№ 897
гр. София, 17.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги Иванов
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело
№ 20211000503112 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 – чл.273 ГПК.
С решение № 264188 от 24.06.2021 г., постановено по гр.д.№ 16925/2018 г. по
описа на Софийски градски съд /СГС/ са отхвърлени искове с правно
основание чл. 45 ЗЗД вр. с чл. 441 ГПК и чл. 74 ЗЧСИ против Ч.К. № *** на
КЧСИ с район на действие СГС и вещото лице С. Г. Б. за осъждането им
солидарно да заплатят сумата от 140 000 лева /частичен иск от 1 436 544.40
лева/, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от
допуснати нарушения при изготвяне на оценка на недвижим имот с
идентификатор 11394.1798.131 с площ по нотариален акт от 94 989 кв.м., а по
скица – 94 990 кв.м. /находящ се в гр. София, р-н „Витоша“, планоснимачен
район с. Владая/ и възлагането му на купувач на публична продан по
занижена пазарна цена по изп.д. № 20167890400272 по описа на Ч.К.. Поради
този изход по делото, ищцовата страна „Тина Парк“ АД с ЕИК: ********* е
осъдена да заплати на ответниците съответните разноски, сторени от тях в
първоинстанционното производство /чл. 78, ал. 3 ГПК/. Решението е
постановено при участието на третото лице-помагач на страната на съдебния
изпълнител - „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД.
1
В срока по чл.259 ГПК, решението е обжалвано изцяло от ищеца „Тина Парк“
АД с доводи за неправилност и нарушения на материалния закон. В жалбата
се акцентира на това, че съдът не е обсъдил в мотивите значителна част от
събраните по делото доказателства, бил извратил факти и доказателства по
делото, не бил обсъдил доводите на ищеца, допуснал е груби вътрешни
противоречия в мотивите на обжалваното решение. Като краен извод се сочи,
че били налице основанията за уважаване на исковете за обезщетяване на
имуществени вреди от ответниците, поради което искането към САС е
атакуваното решение да се отмени изцяло, а вместо това да се постанови
друго, с което частичните искове да бъдат уважени, като се присъдят и
направените разноски.
Въззиваемите лица оспорват със самостоятелни писмени отговори жалбата,
намират оспореното решение за правилно, като сочат, че то следвало да бъде
потвърдено. Претендират се разноски. Третото лице-помагач не взема
становище по жалбата на „Тина Парк“ АД.
Разглежданата жалба е подадена в установения от закона срок, от страна в
процеса, имаща право и интерес от обжалване и срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Пред
настоящата инстанция не са събирани нови доказателства по реда на чл. 266,
ал. 2 и 3 ГПК.
По съществото на спора, Софийски апелативен съд намира следното:
Предявени са кумулативно съединени искове с правно основание чл. 45 ЗЗД
вр. с чл. 441 ГПК вр. чл. 74 ЗЧСИ:
Делото е образувано по искова молба на „Тина Парк“ АД, с която срещу Н.
К., съдебен изпълнител с рег. № *** на КЧСИ и С.Б. е предявен иск за
солидарното им осъждане да заплатят на ищеца сумата от 140 000 лева,
частичен иск от 1 436 544.40 лева, представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди от допуснати нарушения при изготвяне на
оценка на недвижим имот с идентификатор 11394.1798.131 с площ по
нотариален акт от 94 989 кв.м., а по скица – 94 990 кв.м. и възлагането му на
купувач на публична продан по занижена пазарна цена, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаването на исковата молба до
окончателното изплащане, евентуално да се постанови разделно осъждане на
ответниците да заплатят исковите суми.
2
Ищецът твърди, че по изп.д. № 20167890400272 бил длъжник, като съдебният
изпълнител Н. К. предприела опис и оценка на собствен на „Тина Парк“ АД
недвижим имот, без да уведоми длъжника.
Назначената за вещо лице С. Б. дала заключение за пазарна цена на имота,
която оценка била занижена.
Допуснатите от ответниците нарушения обосновавали правото на „Тина
Парк“ АД да ангажира отговорността им.
Ответниците К. и Б. са подали писмени отговори по реда на чл. 131 ГПК, в
които оспорват исковете, като твърдят, че извършените от тях действия са
правилни и законосъобразни и липсват основания за ангажиране на
отговорността им.
Третото лице помагач на страната на ответника К. - ЗАД „Булстрад Виена
Иншурънс Груп“ счита исковата претенция за неоснователна. Частният
съдебен изпълнител изпълнил добросъвестно професионалните си
задължения. Липсвала и причинна връзка между незаконосъобразно действие
на Н. К. и претърпяната от ищеца вреда, ако такава изобщо била налице.
Софийският апелативен съд намира, че по фактите по делото страните не
спорят, а е налице спор само по правото и интерпретацията на събраните по
делото доказателства – писмени и експертни заключения на вещи лица.
Поради това, фактическата обстановка ще бъде изложена накратко:
С протокол от 13.06.2017 г. по образуваното изп.д. № 20167890400272 по
описа на ЧСИ № *** Н. К. е назначила инж. С. Б. за вещо лице, което да даде
заключение за пазарната стойност на поземлен имот с идентификатор
11394.1798.3852 с площ от 53 783 кв.м., поземлен имот с идентификатор
11394.1798.131 с площ по нотариален акт от 94 989 кв.м., а по скица – от
94 990 кв.м. и на поземлен имот с идентификатор 11394.1798.132 с площ по
нотариален акт от 35 196 кв.м., а по скица – от 35 170 кв.м., както и на
построените в тях сгради.
С протокола от 13.06.2017 г. е насрочен опис и оценка на поземлен имот с
идентификатор 11394.1798.131 и на построения в него трафопост с площ от
97.36 кв.м. за 03.07.2017 г. и 04.07.2017 г.
В протокол за опис на недвижимия имот с площ по скица от 94 990 кв.м. от
04.07.2017 г. е посочено, че длъжникът е редовно уведомен, но негов
3
представител при описа не е присъствал.
На 18.07.2017 г. вещото лице инж. С. Б. е депозирала по изпълнителното дело
експертна оценка, според която пазарната стойност на поземлен имот с
идентификатор 11394.1798.131 е 495 850 лева.
С разпореждане от 19.01.2018 г. частен съдебен изпълнител Н. К. е насрочила
публична продан на поземления имот за периода 18.04.2018 г. – 18.05.2018 г.,
при начална цена от 396 680 лева, като е изготвено обявление, разлепено на
местата, посочени в чл. 487, ал. 2 ГПК. Съставен е протокол по чл. 487, ал. 3
ГПК.
Постъпили са две наддавателни предложения и с протокол от 21.05.2018 г. за
купувач на имота е обявен „Ленд“ ЕООД за сумата от 397 001 лева.
Постановлението за възлагане на недвижимия имот на купувача е обжалвано
от длъжника по реда на чл. 435 ГПК. По образуваното ч.гр.д. № 11331/2018 г.
по описа на СГС е постановено решение № 5968 от 19.09.2018 г., с което
жалбата на „Тина Парк“ АД е оставена без уважение.
В първоинстанционното производство са допуснати три съдебно-
оценителни експертизи – на л. 325 и сл. /том първи/ от в.л. Х. и в.л. Б., даващи
цена на имот с идентификатор 11394.1798.131 от 3 888 168 лв. при използване
на сравнителен метод и 2 500 487 лв. при използване на остатъчния метод;
-на л. 406 и сл. /том първи/ от в.л. Н. и в.л. П., според които за същия
поземлен имот, то неговата стойност по метода на пазарните аналози е 509
761 лв., но като се вземат предвид и други фактори, оказващи влияние на
пазара, цената би била 279 270 лв.;
- на л. 448 и сл. /том втори/ от в.л. Н., в.л. Д. и в.л. М. – според което
пазарната стойност на имота би била 633 675 лв. /изчислена по метода на
Негели/ и с представено особено мнение по експертизата от в.л. Д., според
която пазарната стойност би била между 2 435 069 лв. и 3 362 871 лв., но при
използване на друг метод.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като
по въпросите, касаещи правилността на акта, е ограничен от посоченото в
жалбата. След извършена служебна проверка на първоинстанционното
решение, настоящата въззивна инстанция намира, че то е изцяло валидно и
4
процесуално допустимо.
САС в настоящия си състав намира обжалваното решение за изцяло
валидно и допустимо, а по същество и правилно, поради което и на основание
чл. 272 ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съдебен акт.
Като инстанция по същество, въззивният съд следва да даде отговор на
оплакванията във въззивната жалба.
В по-голямата си част, въззивната жалба съдържа разбор на допуснатите и
изслушани от първата инстанция съдебно-оценителни експертизи и изразено
възмущение, че СГС не се е съобразил с особеното мнение на в.л. К. Д. по
третата СТЕ, респ. на данните по първата СТЕ, според чието становище
справедливата пазарна стойност на продадения на публична продан поземлен
имот с идентификатор 11394.1798.131 била над 3 млн. лева /според в.л. А. Х.
и Св. Б. – 3 610 632 лв., а според в.л. Д. – между 3 362 871 лв. и 3 899 440 лв./ -
така изрично на стр.трета от жалбата. Процесуалният представител на
дружеството счита, че необосновано заключенията не били кредитирани,
обсъжда също така различните методи и подходи на оценяване на недвижими
имоти, като счита, че съдът не е изпълнил задължението си да обсъди в
пълнота заключенията на вещите лица, респ. кое от тях кредитира, кое – не и
съответно – мотивите за това, както и да уточни кое приема за справедлива
пазарна цена на продадения от ЧСИ на публична продан имот.
САС намира следното:
За да се реализира състав на деликтната отговорност по реда на чл. 45
ЗЗД /респ. по чл. 74 ЗЧСИ/ следва да са налице кумулативно противоправно
поведение, вреда, вина /тя се предполага по смисъла на чл. 45, ал. 2 ЗЗД/,
причинно-следствена връзка между противоправното поведение и вредата. В
исковата молба, ищецът очертава оценката на имуществената вреда и нейното
възникване така - „…..от неполагане дължимата грижа при изготвяне на
оценка по чл. 485 ГПК /от ответника Б./ и от нарушаване на чл. 485, ал. 2-5
ГПК във връзка с § 73 ПЗР ЗИДГПК /бр. 86/27.10.2017 г. на ДВ/ от ответника
К. при оценяването и публичната продан на имот с идентификатор
11394.1798.131, съответно причинени от продажбата на посочения имот на
непазарна цена, срещу която на ищеца не е осигурена възможност да се
защити по новата редакция на чл. 485, ал. 2 и 3 ГПК.“ Това са твърденията, по
които ответниците са се защитавали и по които в рамките на правилото на чл.
5
6, ал. 2 ГПК, съдът следва да разреши правният спор.
Следователно, ищцовото дружество счита, че процесният имот е
продаден на занижена, непазарна цена, както и при нарушена процедура от
ЧСИ, от което са претърпени имуществени вреди.
Относно исковата претенция по отношение на вещото лице С.Б.:
САС счита, че същата не е проявила нито противоправно поведение,
нито е причинила вреди на дружеството, поради следното:
От приложеното копие на изпълнителното дело /л. 263 до 268/, може да
се констатира, че вещото лице е дало експертно мнение за стойността на
имота, като е използвала метода на сравнителната стойност /метода на
аналога/, според който, той има стойност от 495 850 лв. Мотивирала е
оценката с данни, приложени в табличен вид в самата експертиза.
Оценяването на различни видове имущества е субективна дейност, зависеща
от подхода, използваните методи на оценяване, прилагани от независимия
оценител. Методът на пазарните аналози предполага реализирани сделки по
покупко-продажба на имоти с максимално близки до процесния
характеристики. Оценките, дадени от вещото лице Б. по изп.д. №
20167890400272, както и на вещите лица по експертизите в
първоинстанционното производство /ползвали този метод/ се основават на
офертни цени на подобни имоти, приравнени към оценявания със
сравнителни коефициенти. Разликата между двете оценки се дължи на
различната стойност на тези коефициенти, но очевидно тази разлика може да
бъде твърде голяма /оценки вариращи от 279 270 лв. по експертизата на в.л.
П. и в.л. Н. до над три милиона лева, според особеното мнение на в.л. Д. от
третото заключение/. Това е наложило, вещите лица да ползват и други
методи на оценка, като метод на остатъчната стойност и метода на Негели,
които обаче също дават големи разлики в стойността на имота - от и 2 500 487
лв. при използване на остатъчния метод /според първата СТЕ/ и 633 675 лв.
по метода на Негели /според третата СТЕ/.
Очевидното колебание за стойността на процесния поземлен имот в становищата на общо седем вещи лица, изслушани пред СГС илюстрира много точно именно това – наличието на субективизъм в много голяма степен при изготвяне на мнение за оценка на недвижим имот, от който и да е независим оценител. Все пак, следва да се посочи, че в становищата на вещите лица Н., П., Н. и М. се съдържат оценки за пазарната стойност на имота, които са сравнително близки със заключението на въззиваемата С.Б. по изпълнителното дело. Това означава, че подобна оценка, като дадената от нея по изпълнителното дело, има опора в оценителските практики.
Освен това, не следва да се забравя и обстоятелството, че възлагането на оценката като част от процедурата по публична продан, се е развило в конкретния случай преди 27.10.2017 г., на която дата с бр. 86 на ДВ, бе променена разпоредбата на чл. 485 ГПК. Към датата на възлагане на оценката от ЧСИ К. спрямо вещото лице Б., както и към датата на представяне становището на Б. по изпълнителното дело /18.07.2017 г./ разпоредбата на чл. 485 ГПК е била със съдържанието „Съдебният изпълнител определя началната цена, от която ще започне наддаването, като се прилага съответно чл. 468“, т.е. към онзи момент, дори не е било задължително изготвяне на заключение от вещо лице за стойността на продавания на публична продан имот, тъй като то се е определяло направо от съдебния изпълнител. Въпреки това обаче, ответницата К. е предпочела да възложи на вещо лице да изготви становище за пазарната стойност на имот с идентификатор 11394.1798.131, което, разбира се, е допустимо. Няма никакво съмнение обаче, че до ЗИДГПК /ДВ, бр. 86 от 27.10.2017 г./ становището на оценителя по изпълнителното дело е само едно мнение – то е можело, дори и да не се вземе предвид от съдебния изпълнител, който по свое усмотрение и на своя отговорност, би могъл да увеличи или намали цената на продавания имот, без да се съобрази със заключението на вещото лице, ако прецени /съдът също не е длъжен да възприеме становищата на вещите лица, при аналогичното правило на чл. 202 ГПК в исковия процес/. Б. е действала в съответствие с разпорежданията на съдебния изпълнител и редакцията на чл. 485 ГПК към датата на изготвяне на заключението, дори и при допускане, че са налице различни мнения за стойността на имота. Същата е независим оценител, вписана в регистъра на независимите оценители, воден по реда на специалния ЗНО – чл. 15, ал. 1 от нормативния акт. Не се установява от настоящия състав противоправност в нейното поведение или неполагане на дължимата грижа при извършване на оценката, тъй като липсва проведено от ищеца доказване за такива факти, вкл. през призмата на обсъдените по-горе три експертизи, приети в първоинстанционното производство и писмените доказателства /поотделно и в съвкупност/. В крайна сметка, не бива да се забравя, че оценката е основа за определяне на началната цена при публичната продан, тъй като нейният размер трябва да бъде видимо по-нисък от пазарните очаквания – не може да се очаква проданта да привлече наддавачи, ако началната цена е неразумно висока. Има различни начини за оценка на едно имущество, но нито един от тях, нито някаква средна претеглена величина от всички тях, могат да послужат за определяне на реалната пазарна цена.
Относно претенцията към частния съдебен изпълнител съобразно твърденията и петитума в исковата молба:
6
По същество се твърди, процесуална незаконосъобразност в действията на ЧСИ К., произтичаща от неспазването на новия процесуален ред за оценяване на продавани на публична продан недвижими имоти, въведен с новелата на чл. 485 ГПК /бр. 86/2017 г. на ДВ/, даваща възможност за оспорване заключението на вещото лице относно пазарната стойност на имота. Съгласно § 73 ПЗР ЗИДГПК /бр. 86/27.10.2017 г. на ДВ/, публичните продажби, обявени до влизането в сила на този закон, се довършват по досегашния ред. В случаите, когато публичните продажби бъдат обявени за нестанали, новата начална цена се определя по реда на новелата на чл. 485 ГПК.
В конкретния случай, видно от разпореждане на ЧСИ К. от 19.01.2018 г. /на л. 314 от изпълнителното дело/, публичаната продан е насрочена за провеждане от 18.04.2018 г. до 18.05.2018 г., макар, че самата продан е започнала преди 27.10.2017 г. с описването на имота от ПЧСИ /вж. протокол за опис от 04.07.2017 г. на л. 243 и 244 от изпълнителното дело/, а оценката на имота е изготвена и предадена през м.юли 2017 г. Следователно, заслужава подкрепа, изразеното от СГС становище в обжалваното решение, че ЧСИ К. не е действала по предвидения в § 73 ПЗР ЗИДГПК, тъй като публичната продан е станала, но е обявена на 19.01.2018 г., т.е. след влизане в сила на изменителния закон. Законът мълчи в хипотезата как следва да се процедира в случаите, когато описа и оценката на имота са извършени преди 27.10.2017 г., но фактическото разгласяване на проданта и довършването на фактическия й състав, са след тази дата, т.е. дали следва да се извърши нова оценка или не, за да се даде възможност на длъжника да оспори оценката по реда на чл. 485, ал. 2 ГПК.
Едното възможно виждане е, че след като публичната продан е започнала с описването и оценяването на недвижимата вещ преди 27.10.2017 г., то макар, че проданта е довършена след тази дата, разпоредбата на § 73 ПЗР ЗИДГПК не се прилага изобщо, тъй като проданта е станала още от първия път.
САС в настоящия си състав, обаче ще направи и разгледа и по-благоприятното за длъжника по изпълнителното дело и настоящ въззивник тълкуване, а именно - че в така разгледаната хипотеза, се прилага новият ред на определяне на началната цена за публична продан по чл. 485 ГПК в контекста на общото правило, че изменението на дадена процесуална норма касае /обхваща/ и неприключилите процесуални правоотношения в исковото, обезпечителното и изпълнителното производство, освен ако законодателят не е предвидил друго, т.е. че е следвало да се прилага разпоредбата на § 73 ПЗР ЗИДГПК, така както се счита в исковата молба и въззивната жалба.
От данните от приложеното копие на изпълнителното дело, се констатира, че най-късният възможен момент, в който длъжника „Тина Парк“ АД е могъл да узнае за процесната оценка на недвижимото имущество, извършено от С.Б. /дори и при приемане, че предходните уведомявания с изпратени от ЧСИ писма с обратни разписки са нередовни/ е датата 08.05.2018 г., тъй като на л. 359 е налице лист за извършена цялостна справка по делото на този ден от пълномощника на дружеството Иван Цветков Цветков с прилагане на копия от личната му карта и пълномощно на л. 360 и 361. Освен това, на л. 362 е приложена молба от „Тина Парк“ АД чрез изп.директор Г. П. да бъде изчислена дължимата сума по изпълнителното дело. Следователно, от този ден нататък, дружеството-длъжник е могло да подаде в кантората на ЧСИ искане по чл. 485, ал. 2 ГПК за извършване на нова оценка и оспорване на вече направената такава от С. Б..
Не са налице обаче каквито и да са данни по изпълнителното дело такова искане да е било правено от представител на „Тина Парк“ АД, а това право произтича директно от закона . Друго би било, ако искане в такъв смисъл е било направено, но е било оставено без уважение от съдебния изпълнител. В конкретния случай обаче формалното нарушение на процесуалните правила не е в причинно-следствена връзка с твърдените от ищеца вреди, ако такива вреди изобщо са налице. Това е така, тъй като съгласно практиката на ВКС, обективирана в Определение № 1269 от 13.11.2013 г. по гр.д. № 4487/2013 г. на ВКС, ІV г.о. /цитирано и от първостепенния съд, но която практика е споделяна и от САС в настоящия му състав/, че колкото и ниска да е началната цена, ако проданта е надлежно разгласена, това би привлякло участието на повече наддавачи. Нито е възможно да се твърди, нито е възможно да се докаже, че на пазара е съществувала различна възможност от тази, която се е осъществила при извършването на публичната продан в съответствие с процесуалните правила. Извършена ли е такава продан, съдебният изпълнител не причинява вреди и съответно не отговаря за вреди, защото са изпълнени процесуалните гаранции за достигане на възможната най-висока цена според пазарните условия. Тази практика е актуална и следва да се вземе предвид и след измененията на ГПК от 2017 г. – противно на вижданията на въззивника, изразени в жалбата му. Идеята на публичната продан е даден имот да се продаде на възможно най-висока цена. Следователно, ако тя е много ниска /както се счита в исковата молба и въззивната жалба/, то това би привлякло огромен брой кандидат-купувачи, но в конкретния случай това не е така. Явили са се едва двама наддавачи, като имотът е възложен на този, който е предложил по-висока цена, като не е имало допълнително наддаване в деня на отваряне на наддавателните предложения.
По делото няма спор, че проданта е била надлежно разгласена според изискванията на чл. 487, ал. 2 ГПК – в канцеларията на ЧСИ, в общината, в районния съд, на самия имот и в Интернет /вж. протокол за тези действия от 17.04.2018 г. на л. 355 от изпълнителното дело/, т.е. при наличието на този официален документ, съдът е длъжен да приеме, че проданта е била надлежно разгласена при спазване разпоредбите на процесуалния закон. Следователно и в контекста на обсъдения съдебен акт на ВКС, при твърдяната от ищеца „ниска цена“ е следвало да се явят десетки купувачи – нещо, което обаче не се е случило.
Последното сериозно и юридически смислено оплакване във въззивната жалба /релевирано и в исковата молба/ - за нарушаване на правилото по чл. 485, ал. 5 ГПК, че началната цена при първата публична продан, не може да е по-ниска от данъчната оценка на имота, когато такава е определена. Оплакванията са в контекста на изложеното от ищеца в сезиращата му съда молба, че данъчната оценка на имота с идентификатор 11394.1798.131 е на стойност 444 548.50 лв. /вж. удостоверението за данъчна оценка на л. 19 от том първи на делото/, т.е. по-висока от оценката, дадена от в.л. Б. по изпълнителното дело и цената, на която е започнала публичната продан на имота. Аргументът следва да се обсъди по същество, тъй като ако оплакването е основателно, то би нарушило императивна правна норма и би довело до носене на гражданска отговорност за вреди. Оплакването по същество обаче е неоснователно поради следното:
С писмо с изх. № 3726/07.07.2018 г. от СО, р-н „Витоша“, е изискана от ЧСИ данъчна оценка и справка за данъчните задължения за процесния имот. Получен е отговор, че данъчна оценка за този имот не може да бъде определена, тъй като придобитият от „Тина Парк“ АД недвижим имот е с площ от общо 190 568 кв.м., е деклариран като цял имот със съществуващи сгради и не може да бъде определена данъчна оценка само за част от него, каквато се явява имота с идентификатор 11394.1798.131., който е с по-малка площ. За тези обстоятелства е съставен протокол от ЧСИ от 12.07.2017 г., находящ се на л. 255 от изпълнителното дело. Съдът е длъжен да приеме констатацията за вярна, тъй като се касае за официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, а и тази констатация не се опровергава от други данни и доказателства, съществували към 12.07.2017 г.
Що се отнася до приложената от въззивника данъчна оценка от 20.09.2018 г. към исковата му молба, то тя очевидно е изготвена въз основа на подадена от „Тина Парк“ АС нова данъчна декларация, подадена в междувремието от започване на публичната продан до възлагане на имота на новия собственик и въвеждането му във владение. Няма данни обаче такива данни да са били известни на ЧСИ към момента на извършване на публичната продан, за да му се вмени във вина неспазването на разпоредбата на чл. 485, ал. 5 ГПК. Именно, затова законодателят е уточнил в тази алинея, че началната цена при първата публична продан, не може да е по-ниска от данъчната оценка на имота, когато такава е определена. И след като не е имало отделна данъчна оценка за имот с идентификатор 11394.1798.131 към датата на събиране на данни за тези факти и обстоятелства от ЧСИ, то не може да се обоснове процесуална незаконосъобразност на действията му поради неспазване на посочената по-горе законова норма.
Следователно, не е налице фактическия състав на отговорността по чл. 45 ЗЗД и чл. 74 ЗЧСИ, за да отговаря ЧСИ Н. К. по предявените искове.
В заключение, изводите на първите две инстанции съвпадат, поради което атакуваното решение на градския съд следва да се потвърди изцяло.
При този изход на спора в САС право на разноски има само въззиваемите
лица. Адвокатите на К. и Б. претендират присъждане на адвокатски
възнаграждения при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 3 ЗА /друг юрист/ за
адв. М. относно защитата на ЧСИ К. и по чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗА /като на
роднина/ за адв. Б.-К. относно С.Б., като са удостоверени по делото с писмени
доказателства роднинските връзки между С. Б. и адв. Б.-К.. Тези
възнаграждения, определени върху обжалваемия материален интерес
възлизат на по 5000 /пет хиляди/ лева за всеки един от двамата адвокати, т.е.
толкова, колкото е определено по чл. 38 ЗА и от първоинстанционния съд.
САС намира, че то следва да е същото и за настоящата инстанция предвид
това, че е налице пълна обжалваемост на съдебния акт на СГС.
Воден от изложеното, Софийски апелативен съд, ГО, VII с-в
РЕШИ:
7
ПОТВЪРЖДАВА решение № 264188 от 24.06.2021 г., постановено по гр.д.№
16925/2018 г. по описа на Софийския градски съд.
ОСЪЖДА „Тина Парк“ АД с ЕИК: ********* да заплати на основание чл. 38,
ал. 1, т. 3, пр. 3 ЗА на адв. К.М. от САК сумата от 5000 лв. адвокатско
възнаграждение, а на основание чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗА на адв. И.Б.-К. от
САК сумата от също 5000 лв. адвокатско възнаграждение, и двете за
настоящата инстанция.
Решението е постановено при участието на третото лице-помагач на
страната на ЧС. И. К. - „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен
съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8