Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ….
гр. София, 21.04.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 5 състав, в публичното
съдебно заседание на единадесети декември през две хиляди и деветнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
при участието на секретаря Т.Щерева, като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 14554 по описа за 2017 год. по описа на СГС, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е от Г.О.А. против „З. “Б.и.“ АД
иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ. Ищцата
твърди, че на 21.06.2017 г., около 08.00 часа, на път I – 3, 97 + 300 км., настъпило пътно-транспортно
произшествие по вина на водача на л.а. „Ауди 80“ с per. №
********– А.А.А.,
чиято отговорност била застрахована по договор за застраховка „Гражданска
отговорност” от ответното дружество. При пътно-транспортното произшествие на
ищцата били причинени телесни повреди, от които претърпяла неимуществени вреди,
изразили се в болки и страдания. Счита, че справедливото обезщетение за
неимуществени вреди възлиза на 40 000 лв. Моли съда да осъди ответника да й
заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40 000 лв., ведно със законната лихва,
считано от 21.06.2017 г. до окончателното изплащане. Ответникът
оспорва предявения иск, като прави
следните възражения: оспорва механизма на настъпване на пътно-транспортното
произшествие; твърди, че поведението на сочения от ищцата деликвент не било
противоправно и виновно; оспорва ищцата да е претърпяла описаните в исковата
молба вреди; оспорва да е налице причинно-следствена връзка между катастрофата и
твърдяните вреди; поддържа възражение за съпричиняване на вредите от пострадалата,
която пътувала без поставен обезопасителен колан; поддържа, че уврежданията и
страданията на ищцата се дължали на предходни нейни заболявания; оспорва твърденията,
че възстановителният процес е бил продължителен; в случай, че възстановяването
на ищцата е продължило извън обичайните срокове, това се дължало на предходни нейни
заболявания и хронично-дегенеративни
изменения, както и на неспазване на лекарските предписания; оспорва размера на
иска. Моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
По иска с правно основание
чл.432, ал.1 от КЗ:
За да
бъде уважен предявеният иск, ищцата трябва да
ангажира доказателства за следните обстоятелства: 1/за наличието на
договор за застраховка ”Гражданска отговорност” между собственика на автомобила,
управляван от прекия причинител на вредата, и ответното дружество; 2/за
юридическите факти от състава на чл. 45 от ЗЗД по отношение на водача на
застрахованото от ответното дружество МПС: вреда, противоправно деяние и
причинно-следствена връзка между противоправното деяние и вредата; 3/да
докаже размера на дължимото обезщетение.
При непозволено увреждане вината на деликвента се предполага до доказване на
противното. Страните
не спорят, че към датата на настъпване на произшествието за л.а.„Ауди 80“ с per. №
********е имало сключен договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ с ответното дружество.
От
заключението на автотехническата експертиза, което съдът приема, се установява
следният механизъм на настъпване на катастрофата: На 21.06.2017 г., около 8:00 ч., л.а. „Ауди“ с рег.№ ********с прикачено туристическо
ремарке се е движел по път I - 3 в западна посока. Пред него в същата посока се
е движел лекотоварен автомобил „Ивеко 35 Ц 14“, per. № ********. В района на километър 97+300, лекотоварният
автомобил, по неизвестни причини, е започнал да намалява скоростта си на
движение. Движещият се зад него л.а. „Ауди“, рег.№ ********, не е намалил
скоростта си на движение и с предната си част се е ударил в задната част на
лекотоварния автомобил. В следствие на
удара тегличът на ремаркето се е счупил и е последвал удар в задната част на
л.а. „Ауди“. При настъпилите отпред и отзад удари по лек автомобил „Ауди“ са
причинени уврежданията на ищцата. Според вещото лице, причина за настъпване на
катастрофата е движението на лек автомобил „Ауди“, рег.№ ********, на малка
дистанция зад движещия се пред него лекотоварен автомобил, което не е позволило
на водача, при възникналата пред него опасност, да спре своевременно.
Процесният автомобил е бил фабрично оборудван с триточкови инерционни колани на
предните седалки, както и на задните лява и дясна седалки, а на задната средна седалка
коланът е бил двуточков. Функцията на предпазния автомобилен колан е да фиксира
тялото на шофьора и пътниците към облегалката и седалката на автомобила, да
ограничи движението им напред при рязко спиране и да предотврати контакт с детайли
от вътрешността на купето на моторното превозно средство. Коланите са
конструирани и изработени така, че да издържат човешката маса /тегло/ при
моментно ускорение на тялото напред, за да се предотврати нараняване на главата, лицето, гръдния кош, таза и
долните крайници в предното стъкло, арматурното табло, волана, облегалките на
задните седалки или други разположени пред водача и пътниците части от
автомобилния салон. Обезопасителните колани, монтирани в автомобилите, задържат
тялото на шофьора и пътниците към облегалката при наличие на отрицателно
ускорение по направлението на движение - при челни удари със скорост
към момента на сблъсъка до 60 км/ч.
От заключението на медицинската експертиза,
което съдът приема, се установява, че при процесното ПТП ищцата е получила
следните телесни повреди: контузия на главата, контузия на лява глезенна става
от външната страна и счупване на лявата
лъчева кост на типично място. При нормално протичане на лечебния процес, без
усложнения, срокът на възстановяване при такова счупване е около 3-4 месеца.
Контузията на главата и лявата глезенна става отзвучават за около 15 - 20 дни.
Телесните повреди са в причинно-следствена връзка с пътно-транспортното
произшествие. Според вещото лице, пострадалата е пътувала без поставен
обезопасителен колан. При процесната катастрофа има два удара по автомобила -
преден и заден, при което тялото и крайниците на ищцата са извършили движение
първо напред, после назад, при което са имали контакт с части от интериора на
автомобила. Дори и при поставен
обезопасителен колан, пострадалата би могла да получи същите травми. В заключението
е посочено, че в медицинските документи по делото липсват данни за придружаващи
заболявания на ищцата, които биха могли да повлияят върху вида и
продължителността на нейното лечение.
Така
събраните доказателства установявата настъпването на всеки един от юридическите
факти от състава на чл.432, ал.1 от КЗ. От автотехническата експертиза се
установява, че виновен за настъпване на катастрофата е водачът на л.а „Ауди 80“ с per. №
********– А.А.А., който е допуснал нарушение на чл.23, ал.1 от ЗДвП,
тъй като се е движел зад товарен автомобил, без да спази необходимата дистанция.
От заключението на медицинската кспертиза, което съдът приема, се установява,
че в следствие на катастрофата на ищцата са причинени телесни повреди - контузия
на главата, контузия на лявата глезенна става от външната страна и счупване на лявата лъчева кост на типично място, от които е претърпяла
болки и страдания.
Осъществен е ФС на чл.432, ал.1 от КЗ, поради което предявеният иск е доказан по основание.
При определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди съдът отчете следните обстоятелства – възрастта
на ищцата към датата на пътно-транспортното произшествие – 58 г., вида и
характера на претърпените телесни повреди – средна телесна повреда, изразила се
в счупване
на лявата лъчева кост, и леки телесни повреди, изразили се в контузия на
главата и контузия на лявата глезенна става от външната страна; вида на
проведеното лечение – консервативно лечение на счупването, изразяващо се в
мануално наместване на счупените фрагменти и фиксиране с гипсова имобилизация
за 35 дни/констативна част на медицинската експертиза/; продължителността на
възстановителния период от 3-4 месеца за счупването и 15 - 20
дни за контузията на главата и на лявата глезенна става, като през периода на
възстановяване ищцата е търпяла редица неудобства от невъзможността да се
обслужва самостоятелно и пълноценно в ежедневието си. Наред
с това съдът съобрази типичните за механизма на катастрофата и периода на
лечение стрес и негативни емоционални преживявяания. С оглед на посочения от
медицинската експертиза възстановителен период, съдът приема, че ищцата е
възстановена. Липсват доказателства да са останали трайни последици за нейното
здраве. Като съобрази
посочените обстоятелства, социално-икономическите условия и стандарта на живот
в страната през 2017 г., съдът определи обезщетението за неимуществени вреди,
на основание чл.52 от ЗЗД, по справедливост на 16 000 лв.
По възражението за съпричиняване на вредите: Ответникът поддържа в хода на делото
възражение за съпричиняване на вредите от пострадалата, която по време на произшествието
била без поставен обезопасителен колан. Възражението
е неоснователно. От заключението на медицинската експертиза, което съдът
приема, се установява, че по време на катастрофата ищцата е била без поставен
обезопасителен колан, но дори и да бе пътувала с поставен колан, би могла да
получи същите травми.
По разноските: Ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищцата, на основание чл.78, ал.1 от ГПК,
направените по делото разноски в размера на 800 лв., съобразно уважената част
от иска.
Ищцата следва да бъде
осъдена да заплати на ответника, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените
по делото разноски в размер на 1365, 60 лв., съобразно отхвърлената част от
иска.
При
определяне на размера на разноските, дължими на ответника, съдът уважи
възражението на ищцата за прекомерност на адвокатското възнаграждение, като
намали неговия размер до предвидения в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения минимум от 2076 лв. с
ДДС, тъй като делото не представлява фактическа и правна сложност и при този
размер изчисли общият размер на разноските.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на
адвокат Р.Р. от АК – Велико Търново, на
основание чл.
38, ал. 2 Закона за адвокатурата, адвокатско възнаграждение в размер на 692 лв., съобразно уважената част от иска.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА
„З. “Б.и.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати
на Г.О.А., ЕГН **********,***, съдебен адрес:*** – за адв. Р.Р.
от АК – Велико Търново, на основание чл. 432, ал.1 от КЗ, сумата от 16
000 лв./обезщетение за неимуществени вреди, изразили се в преживени болки и
страдания от следните телесни повреди: контузия на главата, контузия на лява глезенна
става от външната страна и счупване на
лявата лъчева кост на типично място/, ведно със законната лихва, считано от 21.06.2017
г. до окончателното изплащане, като
иска в останалата част, до пълния предявен размер от 40 000
лв., като неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „З. “Б.и.“ АД да заплати на Г.О.А., на основание чл.78, ал.1 от ГПК, направените по делото
разноски в размер 800 лв., съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА Г.О.А. да
заплати на „З. “Б.и.“ АД, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по
делото разноски в размер на 1365, 60 лв., съобразно отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА „З. “Б.и.“ АД да
заплати на адв. Р.Р. от АК – Велико Търново, адрес за призоваване: гр. София,
бул. „**********, на основание чл. 38, ал. 2 Закона за адвокатурата, адвокатско
възнаграждение в размер на 692 лв.,
съобразно уважената част от иска.
Решението подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на
страните.
СЪДИЯ: