РЕШЕНИЕ
№ 4706
гр. София, 20.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 115-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети август през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ИВАН Г. КИРИМОВ
при участието на секретаря АНГЕЛИНА ИЛ. РАШКОВА
като разгледа докладваното от ИВАН Г. КИРИМОВ Административно
наказателно дело № 20231110207514 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 58д-чл. 63 и сл. от Закон за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на М. Г. К. против Наказателно постановление
№ 42-0006276/26.04.2023 г., издадено от директор на Регионална дирекция
„Автомобилна администрация“ - гр. София, с което на М. Г. К., ЕГН
********** на основание чл. 93в, ал. 11 от Закон за автомобилните превози
/ЗАвПр/ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500,00
/петстотин/ лева за нарушение на чл. 34, § 3, буква „а“ от Регламент (ЕС) №
165/2014 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 4 февруари
2014 година, относно тахографите в автомобилния транспорт, за отмяна на
Регламент (ЕИО) № 3821/85 на Съвета, относно контролните уреди за
регистриране на данните за движението при автомобилен транспорт и за
изменение на Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на
Съвета за хармонизиране на някои разпоредби от социалното
законодателство, свързани с автомобилния транспорт /Регламент 165/2014/,
както и на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закон за движението по пътищата
/ЗДвП/ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000,00
/две хиляди/ лева за нарушение на чл. 18, т. 1 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008
г. за условията и реда за извършване на превоз на пътници и товари за
собствена сметка.
Недоволно от така издаденото наказателно постановление е останало
санкционираното физическо лице, което в подадена жалба релевира доводи за
отмяната му. Сочи се, че в разрез с административнопроизводствените
правила и формалността на процеса, наказващият орган е осъществил
дейността си незадълбочено и без да бъдат изведени относимите за предмета
на доказване факти. Допълва се, че въз основа на избрания подход за
описание на нарушението и обстоятелствата, при които е осъществено се
1
затруднява възможността да се разбере точната дата и място на
реализирането му. Изтъква се, че е налице разминаване между описанието на
втория пункт на обвинението и неговата правна /цифрова/ квалификация.
Навежда се, че превозвачът е лицето, което е длъжно да снабди водачите на
превозни средства с необходимата документация. Излагат се доводи, че са
налице достатъчно основания процесният случай да бъде квалифициран като
„маловажен“ по смисъла на чл. 28 ЗАНН.
В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество,
жалбоподателят – М. Г. К., редовно призован, не се явява, не изпраща
представител.
Административнонаказващият орган – директор на Регионална
дирекция „Автомобилна администрация“ – гр. София, редовно призован, не
изпраща представител.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
съображенията на страните, приема за установено следното:
Жалбоподател е М. Г. К., ЕГН **********, който считано от 01.06.2020
г. заемал длъжността „шофьор цистерна“ в дружество „М и М Травел“ ООД.
На 16.01.2023 г. управителят на „М и М Травел“ ООД издал Заповед №
001/16.01.2023г., с която на водача М. Г. К. било заповядано за периода от
17.01.2023 г. до 31.12.2023 г. да извършва превоз на опасни товари (дизелово
гориво) за собствена сметка с товарен автомобил „Ивеко 190 Е 24“, с рег. №
по маршрут гр. София – гр. Дупница.
-ми
На 22.03.2023 г., около 19:00 ч., на автомагистрала „Струма“ – 7
-ви
километър, 1 тунел, в посока гр. Перник, инспектори към Регионална
дирекция „Автомобилна администрация“ – свидетелите Г. Д. и Г. Н. спрели за
проверка товарен автомобил „Ивеко 190 Е 24“, с рег. № . В хода на
проверката била установена самоличността на водача - М. Г. К., ЕГН
**********.
След което контролните органи пристъпили към проверка на данните от
монтирания в превозното средство тахограф и установили, че жалбоподателят
К. не е въвел данни за периода от 12:55 ч. на 20.03.2023 г. до 10:40 ч. на
21.03.2023 г. При поискване от страна на проверяващите, жалбоподателят К.
не представил заверено копие на трудовия договор, с който е назначен или
заверено извлечение от него.
При тази хронология свидетелят - инспектор Г. Г. Д. съставил АУАН №
00454/22.03.2023 г. за извършено от М. Г. К. нарушение на чл. 34, § 3, б. „а“
от Регламент 165/2014, както и за нарушение на чл. 18, ал. 1 от Наредба № Н-
8 от 27.06.2018 г. Актът бил предявен на нарушителя, който го приел без
възражения, такива не постъпили и в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено и оспореното НП
№ 42 – 0006276 от 26.04.2023 г., с което на основание чл. 93в, ал. 11 ЗДвП на
жалбоподателя било наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 500,00 лв., както и на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 ЗДвП му било наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 2000,00 лв. Постановлението
било връчено на жалбоподателя на 16.05.2023 г., а жалбата против него е
подадена чрез наказващия орган на 19.05.2023 г.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз
основа на показанията на свидетелите Г. Г. Д. и Г. Л. Н., трудов договор от
01.06.2020 г.; копие от данните на тахограф за дата 20.03.2023 г. и 21.03.2023
г.; Заповед № 001/16.01.2023 г.; Заповед № РД – 08-30/24.02.2020 г.; Заповед
2
№ 7/16.01.2023 г. и други.
Съдът кредитира показанията на свидетеля Д. като достоверно и
хронологично поднесени като от същите се извеждат данни за дата, място и
начин на осъществяване на проверката спрямо жалбоподателя. В хода на
непосредствения си разпит пред съда свидетелят споделя, че в тахографските
листове, представени от водача на МПС, не е имало информация за
осъществяваната от него дейност в период от 12:55 ч. на 20.03.2023 г. до
10:40 ч. на 21.03.2023 г. Така изнесеното от свидетеля напира опора в
представените копия от тахографските листове, съдържащи данни от
тахографа, монтиран в товарния автомобил управляван от жалбоподателя.
Идентични по своето съдържание са и показанията на свидетеля Н. като
същият потвърждава изведеното от свидетеля Д. във връзка с осъществената
спрямо жалбоподателя проверка.
Касателно втория пункт на обвинението и двамата свидетели сочат, че в
хода на проверката водачът на превозното средство не им е предоставил
копие от трудовия договор, сключен между него и превозвача. Видно от
приобщените към доказателствената съвкупност материали, между
жалбоподателя и „М и М Травел“ ООД е бил сключен трудово договор, с
който считано от 01.06.2020 г. жалбоподателят е бил назначен на длъжност
„шофьор цистерна“.
От приложената заповед от 16.01.2023 г. се установява маршрутът, по
който е следвало жалбоподателят да изпълнява превоз на опасни товари за
собствена сметка, период на изпълнение, както и е надлежно
индивидуализирано превозното средство, чрез което жалбоподателят е
следвало да извършва трудовата си дейност.
Приложените по делото заповеди, удостоверяват материалната и
териториална компетентност на контролните органи.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Жалбата е допустима, като подадена от лице с активна процесуална
легитимация, в законоустановения срок, срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол.
При разглеждане на дела по оспорени НП, районният съд е винаги
инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че следва да
провери законността, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и
материалният закони, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 НПК във вр. с чл. 84 ЗАНН.
Двата основни за настоящото производство акта, са изготвени от
компетентни органи. Оспорваното наказателно постановление е издадено от
директора на РД „АА“, съгласно № Заповед № РД – 08-30/24.02.2020 г. на
министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, а
АУАН е съставен от компетентно длъжностно лице, в присъствие на един
свидетел и на нарушителя. Непосредствено след съставянето му актът е
надлежно връчен на санкционираното лице, с цел гарантиране на правото му
на защита.
Относно нарушението по т. 1
Въпреки горното, в хода на настоящото производство са допуснати
процесуални нарушения от категорията на съществените, изразяващи се в
липса на точно и пълно описание на обстоятелствата, при които е
осъществено нарушението, вменено на жалбоподателя, което ограничава, в
3
значителна степен, правото му на ефективна защита.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя К. е
ангажира за нарушение на чл. 34, § 3, буква „а“ от Регламент (ЕС) №
165/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 4 февруари 2014 година
относно тахографите в автомобилния транспорт.
От чл. 3 от Регламент (ЕС) № 165/2014 се извежда приложното му поле,
а именно спрямо превозни средства, регистрирани в държава-членка, които се
използват за автомобилен превоз на пътници или товари и за които се
прилага Регламент (ЕО) № 561/2006, какъвто се явява и настоящият казус,
доколкото в НП е посочено, че жалбоподателят е извършвал превоз на товари,
а превозното средство е регистрирано в Република България.
В чл. 2, § 2, б. „ж“ и „з“ е дадено легално определение на понятията
„аналогов“ и „дигитален“ тахограф, като в зависимост от устройството, с
което е оборудвано съответното превозно средство, задълженията вменени на
водачите в чл. 34, § 3 се разделят съответно в буква „а“ – за аналогови и „б“
за дигитални тахографи. В хода на проверката и към административната
преписка, съответно в описанието на нарушението, обаче липсва изрично
посочване на вида на тахографа, монтиран в превозното средство,
управлявано от жалбоподателя, както и не описано дали същият работи в
съответствие с изискванията на Регламента. Горното уточнение, следва да
бъде изрично посочено в обстоятелствената част на постановлението,
доколкото именно от това обстоятелство, произтича задължението на
жалбоподателя и за неизпълнението, на което е ангажирана отговорността му.
От това обстоятелство се определя и приложимата норма от материалния
закон, доколкото за да е ясно и точно описанието на нарушението не е
достатъчно да се изпише цифрово правната му квалификация, а следва да е
налице единствено между нея и словесното описание на нарушението.
Прилагането на разпечатка от тахографа към административната преписка не
отменя задължението на наказващия орган.
На следващо място разпоредбата на чл. 34, § 3, буква а) от Регламент №
165/2014 предвижда като задължение на водачите, когато не са в състояние да
използват тахографа, с който е оборудвано превозното средство, периодите,
различни от времето на управление, посочени в параграф 5, буква б),
подточки ii), iii) и iv), да бъдат вписани в тахографския лист ръчно, чрез
автоматично регистриране или по друг начин, четливо и без зацапване на
тахографския лист.
Самата разпоредба препраща към отделни хипотези със свое автономно
значение, които обаче не са изрично констатирани и описани в
обстоятелствената част на наказателното постановление, а единствено
дословно е преписано съдържанието на разпоредбата. Периодите, които се
отнасят до всяка „друга работа“, „периоди на разположение“ и „почивки“,
следва да съответстват или на времето на непрекъснато управление и общото
време на почивка, „ако неговата дейност в момента е управление“, или на
продължителността на съответната дейност и общото време на почивка по
време на работа, ако неговата дейност в момента обхваща времето за
почивка/отпуска - в този смисъл и решение от 7 май 2020 г., C-96/19,
EU:C:2020:353, т. 35 от цитираната съдебна практика.
Безспорно бе установено, че жалбоподателят не е вписал данни за
осъществени от него действия за периода от 12:55 ч. на 20.03.2023 г. до 10:40
ч. на 21.03.2023 г. Но не се установява, че същият е бил извън превозното
средство и не е могъл да използва тахографа, доколкото „дневният работен
ден, включва времето за управление на превозното средство, всички други
4
периоди на работа, периода на разположение, почивките по време на работа,
както и когато водачът разделя дневната си почивка на два или три отделни
периода, този период на почивка, при условие че не надвишава един час“ - /в
този смисъл и решение от 09 юни 1994 г., С-394/92, EU:C:1994:237/.
На следващо място, съгласно чл. 36, § 3 от Регламент № 165/2014, при
осъществяването на проверки, контролните органи могат да осъществяват
дейността си чрез анализ на извлечените данни от тахографа или от картата
на водача, или „ако това е невъзможно, чрез анализ на всеки друг
съпътстващ документ“, с който се оправдава неспазването на дадена
разпоредба, като изброяването не е изчерпателно /в този смисъл и решение от
7 май 2020 г., C-96/19, EU:C:2020:353, т. 37 от цитираната съдебна
практика/.
Следва да бъде допълнено, че и в акта и в наказателното постановление
липсва конкретна дата, на която контролните органи приемат, че е
осъществено нарушението. Посочена е дата на извършване на проверката,
както и период от време, за който липсват данни, въведени в тахографа.
Разпоредба на чл. 34 от Регламента, вменява задължение на водачите за
вписване на информация в тахографския лист, което задължение следва да
бъде изпълнено, веднага след като водачът преустанови своето отсъствие и
отново има достъп до превозното средство, а в случай на бездействие от
негова страна тази дата, следва да бъде определена и като дата на
нарушението.
В тази последователност, съдът е длъжен да допълни, че съгласно чл. 6 ,
ал. 1 ЗАНН, като част от състава на административните нарушения, освен
елементите от обективна страна, наказващият орган е длъжен да установи и
въведе и субективните такива, а именно вината, мотивите и целта, от които се
е водел нарушителят. Доколкото отговорността е ангажирана спрямо
физическо лице, то вината се явява съществен елемент от описанието на
нарушението, като липсата или наличието й е недопустимо да се предполага.
Воден от горното съдът намира, че поради допуснати съществени
процесуални нарушения, засегнали същественото съдържание на
постановлението, които не могат да бъдат преодолени на този етап на
производството, то същото следва да бъде отменено в тази му част.
Относно нарушението по т. 2.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е
ангажирана и за нарушение на чл. 18, ал. 1 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008 г.,
който член гласи:
„При извършване на превози на товари за собствена сметка водачът
представя при поискване от контролните органи следните документи:
заверено копие на трудовия договор, с който е назначен, или заверено
извлечение от него, което съдържа името на работодателя, името на
водача, датата на сключване и срока, за който е сключен договорът, и/или
заверено копие на договор, с който водачът е предоставен на разположение
на лицето по чл. 9;“.
Установи се по безспорен начин, че жалбоподателят е имал качеството
на водач, а съгласно приложената заповед, същият е осъществявал превоз на
5
опасни товари за собствена сметка, а от приложения трудов договор се
извежда, че е бил в трудово правоотношение с дружеството „М и М Травел“
ООД, считано от 01.06.2020 г. От показанията на свидетелите извършили
проверката спрямо жалбоподателя се установява, че същият не е им
предоставил копие от трудовия договор, с който е назначен.
Но наказващият орган е приложил санкционната разпоредба на чл. 93,
ал. 1, т. 1 ЗАвПр, която предвижда налагането на административно наказание
„глоба“ в размер на 2000 лв. на водач, който осъществява превоз за собствена
сметка на товари без издаден документ, който се изисква от надлежно
изброени правни източници, какъвто е Наредба № Н-8 от 28.06.2008 г.
В случаите, в които водачът има издаден документ, но не го представя
физически в хода на проверката, следва да се приложи санкционната
разпоредба на чл. 93, ал. 2 ЗАвПр. Доколкото не е налице съществено
изменение на обстоятелствата, при които е осъществено нарушението, то на
основание чл. 63, ал. 7, т. 1 ЗАНН, съдът намира, че следва да приложи закон
за по-леко наказуемото нарушение. Разпоредбата на чл. 93, ал. 2 ЗАвПр
предвижда налагането на административно наказание „глоба“ в абсолютно
определен размер от 100 лв. / в този смисъл и Тълкувателно решение № 8 от
16.09.2021 г. на ВАС по т. д. № 1/2020 г., ОСС, І и ІІ колегия, докладвано от
съдията Ю Р/.
Воден от горното съдът намира, че във втория пункт на обвинението
наказателното постановление следва да се измени като санкционната
разпоредба бъде преквалифицирана от такава по чл. 93, ал. 1, т. 1 ЗАвПр, в
такава по чл. 93, ал. 2 ЗАвПр.
По делото не са претендирани разноски.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 5 ЗАНН, Софийски районен
съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 42-0006276/26.04.2023 г.,
издадено от директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“
- гр. София, В ЧАСТТА, с която на М. Г. К., ЕГН ********** на основание
чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложено
6
административно наказание „глоба“ в размер на 2000,00 /две хиляди/ лева за
нарушение на чл. 18, т. 1 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008г. за условията и
реда за извършване на превоз на пътници и товари за собствена сметка, като
ПРЕКВАЛИФИЦИРА санкционната разпоредба в такава по чл. 93, ал. 2
ЗАвП и НАМАЛЯВА наложеното административно наказание „глоба“ от
2000 лева на 100 лева.
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 42-0006276/26.04.2023 г.,
издадено от директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“
- гр. София, В ЧАСТТА, с която на М. Г. К., ЕГН ********** на основание
чл. 93в, ал. 11 от Закон за автомобилните превози /ЗАвПр/ е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 500,00 /петстотин/ лева за
нарушение на чл. 34, § 3, буква „а“ от Регламент (ЕС) № 165/2014.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – София
град на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по
реда на глава XII от Административнопроцесуалния кодекс, в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7