Присъда по дело №973/2012 на Районен съд - Кърджали

 

МОТИВИ:                                                                               НОХД№973/2012г.

 

Подсъдимият Е.Н.К. *** е предаден на съд за престъпление по чл.325, ал.2, предл.1 и предл.3, вр. ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.4 от НК, за престъпление по чл.269, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3 НK и за престъпление по чл. 131, ал. 2, предл.4, т.4, вр. чл. 130, ал.2, вр. чл. 63, ал.1, т.4 НК, осъществени по време, начин и място, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Съдът прие за съвместно разглеждане граждански иск предявен от Л.Д.М. с ЕГН ********** ***, против подсъдимия Е.Н.К. ***, с направеното уточнение в съдебно заседание, за сумата в размер на  2 000 лева, представляваща причинени  неимуществени вреди, претендирани в резултат на престъпление по чл.131, ал.2, предл.4, т.4, вр. чл.130, ал.2, вр. чл.63, ал.1, т.4 от НК, ведно със законната лихва, считано от датата на извършване на деянието, до окончателното изплащане на сумата. Конституира Л.Д. ***, с ЕГН ********** като граждански ищец /ГИ/. В съдебно заседание ГИ поддържа изцяло депозираната молба.

Представителят на РП- гр. Кърджали поддържа обвинителния акт. Счита, че от събраните доказателства се доказвало по безспорен и категоричен начин, че подсъдимият е автор на деянията, за които е предаден на съд при описаната в обвинителния акт фактическа обстановка. По отношение на деянието по чл.325, ал.2, предл.1 и предл.3, вр. ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.4 от НК, сочи че същото се установявало по несъмнен начин от показанията на свидетелите очевидци- двамата полицаи Е.Д.В. и Л.Д.М., свидетеля А.М., свидетеля М.Д., свидетеля С.П., които показания са били последователни, кореспондиращи по между си и с останалите доказателства по делото. Полицаите посочвали поведението на подсъдимия, когато дошли да извършат проверка, какво се е случило, кое е наложило да му бъдат поставени белезници. Това, че той ги е възприел като служители на полицията, се установявало от факта, че те са били с униформи, поради което в тази част обясненията на подсъдимия не следвало да бъдат кредитирани. Във връзка с показанията на родителите на подсъдимия Е.- С. К. и Н.К. сочи, че те наистина твърдели за болки в ребрата, три дни не е излизал никъде, синини по краката, около очите, според прокурора тези показания нямали отношение към настоящото дело, както и извършената проверка от Районна прокуратура Кърджали по преписка с №1740/2012 год., които материали били отделени и по които бил постановен отказ. Счита, че с действията си подсъдимия нарушавал обществения ред, тъй като изразявали явно неуважение към обществото, доколкото при правомерно упражняване на задълженията от органите на държавна власт гражданите им дължали подчинение, а техните разпореждания трябвало да бъдат изпълнявани. Съпротивата срещу органи на властта, била доказана по несъмнен начин от действията. Пледира за наказание при баланс на смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, а именно от 1 година и 1 месец лишаване от свобода по това обвинение. По отношение на обвинението в извършване на престъпление по чл.269, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК, твърди, че и това престъпление било доказано. Удара с юмрук в областта на лявата долна челюстна става на Л.Д.М. пък се установявал и от заключението на вещото лице, извършило съдебната медицинска експертиза. Пледира за наказание към средния размер, а именно 2 години “лишаване от свобода”. По отношение на третото обвинение за престъпление по чл.131, ал.2, предл.4, т. 4, вр. чл.130, ал.2, вр. чл.63, ал.1, т.4  от НК, също по несъмнен начин се установявало от показанията на посочените свидетели очевидци нанасянето на удара с ръка в областта на лицето, времето през което бил нанесен този удар, причината, какво са правели в този момент полицаите към момента на нанасяне на удара. Ставало дума за престъпления, извършени при условията на идеална съвкупност, и за това изложението относно установяване на фактическата обстановка по всяко от тях се преповтаряло. Едни и същи лица възприели тези действия на подсъдимия. Засегнати били обаче различни обществени отношения, и за това обвиненията са три. Твърди, че нямало поглъщане между тези състави. Моли на подсъдимия за третото деяние да бъде наложено наказание в размер на 1 година и 1 месец “лишаване от свобода”, което на основание чл.23, ал.1 от НК, тъй като са извършени няколко престъпления, преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях, да бъде наложено едно общо наказание в размер на 2 години “лишаване от свобода”– най-тежкото от посочените три, чието изпълнение на основание чл.69, ал.1 вр. чл.66, ал.1 от НК, да бъде отложено за срок от три години. Моли, възпитателните грижи спрямо подсъдимият ако бъде осъден, да бъдат възложени на кмета на Община Кърджали през изпитателния срок. Във връзка с предявения от Л.Д.М.- граждански ищец граждански иск, счита, че съда следва да се произнесе като вземе предвид събраните по делото доказателства.

Подсъдимият Е.Н.К. в съдебно заседание не се признава за виновен. Защитникът на същия в пледоарията си сочи, че от страна на държавното обвинение бил изчетен обвинителния акт и толкоз. Твърди, че този подход бил много опасен и изцяло изключен от правната доктрина, защото се правели изводи за това, че понеже подсъдимия бил във видимо нетрезво състояние значи е извършил вменените му престъпления. Фактическа обстановка описана в обвинителния акт не била потвърдена с доказателства. Според защитата, на инкриминираната дата подсъдимият и свидетелите С.Ю.Ю., А.А.М., М.Д.Г. и С.П.В. се намирали в жилището на последния, където празнували абитуриентски бал. При възникнал спор между обитателя на апартамента и подсъдимия, последният е бил ударен с юмрук по лицето и предупреден да напусне жилището му. Налице била хипотезата на чл.170, ал.4 от НК. Точно в този момент на разправията между двамата, на вратата на хола застанали двама мъже облечени в полицейски униформи, които много по- късно се изяснявало, че били полицаи. Същите без покана от собственика, без да се легитимират, без да се представят, без да обявят за какво са дошли започнали да извършват полицейска проверка на присъстващите лица. Подсъдимият заявил, че няма лична карта, но единият от мъжете облечен в полицейска униформа му препречил пътя и Е.К. се качил на първата стълба, водеща за втория етаж на мезонета. Последният го дръпнал силно за ръката, при което подсъдимият, който бил с гръб към мъжа загубил равновесие и залитайки се блъснал в него. След това, всичко се развило много бързо. Е. бил повален от двамата мъже на земята и му сложили белезниците на гърба. След като е бил неутрализиран Е.К. със “шутове и юмруци” бил поведен по стълбището на блока към полицейската кола, като ударите продължили до пристигането им в РУП- Кърджали. Налице било противоречие, тъй като свидетелят В. в съдебно заседание заявил, че задържали подсъдимия за срок от 24 часа на основание чл.63, ал.1, т.2 от ЗМВР, а в самата заповед било отразено-  чл.63, ал.1 т.1 от ЗМВР. Освен това било отказано на майката на непълнолетния подсъдим да види сина си до обяд, когато тя била ужасена от вида му. Защитата счита, че ако е имало нарушаване на нощната тишина, то тя е била нарушена от момчетата които били заедно със свидетеля С., намиращи се пред входа на блока и С. се обадил на 112. Това било така, защото гражданинът, който слязъл долу на паркинга направил забележка на С. и компанията му, че вдигат шум, а не отишъл в дома на С. да направи забележка на него, че вдигат шум, или той да се обади на тел.112. За престъплението по чл.325, ал.2, предл.1 и предл.3, вр. ал.1, вр. чл.63, ал.1,т.4 от НК заявява, че фактите тотално били изопачени. Били нарушени основни конституционни принципи, свързани с неприкосновеност на жилището, тъй като оставало неясно каква работа имал полицай М. в 2 часа след полунощ в един частен дом, без да е поканен от обитателя му, освен да търси лична изгода за себе си, което се потвърждавало от свидетелските показания. Нарушен бил и чл.61, ал.1 от МВР от страна на полицейските служители. Позовава се на практиката на Върховния съд още от 1974 год., и Постановление №2 от 29.11.1974 год. на Пленума на ВС по д.№4/1974 год., според които съпротивата срещу орган на властта или представител на обществеността изпълняващ задължения по опазване на обществения ред е квалифициран елемент на престъплението по чл.325, ал.2 предл.1 от НК и не представлява самостоятелно престъпление по чл.269-271 от НК. Подсъдимият не бил извършил и престъплението по чл.269, ал.1 вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК и това по чл.131, ал.2, предл.4, т. 4, вр. чл.130, ал.2, вр. чл.63, ал.1, т.4  от НК. Пледира подсъдимият да бъде признат за невинен и оправдан и по трите обвинения. Излага и подробни съображения относно недоказаност и неоснователност на предявения против подсъдимия от ГИ граждански иск.

 Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, съобразно с вътрешното си убеждение, приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият Е.Н.К. е роден на ***г***, български гражданин, с основно образование, ученик, неосъждан, с лоши характеристични данни.

На 19.05.2012г. срещу 20.05.2012г., около полунощ св.С.П.В., св.С.Ю.Ю., св.А.А.М. и св.М.Д. ***, се намирали в жилището на първия, находящо се в ***, където се събрали по повод абитуриентския бал на св. А.М.. След около половин- един час на входната врата позвънил подсъдимия Е.К., който се присъединил към компанията по покана на А.М., без знанието на домакина св.С.В.. Посочените свидетели от компанията употребили алкохол, включително и подсъдимия Е.К.. По- късно между св.С.В. и Е.К. възникнал конфликт, при който първият казал на подсъдимия да си тръгва, но той отказал. През това време св. С.П.С. *** отишъл до апартамента на св. С.В., тъй като знаел къде се намира подс. Е.К. и позвънил на входната му врата. Св. С. казал на св. С.В., че търси Е.К., при което първият извикал подсъдимия, но той отказал да излезе. Св. С. тръгнал по стълбите надолу към изхода на блока. Подсъдимият Е.К. отново бил поканен от домакина да напусне жилището, но подсъдимият отново отказал, при което св. В. ударил подсъдимия в лицето с юмрук. Не след дълго, св. С.С. отново се качил до жилището на св.С.В. и позвънил на входната врата. Тогава последният му съобщил, че е имало спречкване между него и подсъдимия, и че ударил Е.К.. Св. С. предложил да влезе и да изкара подсъдимия от жилището, но домакинът му заявил, че не се налагало, тъй като подсъдимият щял да напусне апартамента. Предвид това, св. С.С. слязъл пред входа на блока, където със свой приятел, неустановен по делото решил да изчака подсъдимия. След малко св.С.С. позвънил на полицията и съобщил за нарушаване на нощната тишина в жилището на св. С.В., тъй като подсъдимия Е.К. не се появил, а и чул съсед да недоволства от шума. След позвъняването св. С. си тръгнал. 

Около 03.10 часа на 20.05.2012г. по сигнала за нарушаване на нощната тишина дежурният офицер при РУП- Кърджали изпратил полицаите св.Л.Д.М. и св.Е.Д.В. на адреса на жилището на св.С.В. ***.

При пристигането на органите на реда, пред входа на бл. №58 видели  св.А.М. и я попитали дали не е от компанията, която се намирала във въпросния апартамент. Същата отговорила положително и двамата полицаи се качили по стълбите заедно с нея. Последната им отворила входната врата на апартамента на св. С.В. и полицейските служители влезли вътре. Те започнали проверка по установяване самоличността на присъстващите, като им разпоредили да представят личните си карти. В този момент подсъдимият Е.К. се насочил към входната врата на апартамента. Св. Е.В. разпоредил на подсъдимия да остане в жилището и да представи документ за самоличност, на което подсъдимият Е.К. отговорил: „А бе, ченге, няма да ти дам нищо, глей си работата”, и се опитал да го избута, за да излезе от апартамента. Тогава св. Е.В. хванал за ръката подсъдимия Е.К. и му казал да не напуска жилището. Подсъдимият обаче продължил да се опитва да излезе навън, при което св. В. го предупредил, че ако продължава да не изпълнява разпореждането му ще му бъдат поставени белезници и ще бъде задържан. Подсъдимият Е.К. започнал да буйства, като ръкомахал и се опитал да нанесе удари на св. В., при което св. М. се притекъл на помощ на колегата си. Тогава подсъдимият К. ударил с юмрук в областта на лявата долночелюстна става св. Л.М.. В следствие на тези действия на подсъдимия двамата полицаи притиснали подсъдимия на пода и пристъпили към поставяне на белезници. По време на поставяне на белезниците подсъдимият махал с ръце и крака. След това полицейските служители отвели подсъдимия К. ***, където същият бил задържан по ЗМВР за срок до 24 часа със заповед с per. № 204/20.05.2012г., на основание чл.63, ал.1, т.1 от ЗМВР.

От заключението на вещото лице, извършило съдебната психологична експертиза се установява, че подсъдимия Е.К. е в добро общо здравословно състояние и към датата на извършване на престъпното деяние-20.05.2012г. “е можел да разбира и да ръководи постъпките си, разбирал е свойството и значението им и може да участва в наказателното производство като обвиняем”.

От заключението си вещото лице, извършило Съдебната медицинска експертиза на живо лице № 18/2012г. е видно, че на Л.М. е било причинено: кръвонасядане на лицето. Описаното увреждане е получено при действието на твърд тъп предмет и по време и начин е възможно да е възникнало така, както съобщава освидетелствуваният. Било е причинено болка и страдание.

Тази фактическа обстановка се прие от съда за установена след преценка на събраните в хода на съдебното следствие гласни такива, а именно от показанията на свидетелите Е.В., С.В., М.Д. и С.С., частично от показанията на Л.М., св. А.М. и тези на С.Ю., съпоставени с останалите доказателства и с приобщените показания на М. и Ю. по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 НПК, дадени пред орган на досъдебното производство, частично от обясненията на подсъдимия Е.К., както и от писмените доказателства- Заповед за задържане №204/20.05.2012г.; карта за медицинско освидетелстване на лице, пребиваващо в помещението за задържане; декларация; Протокол за личен обиск на лице; протокол за разпознаване; лист за преглед на пациент в спешно отделение на Е.К.; справка за съдимост; характеристична справка; декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, и от заключението на Съдебно- медицинска експертиза на живо лице №12/2012г. /л.29-30 ДП/, и заключението на Съдебно психологична експертиза на Е. К. /л.34-39 ДП/, като компетентно изготвените и приети след изслушване на същите вещи лица в съдебно заседание.

Наслагвайки всички тези доказателства се изгражда една логична житейска картина, която частично се възпроизвежда и от самия подсъдим. По случая няма спор за това, че на посочената по- горе дата и място подсъдимият Е.К. се присъединил към компанията на свидетелите св.С.П.В., св.С.Ю.Ю., св.А.А.М. и св.М.Д.Г., в жилището на св. В.,***, без противопоставянето на някой от присъстващите. Безспорно е и това, че в последващ момент между подсъдимия и Е. К. възникнал спор, при който последният подканил подсъдимия да напусне жилището му. Няма противоречие и относно факта, че св. С.В. при спречкването с подсъдимия му нанесъл удар в лицето, но това не e прераснало в скандал и нещата се успокоили, като дори св.В. отпратил св.С., който искал да влезе в апартамента и да отведе Е.К.. Установи се също така в хода на съдебното следствие, че лицето, което е позвънило в РУП- Кърджали и е съобщило за нарушаване на нощната тишина в посочения по- горе апартамент, в който живеел св. С.В. е св. С.С., независимо от мотивите му за това. Несъмнен факт е и че на място пристигнали служителите на РУП-Кърджали- Е.В. и Л.М., които били изпратени от ОДЧ към РУП МВР- Кърджали по сигнал за нарушаване на нощната тишина. Същите били облечени в униформа и влезли в жилището на св. С.В. заедно със св. А.М. именно във връзка с изпълнение на служебните им задължения. Неоснователни са доводите на защитата на подсъдимия, подкрепени от обясненията на подсъдимия, че при започване и по време на проверката по установяване самоличността на присъстващите лица от страна на Е.В. и Л.М. не можело да се установи, че същите били полицейски служители, тъй како не били поканени да влязат и същите не се легитимирали като такива служители. Това се опровергава от всички свидетели по делото, които в показанията си наричат тези лица- полицаите и освен това всички твърдят, че са подготвили да покажат личните си карти. Следва да се отбележи, че действително е необходимо съответните органи да се легитимират и едва след това да пристъпят към извършване на проверка, но неспазването на тази процедура дава право на гражданите при съмнение да поискат от полицаите да се представят, да покажат служебните си карти, след което са длъжни да им окажат съдействие при извършваната от тях проверка. Случаят обаче не е бил такъв. Подсъдимият вместо да изрази претенциите си пред проверяващите лица игнорирал напълно искането им за представяне на документ за самоличност и тръгнал да напуска жилището. Това поведение на К., както се потвърди от показанията на всички свидетели, включително и от обясненията на самия подсъдимия не е останало незабелязано от полицаите и му било разпоредено да остане и да покаже личната си карта. Или до тук, съпоставяйки всички доказателства, между които не са налице противоречия относно релевантните факти, съдът счита, че не се установяват обстоятелства, които да сочат на наличие на престъпно поведение от страна на подсъдимия. С последващите си действия обаче, вероятно повлияни и от употребеното количество алкохол, подсъдимият е нарушил установения правов ред и е предизвикал възмущението на присъстващите. Съдът приема за безспорно установено, че подсъдимият Е.К. не само че не е представил личната си карта, но и започнал да буйства- да ръкомаха, да посяга да удря св. В.. Поведението на подсъдимия било възприето веднага от св. М., който видял че колегата му се опитва да усмири подсъдимия, и отишъл за да му окаже съдействие. В тази насока св. М. заявява: “В хода на проверката подсъдимия започна да се държи арогантно”, като той не им казал, че няма лична карта, а че нямало да им даде нищо. Това се потвърждава и от показанията на св. В.. Съдът обаче не кредитира показанията на св. М. в частта, в която сочи, че подсъдимият е нанесъл удари на колегата му В. и в частност му ударил “един лакът” и “започна с колене да го рита”. Това се опроверга от показанията на св. М.Д.: “...не искаше да си дава личната карта, и започна да се бута, да посяга и да размята ръце. Не съм видяла някой да нанася удари на някого. Всъщност подсъдимия удари този полицай /посочва гр.ищец/, мисля в лицето с ръка, но не видях точно.” Св. С.В., както и св.А.М. също не сочат нанесени удари на св. В.. Нещо повече, самият св. Е.В. не твърди, че е бил ударен от подсъдимия. Същият заявява: “Застанах до вратата, той се опита да ме изблъска. Хванах го за ръката. Сборичкахме се. Опитваше се да ме удари.Успях да мина в гръб и в това време колегата ми се притече на помощ.”. Не така стои въпрос обаче по отношение на нанесен удар от страна на подсъдимия на св. Л.М.. Безспорно се установи, че подсъдимия К. ударил с юмрук в областта на лицето /лявата долночелюстна става/ св. Л.М.. В тази насока са показанията на самия пострадал М., св.М.Д., св.С.В., които са очевидци и са възприели лично нанесения удар. В подкрепа на това са и показанията на св. Е.В., който не видял самия удар, но заявява, че след поставяне на белезниците колегата му казал  и той видял следа по лявата скула. Съдът не дава вяра обаче на показанията на св. В. в частта, в която сочи, че видял струйка кръв по лицето на св. М., тъй като не се подкрепя от останалите доказателства и преди всичко от заявеното от вещото лице в съдебно заседание, категорично изключващ възможността от този удар нанесен на св. М. да е имало кръвотечение. Независимо от последното обаче по несъмнен начин се установи факта, на нанесен такъв удар на св. М., и по този начин му била причинена лека телесна повреда, изразяваща се в болки и страдания.

Следва да се подчертае, че всички тези действия от страна на подсъдимия спрямо полицейските служители са били извършени преди поставяне на белезниците, дори преди предприемане на такива действия. С това поведение Е.К. несъмнено е предизвикал възмущението на присъстващите. От показанията си св. М.Д. е видно, че тя се отнася критично към извършеното от подсъдимия: “Аз се възмутих от действията на Е. срещу полицаите и мисля, че постъпката му не беше правилна.” и продължава: “От действията на полицаите не съм се възмутила, защото мисля че те си вършеха работата. Не съм забелязала полицаите по някакъв начин да засягат честта и достойнството на Е..”. Св. С.В. изразява личната си оценка относно поведението на подсъдимия по следния начин: “Действията на подсъдимия бяха неправилни, не трябваше да удря полицая”. Св. М. и В. като потърпевши резонно изразяват негативната си оценка относно държанието на Е.К., като изрично заявяват, че не възприемат негативно думата “ченге”, а самото неизпълнение на разпорежданията им, буйстването му и нанесения удар на св. М.. Всъщност св. М. изразява възмущението си не само от самия удар, който му нанесъл К., но и от това, че в резултат от това дръзко поведение на последния и то спрямо полицаи някои от момчетата, които присъствали “... започнали да се смеят даже, тъй като подсъдимият скочи и най- нагло започна да ми посяга”. Единствено св. А. М. в съдебно заседание противоположно на всички свидетели твърди, че след поискване на личната карта от страна на полицаите, станало някакво спречкване между Е. и тях, и те започнали да го бият, а от страна на Е. имало бутане към полицаите, но не видяла удар. Тези нейни показания обаче остават изолирани от доказателствената съвкупност, поради което в тази част не следва да бъдат кредитирани. Това се отнася и до личната й оценка, че било нормално Е. да удря полицаите, защото първият се защитавал. Проследявайки хронологията на събитията след внимателно съпоставяне на показанията на всички свидетели, състава на съда констатира, че едва след нанесения удар на М. от Е.К. двамата полицейски служители пристъпили реално към поставяне на белезници на същия. Това се потвърждава от показанията на св.М., който обяснява: “Посегна ми и ме удари, вследствие на което употребихме сила, и му бяха поставени белезници.”. Св. В. заявява: “Това агресивно поведение беше преди да му поставим белезниците”. Съдът приема за безспорно установено по делото, че подсъдимият не е позволил доброволно да му бъдат поставени белезници и не се съгласявал с това като се дърпал и размахвал ръце и крака. Последното се потвърждава от показанията на св. С.В., който сочи: “Преди да му сложат белезниците Е. не даваше да му ги сложат, дърпаше се, опитваше се да размахва ръце и крака” и “Не мълчеше, но немога да кажа какво точно каза, защото бяхме си пийнали”. Същият свидетел твърди: “Той се съпротивляваше на тази проверка, като на изричен въпрос в какво се е изразявала тази съпротива същият заяви: “Съпротивата му се изразяваше в това, че той не искаше да си даде личната карта, говореше не както трябва на полицаите, и след това не даваше да му сложат белезници”. В тази насока св. М.В. заявява: “Е. се съпротивляваше, размахваше ръце, риташе”. Св. А.М. също говори за съпротива от страна на подсъдимия, като според нея тя се състояла в следното- “съпротива от страна на Е. при поставянето на белезниците от страна на полицаите имаше. Те бяха започнали да се бият, той се пазеше от тях, те го биха. Той се пазеше от ударите на полицаите. Когато те искаха да му сложат белезниците, той вече беше на земята. Е. се самоотбраняваше.”. При това положение се оказа, че всички свидетели говорят за “съпротива” от страна на подсъдимия към органите на реда, но всеки от тях влага различно съдържание в този термин, поради което  съдията- докладчик зададе изричен въпрос в какво се е изразявала. Свидетелите са единодушни, че при поставяне на белезниците и след това подсъдимият не е нанасял удари, не чули обидни квалификации към полицаите. Дори самите полицаи не сочат такива обиди, въпреки че им бе поставен такъв въпрос. В действителност св. М. казва- той ни обиждаше, но не помня с какво. Самият факт, че не неможе да възпроизведе такива обидни изрази говори красноречиво, че дори подсъдимия да не е мълчал през цялото време, то не е имало такива изявления, които да са засегнали пряко полицейските служители. Или, анализирайки и съпоставяйки доказателствената съвкупност, настоящия състав счита, че не се установява от фактическа страна подсъдимият да се е съпротивлявал чрез сила при поставяне и на белезниците и след това. Досежно показанията на св. С.С. и св. С.Ю., следва да се отбележи, че те не се игнорират от съда, тъй като същите способстват за изграждане на хронологията от събитията, но доколкото същите не са възприели лично правнорелевантните по делото факти, свързани със случилото се между подсъдимия и полицейските служители, те не следва да бъдат подлагани на задълбочен анализ. Що се отнася до обясненията на подсъдимия същите имат двойствена природа– като доказателствено средство и като средство за защита. Поради това те се преценяват на фона на всички доказателства и само ако звучат житейски достоверно, и не се оборват от останалия доказателствен материал по делото следва да се кредитират от съда като доказателствено средство. В противен случай те следва да се приемат като средство за защита. Водим от това принципно положение, настоящият съдебен състав прие, че обясненията на подсъдимия, в които се опитва да вмени на полицейските служители противоправно поведение представляват защитна версия, целящата същият да оправдае собствените си престъпни действия, поради което и съдът не им дава вяра. Предвид всичко това съдът счита за безспорно установена описаната по- горе фактическа обстановка.

От правна страна се налагат следните изводи:

По така описания начин подс. Е.К. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав по чл.325, ал.2, предл.3, вр. ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.4 НК, поради което следва да бъде признат за виновен за това, че на 20.05.2012 г. в гр. Кърджали, като непълнолетен, но като е могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, извършил непристойни действия- посягал да удря полицаите при Районно управление „Полиция” гр. Кърджали Е.Д.В. и Л.Д.М., ударил с юмрук в областта на лявата долночелюстна става полицай Л.Д.М., грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието по своето съдържание се отличава с изключителна дързост. Субект на това престъпление е всяко наказателноотговорно лице, за разлика от дребното хулиганство, с което деянието по чл.325, ал.1 от НК се различава и от степента на обществена опасност на деянието. Изпълнителното деяние на хулиганството е обозначено с оценъчния израз „извършване на непристойни действия”, като множественото число сочи само възможното разнообразие, не и изискване тези действия да са повече на брой от едно. Несъмнено към тази категория се отнасят действията на подс. Е.К., който посягал да удря полицаите при Районно управление „Полиция” гр. Кърджали Е.Д.В. и Л.Д.М., както и нанесъл удар с юмрук в областта на лявата долночелюстна става полицай Л.Д.М., което скандализирало присъстващите. Публичността на деянието не е елемент от състава, т.е. дори да не са присъствали други лица няма пречка да се приеме, че деянието е съставомерно, тъй като обективно годно е тези действия да станат достояние на обществеността, като в случая е имало очевидци- посочените по- горе свидетели. Престъплението е резултатно, чийто резултат е именно грубото нарушаване на обществения ред. В случая това е осъществено чрез извършени от страна на подсъдимия действия, свързани с посегателство върху личността- в частност върху телесната неприкосновеност на св. Св. М., както и преди това опити да нанесе такива и по отношение на св. В.. Това е довело и до предизвикване на възмущение у околните- свидетелите очевидци- свидетелите М.Д., С.В., станало е достояние и на св. А. М., в последствие и на други хора- св.С.С., св. С.Ю.. Това влече и другия престъпен резултат- явно неуважение към обществото, в частност към личността на св. М. и св. В.. Или, извършеното от подсъдимия не само, че не съответства на установения обществен ред, но и с действията си последният е демонстрирал едно явно незачитане на обществото и на принципите, върху които е изградено нормалното му съществуване. Именно тази демонстративна, провокираща непристойност на действията на подсъдимия, представлява посегателство против реда и общественото спокойствие.

Съдът намира, че от доказателствата по делото се установява наличието на един от алтернативно предвидените в закона признаци по ал.2 на чл.325 НК, а именно деянието да е съпроводено с дързост. За да е съставомерно такова деяние обаче, законодателят изисква не просто наличие на дързост, а на изключителна такава. А изключителна дързост според теорията е налице ако хулиганските действия разкриват някаква особена упоритост без възможност за успех в начинанието. Според съдебната практика такъв признак ще е налице, когато в много груба форма се засягат интересите на обществото или на личността, и упорито не се прекратяват /Постановление №2/1974г. на Пленума на ВС/. В тази хипотеза с хулиганските действия се скандализира обществото, с тежки последици, т.е. регулираните обществени отношения са засегнати в много по– сериозна степен отколкото с основния състав на това престъпление. В съдебната практика се приема и че този квалифициран признак е осъществен, когато самите хулигански действия  сами по себе си представляват престъпления- в случая причиняване на лека телесна повреда на полицейски служител- Л.М. /Решение №12/2009г. на ВКС по н.д. №705/2008г., І н.о./. В случая следва да се подчертае, че с действията си подсъдимият К. не само се е опитвал да нанесе удари на св. В., но и е причинил телесна повреда на св. М., и то в качеството им на полицейски служители. Подобно поведение спрямо униформени не следва да се толерира, и то несъмнено говори за грубо нахалство и тежко оскърбление срещу институцията, която представляват. Безспорно е, че начинанието на подсъдимия, а именно нежеланието му да се установи самоличността му няма как да се овенчае с успех, тъй като той е сам, а полицаите двама и то оборудвани със съответните средства, включително с възможност за упражняване на принуда и поставяне на белезници. Следва да се отчете, че тази упоритост на Е.К. несъмнено се дължи и на употребеното количество алкохол, както и младата му възраст /непълнолетен, но без да е извършено деянието, поради лекомислие или увлечение/, но първото по никакъв начин не смекчава положението му, точно обратното. Или, настоящият състав приема, че това посегателство върху личността на органи на реда сочи на дързост и то изключителна по своя характер. В тази насока свидетелите изразяват възмущението си, посочено по- горе именно от това, че е посегнал на полицаи. От изложените по- горе факти и при наличните доказателства настоящата инстанция счита, че действията на подс. К., обуславят реализиране на наказателна отговорност спрямо него по този квалифициран състав. От субективна страна подсъдимия К. е действал при форма на вината пряк умисъл. Съдът приема, че действията на подсъдимия са в разрез не само с установените порядки за нормално поведение, но и с разбирането за спокойствие и ред. Предвид това счита, че в случая е налице и хулигански мотив, който от своя страна се явява специален субективен признак на престъплението по чл.325 от НК. Този мотив се заключава в проявеното явно неуважение на подсъдимия към обществото и към неприкосновеността на личността, като по този начин той e демонстрирал, че не се смята за обвързан със спазването на общоприетите норми за поведение в обществото и се отнася към тях с явно пренебрежение.

