Решение по дело №96/2019 на Административен съд - Кюстендил

  Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  №197

 

№197 от 19.07.2019 год., гр. Кюстендил

 

 В   И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А

 

Административен съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на двадесет и първи юни хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                                                             СЪДИЯ: АСЯ СТОИМЕНОВА

 

при секретар Ирена Симеонова, като разгледа докладваното от съдията административно дело №96 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 156 и сл. във вр. с чл. 144, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 27, ал. 4 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС).

Делото е образувано след изпращане по подсъдност от Административен съд София - град на адм. дело №13509/2018 г. по описа на същия съд, образувано по жалба на “Б.Д.” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, срещу Решение за отказ за възстановяване на акциз №BG005700-ИВ-22-4-42-РВ14/11.09.2018 г. на началника на Митница Югозападна, потвърдено с Решение №Р-611/27.11.2018 г. на директора на Агенция “Митници”, с което на “Б.Д.” АД е отказано възстановяване на акциз в размер на 77443,02 лева, заплатен за използвания етилов алкохол за почистване на производствено оборудване в Интегрирана производствена мощност за периода от 01.01.2017 г. до 19.07.2018 г., по искане с вх. №32-249937/29.08.2018 г. В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на акта поради противоречие с приложимите материалноправни разпоредби на националното право и задължителната практика на Съда на Европейския съюз (СЕС). Сред основните съображения е доводът, че процесният етилов алкохол е използван за измиване, почистване/дезинфекция в рамките на производствения процес, поради което е налице законоустановено право на възстановяване на платения акциз. Претендират се направените разноски по производството на делото.

Ответникът – директорът на Агенция “Митници”, чрез процесуалния си представител по пълномощие юрисконсулт Д. Е., оспорва жалбата като неоснователна. Излага съображения за законосъобразност на решението. Поддържа тезата, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 22, ал. 3, т. 2 от ЗАДС, а не тази на чл. 22, ал. 4, т. 4 от ЗАДС, и доколкото в искането по образец като основание е посочена разпоредбата на чл. 22, ал. 4, т. 4 от ЗАДС, административният орган е компетентен единствено да прецени дължи ли се възстановяване на акциз на посоченото правно основание или не. Сочи и че възстановяването на акциз на основание чл. 22, ал. 4, т. 4 от ЗАДС се извършва при условията на чл. 9, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за акцизите и данъчните складове (ППЗАДС) и “Б.Д.” АД, като производител на лекарства, не попада сред посочените в тази разпоредба субекти. Претендира възнаграждение за юрисконсулт.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна:

“Б.Д.” АД е подало на основание чл. 22, ал. 4, т. 4 от ЗАДС до Митница Югозападна искане с вх. №32-249937/29.08.2018 г. за възстановяване на акциз в размер на 77443,02 лева, платен за етиловия алкохол, използван за почистване на производствено оборудване в Интегрирана производствена мощност за периода от 01.01.2017 г. до 19.07.2018 г., в съответствие с вътрешни Стандартни оперативни процедури съгласно Наредба №15/17.04.2009 г. за условията за издаване на разрешение за производство/внос и принципите и изискванията за добра производствена практика на всички видове лекарствени продукти, на лекарствени продукти за клинично изпитване и на активни вещества. Към искането са приложени документи по чл. 9, ал. 6 от ППЗАДС – фактурите за закупения етилов алкохол, разрешение за производство на лекарствени продукти №BG/MIA-0052/31.07.2018 г., лиценз за производство на ветеринарномедицински продукти №05/17.10.2007 г., удостоверение за регистрация на обект за производство на храни от неживотински произход №365/23.06.2011 г., справка-извлечение от счетоводна сметка от гр. 60 и първични счетоводни документи, удостоверяващи разхода на етилов алкохол по приложените фактури за периода от 01.01.2017 г. 19.07.2018 г., дневници за отразяване разхода на етилов алкохол по приложените фактури за периода от 01.01.2017 г. 19.07.2018 г, и обяснителна записка относно процеса на използване на етилов алкохол. При извършената проверка от митнически служители е установено, че количеството на използвания етилов алкохол по приложените към искането фактури е 70,40274 хектолитра чист алкохол 100% vol, като съгласно акцизната ставка по чл. 31, ал. 1, т. 5 от ЗАДС (1100.00 лева за 1 хектолитър чист алкохол) размерът на акциза е 77443,02 лева и същият е заплатен. С Решение №BG005700-ИВ-22-4-42-РВ14/11.09.2018 г. началникът на Митница Югозападна е отказал да възстанови поискания акциз изцяло, като е приел, че в случая е неприложима разпоредбата на чл. 22, ал. 4, т. 4 от ЗАДС. Актът е обжалван по административен ред и е потвърден с Решение №Р-611/27.11.2018 г., издадено от директора на Агенция “Митници”.

По делото е назначена съдебно-техническа експертиза, в заключението по която, неоспорено от страните, е посочено, че производството на лекарствени средства като производствен процес в “Б.Д.” АД включва измиване, почистване/дезинфекция на производствено оборудване в Интегрирана производствена мощност със 70% етилов алкохол, с цел избягване на замърсяване и кръстосано замърсяване. Същото се извършва по утвърдени от дружеството Стандартни оперативни процедури (SOР 04350 “Приготвяне на  работни разтвори за почистващи препарати”, SOР 03373 “Работа с разтворители в дирекция “Производство”, SOР 04012 “Почистване на вихрослойна сушилня Aeromatik - fielder за предотвратяване на кръстосано замърсяване” и SOР 08047 (СОП-Д-0779) “Разходна норма на етилов алкохол за почистване на производствено оборудване в Интегрирана производствена мощност”. При измиване, почистване/дезинфекция със 70% етилов алкохол се изчаква до неговото пълно изпаряване от производственото оборудване. С оглед спецификата на дейностите в различните производствени звена за всяка от операциите с използване на етилов алкохол е допуснат диапазон в разходния норматив. Това е обосновано от необходимостта някои от дейностите да се повтарят многократно или да включват по-висока концентрация на етилов алкохол. Крайните продукти на производствения процес – лекарствата, не съдържат етилов алкохол. За периода от 01.01.2017 г. до 19.07.2018 г. са използвани 70,40274 хектолитра 100%, т.е. 73, 33619 хектолитра 96% етилов алкохол за извършването на 387 основни и междинни операции по измиване, почистване/дезинфекция на производствени помещения и производствено оборудване в Интегрирана производствена мощност. Те са отразени в дневници за размерване на разтворители и дневници за разход на разтворители в дирекция “Производство”. От справка в дневниците за периода от 01.01.2017 г. до 19.07.2018 г. вещото лице е установило, че разходът на вложения чист 100% етилов алкохол възлиза на общо количество от 70,40274 хектолитра и за него е начислен акциз в размер на 77443,02 лева.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима. Подадена е в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК срещу акт, който подлежи на оспорване по съдебен ред и от лице с правен интерес от оспорването.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

При служебната проверка по чл. 160, ал. 2 от ДОПК съдът констатира, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Същият обаче е издаден в противоречие с материалния закон. Основанието за възстановяване на платен акциз за използван в производството на лекарства етилов алкохол е разпоредбата на чл. 22, ал. 4, т. 4 от ЗАДС, в какъвто смисъл е направеното от “Б.Д.” АД искане, а не чл. 22, ал. 3, т. 2 от закона. Разпоредбата на чл. 22, ал. 4, т. 4 от ЗАДС предвижда, че се възстановява платеният акциз за алкохола и алкохолните напитки, когато те са използвани в производствен процес, при условие че крайният продукт не съдържа алкохол, а разпоредбата на чл. 22, ал. 3, т. 2 от ЗАДС – че се възстановява платеният акциз за алкохола и алкохолните напитки, вложени в производството на лекарствени продукти по смисъла на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина и ветеринарномедицински продукти по смисъла на Закона за ветеринарномедицинската дейност. Разликата в двете разпоредби е съществена, тъй като в първия случай се влага етилов алкохол в крайния произведен продукт, а във втория случай се използва етилов алкохол в хода на производствения процес, което неминуемо включва и измиване, почистване/дезинфекция. От събраните по делото доказателства, в т. ч. заключението по съдебно-техническата експертиза, по несъмнен начин се установява, че етиловият алкохол, за който е платен акциз за процесния период – от 01.01.2017 г. до 19.07.2018 г.,  е използван за измиване и почистване/дезинфекция на производствено оборудване в Интегрирана производствена мощност, което е задължителна и неразделна част от технологията на производствения процес на лекарствени средства. Тези дейности са описани подробно в утвърдени от дружеството Стандартни оперативни процедури (SOР 04350 “Приготвяне на  работни разтвори за почистващи препарати”, SOР 03373 “Работа с разтворители в дирекция “Производство”, SOР 04012 “Почистване на вихрослойна сушилня Aeromatik - fielder за предотвратяване на кръстосано замърсяване” и SOР 08047 (СОП-Д-0779) “Разходна норма на етилов алкохол за почистване на производствено оборудване в Интегрирана производствена мощност”, като употребеното количество етилов алкохол е документирано по надлежния ред. Безспорно е установено, че това количество не е вложено в крайните продукти. В случая е неотносима разпоредбата на чл. 22, ал. 7 от ЗАДС, която предвижда, че за целите на чл. 24, ал. 4, т. 4 от ЗАДС не се смята за използван в производствения процес алкохол, използван като средство за почистване. С Решение по дело С-306/14 г. на СЕС по повод отправеното преюдициално запитване от Върховния административен съд по адм. дело №13340/2013 г. по описа същия е прието, че чл. 27, §1, б. “г” от Директива 92/83 трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в тази разпоредба задължение за освобождаване от акциз се прилага за етиловия алкохол, използван за почистване и/или дезинфекция на оборудване и помещения, служещи за производството на лекарства.

Неоснователно е твърдението на ответника, че прилагането на чл. 22, ал. 4, т. 4 от ЗАДС налага възстановяването на акциз при спазване условията на чл. 9, ал. 1 от ППЗАДС, който е относим само за лечебни заведения по смисъла на Закона за лечебните заведения, аптеки по смисъла на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, институти за научни изследвания и лаборатории, и не може да бъде приложен по отношение на “Б.Д.” АД. Относимата разпоредба в случая е тази на чл. 9, ал. 2 от ППЗДАС, съгласно която възстановяването на акциз по чл. 22, ал. 4, т. 4 от ЗАДС се прилага и за производители, които използват в производствения процес алкохол и алкохолни напитки с платен акциз, при условие че крайният продукт не съдържа алкохол (вж. в т. см. и Решение №801/21.01.2019 г. на ВАС по адм. д. №8898/2018 г., VIII о. и Решение №6428/16.05.2018 г. на ВАС по адм. д. №3180/2018 г., II о.).

Констатираната материална незаконосъобразност на оспорения акт налага неговата отмяна. В съответствие с чл. 160, ал. 3 от ДОПК преписката следва да бъде върната на директора на Териториална дирекция Югозападна при Агенция “Митници” (Териториална дирекция Югозападна е създадена е на 07.01.2019 г. и обхваща териториите на закритите митници Югозападна, Столична и Аерогара София) за ново произнасяне по искането на “Б.Д.” АД с вх. №32-249937/29.08.2018 г., при съобразяване с изложените по-горе задължителни указания по тълкуването и прилагането на ЗАДС и ППЗАДС.

С оглед изхода от спора и на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК Агенция “Митници” следва да бъде осъдена да заплати на “Б.Д.” АД направените от последното разноски по производството на делото в размер на 1278,99 лева, в това число: 50,00 лева – за държавна такса, и 1228,99 лева – за възнаграждение на вещото лице.

Воден от гореизложеното, съдът

 

                                                                Р   Е   Ш   И:

 

           ОТМЕНЯ Решение за отказ за възстановяване на акциз №BG005700-ИВ-22-4-42-РВ14/11.09.2018 г. на началника на Митница Югозападна, потвърдено с Решение №Р-611/27.11.2018 г. на директора на Агенция “Митници”, с което на “Б.Д.” АД, с ЕИК *********, е отказано възстановяване на акциз в размер на 77443,02 лева по искане с вх. №32-249937/29.08.2018 г.

ВРЪЩА преписката на директора на Териториална дирекция Югозападна при Агенция “Митници” за ново произнасяне по искането на “Б.Д.” АД с вх. №32-249937/29.08.2018 г., при съобразяване с указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

ОСЪЖДА Агенция “Митници” да заплати на “Б.Д.” АД, с ЕИК *********, сумата в размер на 1278,99 лв. (хиляда двеста седемдесет и осем лева и деветдесет и девет стотинки) – разноски по делото.

Решението може да се обжалва от страните с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.

 

 

 

 

                                                                                СЪДИЯ: