жилището на родителите на молителката
находящо се в ****; работното й място в ****, „А.“ ЕООД /салон С./ и
местата й за социални контакти и отдих, за срок от осемнадесет месеца, както
и временно да определи местоживеенето на детето И. С. С. при майката С. И.
И., за срок от осемнадесет месеца. Моли с Решението си съдът да наложи на
С. Д. С., ЕГН **********, от ****, глоба в размер на 1000 лв.
Молителката, редовно призована за датата на съдебното заседание, се
явява лично и чрез процесуалния си представител, поддържа изложеното в
молбата. По отношение на финансовото състояние на ответника по молбата
заяви, че същият работи, но не й е известен размера на заплатата му,
разходите си делили на половина, живеели в апартамента на майка му.
Ответникът нямал задължения за издръжка към други хора, но имал
изтеглени кредити, които според нея го затрудняват финансово.
В открито съдебно заседание на осн. чл. 15, ал. 1 от ЗЗДет., съдът
изслуша малолетния И. С. С., който заяви, че родителите му не се разбирали,
но към него се отнасяли добре. Не искал родителите му да живеят заедно.
Сега живеели по-добре. Много пъти баща му се дразнел и за най-малкото
нещо се ядосвал. Случвало се и да го удря. Родителите му се скарали, той се
намесил и баща му започнал да го удря с колана. Хванал го за крака, свалил
го на земята и тогава майка му дошла. Баща му го обиждал, казвал му
„боклук“. Когато бащата биел детето и то му отвръщало с обиди. Сочи, че
родителите му се карали. Майка му имала счупване на опашката и била синя.
Ходила на лекар. Боляло я и първия ден не можела нищо да прави, да седне,
да легне. Майка му споделила, че баща му я хванал за ръцете и я ритнал с
коляното в опашката. Детето нямало желание да се вижда с баща си.
Редовно призован за съдебното заседание ответникът не се явява и не
взе становище по молбата. Чрез пълномощника си оспорва молбата като
неоснователна. Отрича на процесните дати да е удрял детето, а нараняването
на майката било в резултат на подхлъзването й по стълбите и падане, а не от
удар от негова страна.
Заинтересованата страна Дирекция „Социално подпомагане“ –
Казанлък, редовно призована, не изпраща процесуален представител. Явява
2
се Т. И., социален работник към Отдел „Закрила на детето“, в присъствието
на която детето е изслушано.
Съдът, след като обсъди относимите доводи и доказателства по делото,
намира за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят, че молителката С. И. е живяла на семейни начала с
ответника по молбата С. С., от което съжителство имат родено едно дете – И.
С. С., видно от Удостоверение за раждане, изд. въз основа на акт за раждане
№ **** г. на Община С.З..
Отделен за безспорен и ненуждаещ се от доказване е фактът, че
молителят, пострадалото лице и ответникът по молбата са живели на един
адрес, в апартамент, в ****.
На основание чл. 9, ал. 3 ЗЗДН молителката е предоставила заедно с
молбата си до съда и подписана от нея, в лично качество и като законен
представител на детето И. С., декларация, в която е отразила, че на 12.11.2022
г. /събота/ вечерта С. я повалил на спалнята и започнал да я закача, тя
съответно започнала да му казва да я остави на мира и в този момент детето
И. се намесил и се качил на врата на баща си с думите „Остави мама, чуваш
ли“. В този момент С. се ядосал страшно и започнал да бие детето с кабела на
плейстейшъна, след това повалил детето от спалнята на земята и си сложил
ръката върху лицето на сина им и започнал да притиска главата му към
земята. В този момент молителката се намесила и застанала помежду им, след
което тя и детето напуснали дома. Отдавна взела решение да се изнесат от
семейното жилище, но след тази случка, решението й станало непоколебимо и
още същата вечер взела детето и отишли в дома на родителите й в **** -
къща. Вечерта се прибрала при родителите си, но на другата сутрин отново се
върнала в дома им в ****, за да събере всичко необходимо за детето, като
дрехи и учебни пособия. С. бил в жилището и започнали да говорят, но след
това той се озлобил и започнал да я блъска. По едно време се обърнала с гръб
към него и той я хванал и я ритнал с коляно в областта на гърба и кръста, след
което усетила адска болка и паднала на земята. Изправила се много трудно,
бавно излязла от жилището и звъннала на баща си и на тел. 112. Баща й
дошъл, полицаите също дошли и се качили отново горе за да си събере
личните вещи. С. избягал и не го видели. Сочи, че на същия ден вечерта му се
обадила да му предаде ключовете от апартамента, но той не пожелал да ги
вземе. В понеделник си направила снимка и се установило, че имала счупване
на опашата кост, във вторник си направила медицинско ДМ „Съдебна
медицина“ гр. С.З..