По делото обаче не бе установено хулиганството да е било съпроводено със съпротива срещу органи на властта, изпълняващи задължения по опазване на обществения ред. Липсват каквито и да е доказателства за това, че били извършени действия наред със самото хулиганство, чийто израз да е едно противоправно нападение срещу орган на властта, който се стреми да обуздае и да пресече хулиганските действия. Подобни факти, впрочем не се и съдържат в обстоятелствената част на обвинителния акт. Всъщност никой от свидетелите не сочи наличие на предхождащ скандал или инцидент, което да е наложило намесата на полицейски служители. Случилото се между св.В. и подсъдимия, касае възникнала конфликтна ситуация между двамата, но не е предизвикало някакъв отзив между присъстващите в жилището на първия, както и необходимост от намеса както от другите свидетели, така и от органите на реда. Всъщност, както се установи по делото повода за появата на органите на реда е било нарушаване на нощната тишина, а лицето сигнализирало за това не е било сред компанията. Самите св. В. и св.М. не сочат при пристигането си да заварили конфликтна ситуация, а и те потвърждават, че не били изпратени по такъв сигнал, а за нарушаване на нощната тишина. С други думи, съпротивата представлява редом със самите хулигански действия едно друго противоправно поведение, насочено обаче единствено към онзи орган на властта, който се стреми да обуздае /пресече/ самите хулигански действия. В тази насока е Постановление № 2/74 г. на Пленума на ВС, според което за да е съпроводено със съпротива срещу  орган на властта изпълняващ задълженията си по опазване на обществения ред, деянието трябва да е започнало преди намесата на органите на властта и да продължава и при тяхната намеса, като допълнителен белег е, че вече прераства в съпротива срещу тях. Фактите по делото обаче не сочат на това. В случая подсъдимия е започнал и продължил деянието си  все спрямо органите на властта, с които действия е осъществено и самото хулиганство. Ако се приеме, че с действията си  спрямо полицейските служители- буйстване най-общо казано е осъществен квалифицирания състав на хулиганство по чл.325, ал.2, предл.1 от НК, то не става ясно  с кои действия е осъществен неговия основен състав. Затова в конкретния случай не е налице ”съпровождане на хулиганството  със съпротива срещу орган на властта, изпълняващ задължения по опазване на обществения ред”. Поради, което обвинението в тази му част остава недоказано и следва на основание чл.304 от НПК подсъдимият да бъде оправдаван за повдигнатото обвинение по чл.325, ал.2, предл.1 във вр. с ал.1 от НК, а именно, че деянието е съпроводено със съпротива срещу органи на властта, изпълняващи задълженията си по опазване на обществения ред.

По отношение на второто деяние, съдът намира, че подсъдимия Е.К., не е осъществил състава на чл.269, ал.1 вр. чл.63, ал.1, т.3 от НK, поради което следва да бъде признат за невинен за това, че на 20.05.2012г. в гр. Кърджали, като непълнолетен, но като е могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, употребил сила- блъскал хваналия го за ръката и опитващ се да го спре полицай при Районно управление „Полиция” гр. Кърджали Е.Д.В., съборил го на пода, ритал с крака и посягал да удря с ръце полицаите при Районно управление „Полиция” гр. Кърджали Е.Д.В. и Л.Д.М., които се опитвали да му поставят белезници, при което ударил с юмрук в областта на лявата долночелюстна става полицай Л.Д.М., с цел да принуди органи на властта- полицаите при Районно управление „Полиция” гр. Кърджали Е.Д.В. и Л.Д.М., да пропуснат нещо по служба- да извършат проверка за установяване на самоличността му и да го задържат. Изпълнителното деяние на престъплението по чл.269, ал.1 от НК, насочено против реда на управлението /Глава осма, Раздел І от НК/, се изразява в упражняване на принуда по отношение на орган на власт, която принуда може да е чрез сила или заплашване. Силата представлява неблагоприятен физически контакт с пострадалия/те чрез въздействие върху тялото, като наличието на сила не се поставя в зависимост от броя и интензитета на удари, нито от причиняването на телесна повреда. Престъплението е резултатно, а престъпния резултат се свежда до неблагоприятно въздействие, което пострадалият/те изпитва. За да постигне целеният от него противоправен резултат деецът принуждава пострадалия чрез сила или заплашване да извърши нещо противно на волята му и поради употребената принуда адресата търпи едно негативно поведение,  изразяващо се във физически или психически тормоз.

В случая на подсъдимия е повдигнато обвинение за престъпление по чл.269, ал.1 от НК, извършено със сила чрез следното- блъскал хваналия го за ръката и опитващ се да го спре полицай при Районно управление „Полиция” гр. Кърджали Е.Д.В., съборил го на пода, ритал с крака и посягал да удря с ръце полицаите при Районно управление „Полиция” гр. Кърджали Е.Д.В. и Л.Д.М., които се опитвали да му поставят белезници, при което ударил с юмрук в областта на лявата долночелюстна става полицай Л.Д.М., с цел да принуди органи на властта- полицаите при Районно управление „Полиция” гр. Кърджали Е.Д.В. и Л.Д.М., да пропуснат нещо по служба- да извършат проверка за установяване на самоличността му и да го задържат. Полицейските служители са орган на власт, съгласно чл.93, т.2 от НК, което е необходим елемент за съставомерност на деянието по чл.269, ал.1 от НК. От фактическа страна се установи обаче, че посягането към полицейския служител- св. Е.В., както и удара, нанесен на другия полицай- св. М. са извършени преди да бъдат предприети действия от тези органи на реда по поставяне на белезници и задържането му. Не се установи и специалната цел- че подсъдимият е осъществил хулиганските действия, с цел да принуди органите на власт да извършат проверка по установяване на самоличността му и да го задържат. В настоящия казус не се доказа, че чрез бездействието си- непредставяне на документ за самоличност или чрез извършените хулигански прояви се е целяло от страна на подсъдимия да избегне установяване на самоличността му. Съгласно чл.63, ал.1, т.5 от ЗМВР, при невъзможност да се установи самоличността на някого в случаите и по начините, посочени в чл. 61, ал. 2, полицейските органи могат да задържат лице, а според чл.61, ал.2 от ЗМВР “установяването на самоличността се извършва чрез представяне на документ за самоличност на лицето, сведения на граждани с установена самоличност, които познават лицето, или по друг начин, годен за събиране на достоверни данни.” В случая е имало достатъчно граждани с установена самоличност, които да дадат сведения за самоличността на подсъдимия. Нещо повече, видно от Заповед за държане на лице №204/2012г. от 20.05.2012г., Е.К. не е бил задържан с оглед установяване на самоличността му, а на основание чл.63, ал.1, т.1 от ЗМВР /лице, за което има данни, че е извършило престъпление/. Освен това следва да се подчертае, че от доказателствата по делото се установи, че именно след най- общо казано буйстването от страна на подсъдимия, включително след нанесения удар на св. М., полицейските служители са предприели действия по поставяне на белезниците. И по време на поставянето им същият не е проявявал принуда- а махал с ръце и крака, очевидно изразявайки недоволството си от това, че ще му бъдат поставени белезници. Липсата на доброволност при поставянето на белезници обаче не е еднозначно на принуда- било чрез сила или заплашване. Именно с оглед безпрепятствено изпълнение на служебните си задължения в чл.72 от ЗМВР са посочени случаите, при които при изпълнение им полицейските органи могат да използват физическа сила и помощни средства- сред които са и белезниците. По делото се установи, че предвид хулиганските действия на подсъдимия се е наложило употреба на сила и на специално средство- белезници и по този начин св. В. и св. М. са изпълнили служебните си задължения. Но поставянето на белезници не е било в резултат на това, че Е.К. не е представил документ за самоличност, а с оглед извършените от него действия спрямо полицейските служители, с които е засегнал както обществените отношения, свързани с реда и общественото спокойствие, така и телесната неприкосновеност на св. М.. Т.е. полицейските органи са разполагали и са се възползвали от правомощията си и са задържали лицето. Не се установи обаче подсъдимият да е оказвал принуда върху тези полицаи при или след задържането му. Или, от фактическа страна се доказа, че след нанесения удар на св. М., двамата полицейски служители са притиснали подсъдимия към земята и са му поставили белезници, с което са били пресечени всякакви действия от страна на последния спрямо тях, след което безпрепятствено са го отвели в РУП-Кърджали.

Предвид това, настоящата инстанция намира, че не се установи съставомерност на деянието по чл.269, ал.1 от НК, нито по- лекия състав на  чл.270, ал.1 от НК. И двата състава касаят престъпления против реда на управлението. При престъплението по чл.270, ал.1 от НК, обаче не се изисква възпрепятстването да става по принудителен начин, т.е. силата не е елемент от състава. Изпълнителното деянието на престъплението по чл.270, ал.1 от НК се изразява в противозаконно пречене на орган на властта, което “пречене” е специалната цел на престъплението по чл.269, ал.1 от НК. В случая обаче не се доказа това да е осъществено от обективна страна от подсъдимия. Следва да се подчертае, че безспорно, в случай че съда бе признал за виновен подсъдимия и по квалифициращия признак на чл.325, ал.2, предл.1 от НК- съпротивата срещу орган на властта, то следваше само на това основание да оправдае същия в извършването на деяние по чл.269 от НК. Това е така, тъй като съпротивата не може да се квалифицира като самостоятелно престъпление  по чл.269-271 НК, защото е въведена като квалифициращ състав на хулиганството. В случая обаче това не е приложимо. Не е налице поглъщане, с оглед на това, че съдът счита че не е налице квалифициращия признак по чл.325, ал.2, предл.1 от НК. От друга страна обаче в правната доктрина се приема, че когато е налице умишлено нанесена телесна повреда по чл.131 от НК /за каквото деяние е признат за виновен подсъдимия по мотиви изложени по- долу/, този състав поглъща чл.269 от НК. Това е така, тъй като със състава по чл.131 от НК се защитава не само личността, но и едновременно с нея и служебната дейност на пострадалия. Това е неотносимо единствено при телесна повреда по чл.133 от НК /по непредпазливост/, при която следва да се приеме наличие на идеална съвкупност с чл.269 от НК.

Съдът намира, че подсъдимият Е.К. е осъществил от обективна и субективна страна състав на престъпление по чл.131, ал.2, предл.4, т. 4, вр. чл.130, ал.2, вр. чл.63, ал.1, т.4  от НК, поради което следва да бъде признат за виновен за това, че на 20.05.2012 г. в гр. Кърджали, като непълнолетен, но като е могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, причинил лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и страдание, без разстройство на здравето, на полицейски орган- полицай при Районно управление „Полиция” гр. Кърджали Л.Д.М., при и по повод изпълнение на службата му. Несъмнено пострадалия е полицейски орган- полицай при Районно управление „Полиция” гр. Кърджали, както и че нанесената телесна повреда му е била причинена при и по повод изпълнение на служебните му задължения. Установи се и характера на телесното увреждане- болка и страдание, определящо вида на телесната повреда- лека по чл.130, ал.2 от НК. Това се доказа по несъмнен начин от заключението на вещото лице, което се кредитира изцяло от съда, както и от свидетелските показания анализирани по- горе. Установи се и причинно- следствената връзка между нанесения от К. удар на св.М. и телесната повреда. От субективна страна подсъдимият К. е извършил деянието при форма на вината- пряк умисъл, т.е. деецът е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването на тези последици. Умисълът на подсъдимия се обективира в поведението му, а именно ударил с юмрук в областта на лявата долночелюстна става полицай Л.Д.М., в резултат на което причинил на същия болка и страдание.

