№ 11039
гр. ************, 10.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. И.А ТОШЕВА
при участието на секретаря ИВАНА ЛЮДМ. СТОЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И.А ТОШЕВА Гражданско
дело № 20241110116671 по описа за 2024 година
След влизане в законна сила на Определение № 14761/28.03.2025 г., с което
производството е частично прекратено, делото се води по искова молба /уточнена с молба с
вх. № 149826/08.05.2024 г. и молба с вх. № 182792/04.06.2024 г./ на В. М. В., Д. И. М., Д. Г.
В. и С. В. Т. срещу В. С. Ц. и К. Г. С., с която са предявени искове за признаване за
установено между страните, че ищците са съсобственици по наследство и земеделска
реституция на поземлен имот с идентификатор *********.1604.1908 по КККР, одобрени със
Заповед № РД-18-38/10.07.2012 г. на ИД на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо
поземления имот, от 01.04.2024 г., адрес на поземления имот: гр. ***********“, площ: 685
кв. м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: за друг
вид застрояване, категория на земята: 0, предишен идентификатор: няма, номер по
предходен план: 1908, съседи: *********.1604.1909, *********.1604.1627,
*********.1604.6061, *********.1604.6062, *********.1604.1636, *********.1604.6173, при
следните квоти: за В. М. В. – 1/20 ид. ч., за Д. И. М. – 1/10 ид. ч., за Д. Г. В. – 1/30 ид. ч., за С.
В. Т. – 1/90 ид. ч., както и кумулативно съединени спрямо тях и евентуално съединени
помежду си искове на всеки ищец за прогласяване нищожност на сключения между двамата
ответници договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № 3, том I, рег. № 650, дело № 2/22.01.2024 г. на нотариус
********, с рег. № 424 на НК, с район на действие СРС, за част от поземлен имот с
идентификатор *********.1604.1908 по КККР, съответстваща на претендираната от него
част с положителния установителен иск за собственост, поради невъзможен предмет, а при
условията на евентуалност – поради накърняване на добрите нрави. Молят за отмяна на
Нотариален акт № 100, том I, рег. № 10802, дело № 72/21.11.2023 г. на нотариус ********, с
рег. № 424 на НК, с район на действие СРС, в частта, с която ответникът В. С. Ц. е признат
за собственик на процесния поземлен имот.
Ищците твърдят, че в качеството си на наследници на своите родители, които от своя
страна са наследници на ************* Г.а, починала на 12.09.1977 г., са съсобственици на
процесния поземлен имот, идентичен с нива, IV категория, с площ от 685 кв. м., намираща
се в гр. ********“, м. „********“, съставляваща реална част от бивш имот с пл. № 3183,
1
целият с площ от 3 066 кв. м. Излагат, че собствеността върху процесния имот е
възстановена с влязло в законна сила Решение № 95/138 на ПК – район „**********“, за
което е съставен Нотариален акт № 113, том XII, дело № 2323/06.09.1993 г. на нотариус
**********, с района на действие СРС. Заявяват, че са съсобственици на имота при
следните квоти: за В. М. В. – 1/20 ид. ч., за Д. И. М. – 1/10 ид. ч., за Д. Г. В. – 1/30 ид. ч., и за
С. В. Т. – 1/90 ид. ч. Сочат, че ответникът Ц. също е съсобственик на имота, като притежава
1/25 ид. ч. от него в качеството си на наследник на ********* Ц. – син на ************* Г.а.
Твърдят, че никой от собствениците на процесния имот, вкл. и Ц., не е владял имота, както и
че към настоящия момент той е със статут на земеделска земя, неограден, незастроен,
неподдържан и се ползва неофициално за паркинг от живущите в съседния жилищен блок,
но въпреки това Ц. е признат въз основа на обстоятелствена проверка за собственик на
имота по давност с Нотариален акт № 100, том I, рег. № 10802, дело № 72/21.11.2023 г. на
нотариус ********, с рег. № 424 на НК, с район на действие СРС. Сочат, че са разбрали за
това през месец януари 2024 г., когато са уведомени от началника на СГКК – гр.
************ за извършено по заявление на Ц. изменение на данни в КККР, вследствие на
което те били отписани като собственици на имота и като такъв бил вписан Ц.. Излагат, че
на 22.01.2024 г. той в качеството на продавач е сключил с ответника С. в качеството на
купувач договор за покупко-продажба на процесния поземлен имот, обективиран в
Нотариален акт № 3, том I, рег. № 650, дело № 2/22.01.2024 г. на нотариус ********, с рег. №
424 на НК, с район на действие СРС. Релевират възражение за нищожност касателно
притежаваните от всеки ищец идеални части от процесния имот на договора за покупко-
продажба поради невъзможен предмет, доколкото Ц. никога не е притежавал право на
собственост върху повече от 1/25 ид. ч. от него. Евентуално възразяват, че договорът е
нищожен в съответните части поради накърняване на добрите нрави, защото С. е знаел, че
имотът е наследствен и че Ц. никога не го е владял.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът К. Г. С. е подал отговор на исковата молба, с
който оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва ищците да са собственици
на сочените от тях идеални части от имота. Твърди, че никой от тях не е владял имота,
поради което счита, че констативният нотариален акт, издаден в полза на ответника Ц., не
подлежи на отмяна. Твърди, че е закупил имота от Ц. добросъвестно и след извършване на
необходимите проверки, при които е установил, че той е бил негов собственик по силата на
изтекла в негова полза 10-годишна придобивна давност с начало на владението от началото
на 2012 г. Сочи, че Ц. е упражнявал върху имота по*******но, спокойно, явно и
непрекъснато владение, като го е поддържал цялостно и е поставил през 2012 г. ограда, с
която го е опазвал от нарушения на осъществяваното от него владение и не е допускал
никого до него, а ищците не са се противопоставили на така осъществяваното владение.
Оспорва твърденията им, че имотът се използва за паркинг от живущи в съседния блок, като
заявява, че той е използван за паркиране само на собствени на Ц. превозни средства. Излага,
че преди сключване на договора за покупко-продажба Ц. го завел в имота и му показал
положената от него ограда, а след покупко-продажбата премахнал оградата, за да я използва
за друг свой имот. Сочи, че преди снабдяването на Ц. с констативен нотариален акт друг
документ за собственост на имота не е съществувал. Посочва, че оспорената като нищожна
сделка е осъществена при спазване на всички законови изисквания и при пълна
добросъвестност на страните по нея. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е подаден отговор на исковата молба от ответника В.
С. Ц..
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно
убеждение и обсъди доводите на страните и с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
приема от фактическа и правна страна следното:
Предявени са при условията на субективно активно и пасивно съединяване
2
положителни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за идеални части
от поземлен имот с идентификатор *********.1604.1908 по действащите КККР, както и
кумулативно съединени спрямо тях и евентуално съединени помежду си установителни
искове, както следва: главни искове с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 1 ЗЗД и евентуални
искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, целящи прогласяване за нищожен на
сключения между ответниците договор за покупко-продажба на същия имот касателно
идеалните части, които всеки от ищците твърди, че притежава.
По положителните установителни искове за собственост:
Исковете са допустими предвид обстоятелството, че ответникът Ц. се е снабдил с
нотариален акт за собственост въз основа на обстоятелствена проверка за процесния имот,
след което го е продал на ответника С..
По тези искове в доказателствена тежест на ищците е да установят, че са собственици
на твърдените идеални части от поземлен имот с идентификатор *********.1604.1908 на
сочените основания – земеделска реституция и наследство от ************* Г.а.
По делото не е спорно, а и от писмените доказателства на л. 10 – 11 е видно, че с
Решение № 95/138 от 29.02.1992 г. на ПК – община „*********“ е възстановено на
наследниците на ************* Г.а във възстановими стари реални граници правото на
собственост върху нива от 0.6 дка, първа категория, находяща се в строителните граници на
гр. ********, в м. „******** – *********“, представляваща част от имот № 3183 от
кадастралния план от 1939 г., при граници /съседи/: ********, **********, *********,
заявен с пореден № 7 от заявлението, а с Решение № 95а/138 от 29.10.1992 г. на ПК –
община „*********“ от 29.10.1992 г. на наследниците на ************* Г.а е възстановено
във възстановими стари реални граници правото на собственост върху още 0.108 дка от
същата нива. Не е спорно, че решенията са влезли в сила. От представената по делото скица
– копие от неодобрен кадастрален план за гр. ************ – Южна градска територия, се
установява, че имот с пл. № 1908, с площ от 708 кв. м., е идентичен с част от имот с пл. №
3183 от стария кадастрален план.
Не е спорно по делото, че възстановената с двете решения нива с обща площ от 0.708
дка е идентична с поземлен имот с идентификатор *********.1604.1908 по действащите
КККР, а това е видно и от Скица на поземлен имот № 15-435528-25.04.2024 г., издадена от
СГКК – гр. ************.
Изяснява се по делото, че с Нотариален акт за собственост на имот по ЗСПЗЗ № 113,
том XII, дело № 2323/06.09.1993 г. на нотариус при СРС – НС, за собственици по наследство
върху имот, възстановен с влязло в законна сила Решение № 95/138 от 29.10.1992 г. на ПК –
ТОА „*********“, представляващ неурегулирано дворно място с площ от 600 кв. м.,
намиращ се в гр. ************, м. „******** – *********“, съставляващ реална част от
имот с пл. № 3183, с площ от 3 066 кв. м., нанесен в кадастрален лист № 10, отговарящ на
кадастрален лист № 601 по неодобрен кадастрален план на гр. ************, при съседи на
тази част: ********, **********, *********, а при съседи на целия имот: на север – № 3184
на наследници на ******* Г. М., на изток – път, на юг – имот № 3181, имот 3182,
собственост на наследници на ********, на запад – имот № 3201 в зоната за зелени площи,
са признати следните лица: ********** Г.а – на 1/5 ид. ч., *********, ***********,
***********, ************ Г.а, ************, ************ М.а – на по 1/15 ид. ч.,
**********, *************, В.ка В.а *********, В.ка ***********, ***********, *********
Ц., ********* Ц.а – на по 1/20 ид. ч., и ************, ******** и ************* – на по
1/60 ид. ч.
Страните не спорят, че ищците и ответника Ц. са наследници на ************* Г.а, но
спорят относно размера на наследствените квоти на ищците, респ. относно придобитите от
тях по наследство и земеделска реституция идеални части от процесния имот.
