№ 89
гр. гр. Димитровград, 06.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на
шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Огнян Хр. Гълъбов
при участието на секретаря Силвия Ив. Димова
като разгледа докладваното от Огнян Хр. Гълъбов Гражданско дело №
20225610101046 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл.128 от КТ- за заплащане на трудово
възнаграждение.
Ищецът А. К. А. твърди, че по силата на Трудов договор №007/04.06.2020г. заемал
длъжността „шофьор ***“ в ответното дружество „М.д.г.“ЕООД, като трудовото му
правоотношение било прекратено със Заповед №001/30.10.2020г. По време на същото
ищецът започнал международен курс на 09.06.2020г., който приключил на 18.09.2020г. През
време на същия извършвал превоз на товари до Франция и други страни от ЕС с товарен
автомобил на фирмата- влекач *** и мегатрейлър /ремарке/ с ***. За времето на
командировката получавал трудово възнаграждение в минималния за страната размер, като
за м.юни 2020г. то било 387,29 лева, за м.юли 2020г. - 473,35 лева, за м.август 2020г. –
473,35 лева и за м.септември 2020г.- 307,67 лева. Освен това получил и сумата от 219,60
лева за неползван отпуск или общо за периода получил сумата от 1861,26 лева. Всички тези
суми били изплатени чрез преводни нареждания, подробно описани от ответника в негова
искова молба срещу ищеца за неотчетени служебни пари. Твърди, че първоначално не бил
наясно с обстоятелството, че командированите в чужбина работници за повече от 1 месец
имат право на трудово възнаграждение не по-малко от минималната ставка за работещ в
същата сфера в държавата, в която се осъществява командировката. Посочва, че съгласно
чл.121 и чл.121а от КТ, когато срока за командироване в рамките на предоставяне на услуги
в друга държава- член на ЕС, в друга държава страна по Споразумението за европейското
икономическо пространство или Конфедерация Швейцария, е по-дълъг от 30 календарни
дни, страните уговарят за срока на командировката поне същите минимални условия на
работа, каквито са установени за работниците и служителите, изпълняващи същата или
1
сходна работа в приемащата държава. В тази връзка била приета и Наредба за условията и
реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне
на услуги с ПМС №382/29.12.2016г. Според чл.6 ал.2 от същата, работодателят, съответно
предприятието, което осигурява временна работа и работникът или служителя, не могат да
договарят размер на трудовото възнаграждение по чл.2 ал.2 т.3 или по чл.3 ал.2 т.1 по –
нисък от установения размер на основната работна заплата и допълнителните трудови
възнаграждения за същата или сходна работа в приемащата държава. Всички тези
изисквания били обусловени от Директива 96/71/ЕО на Европейския парламент и Съвета от
16.12.1996г. Изискванията на тази Директива били въведени в националното ни
законодателство с чл.121а от КТ през 2016г. и цитираната по –горе Наредба. Поддържа, че
през периода от 09.06.2020г. до 18.09.2020г. осъществявал превоз на товари в различни
страни от ЕС, което не се отрича от ответника и е видно от описаните документи като ЧМР-
та и Заявки за транспорт, посочени в исковата молба на работодателя против ищеца. Счита,
че през 104-те календарни дни на командировката си работил около 90 дни и най-малко по
10 часа дневно. Липсата на почивки било изискване на работодателя. Минималната сума,
която счита, че отработил по време на командировката била около 8000 евро или 16000
лева, от която следвало да се извадят платените му суми в размер на 1861,26 лева, трудово
възнаграждение по трудовия договор. Предвид изложеното, иска съдът да постанови
решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 14138,74 лева, представляваща
неизплатено трудово възнаграждение, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 19.08.2022г. до окончателното изплащане на дължимата сума. Претендира присъждане и
на направените по делото разноски.
В проведеното на 16.02.2023г. съдебно заседание, на основание чл.214 от ГПК, прави
изменение на предявения иск, като намаля размера му от 14138,74 лева на 11834,07 лева, от
които 10594,86 лева за положен труд и 1239,21 лева за обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск през 2020г.
Ответникът „М.д.г.“ЕООД не депозира отговор на исковата молба. В съдебно
заседание, чрез пълномощника си, оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан.
Претендира присъждане на направените от ответника деловодни разноски. Прави
възражение за прекомерност на платения от ищеца адвокатски хонорар.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства- поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от приетия като доказателство по делото Трудов договор №7/04.06.2020г.
между ищеца и ответното дружество е възникнало трудово правоотношение, като А. К. А. е
започнал работа на длъжността „Шофьор, товарен автомобил/международни превози“ при
работно време за деня от 8 часа, за неопределен срок и при основно трудово възнаграждение
в размер на 610 лева. Трудовият договор е сключен със срок за изпитване от 6 месеца в
полза на работодателя. Уговорено е, че работникът има право на основен платен годишен
отпуск от 20 работни дни, както и на допълнителен платен годишен отпуск от 5 работни дни.
2
Съгласно представеното по делото писмо Рег.№10-00-32-654/28.11.2022г. на
Началник на Областен отдел на „Автомобилна администрация“-гр.Х., след извършен анализ
на данните от дигиталната карта на водача А. К. А. се установява, че за периода от
09.06.2020г. до 18.09.2020г. той не е въвеждал символите на страните на започване и на
страните на приключване на превозите /§-символ/, видно от 4бр.разпечатки от програма за
разчитане и анализ на данни от картата на водача. Поради тази причина не може да бъде
даден отговор през кои страни е преминал камиона и в какви периоди е проведена
командировката. Единствената информация, която е разчетена от дигиталната карта е, че за
периода от 09.06.2020г. до 18.09.2020г. на нея има записани 85 работни дни, 501 часа и 7
минути управление. За м.юни 2020г. е ползван три пъти ферибот, за м.юли 2020г. е ползван
12 пъти ферибот, за м.август 2020г. е ползван 11 пъти ферибот и за м.септември 2020г. е
ползван 5 пъти ферибот. На 20.07.2020г. на водача е била извършена контролна проверка в
Кралство Великобритания.
По искане на ищеца, за изясняване на фактическата обстановка по делото, съдът
назначи и прие заключение на съдебна експертиза, изготвена от инж.М. К.. В своите
Констатации към експертизата, вещото лице посочва, че на 27.01.2023г. е осъществило
телефонен разговор с упълномощения представител на фирмата-ответник, с цел осигуряване
на допуск за справка с договорите за международен превоз- „CMR“. На следващо място, в
специализиран пункт за тахографски апарати е била изтеглена информацията, касаеща
процесния период от 09.06.2020г. до 18.09.2020г. от приложената по делото дигитална
карта. Тази информация е структурирана в рапорти, приложени към експертизата. Анализът
на рапорт „1.12 Места/държави“, в който са посочени по дати местата, в които е прекратяван
работния ден води до извод, че най-често ищецът и товарната композиция са се намирали
във Великобритания, където не се налага да се ползва платен охраняем паркинг за времето
на междудневната почивка или за седмичната почивка. Другите места, където водача е
осъществявал превози са Белгия, Франция, Германия и др. Констатациите, налагащи се от
рапортите са, че водача е организирал работата си според изискваният на Регламент /ЕО/
№561/2006 на ЕП и на Съвета от 15.03.2006г. за хармонизиране на някои разпоредби от
социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт, осигурявал е време за
почивка, макар и съкратена, като е заложил в тахоапарата: всеки престой да се отчита като
почивка. Тъй като шофьорът е извършвал превози за време повече от 1 месец в страни,
различни от страната, в която е установен работодателя му, се счита за командирован при
условията на чл.1, параграф 3 от Директива 96/71/ЕО на ЕП и Съвета от 16.12.1996г.
относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги. За
превозите на територията на всяка от държавите следва да се заплащат същите
възнаграждения и да се предоставят същите условия на труд, отпуски, почивки, работно
време и т.н., които са валидни за местните служители за съответната държава. Най-често
работния ден на ищеца е завършвал в Обединеното кралство Великобритания. Според
вещото лице, в приложената по делото дигитална карта на ищеца е установено наличие на
информация за извършвани превози в периода от 09.06.2020г. до 15.09.2020г., включително
в страни от Европейския съюз. За процесния период от 102 дни са регистрирани 84 дни в
3
работа /превозване на товари/ и 18 дни в седмични почивки /4 съботи и 14 недели/. Най-
често работния ден на водача е завършвал в Обединеното кралство Великобритания.
Водачът и товарния камион са превозвали товари най-дълго там, поради което е направено
изследване на минималната работна заплата в тази държава, която към процесния период от
09.06.2020г. до 18.09.2020г. е била 1760 евро на месец. В същия период страната е била член
на ЕС. Общата брутна заработка за периода на командировката е 6845,17 евро, чиято
равностойност в лева е 13387,99 лева. Върху тази сума следва да се начислят пенсионни,
здравни осигуровки, ДОД, според стажа и категорията на ищеца, както и разпределението
им между работника и работодателя. Нетната стойност на труда по месеци, при вземане за
база минималната месечна заплата във Великобритания е за м.юни 2020г.- 2306,88 лева; за
м.юли 2020г.- 3021,02 лева; за м.август 2020г.- 3130,06 лева и за м.септември 2020г.- 2136,90
лева или общо 10594,86 лева. Общата сума от дължимата нетна заплата за 84 отработени дни
от 102 дни международна командировка на А. К. А. е 10594,86 лева, като и осигуровките
върху тази сума, на база МРЗ във Великобритания за 2020г.Според Трудов Договор
№007/04.06.2002г., работникът има право на основен платен годишен отпуск 20 работни дни
и допълнителен платен годишен отпуск от 5 работни дни. За положените 84 работни дни
труд на водачът се полагат по 2 дена на отработен месец. При работа през четирите месеца
се полагат 8 работни дни отпуск. Нетната сума за обезщетението за неизползвания платен
годишен отпуск е 1239,21 лева. Командировъчните разходи за периода от 102 дни следва да
са най-малко по 27 евро или общо 2754 евро/ 5496,50 лева. Към процесния период
командировъчните пари- 27 евро за водач на единична езда, са минимално установените от
издадената на основание чл.215 от КТ НСКСЧ, които за шофьорите са съгласно приложение
№3.
В устния си доклад по делото от 16.02.2023г. вещото лице посочва, че преди да
започне работа по експертизата, направило опит да се срещне с представител на фирмата-
ответник, но той бил неуспешен. Въпреки поетия ангажимент от представителя на
ответното дружество, той не се свързал с вещото лице в срока на изготвяне на експертизата.
Поради тази причина инж.К. не могла да работи със счетоводни документи, а използвала
единствено данните от дигиталната карта на ищеца, които били разчетени в лицензиран
пункт на „Ф.Б.“ в гр.Х.. Посочва, че използвания в този пункт програмен продукт разчита
информацията по електронен път, като я структурира в рапорти. Въпросната програма била
универсална за целия Европейски съюз, като записите били на език, официален за Съюза.
При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни
изводи:
Не се спори между страните, че съгласно Трудов договор №7/04.06.2020г. ищецът е
започнал работа в ответното дружество на длъжност „Шофьор, т***“, на 8 -часов работен
ден, при уговорено трудово възнаграждение в размер на 610 лева месечно. Не се оспорва от
страна на ответника, твърдението на ищеца, че трудовото правоотношение е било
прекратено със Заповед №1/30.10.2020г. Между страните не се спори, че след сключване на
трудовия договор ищецът е бил командирован да извършва превози на товари в страни от
4
Европейския съюз за периода от 09.06.2010г. до 18.09.2020г., през който не се е завръщал в
България. От страна на ответника не беше оспорено твърдението на ищеца, изложено в
исковата молба, че за горепосочения период той му е изплатил минималното за страната
месечно възнаграждение, както следва: за м.юни 2020г. - 387,29 лева, за м.юли 2020г. -
473,35 лева, за м.август 2020г. – 473,35 лева и за м.септември 2020г.- 307,67 лева. Освен това
била платена и сумата от 219,60 лева за неползван отпуск.
Спорно по делото е колко дни е работил ищеца като командирован в чужбина, в кои
страни и какво е дължимото и евентуално неплатено трудово възнаграждение от неговия
работодател.
Съгласно разпоредбата на чл.128 т.2 от КТ, работодателят е длъжен в установените
срокове да плаща уговореното възнаграждение за извършената работа.
На следващо място разпоредбата на чл.121а от КТ регламентира условията, при
които се командироват и изпращат работници и служители от български работодател на
територията на друга държава –членка на Европейския съюз, държава- страна по
Споразумението за Европейско икономическо пространство, или на Конфедерация
Швейцария, като ал.4 на същата разпоредба предвижда ,че в случаите по ал.1 т.1 и ал.2 т.1 за
срока на командироването или на изпращането на работника или служителя се осигуряват
най-малко същите минимални условия на работа, каквито са установени за работниците и
служителите, изпълняващи същата или сходна работа в приемащата държава.
В тази връзка, с ПМС №382/29.12.2016г., обн. ДВ бр.2/06.01.2017г., е приета Наредба
за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на
предоставяне на услуги, като в чл.6 ал.4 от същата, в редакцията й от 2017г., е предвидено,
че работодателят, съответно предприятието, което осигурява временна работа, е длъжен да
начислява и изплаща на работника или служителя уговореното трудово възнаграждение, но
не по-малко от минималната работна заплата или минималните ставки на заплащане,
установени за същата или сходна работа в приемащата държава, за целия срок на
командироването или изпращането.
В настоящият случай по делото не се спори, че след сключване на Трудов договор
№7/04.06.2020г. ищецът е започнал работа в ответното дружество на длъжност „Шофьор,
***“, като през периода от 09.06.2020г. до 18.09.2020г. е бил командирован от работодателя
си да извършва товарни превози с влекач *** и мегатрейлър /ремарке/ с *** в страни от
Европейския съюз.
До приключване на делото пред РС-Димитровград, въпреки дадената на ответника
възможност, същия не депозира отговор на исковата молба, не ангажира никакви
доказателства във връзка с командироването на ищеца за работа в страни от Европейския
съюз, нито представи такива пред вещото лице, за да изготви то назначената от съда
експертиза.
Предвид това, доколкото ответното дружество не оспори изложените от ищеца
твърдения в исковата молба, че същия е бил командирован и е извършвал товарни превози с
5
влекач и ремарке на работодателя в страни от ЕС през периода от 09.06.2020г. до
18.09.2020г., съдът прие тези обстоятелства за доказани.
С оглед на това, че в хода на производството ответникът не представи пред съда
заповед за командировка на ищеца в чужбина, както и договорите за международен превоз-
„CMR“, по които последния е извършвал превозни услуги, съдът назначи експертиза, като
целта на същата беше да установи от документацията в счетоводството на работодателя,
през какъв период и в кои държави е работил по време на командировката си А. К. А.. Във
връзка с така назначената експертиза, вещото лице е потърсило съдействие от представителя
на ответното дружество, но не е получило такова в срока за изготвяне на експертизата.
Поради това и на основание чл.161 от ГПК, съдът прие за доказани фактите, относно които
ответното дружество създаде пречки за събиране на доказателства, чрез бездействието на
своя представител, а именно, че през процесния период ищецът е работил като шофьор на
влекач и ремарке и страни от Европейския съюз. Въпросните обстоятелства, изложени от
ищеца в исковата молба, се доказват също така от експертното заключение, което поради
непредставяне други писмени доказателства от ответника, беше изготвено единствено на
база получената информация от дигиталната карта на ищеца, която е била изтеглена в
специализиран пункт за тахографски апарати на „Ф.Б.“ в гр.Х.. Съгласно заключението на
вещото лице, от приложената по делото дигитална карта на ищеца е установено наличие на
информация за извършвани превози в периода от 09.06.2020г. до 15.09.2020г. Най-често
ищецът и товарната композиция са се намирали във Великобритания, където не се налагало
да се ползва платен охраняем паркинг за времето на междудневната почивка или за
седмичната почивка. В този смисъл най-често работния ден на ищеца е завършвал в
Обединеното кралство Великобритания. Другите места, където водача е осъществявал
превози през периода са Белгия, Франция, Германия и др. Тъй като шофьорът е извършвал
превози за време повече от 1 месец в страни, различни от страната, в която е установен
работодателя му, той се считал за командирован при условията на чл.1, параграф 3 от
Директива 96/71/ЕО на ЕП и Съвета от 16.12.1996г. относно командироването на работници
в рамките на предоставянето на услуги.
Видно от заключението на вещото лице е, че за процесния период от 102 дни са
регистрирани 84 дни в работа /превозване на товари/ и 18 дни седмични почивки. Водачът и
товарния камион са превозвали товари най-дълго във Великобритания, като съгласно
изследването, направено от вещото лице на минималната работна заплата в тази държава,
през процесния период от 09.06.2020г. до 18.09.2020г. е била в размер на 1760 евро на
месец. В същия период страната е била член на ЕС. Действително, представеното от
експертизата Приложение №1 е изготвено на английски език, но следва да се има предвид,
че същото представлява извлечение, съдържащо данни за размера на минималните работни
заплати за 2019г. и 2020г. в страните –членки на ЕС, сред които и Великобритания За
разчитане на на данните от представената таблица не е необходим превод на български език,
като видно от същата е, че минималната работна заплата за Великобритания за 2020г. е в
размер на 1760 евро.
6
Според заключението на експертизата, общата брутна заработка за периода на
командировката е 6845,17 евро, чиято равностойност в лева е 13387,99 лева. Върху тази
сума следва да се начислят пенсионни, здравни осигуровки, ДОД, според стажа и
категорията на ищеца, както и разпределението им между работника и работодателя.
Нетната стойност на труда по месеци, при вземане за база минималната месечна заплата във
Великобритания е за м.юни 2020г.- 2306,88 лева; за м.юли 2020г.- 3021,02 лева; за м.август
2020г.- 3130,06 лева и за м.септември 2020г.- 2136,90 лева или общо 10594,86 лева.
В исковата си молба ищецът поддържа, че работодателя му е изплатил трудово
възнаграждение за месеците юни, юли, август и септември, съобразно сключения трудов
договор, в размер на общо 1641,66 лева. Въпреки липсата на доказателства в тази насока,
доколкото изявлението е направено от страна на работника, съдът приема за безспорно
установено, че той действително е получил въпросната сума, представляваща трудово
възнаграждение за процесния период.
В хода на производството по делото от страна на ответното дружество не бяха
представени никакви доказателства за изплатено на ищеца друго трудово възнаграждение за
периода от 09.06.2020г. до 18.09.2020г. освен посоченото по-горе в размер на 1641,66 лева.
Предвид изложеното и на основание чл.6 ал.4 от Наредба за условията и реда за
командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на
услуги, работодателят е длъжен да начислява и изплаща на работника уговореното трудово
възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата или минималните ставки
на заплащане, установени за същата или сходна работа в приемащата държава, за целия срок
на командироването или изпращането. Доколкото ищецът е извършвал товарни превози
основно на територията на Великобритания, то на същия е следвало да бъде заплатено
трудово възнаграждение поне в минималния размер за тази държава през 2020г. или за
периода от 09.06.2020г. до 18.09.2020г. в нетен размер на общо 10594,86 лева. От тази сума
следва да се приспадне платеното на ищеца трудово възнаграждение, което съгласно
исковата молба е в размер на 1641,66 лева, като остатъка от 8953,20 лева му се дължи от
ответното дружество.
В проведеното на 16.02.2023г. съдебно заседание по делото, по искане на ищеца
съдът допусна изменение на предявения иск досежно неговия размер, като същия от
14138,74 лева беше намален на 11834,07 лева, в т.ч. 10594,86 лева за положен през
процесния период труд и 1239,21 лева обезщетение за неизползван платен годишен отпуск
за 2020г. Видно от исковата молба е, че ищецът първоначално е претендирал ответника да
бъде осъден да му заплати сумата от 14138,74 лева, представляваща единствено неизплатено
трудово възнаграждение, като в тази сума не е включено обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск за 2020г., нито пък в обстоятелствената част се твърди, че такъв не е бил
ползван и за това му се дължи обезщетение. С оглед на това, искането за присъждане на
сумата от 1239,21 лева, като част от общо претендираната от ищеца сума от 11834,07 лева се
явява неоснователно.
Предвид изложеното съдът намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплати
7
на ищеца сумата от 8953,20 лева, представляваща част от неизплатено трудово
възнаграждение за периода от 09.06.2020г. до 18.09.2020г., ведно със законната лихва върху
нея, считано от 19.08.2022г., като иска за разликата над сумата от 8953,20 лева до пълния
предявен размер от 11834,07 лева следва да се отхвърли, като неоснователен и недоказан.
При този изход на делото, на основание чл.78 ал.1 от ГПК, ответникът следва да
заплати на ищеца направените деловодни за адвокатско възнаграждение, съобразно
уважената част от иска, а именно в размер на 907,87 лева. Съдът намира направеното от
пълномощника на ответника възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца
адвокатско възнаграждение за неоснователно доколкото същото е в размер на 1200 лева и е
под предвидения минимален размер в чл.7 ал.2 т.3 от Наредба №1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Ответното дружество следва да заплати по сметка на РС-Димитровград държавна
такса за производството по делото в размер на 358,13 лева и възнаграждение за вещо лице в
размер на 400 лева.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати в полза на
ответника адвокатско възнаграждение, съобразно отхвърлената част от иска, в размер на
231,27 лева.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „М.д.г.“ЕООД, с ЕИК **, със седалище и адрес на управление в
Димитровград, ул.***, представлявано от управителя ***, на основание чл.128 вр.чл.121а от
КТ, ДА ЗАПЛАТИ на А. К. А., с ЕГН **********, от Димитровград, ул.“***, сумата в
размер на 8953,20 лева /осем хиляди деветстотин петдесет и три лева и двадесет стотинки/,
представляваща неизплатена част от трудовото му възнаграждение за периода от
09.06.2020г. до 18.09.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
19.08.2022г. до окончателното изплащане на сумата, како иска за разликата над 8953,20 лева
до пълния предявен размер от 11834,07 лева ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „М.д.г.“ЕООД, с ЕИК **, със седалище и адрес на управление в
Димитровград, ул.***, представлявано от управителя ***, ДА ЗАПЛАТИ на А. К. А., с ЕГН
**********, от Димитровград, ул.“***, направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 907,87 лева /деветстотин и седем лева и осемдесет и седем
стотинки/.
ОСЪЖДА „М.д.г.“ЕООД, с ЕИК **, със седалище и адрес на управление в
Димитровград, ул.***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС-Димитровград държавна такса в
размер на 358,13 лева /триста петдесет и осем лева и тринадесет стотинки/ и
8
възнаграждение за вещо лице в размер на 400 /четиристотин/ лева.
ОСЪЖДА А. К. А., с ЕГН **********, от Димитровград, ул.“***, ДА ЗАПЛАТИ на
„М.д.г.“ЕООД, с ЕИК **, със седалище и адрес на управление в Димитровград, ул.***,
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 231,27 лева /двеста тридесет и един лева
и двадесет и седем стотинки/.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд- Х. в двуседмичен срок от
днес 06.03.2023г.
Съдия при Районен съд – Димитровград: _______________________
9