По делото е изготвен социален доклад от Дирекция „Социално
подпомагане“ – Казанлък. Видно от него, след настъпилата раздяла между
родителите, грижите за малолетния И. С. са поети от майката С. И., която
задоволява качествено базисните потребности на детето и съумява да осигури
спокойна семейна среда за неговото правилно развитие. Майката съобщава,
че има изградена силна емоционална връзка с детето, И. винаги я защитава,
3
търси я за игра и подкрепа. След сблъсъка с бащата детето отказва да
разговаря с него, да се срещат и не го нарича по име, а „онзи как се казваше“.
Детето е съобщило, че повече не иска да вижда баща си. След раздялата си с
майката, бащата не е осъществявал контакти с детето, като в първите няколко
дни след раздялата се е опитвал да се свърже по тях с телефона, но те са
отказвали да разговарят с него. От страна на ДСП-Казанлък е изготвена
предварителна оценка на потребностите, въз основа на която И. е насочен към
ползване на социални услуги в общността – психологическо консултации.
бащата е споделил, че когато са само двамата с И., детето го слуша, играят и
учат заедно, приготвят си храна. Поведението на И. коренно се променяло,
когато майката се прибере вкъщи – момчето ставало агресивно и не
изпълнявало възложените от бащата задачи. С. С. има завършено средно
образование, като от един месец работи на трудов договор към „А.“ АД.
Месечното му възнаграждение възлизало в размер на 900 лева. Твърди, че има
изтеглени два кредита и месечната вноска е в размер на 450 лева и има за
доплащане две кредитни карти на обща стойност 1500 лева.
Видно от справка за съдимост на РС-Казанлък, към 25.11.2022 г. С. Д. С.
е неосъждан.
По делото е приложена докладна записка с рег. № **** г. по писа на РУ-
Казанлък, относно сигнал за семеен скандал от 13.11.2022 г. с един брой
снето писмено сведение от С. И..
По делото е представен амбулаторен лист от 28.11.2022 г., изд. от д-р
В.М. на пациент С. И. И., на която е поставена диагноза: счупване на други и
неуточнени части на лумбосакралната част на гръбначния стълб и таза.
Отбелязано е, че обективното състояние на пациента е следното: палпаторна
болезненост в областта на опашната кост, провокация на болката при
физическо натоварване и при сядане. Предписана е терапия „Кетонал“ сашета
– 2 пъти по едно; предложени локални инжекции.
В рамките на развилото се съдебно производство страните ангажираха
гласни доказателства.
Свидетелката К. И., майка на молителката, даде показания, че в деня на
инцидента били на кафе със съпруга си в с. Е., когато дъщеря им се обадила,
за да им каже, че С. я ритнал и не можела да стане. Бащата на молителката й
казал да се обади на тел. 112, въпреки, че С. не искал да се обажда на никой.
На място дошли двама полицаи, мъж и жена, изчакали долу, защото така им
казали полицаите, за да не се засичат със С., но той избягал. Вратата на входа
не била заключена, когато се качили в апартамента. Дъщеря им била в
апартамента, когато отишли с баща й. Полицаите я разпитвали. Около 5-10
минути изчакали и се качили. С. им казала, че се прибира при тях. С. едва
вървяла, цяла седмица вкъщи плакала, не можела да стои седнала. Излизала
само да води детето на училище, не ходела на работа. Стояла постоянно на
една страна. Вечер плачела от болка. Свидетелката й казвала да пие
болкоуспокояващи. С. звънял на свидетелката, за да пита дали С. е добре.
4
Питал я „С. как е? Добре ли е? Боли ли я?“ Казвал й, че съжалява, че се
стигнало до тук. Казвал „Това е най-голямата грешка, която съм направил
през живота си“. С. си признал пред свидетелката. Питал я дали С.
оздравявала, дали ходела някъде. Интересувал се как е снимката. Дал 150
лева на свидетелката, за храна и разходи за молителката и детето. Съжалявал,
че я ударил и не отричал, че я ударил. Казал, че това била най-голямата
грешка, която е правил. Казвал, че я обича. Свидетелката не знаела защо се
карали. Плейстейшънът бил на И.. Детето не разказвало какво е станало.