При налагане на наказанията на подсъдимия Е.Н.К., базирайки се на двата основни  принципа,  залегнали в разпоредбата на чл.54 НК-  законност  и  индивидуализация  на  наказанието, съдът прецени обществена опасност на деянията, според степента на засягане на защитените обществени отношения, обществената опасност на подсъдимия, причините за извършването им и обстоятелства, касаещи отговорността му.

Обществената опасност на подсъдимия Е.К. не е висока, смекчаващо отговорността обстоятелство е чисто съдебно минало, ангажиран е с образованието си- ученик, а отегчаващо- лоши характеристични данни, употребата на алкохол.

Обществената опасност на деянието, извършено от подс. Е.Н.К. по чл.325, ал.2, предл.3, вр. ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.4 НК, не е висока, обстоятелството, че е спрямо полицейски служители е отчетено при квалифицирането на деянието по ал.2 /деянието по своето съдържание се отличава с изключителна дързост/.

Обществената опасност на деянието, извършено от подс. Е.Н.К. по чл.131, ал.2, предл.4, т. 4, вр. чл.130, ал.2, вр. чл.63, ал.1, т.4  от НК, засягащо телесната неприкосновеност на полицейски служител /престъпление против здравето/ е типична за това престъпление, като не са налице данни, които да открояват деянието с по- висока обществена опасност от останалите от този вид, още повече че се касае за един удар, а обстоятелството, че е нанесена на полицай е взето предвид при квалифициране на деянието, поради което не може да се отчете като отегчаващо /чл.56 от НК/. 

Причини за извършване на престъпленията са ниско правосъзнание и незачитане на установения правов ред, незачитане на телесна неприкосновеност на другия, и увереност за безнаказаност.

При тези данни, съдът прецени, че съответстващо на извършеното от подс. Е. К. престъпление по чл.325, ал.2, предл.3, вр. ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.4 НК е наказание “лишаване от свобода”. В случая не се установят многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да сочат на приложението на чл.55 от НК. Предвид конкретните обстоятелства по делото съдът намира, че следва на подсъдимия да бъде наложено наказание под средния размер, през редукцията на чл.63, ал.1, т.4 от НК /до две години ЛОС/, а именно 8 /осем/ месеца лишаване от свобода. Налице са предпоставките за приложението на института на условното осъждане, както и настоящият състав счита, че за постигане целите на наказанието не се налага изолиране на подсъдимия от обществото, поради което и на основание чл.69, ал.1 във вр. с чл.66, ал.1 от НК следва да отложи изпълнението на така наложеното наказание за срок от 3 /три/ години от влизане на присъдата в сила.

Съдът прецени, че съответстващо на извършеното от подс. Е.К. престъпление по чл.131, ал.2, предл.4, т. 4, вр. чл.130, ал.2, вр. чл.63, ал.1, т.4  от НК, е наказание “лишаване от свобода”. И по отношение на това престъпление не са налице условията на чл.55 от НК. Предвид конкретните обстоятелства по делото съдът намира, че следва на подсъдмия за това деяние да бъде наложено наказание под минималния размер през редукцията на чл.63, ал.1, т.4 от НК, а именно 8 /осем/ месеца лишаване от свобода. Налице са предпоставките за приложението на института на условното осъждане, поради което и на основание чл.69, ал.1 във вр. с чл.66, ал.1 от НК следва да отложи изпълнението на така наложеното наказание за срок от 3 /три/ години от влизане на присъдата в сила.

Настоящата инстанция намира, че двете деяния са извършени в съвкупност и са налице условията чл.23, ал.1 от НК, поради което следва да бъде наложено на подс. Е.Н.К., най- тежкото наказание между така определените, а именно “лишаване от свобода” за срок от 8 месеца. Следва на основание чл.69, ал.1 във вр. с чл.66, ал.1 от НК изпълнението на така наложеното наказание да бъде отложено за срок от 3 /три/ години от влизане на присъдата в сила.

Съдът намира, че това наказание по вид, размер и условия на изтърпяване, напълно отговаря на извършеното и ще осъществи изцяло целите на личната и генерална превенция на закона.

ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:

Съдът прие за съвместно разглеждане граждански иск предявен от Л.Д.М. с ЕГН ********** ***, против подсъдимия Е.Н.К. ***, за сумата в размер на  2 000 лева, представляваща причинени  неимуществени вреди, претендирани в резултат на престъпление по чл.131, ал.2, предл.4, т.4, вр. чл.130, ал.2, вр. чл.63, ал.1, т.4 от НК, ведно със законната лихва, считано от датата на извършване на деянието, до окончателното изплащане на сумата. Безспорно, подсъдимият К. е длъжен да обезщети вредите, причинени на пострадалия в резултат на виновно и противоправно извършеното от него престъпно деяние. Съдът намира, че при тези доказателства и доколкото от страна на пострадалия не бяха ангажирани допълнителни такива, сочещи на преживяни от същия значителни негативи в следствие на посегателството срещу него, следва подсъдимия Е.Н.К., да бъде осъден да заплати на Л.Д. ***, сумата в размер на 800 лева, представляваща обезщетение за причинени от престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 20.05.2012 г. до окончателно изплащане на сумата, като следва да бъде отхвърлен гражданския иск за разликата и до пълния му предявен размер от 2000 лева, като недоказан и неоснователен. Този размер напълно съответства на тежестта на причиненото телесно увреждане, предвид липсата на релевантни доказателства, установяващи сериозно негативно отражение върху здравето на пострадалия, и то в резултат на това нараняване. Размерът е съобразен с критерия за справедливост, въплътен в разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, предвид личността на подсъдимия, както и материалното му състояние.

При този изход на делото следва подсъдимият Е.Н.К., да бъде осъден да заплати по сметка на РС- Кърджали направените по делото разноски в размер на 315 лева, както и държавна такса върху уважения размер на предявения граждански иск в размер на 50.00 лв..

Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата си.

 

 

Районен съдия: