РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№
193
град
Пловдив, 08. 02. 2022 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХІ с., в открито заседание на
четиринадесети януари през две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
Председател: Милена Несторова - Дичева
при секретаря Д. Й. и участието на
прокурора …, като разгледа докладваното от председателя административно дело № 3030
по описа за 2021 г., за да се
произнесе, взе предвид следното :
Производството
е по реда на Дял Трети, Глава Десета,
Раздел Първи от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е
по жалба на „К.91“ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.***,
представлявано от Й.К.– управител, против ЗППАМ № 21-0304-000335, издадена от
полицейски инспектор А.към ОДМВР Бургас, РУ Несебър.
Твърди се
незаконосъобразност на оспорената заповед с доводи, че лицето И.К.е взел
процесното МПС без разрешение и без да
каже на никой, съответно неправилно е наложена процесната ПАМ по отношение на
дружеството-собственик на МПС-то.
В крайна сметка се иска отмяна на
оспорената заповед.
Ответникът по
жалбата – полицейски инспектор А.към ОДМВР Бургас, РУ Несебър, не се
представлява по делото.
Съдът,
след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства,
намира жалбата за допустима като подадена в законоустановения срок /видно от
представените по делото доказателства процесната заповед е връчена на
жалбоподателя на 28.10.2021 г., а самата жалба е подадена на 05.11.2021
г./ и при наличието на правен интерес, а
по същество за неоснователна, предвид
следното установено от фактическа и
правна страна:
Предмет на
оспорване в настоящото производство е Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-0304-000335 по чл.171 т.2а б.А от ЗДвП от 30.08.2021 г., издадена от полицейски инспектор А.към ОДМВР Бургас, РУ
Несебър, надлежно упълномощен със заповед № 251з-209/18.01.2017 г. на Директора
на ОДМВР Бургас, с която, на основание чл.22 от ЗАНН, е наложена ПАМ на
жалбоподателя, изразяваща се в прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6
месеца, считано от 30.08.2021 г..
За да
пристъпи към налагането на въпросната ПАМ административният орган е приел за установено, че, на
30.08.2021 г., около 5.30 часа, на пътна отсечка между ГП 1-9 мотоциклет Ямаха
с рег. № РВ1769, собственост на К.91, гр.Съединение, се управлява от лицето И.
В. К., ЕГН **********, без същият да притежава свидетелство за управление на
МПС – неправоспособен е. Това е довело до налагането на процесната ПАМ на
дружеството в качеството му на собственик на
управляваното ППС от неправоспособен водач.
Процесната заповед е издадена от
компетентен орган – заповед № 251з-209/18.01.2017 г. на
Директора на ОДМВР Бургас във връзка със заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на
Министъра на вътрешните работи, в кръга на предоставените му правомощия.
Заповедта е издадена в съответствие с
материално-правните изисквания на закона.
Единствените
релевантни факти за законосъобразното налагане на процесната ПАМ, а именно, че ППС,
собственост на жалбоподателя, е управлявано от неправоспособен водач, съдът
приема за безспорно установени като съобрази изричната норма на чл. 189, ал. 2 ЗДвП, според която редовно
съставените актове по ЗДвП имат доказателствена сила до доказване на
противното. Представеният като част от административната преписка АУАН е изцяло
редовен от външна страна, поради което и съдът е обвързан от неговата
доказателствена сила. Доказателства, които да
оборят материалната доказателствена сила на АУАН не се ангажираха от
страна на жалбоподателя. Всъщност управлението на ППС, собственост на
жалбоподателя, от неправоспособен водач, не се и оспорва от жалбоподателя.
Ирелевантни са причините, поради които това се е осъществило, а и по делото не
се ангажираха доказателства в подкрепа на твърденията по жалбата, че ППС е
управлявано от К. без знанието/разрешението на собственика му. Излагането на
тези съображения, съдът счита единствено за изработена впоследствие за целите
на обжалването защитна теза, която не е подкрепена с никакви доказателства.
Съдът констатира, че заповедта е издадена в предвидена
от закона писмена форма и съдържа необходимите реквизити /по арг. от чл.172,
ал.1 ЗДвП и чл.59, ал.2 АПК/, като в производството по издаване на оспорената
заповед не са допуснати съществени нарушения на административно
производствените правила и същата е съобразена с целта на закона - гарантиране
безопасността на движението по пътищата.
При издаването на заповедта не са допуснати нарушения
и касателно срока за прилагане на ПАМ. Срокът на действие на
временната мярка е определен към законовия минимум, което не изисква излагане
на мотиви за целта.
Предвид изложеното, съдът намира, че жалбата е неоснователна.
При липсата на заявени претенции за разноски, съдът не
дължи произнасяне по тях.
Водим от горното, съдът,
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „К.91“ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.***,
представлявано от Й.К.– управител,
против ЗППАМ № 21-0304-000335, издадена от полицейски инспектор А.към
ОДМВР Бургас, РУ Несебър.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Административен съдия: