Р Е Ш Е
Н И Е
№ 6
гр. Кюстендил, 08.01.2020 г.
Кюстендилският окръжен съд,
гражданска колегия, в открито заседание на осми
октомври през две хиляди и деветнадесета
година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА
САВОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
СИМОНА НАВУЩАНОВА
при
участие на секретаря Мая Стойнева, като разгледа докладваното от съдия Савова
в. гр. дело №117 по описа за
„Дженерали застраховане“ АД, ЕИК ***** , със
седалище и адрес на управление: гр. *** – ***, бул. „***“ №***, в качеството на трето лице помагач в процеса, обжалва решение №586 от 14.11.2017 г.,
постановено по гр.д.№680/2017 г. по описа на Районен съд – Дупница.
С
оспорвания първоинстанционен съдебен акт ДнРС е осъдил „***" към
Югозападно държавно предприятие - ***, със седалище и адрес на управление гр.**,
ул."****" №**, с БУЛСТАТ:***, да заплати на В.Б.Ю. с ЕГН:**********
сумата от 3 500 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие от настъпила на
17.08.2015г. трудова злополука, ведно със законна лихва върху тази сума,
считано от датата на увреждането 17.08.2015г. до окончателното й изплащане,
като искът за разликата над присъдената сума до пълния предявен размер - 80 000
лева обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен като неоснователен; „***"
към Югозападно държавно предприятие - ***, е осъдено да заплати на В.Б.Ю.
сумата от 3922.88 лева, представляваща разликата между полученото обезщетение
от НОИ за времето от 17.08.2015г. до 13.04.2016г. и брутното трудово
възнаграждение, което би получил ако е изпълнявал трудовите си задължения,
ведно със законна лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането
17.08.2015г. до окончателното й изплащане, като искът за разликата над
присъдената сума до пълния предявен размер - 4500 лева обезщетение за
имуществени вреди под формата на пропуснати ползи е отхвърлен като
неоснователен; „***" към Югозападно държавно предприятие - ***, е осъдено да
заплати на В.Б.Ю. сумата от 68 лева, представляваща разходи за закупени
медикаменти и лечение, свързано с полученото увреждане поради настъпила на
17.08.2015г. трудова злополука, ведно със законна лихва върху тази сума, считано
от датата на увреждането 17.08.2015г. до окончателното й изплащане, като искът
за разликата над присъдената сума до пълния предявен размер - 2491 лева
обезщетение за имуществени вреди под формата на претърпени загуби е отхвърлен
като неоснователен.
С
цитираното решение на РС – Дупница „***" към Югозападно държавно
предприятие - ***, е осъдено да заплати
на основание чл.78, ал.1 ГПК вр. с чл.38, ал.2 ЗА на процесуалните
представители на ищеца - адв. В.Л. и адв. А.Б. *** сумата от 704.54 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение съобразно с уважената част от
исковете, а по сметка на Районен съд - Дупница сумата от 609.64 лева,
представляваща дължима държавна такса и изплатени от бюджета на съда
възнаграждения за вещи лица; респ. В.Б.Ю. е осъден да заплати на „***" към Югозападно държавно предприятие
– ***, сумата от 2 869.36 лева, представляваща изплатено адвокатско
възнаграждение съобразно отхвърлената част на иска.
Решението се обжалва изцяло с доводи за
неговата неправилност, като се моли съда да го отмени и постанови друго, по
силата на което да се намали определеното обезщетение за неимуществени вреди и
свързаните с него имуществени такива, както и да се отхвърлят имуществените
претенции за пропуснати ползи. Определеният размер на неимуществените вреди от
3500 лева се приема за завишен и несъответстващ на пряко претърпените вреди.
Сочи се, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат, доколкото
увреденото лице от ПТП не е ползвало предпазен колан, като се оспорва СМЕ, тъй
като същата не е изследвала този спорен въпрос. Обжалва се изцяло и присъденият
размер на имуществени вреди под формата на пропусната полза, като се сочи, че
при наличие на увреждане „дисторзио коли“ възстановителния период би бил
значително по-кратък. Счита се, че временната нетрудоспособност на ищеца не е в
причинно – следствена връзка с приетото като пряка последица от ПТП „дисторзио
коли“.
В срока
по чл. 263, ал.1 от ГПК е
постъпил отговор от насрещната страна – В.Ю., чрез адв. В. Л., с който
въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Оспорва се доводът на
въззивното дружество – трето лице – помагач в процеса, че не е налице причинно
– следствена връзка между временната нетрудоспособност на ищеца и приетото като
пряка последица от ПТП „дисторзио коли“. Сочи се, че в приетите по делото
болнични листове и експертно решение на ТЕЛК изрично са били посочени
диагнозите на ищеца и обстоятелството, че същите са резултат от претърпяната
трудова злополука. Тези доказателства не са били оспорени по реда на чл.193 ГПК
и имали своята обвързваща материална сила. Оспорва се и доводът за
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалото лице. Твърди се, че
обстоятелството, че пострадалият не е ползвал предпазен колан не е било
доказано в процеса.
По
делото е депозирана и въззивна жалба от Териториално поделение „***" към Югозападно държавно предприятие
- ***, със седалище и адрес на управление гр.***, ул."**" №***, с
БУЛСТАТ ***, чрез пълномощника адв. А.Р., със съдебен адрес:***.
Постановеното
от ДнРС решение се обжалва в осъдителната му част спрямо въззиваемото
дружество, като се релевират доводи за неговата неправилност, поради нарушения
на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и
необоснованост. Моли се за отмяна на решението в обжалваните части и отхвърляне
на предявените искове. Претендират се разноски. Твърди се, че в случая не са
доказани предпоставките по чл.200 КТ за реализиране отговорността на
работодателя, както и че именно поради трудовата злополука е настъпила временна
нетрудоспособност у ищеца. Сочи се, че през периода на временната
нетрудоспособност ищецът ползвал неплатен отпуск, както и платен отпуск за
раждане на дете. Освен това осъществяваната от ищеца длъжност се сочи, че не
предполага извършването на тежък физически труд и може да бъде съвместена с
полученото увреждане.
За неправилен се приема и изводът на решаващия
съд, че в случая не е налице груба небрежност, проявена от увредения служител.
Твърденият от работника отрицателен факт – липса на предпазен колан, се
поддържа, че не подлежи на самостоятелно доказване в процеса, както и ,че този
факт се доказва чрез съвкупност от положителни факти. По делото вещото лице е
отчело, че от приложените медицински документи не се установявало наличието на
травма на гръдния кош, характерна при носенето на предпазен колан. Единствените
доказателства, че ищецът е носил
предпазен колан, били показанията на свид. П., намиращ се в близки отношения с ищеца. Оспорва се
размерът на присъденото обезщетение за понесените от ищеца неимуществени вреди.
Твърди се, че същите не се доказват от него в процеса. Евентуално се възразява
спрямо размера на присъденото обезщетение, като същото се приема за прекомерно.
Оспорва се и изводът на решаващия съд, че ищецът е бил във временна
нетрудоспособност за периода от 17.08.2015 г. до 13.04.2016 г. предвид
цитираната,приета от съда,диагноз. Първоинстанционният съд също така не бил
съобразил обстоятелството, че ищецът изпълнявал длъжността „***“ която не включвала
физически труд, с оглед на което се приема, че дори и с диагноза „дисторзио
коли“ той е могъл да изпълнява своята работа. Евентуално се възразява срещу
размера на присъденото обезщетение и периода на временната нетрудоспособност.
За неоснователна се приема и претенцията на ищеца за обезщетение за имуществени
вреди, включващи разходи за закупени медикаменти и лечение.
В срока
по чл. 263, ал.1 от ГПК е
постъпил отговор от третата страна – помагач „Дженерали застраховане“ АД. Въззивната
жалба се приема за основателна и дружеството се присъединява към аргументите,
изложени в нея. Оспорва се единствено частичното обжалване на решението от
въззивното дружество.
По
делото е постъпила и въззивна жалба от В.Б.Ю., ЕГН **********, с адрес: ***,
чрез пълномощника адв. В. Л. ***.
Постановеният
от РС Дупница съдебен акт се обжалва в следните части: в частта му, с която е
отхвърлен искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за сумата
над 3 500 лв. до предявеният размер от 80 000 лв.; в частта, с която е
отхвърлен искът за заплащане на обезщетение за имуществени вреди,
представляващи разходи за закупени медикаменти и лечение за сумата над 68 лв.
до предявените 2491 лв. и в частта, с която ищецът с осъден да заплати на
ответника по иска сумата 2 896.36 лв. разноски за производството.
Решението на ДнРС в атакуваните му
части се приема за неправилно и необосновано, постановено в нарушение на
процесуалните правила. Моли се за неговата отмяна и уважаване на предявените
искове в пълен размер. Оспорва се мотивираността на постановения от ДнРС
съдебен акт, като се твърди, че същият е постановен без всеобщо обсъждане на
доказателствата събрани в хода на производството. Твърди се също така, че в
решението липсва произнасяне по отношение оспорването по реда на чл.200, ал.3 ГПК на заключението на съдебно – медицинската експертиза, както и че липсват
мотиви и по възраженията на ищеца, че е налице противоречие между оспореното
заключение на в.л. по медицинската експертиза и останалите писмени
доказателства по делото, които не са били оспорени от ответника по иска , при
което същите се ползват с обвързваща
съда и страните материална доказателствена сила. Приема се, че като последица
от това ДнРС е достигнал до напълно погрешни изводи, относно претърпяната
травма от Ю., а от там и за причинените му неимуществени и имуществени вреди и
размерите на справедливото за тях обезщетение. Сочи се, че съдът в нарушение на
съдопроизводствените правила е отказал
да уважи искането на ищцовата страна за назначаване на тройна
съдебно-медицинска експертиза. Приема се, че като последица от допуснатите
процесуални нарушения, съдът е достигнал и до неправилни изводи, касаещи
фактите по спора, а от там и до неправилни правни изводи, свързани с размера на
дължимото обезщетение на ищеца в
производството. За неправилни и в противоречие на доказателствата по делото се
приемат изводите на районния съд, че настъпилите в резултат на трудовата
злополука вреди са малък обем, както и че същите не са трайни, което е довело
до присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в нисък размер.Сочи се, че
всички събрани по делото доказателства в своята съвкупност установяват и
доказват влошаване на физическото здраве на ищеца в резултат на настъпилото
ПТП, по отношение на което е прието
настъпването на злополуката. Твърди се, че в противоречие със събраните в хода
на производството доказателства в атакуваното решение е прието, че фрактура на
прешлените няма вследствие на злополуката, а същата е настъпила в предходен
момент, поради което не следвало да бъде репарирана. ДнРС не е взел предвид и
факта, че ищецът бил в болнични за един дълъг период от време, като за
продължаването му е издадено и решение на ТЕЛК, което обстоятелство доказвало
по безспорен и категоричен начин съществено влошаване на състоянието на Ю. след
ПТП, а не само увреждане на меките тъкани. Сочи се, че неправилните изводи на
районния съд за липса на вреда, изразяваща се във фрактура на прешлени, съдът е
обосновал единствено с изслушано в този смисъл заключение на
съдебно¬медицинската експертиза, което било оспорено по реда на чл.200, ал.3 ГПК. Заключава се, че изводите на съда, че фрактурните увреждания не са
резултат от ПТП, са неправилни и в противоречие на всички останали събрани по
спора доказателства, което се счита за основание за отмяна на решението в
атакуваните му части. Оспорва се изводът на решаващия съд, че имуществените
вреди от претърпяната злополука не подлежат на репатриране в пълен размер.
В срока
по чл. 263, ал.1 от ГПК е
постъпил отговор от Териториално поделение
„***" към Югозападно държавно предприятие – ***, чрез който
въззивната жалба се приема за неоснователна. Не се споделят доводите за
допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, неправилност и необоснованост на обжалвания съдебен акт,
като се излагат подробни аргументи в тази насока.
В
срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на тази въззивна жалба и от страна
на третото лице – помагач „Дженерали
застраховане“ АД. Жалбата се намира за неоснователна и недоказана, като се моли
за оставянето й без уважение. Твърди се, че претендираните травматични
увреждания не са доказани в процеса, а субективното поведение на ищеца след ПТП
и твърдените за предприети от последния действия и финансови разходи не се
намират в пряка и непосредствена причинно – следствена връзка с процесното ПТП.
По
делото е постъпила и частна жалба от Териториално поделение „***" към Югозападно държавно
предприятие – *** против определение от 10.01.2018 г., постановено по
гр.д.№680/2017 г. по описа на РС Дупница. С оспорвания съдебен акт ДнРС е
оставил без уважение депозираната молба с правно основание чл.248, ал.1 ГПК.
Въззивният
съд намира депозираните жалби, в т.ч. и частната такава, за допустими като
насочени срещу подлежащи на въззивна проверка първоинстанционни съдебни актове,
жалбите са постъпили в срок и от легитимирани страни.
Въззивният
съд съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК е длъжен служебно да се произнесе по
валидността на обжалваните решение и определение, а по отношение правилността-
с оглед изложеното в жалбите.
Съдебните
актове, предмет на настоящата проверка, са валидни и допустими, като по
същество окръжният съд намира следното:
Към
момента на злополуката въззивникът В.Ю. и Териториално поделение „***" са се намирали в трудово
правоотношение, като съгласно договор №РД-05-018/23.06.2015г. Ю. е заемал длъжността „****".
С
разпореждане №40 от 21.08.2015г. на длъжностното лице на Териториалното
поделение на Националния осигурителен институт, гр. Кюстендил, процесната
злополука е призната за трудова, като същата е описана като внезапно увреждане
на здравето вследствие на ПТП в местността “***“, община ***,обл.***, поради
мокра пътна настилка.Сочи се и представяне на протокол за ПТП с №1264744 /
17.08.2015г./същият- находящ се на л.40 от гр.дело №315/2017г.на РС-***/.От
представеното наказателно постановление от 04.09.2015г. /л.41 от посоченото
дело на РС- ***/ се констатира механизмът на ПТП- а именно, навлизане на лекия
автомобил, управляван от свид.И. К., който автомобил е собственост на ДГС „***“,
в лентата за насрещно движение, където се удря с насрещно движещия се в посока ***
товарен автомобил.Посочени са единствено нанесени материални щети по двата
автомобила.
В
приложената декларация за трудова злополука от 17.08.2015г., подадена от В.Б.Ю.
до ТП на НОИ, пострадалият е посочил като увредена част от тялото – врат, а
като вид на уврежданията – дисторзио коли. В своите писмени обяснения до
работодателя от 17.08.2015г./л.46 от гр.дело №315/2017г.на РС-***/ също е
посочено, че след настъпилото ПТП е с остри болки в областта на врата и че след
обстоен медицински преглед и направена му снимка му е поставена диагноза –
дисторзио коли.
Общият
период на временна неработоспособност е от 17.08.2015г. до 13.04.2016г., за
който са издадени болнични листа и експертно решение №0923 /15.03.2016г.,
издадено от ТЕЛК гр.*** за продължаване на времената неработоспособност от 60
дни, считано от 13.02.2016г.В болничните листове като диагноза е посочена освен
„дисторзио коли“, още и „фрактура корпус вертебре ТН 12“, а в решението на ТЕЛК
освен „ст.пост фрактура корпус вертебре ТХ 12“ - и „медианна дискова протрузия
на С5-6-7“.В болничен лист на л.14 от
гр.дело №315/2017г. на PC *** в диагнозата фигурира „Счупване на ТХ12 прешлен и
навяхване на шията, докато в болничен лист на л.48 фигурира само навяхване на шията. Като
първият се базира на рентгеновата снимка на шийни прешлени /рентгенова снимка
на гръден сегмент на 24.08.2015, посочено е в заключение на д-р Я. в Отделение
по Образна диагностика МБА/1-*** АД- Фрактура на тялото на ТХ12/.
Със
заповед № РД-05-015/06.03.2017г. трудовото правоотношение е прекратено по
взаимно съгласие на страните след
подадена от ищеца молба с молба вх. № 10-09-22/06.03.2017г.
В
първоинстанционното производство са събрани гласни доказателства /срвн.протокол
от 21.06.2017г.по гр.дело № 680/2017г.на ДнРС/, като от показанията на свид. Д.
Ю., съпруга на ищеца / сега въззивник / В.Ю. , се установява, че злополуката е станала на път
за работа от гр.*** до гр.** , като на същата дата В.Ю. се обадил на съпругата си, че е в Спешен
център и когато отишла там свидетелката видяла, че ищецът е стресиран, изплашен
и не можел да се придвижва сам.В деня на катастрофата изпитвал силни болки във
врата и гърба и не можел да се изкачи по стълбите, поради което му помагали
баща му и свидетелят С. П., негов приятел . Ю. казал, че го боли навсякъде и не можел да стои
на краката си, изтръпвали му ръцете.След злополуката ищецът е посетил болница,
където му били направени прегледи и изследвания и сменили диагнозата със
„счупване на прешлени“.Тъй като му било трудно да се придвижва и обслужва сам,
същият ден бил извикан свид. С. П., който помагал за обгрижването на ищеца в
къщи, защото Ю. изпитвал затруднения сам
да се облича и дори да се храни.Свидетелите сочат, че при сваляне на дрехите
върху тялото на Ю. имало следи /синина/ от колана – според
свид.Петров,респ.отпечатък от колана отдясно наляво – според свид.Д.Ю.. Това
негово състояние /конкретно изтръпването на ръцете и краката/ продължило около
5-6 месеца след катастрофата /срвн.показанията на свид.П./. Ищецът ходил на прегледи и изследвания в гр.София, както и
на рехабилитация в специализирана болница в гр.Велинград, придружен от свид.П.,
наложило се закупуване на специален
ортопедичен матрак, който бил закупен от бащата на свид. Д. Ю.. Свидетелите
сочат, че В.Ю. преживял тежка психологична
травма, мислел, че ще остане инвалид, не можел да пише и да държи предмети в
ръцете си дълго време.Всичко това се отразило и на битовото ежедневие в
семейството, тъй като той не можел да
помага и да се грижи пълноценно за децата, а
трябвало и да бъде обгрижван., освен това изпитвал ужас и страх да
шофира.
В
показанията си свид.И. К., който е шофирал автомобила при процесното ПТП ,
твърди, че времето е било дъждовно, а автомобилът се е движел в колона и тъй
като този преди него е намалил скоростта, се е наложило свидетелят да натисне спирачка, при което автомобилът, в
който се возели с ищеца, се завъртял на платното и се ударил в насрещно движещ
се автомобил. След като приключили процедурите по изясняване на произшествието
от КАТ, двамата отишли в местоработата си, а след това – посетили различни медицински заведения , като на свидетелят му
било казано, че има само разтежение на жилите покрай врата и според него
двамата имали еднакви оплаквания. От В.Ю. постъпил болничен лист, но
впоследствие в деловодството на предприятието бил депозиран друг болничен лист
с друга диагноза, която нямало нищо общо с първата.Свидетелят не може да посочи
дали при инцидента Ю. е бил с колан, а самият той го бил сложил. Двамата се
виждали по града и В. носел яка. Причината за прекратяване на трудовото
правоотношение на ищеца според този
свидетел не е било станалото ПТП, а липсата на юридическа правоспособност на Ю.
, за да може да участва в търгове от името на предприятието.
Идентични
са и показанията на свид.В. И.- служител в ДГС, относно процесното ПТП, както и
за непосредствените оплаквания на място, които имал ищецът – а именно , че има
болки във врата, не му е известно ищецът да е имал изтръпване в пръстите и
ръцете.Свид.И. поддържа, че към този момент Ю. си е ходел, както и описва
различията в болничните листове, които ищецът представил – първият- в същия ден
след обяд, непосредствено след злополуката, а вторият – следващите седмици,
като ищецът не обяснил причините за представяне на друг болничен лист.Свид.И. е
закарал К. и Ю. в болнично заведение, защото двамата искали да се прегледат предвид на това, че все пак
са претърпели удар.
Представени
са от ищцова страна фактури :№********* от 17.08.2015г., издадена от „***”
ЕООД, за закупуване от В.Б.Ю. на шийна
яка –мека на стойност 48лв. ; Фактура №********** от 10.09.2015г., издадена от ***
– София, е за заплащане от В.Б.Ю. на сума от 20 лв. за изследване на прешлени в
една равнина, съответно №********* и касов бон, издадени от „****” ЕООД, на
25.08.2015г. за закупуване от В.Б.Ю.
"идеос, табл. X 30 бр." на стойност 10.55 лв. и "колан ломбакрос
акт" на стойност 158 лв.
Фактура
№00002181 от 27.10.2015г.е издадена от „****”
ЕООД, на името на Г. П. И. за заплащане на сумата от 1530 лв. за закупуването
на 1 бр. матрак.
Във фактура №********* от 12.02.2016г., издадена
от МБПЛР – ****, гр.Велинград и физиотерапевтична процедурна карта, е посочено,
че В.Б.Ю. е заплатил сумата от 350 лв. за комплексна медицинска услуга -
физиотерапевтични процедури, осъществени за период от седем дни, считано от
07.02.2016г.
Във
фактура №********* от 14.02.2017г., издадена от ЕТ „****”, е посочено, че В.Б.Ю.
е заплатил сумата от 375 лв. за направени процедури с апарат Диазенс и магнитна
акупунктура.
От
заключенията на в.л.Н. Ш.- основно и допълнително , се констатира, че
изплатеното на В.Б.Ю. обезщетение за
временна нетрудоспособност поради трудова злополука за периода от 17.08.2015г.
до 13.04.2016г. е в размер на 2772.93 лв. Размерът на имуществените вреди под
формата на пропусната полза, представляваща разлика между брутното трудово
възнаграждение, което ищецът би получил за периода от 17.08.2015г. до
13.04.2016г. , и полученото от него обезщетение за временна нетрудоспособност,
е на стойност 3922.88 лв.
В
изготвеното в първоинстанцинното
производство заключение по назначена
съдебно-медицинска експертиза е прието, че при първоначалния преглед на
пострадалия В.Ю. и направената снимка на шийния отдел не са установени
патологични изменения. По повод продължаващите болки в областта на шията и
болки в областта на гърба е направена на 24.08.2015г. рентгенова снимка на
гръдният отдел, където е установено снижение в областта на ТН12 със заключение
за фрактура на прешлена. На 25.08.2015г. е направена и МРТ, при което се
установява и дискова херния в областта на С5-С6 прешлени. Пострадалият е провел
амбулаторно лечение с обезболяващи, поставена е шийна яка и е препоръчан
постелен режим, с последващи рехабилитационни мероприятия.Според експертизата, няма
убедителни данни за пресни фрактурни промени на деформираните прешленни тела -
лека клиновидна деформация е налице на 12-ти и 11 -ти гръдни прешлени. Налице е
дискова протрузия на УС 5-6 шийни прешлени. От описания снимков материал,
рентгенологично са налице клиновидно деформирани прешленни тела на 11-ти и
12-ти гръдни прешлени с дегениративни изменения на същите, без данни за пресни
фрактури и изменения към 17.08.2015г. Вследствие на настъпилото ПТП се сочи, че
лицето В.Ю. е получил травматични изменения на меките тъкани в областта на
шийния отдел (дисторзио коли). Същите са довели до затруднение в движенията в
областта на шията. Протрузията в областта на 5-6 шийни прешлени (т.н. дискова
херния) най-често е последица от хронични изменения на дисковете, като травмата
от ПТП в тази област е довела до проява и засилване на клиничните изяви,
изразяващи се със стягане, болки в областта на врата и горните крайници.
От заключението на комплексната медицинска експертиза, прието
във въззивното производство и изготвено от вещите лица доц.д-р Н.В.,
неврохирург, д-р Г.Г., специалист Образна диагностика , и доц.М.Р., ортопед, се
установява следното:
Налице
е причинно-следствена връзка между настъпилата трудова злополука и увреждането
на врата на В.Ю.. Установено е навяхване
на шията, по повод на което вероятно е проведена имобилизация с шийна яка и
медикация с аналгетици /обезболяващи медикаменти/. Липсват данни /няма
приложена епикриза / за проведено болнично
лечение. Според приложената Магнитнорезонансна томография /МРТ/ от 25.08.2015
няма данни за прясна травматична фрактура на Тх12. Описаното клиновидно
снижение се интерпретира като дегенеративна промяна в прешлена. Проекцията на
рентгеновата снимка от 24.08.2015г., в чието описание се дискутира клиновидно
снижение, също не е осъществена с таргетен центраж за прешлен Тх12. Описаните
промени биха могли да се интерпретират като дегенеративна трансформация на
прешлена по типа на болестта на Шоерман May, поради което експертите не приемат
наличие на фрактура на Тх12, свързана с процесното ПТП.
При
преценка на данните за изразена задна остеофитоза на шийни прешленни тела С5-6
и дискова херния на същите не се
установяват травматични промени на изследваните прешлени. Описаните промени
следва да се интерпретират като дегенеративни, а не травматични, и същите са
без връзка с процесното ПТП. Никъде при
разчитане от MPT не се дискутират, нито се наблюдават травматични
промени, нито в костните структури, нито в меките тъкани. Описаните промени в
шиен сегмент следва да се интерпретират като начални дегенеративни. Ha
проведените MPT изследвания от 25.08.2015г. и 24.02.2016г. се наблюдава
протрузия на диска С5-С6 в шиен отдел. Същата е без връзка с процесното ПТП на
17.08.2019.
Относно
възможността констатираните травматични увреждания на ищеца В.Ю., причинени от
процесното ПТП на 17.08.2015г., да настъпят с поставен и без поставен колан,
вещите лица считат, че с оглед вида на увреждането е по-голяма вероятността
пострадалият да е бил с поставен предпазен колан, тъй като обикновено навяхване
на шията при ПТП настъпва по-често при поставен колан поради факта, че тялото
на водача е имобилизирано и при удар настъпва т.нар. увреждане тип камшичен
удар на шията, докато при липса на поставен колан обикновено тялото и главата
не са фиксирани и освен шийна се наблюдава и съчетана черепномозъчна травма,
травматични промени в лицевата област и главата.
По
отношение срока на възстановяване, експертите сочат, че навяхването на шията и
травматичните промени обикновено отзвучават в рамките на няколко седмици. Стандартно се издава болничен лист за домашно
лечение за период от 30 дни. B първите дни след травмата се наблюдава силна
болка в шийната мускулатура, нарушаваща подвижността на шията и ограничаваща
почти всички ежедневни дейности. Същото би ограничило въззивника от възможност
да изпълнява трудовите си задължения като юрисконсулт. Би следвало при спазен
режим на имобилизация и лечение оплакванията да отзвучат за период от 30 дни. Наличието
на дегенеративни промени в шиен сегмент/описани в МРТ/ обаче само по себе си би
могло да обуслови клинична изява с болки в шийната мускулатура и евентуално
симптоматика в горни крайници, при което и пациентът може да има оплаквания за
по-дълъг период от време, свързани с дегенеративните промени в шиен сегмент,
особено при физическо натоварване. Би могло да се наблюдава дискомфорт при
стоене прав или вдигане на тежки предмети за период от 1-3 месеца, които не са
пряко свързани с прекараната шийна травма. Наличието на болка в шиен сегмент на
гръбначния стълб и горните крайници би ограничило възможността за работа с
горните крайници /писмена дейност и др./ в различна степен; респ. процесната
травма е провокиращ, обострящ момент по
отношение наличните дегенеративни увреждания /срвн.протокол от с.з.на
08.10.2019г./.
При преценка на горната фактическа
обстановка, установена на база визираните в хода на изложението доказателства,
въззивният съд приема следното от правна страна:
Основателността
на иска по чл. 200 КТ
е обусловена от отговорността на работодателя за вреди в резултат на трудова
злополука или професионална болест, които са причинили временна
неработоспособност, трайна намалена работоспособност под 50 и над 50 на сто или
смърт на работника или служителя. Работодателят отговаря имуществено,
независимо от това дали негов орган или друг негов работник или служител има
вина за настъпването им, т. е. отговорността е безвиновна. Затова е достатъчно
установяването само наличието на трудовоправни отношения между страните, както
и фактът на трудова злополука. Работодателят носи отговорност, както за
имуществените, така и за неимуществените вреди, които са пряка и непосредствена
последица от трудовата злополука.
По
делото е установено, че страните са били
в трудовоправно отношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността "***"
при ответното дружеството. Настъпилото ПТП на посочената дата – 17.08.2015г. и при
сочените обстоятелства е станало по време, когато ищецът е отивал на работа,
като инцидентът е бил признат за трудова злополука по реда с влязло в сила
Разпореждане на основание чл. 60, ал. 1 КСО.
Установи се и, че в резултат на същата ищецът е получил травматични увреждания
на здравето.Изложеното мотивира съда да приеме, че е налице причинно-следствена
връзка между настъпилото травматично увреждане и влошеното здравословно
състояние на ищеца, изразяващо се в преживени болки и страдания, както
физически, така и психо-емоционални, а също и имуществени вреди, изразяващи се
в пропуснати ползи и направени разходи за лечение. За същите следва да бъде
възмезден и затова исковете се явяват основателни.
Освобождаването
на работодателя изцяло от отговорност за трудова злополука по чл. 201, ал. 1 КТ
може да настъпи само в случай, че пострадалият умишлено е причинил увреждането.
Следва да се прави разлика между умисъл и груба небрежност, която се изразява в
различното субективното отношение на работника/служителя в двете хипотези. В
случаите по чл. 201, ал. 1 КТ
умисълът е насочен не към нарушението на установените за извършване на или във
връзка с трудовата дейност правила, а
към самото увреждане. При това, съгласно решения № 542/07.02.2012 по гр. д. №
1083/2010 и № 348/11.10.2011 по гр. д. № 387/2010 на ВКС, ІV ГО, умисълът по
наказателното право и гражданското такова не се различават, като гражданското
не прави разлика между пряк и евентуален умисъл. Затова, за да е осъществена
хипотезата на чл. 201, ал. 1 КТ
към умисъла за нарушаване на установените за извършване на или във връзка
с трудовата дейност правила, трябва да
се прибави и умисълът за реализиране на самото увреждане. При непредпазливостта
липсва умисъл за увреждане. При нея работникът може да нарушава умишлено
установените за извършване на дадената дейност правила, но да не желае или да
не се съгласява с настъпването на увреждането на здравето. Когато деецът не е
предвиждал настъпването на противоправните последици, но е бил длъжен и е могъл
да ги предвиди е налице груба небрежност, а когато ги е предвиждал и е мислил
да ги предотврати-престъпна самонадеяност. Небрежността /непредпазливостта/ в
гражданското право е неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел
– поведението на определена категория лица с оглед естеството на дейността и
условията за извършването й. Небрежността не се отличава по форма /според
субективното отношение към увреждането/, а по степен, тъй като грубата
небрежност също е неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел –
грижата, която би положил и най-небрежният човек, при съответната дейност при
подобни условия. Такова поведение е правно укоримо, защото пострадалият е бил
длъжен да избегне злополуката, ако беше положил дължимата грижа. В този см. са
решения на ВКС, ГО, № 202/12.12.2014 по гр. д. № 1298/2014; № 18/08.02.2012 по
гр. д. № 434/2011; № 79/27.02.2012 по гр. д. № 673/2011, № 60/05.03.2014 по гр.
д. № 5074/2013; № 218/13.06.2014 по гр. д. № 845/2014; № 25/16.02.2016г по гр.
д. № 32ЗЗ/2015г; № 194/21.06.2011 по гр. д. № 1248/2010; № 548/24.07.2012. по
гр. д. № 1490/2010/.
В
хипотезата на умисъл увреждането не съставлява трудова злополука и затова е
изключена отговорността на работодателя съгласно чл. 55, ал. 3 КСО.
