Р Е Ш Е Н И Е
№ 82
гр.Плевен, 24.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Плевен, ІV-ти състав, в открито съдебно
заседание на шестнадесети февруари две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цветелина Кънева
при секретаря Венера Мушакова, като разгледа
докладваното от съдия Кънева адм.дело №8
по описа за 2022 г. на Административен съд Плевен и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от АПК, вр. с
чл.27, ал.3, 5 и 7 от ЗПЗП, вр. с чл. 162, ал.2, т.8 и т.9 от ДОПК.
Делото е образувано по жалба от П.В.Т. ***, чрез адв.Е.С.
от САК, против Акт за установяване на публично държавно вземане №01-6500/12032
от 17.11.2021г., издаден от Зам. изпълнителния директор на Държавен фонд
„Земеделие“-София, с който по отношение на П.Т. е определено подлежащо на
възстановяване публично държавно вземане в размер на 199887.32лева,
представляващо изплатена субсидия по мярка 214 „АЕП“ от ПРСР 2007-2013,
направление „Поддържане на местообитанията на защитени видове в обработваеми
земи, разположени в орнитологични важни места“ за кампания 2013 и 2014.
В жалбата са наведени доводи, че оспореният АУПДВ е неправилен и незаконосъобразен, като се
твърди противоречие на същия с материалния закон. Сочи се, че ДФЗ е прекратил
поетия от Т. агроекологичен ангажимент по мярка 214 „АЕП“ от ПРСР 2007-2013,
поради неспазени изисквания за управление на заявената агроекологична дейност.
Сочи се, че това прекратяване е влязло в сила едва на 06.12.2019 г., когато е
постановено решение № 16664 по адм.д. №708/2019 на ВАС. Твърди се, че по тази
причина до 2018 г. Т. е бил с валиден агроекологичен ангажимент, поради което
не е приложима никоя от хипотезите на чл.18, ал.4 от Наредба
№ 11 от 6.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214
"Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските
райони за периода 2007 - 2013г. В тази връзка се счита, че ангажиментът е
прекратен след като вече е бил изтекъл, поради което не се дължи връщане на
субсидия. Моли се за отмяна на АУПДВ. Претендират се разноски.
Ответникът не е подал отговор на жалбата, като в
придружителното писмо към нея е изразено становище чрез процесуален
представител за неоснователност на същата.
По делото от страна на жалбоподателя е направено
искане за спиране изпълнението на обжалвания административен акт, като с определение
№ 269/11.02.2022г. /л.л.273-274/ искането е оставено без уважение.
Определението не е обжалвано и е влязло в сила.
В съдебно заседание оспорващия П.Т. не се явява,
представлява се от адв. Е.С. с пълномощно по делото, която моли за отмяна на
обжалвания акт като неправилен и незаконосъобразен. Моли при постановяване на
решението да се вземе предвид изложеното в жалбата и в уточнение към нея. Сочи,
че безспорно е установено, че Т. е поел агроекологичен ангажимент за срок от
пет години за периода 2013-2017 г., както и че с влязъл в сила акт за
прекратяване на поетия агроекологичен ангажимент за 2015г., същият е прекратен.
Сочи още, че безспорно е установено считано към коя дата актът за прекратяване
на агроекологичния ангажимент е влязъл в законна сила. В тази връзка счита, че
с обжалвания АУПДВ неправилно е приложена разпоредбата на чл.18, ал.4, буква
„а“ вместо правилната буква „г“ от наредбата, тъй като санкцията е наложена
след изтичане на петата година от поетия ангажимент, поради което трябва да
бъде в рамките на 10% от заплатената сума. Цитира съдебно решение на Върховен
административен съд, в което изрично съставът на Върховния административен съд е
приел, че волеизявлението на законодателя в цитираната разпоредба на чл.18,
ал.4 касае годината, която е прекратен агроекологичния ангажимент, а не
годината, за която е прекратен. Сочи, че в конкретния случай тълкуването на
административния орган е именно годината, за която е прекратен, вместо
правилното - годината, в която е прекратен. Сочи съдебна практика - Решение №
3349 от 15.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10238/2020 г. Претендира разноски,
като представя списък с разноските.
Ответникът по жалбата в съдебно заседание не се явява
и не се представлява. По делото е депозирано писмо от процесуален представител,
в което се сочи, че поради здравословни причини е в невъзможност да осигури
процесуално представителство в открито съдебно заседание, като моли да бъде
даден ход на делото, оспорва жалбата и изразява становище за нейната
неоснователност. Претендира и юрисконсултско възнаграждение в размер на 200
лева.
Административен съд-Плевен,
четвърти състав, като провери законосъобразността на оспорвания акт, съобрази
доводите на страните и представените доказателства, приема за установено следното:
П.В.Т. *** е регистриран с
Уникален регистрационен номер (УРН) 408796 в Интегрираната система за
администриране и контрол (ИСАК). Одобрен е за участие по мярка 214
„Агроекологични плащания” от ПРСР 2007-2013 г., с направление „Поддържане на
местообитанията на защитени видове в обработваеми земи, разположени в
орнитологични важни места” през кампания 2013
-УП от 27.11.2013 г., приобщено на л.л.57-61. По заявленията на П.В.Т.
са изплатени суми по мярка 214 „Агроекологични плащания”, направление „Поддържане
на местообитанията на защитени видове в обработваеми земи, разположени в
орнитологични важни места“, както следва: През първата година от ангажимента по
заявление с УИН: 15/040413/67775 за кампания 2013: АП 18.2 - 100 151,06
лв.; През втората година от ангажимента по заявление с УИН: 15/280414/74054 за кампания
2014: АП 18.2 - 99 736,26 лв. Общата изплатена сума по направление
„Поддържане на местообитанията на защитени видове в обработваеми земи,
разположени в орнитологични важни места”, представляваща сбор от изплатеното
финансово подпомагане по направлението през годините, предхождаща годината на
прекратяване на ангажимента, е в размер на 199 887,32 лв.
В резултат на извършени
административни проверки на основание чл. 65, ал.1 от Наредба № 11 от
06.04.2009 г. за спазване на поет петгодишен агроекологичен ангажимент на
подадено от П.В.Т. Заявление за
подпомагане с УИН: 15/280515/80217 и Приложение за кандидатстване за
агроекологични плащания за кампания 2015 г., с
уведомително писмо с изх. № 01-6500/12032/19.04.2016г. същият е уведомен за прекратяване на агроекологичен
ангажимент по мярка 214 “Агроекологични плащания“ от Програмата за развитие на
селските райони 2007-2013 г. за кампания 2015 г. /л.л.46-48/. От приложена към
това УП таблица е видно, че Т. не е заявил за подпомагане два парцела с номера
14876-210-1-3 и 14876-658-2-1, с площ съответно 7,11 и 23,61 ха, и процентът на
припокриване на площта на пресичане на заявените парцели през 2015 г. спрямо
одобрените за участие в мярката е 89,99 %, и на основание чл.18, ал.3, т.3 от
Наредба №11, ангажиментът е прекратен поради неспазване на чл.24, ал.2 от
същата наредба. Това УП е оспорено по съдебен ред, като е образувано дело №
252/2017 по описа на Административен съд Плевен, по което е постановено решение
№ 735/11.12.2018 г. /л.л.34-37/, с което жалбата е отхвърлена. При инстанционен
контрол, решението е оставено в сила с решение № 16664/06.12.2019 г. по адм.д.
№ 708/2019 на ВАС /л.л.38-39/.
От фактическа страна се
установява, че е бил издаден предходен АУПДВ от 20.10.2016 г. от Заместник
изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“ /л.л.40-42/, който е оспорен по съдебен
ред и е образувано адм.д. №1023/2016 по описа на Административен съд Плевен. По
това дело е постановено решение №
486/28.07.2020 г. /л.л.27-30/, с което жалбата е отхвърлена. При инстанционен
контрол, с решение № 4850/15.04.2021 г. по адм.д. № 9947/2020 на ВАС
/л.л.31-33/, решението на съда и АУПДВ са отменени. Мотивите за отмяна са, че
към датата на издаване на АУПДВ, УП за прекратяване на агроекологичния
ангажимент не е било влязло в сила.
С писмо с изх. №
01-6500/12032 от 09.08.2021 г. (л.л.20-21) на ДФЗ-РА кандидатът е уведомен за
откриване на административно производство за издаване на АУПДВ, съгласно чл.26,
ал.1 от АПК. В писмото са изложени фактическите обстоятелства, въз основа на
които е прието, че са налице основания за издаване на АУПДВ. Дадена му е
възможност да предостави допълнителна информация, в съответствие с чл.34, ал.3
от АПК или да възстанови доброволно сумата, за която е извършено недължимо
плащане, в случай че приеме фактическите констатации за основателни.
С писмо с вх. № 01-6500/12032
от 13.08.2021г. /л.л.17-18/ кандидатът възразява срещу откритото производство
по издаване на АУПДВ, като излага твърдения, идентични на тези в жалбата до
съда.
На 17.11.2021 г. от Заместник
изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“ е издаден Акт за установяване на
публично държавно вземане с №01-6500/12032 (л.л.13-15). В него е посочено, че се
издава на основание чл.27, ал.3, 5 и 7 от ЗПЗП и чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от ДОПК, както и чл.
5, параграфи 1 и 2 и параграф 3, предложение първо и чл.18, т.1, буква „б“ от
Регламент (ЕС) № 65/2011 на Комисията от 27 януари 2011 година за
определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на
Съвета по отношение на прилагането на процедури за контрол, както и кръстосано
спазване по отношение на мерките за подпомагане на развитието на селските
райони и чл. 80 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 на Комисията от 30 ноември 2009
година за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) №
73/2009 на Съвета относно кръстосано спазване, модулация и интегрираната
система за администриране и контрол по схемите за директно подпомагане на
земеделски производители, предвидени за посочения регламент, както и за
прилагане на Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета относно кръстосано спазване
по предвидената схема за подпомагане на лозаро-винарския сектор, и на основание
влязъл в сила акт за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214
„АЕП“ от ПРСР 2007-2013 г. с изх. № 01-6500/12032 от 19.04.2016 г.
С АУПДВ на основание чл.18,
ал.3, т.3 и ал.4 б.“а“ вр. с чл.24, ал.1 и ал.2 от Наредба №11 от 06.04.2009 г.,
чл.59, ал.1 и ал.2 от АПК и чл.165 и чл.166 от ДОПК и чл.20а, ал.1, ал.2 и ал.4
от Закона за подпомагане на земеделските производители е установено публично
държавно вземане, подлежащо на възстановяване, представляващо изплатена
субсидия по мярка 214 „АЕП“ от ПРСР 2007-2013 г., направление „Поддържане на
местообитанията на защитени видове в обработваеми земи, разположени в
орнитологични важни места“ за кампании 2013 и 2014 във връзка с подадените от П.В.Т.
общи заявления за плащане на площ за 2013 с УИН 15/040413/67775 и за 2014 с
УИН: 15/280414/74054, по които са направени плащания в общ размер на 199 887,32
лв. Посочено е също, че в съответствие с чл.18, ал.4, б.“а“ от Наредба №11 от
06.04.2009 г. П.В.Т. следва да възстанови 100% от общата сума, или 199 887,32
лева. Даден е срок за доброволно изпълнение, посочена е банкова сметка ***, както
и че след срока за доброволно изпълнение се дължи лихва.
Именно този АУПДВ е предмет
на настоящото съдебно производство.
АУПДВ е получен на 29.11.2021
г., видно от известието за доставяне на л.16, а жалбата е подадена на
13.12.2021 г., видно от документа на л.11, като е приета с вх.№ на ДФЗ от
същата дата /л.4/.
По делото са приобщени още Протокол
от заседание на УС на ДФЗ от 15.06.2017 г. /л.л.62-65/, като видно от същия,
подписалата писмото П.С. е избрана за заместник изпълнителен директор на ДФЗ.
Приобщена е и Заповед №
ОЗ-РД/2891 от 16.06.2021 г. /л.л.66-68/, с която изпълнителният директор на ДФЗ
делегира право на заместник изпълнителния директор на ДФЗ П.С. да издава актове
за установяване на публични държавни вземания /т.3 и т.20 от заповедта/.
Приобщен е и Протокол от
заседание на УС на ДФЗ от 10.06.2021 г. /л.69/, видно от който, подписалият упълномощителната заповед Б.М.
е избран за изпълнителен директор на ДФЗ.
При така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срок, от
надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е допустима за
разглеждане.
Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
Съгласно чл. 20а от
ЗПЗП Изпълнителният директор на фонда е изпълнителен директор на
Разплащателната агенция и организира и ръководи дейността на Разплащателната
агенция. Разпоредбата на чл.166, ал. 1
от ДОПК предвижда, че публичните държавни вземания се установяват от
органа, определен в съответния закон. В чл.20а, ал.5
от ЗПЗП е предвидено, че изпълнителният директор на ДФ
"Земеделие" издава актове за установяване на публични държавни
вземания по реда на ДОПК. В ал.1 и ал.6 на същата разпоредба е уредена
възможността правомощия на Изпълнителния директор на ДФЗ да бъдат делегирани на
заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на
фонда. По делото е приложена Заповед № ОЗ-РД/2891 от 16.06.2021 г., издадена от
изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с която (т. 3 и т.20) на
основание чл. 20а, ал.
2 и ал. 6 от ЗПЗП
правомощията за издаване и подписване на актовете за установяване на публични
държавни вземания по мярка 214 "Агроекологични плащания", са
делегирани на П.С., заместник изпълнителен директор на ДФ
"Земеделие". Оспорвания акт е подписан именно от П.С., заместник
изпълнителен директор на ДФ"Земеделие". Въз основа на това съдът
приема, че актът е издаден от компетентен орган, поради което не е налице
отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 1
от АПК.
Актът е
издаден в писмена форма и отговаря на изискванията на чл.59, ал.2
от АПК. Има посочени правни основания и изложени фактически такива.
Съдържа ясно и конкретно разпореждане, разяснена е възможността, срока и
органа, пред който може да се обжалва, датиран и подписан е. Не се констатират
основания по чл. 146, т. 2
от АПК за отмяната му.
При издаване
на акта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила. Т. е уведомен по реда на чл.26, ал.1
от АПК за започване на административно производство по установяване
на публично държавно вземане, като му е осигурена възможността по чл.34 от АПК
пълноценно да участва в производството. Във връзка с това следва да се посочи,
че видно от таблицата със заявените
парцели от заявлението за 2013 г. /л.л.83,84/, и от 2014 г. /л.л.139,140/
незаявените парцели през 2015 г., през 2013г. и 2014 г. са били ползвани на
основание споразумение за ползване. Приобщено по делото е споразумението за
2013-2014 г. /л.л.176-188/. За двата незаявени имота в заявлението за
подпомагане през 2015 г. липсват в таблицата със заявени имоти в заявлението за
2015 г. /л.л.198гръб-200/. Във връзка със същото заявление е било направено
уведомяване на Т. от ДФЗ за площи, декларирани от повече от един кандидат
/л.л.231/, като от таблицата на л.232 е видно, че Т. е отказал да потвърди
по-голямата част от застъпващите се имоти. От приложеното към настоящето дело
решение № 735/11.12.2018 г. по адм.д. № 252/2017 на АС-Плевен е видно, че през
2015 г. Т. е намалил заявената площ от 306,84 ха на 276,12 ха. Следователно оспореният
акт е издаден след като
са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая по реда на чл. 35 от АПК.
По отношение спазването на
материалния закон съдът съобразява следното:
Осъществени
са материалните предпоставки, от които е възникнало установеното с акта
публично държавно вземане. АУПДВ може да се издаде на основание прекратяването
на агроекологичния ангажимент - чл.18, ал.2
от Наредба № 11 от 16 април 2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка
214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските
райони за периода 2007 – 2013 г. Основанията за прекратяване на
агроекологичния ангажимент са тези по чл.18, ал.3,
като относима към избраното от администрацията фактическото основание е
разпоредбата на т. 3 на чл.
18, ал. 3 от Наредбата. Моментът на прекратяване на поетия
ангажимент е от значение за определяне на подлежащата на възстановяване част от
получената помощ /чл. 18, ал. 4
от Наредба № 11/.
Т. е одобрен
за участие по мярка 214 "Агроекологично производство" от ПРСР 2007 -
2013 през кампания 2013, като е получил плащане за 2013 г. и за 2014 г. Поетият
ангажимент е прекратен в срока по чл.18, ал.4,
б. "а" от Наредбата, тъй като агроекологичният ангажимент
на подпомаганото лице е прекратен до края на третата година, считано от
годината на първоначално одобрение по мярката /определена в съответствие с чл. 7, ал. 2
от Наредбата/. Дължимо е възстановяване на 100 % от изплатената
финансова помощ за кампании 2013 и 2014.
Законосъобразното
прекратяване на агроекологичния ангажимент като предпоставка за възстановяване
на получената финансова помощ съгласно чл. 18, ал. 3
от Наредба № 11/06.04.2009 г. е установено с влязло в сила съдебно
решение, което съгласно чл. 177, ал.
1 АПК е задължително и обвързва страните по делото. Прекратяването
на агроекологичния ангажимент не се брои от годината, в която е направено
волеизявлението на административния орган за прекратяването му. В този смисъл е
Решение № 8528 от 14.07.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1927/2021 г.
Следва да се
посочи, че наличието на форсмажорни или изключителни обстоятелства по смисъла
на чл. 18, ал. 6
от Наредбата, при наличието на които е допустимо при прекратяване на
агроекологичния ангажимент да не се изисква частично или пълно възстановяване
на получената от земеделския стопанин финансова помощ, жалбоподателят не е
твърдял и не е доказал нито в административното, нито в съдебното производство.
Изплатената субсидия подлежи
на връщане, считано от момента на влизане в сила на административния акт за
прекратяване на агроекологичния ангажимент. Възстановяването на получените
средства е последица от този административен акт.
Настоящият състав е запознат
с Решение № 3349 от 15.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10238/2020 г., но
изложеното в него тълкуване на закона се явява изолирано в практиката на ВАС.
Преобладаващата съдебна практика на ВАС обвързва прекратяването на
агроекологичния ангажимент с годината, по отношение на която същият е
прекратен. В този смисъл е не само посоченото по-горе Решение № 8528 от
14.07.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1927/2021 г., но и Решение № 12339 от
6.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4217/2020 г. Видно от тези дела, при тях е
обсъждано държавно вземане при прекратен агроекологичен ангажимент преди
третата година, както е и в настоящия случай. Прекратяването е станало след
годината, за която е преценено, че в подадено заявление, като заявените имоти
са под 90% от първоначално заявените. До влизането в сила на УП, с което се
прекратява ангажимента, и по тези дела са минали години, както е и в настоящия
случай. Следва да се посочи, че когато прекратяването е след третата година,
отново ВАС се съобразява с годините, в които е имало валиден агроекологичен
ангажимент, а не с годините след прекратяването му – в този смисъл са Решение №
13391 от 28.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7569/2020 г. и Решение № 6030 от
26.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2623/2020 г. Още по-малко се съобразяват
годините, изминали до влизане в сила на прекратяването на агроекологичния
ангажимент, което при съдебно оспорване може да продължи години.
Твърдението в жалбата, че до
2018 г. Т. е бил с валиден агроекологичен ангажимент, е неоснователно. Този
ангажимент е валиден в годините, за които изп.директор на ДФЗ /или упълномощено
от него съгласно ЗПЗП лице/ е направил волеизявление, с което е наредил плащане
по подадено заявление. Липсва презумпция, че до влизане в сила на УП, с което
се прекратява агроекологичния ангажимент, ДФЗ дължи плащане. Прекратяването на
агроекологичния ангажимент води до нови правни последици, между които е и
възможността за издаване на АУПДВ.
С оглед изложеното, АУПДВ е
издаден от компетентен орган и в предписаната форма, постановен е при спазване
на административно- производствените правила и материалния закон, поради което жалбата
срещу него следва да бъде отхвърлена.
При този
изход на делото и с оглед направеното искане от процесуалния представител на
ответника, на последния следва да се присъдят направените по делото разноски. Доколкото
обаче процесуалният представител на ответника не се е явявал в о.с.з., а само е
изразил становища преди о.с.з., следва да се присъдят разноски в минимален
размер от 50 лева по чл.25а, ал.3 от Наредба
за заплащането на правната помощ, вр. чл.37 от Закона за правната помощ,
вр.чл.78, ал.8 ГПК вр.чл.143, ал.4 и чл.144 АПК.
Воден от горното и на основание чл.172, ал.1 и ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.В.Т. ***, чрез адв.Е.С. от САК,
против Акт за установяване на публично държавно вземане №01-6500/12032 от
17.11.2021г., издаден от Зам. изпълнителния директор на Държавен фонд
„Земеделие“-София, с който по отношение на П.Т. е определено подлежащо на
възстановяване публично държавно вземане в размер на 199887.32лева,
представляващо изплатена субсидия по мярка 214 „АЕП“ от ПРСР 2007-2013,
направление „Поддържане на местообитанията на защитени видове в обработваеми земи,
разположени в орнитологични важни места“ за кампания 2013 и 2014.
ОСЪЖДА П.В.Т., с ЕГН **********,***, да заплати в
полза на Държавен фонд „Земеделие“ гр.София, разноски общо в размер на 50,00
лв. (петдесет) лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Държавен фонд
„Земеделие“ за заплащане на разноски за разликата от 50 лева до 200 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на оспорване, чрез Административен
съд Плевен, пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщението
до страните, че е изготвено.
ПРЕПИСИ от решението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ:
/п/