Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 21.04.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на шести
март две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА
ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с. КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
при участието на секретаря Елеонора Георгиева, като
разгледа докладваното от съдия Иванка Иванова гр. д. № 6295 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 -
чл.273 от ГПК.
С решение № 4021 от 08.01.2019 г.,
постановено по гр. д. № 31169/2017 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 72 състав, са отхвърлени
предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу С.Д.Х. искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД
вр. чл.150 ЗЕ и чл.86 ЗЗД за сумите от 1 511, 53 лв. - главница, представляваща
стойност на незаплатената топлинна енергия за периода м.05.2013 г. - м.04.2016
г.; 69, 04 лв. - такса дялово разпределение за процесния период; 243, 01 лв. - законна
лихва за забава от 15.09.2014 г. до 25.04.2017 г. върху сумата за топлинна
енергия и 15,80 лв. лихва за забава върху сумата за дялово разпределение за
периода от 15.09.2014 г. до 25.04.2017 г., ведно със законната лихва върху
главниците от датата на депозиране на исковата молба до окончателното им
изплащане. Решението е постановено при участието на трето лице - помагач „Н.”
ЕАД.
Срещу постановеното съдебно решение
е депозирана въззивна жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД, с която го
обжалва изцяло. Излага съображения, че обжалваното решение е неправилно и
постановено в нарушение на материалния закон. Позовава се на § 1, т.42 от ДР на
Закона за енергетиката съгласно, която „потребител на енергия или природен газ
за битови нужди“ е физическо лице – собственик или ползвател на имота, което
използва електрическа или топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за домакинството си. Сочи,
че съгласно чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от
топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия,
които се изготвят от „Т.С.“ ЕАД и се одобряват от Държавната комисия за
енергийно регулиране към Министерски съвет. Същите влизат в сила в едномесечен
срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат
силата но договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна
енергия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителите. Тъй като ответникът
не е упражнил правата си по чл.150, ал.3 от ЗЕ, спрямо него са влезли в сила
Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД на потребителите
за битови нужди в гр. София. В раздел VІІ от Общите условия - „Заплащане на ТЕ“, чл.32, ал.1 са определени редът и
срокът за заплащане месечните дължими суми за топлинна енергия. Счита, че
неправилно първоинстанционният съд е приел, че не са ангажирани доказателства
по делото, че ответникът е собственик на топлоснабдения имот. От приложено
писмо от Столична община – район „Изгрев“ от 16.02.2017 г., което съставлява
официален документ, се установява правото на собственост на ответника. Моли съда
да отмени обжалваното решение и да уважи предявените искове, като му присъди
направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е
постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответника С.Д.Х. чрез особения му
представител – адв. В.Б.. Излага съображения, че приложеното писмо от Столична
община, район „Изгрев“ не представлява доказателство за собственост на
ответника. Счита, че в производството по делото ищецът не проявил необходимата
процесуална активност, за да установи наличието на облигационна връзка между него
и ответника, която да обусловя основателност на претендираните вземания. Моли
съда да потвърди обжалваното съдебно решение.
Третото лице – помагач на ищеца „Н.“
ЕАД, не е депозирало в срока по чл.263, ал.1 ГПК писмен отговор на въззивната
жалба.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на
чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД
вр. чл.150 ЗЕ и чл.86 ЗЗД, предявени срещу С.Д.Х. и Т.И.Х.. Ищецът
твърди, че ответниците са потребител на топлинна енергия за битови нужди на топлоснабден
имот – апартамент 16, находящ се в гр. София, общ. Изгрев, ж.к. „*****, като му
дължат солидарно сумата от общо 1 839, 51 лв., от която: 1 511, 53
лв. – главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода
м.05.2013 г. - м.04.2016 г., в това число и сума от 429, 66 по фактура № **********/31.07.2014
г.; сумата от 243, 01, 94 лв. - лихва за забава от 15.09.2014г. до 25.04.2017
г.; сумата от 69, 04 лв., представляваща такса за дялово разпределение на
топлинна енергия за периода м.05.2013 г. - м.04.2016 г., както и сумата от15, 80
лв. - лихва за забава за периода от 15.09.2014 г. до 25.04.2017 г., ведно със
законната лихва върху главниците от датата на депозиране на исковата молба до
окончателното изплащане на сумите. Претендираните от ищеца суми са уточнени по
имуществени пера с молба – уточнение от 08.12.2017 г.
С влязло в сила определение от
27.11.2017 г. исковата молба спрямо ответницата Т.И.Х. е върната и
производството по делото спрямо нея е прекратено.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК
писмен отговор на исковата молба ответникът С.Д.Х., чрез назначения му особен
представител - адв. В.Б., оспорва предявените искове. Счита, че ищецът не е
доказал наличието на облигационна връзка между страните по делото, обуславяща
дължимостта на претендираните суми. Излага съображения, че няма качеството на
потребител на топлинна енергия за процесния имот и период. Поддържа, че ищецът не
е доказал доставянето на топлинна енергия в претендираните количества и
стойност за претендирания период. Прави възражение за погасяване по давност на
предявените вземания. Моли съда да отхвърли предявените спрямо него искове.
Третото лице - помагач на страната
на ищеца „Н.“ ЕАД, е депозирало по делото становище, с което твърди, че
сметките за потребено количество топлинна енергия за отопление и битово гореща
вода в процесния апартамент, собственост на С.Х. за периода от м. 05.2014 г. до
м.04.2016 г.1 са определени съгласно правилата на действащите законови
нормативи. В апартамента има монтирани два топлинни разпределители върху двата
присъединени към разклоненията на общата отоплителна инсталация радиатора и
един водомер за топла вода. Абонатът е консуматор на количеството топлинна
енергия, припадащо се на имота от количеството топлинна енергия, отдадено от
сградната инсталация, както и на количеството топлинна енергия, потребено от
отоплителните тела и количеството топлинна енергия, необходимо за подгряването
на изразходваните кубически метра топла вода.
Съгласно писмо от 13.02.2017 г. на
Столична община, район „Изгрев“ в архива на район „Изгрев“ се съхранява договор
за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти
от 14.07.1988 г., находящ се в ж.к. „*****на С.Д.Х. и Т.И.Х..
Видно от протокол от проведеното
Общо събрание на собствениците на етажна собственост, находяща се в гр. София, ж.
к. „****от 23.09.2002 г., етажните собственици са взели решение да се сключи
договор с „Н.И.“ ООД, което дружество да извършва дялово разпределение на
топлинната енергия в сградата в режим на етажна собственост.
На 30.09.2002 г. е сключен договор между
„Н.И.“ ООД и етажната собственост с адрес: гр. София, ж. к. „******, по силата
на който дружеството се е задължило да достави и монтира необходимите уреди за
регулиране и отчитане на консумацията на топлинна енергия, както и да изготвя и
предоставя на насрещната страна обща и индивидуални изравнителни сметки за
консумираната топлинна енергия в срок до 45 дни след предоставяне на информация
от „Т.С.“ ЕАД за показанията на топломера за отчетния период.
Пред СРС е ангажиран договор № УN100/06.11.2007
г., сключен между „Т.С.“ ЕАД – възложител и „Н.И.“ ООД – изпълнител, при общи
условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по
чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя,
който е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия
между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един
потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от
ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на
възложителя да заплаща договореното възнаграждение.
От заключението на изслушаната пред
СРС съдебно – техническа експертиза изготвена от вещото лице инж. Б.В.-Т.се
установява, че общият топломер в абонатната станция се отчита по електронен път
в началото на всеки месец, като с помощта на т. нар. „терминал“ се снема
показанието на топломера в 0:00 часа на първо число от месеца. В процесния имот
са монтирани 2 отоплителни тела и 2 топлоразпределителя, както и водомер за
топла вода. Размерът на сумите за потребена топлинна енергия през периода от 01.05.2013
г. до 30.04.2016 г. възлиза на стойност 1 511,
54 лв., която представлява сбор от сумите за топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация и топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване. От изравнителните сметки, подадени от фирмата за
дялово разпределение за процесния период е установена сума за доплащане в
размер на 295, 70 лв. Вещото лице приема, че посочените суми за топлинната
енергия за имота на ответника са начислени в съответствие с действащата
нормативна уредба.
При
така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Въззивната жалба е депозирана в
срока по чл.259, ал.1 ГПК, от легитимирана страна, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената служебна проверка
въззивният съд установи, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално
допустимо.
Основният спорен въпрос в
производството по делото е дали през процесния период между страните по делото е
съществувало валидно договорно правоотношение за продажба на топлинна енергия.
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ – в
редакцията, действала до 17.07.2012 г. всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна
енергия“.
Понятието „потребител на топлинна
енергия за битови нужди“ е определено в § 1, т.42 ДР ЗЕ (отм.), действал до
17.07.2012 г.: физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва
топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация или горещо водоснабдяване. След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и
с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието
„клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието
„потребител на топлинна енергия“. Съгласно новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ, действаща
през исковия период м.05.2013 г. – м.04.2016 г., всички собственици и титуляри
на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г.
постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т.1, са дадени
задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е
предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение с лица, извън
посочените в чл. 153 ЗЕ, какъвто обаче не е разглежданият случай. В мотивите на
същото тълкувателно решение е посочено, че предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно
право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови
нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи
условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на
топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153.
ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
С оглед на това собственикът или титуляр на вещно право на ползване в
имот, под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята
потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите
части на сградата топлинна енергия. По силата на закона между битовия
потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на
топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е необходимо
изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взето решение на Общото
събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа,
за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата
топлинна енергия.
Ищецът свързва качеството на ответника на потребител на топлинна енергия за
битови нужди с качеството му на собственик на топлоснабден имот. Това
обстоятелство е спорно в отношенията между страните, доколкото ответникът
своевременно е оспорил качеството си на потребител на топлинна енергия на
топлоснабдения имот – апартамент 16, находящ се в гр. София, ж. к. „*****, с депозирания в срока по чл.131 ГПК писмен
отговор на исковата молба. Ето защо ищецът следва да проведе пълно и главно
доказване на това свое твърдение, съгласно нормата на чл.154, ал.1 ГПК, в
каквато насока е и съставения по реда на чл.146 ГПК доклад по делото от
решаващия съд.
Ангажираните по делото доказателства
не обосноват извода, че през исковия период ответникът е собственик на
топлоснабдения имот. Представеното по делото писмо, издадено от Столична община,
район „Изгрев“, удостоверява единствено обстоятелството, че в архива на тази
община се съхранява договор за продажбата на процесния недвижим имот по реда на
Наредбата за държавните имоти от 14.07.1988 г. на С.Д.Х. и Т.И.Х.. Въз основа
на него обаче не може да се обоснове извод относно принадлежността на правото
на собственост върху имота за разглеждания период.
По изложените съображения следва да се приеме, че ищецът не е изпълнил
доказателствената си тежест да проведе пълно и главно доказване на
обстоятелството, че ответникът е собственик на топлоснабдения имот през исковия
период и съответно, че има качеството на клиенти на топлинна енергия през този
период. Ето защо ответникът не е надлежно пасивно материално -правно легитимиран
да отговаря по предявените срещу него искове, поради което същите се явяват
неоснователни. С оглед на това не следва да се обсъжда въпроса относно
стойността на реално доставената топлинна енергия през исковия период за
процесния топлоснабден имот.
Тъй като крайните изводи на двете
инстанции за неоснователност на предявените искове съвпадат, то обжалваното
решение следва да се потвърди.
По разноските по производството:
С оглед изхода на спора, сторените от жалбоподателя
разноски следва да останат в негова тежест.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4021 от 08.01.2019 г., постановено по гр. д.
№ 31169/2017 г. по описа на СРС, ІІ
ГО, 72 състав.
Решението е постановено при
участието на трето лице - помагач на ищеца: „Н.“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***-17.
Решението не
подлежи на касационно обжалване, на основание чл.280, ал. 3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.