№ 21257
гр. София, 21.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА В. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело
№ 20251110120062 по описа за 2025 година
Ищецът ЕОС Матрикс ЕООД твърди в исковата молба, че в негова е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, против: Т. З. Е. за сумата 1
684,22 лева , представляваща главница, неплатена по Договор за стоков кредит № *** от
22.12.2023, сключен с БАНКА ДСК АД за вноски с настъпил падеж през период от
22.03.2024 г. до 22.12.2024 г., ведно със законна лихва за период от 07.01.2025 г. до
изплащане на вземането, сумата 507,30 лева , представляваща договорна лихва за период от
22.03.2024 г. до 22.12.2024 г., сумата 133,13 лева , представляваща мораторна лихва за
период от 22.03.2024 г. до 07.01.2025 г., Твърди се, че на 22.12.2023г. длъжникът и Банката
сключили договор за стоков кредит, за сумата 4191,54 лева, за закупуване на мебели - ъглов
комплект. Длъжникът се задължи да върне сумата на 24 месечни вноски, с краен падеж
22.12.2025г. Твърди се, че вземането, предмет на заявлението, е прехвърлено на ЕОС
Матрикс ЕООД, по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от
20.09.2024 г., сключен между БАНКА ДСК АД и ЕОС Матрикс ЕООД. По посочената
заповед, е подадено своевременно възражение.
Ответникът, получил препис от исковата молба на 8.7.2025г, чрез посочения в
заповедното производство адвокат, не е подал писмен отговор. Във възражението по
заповедното производство не са изложени конкретни доводи по недължимост на вземането.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 240, ал.
1 ЗЗД и 240, ал.2 ЗЗД.
Видно от представения договор за стоков кредит № ***/22.12.2023г. ответницата и Банка
ДСК ЕАД сасключили кредит, по силата на който кредиторът е предоставил в заем на
кредитополучателя сумата 4191,54 лева за закупуване на стока, продавана от търговец, на
стойност 3825,90 лева, при посочено в договора условие да се сключи чрез банката договор
за застраховка с Групама Животозастраховане ЕАД по пакет стандарт, с еднократна
застрахователна премия 365,64 лева, срок на връщане на заемната сума 24 месеца от
усвояването, като усвояването се извършва чрез директен превод от банката на търговеца, а
1
сумата по кредита, предоставена за финансиране на застраховката, се усвоява еднократно,
безкасово по сметка, посочена от застрахователя. Посочено е, че кредитът се олихвява с
21,57 % годишна лихва, ГПР 23,84 %. Представен е погасителен план, в който е посочен
216,56 лева размер на вноска, 21,57 %, каква част от главница и каква част от лихва се
погасява с вноската.
Като писмено доказателство по делото е приобщено индивидуално заявление за
застраховане, при посочено покритие стандарт +, срещу застрахователна премия на обща
стойност от 365,64 лева, което съставлява 0,227 % от първоначално отпуснатия размер на
кредита, посочен в застрахователния договор.
Представена е фактура за плащане на сумата 3825,90 лева за закупената стока.
С рамков договор за покупко – продажба на вземания, сключен между банката и
ищеца на 3.4.2024г., вземанията по приемо – предавателен протокол, допълнително
споразумение към него от 20.9.2024г-, както и приложение ,в което е посочено, че вземането
на банката по договора от 22.12.2023г. против Т. Е. на стойност : 4003,17 лева, от която
964,22 лева просрочена главница, 30,77 наказателна лихва, 498,90 договорна лихва, се
прехвърля на ищеца. Представено е потвърждение на прехвърлянето и пълномощно,
издадено от банката на ищеца, да уведоми длъжника за него.
От съвкупния анализ на събраните доказателства се установява, че
кредитополучателят е физическо лице, по отношение на което не се твърди, а и не са налице
данни същото да е действало в рамките на своята професионална или търговска дейност. В
тази връзка, договорната връзка между страните попада в приложеното поле на ЗПК и по
отношение на нея са приложими не само специалните изисквания към съдържанието на
договора за потребителски кредит, а наред с това и специалната защита на потребителя,
регламентирана в ЗЗП относно неравноправните клаузи в потребителските договори, за
които съдът, на основание чл.7,ал.3 ГПК следи служебно, както посочи на страните с
определението – проект за доклад и им даде възможност да вземат становище, която
възможност не беше упражнена.
С разпоредбата на чл. 11 ЗПК е регламентирано задължителното съдържание на
договора за потребителски кредит, като по аргумент от чл. 22 ЗПК неспазването на
изискванията по чл. 11, т. 7-12 ЗПК се санкционира с нищожност на договора, доколкото
последните са призвани да обезпечат информираността и правото на свободен избор на
стоки и услуги от потребителя. Сред посочените реквизити на договора за кредит от
основополагащо значение е годишният процент на разходите – чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, чрез
който се предоставя информация на кредитополучателя за размера на всички разходи по
кредита, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит – чл. 19,
ал. 1 ЗПК. Изчисляването на ГПР се извършва като се допусне, че кредиторът и
потребителят изпълняват своите задължения в съответствие с първоначално определените
срокове.
Съобразно чл. 10, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за кредит се изготвя на
разбираем език и съдържа годишният процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като
се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент
на разходите по определения в приложение № 1 начин. От данните по делото може да се
изведе обоснован извод, че в процесната сделка не е посочен по ясен и еднозначен начин
годишният процент на разходите по кредита, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляването му по определения в приложение № 1 към ЗПК начин. В договора е посочено
единствено стойностният израз на ГПР – 23,84 % и общата дължима сума по кредита –
4191,54 лева, без да може да се направи извод какви елементи включва ГПР, не става ясно
дали са включени застрахователната премия. Този пропуск сериозно препятства реалната
преценка на потребителя за размера на разходите и общата сума, която подлежи на връщане.
Разбираемото и ясното посочване на ГПР с описание за инкорпорираните в него
2
компоненти е от особено същество значение за интересите на потребителите, тъй като чрез
регламентацията му се цели да се уеднакви изчисляването и посочването му в договора, за
да се ориентира потребителят при избор на финансов продукт и да му се позволи да
прецени обхвата на поетите от него задължения. Тази цел няма как да бъде постигната,
когато бъде отбелязано само стойностното изражение на годишните разходи, доколкото
липсва прозрачност какви разходи са включени в кредита. В този смисъл е и съдебната
практика на Съда на Европейския съюз, обективирана в Решение от 20.09.2018г. по д. С-
448/ 2017г., според която при посочване само на математическата формула на ГПР, без да са
предоставени необходимите за изчисляването данни, следва да се приравни на непосочване
на ГПР, тъй като не може да се счете, че потребителят е достатъчно информиран с условията
по изпълнението на бъдещия договор, като в разглеждания случай дори и формулата не е
отбелязана.
Според § 1, т. 1. ДР ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи
по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници
и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не
включва нотариалните такси. В този смисъл е и Директива 87/102/ЕИО на Съвета.
Настоящият състав намира, че като компонент в ГПР следва да бъде включена и
застрахователната премия, защото застрахователната премия отговаря на посочената легална
дефиниция.
Следва да се посочи, че предвид представеното индивидуално искане за сключване
на застраховка, се прави опит да се обоснове, че сключването на застраховка или участието
в застрахователна програма не се явява задължително условие за сключването на кредита.
Тази преценка обаче следва да се извърши, след като са изследвани всички обстоятелства по
сключването на въпросния договор, а не само въз основа на съдържанието на предварително
изготвените, едностранно от банката условия. При съвкупния анализ на представените
писмени доказателства може да се изведе обоснован извод, че в разглежданата хипотеза
възникването на застрахователното правоотношение е условие за възникването на
кредитното. Първо, в самия договор за кредит е посочено, че сключването на застраховка е
условие за сключване на договора за кредит. Аргумент в тази насока е обстоятелството, че
размерът на дължимата застрахователна премия е предварително определен в договора за
кредит към датата на неговото сключване и включен в погасителните вноски, като част от
главницата. Отделно, от представения застрахователен сертификат се установява, че
застрахователните програми са насочени изключително към покриване на застрахователния
риск от неизпълнение, носен от кредитора, но не и чрез тях да се предвижда възможността
да бъдат репарирани евентуално възникнали за застрахования потребител вреди.
Застрахователната сума е приравнена на баланса по кредита към датата на настъпване на
застрахователното събитие, което изключва каквито и да било плащания на застрахователно
обезщетение към потребителя и неговите наследници и приравнява застрахователното
правоотношение на обезпечение по кредита.
Същевременно, при анализ на приобщения по делото договор за кредит се
установява, че неправилно в стойността на главницата е включена не само цената на вещта,
за чието придобиване потребителят е кредитиран, но и застрахователната премия.
Последният компонент не би следвало да формират размера на главницата. Характер на
главница следва да има единственото заемната сума – паричните средства, които се
предоставят за ползване на потребителя. Включвайки сумите по застраховката в главницата,
кредиторът не само не предоставя коректна информация на потребителя относно разходите
по кредита, но води и до резултата, че върху въпросните суми се начислява възнаградителна
и мораторна лихва, каквито не му се следват.
3
Само по себе си обаче некоректното посочване на ГПР се явява самостоятелно
основание за нищожност на потребителския кредит в цялост, доколкото годишният процент
на разходите е част от неговото съществено съдържание. Посочването на ГПР, който не
отразява точно всички разходи по кредита, лишава потребителя от възможността да
определи обхвата на своето задължение, както непосочването на този процент, поради което
договорът следва да се счита освободен от лихви и разноски /в този смисъл Решение от
21.03.2024г. по д. № С-714/22/.
Следователно, при недействителност на сделката, по аргумент от чл. 23 ЗПК
потребителят връща само чистата стойност на кредита, без да дължи лихви или други
разходи по кредита и искът следва да се уважи само за главницата, и без обезщетение за
забава в размер на законната лихва. След подаване на заявлението е настъпил падежът и на
вноски след 22.12.2024г., но предвид характера на производството – разглежда се иск за
установяване на вземане по заповед за изпълнение на парично задължение, без да е
извършено изменение от страна на ищеца, съдът не може на основание чл.235,ал.3 ГПК да
съобрази това обстоятелство.
При този изход на спора по аргумент от чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски
възникват в полза на двете страни. Ищецът претендира разноски от : 46,49 лева държавна
такса по заповедното производство, 240 лева адвокатско възнаграждение по него, както и
120,88 лева държавна такса в исковото производство, по списък, представен по делото. От
сторените разноски, съразмерно с основателната част на исковете, на ищеца се следва: за
заповедното производство общата сума от 207,56 лева, а за исковото – общата сума от 87,58
лева.
Въпреки обстоятелството, че в заповедното производство ответницата е
представлявана от адвокат, съдът не присъжда разноски, съразмерно на отхвърлената част
от исковете, по две причини – първо, не е формулирано, до приключване на съдебното
дирене пред СРС искане за присъждане на разноски,и второ – в представения към
възражението договор за правна защита и съдействие на кочан, не е посочено да е платено
възнаграждение за процесуално представителство, нито че същото се осъществява безплатно
– липсва каквото и да е вписване. Ето защо, договорът нито има характер на разписка, нито
поражда задължението на съда да присъжда възнаграждение по чл.38,ал.2 ЗАдв.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , по предявения по реда на чл.422 ГПК иск, че
Т. З. Е. с ЕГН: ********** и адрес: ***, дължи на ЕОС МАТРИКС ЕООД с ЕИК: *********
и адрес: гр. София, ЖК МАЛИНОВА ДОЛИНА, УЛ.РАЧО ПЕТКОВ - КАЗАНДЖИЯТА 4-6,
сумата 1 684,22 лева (хиляда шестстотин осемдесет и четири лева и 22 стотинки),
представляваща главница, неплатена по Договор за стоков кредит № *** от 22.12.2023,
сключен с БАНКА ДСК АД за вноски с настъпил падеж през период от 22.03.2024 г. до
22.12.2024 г, вземането по който договор е прехвърлено на ЕОС Матрикс ЕООД, по силата
на Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 20.09.2024 г, за което вземане по
гр.д.№ 977/2025г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение.
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл.422 ГПК иск, за установяване на вземане по
гр.д.№ 977/2025г. на ЕОС МАТРИКС ЕООД с ЕИК: ********* и адрес: гр. София, ЖК
МАЛИНОВА ДОЛИНА, УЛ.РАЧО ПЕТКОВ - КАЗАНДЖИЯТА 4-6, против Т. З. Е. с ЕГН:
********** и адрес: ***, за: 507,30 лева , представляваща договорна лихва за период от
22.03.2024 г. до 22.12.2024 г., сумата 133,13 лева , представляваща мораторна лихва за
период от 22.03.2024 г. до 07.01.2025 г..
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Т. З. Е. с ЕГН: ********** и адрес: ***,
да заплати на ЕОС МАТРИКС ЕООД с ЕИК: ********* и адрес: гр. София, ЖК
4
МАЛИНОВА ДОЛИНА, УЛ.РАЧО ПЕТКОВ - КАЗАНДЖИЯТА 4-6,сторените разноски: по
гр.д.№ 977/2025г.- сумата от 207,56 лв., и по гр.д.№ 20062/2025г. – сумата от 87,58 лева.
Сумите са платими доброволно от ответницата по сметка:
BG37UBBS80021021732020.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5