3
От приетото по делото Удостоверение за наследници с изх. № РСЦ24-УГ01-
422/23.01.2024 г. се установява, че ************* Г.а, починала на 12.09.1977 г., е оставила
за свои законни наследници следните лица: децата на починалия преди това неин брат
********* Г. – *********, **********, В.ка В.а ********* и **********, всяко от които е
наследник на ************* Г.а по право на заместване и на основание чл. 10, ал. 3 вр. чл.
5, ал. 1 ЗНасл има наследствен дял в размер на по 1/20; децата на починалия преди нея неин
брат ********* Г. – ***********, ********* и ***********, всяко от които е наследник на
************* Г.а по право на заместване и на основание чл. 10, ал. 3 вр. чл. 5, ал. 1 ЗНасл
има наследствен дял в размер на по 1/15; своите двама братя ********* Г. и ******** Г. и
своята сестра ********** *********, които на основание чл. 8, ал. 1 ЗНасл са наследили
всеки от тях по 1/5 от цялото наследство.
От Удостоверение за наследници с изх. № РСТ21-УГ01-3577/20.05.2021 г. се изяснява,
че **********, за когото се доказа, че е придобил 1/20 от наследството на ************* Г.а,
е починал на 22.04.2008 г. и е оставил за свои законни наследници съпругата си ********,
починала на 03.05.2016 г., и сина си В. М. В.. Оттук следва, че ищецът В. М. В. е наследил
своите родители, получавайки по този начин общо 1/20 от цялото наследство на
************* Г.а.
Съгласно Удостоверение за наследници с изх. № РСЦ24-УГ01-422/23.01.2024 г.
******** Г., за когото се установи, че е наследил 1/5 от наследството на ************* Г.а, е
починал на 03.12.1987 г., оставяйки за свои законни наследници съпругата си ************
Г.а и двете си дъщери ************ и ************ М.а. На основание чл. 5, ал. 1 и чл. 9,
ал. 1 ЗНасл всяка от тях е наследила по 1/3 от наследството му , т.е. по 1/15 от наследството
на ************* Г.а. Изяснява се от същото удостоверение за наследници, че ************
Г.а е починала на 10.01.1997 г., оставяйки за свои законни наследници двете си деца
************ и ************ М.а, които са я наследили по равно, респ. в крайна сметка
всяка от тях е получила общо 1/10 част от наследството на ************* Г.а. От
Удостоверение за наследници с изх. № РСТ23-УГ01-8296/07.12.2023 г. се установява, че
************ М.а е починала на 29.12.2000 г. и е оставила за свои законни наследници
съпруга си ********** М. и сина си Д. И. М., като на основание чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1
ЗНасл всеки от тях е получил по 1/2 от нейното наследство, респ. по 1/20 от наследството на
************* Г.а. От същото удостоверение за наследници е видно, че съпругът на
************ М.а е починал на 02.12.2023 г., оставяйки за законен наследник сина си Д. И.
М.. Следователно ищецът Д. И. М. е получил общо 1/10 от наследството на *************
Г.а.
От Удостоверение за наследници с изх. № РСТ22-УГ01-7782/06.12.2022 г. се изяснява,
че ********** *********, за която се установи, че има дял в размер на 1/5 от наследството
на ************* Г.а, е починала на 03.05.1994 г., оставяйки за свои законни наследници
дъщеря си ********, детето на починалия преди нея неин син ******* ******** В. –
******** *******ов ********, и децата на починалия преди нея неин син **********
******** В. – Д. Г. В. и ********* Г.а В.а. Следователно ищецът Д. Г. В. е получил по право
на заместване 1/6 от наследството на ********** *********, респ. 1/30 от наследството на
************* Г.а.
От Удостоверение за наследници № 81/06.04.2005 г. е видно, че ***********, за която е
доказано, че е получила 1/15 от наследството на ************* Г.а, е починала на 03.04.2005
г., оставяйки за свои законни наследници съпруга си ****** В.ев ******* и двете си деца –
В. ******ов В.ев и ******* ******ов *******, всеки от които на основание чл. 5, ал. 1 и чл.
9, ал. 1 ЗНасл е получил по 1/3 от наследството на ***********, респ. по 1/45 от
наследството на ************* Г.а. Съгласно Удостоверение за наследници №
911/23.03.2012 г. ****** В.ев ******* е починал на 12.03.2012 г., оставяйки за свои законни
наследници децата си В. ******ов В.ев и ******* ******ов *******, които на основание чл.
4
5, ал. 1 ЗНасл са го наследили по равно. Оттук следва, че В. ******ов В.ев и *******
******ов ******* са придобили всеки от тях общо по 1/30 от наследството на
************* Г.а. От Удостоверение за наследници с изх. № РСТ20-УГ01-5236/06.10.2020
г. е видно, че В. ******ов В.ев е починал на 22.09.2020 г. и е оставил за свои законни
наследници съпругата си ****** *******ова В. и двете си деца – ********* В.ев ******ов и
С. В. Т.. На основание чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗНасл всеки от тях е наследил равна част от
наследството му, респ. по 1/90 от наследството на ************* Г.а. Следователно ищецът
С. В. Т. е получила в дял 1/90 от наследство на последната.
Предвид изложеното съдът намира за безспорно установено по делото, че като
наследници по закон на ************* Г.а ищците притежават следните наследствени
квоти: за Д. И. М. – 1/10, за В. М. В. – 1/20, за Д. Г. В. – 1/30, и за С. В. Т. – 1/90.
Следователно те са станали съсобственици на поземлен имот с идентификатор
*********.1604.1908 по силата на наследствено правоприемство от ************* Г.а и
земеделска реституция при твърдените в исковата молба квоти в съсобствеността.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът С. оспорва правото на собственост на ищците
върху процесните идеални части от поземления имот, във връзка с което релевира
възражение, че е станал собственик на целия имот по силата на сключен с другия ответник
договор за покупко-продажба, а последният, от своя страна, е придобил собствеността по
давност въз основа на 10-годишно владение, осъществявано от началото на 2012 г. нататък.
Не е спорно между страните, а и по делото се доказва, че с Нотариален акт за
собственост върху недвижими имоти, придобити по давност, с № 100, том I, рег. № 10802,
дело № 72/21.11.2023 г. по описа на нотариус ********, с рег. № 424 на НК, с район на
действие СРС, ответникът В. С. Ц. е признат за собственик на недвижими имоти, сред които
е и поземлен имот с идентификатор *********.1604.1908, на основание давностно владение.
С доклада по делото е обявено за безспорно, че на 22.01.2024 г. между ответниците е
сключен договор за покупко-продажба на процесния имот, обективиран в Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 3, том I, рег. № 650, дело № 2/22.01.2024 г. на
нотариус ********, с рег. № 424 на НК, с район на действие СРС, по силата на който
ответникът Ц. го е продал на ответника С..
Спорно е по делото дали ответникът Ц. е осъществявал владение върху целия имот
през твърдения период от време, респ. дали го е придобил по силата на 10-годишна
придобивна давност. По този въпрос съдът намира следното:
Непрекъснатото владение върху недвижима вещ, упражнявано в срока по чл. 79, ал. 1
ЗС, е уредено от закона като оригинерно основание за придобиване на собствеността. Като
елементи фактическият състав на придобивното основание по чл. 79, ал. 1 ЗС включва
упражняването на владение по*******но, непрекъснато, спокойно, явно и несъмнено и
изтичането на определения в закона период от време с продължителност 10 години.
Началният момент, от който се брои давностният срок, е установяването на владението
върху вещта, а изчисляването на давностния срок се извършва по правилото на чл. 72 ЗЗД.
Съгласно чл. 68, ал. 1 ЗС владението се характеризира с два основни признака:
обективен – фактическо господство върху определена вещ /corpus/, и субективен –
намерението вещта да се държи като своя /animus domini/. В чл. 69 ЗС е въведена законова
презумпция, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за
другиго.
За да е налице фактът на владение, е необходимо в обективната действителност да са се
проявили и неговите допълнителни елементи, а именно: да е по*******но, т. е. фактическата
власт върху вещта и държането й като своя да нямат случаен характер, а да са израз на воля
трайно да се държи вещта по начин, препятстващ евентуалното владение на други лица; да е
непрекъснато – да не е било прекъсвано за период по-дълъг от шест месеца /чл. 81 ЗС/; да е
несъмнено – да няма съмнение, че владелецът държи вещта, както и за това, че я държи за
5
себе си; да е спокойно – такова е, когато не е установено, нито е поддържано с насилие; да е
явно – владението е явно, когато не е установено по скрит начин, тайно от предишния
владелец, и фактическата власт се упражнява така, че всеки заинтересован да може да научи
за това.
В случая не е спорно по делото, че ответникът Ц. е законен наследник на
************* Г.а. От Удостоверение за наследници с изх. № РСЦ24-УГ01-422/23.01.2024 г.
се установява, че ********* Г., който е придобил на основание чл. 8, ал. 1 ЗНасл 1/5 от
нейното наследство, е починал на 04.12.1988 г., като негови законни наследници по право на
заместване са децата на починалия преди това негов син ******** Ц. ******* –
***********, ********* Ц. и ********* *******а-**********, от което следва, че всеки от
тях е придобил по 1/15 от наследството на ************* Г.а. От същия документ се
изяснява, че след смъртта си на 17.11.2000 г. ********* Ц. е оставил като законни
наследници съпругата си ******** Г.а Ц.а и децата си В. С. Ц. и ********** С. Ц., което
сочи на извод, че всеки от тях е придобил по 1/45 от наследството на ************* Г.а. От
изложеното следва, че ищецът и ответниците са съсобственици на процесния имот, като
съсобствеността произтича от наследяване.
ТР № 1/06.08.2012 г. по тълк. д. № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС, дава отговор на въпроса
как се прилагат институтът на придобивната давност и презумпцията по чл. 69 ЗС при
съсобствен имот. В него е прието следното: „Презумпцията на чл. 69 ЗС се прилага на общо
основание в отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от
юридически факт, различен от наследяването… Независимо от какъв юридически факт
произтича съсобствеността, е възможно този от съсобствениците, който упражнява
фактическа власт върху чуждите идеални части, да превърне с едностранни действия
държането им във владение. Ако се позовава на придобивна давност за чуждата идеална
част, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е
обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните идеални
части за себе си.“. В мотивите е прието, че при наследяването като общо правоприемство
владението е част от имуществото на наследодателя и с приемане на наследството то
продължава от наследниците по право, независимо че само един от тях остава в
наследствения имот. По начало упражняването на фактическата власт продължава на
основанието, на което е започнало, докато не бъде променено. След като основанието, на
което съсобственикът е придобил фактическата власт върху вещта, признава такава и на
останалите съсобственици, то го прави държател на техните идеални части и е достатъчно
да се счита оборена презумпцията на чл. 69 ЗС. Тогава, за да придобие по давност правото на
собственост върху чуждите идеални части, съсобственикът, който не е техен владелец,
следва да превърне с едностранни действия държането им във владение. Тези действия
трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане
владението на останалите съсобственици. Това е т. нар. преобръщане на владението
/interversio possessionis/, при което съсобственикът – съвладелец се превръща в съсобственик
– владелец. Ако се позовава на придобивна давност, той трябва да докаже при спор за
собственост, че е извършил действия, с които е престанал да държи идеалните части от
вещта за другите съсобственици и е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги свои,
като тези действия са доведени до знанието на останалите съсобственици. Завладяването
частите на останалите и промяната по начало трябва да се манифестира пред тях и
осъществи чрез действия, отблъскващи владението им и установяващи своене, освен ако
това е обективно невъзможно. Във всеки отделен случай всички тези обстоятелства трябва
да бъдат доказани.
Следователно, за да се придобие по давност сънаследствен имот от един от
сънаследниците, не е достатъчно само да се ползва вещта изцяло от него, защото за чуждите
идеални части той не е владелец, а държател. Необходимо е да бъде отблъсната
фактическата власт на другите сънаследници за техните идеални части чрез явно владение,
6
манифестирано по начин, който не оставя съмнение, че сънаследникът е започнал да свои
целия сънаследствен имот. Промяната на намерението на сънаследника да установи
владение върху идеалните части на останалите се обективира с действия, отричащи правата
им върху имота и станали тяхно до*******ие, каквото действие представлява например
недопускането им в имота.
В случая за изясняване на това дали, кой и в какъв обем е владял процесния имот от
2012 г. нататък са събрани гласни доказателства чрез разпита на двама свидетели.
Свид. ********** е първи братовчед на ответника Ц. и далечен братовчед на ищците.
Той разказва, че родовете на ищците не са имали претенции към процесния имот, защото
имало уговорка между всички родове той да остане за рода на ******** *******, част от
който са ********** и Ц., като компенсация заради друг съсобствен имот, поради което
наследниците от този род са подписали с инвеститор предварителен договор за строителство
в имота. Показанията му в тази част са производни, защото не представляват разказ за лично
и непосредствено възприети факти – уговорката между родовете относно съдбата на
процесния имот, а единствено преразказ на думите на неговата баба В.ка. Видно е обаче от
Удостоверение за наследници с изх. № РСЦ24-УГ01-422/23.01.2024 г., че свид. ********** е
внук на ******** Ц. *******, починал на 11.11.1981 г., като липсват данни баба на
свидетеля по бащина линия да е било лице със собствено име В.ка. Преценявайки тези
обстоятелства съвкупно – производния характер на показанията му в обсъжданата част и
неустановяване на самоличността на лицето, сочено като източник на информацията,
поради което е неясно дали това лице е съществувало, живо ли е към момента, каква е
причината да не бъдат ангажирани неговите показания като гласни доказателства, съдът не
възприема така заявеното от ********** като надежден доказателствен източник, поради
което и доколкото то не намира опора в други доказателства по делото /не е представен дори
предварителният договор с инвеститора, който се твърди от свидетеля, че е бил подписан
само от наследниците от рода на ******** *******/, не ги кредитира. Освен това дори и да
беше доказано по делото, че уговорка със соченото от този свидетел съдържание
действително е била постигната, неизяснено е точно кои лица са участвали в нея, респ. не
може да се приеме, че ищците и/или техните наследодатели са дали съгласие процесният
имот да остане за рода на ******** ******* Г.. При това положение като недостоверни
следва да се оценят показанията на свид. ********** и в частта, в която сочи, че след като
до строеж в процесния имот не се е стигнало, той и ответникът Ц. се уговорили този имот да
остане за Ц., а за свидетеля да остане друг съсобствен имот, намиращ се в съседство, още
повече че от горепосоченото удостоверение за наследници е видно, че наследници от рода на
******** ******* Г. са не само те, но и други лица – ***********, ******** Г.а Ц.а,
********** С. Ц. и ************ **********. По изложените съображения съдът счита, че
показанията на свид. ********** не обосновават извод за установено от ответника Ц.
владение по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС върху целия имот със съгласието на ищците като
съсобственици на идеални части, т.е. не се доказва те да са му предали владението на своите
идеални части.
Що се отнася до показанията на свид. ********** в останалата им част, в която
разказва за плановете на Ц. през 2012 г. да превърне процесния и съседния имоти в платен
паркинг, за извършените в тази връзка действия по измерване на процесния имот и
частичното му ограждане, за причината за провала на този проект и за последвалата
употреба на имота за паркиране на колата му, като само за период от 1 година в него са
спирани и автомобили на хора от съседния блок, срещу което той се противопоставял, както
и за засаждане на имота от Ц. с цветя, следва да се посочи, че е налице явно противоречие с
показанията на свид. М., което обаче в случая не е от значение за изхода на делото. Така е,
защото дори и да се даде вяра на показанията на свид. ********** в посочената част, при
всички случаи сочените от него действия на Ц. /включително противопоставянето му в
имота да се паркират автомобили на живущите в съседния жилищен блок/ не представляват
7
израз на завладяване на целия имот от него и на манифестиране пред останалите
съсобственици на намерението му да го свои в неговата цялост. При това положение дали
той изобщо е осъществявал твърдените от свид. ********** действия по отношение на
имота е без значение, защото дори и да ги е извършвал /включително дори да е извършено
по негово възлагане трасиране, означаване и координиране на границата на процесния имот,
за което е представен Протокол от 16.08.2012 г./ по своята характеристика те не са израз на
нищо повече от владение на собствената му идеална част от процесния имот и държане на
идеалните части на другите съсобственици. Същевременно показанията на ********** не
съдържат данни за извършени от Ц. други действия, които да сочат на извод за преобръщане
на държането му на чуждите идеални части от процесния имот във владение. При това
положение съдът счита, че ответникът С. не е провел пълно главно доказване на намиращия
се в негова доказателствена тежест факт, че в периода от 2012 г. нататък неговият
праводател – ответникът Ц., е осъществявал владение по смисъл на чл. 68, ал. 1 ЗС върху
чуждите идеални части от процесния имот. При липса на проведено главно доказване от
страната, носеща доказателствената тежест, е без особено значение дали насрещната страна
/в случая – ищците/ е провела успешно насрещно доказване, а това прави безпредметно
обсъждането на противоречията в свидетелските показания.
По същите съображения е безпредметно да се обсъжда доказателствената стойност на
представения от ищците Констативен протокол акт № 75, том I, рег. № 1110/03.04.2024 г. по
описа на нотариус К. ***********, с рег. № 064, с район на действие СРС.
При липса на осъществено от ответника Ц. владение върху процесните идеални части
от имота като елемент от фактическия състав по чл. 79, ал. 1 ЗС не следва да се обсъждат
другите елементи от състава на това придобивно основание.
След като не се установи ответникът Ц. да е станал собственик на идеалните части от
процесния поземлен имот, притежавани от ищците, въз основа на придобивна давност, то
договорът за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 3, том I, рег. № 650, дело № 2/22.01.2024 г. на нотариус ********, с рег. №
424, с район на действие СРС, няма вещно-прехвърлително действие по отношение на тези
идеални части, защото никой не може да прехвърли права, каквито не притежава.
Следователно предявените при условията на субективно активно и пасивно
съединяване положителни установителни искове за собственост следва да бъдат уважени
като основателни.
Съгласно мотивите към ТР № 3/29.11.2012 г. по тълк. д. № 3/2012 г. на ВКС, ОСГК:
„Лице, което претендира правото на собственост, признато с констативния нотариален акт,
може по исков път да установи несъществуването на удостовереното с този нотариален акт
право. Защитата на това лице е по исков път, като с постановяването на съдебно решение,
което със сила на пресъдено нещо признава правата на третото лице по отношение на
посочения в констативния нотариален акт титуляр, издаденият нотариален акт следва да се
отмени на основание чл. 537, ал. 2 ГПК. Отмяната на констативния нотариален акт на това
основание винаги е последица от постановяването на съдебно решение, с което се признават
правата на третото лице.“. По изложените съображения Нотариален акт № 100, том I, рег. №
10802, дело № 72/21.11.2023 г. на нотариус ********, с рег. № 424 на НК, с район на
действие СРС, следва да бъде частично отменен на основание чл. 537, ал. 2 ГПК – по
отношение на притежаваните от ищците общо 35/180 ид. ч. от процесния имот.
По главните искове за установяване нищожност на сключения между ответниците
договор за покупко-продажба:
По предявените в условията на субективно и пасивно съединяване главни искове за
прогласяване нищожност на сключения между ответниците договор за покупко-продажба
касателно притежаваните от всеки ищец идеални части от процесния имот в
доказателствена тежест на ищците е да докажат наличието на сключен на 22.01.2024 г.
8
между ответниците договор за покупко-продажба на поземления имот и наличието на
твърдения порок на договора – невъзможен предмет.
В случая по делото е безспорно, че на 22.01.2024 г. между ответниците е сключен
договор за покупко-продажба на процесния поземлен имот, обективиран в Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 3, том I, рег. № 650, дело № 2/22.01.2024 г. на
нотариус ********, с рег. № 424 на НК, с район на действие СРС, по силата на който Ц. го е
продал на С..
Ищците релевират възражение за нищожност на договора за покупко-продажба по
отношение на притежаваните от тях идеални части от имота поради невъзможен предмет
при твърдения, че ответникът Ц. никога не ги е притежавал.
В мотивите към ТР № 3/28.06.2016 г. по тълк. д. № 3/2014 г. на ОСГК на ВКС, е прието
следното: „Предмет на сделката са вещи, действия, бездействия, нематериални правни и
имуществени блага. Предмет трябва да има всяка сделка. За да е налице сделка, страните
трябва да са постигнали съгласие по нейния предмет. Ако към момента на постигне на
съгласието, предметът е фактически или правно невъзможен, сделката е нищожна поради
невъзможен предмет. Фактическата невъзможност на предмета означава, че той не
съществува в реалната действителност при сключване на сделката и не може да възникне
според природните закони и с оглед нивото на развитие на науката, техниката и
технологиите към момента на сделката, както и ако предметът е индивидуално определена
вещ и тя е погинала преди постигане на съгласието. Налице е начална невъзможност на
предмета. Правната невъзможност на предмета означава, че за неговото възникване или за
разпореждането с него съществува непреодолима правна пречка. Правната пречка може да
се изразява в нормативно уредени забрани за извършване на сделката или ограничения за
обособяването на обекта.“.
Съществува трайна и непротиворечива практика на ВКС /например Решение №
577/05.11.2008 г. по т. д. № 331/2008 г. на ВКС, I ТО; Решение № 483/15.07.2010 г. по гр. д. №
991/2009 г. на ВКС, I ГО; Решение № 854/29.12.2010 г. по гр. д. № 578/2010 г. на ВКС, IV
ГО/, според която продажбата на чужда вещ не е нищожна сделка. Ако вещта е собственост
на друго лице, а не на продавача, това не означава, че тази вещ не съществува и договорът
няма предмет или предметът е невъзможен. Продажбата на чужда вещ е валидна правна
сделка, която обвързва страните по нея, въпреки че няма вещно-прехвърлителен ефект. По
подобна сделка продавачът не е изпълнил задължението си да прехвърли правото на
собственост, поради което сделката може да се развали, като до развалянето тя валидно
обвързва страните.
Предвид изложеното съдът намира, че атакуваният договор за покупко-продажба в
частта по отношение на общо 35/180 ид. ч. от процесния имот, съответстващи на
притежаваните от ищците идеални части, не е нищожен поради невъзможен предмет, поради
което предявените от ищците срещу ответниците главните искове с правно основание чл. 26,
ал. 2, пр. 1 ЗЗД подлежат на отхвърляне.
По евентуалните искове за установяване нищожност на сключения между ответниците
договор за покупко-продажба:
Неоснователността на исковете по чл. 26, ал. 2, пр. 1 ЗЗД обуславя разглеждането на
предявените в условията на евентуалност спрямо тях субективно активно и пасивно
съединени искове с правна квалификация чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за прогласяване нищожност
на сключения между ответниците договор за покупко-продажба касателно притежаваните от
всеки ищец идеални части от процесния имот поради накърняване на добрите нрави.
Съгласно чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД нищожни са договорите, които накърняват добрите
нрави. В цитираната норма не е дефинирано понятието „добри нрави“, но тъй като
законодателят е придал правно значение на нарушаването им, приравнявайки го по
9
последици с нарушение на закона, вложеният в това понятие смисъл следва да се тълкува, че
в посочената категория попадат само онези наложили се правила и норми, които бранят
правила, принципи и права и ценности, които са общи за всички правни субекти и тяхното
зачитане е в интерес на обществените отношения като цяло, а не само на интереса на някоя
от договарящите страни. Добрите нрави не са писани и конкретизирани, а съществуват като
общи принципи или произтичат от тях, както и съставляват морални норми и етични
правила за поведение на хората в обществото на определен етап от развитието му. Такива са
принципите на справедливостта, на добросъвестността в гражданските и търговските
взаимоотношения, както и на предотвратяване на несправедливо облагодетелстване,
намерили израз в отделни правни норми. Съдържанието на понятието „добри нрави“ следва
да се търси в обективните морални категории, които са възприети в обществото, но поради
своя социално-етичен характер не са скрепени със закон и основно са свързани със забраната
да се вреди другиму, възползвайки се от неговото неравностойно възрастово, социално,
здравословно или материално положение. Преценката за нищожност следва да се прави за
всеки конкретен случай към момента на сключване на договора при използването на
критерии, свързани с естеството на задълженията, поети и от двете страни.
В случая оспорваният договор е такъв за покупко-продажба на недвижим имот, по
силата на който ответникът Ц. се е задължил да прехвърли правото на собственост върху
процесния имот, а ответникът С. – да заплати продажната цена. Възможността едно лице да
прехвърли собствеността върху вещ или друго право срещу цена е предвидена изрично в
закона – чл. 183 ЗЗД. Поетите с договора задължения не са такива, с които да се накърняват
морала и добрите нрави. Не се твърди, нито се установява със сключения договор да са
нарушени общи принципи на правото или на произтичащи от тях морални/нравствени
правила. От обясненията на ответника С. не се установява при сключване на договора някоя
от страните по него да е действала недобросъвестно, а други доказателства за неговото
знание, че имотът е наследствен и че Ц. никога не го е владял изцяло, не са ангажирани от
ищците.
Ето защо евентуалните искове за прогласяване нищожността на договора за покупко-
продажба по отношение на притежаваните от ищците общо 35/180 идеални части от правото
на собственост поради накърняване на добрите нрави следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни по делото.
Ищците доказват извършването на разноски по настоящото дело в общ размер на 2
100 лв., включващи: 100 лв. – държавна такса, и 2 000 лв. – заплатено адвокатско
възнаграждение съгласно Договор за правна защита и съдействие № 054725/10.02.2024 г. /л.
124/. При липса на разграничаване каква част от адвокатското възнаграждение е заплатена за
защитата им по всеки от предявените искове съдът приема, че половината се отнася за
защитата им по установителните искове за собственост, а другата половина – по
установителните искове за нищожност на сключения между ответниците договор за покупко-
продажба. Следователно на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищците се дължат разноски за
уважените искове за собственост в общ размер на 1 050 лв., включващи: 50 лв. – държавна
такса; 1 000 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.
Ответниците претендират разноски в общ размер на 2 500 лв. – адвокатски
възнаграждения. Установява се, че ответникът Ц. е извършил разноски в размер на 1 000 лв.
– заплатено адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие от
22.04.2025 г. /л. 125/, а ответникът С. – в размер на 1 500 лв. – заплатено адвокатско
възнаграждение съгласно Договор за правна защита и съдействие от 28.10.2024 г. /л. 65/. При
липса на разграничаване каква част от адвокатските възнаграждения е заплатена за защитата
на ответниците по всеки от предявените искове съдът приема, че половината се отнася за
10
защитата им по установителните искове за собственост, а другата половина – по
установителните искове за нищожност на сключения между тях договор.
Ищците релевират възражение за прекомерност на заплатеното от ответника Ц.
адвокатско възнаграждение, което е неоснователно. С оглед горните съображения неговият
размер по установителните искове за нищожност на договор възлиза на 500 лв. Съдът
намира, че този адвокатски хонорар напълно съответства на фактическата и правна
сложност на делото в тази част, обусловена от характера на предявените евентуални искове
за нищожност и от обстоятелството, че макар разглеждането на делото да е приключило в
едно открито заседание, по него наред с писмените доказателства са събрани и немалко
гласни доказателства, като възнаграждението е съответно и на положените от адвоката
усилия, който макар да не е подал отговор на исковата молба от името на ответника Ц., е
имал активно поведение в открито заседание.
Предвид изложеното и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника С. се дължат
разноски за отхвърлените искове за нищожност на договора за покупко-продажба в размер
на 750 лв., а на ответника Ц. – в размер на 500 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от В. М. В., ЕГН **********, с
адрес: гр. ************, ул. „********, Д. И. М., ЕГН **********, с адрес: гр. **********
Д. Г. В., ЕГН **********, с адрес: гр. ************, ап. 15, и С. В. Т., ЕГН **********, с
адрес: гр. ***********, срещу В. С. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр. ************, и К. Г.
С., ЕГН **********, с адрес: гр. **********, установителни искове с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК, че ищците са съсобственици по наследство и земеделска реституция на
поземлен имот с идентификатор *********.1604.1908 по КККР, одобрени със Заповед №
РД-18-38/10.07.2012 г. на ИД на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо поземления
имот, от 01.04.2024 г., адрес на поземления имот: гр. ***********“, площ: 685 кв. м., трайно
предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: за друг вид
застрояване, категория на земята: 0, предишен идентификатор: няма, номер по предходен
план: 1908, съседи: *********.1604.1909, *********.1604.1627, *********.1604.6061,
*********.1604.6062, *********.1604.1636, *********.1604.6173, при следните квоти: за
В. М. В. – 1/20 ид. ч., за Д. И. М. – 1/10 ид. ч., за Д. Г. В. – 1/30 ид. ч., и за С. В. Т. – 1/90 ид.
ч.
ОТМЕНЯ частично на основание чл. 537, ал. 2 ГПК Нотариален акт № 100, том I, рег.
№ 10802, дело № 72/21.11.2023 г. на нотариус ********, с рег. № 424 на НК, с район на
действие СРС – в частта, с която ответникът В. С. Ц. е признат за собственик на 35/180 ид. ч.
от поземлен имот с идентификатор *********.1604.1908 по действащите КККР.
ОТХВЪРЛЯ предявените от В. М. В., ЕГН **********, с адрес: гр. ************, ул.
„********, Д. И. М., ЕГН **********, с адрес: гр. ********** Д. Г. В., ЕГН **********, с
адрес: гр. ************, ап. 15, и С. В. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. ***********, срещу
В. С. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр. ************, и К. Г. С., ЕГН **********, с адрес: гр.
**********, евентуално съединени помежду си установителни искове за прогласяване
нищожност на договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № 3, том I, рег. № 650, дело № 2/22.01.2024 г. на нотариус
********, с рег. № 424 на НК, с район на действие СРС, за следните части от поземлен имот
с идентификатор *********.1604.1908 по действащите КККР: исковете на В. М. В. – за 1/20
ид. ч.; исковете на Д. И. М. – за 1/10 ид. ч.; исковете на Д. Г. В. – за 1/30 ид. ч.; исковете на С.
11
В. Т. – за 1/90 ид. ч., а именно: главни искове с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 1 ЗЗД –
нищожност поради невъзможен предмет; евентуални искове с правно основание чл. 26, ал. 1,
пр. 3 ЗЗД – нищожност поради накърняване на добрите нрави.
ОСЪЖДА В. С. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр. ************, и К. Г. С., ЕГН
**********, с адрес: гр. **********, да заплатят на В. М. В., ЕГН **********, с адрес: гр.
************, ул. „********, Д. И. М., ЕГН **********, с адрес: гр. ********** Д. Г. В.,
ЕГН **********, с адрес: гр. ************, ап. 15, и С. В. Т., ЕГН **********, с адрес: гр.
***********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1 050 лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА В. М. В., ЕГН **********, с адрес: гр. ************, ул. „********, Д. И.
М., ЕГН **********, с адрес: гр. ********** Д. Г. В., ЕГН **********, с адрес: гр.
************, ап. 15, и С. В. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. ***********, да заплатят на В.
С. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр. ************, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от
500 лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА В. М. В., ЕГН **********, с адрес: гр. ************, ул. „********, Д. И.
М., ЕГН **********, с адрес: гр. ********** Д. Г. В., ЕГН **********, с адрес: гр.
************, ап. 15, и С. В. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. ***********, да заплатят на К.
Г. С., ЕГН **********, с адрес: гр. **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 750
лв. – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
2-седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12