Р Е Ш Е Н И Е
№ 261026 29.07.2021г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд ХVI граждански състав
на двадесет и първи юни две хиляди двадесет и първа година
в публично заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ
ПЕТРОВА
при участието на
секретаря Елена Христова
като разгледа
докладваното от съдията Петрова
гражданско дело № 6383 по
описа на БРС за 2020 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба от „МАГИС – МГ“ ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Малко Търново, п.к. 8162, ул. Янко
Карагяуров, № 14, вх. 1, ет. 2, ап. 7, представлявано от Г.Н.Г. против М.Д.Щ.,
ЕГН **********, с адрес: ***, с която е предявен иск за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сумата от 8087 евро, явяваща се престирана на отпаднало
основание по сключен между страните договор за съвместна дейност от 25.07.2014
г., впоследствие развален, ведно със законната лихва върху главницата, считано
завеждане на иска до окончателното изплащане на сумата. Претендират се
разноски. Ангажират се доказателства.
Твърденията
са, че на 25.07.2014 г. ищецът е предоставил на ответницата сумата от 8087 евро
по договор за съвместна търговска дейност между страните и за изграждане на
склад, за което бил издаден и запис на заповед от 25.07.2014г. с падеж
12.08.2020г. Поради неизпълнение на поетите от ответницата задължения се търси
сумата на отпаднало основание.
БРС е
сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 55,
ал.1, предл.3 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
В
законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответника, с който се
оспорват претенциите. Оспорва представения запис на заповед като нищожен с
подробни съображения. Оспорва наличието на договорни отношения с ищцовото
дружество и получаването на процесната сума. Оспорва истинността на
представения запис на заповед като твърди, че подписът не е положен от нея.
Оспорва същият да й е предявен на 12.08.2020г. и подписа положен до датата на
предявяване. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид
разпоредбите на закона, събраните по делото доказателства и становищата на
страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото е представен запис на
заповед, издаден на 25.07.2014г., с който ответницата безусловно се задължава да плати
на ищцовото дружество сумата от 8087 евро. В записа е посочено, че сумата е
платима на предявяване, както и че сумата е платима на 12.08.2020 г. В записа
на заповед падежът следва да бъде посочен ясно и по начин, който не буди
съмнение. Падежът в процесния запис на заповед не е определен по предвидения в
чл. 486 от ТЗ начин и е нищожен на основание чл. 486, ал. 2 от ТЗ. Така в
Решение № 201 от 2.08.2018 г. на ВКС по т. д. № 1703/2017 г., I т. о., ТК, в
което е прието, че при едновременно посочване в ценната книга на два падежа -
платим на предявяване и на конкретна дата на падеж, е налице нередовен запис на
заповед, който не поражда действие.
Установява
се от неоспореното заключение на вещото лице, че двата подписа на процесния
запис на заповед са положени от ответницата Щ.. Въпреки това обаче
съществуването на каузално правоотношение между страните, по повод на което да
е бил издаден нищожният запис на заповед, и въз основа на което каузално
правоотношение се претендира исковата сума, не се доказа по категоричен начин.
Изискванията
на чл. 535 ТЗ към формата и съдържанието на записа на заповед изключват
възможността той да служи като доказателство за предхождащи или съпътстващи
издаването му каузални правоотношения между издателя и поемателя. Редовният от
външна страна запис на заповед не може да изпълни и ролята на разписка по чл.
77, ал. 1 ЗЗД, удостоверяваща предаване на отразената в текста му парична сума,
тъй като по дефиниция от чл. 535, т. 2 ТЗ той материализира само безусловното
обещание на издателя за плащане, не и негово удостоверително изявление, че е
получил пари от поемателя. Доказването на каузално правоотношение или на
предаване на парични средства посредством записа на заповед е мислимо и
възможно единствено в хипотезата, когато освен реквизитите по чл. 535 ТЗ,
менителничният ефект съдържа и други вписвания, отнасящи се до каузални
правоотношения между издателя и поемателя и/или до извършена помежду им размяна
на пари (така в Решение № 88 от 27.05.2013 г. на ВКС по т. д. № 374/2012 г., II
т. о., ТК).
В процесния
случай такива изявления относно каузално правоотношение липсват в записа на
заповед, поради което и същият не може да се приеме за разписка за получаването
на процесната сума. Съгласно разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 3 от ГПК
свидетелските показания са недопустими за доказването на договори на стойност
над 5 000 лева, предвид което наличието на договорно правоотношение между
страните не се доказа. Задължението не се установява и от представените по
делото финансови отчети, тъй като в тях липсва информация за задълженото лице и
основанието. При това положение ищецът, на когото съдът изрично е указал доказателствената
тежест, не доказа при условията на пълно и главно доказване съществуването на
валидно правоотношение между страните, а именно: договор за съвместна дейност,
по силата на който на ответницата е предадена сумата от 8087 евро, който
договор да е валидно развален от ищеца поради неизпълнение. Предвид това
претенцията за реституция на даденото по развален договор следва да се отхвърли
изцяло като неоснователна.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва
да се осъди да заплати на ответника разноски
в размер на 220 лева за възнаграждение на вещото лице. Разноски за адвокатско
възнаграждение не се дължат, тъй като липсват доказателства за реално заплатено
такова.
Мотивиран от горното, Бургаският
районен съд
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
исковете с правно основание 55, ал.1, предл.3 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД на „МАГИС
– МГ“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Малко
Търново, п.к. 8162, ул. Янко Карагяуров, № 14, вх. 1, ет. 2, ап. 7 за осъждане
на ответника М.Д.Щ., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на ищеца сумата
от 8087 евро /осем хиляди осемдесет и седем евро/, явяваща се престирана на
отпаднало основание по сключен между страните договор за съвместна дейност от
25.07.2014 г., впоследствие развален, ведно със законната лихва върху
главницата, считано завеждане на иска до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „МАГИС – МГ“ ЕООД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Малко Търново, п.к. 8162,
ул. Янко Карагяуров, № 14, вх. 1, ет. 2, ап. 7
да заплати на М.Д.Щ., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 220 лева
/двеста и двадесет лева/ разноски в производството.
Решението
подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала: НД