В процесния случай липсват твърдения и няма данни за поведението на ищеца,
сочещо на умисъл, респ. налице е и влязъл в сила административен акт, с който е
установена трудова злополука по см. на чл. 55, ал. 1 КСО
досежно полученото увреждане на здравето му. При това положение за работодателя
възниква задължението да обезщети работника по реда на чл. 200 КТ,
което няма санкционен характер поради допуснато виновно и противоправно
неизпълнение на задължения, а се явява законово прехвърляне върху него на
професионалния риск от увреждане здравето на работника или служителя при или
във връзка с изпълнение на трудовите му функции. Ето защо ответното дружество
дължи заплащане на обезщетение за претърпените от Ю. имуществени и
неимуществени вреди.
Не
се установява и наличие на груба небрежност, в т.ч.по делото не е установено от
страна на пострадалия да са нарушени правила за безопасност на пътник в лекия
автомобил, какъвто е бил Ю. при настъпване на ПТП – каквото би било например
непоставяне на предпазен колан, поради което се дължи репариране на вредите в
пълния им размер.
По
отношение на неимуществените вреди:
От
събраните по делото доказателства /гласни и СМЕ/ се установяват настъпилите в
резултат на трудовата злополука от ПТП неимуществени вреди за ищеца, изразяващи
се в преживените болки и страдания от увреждането на здравето му, което в конкретния
случай е навяхване на шията.Не е провеждано стационарно или оперативно лечение
, макар периодът на временна нетрудоспособност да е доста продължителен, но
същото е обусловено предимно с обостряне на налични дегенеративни и др.увреждания,
макар и несвързани с процесната злополука..
Размерът
на обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде определен от съда по
справедливост съгласно чл. 212 КТ,
препращаща към правилата на деликтната отговорност по чл. 52 ЗЗД.
Съобразно задължителните указания, дадени с ППВС № 4/1968г т. 11, това не е
абстрактен критерий, а следва да се преценят конкретните обстоятелства, т. е.
степента на претърпените болки и страдания на пострадалия от трудовата
злополука , времето, през което същият ги е търпял и те са отшумели или
продължава да ги търпи. В процесния случай това са описаните травматичните
увреждания , интензитетът на търпените болки от горните увреждания –
относително добре изразени в
първоначалния стадий, след което по-незначителни, както и такива, но с по-малка
интензивност за периода на временна нетрудоспособност, доколкото, макар и не
пряко свързано , влошаването на здравето му при налични други увреждания е било провокирано от инцидента – при данни
за изразена задна остеофитоза на шийни прешленни тела С5 и С6 с дискова херния
/дегенеративни промени/ в съчетание с камшичния удар – това е довело до оплаквания от болков синдром в шийния отдел – т.е.травмата е провокиращ,
обострящ момент.
Следва
да се вземе предвид и продължителността
на възстановителния процес – няколко седмици, стандартно около месец, но отчитайки в случая остатъчните проявления, при
съобразяване , че травмата е била и провокиращ момент,/ засилили са се налични дегенеративни заболявания на ищеца/;
причинените му неудобства -същият в началото е почувствал необходимост от помощта на трети лица при придвижване, при
хранене; негативните емоционални изживявания- страх от обездвижване, страх от
шофиране и пр.,вкл.отрицателните емоции поради това, че не е могъл да се включи
активно в грижите за своето семейство.
При
горепосочените обстоятелства и съгласно принципа за справедливост, съдът приема,
че присъденото от районния съд обезщетение би компенсирало ищеца за
претърпените физически болки и страдания и психически такива. За да формира
този извод, наред с горните обстоятелства, съдът отчита и факта, че ищецът ,
макар и при наличие на остатъчен болков синдром, е в констатирано от
експертите добро общо състояние
/срвн.протокол от с.з.на 08.10.2019г./, не е
установена и пряка връзка между увреждането и твърдяната невъзможност
да упражнява същата професия.
Определяйки размера, съдът съобразява и стандарта на живот в страната,
обусловен от икономическата обстановка.
По
отношение на имуществените вреди:
Съгласно
чл.200, ал.3 КТ, работодателят дължи разликата между брутното трудово
възнаграждение, което ищецът би получил, ако не е бил временно нетрудоспособен, и обезщетението по общественото осигуряване,
което реално е получил.Размерът на имуществените вреди под формата на
пропусната полза, представляваща разлика между брутното трудово възнаграждение,
което ищецът би получил за периода от 17.08.2015г. до 13.04.2016г., и
действително получено от него обезщетение за временна нетрудоспособност, е
установено на база съдебно-счетоводна експертиза и е на стойност 3922.88 лв. ,
присъдено е в този размер , следователно решението в тази му част също е обосновано
и законосъобразно.
По
отношение другите претендирани суми за
имуществени вреди / направени разходи/ , следва да се отчетат единствено тези,
свързани с полученото увреждане от злополуката
и доказателствата за извършване на такива разходи от ищеца – за
рентгеново изследване и яка , а при
липса на установена по делото конкретна и пряка причината връзка между направените в
по-късен момент разходи за лечение /от 2016г.; 2017г/., както и разходи , които
не е сторил ищецът /досежно фактурата за закупен ортопедичен матрак/, въззивният съд споделя
изводите на първоинстанционния за тяхната неотносимост, респ.неоснователност на
тези искови претенции.
Съобразно
изложеното, решението по отношение на частичното уважаване , респ.отхвърляне на исковите
претенции, е изцяло правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено, а
предвид неоснователността на жалбите разноски не се дължат на страните за тази
инстанция.
Окръжният
съд намира по отношение частната жалба срещу
определението по чл.248 от ГПК, постановено
на 10.01.2018г.по делото на ДнРС следното:
Същата
жалба е мотивирана с оглед действително направени разноски и на тази база –
неправилно изчисление с оглед отхвърлената част от исковете, като се сочи, че
размерът на заплатеното адвокатско възнаграждение е 3840лв., както и е
налице внесен депозит от 100лв.за вещо лице.Данни за тези
разходи се намират в първоинстанционното производство –л.81 от гр.дело
№315/2017г.на РС – *** и л.9 /гръб/ от гр.дело №680/2017г.на РС-Дупница, при
което се констатира, че са сторени сочените от тази страна разноски.
Предвид
направено от насрещната /ищцовата/ страна възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение – срвн. протокол от с.з.на 18.10.2017г.по гр.дело
№680/2017г.на РС-Дупница, съдът при усл.на чл.78,ал.5 ГПК е редуцирал
адвокатското възнаграждение съобразно размера на исковите претенции и
разпоредбата на чл.7, ал.2 от Наредба №
1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения до
размер на 3139,73лв., съобразено с размера на претенциите – общо в размер на
86991лв./, и само тези разноски е взел предвид при определяне на разноските по
компенсация, дължими от ищеца съобразно отхвърлената част от исковете,
пропускайки, че са налице доказани разноски в размер на още 100лв.депозит за
вещо лице.
В
случай, че и същите се вземат предвид /своевременно заявени – видно от
приложения списък и при наличие на
представено доказателство за извършването им/, то разноските по компенсация е
следвало да бъдат определени в размер на 2960,47лв.Като не е отчел горното,
районният съд е постановил неправилно определение, оставяйки искането за
изменение на решението от 14.11.2017г.в частта за разноските, присъдени в полза
на ТП“ДГС“***“, поради което в тази част същото, ведно с определение по чл.248 ГПК от 10.01.2018г.,ще бъдат отменени, като се присъдят на тази страна разноски
в посочения размер- 2960,47лв., които следва да бъдат заплатени от ищеца в
първоинстанционото производство.
Мотивиран
от горното, Кюстендилският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение №586 от 14.11.2017 г., постановено по гр.д.№680/2017 г. по описа
на Районен съд – Дупница, в частите,
в които : „***” към Югозападно държавно предприятие –
***, със седалище и адрес на управление гр.***, ул.“***” №***, с БУЛСТАТ:***, е
осъдено да заплати на В.Б.Ю., с ЕГН:********** , сумата от 3 500 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания, следствие от настъпила на 17.08.2015г. трудова злополука,
ведно със законна лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането
17.08.2015г. до окончателното й изплащане, сумата от 3922.88 лева,
представляваща разликата между полученото обезщетение от НОИ за времето от
17.08.2015г. до 13.04.2016г. и брутното трудово възнаграждение, което би
получил ако е изпълнявал трудовите си задължения, ведно със законна лихва върху
тази сума, от 17.08.2015г. до окончателното й изплащане; както и сумата 68 лева, представляваща разходи за закупени
медикаменти и лечение, свързано с полученото увреждане поради настъпила на
17.08.2015г. трудова злополука, ведно със законна лихва от 17.08.2015г. до
окончателното й изплащане; респ.в частите, които исковите претенции са
отхвърлени съответно до размер на – 80 000 лева обезщетение за неимуществени
вреди, 4500 лева обезщетение за имуществени вреди под формата на пропуснати
ползи и 2491 лева обезщетение за имуществени вреди под формата на претърпени
загуби, както и по отношение присъдените разноски в следните части:в частта, в
която „***” към Югозападно държавно предприятие – ***, е осъдено да заплати на основание чл.78, ал.1 ГПК вр. с
чл.38, ал.2 ЗА на процесуалните представители на ищеца – адв. В. Л. и адв. А.Б.
*** сумата от 704.54 лева, представляваща адвокатско възнаграждение съобразно с
уважената част от исковете, а по сметката на Районен съд – Дупница - сумата от 609.64 лева, представляваща
дължима държавна такса и изплатени от бюджета на съда възнаграждения за вещи
лица.
ОТМЕНЯ посоченото решение от
14.11.2017 г. по гр.д.№680/2017 г. по описа на Районен съд – Дупница, в частта,
в която В.Б.Ю. с ЕГН:**********, е осъден
да заплати на основание чл.78, ал.3 ГПК на „***” към Югозападно държавно
предприятие – ***, със седалище и адрес на управление гр.***, ул.“***” №***, с
БУЛСТАТ:**, сумата от 2869.36 лева , а също и определение от 10.01.2018г.по
гр.д.№680/2017г.на ДнРС, с което е оставена без уважение молба по чл.248 ГПК за изменение на решението от 14.11.2017г.в
указаната част, като вместо това ПОСТАНОВИ:
О С Ъ Ж Д А В.Б.Ю. с ЕГН:**********, да заплати на основание чл.78, ал.3 ГПК
на „***” към Югозападно държавно предприятие – ***, със седалище и адрес на
управление гр.***, ул.“***” №***, с БУЛСТАТ:***, сумата от на 2960,47лв /две
хиляди деветстотин и шестдесет лева и четиридесет и седем ст./, представляваща
разноски по компенсация, сторени в първоинстанционното производство, съобразно с отхвърлената част от исковете.
Решението е поставено при
участие в производството на трето лице помагач - „Дженерали Застраховане” АД с
ЕИК:*****, със седалище и адрес на управление: гр.***, бул.”****” №***.
Настоящото решението може
да се обжалва с касационна жалба пред
Върховния касационен съд в 1-месечен срок от връчването му.
Председател:
Членове: 1.
2.