Р Е Ш Е Н И Е № 100
Гр.Пловдив,17.03.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД,трети граждански състав,в открито заседание на
дванадесети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:ВЕЛИЧКА
БЕЛЕВА
КРАСИМИРА
ВАНЧЕВА
при участието на секретаря НЕЛИ БОГДАНОВА,като разгледа
докладваното от съдията Кр. Ванчева възз. т.д.№775 по описа за 2019 г.,за да се
произнесе взе предвид следното:
Производство по
чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №638 от
07.12.2018 г.,постановено по т.д.№596/2016 г. по описа на Окръжен
съд-Пловдив,ТО,XIII-ти състав,е признато за установено по отношение на „М.“
ЕООД, ЕИК * със седалище и адрес на управление ***, Б.Г.П.,ЕГН ********** и
адрес *** и Г.С.П.,***,че съществува вземането на „П..“ АД, ЕИК * със седалище
и адрес на управление ***, за което длъжниците отговарят в режим на
солидарност, в размер на:
-165 000 евро -
просрочена главница, дължима по Договор № *., изменен и
допълнен с Анекс № …/… г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 11.05.2016 г. - датата на подаване на заявлението;
-117 927,18 евро - просрочена договорна
лихва за периода 20.09.2012 г. - 04.05.2016 г. вкл.;
-28 930.46 евро - просрочена наказателна
лихва за периода 22.04.2013 г. -10.05.2016 г. вкл.;
- 419,62 евро - такси и разноски;
-9 875.55. евро - комисионна за
управление и обработка на кредита, дължими по Договор за банков кредит № *.,
изменен с Анекс № …/… г., за които вземания е издадена Заповед № … от … г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и
изпълнителен лист по ч.гр.д. № 6130/2016г. по описа на ПРС.
Със същото решение са осъдени ответниците „М.“ ЕООД-гр.Пловдив с ЕИК *,Б.Г.П. и Г.С.П. да заплатят общо на „П..“ АД-гр.С., ЕИК * сума в размер на 13 301.52 лв., представляваща разноски по платена държавна такса, депозит за вещи лица и юристконсултско възнаграждение в производството по делото.Същите ответници са осъдени да заплатят общо на банката-ищец и сумата от 12 601,52 лв.,представляваща платена държавна такса и сумата от 9981,14 лв.,представляваща адвокатско възнаграждение по чл.78,ал.8 от ГПК в заповедното производство.
Срещу горното решение е подадена обща въззивна жалба от ответниците М.“ ЕООД-гр.П.,Б.Г.П. и Г.С.П. чрез общия им пълномощник адв. Р.И..По отношение на ответника „М.“ЕООД с ЕИК *,въззивната жалба е върната с влязло в сила разпореждане на първоинстанционния съд,поради което същата не е предмет на разглеждане в тази й част в настоящото въззивно производство и с настоящото въззивно решение.
Предмет на разглеждане е жалбата на останалите двама ответници-Б.Г.П. и Г.С.П. против частта на първоинстанционното решение,с която е признато за установено по отношение на същите ответници,че съществува вземането на „П..“АД с ЕИК *,за което длъжниците отговарят в режим на солидарност,заедно с „М.“ЕООД,в размер на:165 000 евро - просрочена главница, дължима по Договор № *., изменен и допълнен с Анекс № …/… г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.05.2016 г. - датата на подаване на заявлението;117 927,18 евро - просрочена договорна лихва за периода 20.09.2012 г. -04.05.2016 г. вкл.;28 930.46 евро - просрочена наказателна лихва за периода 22.04.2013 г. - 10.05.2016 г. вкл.;419,62 евро - такси и разноски;9 875.55. евро - комисионна за управление и обработка на кредита, дължими по Договор за банков кредит № *., изменен с Анекс № …/…г., за които вземания е издадена Заповед № … от … г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 6130/2016г. по описа на ПРС,както и против частта на първоинстанционното решение,с която същите двама ответници са осъдени да заплатят общо с „М.“ЕООД на банката-ищец сумата от 13 301,52 лв.,представляваща разноски,направени в исковото производство по т.д.№596/2016 г. по описа на ОС-Пловдив,а също и сумата от 12 601,52 лв.,представляваща платена държавна такса и сумата от 9981,14 лв.,представляваща адвокатско възнаграждение по чл.78,ал.8 от ГПК в заповедното производство.
В жалбата се поддържа,че
първоинстанционното решение е недопустимо,незаконосъобразно,неправилно и
необосновано,както и че е постановено при допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и нарушение на материалния закон,като са изложени
подробни и конкретни аргументи в тази връзка.Поискано е първоинстанционното
решение да се отмени и да се отхвърлят предявените искове,както и да се
присъдят на двамата жалбоподатели направените от тях разноски пред двете
съдебни инстанции.
С протоколно определение от 12.02.2020 г.,постановено по
настоящото дело,съдът на основание чл.265,ал.1 от ГПК,е допуснал
присъединяването на „М.“ЕООД с ЕИК *,към въззивната жалба на Г.С.П. и Б.Г.П..
В законния срок е подаден отговор на въззивната жалба от
ищеца „П..“АД с ЕИК *,с който се изразява становище за неоснователност на
жалбата и се моли въззивният съд да остави в сила първоинстанционното решение в
обжалваната част като правилно и законосъобразно.Поискано е да бъдат присъдени
на банката разноските за настоящото въззивно производство,както и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лв.
Пловдивският апелативен съд,като се запозна с акта,предмет
на обжалване,както и с наведените в жалбата оплаквания и със събраните по
делото доказателства и доводите на страните,намира за установено следното:
Въззивната жалба
в разглежданата й част е процесуално допустима,тъй като е подадена от
лица,имащи правен интерес да обжалват първоинстанционното решение в горните му
части и при подаването й е спазен двуседмичния срок по чл.259,ал.1 от ГПК.Ето
защо следва да се пристъпи към преценка по същество на жалбата,подадена от Б. и
Г. П. /към която на основание чл.265,ал.1 от ГПК се е присъединил ответника „М.“ЕООД/.
По съществото на
разглежданата жалба:
По т.д.№596/2016
г. по описа на ОС-Пловдив,ТО,XIII-ти състав,са предявени субективно пасивно съединени установителни
искове по чл.422,ал.1 във вр. с чл.415,ал.1 и чл.124 от ГПК от „П..“АД с ЕИК *
против „М.“ЕООД с ЕИК *,Б.Г.П. с ЕГН ********** и Г.С.П. с ЕГН **********,като
е поискано от банката-ищец да се признае
за установено,че ответниците й дължат солидарно сумите,за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение № …/… г. по ч.гр.д.№6130/2016 г. по
описа на РС-Пловдив,XIX-ти състав и изпълнителен лист към нея,в размер на:
-165 000 евро -
просрочена главница, дължима по Договор № *., изменен и допълнен с Анекс № …/… г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 11.05.2016 г. - датата на подаване на
заявлението;
-117 927,18 евро - просрочена договорна
лихва за периода 20.09.2012 г. - 04.05.2016 г. вкл.;
-28 930.46 евро - просрочена наказателна
лихва за периода 22.04.2013 г. -10.05.2016 г. вкл.;
- 419,62 евро - такси и разноски;
-9 875.55. евро -
комисионна за управление и обработка на кредита, дължими по Договор за банков
кредит № *., изменен с Анекс № … от …г.;
- 22 582,66
лв.,от които 12 601,52 лв.-разноски за държавна такса за образуване на
заповедното производство и юрисконсултско възнаграждение в размер на 9 981,14
лв.Поискано е и присъждане в полза на банката-ищец на съдебните и деловодни
разноски за исковото производство пред първата инстанция.
Предявените
искове са основани на следните твърдения:
Банката-ищец
твърди, че между нея и ответното дружество „М." ЕООД като кредитополучател
е сключен договор № …/… г. за предоставяне на банков кредит,
по силата на който Банката е предоставила на кредитополучателя банков кредит в
размер на 165 000 евро, за цялостно погасяване на задълженията на „М."
ЕООД по Договор № …/… г.Твърди,че впоследствие договорът за
кредит е изменен и допълнен с Анекс № … към него от … г.
Твърди още,че за обезпечение на вземанията на Банката по
договора за кредит, между нея и ответниците-физически лица-Г.С.П. и Б.Г.П. е
бил сключен договор за поръчителство от 20.04.2010 г., с който поръчителите са
се задължили да отговарят солидарно за изпълнението на задълженията на
кредитополучателя за главница, лихви, такси, комисиони и разноски, произтичащи
от отпуснатия на кредитополучателя банков кредит, съгласно договора за кредит,
както и за всички последици от неизпълнението на главното задължение,
включително лихвите и разноските. Договорът за поръчителство бил изменен и
допълнен с анекс № … към него, като съгласно анекса, поръчителите са се
задължили да отговарят за изпълнението на задълженията на кредитополучателя по
договора за кредит и анекс № … от … г.Твърди, че предоставеният банков кредит е
усвоен изцяло от кредитополучателя на 21.05.2010 г.
Ищецът сочи още,че съгласно Раздел VI, т. 11 от договора за кредит, за ползвания кредит кредитополучателят заплаща на Банката годишна лихва в размер на базовия лихвен процент на Банката за евро, увеличен с надбавка от 6 пункта.Уговорено било,че дължимата от кредитополучателя лихва се заплаща периодично в размер и на падежи, подробно описани в погасителен план - Приложение № …, неразделна част от Договора за кредит, като размерът на лихвените плащания, посочени в погасителния план, е изчислен върху главницата на кредита на база на Базовия лихвен процент на Банката за евро, към момента на сключване на договора за кредит и не отразява точния размер на дължимата лихва за всеки отделен лихвен период.Твърди, че съгласно Раздел IX, т. 19 от договора за кредит, плащания, дължими, но неизвършени в срок поради недостиг на авоар по разплащателната сметка на кредитополучателя в Банката, се отнасят в просрочие и олихвяват с договорения лихвен процент в Раздел VI, т. 6, плюс наказателна надбавка в размер на 20 пункта. Съгласно Раздел VII, т. 14 от Договора за кредит, кредитополучателя заплаща на Банката комисионна за управление на кредита в размер на 1 % от разрешения кредит в деня на подписване на договора и по 1 % от непогасената главница за всяка следваща година или част от годината,не по-късно от 15-то число на месеца,следващ датата на изтичане на съответната година.Твърди,че в раздел VIII от договора,страните са договорили начина на издължаване на усвоения кредит,като в т.18 е предвидено,че в случай на извършено плащане,което не е достатъчно да покрие задълженията по договора в пълен размер,същите се погасяват в поредност-такси и разноски,наказателна лихва,просрочена договорна лихва и главница.
На следващо място банката-ищец посочва,че съгласно анекс №…
от … г. към договора за кредит,сключен между Банката и „М.“ЕООД,страните са
приели същата да се издължава съгласно нов погасителен план-Приложение №…,който
е неразделна част от анекса,а всички останали клаузи по договора за кредит са
останали непроменени.Твърди,че съгласно раздел VIII,чл.16 от договора за кредит,крайният срок за погасяване на кредита
е до 10.03.2020 г.,както и че погасяването на предоставения кредит е обезпечено
с учредена в полза на банката договорна ипотека върху недвижими
имоти,собственост на кредитополучателя,съгласно описания в исковата молба
нотариален акт за учредяване на договорна ипотека.
Наред с горното,ищецът твърди,че дължимите суми по кредита
са погасявани само частично,съгласно погасителния план към договора за кредит,в
следните периоди-дължими месечни вноски по главница-до 11.06.2012 г.
включително; дължими месечни вноски по лихва-до 20.08.2012 г.
включтелно;дължими към банката такси-до 31.07.2014 вкл.А месечните вноски по
главницата с описаните в исковата молба падежни дати,първата от които с
падеж-22.04.2013 г.,а последната-с падеж 20.04.2016 г.,не били платени от
кредитополучателя и поръчителите,а също така останали неплатени от тях на
падежа и месечните вноски по лихва,с падежни дати в периода 20.09.2012
г.-20.04.2016 г.,също посочени поединично в процесната искова молба.Не били
изплатени и дължимите към Банката годишни комисионни за обработка и управление
на кредита в общ размер на 9 875,55 евро,дати на падеж-15.03.2011 г.,15.03.2012
г.,15.03.2013 г.,15.03.2014 г.,15.03.2015 г. и 15.03.2016 г.
Твърди се в исковата молба,че с оглед настъпилото
просрочие,до кредитополучателя и до поръчителите са били изпратени нотариални
покани,с които на основание Раздел XII, точка 28.2, буква „а" от Договора
за кредит и Раздел III, т. 11 и т. 12 от Договора за поръчителство от
20.01.2010 г., на кредитополучателя и на всеки от поръчителите е предоставен 5
- дневен срок от получаване на поканата доброволно да погасят всички свои
просрочени задължения, произтичащи от договора за кредит. Поради бездействието
на кредитополучателя и на поръчителите в указания срок за доброволно
изпълнение, кредитът бил обявен от Банката за изцяло и предсрочно изискуем,
считано от 04.05.2016г.
Твърди, че в резултат на посоченото неизпълнение
по договора за ищеца е възникнал правен интерес за предприемане на действия по
снабдяване със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу
ответниците, което искане е било удовлетворено, а срещу издадената заповед за
изпълнение по образуваното ч.гр. д. № 6130/2016 г. по описа на ПРС, XIX
длъжниците са депозирали възражение, с което обстоятелство ищецът обосновава
правния си интерес от завеждане на процесните специални установителни искове
срещу ответниците.
Ответниците
- Б.Г.П. и Г.С.П. с подадените от тях отговори на исковата молба са оспорили
исковете като недопустими и неоснователни. Възразяват, че от исковата молба и
от представеното извлечение от сметки на ищеца не става ясно как и на какво
основание са изчислени исковите суми, на какво основание и при какви условия са
формирани договорната и наказателни лихви, как са определени периодите и датите,
от които се дължат съответните суми. На следващо място възразяват, че кредитът
не е станал предсрочно изискуем, тъй като това обстоятелство има действие от
момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора в тази
насока. Възразяват, като твърдят, че не са били надлежно уведомени за
настъпилата изискуемост на вземането. Отделно от това, сочат че банката е
злоупотребила с правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, като не е
обявила по надлежния ред навреме тази изискуемост, като е бездействала и
нейното противоправно поведение не може да се използва за извличане на облаги.
Признават, че са получили нотариални покани от ищеца, с предоставен срок за
погасяване на кредита, но твърдят, че същите не са съдържали заявено ясно
волеизявление, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем. Оспорват датата на
обявяване на кредита за изискуем, като твърдят, че банката умишлено се е
забавила с обявяването на предсрочната изискуемост на кредита, като по този
начин е ощетила длъжниците и е начислявала незаконно наказателни лихви и
договорни лихви, извън предвидените за условия на договора и на анексите към
него. Твърдят, че банката в действителност е обявила предсрочната изискуемост
на кредита на по-ранна дата - още през 2014 г., когато е поставено началото на
шестмесечния преклузивен срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД, поради което считат, че
отговорността на поръчителите следва да се счита преклудирана. Правят
възражение за неравноправни клаузи в сключения договор за кредит и в договор № …/…
г.,като твърдят,че тези клаузи,изрично изброени в отговорите им на исковата
молба,противоречат на Директива 93/13/ ЕИО от 15.04.1993 г., касаеща
неравноправните клаузи в потребителските договори, отнасящи се до финансовите
услуги, която Директива е част от вътрешното законодателство от момента на
влизане в сила на ЗЗП и към датата на сключване на договора е била приложима
към него. Правят и възражение за нищожност на същите клаузи по см. на чл. 26,
ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 143, т. 10 и т. 12 от ЗЗП, във вр. с чл. 146, ал.2,
във вр. с ал. 1 от ЗЗП. Оспорват съдържанието на представената справка -
извлечение, послужила като основание за издаване на заповедта за изпълнение.
Оспорват да са подписвали погасителен план-Приложение № …, неразделна част от анекс
№ … от … г. Оспорват претендираните от ищеца разноски в заповедното и в
исковото първоинстанционно производство като прекомерни.
Ответникът
„М.“ ЕООД-гр.П.,с ЕИК * е подал отговор
на исковата молба,който обаче е депозиран след изтичане на законния срок по
чл.367,ал.1 от ГПК и с оглед на това не следва да се счита за неподаден.Все
пак,следва да се вземе предвид взетото становище от този ответник по
предявените искове,изразено в първото съдебно заседание чрез пълномощника му адв.
И.,съгласно което исковете са оспорени като неоснователни.Освен това не е
преклудирано и заявеното от същия ответник възражение,чрез което същият се е
присъединил към поддържаното от другите двама ответници възражение за нищожност
на съдържащи се в процесния договор клаузи поради тяхната неравноправност,тъй
като подобни възражения могат да бъдат заявени и след срока за отговор на
исковата молба,доколкото съдът и сам следва служебно да следи за неравноправния
характер на договорни клаузи.
В подадената допълнителна искова молба ищецът е изложил
становище за неоснователност на направените от ответниците-физически лица
възражения. Направил е доводи за липса на качеството „потребител“ на
ответниците, поради което посочва, че последните не могат да се позовават на
приложението на ЗЗП и посочената от тях директива.Отделно от това сочи, че
ответниците - поръчители не могат да се позовават на неравноправни клаузи в
договора за кредит, тъй като същите не са страна по него, а само по договора за
поръчителство.
В
допълнително депозирания си отговор ответниците Б.Г.П. и Г.С.П. поддържат
заявеното в първоначалния отговор.
С
обжалваното решение първоинстанционният съд е счел предявените установителни
искове за допустими,а по същество ги е уважил като основателни и спрямо тримата
ответници,след като е приел,че са доказани твърдяните от ищеца облигационни
правоотношения,от които произтича солидарната отговорност на ответниците,а
наред с това е приел за доказани по основание и размер претендираните с исковата молба вземания на
банката-ищец,произтичащи от процесния договор за банков кредит,както и
настъпването на предсрочната изискуемост на целия дълг по договора за кредит
поради неизпълнение на задълженията от кредитополучателя и поръчителите на
задълженията им,произтичащи от същия договор и надлежното уведомяване на
длъжниците за предсрочната изискуемост на кредита,обявена от банката-ищец.Този
резултат е постановен от първоинстанционният съд и след като са преценени за
неоснователни заявените от
ответниците-физически лица възражения за ненадлежното им уведомяване за
предсрочната изискуемост на кредита с представените от ищеца нотариални
покани,за настъпила в по-ранен момент предсрочна изискуемост на същия в тази
връзка-за преклузиране качеството на поръчители на същите ответници поради
изтекъл срок по чл.147,ал.1 от ЗЗД,а също и след като е приел,че тези ответници
нямат качеството на „потребители“ по смисъла на §13 от ДР на ЗЗП и затова не се
ползват от закрилата на ЗЗП и с оглед на това са неоснователни наведените от
тях възражения за неравноправност на отделни клаузи от договора за банков
кредит.
По
отношение на разноските,първоинстанционният съд се е произнесъл с осъдителен
диспозитив в обжалваното решение както по разноските,направени от банката-ищец
в исковото производство пред първата инстанция,така и по направените от банката
разноски в заповедното производство по посоченото по-горе частно гражданско
дело,като с оглед изхода от спора е осъдил тримата ответници да заплатят общо
на банката тези разноски.
Извършвайки служебно проверка за валидността на
обжалваното решение,по реда на чл.269 от ГПК,Пловдивският апелативен съд
намира,че обжалваното решение не е нищожно.Същото е постановено от съдия от
ОС-Пловдив в рамките на неговата компетентност и в предвидената от закона
форма,а изразената в съдебния акт воля на съда е ясна и разбираема.
Извършвайки проверка по реда на чл.269 от ГПК за
процесуалната допустимост на обжалваното решение,Пловдивският апелативен съд
намира,че решението се явява процесуално допустимо.Налице е търговски спор
между процесуално правоспособни и дееспособни страни,подведомствен на съда,като
родово компетентен да разгледа делото се явява Пловдивския окръжен съд като
първа инстанция. Наред с това,съдът се е произнесъл именно по предявените пред
него субективно пасивно съединени установителни искове по чл.422,ал.1 от ГПК
във вр. с чл.415,ал.1 от ГПК.
В процесната въззивна жалба се съдържат твърдения за
недопустимост на обжалваното решение поради съществени нарушения на
процесуалните правила,изразяващи се най-общо казано в нарушаване правото на
защита на ответника по иска „М.“ЕООД с оглед твърдяното нередовно връчване на
същия ответник на препис от исковата молба и съпътстващите я книжа и лишаването
на ответника поради тази причина от възможността да подаде в срок отговор на
исковата молба.Тези твърдения за недопустимост на решението обаче не подлежат
на преценка и съобразяване с настоящото решение,тъй като съгласно чл.269,ал.1
от ГПК,съдът се произнася до допустимостта на решението само в обжалваната му
част,а в случая въззивната жалба е върната по отношение на ответника „М.“ЕООД,както по-горе се отрази и съответно
на това не могат да бъдат предмет на разглеждане наведените в жалбата
оплаквания за недопустимост на решението,обосновани с нарушено право на защита
на същия ответник.Същите оплаквания касаят жалбоподателя,чиято жалба е
върната,а наред с това тези оплаквания не могат да се поддържат от останалите
двама жалбоподатели,понеже се отнасят до накърняването на чужди процесуални
права.В продължение на изложеното,посочените оплаквания за недопустимост на
първоинстанционното решение,не подлежат на разглеждане,въпреки присъединяването
на „М.“ЕООД към въззивната жалба на останалите двама жалбоподатели-Г. П. и Б.П.,защото
това присъединяване не възстановява правото на жалбоподателя,чиято жалба е
върната,да поддържа оплаквания,отнасящи се до нарушаване на неговото
процесуално право на защита в конкретния исков процес.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК,по въпросите
относно законосъобразността и правилността на обжалваното решение,въззивният
съд е ограничен от изложеното в жалбата.В тази връзка,преценявайки оплакванията
във въззивната жалба и събраните по делото доказателства,Пловдивският
апелативен съд приема следното:
На първо място,срещу допустимостта
на процесните искове не са изложени оплаквания в разглежданата въззивна
жалба,изключая частта на установителната претенция,отнасяща се до искането да
се установи дължимостта на разноски в общ размер от 22 582,66
лв.,направени от банката-ищец в заповедното производство по ч.гр.д.№ 6130/2016 г. по описа на
ПРС, XIX гр. с-в.С оглед т.12 от ТР №4 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на
ВКС,установителна претенция по чл.422 от ГПК за разноските в заповедното
производство действително е недопустима,но в случая първоинстанционният съд в
обжалваното решение не се е произнесъл с установителен диспозитив относно
разноските за заповедното производство,а е постановил осъдителен такъв
съобразно изхода от разгледания правен спор.Така,че недопустимостта на
установителната претенция относно направените от ищеца разноски в заповедното
производство няма в случая отражение върху допустимостта и правилността на
обжалваното съдебно решение.
В останалата част,с която е поискано
установяване дължимостта на вземанията по издадената заповед за незабавно
изпълнение,произтичащи от процесния договор за кредит,предявените установителни
искове по чл.422 ГПК са допустими,като се има предвид,че от приложеното ч.гр.д.№ 6130/2016 г. по описа на
ПРС, XIX гр. с-в е установено както издаването на заповед за изпълнение по
чл.417 ГПК и изпълнителен лист относно същите вземания,така и наличието на
подадени в срок възражения по чл.414 от ГПК от длъжниците по заповедта и
предявяването на исковете срещу тези длъжници в законния и указан от заповедния
съд едномесечен срок,а наред с това и наличието на идентичност между
основанието на вземанията по издадената /и необезсилена/ заповед за изпълнение
и основанието на предявените с процесните искове парични вземания.Така,че
процесните установителни искове,основани на разпоредбата на чл.422,ал.1 от ГПК,несъмнено подлежат на преценка по същество.
А по
съществото на исковете не е спорно и се установява по делото сключването на
процесния договор за банков кредит № …/… г. между банката-ищец като кредитор и „М." ЕООД с ЕИК * като кредитополучател, по силата на който Банката е
предоставила на кредитополучателя банков кредит в размер на 165 000 евро, за
цялостно погасяване на задълженията на „М." ЕООД по Договор № …/… г. Договорът е представен и приет като
доказателство в първоинстанционното производство в заверено от ищеца
копие.Уговореният с него краен срок за издължаване на кредита е 10.03.2020
г.,като погасяването му е уговорено да се извършва съгласно погасителен
план-Приложение №…,представляващ неразделна част от договора.Този погасителен
план-приложение №…,също е представен и приет като доказателство в заверено
копие и е видно от него,че кредитът се погасява на месечни вноски,формирани от
вноски по главница и лихви,като е посочен отделния размер на месечната вноска
по главницата и вноската по лихвите и общия размер на месечната вноска,както и
падежната дата на всяка от вноските.
В т.11 от процесния
договор е уговорено и заплащането на годишна лихва за ползвания кредит в размер
на Базов лихвен процент на Банката за евро,увеличен с надбавка от 6 пункта,като
лихви се начисляват само за дните на фактическото ползване на кредита и
съгласно т.11.1. от договора се заплащат периодично в размер и на
падежи,подробно описани в погасителния план-Приложение №… към договора.В т.14
от последния е уговорено и събирането от Банката-кредитор на комисионна за
управление на кредита в размер на 1 % от разрешения кредит в деня на
подписването на договора и по 1 % от непогасената главница за всяка следваща
година или част от годината,не по-късно от 15-то число на месеца,следващ датата
на изтичане на съответната година.И още е уговорено в т.19 от договора,че плащанията,дължими,но
неизвършени в срок поради недостиг на авоар по разплащателната сметка на
кредитополучателя,се отнасят в просрочие и олихвяват с договорения в
т.11,раздел VI-ти
лихвен процент плюс наказателна надбавка от 20 /двадесет/ пункта.В т.28.1. и
т.28.2. от раздел XIII на
договора са уговорени хипотезите,при които Банката има право да обяви кредита
за изцяло и предсрочно изискуем,като в случая банката-ищец се позовава на
хипотезата на чл.28.2.,б.“а“ от договора,предвиждаща,банката има право да обяви
кредита за изцяло и предсрочно изискуем,с писмено предизвестие до
кредитополучателя,за срок определен от банката,в случай,че кредитополучателят
не извърши което и да е плащане по договора и не осигури авоар по
разплащателната сметка повече от 5 работни дни след датата,на която плащането е
станало изискуемо.
На следващо
място,по първоинстанционното дело е представен и анекс №… от … г. към процесния
договор за кредит,сключен между банката-ищец и кредитополучателя „М.“ЕООД,с
който са уговорени промени на т.11.1. и т.11.2. от раздел VI-ти на договора,касаещи дължимата от
кредитополучателя договорна /възнаградителна/ лихва,като е уговорено в
анекса,че тази лихва се заплаща периодично в размер и на падежи,подробно
описани в погасителен план-Приложение №…,неразделна част от анекс №….Уговорено
е в последния и това,че размерът на лихвените плащания,посочени в погасителния
план-Приложение №…,е изчислен върху главницата на кредита на база Базов лихвен
процент на Банката за лева при сключването на анекс №… и не отразява точния
размер на дължимата лихва за всеки отделен лихвен период,а има ориентировъчен
характер.Съгласно коментирания анекс №…,точният размер на дължимата от кредитополучателя
лихва се изчислява от Банката за всеки лихвен период на падежа на съответното
лихвено плащане,посочен в погасителния план-Приложение №… към договора.С анекса
е уговорено още,че се променя и т.16 от договора,в смисъл,че ползваният от
кредитополучателя кредит се погасява съгласно погасителен план-Приложение №…,неразделна
част от анекса,а крайният срок за погасяване на кредита се запазва-датата
10.03.2020 г.
На следващо място,за обезпечение на вземанията на
банката-ищец по договора за кредит,между нея,от една страна,и
ответниците-физически лица-Г.С.П. и Б.Г.П.,като поръчители,от друга страна,е
сключен договор за поръчителство от 20.04.2010 г.,с който поръчителите са се
задължили да отговарят солидарно за изпълнение на задълженията на
кредитополучателя за главница,лихви и разноски по сключения договор за банков
кредит от … г.Поели са и задължението да отговарят солидарно с
кредитополучателя за всички последици от неизпълнение на главното
задължение,включително за лихвите и разноските.
Установителните искови претенции срещу всички
ответници се основават на твърденията на банката-ищец за неизплатени от
кредитополучателя и поръчителите на
дължимите от тях месечни вноски по главница и лихви с падежни дати,посочени в
исковата молба,както и неплатени годишни комисионни за обработка и управление
на кредита,дължими на падежите,също посочени в ИМ,вследствие на което
неизпълнение Банката е обявила кредита за изцяло предсрочно изискуем с
изпратените до ответниците нотариални покани,описани в ИМ.От първото
допълнително заключение на ССЕ-за,изготвено от в.л. Д. Й.,се установява,че
цялата главница по кредита в размер на 165 000 евро е била усвоена и е
послужила за погасяване на задължения на „М.“ЕООД по договор за кредит №…,както
всъщност е и предвидено по процесния договор за кредит,т.е. отпуснатият кредит
е ползван по предвиденото в договора предназначение.От същото и от основното
заключение на ССЕ-за,също изготвено от в.л. Д. Й. и неоспорено от страните,се
установява,че за главницата по кредита няма направени погасителни вноски,а за
лихва са платени общо 10 327,31 евро,от които:9918,36 евро за договорна
лихва,като плащанията са били извършени на четири дати-29.12.2010 г.,11.02.2011
г.,20.07.2012 г. и 23.08.2012 г.,и още 408,95 евро за наказателна лихва-на
датите 29.12.201 г. и 11.02.2011 г.Платени са били и разходи по обслужване на
кредита в размер на 24,45 евро на датата 05.08.2013 г.Други плащания по
процесния договор за кредит не се установяват от събраните в
първоинстанционното производство доказателства.Последното погасително плащане
на кредитополучателя по договора е извършено на датата 23.08.2012 г.,с което е
платена договорна лихва с падеж на 20.08.2012 г. и както се сочи от вещото
лице,първото неплатено задължение по кредита е падежирала договорна лихва на
20.09.2012 г. в размер на 1987,75 евро и от този момент „М.“ЕООД е спряло
обслужването на задълженията по кредита.
Размерът на просрочените суми по главница,договорна и
наказателна лихва,както и на други такси и комисионни по процесния договор за
кредит,а следният,както се установява от експертните заключения-основно и
допълнителни,а именно:165 000 евро-просрочена главница,117 927,18
евро-просрочена договорна лихва,начислена за периода от 20.09.2012 г. до
04.05.2016 г.;28 930,46 евро-просрочена наказателна лихва,начислена за периода
от 22.04.2013 г. до 10.05.2016 г.;419,62 евро /820,71 лв./ такси и
разноски и 9 875,55 евро-комисионна за управление о обработка на кредита.Тези
суми изцяло съвпадат с претендираните от ищеца суми и с първоинстанционното
решение са признати за дължими солидарно от тримата ответници.Въпросът за
дължимостта на процесните суми от ответника „М.“ЕООД не следва да бъде
преразглеждан с настоящото решение,в това число не следва да се подлага на
преценка и въпросът за настъпване предсрочната изискуемост на кредита спрямо
същия ответник,защото спрямо него първоинстанционното решение е влязло в
сила,след като въззивната му жалба е върната с разпореждане на
първоинстанционния съд,което е стабилизирано и е в влязло в законна сила.
Ответниците и настоящи жалбоподатели Г. и Б. П.
поддържат възражението,че от исковата молба и от представеното извлечение от
сметки на ищеца не става ясно как и на какво основание са изчислени исковите
суми, на какво основание и при какви условия са формирани договорната и
наказателни лихви, как са определени периодите и датите, от които се дължат
съответните суми.Това възражение е неоснователно,тъй като в посоченото
извлечение,приложено към делото в заверено копие,ясно са посочени както
основанието и размера на дължимата главница,така и основанието,размера и
периода на начисляване на договорната и наказателна лихва и наред с това се
установи,че посочените в извлечението от счетоводните книги на банката размери
на дължимите суми съвпадат с тези,констатирани като дължими в двете заключения
на счетоводната експертиза.В тази връзка и заявеното от същите ответници
оспорване съдържанието на посоченото извлечение справка се явява
неоснователно,тъй като не се доказа отразените там факти да са неверни.
На следващо място,както в подадените от тях отговори
на ИМ,така и в общата им жалба,жалбоподателите П. се позовават на липсата на
подписан и представен по делото нов погасителен план-Приложение №… към анекс №…
от … г. и това според тях има отношение както към въпроса за доказване точния
размер на търсените от ищеца вземания,така и към въпроса за осъществяване на
обективните предпоставки за настъпване на предсрочна изискуемост на
кредита.Според същите жалбоподатели,след като липсва посочения погасителен
план-Приложение №…,който бил единственият валиден и действащ план след
сключването на анекс №…,то това води до недоказване на факта за наличието на
задължение за внасяне на анюитетни вноски от страна на
кредитополучателя.Поддържат в тази връзка,че след като няма доказателства за
съдържанието,падежа,броя и размера на анюитетни погасителни вноски,то
отразените такива в исковата молба,в извлечението от счетоводните регистри по
смисъла на чл.417,т.2 от ГПК,както и в заявлението за издаване на заповед за
незабавно изпълнение „предполагаеми падежи“ на „предполагаеми анюитетни вноски“
е недоказано и неоснователно.Правят въз основа на тези съображения извода,че по
делото не е доказано изискуемостта на част от общия дълг да е настъпила преди
настъпване на уговорения краен срок за погасяване на кредита-10.03.2020 г. и че
не могат да се приемат за доказани и обосновани твърденията на банката-ищец,че
на посочените в исковата молба дати „М.“ЕООД е трябвало,но не е погасило
задълженията си към банката.В този смисъл,според жалбоподателите,изводите на
първоинстанционния съд били неправилни,тъй като не е била обсъдена и била
игнорирана липсата на посочения погасителен план-Приложение №…,което според тях
представлява още и съществено нарушение на съдопроизводствените правила по
смисъла на чл.236,ал.2 от ГПК.
Настоящата инстанция не споделя горните възражения на
жалбоподателите-физически лица.Действително,въпросният погасителен план-Приложение
№… към анекс №…,не е представен по делото и не е доказано такъв да е подписван
между страните.Неустановеното съществуване в правния мир на този погасителен
план обаче не води до извод за неустановеност на вноските по кредита като
размер и падеж,а налага извода,че между страните е продължил да действа
предходния погасителен план-Приложение №… към договора за кредит,въпреки
подписването на анекс №… помежду им.Освен това,видно от анекса,с него е
уговорена промяна единствено в размера и падежа на периодично заплащаните
вноски по дължимата договорна лихва,не и относно вноските по главницата,от
което следва извод,че дори и да бе установено съществуването на погасителния
план-Приложение №…,към който препраща анекса,то падежа и размера на отделните
вноски по главницата пак биха били такива,каквито са уговорени в първия
погасителен план-Приложение №… към договора за кредит.Освен това,следва да се
отчете,че както в исковата молба,така и в извлечението от счетоводните книги на
банката-ищец,падежите на неплатените вноски по договорната лихва съвпадат с
падежите на същите вноски, предвидени в първия погасителен план-Приложение №…,което
сочи на извод,че самата банка е начислила и претендира лихвите съобразно именно
този план,а не последващия план-Приложение №….По тези съображения въззивният
съд счита,че липсата на последния план не обосновава извод за неустановеност на
периодичните вноски по кредита като размер и падеж на плащане,респективно и
като изискуемост на същите.
На следващо място,жалбоподателите П. считат за
неправилна преценката на първоинстанционния съд за настъпила спрямо тях
предсрочна изискуемост на кредита по процесния договор за банков кредит.Такова
твърдение се съдържа в жалбата и относно кредитополучателя „М.“ЕООД,но то не
подлежи на преценка по същество поради връщането на жалбата по отношение на
същото дружество.А що се отнася до жалбоподателите-поръчители,то тяхното
твърдение за ненадлежното им уведомяване за обявена от банката предсрочна
изискуемост на кредита не се базира на твърдения за ненадлежно връчване на
сочените в исковата молба нотариални покани,а се основава на твърдения,че
самите тези покани не съдържат изявление на банката за обявяване на
предсрочната изискуемост на кредита от конкретна дата.Тези възражения са
неоснователни.И в нотариалната покана до Б.П.,връчена му на датата 19.02.2016
г.,и в адресираната до Г.П. нотариална покана,връчена му на датата 11.03.2016
г.,ясно е изразена волята на банката-ищец,че на основание раздел XII,т.28.2,б.“а“ от договора за кредит се предоставя на
всеки адресат петдневен срок от получаване на поканата да погаси всички
просрочени задължения,произтичащи от договора за кредит,а в случай,че това не
бъде сторено,е заявено от банката-ищец,че ще счита отпуснатия кредит по договора
за изцяло и предсрочно изискуем.Наред с това,във всяка от двете покани изрично
е отразено,че те следва да се считат за писмено предизвестие по смисъла на
т.28.2. от раздел XIII на договора за кредит.А посочената точка от договора
предвижда именно правото на банката-ищец да обяви кредита за изцяло и предсрочно
изискуем с писмено предизвестие до кредитополучателя за срок,определен от
банката,ако кредитополучателят не извърши
което и да е плащане по договора и не осигури авоар по разплащателната
му сметка в банката за повече от 5 работни дни след датата,на която плащането е
станало изискуемо.А при съобразяване на т.11 и т.12 от договора за
поръчителство,сключен между банката-ищец и жалбоподателите Г. и Б. П. на …
г.,следва извод,че посочената точка от договора за кредит е приложима и спрямо
самите поръчители.При това положение е видно,че нотариалните покани,изпратени
до двамата поръчители,играят ролята на предвиденото в т.28.2.,б.“а“ от договора
за кредит предизвестие,с изтичането на срока по което банката обявява кредита
за предсрочно изискуем.С други думи,предсрочната изискуемост на кредита е
обявена от банката-ищец спрямо поръчителите по предвидения в договора за кредит
начин,приложим не само спрямо кредитополучателя,но и спрямо поръчителите,а
волята й в това отношение е недвусмислено изразена в поканите и не буди никакво
съмнение или неяснота.Предвид това и с оглед установеното по делото
неизпълнение на задълженията по договора за кредит към момента на получаване на
поканите от поръчителите и след това,се налага извода,че с изтичане на срока на
предизвестието,определен от банката в поканите,е настъпила предсрочната
изискуемост на целия кредит спрямо поръчителите-адресати на поканите.
В отговорите на исковата молба,подадени от жалбоподателите
Г.П. и Б.П.,както и в самата им жалба,се поддържа твърдението,че в действителност банката-ищец е обявила
предсрочната изискуемост на кредита в по-ранен момент - още през 2014 г.,когато
било поставено и началото на шестмесечния преклузивен срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД, поради което считат, че отговорността на поръчителите следва да се счита
преклудирана към момента на подаване на заявлението за издаване на заповедта за
изпълнение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№6130/2016 г. по описа на РС-Пловдив.В
тази връзка жалбоподателите са представили в първоинстанционото производство адресирани
до тях покани на банката-ищец от 10.04.2014 г.,но липсват доказателства дали и
кога тези покани са им били връчени,съответно и дали връчването е било извършено
надлежно.С оглед на това не може да се приеме за установено,че същите покани са
породили изходящото от съдържанието им действие.Затова твърдението на
жалбоподателите за обявена в по-ранен момент предсрочна изискуемост на кредита
остава недоказано и съответно на това-неоснователно.В продължение на изложеното
е неоснователно и поддържаното от жалбоподателите П. твърдение,че спрямо тях
като поръчители е бил изтекъл преклузивния срок по чл.147,ал.1 от ЗЗД към
момента на подаване на заявлението за издаване на заповедта за
изпълнение.Предвиденият в тази норма шестмесечен срок е започнал да тече от
момента на настъпване предсрочната изискуемост на кредита спрямо
кредитополучателя „М.“ЕООД,а това е станало с изтичане на срока на
предизвестието,визиран в адресираната до това дружество нотариална покана,за
която в първоинстанционното решение е установено,че е била връчена на
дружеството чрез залепване на уведомление по реда на чл.47 от ГПК и с
изтичането на определения в уведомлението 14-дневен срок,изтекъл на датата
07.04.2016 г.Въпросът за редовността на това връчване,както се посочи
по-горе,не подлежи на преразглеждане с настоящото решение предвид връщане на
въззивната жалба,изходяща от „М.“ЕООД,и предвид установеното в
първоинстанционното решение в тази насока,следва да се приеме,че шестмесечния
срок по чл.147,ал.1 от ЗЗД за предявяване на иск срещу длъжника /т.е. срещу
кредитополучателя по процесния договор за кредит/ от банката-ищец е започнал да
тече от датата 08.04.2016 г. И тъй като към момента на подаване на заявлението
по горното частно гражданско дело на датата 11.05.2016 г. посоченият
шестмесечен преклузивен срок не е бил изтекъл,то с оглед на това се налага и
извода,че към същия момент не е погасено и качеството на жалбоподателите П.
като поръчители за задълженията на дружеството-кредитополучател по процесния
договор за кредит.С други думи,солидарната им отговорност като поръчители не е
отпаднала,тъй като не се установи иска спрямо главния длъжник да е предявен
след изтичане на преклузивния срок по чл.147,ал.1 от ЗЗД.
В контекста на гореизложеното следва още да се
подчертае,че е неоснователно и поддържаното от жалбоподателите-поръчители
съображение,че за всяка анюитетна вноска по кредита шестмесечният преклузивен
срок по чл.147,ал.1 от ЗЗД е започнал да тече с момента на настъпване на падежа
на вноската.В това отношение е налице трайно установена съдебна
практика,съгласно която се приема,че началото на срока по посочената разпоредба
се поставя с настъпването на предсрочната изискуемост,т.е. с изискуемостта на
целия кредит започва да тече и срока по чл.147,ал.1 от ЗЗД,а не с настъпване
падежа на отделните вноски по кредита.
Несъстоятелни са и поддържаните от
ответниците-физически лица /настоящи жалбоподатели/ твърдения,че банката-ищец
е била недобросъвестна,като не е
предприела съответните действия по обявяване предсрочната изискуемост на
кредита за дълъг период от време,след като е констатирала допуснато
неизпълнение от страна на кредитополучателя и по този начин е ощетила длъжниците,начислявайки
незаконно наказателни и договорни лихви.В тази насока въззивната инстанция
изцяло споделя изложените в първоинстанционното решение аргументи,че
упражняване правото на банката да обяви кредита за изцяло предсрочно изискуем е
нейно право,а не задължение,както и че страните по договора за банков кредит
изрично са се договорили в полза на банката-кредитор,същата да прецени в кой
момент следва да обяви вземането си за предсрочно изискуемо,а фактът,че банката
в продължение на няколко години не е упражнявала своето право да обяви
предсрочната изискуемост не може да бъде приет като пасивно нейно
поведение,което да освободи от отговорност неизправния кредитополучател и
поръчителите.
И на следващо място,жалбоподателите-физически лица са
направили в депозираните от тях отговори на ИМ възражения за неравноправни
клаузи в процесния договор за кредит,както и в договор №…/… г.,като твърдят,че
тези клаузи,изрично изброени в отговорите им на исковата молба,противоречат на
Директива 93/13/ ЕИО от 15.04.1993 г., касаеща неравноправните клаузи в
потребителските договори, отнасящи се до финансовите услуги, която Директива е
част от вътрешното законодателство от момента на влизане в сила на ЗЗП и към
датата на сключване на договора е била приложима към него.Направили са и
възражение за нищожност на същите клаузи по см. на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във вр.
с чл. 143, т. 10 и т. 12 от ЗЗП, във вр. с чл. 146, ал.2, във вр. с ал. 1 от
ЗЗП.Конкретните клаузи от двата договора,сочени от тях като неравноправни,са
изброени в отговорите на ИМ и са описани в доклада на първоинстанционния съд по
чл.146 от ГПК /съгласно направеното в открито заседание на 19.04.2017 г.
допълнение на доклада/.В тази връзка,в разглежданата обща жалба на Г. и Б. П.
се поддържа оплакването,че в нарушение на материалния и процесуален закон са
доводите на ОС-Пловдив,изложени в обжалваното от тях решение,че поръчителите не
могат да се ползват от закрилата си като потребители и да се позовават на
неравноправните клаузи в договора за кредит,за което изпълнение са
поръчителствали.Въззивният съд счита за правилна преценката на
първоинстанционния съд,че в случая поръчителствувалите по процесния договор за
кредит лица Г.С.П. и Б.Г.П. нямат качеството на потребители по смисъла на §13
от ДР на ЗЗП и с оглед на това не могат да се ползват от закрилата,която този
закон и Директива 93/13/ЕИО дават на потребителите относно неравноправни
договорни клаузи.Съгласно посочения §13,“потребител“ е всяко физическо
лице,което придобива стоки или ползва услуги,които не са предназначени за
извършване на търговска и професионална дейност,и всяко физическо лице,което
като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска
или професионална дейност.В случая,както е установено и в първоинстанционното
решение,данните от вписванията в ТР по партидата на „М.“ЕООД,сочат,че за
периода от 19.09.2008 г. до 11.07.2009 г. Б.П. е бил съдружник и управител на
посоченото дружество,а Г.П. е управител на дружеството от 19.09.2008 г. и до
настоящия момент.Тези обстоятелства,съпоставени с факта,че договора за банков
кредит от 15.03.2010 г. е сключен с цел цялостно погасяване на задълженията на
дружеството-кредитополучател по предходен сключен с него договор за кредит № …/…г.
и че към момента на сключване на същия договор и двете посочени лица са имали
качеството на управители на „М.“ЕООД,водят до извод,че те при сключването на
договора за поръчителство са действали във връзка с професионалните им
отношения с кредитополучателя-търговец,чиито задължения са обезпечили с личното
си поръчителство.Затова същите нямат качеството на потребители по смисъла на
§13 от ДР на ЗЗП и не се ползват от закрилата на същия закон.С оглед на това е
и неоснователно позоваването им на неравноправност на клаузи от процесния
договор за кредит.
А що се касае до позоваването на неравноправност на
клаузи от договора,сключен на 21.10.2008 г.,то изначално това възражение е
неоснователно,тъй като ответниците П. изобщо не са поръчителствали за
задължения,произтичащи от същия договор,а само за задълженията на
дружеството-кредитополучател,основани на договора от … г.
Предвид всичко изложено по-горе,въззивният съд счита
предявените срещу жалбоподателите Г.П. и Б.П. установителни искове за изцяло
доказани по основание и размер,а поддържаните от същите жалбоподатели
възражения срещу исковете-за неоснователни.С оглед на това,правилно тези искове
са били уважени спрямо същите жалбоподатели за всички претендирани от
банката-ищец суми,произтичащи от договора за кредит,за които е и издадена
заповедта на изпълнение по горното частно гражданско дело.Дължимостта на тези
суми,както се посочи по-горе,към момента на подаване на заявлението за издаване
на същата заповед,се доказва от назначената в първоинстанционното производство
съдебно-счетоводна експертиза,и за заплащането им двамата жалбоподатели носят
солидарна отговорност наред с дружеството-кредитополучател.Ето защо
първоинстанционното решение в обжалваната част,с която същите установителните
искове за сумите,произтичащи от процесния договор за кредит,са уважени спрямо
жалбоподателите П.,ще се потвърди като правилно.
Първоинстанционното решение е обжалвано от
ответниците-физически лица и в частта,с която същите са осъдени /заедно с „М.“ЕООД/
да заплатят солидарно на банката-ищец разноски за исковото и заповедното
производство.И в тази част жалбата им е неоснователна,тъй като с обжалваното решение
разноските са присъдени на банката съобразно изхода от спора-уважаването на
предявените установителни искове,като е обсъдено и заявеното от ответниците
възражение за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение от 9 981,14
лв. за заповедното производство.Като краен резултат преценката за
неоснователността на това възражение е правилна,но не поради обстоятелството,че
това възнаграждение е под минималния размер съгласно чл.7,ал.2,т.5 от Наредба
№1 за минималните адвокатски възнаграждения,както е прието в обжалваното
решение,а защото се касае за юрисконсултско възнаграждение,дължимо на основание
чл.78,ал.8 от ГПК,спрямо което възражението за прекомерност,основано на
разпоредбата на чл.78,ал.5 от ГПК,е неприложимо.То е относимо само за заплатено
от страната адвокатско възнаграждение по силата на сключен с адвокат договор за
правна защита и съдействие,какъвто не е настоящият случай нито по отношение на
дължимото за заповедното производство юрисконсултско възнаграждение,нито спрямо
дължимото за исковото производство юрисконсултско възнаграждение, присъдено с
обжалваното решение.В крайна сметка,първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено като правилно и в обжалваната част,с която жалбоподателите П. са
осъдени да заплатят на банката-ищец разноски за исковото и за заповедното
производство в размерите,приети със същото решение.
По разноските за въззивното производство:
С оглед изхода от спора във въззивното производство
жалбоподателите Г. и Б. П.,както и присъединилото се към жалбата им дружество „М.“ЕООД,следва
да бъдат осъдени да заплатят общо на „П..“АД юрисконсултско възнаграждение в
размер на 300 лв.,определено съгласно чл.25,ал.1 от Наредбата за заплащане на
правната помощ.
Мотивиран от горното Пловдивският апелативен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №638 от
07.12.2018 г.,постановено по т.д.№596/2016 г. по описа на Окръжен
съд-Пловдив,ТО,XIII-ти състав,в обжалваната му част,с която е
признато за установено по отношение на ответниците Г.С.П. с ЕГН **********
и Б.Г.П. с ЕГН **********,че съществува вземането на „П..“АД с ЕИК *,за което
същите ответници отговарят в режим на солидарност,заедно с „М.“ЕООД,в размер
на:165 000 евро - просрочена главница, дължима по Договор № *., изменен и допълнен с Анекс № …/… г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 11.05.2016 г. - датата на подаване
на заявлението;117 927,18 евро - просрочена договорна лихва за периода
20.09.2012 г. -04.05.2016 г. вкл.;28 930.46 евро - просрочена наказателна лихва
за периода 22.04.2013 г. - 10.05.2016 г. вкл.;419,62 евро - такси и разноски;9
875.55. евро - комисионна за управление и обработка на кредита, дължими по
Договор за банков кредит № *., изменен с Анекс № … от …г., за които вземания е
издадена Заповед № … от …г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 6130/2016г. по описа на
ПРС,както и в обжалваната част,с която
Г.С.П. с ЕГН ********** и Б.Г.П. с ЕГН ********** са осъдени да заплатят
общо с „М.“ЕООД на банката-ищец сумата от 13 301,52 лв.,представляваща разноски,направени
в исковото производство по т.д.№596/2016 г. по описа на ОС-Пловдив,а също и
сумата от 12 601,52 лв.,представляваща платена държавна такса и сумата от
9981,14 лв.,представляваща адвокатско възнаграждение по чл.78,ал.8 от ГПК в
заповедното производство.
ОСЪЖДА Г.С.П. с ЕГН **********,Б.Г.П.
с ЕГН ********** и „М.“ЕООД-гр.П. с ЕИК * да заплатят общо на „П..“АД-гр.С. с
ЕИК * сумата от 300 лв. /триста лева/,представляваща юрисконсултско
възнаграждение по чл.78,ал.8 от ГПК за защита от юрисконсулт във въззивното
производство по настоящото възз. т.д.№775/2019 г. по описа на Апелативен
съд-Пловдив.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.