Оплаквало се: „Бабо, тати не ми дава играта“. С. плакал пред свидетелката, и
тя плакала с него, той съжалявал и го признавал.
Свидетелят И.И., баща на молителката заяви, че дъщеря му се обадила,
че С. я ударил. Казала го през плач. В движение я посъветвал да се обади на
тел. 112, за да дойде полицията. Полицията не била дошла, изпреварили ги.
Качили се при нея в апартамента. С. дошла да отвори входа и тогава се
качили горе. Изчакали полицаите. Те дошли 10 минути след обаждането.
Всички се качили в апартамента. Полицаите им казали да изчакат и след това
се качили, за да вземат багаж. Дъщеря му още тогава изнемогвала от болката.
Казала, че С. я ударил. С. не присъствал там. С. не контактувал със свидетеля,
само С. питал какво е станало, имало ли нещо счупено? Заявява, че С. бил
човек без доблест. Казал на дъщеря му: „Не се обаждай на баща си, че ще
стане по-лошо“, а после не присъствал. Това не било мъжко. Свидетелят
искал да приключат мирно и тихо и да не я закача. Сочи, че се съобразявал и
поддържал човешки взаимоотношения с ответника, но не били близки. Нямал
сведения дали до този момент е удрял дъщеря му, но за внука му си
позволявал 2-3 пъти. Вдигал го за яката, били се отбелязали циповете. Детето
лично не казвало за насилие над него. От дъщеря си разбрал, че предната
вечер С. е набил детето. Детето по принцип било потиснато и свито. До
година и половина на детето, бащата го било страх да хване детето в ръцете
си и сега вместо да се прибере и да му обърне внимание, той му давал
телефона и детето ставало като зомби. Детето копирало баща си в маниерите.
За бащата нямало други хора. Той бил най-добрият. Детето по време на
инцидента било в къщата на свидетеля, под гарата. Майката на свидетеля
била с детето, не било оставено само. Бащата закупил електронна игра на
изплащане за детето. Твърди, че първите дни дъщеря му не ходела на работа,
само карала детето на училище, понеже болките били непоносими. Тя не
можела да сяда в началото.
Свидетелят А.Т. заяви, че се познава със страните. С. му казал, че се
скарали със С., имало семеен скандал. Преди обед било. Не му казвал да я е
удрял и да й посягал. Откакто се познавали страните били нормално
семейство. Не знаел за какво се карали. Знаел, като си говорили за децата, че
синът му си позволявал да го обижда. Не си спомня какви били думите. Пред
свидетеля детето не било обиждало бащата. За С. ответникът му казал, че
нещо станало и се ударила.
Свидетелят В.С., заяви, че познава страните. С. му се обадил, и му
5
разказал какво е станало. Казал, че са се скарали за някаква игра. С. тръгнала
да излиза и паднала по стълбите. С. не му бил казал дали й е помогнал и я
завел на доктор. Срещнал се на улицата със С.. Тя му казала, че имали
проблеми със С. и щели да се съдят и за издръжки. От преди знаел от С., че те
имали разправии за пари и за някакви сметки. С. му казал, че на С. й била
счупена опашката, но не казал точно от какво. С. я срещнал на улицата, не
помни колко дни след инцидента. Казала му, че отивала на преглед, защото
имала проблем с опашката. Те се скарали за играта „екс бокс“. Не си спомня
С. да му е казвал, че е ударил С.. Постоянно му казвал, че имали проблеми, но
не разказвал подробности. С. не му била доверявала, че С. я е ударил.
Съдът като взе предвид специалните правила в производството по
ЗЗДН, както и общите приложими такива, приема от правна страна
следното:
РС-Казанлък е родово и местно компетентен да се произнесе по
молбата, която е подадена в предвидения от закона преклузивен едномесечен
срок по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН и следователно е процесуално допустима.
Страните не спорят, че са във фактическо съпружеско съжителство от
четиринадесет години и имат родено дете, поради което ответникът по
молбата попада сред лицата, срещу които може да се търси защита – чл. 3, т.
2, т. 3 и т. 4 от ЗЗДН.
Съдът следва да провери дали по отношение на молителите са
осъществени противоправни действия, които могат да се подведат под
законовото определение за домашно насилие, съгласно чл. 2 от ЗЗДН. За
преценката си съдът изхожда от твърденията в молбата и събраните
доказателства - декларации по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, писмени и гласни
доказателства.
