О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София, 20.05.2020 г.
Софийски
градски съд, ГО, II-E въззивен
състав, в закрито заседание на двадесети май през две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР
САНТИРОВ
мл.съдия КОНСТАНТИНА
ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от младши съдия Христова в. гр. д. № 2350 по описа за
2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от адв. В.П. – С., в качеството й на
пълномощник на ищеца Д.П.Ц., срещу решение № 306165/19.12.2019 г., постановено
по гр. дело № 67729/2018 г. по описа на СРС, ГО, 163-ти състав, с което е
отхвърлена като неоснователна молбата на ищцата за допълване на постановеното
неприсъствено решение № 242107/14.10.2019 г. по гр. дело № 67729/2018 г. на
СРС. В жалбата се излагат оплаквания за неправилност и необоснованост на
атакуваното решение, което се намира за постановено при излагането на
неправилни мотиви и при допуснати съществени нарушения на материалния и
процесуалния закон. Въззиваемата страна не взема становище по жалбата.
Софийски
градски съд, като взе предвид становищата и доводите на страните и след като
обсъди събраните по делото доказателства намира следното:
Производството
по гр. дело № 67729/2018 г. на СРС е било образувано по
искова молба на Д.П.Ц. срещу „Г.О.П.2.“ ЕООД, с която се е претендирало
осъждането на ответника да заплати на ищцата сумата от 470 лева месечно,
представляваща обезщетение за всеки месец на задържане на трудовата й книжка,
считано от 01.02.2018 г. до предаване на трудовата книжка, ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба до изплащането на дължимото, както и сумата
от 131,08 лева – мораторна лихва, изчислена върху всяка отделна главница за
периода 01.03.2018 г. – 19.10.2018 г.
По така заявената искова претенция районната съдебна инстанция е
постановила по реда на чл. 238 и сл. от ГПК неприсъствено решение №
242107/14.10.2019 г., с което на основание чл. 226 от КТ и чл. 86 от ЗЗД е
осъдила „Г.О.П.2.“ ЕООД да заплати на Д.П.Ц. сумата от по 470 лева месечно,
представляваща обезщетение за всеки месец на задържане на трудовата й книжка
считано от 01.02.2018 г. до провеждане на устните състезания по спора –
04.10.2019 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до
изплащането на дължимото, както и сумата от 131,08 лева – мораторна лихва,
изчислена върху всяка отделна главница за периода 01.03.2018 г. – 19.10.2018 г.
Съдът на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК е посочил, че неприсъственото решение
не подлежи на обжалване.
С молба с вх. № 5198350/27.11.2019 г. на СРС ищцата е поискала по реда на
чл. 250 от ГПК да се допълни неприсъственото решение № 242107/14.10.2019 г.,
като съдът присъди дължимото обезщетение до датата на предаване на трудовата
книжка, а не както е посочено в неприсъственото решение – до устните състезания
по спора – 04.10.2019 г.
С атакуваното решение № 306165/19.12.2019 г. СРС е отхвърлил молбата на
ищцата за допълване на постановеното неприсъствено решение № 242107/14.10.2019
г. по гр. дело № 67729/2018 г. на СРС като неоснователна, като е посочил, че
така постановеният съдебен акт подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок
от уведомяването на страните.
Въпреки така направената от районната съдебна инстанция преценка по
отношение обжалваемостта на постановеното по реда на чл. 250 от ГПК решение №
306165/19.12.2019 г. настоящият съдебен състав намира, че въззивната жалба
на въззивника - ищец Д.П.Ц. следва да се остави без разглеждане,
а производството по делото да бъде прекратено, тъй като специалният ред, предвиден в чл.
240 от ГПК за защита на страната, срещу която е постановено неприсъствено решение,
изключва общия ред на обжалване от страната на допълнителното решение,
предвиден в чл. 250, ал. 3 от ГПК. При съблюдаване разпоредбата на чл. 250, ал.
3 от ГПК в неразривната й връзка с текста на чл. 239, ал. 4 от ГПК се налага
извод за необжалваемост на първоинстанционното решение, чийто предмет е бил
допълване на неприсъствено решение /в този смисъл определение № 574/04.10.2012
г. по ч. т. дело № 483/2012 г. на I TO на ВКС, както и определение № 362/15.05.2013 г. по ч. т.
дело № 2079/2013 г. на II ТО на ВКС/.
Предвид гореизложеното въззивният
съд намира, че следва да остави без разглеждане въззивната жалба на
жалбоподателя и да прекрати производството по настоящото дело.
Така мотивиран, Софийски градски съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба от адв. В.П. – С., в качеството й на пълномощник на ищеца Д.П.Ц.,
срещу решение № 306165/19.12.2019 г., постановено по гр. дело № 67729/2018 г.
по описа на СРС, ГО, 163-ти състав
ПРЕКРАТЯВА производството по в. гр. д. № 2350/2020 г., по описа на Софийски градски
съд, ІI-Е въззивен състав.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски апелативен
съд в 1-седмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.