№ 18449
гр. София, 14.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 58 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА
при участието на секретаря МАГДАЛЕНА ИВ. РАНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА Гражданско дело №
20211110153037 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по предявени от „Аг***************
АД срещу П. В. П. искове – за установяване по реда на чл. 422 вр. чл. 415, ал.
1, т. 2 ГПК на парични задължения с правно основание чл. 79, ал. 1, предл
първо ЗЗД във връзка с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД във връзка с чл. 99 ЗЗД, за
които по ч.гр.д. № 6495/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 58 състав
е издадена Заповед по чл. 410 ГПК - в размер на 1200 лева - главница, ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 03.02.2021 г. до окончателното плащане, и 100,32
лева - договорна лихва за периода 29.10.2019 г. – 08.01.2020 г., които суми се
претендират като дължими по Договор за кредит „Бяла карта“ № ////// г.,
сключен между ответника и „Аксес Файненс“ ООД, вземанията по който
договор срещу ответника са прехвърлени на ищеца с договор за цесия.
Ищецът твърди, че на 10.10.2019 г. между „А***************с“ ООД
като кредитодател и П. В. П. като кредитополучател е сключен Договор за
кредит „Бяла карта“ № 805150, съгласно който „А***************с" ООД, се
е задължил да предостави на П. В. П. револвиращ кредит в максимален размер
на 1200 лева - главница, под формата на разрешен кредитен лимит, който се
усвоява чрез международна кредитна карта Access Finance/iCard/Visa, a
кредитополучателят се задължава да го ползва и върне съгласно условията на
сключения договор. Заедно с подписване на договора за кредит,
кредитодателят е предоставил на кредитополучателя платежен инструмент -
кредитна карта, издадена от „Интеркарт Файнанс" АД, ведно със запечатан
1
плик, съдържащ ПИН кода за ползване на картата, като кредитополучателят
може да усвои изцяло максималния размер на кредита веднага след
активиране на картата и влизане в сила на договора за кредит, което
съставлява изпълнение на задължението на кредитодателя да предостави
заемната сума. Поддържа, че ответникът П. В. П. е усвоил сума в общ размер
на 1200 лева от предоставения максимален кредитен лимит, като вследствие
на извършените операции по картата, дължимата към настоящия момент
непогасена главница е в размер на 1200 лева. Ищецът поддържа, че съгласно
чл. 4, ал. 1, т. 2, чл. 8 и чл. 22, ал. 2 от договора върху усвоената и непогасена
главница кредитополучателят дължи дневен лихвен процент в размер на
0,12%, представляващ възнаградителна лихва за периода от 29.10.2019 г. -
датата на първата транзакция по кредитната карта до 08.01.2020 г. - датата на
настъпване на предсрочна изискуемост, като предпоставките за настъпване на
същата са визирани в чл. 22, ал. 1 от договора, и в случая лихвата възлиза на
100,32 лева. Поради трайната забава и виновното неизпълнение на
договорните задължения от страна на ответника, цялото му задължение е
станало предсрочно изискуемо, като предсрочната изискуемост е обявена на
08.01.2020 г. По силата на Рамков договор за прехвърляне на парични
задължения (цесия) от 11.11. 2016 г. и Приложение № 1, сключени между
„А***************с“ ООД и „Агенция за контрол на просрочени
задължения" ЕООД към него от 27.05.2020 г. вземането срещу ответника е
прехвърлено на ищеца с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.
Претендира разноски.
От страна на ответника, уведомен за исковата молба по реда на чл. 47,
ал. 6 ГПК правото на отговор е упражнено чрез назначения от съда особен
представител. Поддържа, че процесният договор за кредит „Бяла карта“ от
10.10.2019 г. е нищожен, тъй като текстът на договора е изписан на шрифт с
размер по-малък от 12. Твърди, че по делото не са налице доказателства, че
ищецът е реално е условил суми по отпуснатия му кредит.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност намира от фактическа и правна страна
следното:
Съгласно представения по делото документ на договор за кредит „бяла
карта“ (л.8-13) на 10.10.2019 г. между „Алкес Файненс“ като кредитодател и
П. В. П. като кредитополучател е сключен договор за кредит, по силата на
който кредитодателят се задължава да предостави на кредитополучателя
револвиращ кредит в максимален размер от 1200 лева под формата на
разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна платежна
карта бяла карта, а кредитополучателят се задължава да го ползва и върне
2
съгласно условията на договора.
Съгласно чл. 2, ал. 2 от договора заедно с подписването на договора
кредитодателят предоставя на кредитополучателя следния платежен
инструмент – платежна карта № 805150. Съгласно чл. 2, ал. 3
кредитополучателят удостоверява, че заедно с картата е получил отделен
запечатан плик, който съдържа ПИН-код за ползване на картата.
Съгласно чл. 3, ал. 1 кредитополуателят може по всяко време да
усвоява суми по главницата до максималния размер на кредитния лимит.
Съгласно чл. 3, ал. 2 от договора през целия срок на валидност на този
договор, кредитополучателят се задължава да заплаща текущото си
задължение до всяко 2-ро число на текущия месец. Съгласно чл. 3, ал. 3 от
договора текущото задължение на кредитополучателя към всяко последно
число на месеца се определя от сбора на следните суми: 1. усвоена и
непогасена главница между 01 и 19 –то число на текущия месец; 2. усвоена и
непогасена главница между 20-то число и последно число на предходния
месец; 3. начислена и непогасена договорна лихва върху сумите по т. 1 и т. 2 в
настоящата алинея на основата на посочения в този договор ГПР; 4.
неустойка за неизпълнение, лихва за забава и разходи за събиране, в случай, че
такива са начислени през текущия месец.
Съгласно чл. 4, ал. 1 кредитодателят предоставя на кредитополучателя
кредит за неопределен срок; при фиксиран годишен лихвен процент /ГЛП/ по
заема – 43,2 %, като върху усвоения размер на кредита кредитополучателят
дължи дневен лихвен процент в размер на 0,12 %. Лихвата се начислява всеки
ден върху усвоената непогасена главница, като за изчисляването й се приема,
че календарният месец е с продължителност от 30 дни. Съгласно чл. 4, ал. 1, т.
4 от договора годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита е в размер на
45,9 %.
Съгласно чл. 12, ал. 1 от договора в случай, че кредитополучателят не
погаси текущото си задължение на посочения в този договор падеж, същият е
длъжен да предостави на кредитодателя обезпечение по чл. 15 от договора,
както и да заплати сума в размер на 15 % от максималния кредитен лимит,
която да служи за частично погасяване на задълженията му в срока по чл. 15
от договора, а именно 3 дни след датата на падежа за заплащане на текущото
си задължение.
Съгласно чл. 15, ал. 1 от договора в случай, че кредитополучателят не
заплати текущото си задължение на падежа, същият се задължава в срок от 03
дни след падежа, да предостави на кредитодателя допълнително обезпечение
поръчител, който да отговаря едновременно на следните условия: 1. лице над
21 години с минимален осигурителен доход от 1500 лева; 2. да работи от
минимум 06 месеца по трудово правоотношение по силата на безсрочен
3
трудов договор; 3. да няма кредитна история в ЦКР към БНБ или да има
кредитна история със статус „период на просрочие от 0 до 30 дни“; 4. да
представи служебна бележка от настоящия работодател на поръчителя; 5.
лицето да не е поръчител или кредитополучател по друг активен договор за
паричен заем с „А***************с“ ООД. Съгласно чл. 15, ал. 2 от договора
относно отговорността на поръчителя между кредитора и поръчителя се
подписва договор за поръчителство със срок от 30 дни. Съгласно чл. 15, ал. 4
задължението за предоставяне на допълнително обезпечение възниква при
всеки отделен случай на забава за плащане на текущото задължение на
падежа.
Съгласно чл. 20 от договора в случай, че кредитополучателят не
предостави допълнително обезпечение в посочения срок по чл. 15 от
настоящия договор, последният дължи на кредитодателя неустойка в размер
на 10 % от усвоената и непогасена главница, която е включена в текущото
задължение за настоящия месец. Неустойката се начислява за всяко отделно
неизпълнение на задължението. Неустойката се начислява на шесто число на
месеца, в който кредитополучателят не е погасил текущото си задължение по
договора в срок до 2-ро число на текущия месец, като не е предоставил и
допълнително обезпечение в срока по чл. 15, ал. 1, т.е до 5-то число на месеца,
без междувременно да е погасил текущото си задължение.
Съгласно чл. 21, ал. 3 при забава в плащането на което и да е парично
задължение по настоящия договор, кредитополучателят дължи законна лихва
за забава за всеки ден забава. Съгласно чл. 21, ал. 4 при забава за плащане
текущото задължение или на сумата по чл. 12, ал. 1 кредитополучателят
дължи на кредитодателя разходи за действия по събиране на задълженията в
размер на 2,50 лева за всеки ден до заплащане на съответното текущо
задължение или на сумата по чл. 12, ал. 1. В случай, че кредитополучателят не
предостави допълнителното обезпечение по чл. 15 от договора, но заплати 15
% от кредитния лимит съгласно чл. 12, ал. 1, същият не дължи разходи за
действия по събиране на задълженията по настоящата алинея, но дължи
неустойка по чл. 20 от договора в размер на 10 %. Съгласно чл. 21, ал. 5 след
настъпване на предсрочната изискуемост кредитополучателят дължи
еднократно заплащане на такса в размер на 120 лева, включваща разходите на
кредитодателя за дейността на лице/служител, което осъществява и
администрира дейността по извънсъдебно събиране на задължението на
кредитополучателя.
Съгласно представения на л.20-24 по делото Рамков договор за
прехвърляне на парични задължения (цесия) от 11.11.2016 г., сключен между
„А***************с“ ООД като продавач/цедент и „Аг***************
ООД, като купувач, страните изразяват воля да прехвърлят вземания при
4
спазване условията на този договор на месечна база за срока на действие на
договора. Всяка една партида от вземания се индивидуализира от страните в
ново Приложение № 1 със съответна нова дата, като с неговото съставяне,
подписване и подпечатване, то става неразделна част от договора. За целите на
този рамков договор всяко поредно Приложение № 1 ще има силата и
значението на допълнително споразумение към него, изменящо го съответно.
Съгласно § 1, т. 2 от Рамковия договор вземания са всички вземания по
сключени между продавача и неговите клиенти договори за потребителски
кредити „Бяла карта“.
Съгласно Приложение № 1, представено по делото (л.26) вземането на
„А***************с“ ООД срещу ответника П. В. П. по договора от
10.10.2019 г. е прехвърлено на „Агенция за контрол на просрочените
задължения“ ООД на 27.05.2020 г.
Съгласно представеното на л.30 по делото пълномощно цедентър „Аксек
Файнанс“ ООД е упълномощило цесионера „Аг*************** ООД да
уведоми от негово име всички длъжници по всички вземания на дружеството,
които то е прехвърлило на ищеца.
Съгласно заключението на изслушаната по делото съдебно-счетоводна
експертиза (л.88-91) въз основа на Договор за кредит „Бяла карта“ № ////// г.
между „А***************с“ ООД като кредитор и П. В. П. като
кредитополучател е предоставен револвиращ кредит с максимален размер от
1200 лева, под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез
международна кредитна карта Access Finance / iCard /Visa. Отпуснатият лимит
от 1 200,00 лева е усвоен ,чрез теглене както следва: на 29.10.19 г. – 400,00
лева, на 30.10.2019 г. – 400,00 лева и на 01.11.2019 г. – 400 лева. За периода
м.Януари 2020 г. - м.Ноември 2020 г. от кредитополучателя не са постъпвали
суми за погасяване на усвоения лимит. Задължението по кредита към
27.11.2020 г. възлиза на 1 408,65 лева, от които главница 1 200,00 лева,
договорена лихва от 30.10.2019 г.до 8.01.2020 г. – 102,32 лева и лихва за забава
от 9.01.2020 г. до 27.11.2020 г. върху сумата 1 200.00 лева – 106,33 лева.
Доколкото процесният договор за заем е сключен с потребител по
смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (физическо лице, което придобива стоки или ползва
услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или
професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор
действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност), то
същият има характер на договор за потребителски кредит. Предвид датата на
сключването му (10.10.2019 г.) приложение по отношение на него намират
разпоредбите на Закона за потребителския кредит (Обн., ДВ, бр. 18 от
05.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г.). Регулирането на отношенията,
породени от процесния договор за кредит от разпоредбите на ЗПК и
5
следващата от това по-засилена защита на потребителите в областта на
кредитирането, налага съблюдаване на специалните изисквания за
съдържанието и валидността на договора за кредит, редом с общите такива по
чл. 26 ЗЗД. Наред с това съдът е длъжен във всички случаи да следи за
нищожност както на целия договор, така и на отделни негови разпоредби
служебно и без въведен довод в тази насока от страна на ответника, както и да
приложи последиците на нищожността, когато същата произтича пряко от
твърденията и доказателства по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема за доказано,
че между „А***************с“ ООД и ответника е било налице
правоотношение по договор за кредит, по силата на който дружеството е
предоставило на ответника заем в размер на 1200 лева, като сумата е усвоена
от него. Видно от представените Рамков договор за прехвърляне на парични
задължения (цесия) от 11.11.2016 г. (л.20-24) и Приложение № 1 към него
(л.25-27), вземането на „А***************с“ ООД е прехвърлено на
„Аг*************** АД,като по делото няма данни за лично връчване на
уведомления за извършените цесии на длъжника.
В тази връзка, съдът намира, че въпреки липсата на данни
уведомлението да е достигнало до длъжника преди връчването на 26.10.2023
г. на особения представител на исковата молба и приложените към нея рамков
договор за цесия и приложение №1, ответникът следва да се счита за
надлежно уведомен в съответствие с разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД.
Уведомяване на длъжника за цесията може да се извърши и от новия кредитор
/при надлежно упълномощаване от стария, както е в случая/ чрез предявяване
на иска за защита на цедираното вземане /за неговото присъждане или
установяване/, като уведомяването настъпва с получаване от длъжника на
препис от исковата молба на цесионера, защото то е факт, осъществил се до
приключване на устните състезания, подлежащ на съобразяване от съда /чл.
235, ал. 3 ГПК/. Уведомяване в тази хипотеза може да се извърши и чрез
връчване на исковата молба и приложенията на особения представител на
длъжника, приравнено на лично такова. Именно такъв е настоящият случай,
тъй като преписи от исковата молба и приложенията, сред които са рамковия
договор за цесия и приложение № 1 към договора за цесия, са връчени на
назначения особен представител. Приемането от особения представител на
материално правно изявление по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, адресирано до отсъстващия
ответник, е допустимо, защото то не е с оглед личността на длъжника и не се
свежда до негови строго лични субективни права /тази практика е възприета в
Определение № 72/05.02.2021 г. по т. д. № 1188/2020 г. на ВКС, I ТО/. На
следващо място, съобщаването на цесията би имало значение при евентуално
изпълнение на задължението от длъжника на стария кредитор след цесията,
6
каквото в случая нито се твърди, нито се доказва.
Съгласно т. 9 и т. 10 на чл. 11 от ЗПК договорът трябва да съдържа
лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или
референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент,
както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент,
като и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
ГПР по определения в приложение № 1 начин.
Съгласно установената съдебна практика, с оглед изискването на закона
при договаряне между страните да не се накърняват добрите нрави, следва да
се приеме, че именно те налагат максималния размер, до който съглашението
за плащане на възнаградителна лихва е действително. Добрите нрави са
критерии за норми за поведение, които се установяват в обществото, поради
това, че значителна част от хората според вътрешното си убеждение ги
приемат и се съобразяват с тях. За противоречащи на добрите нрави се считат
сделки, с които неравноправно се третират икономически слаби участници в
оборота, използва се недостиг на материални средства на един субект за
облагодетелстване на друг. Приема се, че максималният размер, до който
съглашението за плащане на възнаградителна лихва е действително, е, ако тя
не надвишава с повече от три пъти законната такава при необезпечени
кредити и два пъти законната такава при обезпечени кредити. (в този смисъл
решение № 906 от 30.12.2004 г. по гр.д. № 1106/2003 г., II г.о. на ВКС).
С ПМС № 426/2014 г., приложим към настоящия договор за кредит,
размерът на законната лихва върху задължения в лева е определен на 10 %
(основен лихвен процент, определен от БНБ 0 % плюс надбавка от 10 пункта).
Предвид изложеното, обстоятелството, че процесният договор за кредит
е необезпечен такъв, и фактът, че лихвеният процент по договора за кредита е
фиксиран на 43,2 % на година, съдът намира, че така уговореният лихвен
процент противоречи на добрите нрави, тъй като надвишава три пъти размера
на законната лихва, и съответно клаузата на чл. 4, ал. 1, т. 2 от договора е
нищожна като противоречаща на добрите нрави. Поради това, че в ЗПКр.,
договорът за потребителски кредит е уреден като възмезден такъв, то
уговорките относно възнаграждението, което се дължи на кредитодателя под
формата на възнаградителна лихва са част от същественото съдържание на
договора. Следователно, клаузата, с която е уговорен размер на
възнаградителната лихва не може да бъде заменена от императивни правила
на закона, нито може да се счете, че договорът би бил сключен и без тази
уговорка, и съответно не са налице предпоставките на чл. 26, ал. 4 ЗЗД, за да
се приеме, че нищожността на клаузата за възнаградителна лихва не влече
7
нищожност на целия договор.
Предвид изложеното, договор за заем № 386495/07.01.2020 г. е нищожен
на основание чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПКр.
Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПКр. при забава на потребителя
кредиторът има право само на лихва върху незаплатената в срок сума за
времето на забавата, а когато потребителят забави дължимите от него
плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава
законната лихва.
При прочита на съдържанието на разпоредбата на чл. 20 във връзка с чл.
12 от договора, се налага извода, че уговорената „неустойка“ представлява
скрито възнаграждение за кредитора, тъй като нейното заплащане не е с цел
да се обезпечи изпълнението на договора за кредит, а ответникът да се
облагодетелства неоснователно. Напълно житейска нелогично е да се очаква,
че физическо лице, което не разполага със средства да погаси изискуема
погасителна вноска по договора за заем/кредит, ще разполага с възможност да
предостави обезпечение под формата на поръчителство на физическо лице,
което да отговаря на многобройните, поставени в чл. 15, ал. 2 от договора
изисквания. По този начин, поставяйки условия, за които изначално е ясно, че
заемателят не може да изпълни, заемодателят цели да се обогати като
заобиколи императивните разпоредби на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПКр.
Съгласно разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПКр. кредиторът не може да
изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояването
и управлението на кредита.
При прочита на съдържанието на разпоредбата на чл. 21, ал. 4,
уреждаща дължима такса по 2,50 лева на ден за действия по събиране на
задълженията при забавено плащане на текущо задължение или на сумата по
чл. 12, ал. 1, до тяхното заплащане, и разпоредбата на чл. 21, ал. 5 от договора,
уреждаща такса в размер на 120 лева при настъпване на предсрочна
изискуемост, съдът намира, че те противоречат на разпоредбата на чл. 10а, ал.
2 ЗПКр., тъй като действията по събиране на задълженията по договора са
такива по управление на кредита, и съответно кредиторът не може да
начислява допълнителни такси за тях.
В допълнение следва да бъде посочено, че с въвеждането на
допълнителни разходи като неустойка и такси за събиране на вземането
действителната цел на кредитодателя очевидно е увеличаване на разходите по
кредита, което е в противоречие с изискванията за справедливост в оборота и
представлява опит за заобикаляне на забраната по чл. 19, ал. 4 ЗПКр.
Следователно, договорът за кредит е нищожен и като противоречащ на
разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПКр.
8
Съгласно чл. 23 ЗПК когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихви или други разходи.
Съгласно задължителните за съобразяване разяснения, дадени с т. 18
от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г., ОСГТК на
ВКС вземането, произтичащо от договор за кредит, става изискуемо, ако
кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем.
Ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на
определени обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60, ал. 2 от Закона за
кредитните институции, правото на кредитора следва да е упражнено преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като
кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната
изискуемост на кредита. В Тълкувателно решение № 8/02.04.2019 г. по т.д. №
8/2017 г., ОСГТК на ВКС, е прието, че вноските с падеж преди датата на
настъпване на предсрочната изискуемост и вноските, станали предсрочно
изискуеми са вземания, възникнали на едно и също основание – договор за
кредит. Поради това, е допустимо предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
иск за установяване дължимостта на вземане по договор за кредит поради
предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж
към датата на формиране силата на пресъдено нещо, ако предсрочната
изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ.
В настоящия случай в заявлението за издаване на заповед за
изпълнение и в исковата молба кредиторът се позовава на настъпилата
предсрочна изискуемост на сумата по договора, но не излага твърдения, че тя
е доведена до знанието на длъжника.
Предвид обстоятелството, че съгласно заключението на съдебно-
счетоводната експертиза (л.89) сумата от кредита в общ размер на 1200 лева е
условена изцяло чрез три транзакции, осъществени съответно на 29.10.2019 г.,
30.10.2019 г. и 01.11.2019 г. на стойност всяка по 400 лева, и че текущото
задължение по договора, определено към всяко последно число на месеца
включва усвоената главница от 01-19 число на текущия месец и между 20-то и
последно число на предходния месец, и следва да бъде заплатено до всяко 02-
ро число на текущия месец, съдът намира, че вземането за главницата в размер
на 800 лева е станало изискуемо на 02.11.2019 г., а за останалата част от
главницата в размер на 400 лева е станало изискуемо на 02.12.2019 г.
Предвид обстоятелството, че към момента на приключване на устните
състезания, а и към момента на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, е нестъпил падежът на вноските по договора за кредит
и по делото не се твърди и не се установява за погасяване на задълженията по
9
кредита да са заплащани суми, предявеният иск за главница в размер на 1200
лева следва да бъде уважен в пълен размер.
Предвид недействителността на договора за потребителски кредит,
възнаградителна лихва не се дължи, поради което предявеният иск за
установяване на това задължение следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на спора и предвид направеното от ищеца искане,
същият има право на разноски съразмерно на уважената част от исковете.
Ищецът е направил разноски за исковото производство в размер на 63,89
лeва държавна такса, 400 лева възнаграждение за особен представител , 350
лева депозит за изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза и 100 лв. за
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда на основание чл. 78, ал.
8 ГПК, или общо направените от ищеца разноски в исковото производство
възлизат на 913,89 лeва. Ищецът е доказал разноски в заповедното
производство в общ размер на 148,55 лева. Съразмерно на уважената част от
исковете, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от 843,38 лева разноски в исковото и 137,09 лева
разноски в заповедното производство.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П. В. П., ЕГН:
**********, че има парични задължения към „Аг*************** АД,
ЕИК: //// по чл. 79, ал. 1, предл първо ЗЗД във връзка с чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл.
99, ал. 1 ЗЗД в размер на 1200 лева, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 03.02.2021 г.
до окончателното плащане, представляваща главница по Договор за кредит
„Бяла карта“ № ////// г., сключен между ответника и „Аксес Файненс“ ООД,
вземанията по който договор срещу ответника са прехвърлени на ищеца с
договор за цесия - ЧАСТ от задължения, за които по ч.гр.д. № 6495/2021 г.
е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ иска за договорна лихва в размер на 100,32 лева и за
периода 29.10.2019 г. – 08.01.2020 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, П. В. П. с ЕГН: **********
да заплати на „Аг*************** АД, ЕИК: //// сумата от 843,38 лева -
разноски в исковото производство и 137,09 лева - разноски в заповедното
10
производство съразмерно на уважената част от исковете.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд с
въззивна жалба в 2-седмичен срок от връчването му в препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11