Съгласно законовата дефиниция на понятието домашно насилие, която
се съдържа в ЗЗДН, то представлява акт на физическо, психическо или
сексуално насилие, както и опитът за такова насилие, принудително
ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено от и спрямо
определена категория лица, в която попадат молителите и ответникът.
След съвкупен и задълбочен анализ на събраните в хода на процеса
писмени и гласни доказателства, настоящият съдебен състав, приема, че на
12.11.2022 г. /събота/ вечерта между С. С. и С. И. възникнал конфликт. Детето
им И. се намесил, като се опитал да защити своята майка. В този момент С. се
ядосал и започнал да бие детето с кабела на плейстейшъна, след това го
повалил от спалнята на земята и си сложил ръката върху лицето му, като
започнал да притиска главата му към земята. Това принудило майката и
детето да напуснат общия им дом. Сутринта на 13.11.2022 г. молителката се
върнала в дома им в ****, за да събере дрехи и учебни пособия за нея и
детето. С. бил в жилището и започнали да говорят, но след това той се
озлобил и започнал да я блъска. След като се обърнала с гръб към него, той я
хванал и я ритнал с коляно в областта на гърба и кръста, след което усетила
6
адска болка и паднала на земята. Изправила се много трудно, бавно излязла от
жилището и звъннала на тел. 112. След направена снимка се установило, че
имала счупване на опашата кост, извадила си медицинско удостоверение от
ДМ „Съдебна медицина“ гр. С.З..
В случая, на актовете на домашно насилие не се спори, че не са
присъствали очевидци, предвид което и с оглед декларацията по чл. 9, ал. 3 от
ЗЗДН, съдът намира, че се установява по делото ответникът да е осъществил
спрямо молителите на процесните дати твърдените актове на домашно
насилие. Показанията на разпитаните по делото свидетели - К. и И.И.и, съдът
кредитира като обективни и последователни. Самите показания не съдържат
противоречия помежду си и от тях се установява, че страните са във влошени
отношения, а от показанията на К. И. се установи, че пред нея С. С. е признал
за осъщественото насилие и се разкайвал за действията си. Ответникът не
проведе насрещно доказване, с което да обори доказателствената стойност на
декларацията. Ангажираните от него свидетели пресъздадоха това, което им е
казано от С. и С..
Поради това, съдът приема за доказани така извършените актове на
домашно насилие по отношение на молителите, като автор на тях е С. Д. С..
По делото страните не спорят, че не е налице висящ съдебен спор между
родителите по упражняването на родителки права, по определяне
местоживеенето на детето или режима на личните отношения.
По вида на мерките за защита.
В конкретния случай е поискано да бъдат наложени мерките по чл. 5,
ал. 1, т. 1 от ЗЗДН чрез задължаването на ответника да се въздържа от
домашно насилие; чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН забрана на извършителя да не
приближава на 50 метра пострадалото лице С. И. И.; жилището на родителите
й, находящо се в ****; работното й място в ****, „А.“ ЕООД /салон С./ и
местата й за социални контакти и отдих, за срок от осемнадесет месеца, както
и временно да определи местоживеенето на детето И. С. С. при майката С. И.
И., за срок от осемнадесет месеца. Моли с Решението си съдът да наложи на
С. Д. С., ЕГН **********, от ****, глоба в размер на 1000 лв.
При налагане на мерките по чл. 5 ЗЗДН съдът не е обвързан от искането
на молителя или становището на ответника, а следва да наложи по своя
преценка една или повече защитни мерки (чл. 16, ал.1 ЗЗДН).
За да се прецени какви мерки да бъдат наложени на извършителя,
техните условия и срок, следва да се прецени дали след напрегнатите
отношения между страните биха ескалирали и довели до нови проявни форми
на домашно насилие.
Установи се, че отношенията между страните са обтегнати.
Поведението на ответника не е инцидентно, а се е случвало често в последно
време. Ответникът е проявил агресия към детето си и дългогодишната си
съжителка.
7
Всичко изложено следва да обоснове извода за налагането на мерки по
чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН чрез задължаването на ответника да се въздържа от
домашно насилие /в каквато и да е проявна форма/ по отношение на С. И. И. и
И. С. С.; по чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН - забрана на извършителя да приближава
на 40 метра пострадалото лице С. И. И.; жилището на родителите й, находящо
се в ****; работното й място в ****, „А.“ ЕООД /салон С./ и местата й за
социални контакти и отдих, за срок от дванадесет месеца; и тази по чл. 5, ал.
1, т. 4 от ЗЗДН – да се определи временно местоживеенето на детето И. С. С.
при неговата майка С. И. И. на адрес: ****, за срок от дванадесет месеца или
до влизане в сила на друг съдебен акт, с който се предоставят родителските
права, местоживеенето на детето и режимът на контакти с другия родител.
Срокът на последните две мерки е 12 месеца от постановяване на
настоящото решение за издаване на заповед за защита, който ще даде
възможност на ответника да преосмисли както извършеното деяние, така и
своето бъдещо поведение. Следва да се посочи още веднъж, че целта на
защитните мерки срещу домашно насилие е не да накажат необосновано
насилника, а да предотвратят бъдещи актове на домашно насилие,
съхранявайки здравето и живота на пострадалите.
По размера на глобата.
Съгласно чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН, при уважаване на молбата за защита,
съдът е длъжен да наложи на извършителя на домашното насилие глоба в
размер от 200 до 1000 лева. При определянето на размера на глобата съдът
следва да вземе предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото
извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Като
съобрази, характера на акта на домашно насилие, степента на интензивност на
деянията, че обект на домашно насилие са станали фактическата съжителка и
детето на ответника, а от друга страна трудоспособната възраст на ответника
и ангажираността му по трудово правоотношение, съдът намира, че на С. С.
следва да бъде наложена глоба в размер на 500 лева.
Относно държавната такса и разноските за делото.
Като съобрази изхода на делото и разпоредбата на чл. 11, ал. 2 ЗЗДН,
във вр. с чл. 16 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, съдът следва да осъди ответника по молбата да заплати
по сметка на РС-Казанлък държавна такса в размер на 25 лв.
Молителят претендира присъждане на разноски по делото. С оглед
изхода на спора, съдът преценя, че на С. И. следва да бъдат присъдени
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.
На основание изложеното, РС-Казанлък
РЕШИ:
Постановява мерки за защита на С. И. И., ЕГН ********** и на И. С.
8
С., ЕГН **********, двамата с адрес: ****, както следва:
ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН, С. Д. С., ЕГН
**********, с адрес: ****, да се въздържа от извършване на домашно насилие
по отношение на С. И. И., ЕГН ********** и И. С. С., ЕГН **********,
двамата с адрес: ****.
ЗАБРАНЯВА, на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН, на С. Д. С., ЕГН
**********, с адрес: ****, да приближава на по-малко от 40 метра:
пострадалото лице С. И. И., ЕГН **********; жилището на родителите на
молителката находящо се в ****; работното й място в ****, „А.“ ЕООД
/салон С./ и местата й за социални контакти и отдих, за срок от 12
/дванадесет/ месеца, считано от датата на постановяване на решението -
21.12.2022 година.
ПОСТАНОВЯВА местоживеенето на детето И. С. С., ЕГН **********,
да бъде при майката С. И. И., ЕГН **********, на адрес: ****, за срок от 12
/дванадесет/ месеца, считано от датата на постановяване на решението -
21.12.2022 година, или до влизане в сила на друг съдебен акт, с който се
предоставят родителските права, местоживеенето на детето и режимът на
контакти с другия родител.
ПРЕДУПРЕЖДАВА С. Д. С., ЕГН **********, с адрес: ****, че при
неизпълнение на настоящата заповед, на основание чл.21, ал. 3 от ЗЗДН
полицейският орган е длъжен да го задържи и незабавно да уведоми органите
на прокуратурата.
НАЛАГА на С. Д. С., ЕГН **********, с адрес: ****, на основание чл.
5, ал. 4 от ЗЗДН, глоба в размер на 500,00 лева /петстотин лева/, платима в
полза на държавния бюджет.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, С. Д. С., ЕГН **********, с
адрес: ****, да заплати по сметката на РС-Казанлък държавна такса в размер
на 25,00 лв.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на осн. чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН заповед за защита на С.
И. И., ЕГН ********** и И. С. С., ЕГН **********, двамата с адрес: ****, въз
основа на решението.
ОСЪЖДА С. Д. С., ЕГН **********, с адрес: ****, да заплати на С. И.
И., ЕГН **********, с адрес: ****, сторените по делото разноски в размер на
300,00 лв. /триста лева/ адвокатско възнаграждение.
Решението и заповедта да се връчат на страните по делото и на РУП
по местоживеене на извършителя и на пострадалите лица.
Решението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от връчването му
пред ОС-Стара Загора.
Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________
9