№ 270
гр. Габрово , 25.05.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I в закрито заседание на двадесет
и пети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Веселина Топалова
Членове:Ива Димова
Симона Миланези
като разгледа докладваното от Ива Димова Въззивно гражданско дело №
20214200500218 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 260736 от 19.04.2021 г. подадена от И.Ц. С.а
от гр. Севлиево, чрез адв. С.Б. срещу решение № 260038/26.03.2021 г. постановено по гр.д.
№ 1482/2019 г. по описа на Районен съд – Севлиево. Подадената въззивна жалба има има
характер на определение, в частта, с която на основание чл. 344, ал. 2 от ГПК ищцата е
осъдена да заплаща на ответника С. А. С. ежемесечно сумата от 220,00 лв.
В жалбата се твърди, че решението в тази му част е неправилно и незаконосъобразно.
При постановяване на решението, съдът грубо е нарушил материалния и процесуалния
закон, като в изложените мотиви не е направена коректна преценка на доказателствата, с
оглед на което са интерпретирани неправилно релевантните и установени по спора факти,
което е довело до достигане на неправилен извод за основателността на претенцията по чл.
344, ал. 2 от ГПК. С посочената разпоредба се урежда привременна мярка, с постановяването
на която се цели уреждане на отношенията между съделителите по повод ползването на
имотите, допуснати до делба през време на висящността на делбеното производство. Счита,
че от събраните по делото доказателства не става ясно въз основа на кои от тях съдът е
приел, че съделителката Искра С.а ползва имота с адрес в гр. Севлиево. В своето решение
съдът не е отредил кой от съделителите кой имот ще ползва, за да е задължен този който
ползва имота да заплаща обезщетение. Не се е установило от доказателствата по делото, че
съделителят С. не ползва имота според правата си, както и че съделителката Искра С.а
ползва имота в обем надхвърлящ квотата й в съсобствеността. Моли да се отмени решението
в обжалваната част.
Жалбата е подадена от името на И.Ц. С.а, която след проверка в Национална база
1
данни за население е установено, че е с имена И. Ц. Т. на основание гр.д. № 218/2021 г. по
описа на Районен съд – Севлиево. Със същите имена е жалбоподателката /ищцата в
първоинстанционното производство/ в диспозитива на обжалваното решение.
Ответникът по жалбата не е взел становище.
Габровски окръжен съд, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните
по делото доказателства, приема следното:
Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по
същество е неоснователна.
По реда на чл. 344, ал. 2 ГПК съдът може да постанови кой от съделителите от кои от
делбените вещи ще се ползва до окончателното извършване на делбата или какви суми ще
следва да бъдат заплащани между съделителите срещу ползването, като по този начин се
извършва привременно разпределение на ползването на вещите, предмет на делбата, до
приключване на делбеното производство. Така определените суми, които следва да бъдат
заплащани между съделителите, уреждат отношенията им по повод ползването само по
време на висящността на делбеното производство и имат характер на привременна мярка
досежно ползването.
Съдебният акт, постановен по реда на чл. 344, ал. 2 от ГПК, има действие и значение
само за делбеното производство и с него съответната привременна мярка може да бъде
постановена само занапред и само до приключване на делбеното производство.
За да постанови привременната мярка по чл. 344, ал. 2 от ГПК, съдът е приел, че
предявеното от съделителя С.С. искане за заплащане на обезщетение е основателно. Същият
е предявил изрично искане за заплащане на обезщетение на имот с идентификатор
65927.501.1609.1.6, който се явява семейното жилище на съпрузите по време на брака. От
показанията на свидетеля С. се е установило, че ищцата ползва целия имот заедно с децата.
За да определи обезщетението, съдът е допуснал изготвянето на заключението по
съдебно икономическа експертиза, която е определила месечен наем в размер на 660,00 лв.
Във връзка с определените квоти в делбата, съдът е определил месечно обезщетение в
размер на 220,00 лв. Във връзка с горното направеното възражение се явява неоснователно.
В случая се касае за привременни мерки, регулиращи отношенията между
съделителите до окончателното извършване на делбата, които съгласно чл. 344, ал. 3 ГПК
могат да се изменят от постановилия ги съд, а от мотивите на първоинстанционното
решение ясно се извлича изразената воля на съда, а именно, че се касае за обезщетение за
лишаване от ползването на съсобствения имот. Въззивният съд не разполага с правомощие
да допълва постановения от първоинстанционния съд диспозитив.
По изложените съображения въззивната жалба, която има характер на частна жалба
2
следва да се остави без уважение.
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ въззивна жалба вх. № 260736 от 19.04.2021 г., която има
характер на частна жалба, подадена от адв. С.Б., като пълномощник на И.Ц. С.а от гр.
Севлиево срещу решение № 260038/26.03.2021 г. постановено по гр.д. № 1482/2019 г. по
описа на Районен съд – Севлиево, в частта в която същото има характер на определение и с
която на основание чл. 344, ал. 2 от ГПК ищцата И. Ц. Т., ЕГН ********** е осъдена да
заплаща на ответника С. А. С., ЕГН ********** от гр. Севлиево, сумата от 220,00 лв.
месечно, представляващо обезщетение за ползването на самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 65927.501.1609.1.6, находящ се в гр. Севлиево, ул. „.....“ № ...., ет. 2, ап. 6 за
периода от влизане в сила на решението по допускане на делбата до окончателното й
извършване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3