№ 3436
гр. София, 17.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 110-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на пети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря ЕВЕЛИНА Б. Б.А
като разгледа докладваното от МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА
Административно наказателно дело № 20231110203447 по описа за 2023
година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по постъпила жалба от С. Й. Т., ЕГН **********, с адрес
с.***, чрез адв.В. Б. от САК, против наказателно постановление
№8026/31.01.2023 г., издадено от началник отдел „Контрол по
републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен
контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на основание чл.53,
ал.1, т.2, пр.2 от ЗП е наложено административно наказание глоба в размер на
3500 лева, за нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.“а“, пр.2 от ЗП, във вр. с чл.8,
ал.2 и ал.1 и чл.37, ал.1, т.1, пр.1 от Наредба №11/03.07.2001 г. на МРРБ за
движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
Жалбоподателят навежда доводи, че описаната в процесното НП
фактическа обстановка по осъществяване на деянието от обективна страна, не
позволява да се изведе извод за какво съставомерно деяние е ангажирана
административнонаказателната му отговорност – дали за управление на тежко
ППС, съответно извънгабаритно без разрешително, или за управление на
ППС, но без квитанция за платена пътна такса, както е посочено в АУАН.
Твърди, че се касае за две различни хипотези. Сочи, че първото осъществява
1
хипотезата на чл.14, ал.1 и ал.2 от наредбата, във вр. с чл.8, ал.2, като тогава
ще е налице нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ от ЗП, което се наказва по
чл.53, ал.1, т.2 от ЗП. Навежда доводи, че когато движението на такова ППС
се извършва без заплатена платена пътна такса е налице изключение на чл.14,
ал.3 от наредбата, което се санкционира на основание чл.177, ал.3 от ЗДвП.
Навежда доводи, че разрешението се издава от органа по чл.26, ал.3 от ЗП и
съставлява индивидуален административен акт, докато в хипотезата на чл.14,
ал.3 от наредбата, се заплаща просто такса, което е едно фактическо действие
и няма как да се приравни по правни последици с разрешителното по чл.26 от
ЗП, респективно липсата на заплатена такса не е елемент от нарушението по
чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ от ЗП.
Навежда доводи, че фактическото обвинение не е недвусмислено
формулирано в АУАН и НП, при което положение е без значение дали
фактите, на които се основа обвинението и неговото юридическо
формулиране, позволяват да се направи извод коя от двете хипотези е налице.
В този смисъл сочи, че в АУАН е описано, че водачът не представя документ
/разрешително/ за платена пътна такса, а в процесното НП е изведен извод, че
водачът осъществява движение на извънгабаритно/тежко ППС, без
разрешение /разрешително или квитанция за платени пътни такси/, издадено
по реда на раздел 4 от наредбата, т.е. в процесното НП никъде не се посочва
изискването за наличие на платена пътна такса, поради което е налице
противоречие на направеното описание в АУАН с направеното описание в
НП, последното съставляващо абсолютно основание за отмяна на
санкционния акт.
Жалбоподателят, както лично, така и чрез надлежно упълномощения
си процесуален представител – адв.В. Б. от САК, след приключване на
съдебното следствие, молят съда да отмени процесното НП, на посочените
основания в жалбата. Претендира присъждане на направените разноски в
полза на жалбоподателя.
Ответната страна по жалбата в лицето на АНО: началник отдел
„Контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска
и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“, не се
представлява в съдебно заседание и не взема становище по същество на
делото. В своевременно представени писмени бележки от надлежно
2
упълномощен процесуален представител – юрк.Г. Н., моли съда да потвърди
процесното НП, като правилно и законосъобразно. Оспорва всички направени
възражения в жалбата, като излага подробни аргументи за тяхната
неоснователност и ангажира писмени доказателства. Претендира присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено следното от фактическа
и правна страна:
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от лице,
притежаващо активна процесуална легитимация да обжалва НП. Процесното
НП е връчено лично на жалбоподателя на 06.02.2023 г., видно от известието
за доставяне, а жалбата е подадена чрез АНО на 15.02.2023 г., видно от
поставената дата на входящия номер върху същата, т.е. в законоустановения
14-дневен преклузивен срок за обжалване, считано от датата на връчване. С
оглед на горното, жалбата се явява процесуално допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява
следната фактическа обстановка:
Административнонаказателното производство започнало със съставяне
на АУАН №0009293 на 06.01.2023 г. от инспектор в дирекция „АРОК-АПИ“:
Г. Б. Б., в присъствието на един свидетел при установяване на нарушението и
съставяне на акта, против жалбоподателя С. Й. Т., в качеството на водач,
затова, че на 06.01.2023 г., в 14:10 часа, на път II-18, км 25+500, в посока
Чепинци-Лозен, управлява и извършва превоз на товар „фракция“ с МПС с
четири оси с две управляеми оси марка „***“, с рег.№***, като при
извършена проверка е направено измерване с ел.везна ORA 10 с №785 и
ролетка за /5м/ с №1303/18, при което е установено надвишаване на
максимално допустимите норми на Наредба №11/2001 г. на МРРБ, както
следва: при измерено разстояние 1,38 м на двойната задвижваща ос на МПС
/3-та - 4-та ос/, сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос
32,160 т., при максимално допустимо натоварване на оста 19 т., съгласно чл.7,
ал.1, т.5, б.“в“ от наредбата, като превишението е с 13,160 т. Водачът не
представя документ /разрешително/ за платена пътна такса, с което е нарушил
3
разпоредбите на чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ от ЗП, във вр. с чл.8, ал.2 и ал.1 и чл.37,
ал.1, т.1 от Наредба №11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС.
АУАН е надлежно предявен и връчен лично на жалбоподателя срещу
подпис и на датата на неговото съставяне, без възражения по направените в
него констатации. Жалбоподателят не се възползвал от правото си по чл.44,
ал.1 от ЗАНН и не представил в законоустановения 7-дневен срок писмени
възражения пред АНО.
Въз основа на направените констатации в така съставения АУАН,
началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция
„Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна
инфраструктура“, издал процесното НП №8026 на 31.01.2023 г., с което
наложил на жалбоподателя на основание чл.53, ал.1, т.2, пр.2 от ЗП
административно наказание глоба в размер на 3500 лева, за нарушение на
чл.26, ал.2, т.1, б.“а“, пр.2 от ЗП, във вр. с чл.8, ал.2 и ал.1 и чл.37, ал.1, т.1,
пр.1 от Наредба №11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни
и/или тежки ППС, изразяващо се в това, че на 06.01.2023 г., в 14:10 часа, на
път II-18, км 25+500, в посока Чепинци-Лозен, жалбоподателят е управлявал
и извършвал превоз на товари с МПС с четири оси с две управляеми оси
марка „***“, с рег.№***, като в процеса на извършената проверка е
установено, че водачът извършва превоз на фракция, без разрешение за
дейности в рамките на специалното ползване на пътищата /Разрешително/,
съгласно изискванията на чл.8, ал.2, във вр. с чл.8, ал.1 от Наредба
№11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
АНО посочил, че при направеното измерване с техническо средство
електронна мобилна везна за измерване на маса и поосово натоварване на
ППС, модел CAPTELS ORA 10 №785 и ролетка №13 3/18/5м/, е констатирано
следното: при измерено разстояние между осите 1,38 м., сумата от
натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС е 32,160 т., при
максимално допустимо натоварване на оста 19 т., съгласно чл.7, ал.1, т.5,
б.“в“ от наредбата, като превишаването е 13,160 т.
Изложената по-горе фактическа обстановка се установява от събраните
по делото гласни доказателства: показанията на актосъставителя /свидетелят
Б./, които съдът кредитира с доверие, тъй като изхождат от лице, което
4
свидетелства за преките си впечатления при осъществяване на служебните си
задължения, без данни за негова пряка или косвена заинтересованост от
изхода на делото; от приобщените писмени доказателства: процесните
АУАН и НП; известие за доставяне; кантарна бележка; разписка за връчване
на АУАН; копие от СРМПС; експедиционна бележка; пътен лист; копие от
лична карта на водач; Заповед №РД-11-246/31.03.2022 г. на председателя на
УС на АПИ; Заповед №РД-11-247/31.03.2022 г. на председателя на УС на
АПИ; Заповед №РД-11-1145/31.10.2022 г. на председателя на УС на АПИ;
пълномощно; сертификат и декларация за съответствие за Ролетка 1303/18;
Заповед №А-616/11.09.2018 г. на ДАМТН; Заявление за последваща
периодична проверка на средства за измерване за ел.везна ORA 10 №785,
пълномощно за процесуално представителство.
Въз основа на установената фактическа обстановка, съдът намира
за установено следното от правна страна:
Съдът намира, че както АУАН, така и НП са издадени от компетентен
орган, като компетентността на актосъставителя произтича директно от ЗП и
ЗДвП, съобразно заеманата длъжност – инспектор в отдел „КРПМ“ към
дирекция „АРОК“ при АПИ и изричното му поименно определяне да
осъществява контрол и съставя АУАН по ЗП и ЗДвП, съгласно представените
заповеди №РД-11-247/21.03.2022 г. и №РД-11-1145/31.10.2022 г.
Обжалваното НП също е изадено от компетентен орган, тъй като със своя
Заповед №РД-11-246/31.03.2022 г., председателя на УС на АПИ е упражнил
правомощието си да делегира предоставената в ЗП и ЗДвП компетентност на
заемащия длъжността: началник отдел „Контрол по републиканската пътна
мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция
„Пътна инфраструктура“ да издава НП по съставени АУАН от оправомощени
служители на АПИ. АУАН и НП са издадени по предвидения в закона ред и
форма, и в сроковете по чл.34 от ЗАНН.
Съдът не констатира допуснати в хода на
административнонаказателното производство съществени по тежест
процесуални нарушения, които да са довели до ограничаване правото на
защита на жалбоподателя до степен да не може да разбере за какво точно
нарушение е санкциониран.
Правилно е приложен материалния закон. С разпоредбата на чл.26, ал.2,
5
т.1, б.“а“ от ЗП законодателят установява забрана за движението на
извънгабаритни и тежки пътни превозни средства, когато липсва издадено
надлежно разрешение при извършване на дейности от специалното ползване
на пътищата. От показанията на свидетеля Т. и представените писмени
доказателства се установява по безспорен начин, че при извършеното
измерване е констатирано, че третата и четвъртата ос на процесното МПС са
претоварени, като водачът не е представил специално разрешително за
извършваната дейност от специалното ползване на пътя, на посочените в
АУАН и НП дата, час и място, изразяващо се в превоз на фракция с МПС с
четири оси, с две управляеми оси. Обстоятелството, че процесното МПС е
било с претоварена ос /двойна задвижваща ос/, се установява по несъмнен
начин от представеното писмено доказателство по делото - кантарна бележка.
Последната удостоверява, че сборната сума от натоварването на ос на
двойната задвижваща ос – третата и четвъртата ос /16140+16020/, при
измерено разстояние между осите 1,38 м, е 32,160 тона, при максимално
допустимо натоварване на оста от 19 тона, съгласно чл.7, ал.1, т.5, б.“в“ от
наредбата, т.е. налице е претоварване с 13,160 тона. От тези данни се извежда
извод, че е налице драстично нарушение на нормативните изисквания за
движение на „тежко ППС“ по смисъла на чл.3, т.2 от наредбата,
регламентирани с Наредба №11/03.07.2001 г. на МРРБ. Движението на такова
ППС е изключително опасно не само за неговия водач, но и за другите
движещи се по пътя превозни средства, тъй като повишава опасността от
възникване на пътни произшествия, води до повреждане и преждевременно
износване на пътната инфраструктура, вследствие на претоварването.
Контролните органи са си служили при направеното измерване с годни
технически средства към датата на проверката – мобилна везна, модел
„CAPTELS ORA 10“ №785, предназначено за измерване теглото на
извънгабаритни и/или тежки ППС директно на пътното платно, както и
ролетка №1303/18/5м/, за които са ангажирани надлежни документи, че са от
одобрен тип /за ел.везна/ и свидетелство за калибриране /за ролетката/.
При осъществяване на движението на процесното ППС от страна на
жалбоподателя като водач, при гореописаните обстоятелства, без разрешение
на администрацията управляваща пътя, същият е нарушил разпоредбата на
чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ от ЗП. Водачът е следвало да се убеди, че параметрите
6
на осите на ППС с товар или без товар, не надвишават максимално
допустимите норми по Наредба №11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства или разрешените
параметри с разрешение /разрешително или квитанция за платени пътни
такси за дейност от специално ползване на пътищата, издадени по реда на
раздел IV от Наредбата, но не го е сторил и с поведението си е осъществил от
обективна страна описаното нарушение.
Съгласно действащият подзаконов нормативен акт – Наредба
№11/03.07.2001 г. на МРРБ, при извършване на такъв превоз, който е извън
позволените норми по габарити или тегло, водачът е длъжен да заплати и
съответна държавна такса. След като не е разполагал с надлежно разрешение
за извършване на превоза, издадено от съответната държавна институция,
като е управлявал тежко ППС, което е било претоварено, жалбоподателят
виновно е осъществил състава на чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ от ЗП. Разрешението,
което водачът е бил длъжен да притежава при извършване на превоза е
следвало да бъде издадено по надлежния ред от АПИ. Това е така, тъй като по
силата на чл.8, ал.2 от ЗП, републиканските пътища представляват
„изключителна държавна собственост“. Съобразно чл.19, ал.1, т.1 от ЗП,
републиканските пътища се управляват от АПИ, която държавна институция
се явява всъщност и представител на държавата по реализирането на тази
дейност. При това АПИ, като юридическо лице се явява и второстепенен
разпоредител с бюджетните средства към МРРБ. Именно с тези
обстоятелства, жалбоподателят е бил длъжен и могъл да се съобрази, като
подаде заявление до администрацията, управляваща пътя - АПИ, за да му
бъде издадено разрешение за превоза, по аргумент от чл.8, ал.2 и ал.1, във вр.
с чл.14 от Наредба №11/03.07.2001 г. на МРРБ.
Що се отнася до релевираните възражения в жалбата, че при
съставянето на АУАН и издаването на НП са допуснати съществени
нарушения на процесуалния закон, довели до ограничаване на правото на
защита на жалбоподателя, същите се явяват изцяло несъстоятелни. Както от
направеното словесно описание в АУАН, така и от направеното такова в НП,
жалбоподателят е могъл да разбере в какво точно се изразява извършеното
нарушение, за което е бил привлечен да отговаря, по кой текст от закона е
привлечена неговата отговорност, и въз основа на какви доказателства се
7
гради обвинителната теза. Следва да се подчертае, че в АУАН и НП е налице
пълно и точно описание на самото административно нарушение, като е
посочено в какво точно се изразява същото. Индивидуализиран и описан е
видът на ППС, респективно неговият регистрационен номер, отличителните
данни за превозното средство, резултатите при направеното измерване, както
и констатацията за точното надвишаване на максимално допустимите норми
на наредбата. Така, макар и в АУАН да е отразена и констатацията, че
водачът не е представил документ /разрешително/ за платена пътна такса,
самостоятелно нарушение на разпоредба от ЗДвП не е вменено на
жалбоподателя, нито с АУАН, нито с процесното НП. При тези
обстоятелства, съдът счита, че в хода на административнонаказателното
производство не е било ограничено правото на защита на нарушителя,
доколкото същият е имал възможност да се брани по вменените му факти, а
не по такива, които въобще не са му вменени в нарушение. Същевременно, в
хода на съдебното следствие не са ангажирани доказателства, които да
компрометират и разколебават развитата в НП обвинителна теза, откъдето
следва и правният извод, че процесното НП се явява правилно,
законосъобразно и обосновано.
За нарушението по чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ от ЗП, изразяващо се в
управление на тежко ППС без разрешение, издадено от администрацията,
управляваща пътя, на основание чл.53, ал.1, т.1, пр.2 от ЗП е наложено
административно наказание - глоба в размер на 3500 лева. Така определена по
размер административната санкция се явява ориентирана над средния размер,
посочен в закона – от 300 до 2000 лева, което съдът намира за прекомерно и
несправедливо. Още повече, че макар и да не е изрично посочено в
санкционния акт, очевидно се касае за първо по ред нарушение за
жалбоподателя, предвид липсата на ангажирани доказателства от ответната
страна по жалбата за системно извършване от последния на нарушения от
този вид. Отделно от това, са налице добри характеристични данни за
жалбоподателя – същият е трудово ангажиран, семеен и полага грижи за
двете си деца. Предвид наличието на смекчаващи вината и отговорността му
обстоятелства и при отчитане тежестта на нарушението, с оглед значителното
превишаване на натоварването на оста /двойната задвижваща ос на МПС-то/
от 13,160 тона, над допустимото такова от 19 тона, съдът намира, че
процесното НП следва да бъде изменено чрез намаляване размера на
8
наложеното административно наказание, като същият се сведе около
законовия минимум и малко над него, а именно: в размер на 1000 лева. Така
определена по размер глобата, съдът намира, че ще способства в пълна степен
за реализиране на очертаните в чл.12 от ЗАНН цели на наказанието – на
специалната и генерална превенция.
Предвид гореизложеното съдът намира, че обжалваното НП е правилно
и законосъобразно издадено, но същото следва да бъде изменено, чрез
намаляване размера на наложената глоба от 3500 лева на 1000 лева.
По разноските:
И двете страни в настоящото производство са поискали присъждане на
разноски. Жалбоподателят претендира заплатено адвокатско възнаграждение
за един адвокат в размер на 650 лева, за което представя списък по чл.80 от
ГПК. Съгласно представения по делото договор за правна защита и
съдействие уговореното възнаграждение в размер на 650 лева е заплатено в
брой. Макар и да не направено възражение за прекомерност от ответната
страна по жалбата, съдът констатира, че претендираната сума не надвишава
минимално установения размер в чл.7, ал.1, т.2 от Наредба №1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, съобразно
материалния интерес.
Ответната страна по жалбата претендира юрисконсулстко
възнаграждение в представени писмени бележки по делото. Съгласно чл.63,
ал.5 от ЗАНН в полза на юридическите лица се присъжда възнаграждение в
размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, като
размерът му не може да надхвърля максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на чл.37 от ЗПП, което от своя страна препраща към
Наредбата за заплащането на правната помощ. Съгласно чл.27е от Наредбата,
възнаграждението за защита в производството по ЗАНН е от 80 до 150 лева. В
настоящото производство АНО е представляван от юрисконсулт, делото не
разкрива завишена фактическа и правна сложност, при което положение
справедливият размер на възнаграждението за защита от юрисконсулт е 80
лева, който съответства на минималния предвиден размер в Наредбата.
Доколкото съдът намира претенцията на жалбоподателя за изменение
на НП в частта относно намаляване размера на наложената санкция за
основателна, то съгласно препращата норма на чл.144 от АПК, приложение
9
намират общите правила на чл.78 от ГПК, в който е проведен принципът, че
страните имат право на разноски, съразмерно с уважената, респективно
отхвърлената част от искането. Следователно, по съразмерност и на
основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, във вр. с чл.144 от АПК и чл.78, ал.3 от ГПК,
в полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноски в размер на 465
лева, а на ответната страна по жалбата следва да се присъдят разноски в
размер на 57 лева.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл.63, ал.2, т.4, във вр. с ал.7, т.2, във вр. с ал.1,
във вр. с чл.58д, т.1 от ЗАНН, НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ
№8026/31.01.2023 г., издадено от началник отдел „Контрол по
републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен
контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на С. Й. Т., ЕГН
**********, с адрес с.***, на основание чл.53, ал.1, т.2, пр.2 от ЗП е наложено
административно наказание глоба в размер на 3500 лева, за нарушение на
чл.26, ал.2, т.1, б.“а“, пр.2 от ЗП, във вр. с чл.8, ал.2 и ал.1 и чл.37, ал.1, т.1,
пр.1 от Наредба №11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни
и/или тежки ППС, като НАМАЛЯВА размера на наложената глоба от
3500 лева на 1000 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.63д от ЗАНН, С. Й. Т., ЕГН **********, с
адрес с.***, да заплати на АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ към
Министерство на регионалното развитие и благоустройството, сумата от
57 лева /петдесет и седем лева/, представляваща направени разноски за
процесуално представителство от юрисконсулт в настоящото производство.
ОСЪЖДА на основание чл.63д от ЗАНН, АГЕНЦИЯ „ПЪТНА
ИНФРАСТРУКТУРА“ към Министерство на регионалното развитие и
благоустройството, да заплати на С. Й. Т., ЕГН **********, с адрес с.***,
сумата от 465 лева /четиристотин шестдесет и пет лева/, представляваща
направени разноски за процесуално представителство от адвокат в
настоящото производство.
10
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд София-град, на основанията, предвидени в НПК, и по
реда на Глава 12 от АПК, в 14 – дневен срок от получаване на съобщението
от страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11