№ 3221
гр. София, 13.03.2023 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Е, в закрито заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Рени Коджабашева
Членове:Анелия Ст. Янева
Бетина Б. Бошнакова
като разгледа докладваното от Анелия Ст. Янева Въззивно гражданско дело
№ 20231100502123 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 – чл. 438 ГПК.
Образувано е по жалба с входящ № 17259/03.2.2022 г., на длъжника М.
Г. Р. срещу постановлението за разноски с изх. № 4636/18.1.2023 г. по
изпълнително дело № 20238510400142 на ЧСИ М.н П. в частта, с която на
взискателя са определени разноски за адвокатско възнаграждение за сумата
над 200 лева.
Жалбоподателят поддържа, че неправилно съдебният изпълнител е
определил разноски над сумата 200 лева, доколкото е длъжникът е изпълнил
всички задължения по чл. 528 ГПК в срок. Сочи, че адвокатът не е извършил
действия извън свързаните с образуването на делото. Затова счита, че не
дължи сторените от взискателя разноски за процесуално представителство,
защита и съдействие по изпълнителното дело и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания /по чл. 10, т. 2 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/.
Моли съда да отмени постановлението. Претендира разноски.
Взискателят оспорва жалбата при твърдения, че макар длъжникът да е
изпълнил всички свои задължения по изпълнителното дело, последният се
опитва с други средства да осуети контактите му с детето. Моли съда да
остави без уважение жалбата. Претендира разноски.
На основание чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител е изложил
мотиви, в които излага съображения, че адвокатското възнаграждение на
взискателя е изчислено при съобразяване с разпоредбите на чл. 10, т. 1 и 2 от
Наредбата и предвид характера на делото няма как да се приеме изпълнение
на задължението.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК във връзка с
наведените в жалбата пороци на обжалваното действие и мотивите на
съдебния изпълнител, намира за установено следното:
Изпълнително дело № 20238510400142 е образувано на 18.1.2023 г. по
1
молба на взискателя М.Г. Й. въз основа на изпълнителен лист, издаден на
22.12.2022 г. по гражданско дело № 63567/2019 г. на Софийски районен съд,
въз основа на решение от 13.3.2019 г., с което длъжникът е осъден да предава
детето Г.М. Й. на взискателя съгласно определен режим на лични отношения.
Покана за доброволно изпълнение с изх. № 4593/18.1.2023г. е връчена
на длъжника на 20.1.2023 г. В нея са съобщени датите, на които следва да
предаде детето и дьлжимото парично задължение по нзпълнителното дело,
заедно с постановление за разноски с изх. № 4636/18.1.2023 г., с които
съдебният изпълнител е приел следните разноски: 400 лева - адвокатско
възнаграждение по изпълнителното дело и 78 лева - такси по Тарифата за
такси и разноски към ЗЧСИ.
На 23.1.2023 г., в срок и на основание чл. 528, ал. 2 ГПК, длъжникът е
подал писмено становище, в което е изразил готовност да предаде детето
съгласно определения режим на лични отношения, като моли да бъде
предавано на бащата и от други нейни роднини. На 24.1.2023 г. е постъпило
становище от взискателя, с което той не възразява в случай на невъзможност
от страна на длъжника детето да му бъде предадено от друг неин роднина. На
03.02.2023 г. по сметка на ЧСИ е постъпила сумата 278 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК. Същата е допустима –
насочена е срещу подлежащ на обжалване съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК акт на
съдебния изпълнител, а именно – постановлението за разноски.
Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Според приетото в т. 6 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по
тълк. д. № 2/2013 г. на Върховен касационен съд, ОСГТК взискателят прави
разноски по образуването на изпълнителното дело, по осъществяването на
изпълнителния способ, постъпленията от който се разпределят, по
осъществяването на други изпълнителни способи, както и разноски за
възнаграждение на един адвокат, от които /при възражение на длъжника или
от някой от присъединените кредитори/ се признава тази част, която
съответства на действителната фактическа и правна сложност на
изпълнителното дело с оглед различната роля на адвоката при възлагането на
изпълнението на държавен съдебен изпълнител, който няма право да определя
изпълнителния способ; и ролята на адвоката при възлагането на
изпълнението на частен съдебен изпълнител, комуто може да е възложено да
определя изпълнителния способ.
Молбата за образуване на процесното изпълнително дело е била
подадена от взискателя чрез адвокат. Видно от представения договор за
правна защита и съдействие, по него е уговорено и платено възнаграждение в
общ размер от 400 лева.
Съгласно чл. 10, т. 1 от Наредбата минималният размер на
възнаграждението за образуване на изпълнителното дело е 200 лева, а
съгласно чл. 10, т. 4 - минималният размер на адвокатското възнаграждение за
процесуално представителство, защита и съдействие на страната по
изпълнително дело, което има за предмет действия извън посочените в т. 2 и 3
- 350 лева, като дължимостта на възнаграждението е предпоставено от
осъществяване на процесуална защита, изразяваща се в извършването на
2
действия по изпълнителното дело, различни от подаване на молба за
образуване на изпълнително производство.
В разглеждания случай е подадена молба за образуване на
изпълнителното дело, която не се твърди и установява да не е необходимото
съдържание по чл. 426, ал. 2 ГПК /като съдебният изпълнител не я е
представил в цялост/. Видно от данните по изпълнителното дело е, че такива
действия – извън подаването на молбата за образуване на изпълнителното
дело, не са предприемани, включително и поради това че длъжникът е
изпълнил задължението си по чл. 528 ГПК, като между страните няма спор че
изпълнява задълженията си за предаване на детето съобразно определения от
съда режим на лични отношения. Не се спори и че адвокатът на взискателя не
е присъствал на предаването на детето и че последното е било доброволно.
Характерът на задължението - за предаване на дете, не променя извода на
съда. В срока по чл. 528, ал. 2 ГПК длъжникът е изпълнил вменените му
задължения, поради което не се налагат и допълнителни действия от страна
на адвоката на взискателя за осигуряване на изпълнението на съдебното
решение. Ако длъжникът спре да изпълнява доброволно и се наложи
съдействие от адвоката, тогава би било налице основание за определяне на
разноски за водене на делото, които съдебният изпълнител следва да
определи допълнително /по арг. от чл. 434 ГПК, съгласно който съдебният
изпълнител е задължен да документира извършеното от него изпълнително
действие чрез изготвяне на предвидения за целта протокол, в който наред с
другите факти се посочват и направените разноски по изпълнението/.
Същевременно длъжникът не отговаря за разноските на взискателя,
направени по изпълнителни способи, които не са приложени. Ето защо
настоящият съдебен състав приема, че длъжникът не следва да носи
отговорност за заплащане на направени от взискателя разноски за
възнаграждение по чл. 10, т. 3 от Наредбата.
Обстоятелството, че длъжникът е подал искане за незабавна защита в
качеството си на законен представител на детето е ирелевантно.
Реализирането на това право само по себе си не навежда на извод за опит за
осуетяване изпълнението на съдебното решение, а такова и не е постигнато –
с издадената заповед не са ограничени контактите.
Поради изложеното по-горе обжалваното постановление следва да бъде
отменено в частта, с която на взискателя са присъдени разноски за адвокатско
възнаграждение за сумата над 200 лева до сумата 400 лева.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на жалбоподателя се следват
своевременно поисканите разноски за държавна такса в размер на 25 лева.
Настоящото решение не подлежи на обжалване на основание чл. 437, ал.
4, изр. 2 ГПК.
Така мотивиран, Софийският градски съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ постановление за разноски с изх. № 4636/18.01.2023 г. по
изпълнително дело № 20238510400142 на ЧСИ М.н П. в частта, с която на
взискателя са определени разноски за адвокатско възнаграждение за сумата
над 200 лева до 400 лева.
3
ОСЪЖДА М.Г. Й. , ЕГН ********** да заплати на М. Г. Р. , ЕГН
********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 25,00 лева – разноски по
делото.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4