РЕШЕНИЕ
№ 106
гр. гр. Хасково, 21.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА З. ЖИСОВА
при участието на секретаря Михаела Кр. Стойчева
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА З. ЖИСОВА Гражданско дело №
20225640101485 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на „Юробанк България” АД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Витоша“, ул.
„Околовръстен път“ № 260, против С. А. А., ЕГН **********, с адрес: гр.Х., ж.к.“********“
№ **, вх.*, ет.*, ап.**, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 422, вр. чл.415 ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл.121 и сл. ЗЗД. За претендираните суми е издадена заповед № 1460 от
15.10.2019 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и
изпълнителен лист по ч.гр.д. № 3051 по описа за 2019 г. на Районен съд – Хасково.
Ищецът твърди, че на 11.10.2019 г. било подадено заявление за издаване на Заповед
за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК от Банка Пиреос Бъгария АД, с правоприемник
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, в Районен съд Хасково срещу солидарните длъжници „Реал-
С. Касабова" ЕООД ЕИК *********, С. А. А. ЕГН **********, К. Х. С. ЕГН **********,
ЕТ „Реал С. А." ЕИК *********, „Реал 3- 66" ЕООД ЕИК *********, „Реал 4-66" ЕООД
ЕИК *********. Въз основа на заявлението била издадена от РС Хасково Заповед за
изпълнение № 1460/15.10.2019г. по ч.гр.д. 3051/2019 по описа на съда, с която длъжниците
били осъдени солидарно да заплатят на заявителя, съгласно извлечение от счетоводните
книги на банката към 11.10.2019г., сумите както следва: 24 000 лева - непогасена и
изискуема главница по Договор за револвиращ кредит № 332/2018г. от 17.04.2018г.; 1594,94
лева - изискуема и непогасена наказателна лихва за периода 30.04.2019г. до 10.10.2019г.,
съгласно чл. 7 ал. 1 от Договор за револвиращ кредит № 332/2018г. от 17.04.2018г., ведно
1
със законната лихва върху главницата, считано от 11.10.2019г. до окончателното изплащане.
В полза на банката били присъдени общо и 561,90 лева разноски в заповедното
производство. Въз основа на заповедта за изпълнение бил издаден и изпълнителен лист от
16.10.2019 г. Срещу солидарните длъжници било образувано изпълнително дело 858/2019г.
по описа на ЧСИ С. П. peг. № 874, в рамките на което, на осн. 418 ал. 5 от ГПК, съдебният
изпълнител извършил процедура по връчване на издадената заповед и изпълнителен лист.
Книжата били връчени на длъжника С. А. по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, поради което
заповедният съд дал указания на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД да предяви иск по реда на
чл. 422 от ГПК.
Изложено е в исковата молба, че на 17.04.2018г. между „БАНКА ПИРЕОС
БЪЛГАРИЯ" АД, (с правоприемник „Юробанк България" АД), ЕИК ********* -
кредитодател и „Реал-С. Касабова" ЕООД - кредитополучател, както и С. А. А., К. Х. С., ЕТ
„Реал С. А.", „Реал 3-66" ЕООД, „Реал 4-66" ЕООД - солидарни длъжници, бил сключен
Договор за револвиращ кредит № 332/2018г. от 17.04.2018г. По силата на цитирания
договор, банката предоставила на кредитополучателя кредит в размер на 24 000 лева.,
съгласно чл. 1 от Договора. Кредитът бил отпуснат целево - за рефинансиране на остатък от
друг кредит отпуснат от „Уникредит Булбанк“ АД в размер на 18 000 лева, както и за
оборотни средства на кредитополучателя, съгласно чл. 2 от Договора. Уговорената между
страните годишна лихва била определена като сбор от тримесечния СОФИБОР и надбавка
6,5 %. /чл. 5 от Договора/. Съгласно чл. 6 от Договора крайният срок за изплащане на всички
задължения по кредита бил дванадесет месеца от датата на подписване на договора за
кредит, но не по-късно от 30.04.2019г.
Посочено е от ищеца, че след подписване на Договора, длъжниците изпаднали в
забава, като не погасили своето задължение към кредитора. Съгласно чл. 7 от Договора и
предвид неизпълнението, кредиторът олихвявал просрочената главница с наказателна лихва
/неустойка/ в размер на договорения лихвен процент в чл. 5 от Договора плюс надбавка
10%. Длъжниците не предприели действия по доброволно уреждане на отношенията и
заплащане на изцяло падежиралите суми, представляващи 24 000 лева - непогасена и
изискуема главница по Договор за револвиращ кредит № 332/2018г. от 17.04.2018г., както и
изискуема и непогасена наказателна лихва за периода 30.04.2019г. до 10.10.2019г.
С оглед на изложените съображения и дадените указания от Районен съд Хасково, за
ищеца възниквал правен интерес да предяви иск за установяване задължението на
ответнцата С. А. - солидарен длъжник.
С тези мотиви се иска от съда да постанови решение, с което да бъде признато по
отношение на ответницата в качеството й на солидарен длъжник съществуването на вземане
в размер на 24 000 лева - непогасена и изискуема главница по Договор за револвиращ
кредит № 332/2018г. от 17.04.2018г.; 1594,94 лева - изискуема и непогасена наказателна
лихва за периода 30.04.2019г. до 10.10.2019г., съгласно чл. 7 ал. 1 от Договор за револвиращ
кредит № 332/2018г. от 17.04.2018г. и за които суми е издадена Заповед за изпълнение №
1460/15.10.2019г. по ч.гр.д. 3051/2019 по описа на РС Хасково.
2
Претендират се направените по делото съдебни разноски.
Ответникът С. А., призована при условията на чл.47 ал.6, вр. ал.5 от ГПК, не
представя отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК в законоустановения едномесечен
срок. Такъв отговор представя назначения й на същото основание особен представител, в
указания му срок. Счита исковата молба за нередовна, а предявените искове за
неоснователни, както по основание, така и по размер.
Посочва се в отговора, че съгласно чл.19, ал.1 от процесния договор за кредит целият
кредит става предсрочно изискуем при неплащане на падежа на която и да е дължима сума
от същия договор. Независимо, че в исковата молба ищецът не се позовавал на настъпила
предсрочна изискуемост по цитирания договор за кредит, по своята същност предявеният
иск се основавал точно на това обстоятелство, което било от особено съществено значение
за правния спор. Съгласно чл.60, ал.2 Закон за кредитните институции банката можела да са
поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.418 ГПК, когато
„кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем" поради неплащане на една или повече
вноски, т.е. вземането на кредитора ставало изискуемо след като кредиторът е упражнил
правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявил на длъжника предсрочната
му изискуемост /т.18 от TP № 4/2013г на ВКС/. Предсрочната изискуемост имала действие
от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този
момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. Съгласно цитираната
т.18 от TP, правото на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем следвало да е
упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. В
процесния случай липсвало каквито и да било данни както за наличие на волеизявлението
на кредитора за настъпване на предсрочната изискуемост на кредита, така и за връчване на
уведомително писмо, покана, съобщение или друг документ, от които да било видно, че до
знанието на ответника е стигнало това волеизявление. Нещо повече, от предявения иск дори
не ставала ясна датата, на която била настъпила предсрочната изискуемост. Едва на
10.08.2021 г. било направено първото посещение на адрес на ответника в опит да бъде
връчена поканата за доброволно изпълнение с останалите документи от ЧСИ С. П.. Ето защо
ответницата счита, че не била уведомена надлежно за упражненото от кредитора право да
направи кредитът предсрочно изискуем. Това обстоятелство не можело да бъде игнорирано
дори и „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ" АД /респ.нейният правоприемник/ да не била
предприела действия по обявяване на предсрочната изискуемост на процесния кредит.
По изложените съображения ответницата счита, че процесиите вземания за главница,
договорна /възнаградителна/ лихва и законна лихва за забава не били възникнали на
предявеното от ищеца основание - предсрочна изискуемост на вземанията, което правело
изцяло неоснователни всички претенции.
Алтернативно се твърди, че същите не били изискуеми в заявения в исковата молба
размер.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност,
3
както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК,
приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 3051 по описа на РС Хасково за 2019 г. в полза на
„Банка Пиреос България“ АД, чийто универсален правоприемник е ищеца е издадена
Заповед № 1460 от 15.10.2019 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК срещу солидарните длъжници „Реал-С. Касабова" ЕООД ЕИК
*********, С. А. А. ЕГН **********, К. Х. С. ЕГН **********, ЕТ „Реал С. А." ЕИК
*********, „Реал 3- 66" ЕООД ЕИК *********, „Реал 4-66" ЕООД ЕИК ********* за
следните суми: 24 000 лева - главница; 1594,94 лева - наказателна лихва по чл.7, ал.1 от
Договор за револвиращ кредит № 332/2018г. от 17.04.2018г. за периода от 30.04.2019г. до
10.10.2019г. вкл., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението - 11.10.2019г. до окончателното изплащане, както и направените
по делото разноски в размер на 511,90 лв. – държавна такса и 50 лв. – юрисконсултско
възнаграждение. Тъй като заповедта за изпълнение е връчена при условията на чл. 47, ал. 5
ГПК на длъжника С. А. А., на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, ищецът е предявил иск по
реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване на вземането си в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК.
Липсва спор по делото, а и от представения Договор за револвиращ кредит №
332/2018 г. се установява, че на 17.04.2018 г., че "Банка Пиреос България" АД, чийто
универсален правоприемник е ищецът "Юробанк България" АД, се е задължила да отпусне
на кредитополучателя „Реал – С. Касабова“ ЕООД кредит в размер до 24 000 лв. В чл.2 от
договора е посочено, че кредитът се отпуска целево - за рефинансиране на остатък по кредит
„Уникредит Булбанк“ АД в размер на 18 000 лева, както и за оборотни средства на
кредитополучателя. Уговорената годишна лихва е определена като сбор от тримесечния
СОФИБОР и надбавка 6,5 %. /чл. 5 от Договора/. Съгласно чл. 6 от Договора крайният срок
за изплащане на всички задължения по кредита е дванадесет месеца от датата на подписване
на договора за кредит, но не по-късно от 30.04.2019г. Съгласно чл. 7 от Договора, Банката
олихвява просрочената главница с наказателна лихва /неустойка/ в размер на договорения
лихвен процент плюс надбавка 10%. Чл. 19 от Договора урежда условията за предсрочна
изискуемост, а съгласно чл.20, при настъпване на основание за предсрочна изискуемост,
банката има право да го прекрати. Съдлъжници по договора за кредит са освен ответницата
като физическо лице, още и К. Х. С., ЕТ „Реал С. А.", „Реал 3- 66" ЕООД и „Реал 4-66"
ЕООД.
По делото са представени и Общи условия на Банка Пиреос България АД, както и
Съгласие за директен дебит към договор за кредит № 332/2018 г.
За цялостното изясняване на делото от фактическа страна съдът назначи и изслуша
заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което възприема като компетентно и
обективно изготвено. От него се изяснява, че съгласно условията на Договора същият
представлява револвираща кредитна линия с краен срок, фиксиран в Договора - 30.04.2019г.
Принципа на револвиращата кредитна линия е да осигурява свободни оборотни средства,
които са в свободен режим на усвояване и погасяване през време на действие на договора.
4
Няма договорен план за плащане на главница, а лихва се начислява върху усвоеният и
непогасен размер на главница за конкретния месец. При анализа на процесното кредитно
задължения, експертизата е констатирала, че револвиращата кредитна линия не е използвана
рационално. Кредитният лимит е бил усвоен изцяло още в началото на срока на договора, на
27.04.2018 г. и няма регистрирано никакво плащане по главницата, която в последствие
евентуално да бъде усвоена отново. През периода на срока на действие на договора до
10.10.2019 г. били внасяни редовно вноски за възнаградителна/договорна лихва върху
усвоеният размер на кредита. Според вещото лице договорът за кредит изпадал в
нередовност след 30.04.2019 г., считано от 30.05.2019 г., от която дата и банката започнала
да начислява наказателна лихва за просрочената главница. Вещото лице е изчислило, че към
10.10.2019 г. размерът на непогасената главница възлиза на 24 000 лв.; размерът на общата
сума на начислените и непогасени при кредитора лихви общо на 1594,94 лв., в това число
1466,77 лв. наказателни лихви за период до 10.10.2019 г. вкл. и 128,17 лв. просрочени
договорни лихви до същата дата.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединение искове с правно
основание чл. 422, вр. чл.415 ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 92, ал.
1 ЗЗД и чл.121 и сл. ЗЗД., които са процесуално допустими, доколкото изхождат от заявител
по образувано заповедно производство срещу длъжника в едномесечния срок от
уведомяването му за връчването на издадената заповед за изпълнение относно процесните
вземания при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.
Разгледани по същество, първият от тях се явява изцяло основателен, а вторият –
частично основателен, като съображенията за това са следните:
За успешното провеждане на предявените искове ищецът следва да установи
съществуването на соченото от него договорно отношение по повод договора за банков
кредит, неговото съдържание, правата и задълженията на страните по него, в това число че е
изпълнил задълженията си по договора като е предоставил посочената сума, условията на
кредита, в т.ч. уговорената солидарна отговорност на ответника и кредитополучателя,
уговорените лихви, падеж на задължението на ответника, основанието и размера на
начислената неустойка.
Както бе посочено вече, липсва спор по делото, че на 17.04.2018 г. е сключен
Договор за револвиращ кредит № 332/2018 между „Банка Пиреос България“ АД и „Реал – С.
Касабова“ ЕООД, който договор ответницата и още 4 лица са подписали като солидарни
длъжници – като обезпечение. Автентичността на изявленията не са оспорени в случая, а
при справка в общодостъпния търговски регистър се установява, че банката-ищец е
правоприемник (вследствие на извършено вливане) на „Банка Пиреос България“ АД, което
обосновава и активната й процесуална легитимация в настоящия процес. С оглед
разпоредбата на чл. 430, ал. 2 ТЗ е поето задължение предоставената в заем сума да бъде
върната заедно с уговорената възнаградителна лихва. Поради това съдът намира, че е налице
5
валидно сключен договор за кредит, съгласно който за ответницата в качеството й на
солидарен длъжник по смисъла на чл. 122, ал. 1 ЗЗД е възникнало задължение да върне на
кредитора главницата ведно с уговорената възнаградителна лихва. Тук само за пълнота
следва да се посочи, че солидарната отговорност е възникнала на основание чл.13.1 от
договора, предвиждащ, че за обезпечение на вземанията на банката се предоставя
обезпечение под формата на поемане на задължения за солидарна задълженост при
условията на договора за кредит и чл.122 – 127 ЗЗД.
От кредитираното заключение на назначената ССчЕ и от представените съгласие за
директен дебит се установи, че кредитният лимит е бил усвоен изцяло още в началото на
срока на договора, на 27.04.2018 г., както и че през периода на срока на действие на
договора до 10.10.2019 г. били внасяни редовно вноски за възнаградителна/договорна лихва
върху усвоеният размер на кредита, но не и за главница.
На основание чл.7.1 от процесния договор за кредит и считано от 30.05.2019 г. е
начислявана и неустойка, чийто размер съобразно експертизата възлиза на 1466,77 лв.
Основният според въпрос по делото касае твърденията на особения представител на
ответницата, че доколкото същата не била уведомена надлежно за упражненото от
кредитора право да направи кредитът предсрочно изискуем, то и не дължала търсените
суми. Обосновава тезата си с чл.19, ал.1 от процесния договор, а именно че целият кредит
става предсрочно изискуем при неплащане на падежа на която и да е дължима сума от
същия. Настоящият съдебен състав намира това възражение за изцяло неоснователно,
доколкото и както бе посочено вече, съгласно чл. 6 от договора крайният срок за изплащане
на всички задължения по кредита е определен по съгласие на страните на дванадесет
месеца, считано от датата на подписване на договора за кредит, но не по-късно от
30.04.2019г., тоест фиксиран е краен срок за изпълнение на задълженията. Освен това, от
характера на самото съглашение следва, че в случая няма договорен план за плащане на
главница, тоест по време на действие на договора до посочената крайна дата вноски за
главница не се дължат, а лихва се начислява върху усвоеният и непогасен размер на
главница за конкретния месец. От заключението на назначената по делото ССчЕ се
установява, че договорната/възнаградителна лихва е погасявана от страна на длъжника по
време на действие на договора, вкл. и последно на датата 22.05.2022 г. Следователно, не
може да се приеме, че до 30.04.2019 г. – фиксирания краен срок на договора, са били налице
основания за обявяването на кредита за предсрочно изискуем, респ. да се обсъждат
последиците от това и да се установява в действителност дали ищецът е упражнил надлежно
правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем и била ли е ответницата уведомена за
това.
По гореизложените съображения, следва да се приеме, че ответницата дължи на
ищеца вземания за непогасена по договора главница, както и за уговорена неустойка.
Относно претендиранияте им размери обаче, следва да се съобрази неоспореното
заключение на изготвената съдебно-счетоводна експертиза. От него става ясно, че
непогасените при кредитора вземания са както следва: за главница – 24 000 лева, за
6
наказателни лихви - 1466,77 лева, и за договорни лихви - 128,17 лева.
С оглед диспозитивното начало в процеса и в контекста на чл. 6, ал.2 ГПК, доколкото
ищецът не е претендирал договорни лихви, то такива е недопустимо да му бъдат присъдени
в настоящото производство. Същевременно няма и направено от негова страна изменение
(чл. 214 ГПК) на размера на иска му относно наказателните лихви. С оглед това искът,
касаещ неустойката, следва да бъде отхвърлен за разликата над 1466,77 лева – до пълния
претендиран размер от 1594,94 лева.
Следва съобразно петитума на исковата молба да се уважи и искането за законна
лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. №
3051 по описа за 2019 г. на РС Хасково – 11.10.2019 г., до окончателното й изплащане.
В обобщение, настоящият съдебен състав приема, че съществуват задълженията на
ответницата, произтичащи от сключения договор за кредит като следва да бъде постановено
решение, с което да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца солидарно
с „Реал-С. Касабова" ЕООД ЕИК *********, К. Х. С. ЕГН **********, ЕТ „Реал С. А." ЕИК
*********, „Реал 3- 66" ЕООД ЕИК *********, „Реал 4-66" ЕООД ЕИК ********* следните
суми: 24 000 лева - главница по Договор за револвиращ кредит № 332/2018г. от 17.04.2018г.;
1466,77 - наказателна лихва за периода от 30.04.2019г. до 10.10.2019г. по чл.7, ал.1 от
Договор за револвиращ кредит № 332/2018г. от 17.04.2018г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. №
3051 по описа за 2019 г. на РС Хасково – 11.10.2019 г. до окончателното й изплащане, за
които суми е издадена Заповед № 1460 от 15.10.2019 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 3051 по описа за 2019 г. на
РС Хасково, като искът за неустойка до пълния му претендиран размер от 1594,94 лв. следва
да бъде отхвърлен като неоснователен.
Съгласно т. 12 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г.
на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда специалния установителен иск, предявен по реда
на чл. 422, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство. В хода на заповедното производство ищецът е направил
разноски в общ размер на 561,90 лв. за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. В
исковото производство е заплатил държавна такса в размер на 511.90 лв., 1297.00 лв.
депозит за особен представител на ответника и възнаграждение за вещо лице в размер на
400 лв.
С оглед уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца
следва да се присъдят сторените в заповедното производство разноски в размер на 559.09
лв., както и тези, направени в хода на настоящото производство, които възлизат на 2197.84
лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
7
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, вр. чл.415 ГПК, вр. чл. 430, ал.
1 и ал. 2 ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл.121 и сл. ЗЗД, по отношение на С. А.
А., ЕГН **********, с адрес: гр.Хасково, ж.к.“********“ № 24, вх.Г, ет.7, ап.84, че дължи на
„Юробанк България” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
район „Витоша“, ул. „Околовръстен път“ № 260, солидарно с „Реал-С. Касабова" ЕООД
ЕИК *********, К. Х. С. ЕГН **********, ЕТ „Реал С. А." ЕИК *********, „Реал 3- 66"
ЕООД ЕИК ********* и „Реал 4-66" ЕООД ЕИК ********* следните суми: 24 000 лева -
главница по Договор за револвиращ кредит № 332/2018г. от 17.04.2018г.; 1466,77 -
наказателна лихва за периода от 30.04.2019г. до 10.10.2019г. по чл.7, ал.1 от Договор за
револвиращ кредит № 332/2018г. от 17.04.2018г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 3051
по описа за 2019 г. на РС Хасково – 11.10.2019 г. до окончателното й изплащане, за които
суми е издадена Заповед № 1460 от 15.10.2019 г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 3051 по описа за 2019 г. на РС Хасково,
като иска за неустойка за разликата над присъдения размер от 1466,77 лева до пълния
претендиран размер от 1594,94 лева, ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА С. А. А., ЕГН **********, с адрес: гр.Х., ж.к.“********“ № **, вх.*, ет.*,
ап.**, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на „Юробанк България” АД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Витоша“, ул.
„Околовръстен път“ № 260, сумата от общо 2756.93 лв. от които 559.09 лв., представляваща
направени разноски по ч.гр.д. № 3051 по описа за 2019 г. на РС Хасково и 2197.84 лв. –
разноски в исковото производство, съразмерно на уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: З. Б.
8