Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………../…………..г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, Х-ти
тричленен състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети април
през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ БАЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАЛИЦА
АНДОНОВА
СТОЯН
КОЛЕВ
При участието на секретаря ДОБРИНКА
ДОЛЧИНКОВА и прокурора АЛЕКСАНДЪР АТАНАСОВ, разгледа докладваното от съдия
СТОЯН КОЛЕВ кас. адм. нак. д. № 623/2022 г. по
описа на Административен съд - Варна и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по касационна жалба на Н.О.
Ш.-Ф. с ЕГН ********** ***, чрез пълномощник – адв. П.Б., против Решение № 152/01.02.2022г. по НАХД № 4498/2021г. по описа на
Районен съд Варна, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 21-0819-003352/31.08.2021г.
издадено от Началник група към ОД МВР Варна, сектор ПП Варна, с което за
нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП ѝ е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6
месеца, на осн. чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП.
Касаторът твърди, че решението на ВРС е необосновано и
незаконосъобразно като постановено при неправилно приложение на материалния
закон. Счита, че съдът неправилно е отнесъл установените по делото факти към
хипотезата на правната норма. Оспорва становището на въззивния съд, като
противоречащо на изрични норми на закона (чл. 143, ал. 10 ЗДвП и чл. 18б, ал. 2
от Наредба № 45/24.03.2000г.), че липсата на уведомяване на собственика на
автомобила за прекратяване на регистрацията, е ирелевантно за спора. По подробно
изложени съображения счита за неправилен извода на съда за осъществен състав на
нарушението. На изложените основания моли да се отмени въззивното решение и НП.
В съдебно заседание, чрез пълномощника си адв. Б. поддържа жалбата и по
същество моли нейното уважаване. Претендира присъждане на съдебно-деловодни
разноски.
Ответникът по касационната жалба – ОД на МВР - Варна,
в депозирани чрез процесуален представител писмени бележки оспорва жалбата. По
подробно развити съображения твърди законосъобразност на въззивното решение,
като моли неговото потвърждаване. Претендира разноски.
Представителят на ВОП дава заключение
за неоснователност на касационната жалбата. Пледира за оставяне в сила на
въззивното решение.
Касационната жалба е подадена в законоустановения
срок, от легитимирана страна и пред надлежния съд, поради което е допустима. Разгледана
по същество, съдът намира същата за основателна, поради следното:
Производството пред районния съд е образувано по жалба
на Н.О. Ш.-Ф., против гореописаното НП. За да се произнесе по спора въззивният
съд е приел от фактическа страна, че на 29.03.2021 год. в 20.39 часа, докато
управлявала л.а. „Киа Спортидж“ с ДК № ******, в гр. Варна, по бул. „Вл.
Варненчик“, автомобилът бил заснет с техническо средство. Установява се, че автомобилът
е със служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал. 10 ЗДвП, считано от
24.02.2021 година, поради липса на сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“, Предвид така
установеното преписката била изпратена на Районна прокуратура Варна, като с
Постановление от 03.08.2021 г., прокурорът отказал да образува досъдебно
производство с мотиви, че предвид липсата на данни за уведомяване на лицето за
служебно прекратена регистрация на МПС, не се установява пряк умисъл за
извършване на престъпление по чл. 345, ал. 2 НК. С
оглед на това преписката бира прекратена и материалите по същата били изпратени
на Началника на Сектор ПП при ОД на МВР-Варна, за преценка за налагане на
административно наказание. На 28.07.2021г., Началник група към ОД МВР Варна,
сектор ПП Варна издал обжалваното НП, в което за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП
наложил на Ф. предвидената в чл. 175, ал. 3, предл. 1 ЗДвП
санкция „глоба“ в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 6 месеца.
При обсъждане на събраните писмени
доказателства районният съд приел, че от формална страна АУАН и издаденото въз
основа на него НП са законосъобразни, като съставени от компетентни лица в
законоустановените срокове и притежаващи изискуемите по ЗАНН реквизити, при
спазване на процесуалните правила и при пълно изясняване на фактите и
обстоятелствата от значение за случая. Приел също, че са безспорно доказани
качеството водач и на собственик на МПС на жалбоподателя, вмененото му
административно нарушение по ЗДвП и неговата вина при най-леко укоримата форма
– несъзнавана непредпазливост (небрежност). Като обсъдил приложимите разпоредби
на Кодекса за застраховането,
съдът е извел правния извод, че жалбоподателят е бил длъжен да знае за
последствията при управление на МПС без застраховка ГО, а липсата на
доказателства за уведомяване на собственика са без значение с оглед публично
достъпния регистър на сключените задължителни застраховки ГО на сайта на Гаранционния
фонд и законово уредените последици от липсата на такава застраховка. С горните
мотиви решаващият състав потвърдил обжалваното пред него НП като
законосъобразно.
Обжалваното решение настоящата инстанция намира за
неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон.
В случая, нарушението, за което е
ангажирана отговорността на касатора с процесното НП, е свързано с
императивното задължение, предвидено в чл. 140, ал. 1 ЗДвП
съгласно която норма, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат
само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели
с регистрационен номер, поставени на определените за това места. В случая, като
основание за прекратена регистрация в НП е посочена нормата на чл. 143, ал. 10, изречение първо ЗДвП,
съгласно която служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства,
за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за
застраховането, и се уведомява
собственикът на пътното превозно средство. Анализът на разпоредбата сочи, че за
прекратяването на регистрацията на превозното средство и за да произведе
действие спрямо собственика на МПС, се изисква кумулативното наличие на
визираните в нея предпоставки – получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 КЗ и
уведомяване на собственика на превозното средство за служебно прекратената
регистрация. В този смисъл са и разпоредбите на приложимата чл. 18, т. 2 Наредба № I-45 от
24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в
движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета,
теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни
превозни средства и по-конкретно чл.18б, ал. 2, вр.
ал. 1, т. 8
изискващи изрично уведомяване на собственика на превозното средство за
извършената при конкретната хипотеза дерегистрация.
В случая по делото не се твърди и няма
данни ответникът да е изпълнил вменените му със закон задължения и да е
уведомил наказаното лице, т.е. не е установено, че към момента на проверката
жалбоподателят е знаел, че е била прекратена регистрацията на автомобила му.
По делото липсват и категорични
доказателства Ф. да е била уведомена и от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 10 КЗ.
По делото са налични 2 уведомителни писма, но няма данни същите да са станали
достояние на жалбоподателя. Освен това, дори и жалбоподателката да е била със
съзнанието, че дължи вноска по сключения от нея договор за „ГО“, това не води
автоматично до извода, че знае настъпването на една от евентуалните
последици от това /прекратена регистрация/, или пък да е презюмирал, че същата
вече е настъпила.
Не се споделя изводът на въззивния съд, че
нарушението е доказано от субективна страна, тъй като същото е осъществено при
форма на вината непредпазливост, при която не е изключена административно-наказателната
отговорност и по аргумент от чл. 7, ал. 2 ЗАНН
деянието е съставомерно и наказуемо. Съждението относно извършването на
неправомерно деяние от касатора в условията на непредпазливост означава, че на
липсата на знание за прекратената регистрация на управлявания автомобил
противостои правното задължение за формирането на такова знание (аргумент от чл. 11, ал. 3 НК, вр.
чл. 11 ЗАНН).
В конкретния казус обаче по делото не е установен надлежен юридически факт,
който би могъл да породи подобно задължение. В случая е установено, че
процесното ППС е било с прекратена регистрация по реда на чл. 143, ал. 10 ЗДвП –
по уведомление от Гаранционен фонд, без валидна застраховка „Гражданска
отговорност“. Противно на становището, поддържано в решението, цитираната
разпоредба не урежда правно задължение на заинтересованото лице само да следи
за това дали е извършено служебно прекратяване на регистрацията на автомобила
или не, а вменява задължение на надлежните органи да уведомят собственика на
пътното превозно средство за прекратяването на регистрацията. При
констатираната в хода на въззивното производство липса на уведомяване на
собственика на процесното МПС за прекратената служебно регистрация на
автомобила му, следва да се приеме, че администрацията не е изпълнила своето
задължение по чл. 143, ал. 10, изречение първо ЗДвП, с
оглед на което собственикът на автомобила не би могъл да знае за прекратената
регистрация. От приетото законодателно решение на тази разпоредба се налага
извод, че вмененото на Ф. административно нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП би
могло да бъде извършено само при форма на вината умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК,
която правна норма е субсидиарно приложима по силата на чл. 11 ЗАНН.
Щом умисъл обаче не е налице, то значи, че нарушение не е било извършено и
поведението на жалбоподателя не може да бъде санкционирано. Оттук следва, че
разглежданото деяние е извършено без доказана вина, поради което съставът на
административното нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП се
явява неосъществен, респ. издаденото НП е незаконосъобразно.
С оглед горното неправилно ВРС е приел, че
деянието съответно вмененото административно нарушение на Ф. е съставомерно от
субективна страна, доколкото липсва каквото и да е доказателство, че същата към
инкриминираната дата е съзнавала, че управлява нерегистрирано МПС. Напротив,
установено е по делото именно обратното, че собственикът на МПС не е имал
знание за извършената служебна дерегистрация. При това положение е несъмнено,
че липсата на знание за това обстоятелство изключва вината на водача и
собственик на процесното МПС при извършване на вмененото му нарушение. От
липсата на вина, т. е. на субективен елемент, следва, че деянието не
осъществява състава на административното нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
Предвид изложеното, съдът намира решението
на ВРС за неправилно и незаконосъобразно, поради което същото следва да бъде
отменено и доколкото спорът е изяснен от фактическа страна, следва да се отмени
и НП.
Воден от горните съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №
152/01.02.2022г. по НАХД № 4498/2021г. по описа на Районен съд Варна и вместо него ПОСТАНОВЯВА
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0819-003352/31.08.2021г.
издадено от Началник група към ОД МВР Варна, сектор ПП Варна, с което на Н.О. Ш.-Ф.
с ЕГН ********** *** за нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 6 месеца, на осн. чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.