Определение по дело №22340/2025 на Софийски районен съд

Номер на акта: 27111
Дата: 23 юни 2025 г. (в сила от 23 юни 2025 г.)
Съдия: Зорница Иванова Видолова
Дело: 20251110122340
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 април 2025 г.

Съдържание на акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 27111
гр. София, 23.06.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело
№ 20251110122340 по описа за 2025 година
Производството е образувано по предявени от ищеца **********, ЕГН
**********, с постоянен адрес *********** и с настоящ адрес **********, чрез
***********., член на ****, личен № ***********, със съдебен адрес и адрес за
призоваване ***********, срещу **********, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление *********, представлявано от ************, обективно съединени
установителни искове в условията на евентуалност, за прогласяване нищожността на
Договор за кредит № *********** поради противоречие със закона, а в условията на
евентуалност за прогласяване нищожността на клаузата от Договора за кредит №
**********, предвиждаща заплащането на такса за разглеждане на искането за кредит,
поради противоречие със закона.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.
Следва да се допуснат представените с исковата молба и отговора на исковата
молба писмени документи, доколкото същите са относими към предмета на спора.
С исковата молба ищецът е поискал допускането на съдебно-счетоводна
експертиза, която съдът намира, че не е необходима, тъй като за първия въпрос не са
необходими специални знания, а по другите въпроси се цели установяване на факти,
които не са част от предмета на спорното право.
Съдът намира, че исковата молба е редовна и допустима и на основание чл. 140,
ал. 3 ГПК, делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА представените с исковата молба и отговора на исковата молба
писмени доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ищеца за допускане
на Съдебно-счетоводна експертиза.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 29.09.2025 г. от 09,30 часа, за
1
когато да се призоват страните.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
На основание чл. 140, ал. 2 от ГПК, съдът

ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и
възражения:
Ищецът извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че на
11.03.2024 г. между страните е сключен Договор за кредит № *********** по реда на
*****, при следните условия: сума по кредита – 5 200 лв., период на кредита (месеци)
– 30, фиксиран ГЛП 34 %, обща сума на лихвите за периода – 2587,76 лв., такса за
разглеждане – 1416,80 лв., ГПР 63,22 %, общ размер на всички плащания, извършени
от потребителя за погасяване на кредита и за покриване на пълната стойност на
кредита (лева) – 9204,56 лв. Твърди, че съгласно сключения договор, се е задължил да
погаси кредита на вноски в съответствие с погасителния план – Приложение № 1 към
договора. Сочи, че таксата за разглеждане е била дължима в деня на подписване на
договора, като същата следвало да се възстанови наред с месечните вноски съгласно
погасителния план. За избягване на съмнение страните уговорили, че таксата за
разглеждане е дължима изцяло както при предсрочно погасяване, така и при
предсрочно прекратяване на договора, независимо от причината. Страните се
договорили, че ако клиентът избере плащането на договорно възнаграждение, не е
длъжен да заплати таксата за разглеждане и лихвите. Излага, че процесният договор, е
неразделна част от рамково споразумение № **********. Сочи, че съгласно
погасителния план се е задължил да погаси кредита на 30 бр. равни месечни
анюитетни вноски, всяка в размер на 306,85 лв., в която се включва главница,
възнаградителна лихва и такса. Твърди, че съгласно т.8.4. и 8.5. от рамковото
споразумение „таксата за разглеждане представлява такса, заплащана от клиента на
кредитора за преглед на искането за кредит, за осигуряване на средства по кредита,
сключване на Договор за кредит или изменения на споразумението по т.6.10 от
процедурата. Кредиторът има право да получи таксата и в случай, когато клиентът не
усвои кредита или кредиторът не изплати сумата по кредита в резултат на
предоставена от клиента значителна невярна информация в искането за отпускане на
потребителски кредит или във всякакви други документи, представени на кредитора
/вкл. в предоставени удостоверения/.“ Излага, че към дата на подаване на исковата
молба е заплатил 3 684 лв. по процесния договор, но не разполагал с платежни за
всички извършени плащания. Оспорва договора за кредит като недействителен и в
тази връзка сочи, че не е посочено кои разходи формират ГПР. Посоченото счита, че
поставя потребителя в неравностойно положение и го възпрепятства да разбере
икономическите последици на поетото задължение. Посочването на по-нисък размер
на ГПР от действително приложимия, счита, че представлява нелоялна и
заблуждаваща търговска практика. Аргументира, че в размера на ГПР не е включена
таксата за разглеждане, което счита, че води до неправилно посочен ГПР, а от там и до
липсващ ГПР. Развива подробни съображения в насока, че таксата за разглеждане е
разход по кредита и следва да е включена в ГПР, в който случай обаче твърди, че
размерът на ГПР надвишава допустимия по закон. Друго основание за
недействителност на целия договор сочи, че е непосочването на лихвения процент на
ден, както и на правото на отказ от договора от страна на потребителя. В условията на
евентуалност прави искане за прогласяване недействителността на процесния договор
2
в частта му относно таксата за разглеждане във вр. с т.8.4. от рамково споразумение №
**********. Аргументира, че таксата за разглеждане е свързана с усвояването и
управлението на кредита, поради което оспорва нейната дължимост. Отново сочи, че
таксата следва да се включи в размера на ГПР, в който случай последният надвишавал
максимално допустимия по закон. Моли съда да уважи предявения иск. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
предявените искове се оспорват като неоснователни. Ответникът не оспорва, че между
страните е сключен договор за кредит със соченото от ищеца съдържание. Излага, че
задължението по договора не е изплатено в цялост, като твърди и че таксата за
разглеждане е частично премахната, както и че няма претенции за плащане на
непогасената такса за разглеждане. Твърди, че в договора е посочен фиксиран лихвен
процент. Сочи, че таксата за разглеждане е такса за допълнителна задължителна
услуга, която не е свързана с усвояване или управление на кредита, а с определяна на
персонален кредитен лимит с цел дефиниране за клиента какъв е максималният размер
на кредити, които може да получи от кредитора, както и с цел поддържане на
клиентски профил на мобилното приложение на кредитора, преглед на документи на
клиента, актуализиране на клиентски данни периодично, извършване на допълнителни
справки и др. Твърди, че таксата за разглеждане е разход по кредита, както и че е
включена в размера на ГПР. Оспорва размерът на ГПР да надвишава допустимия по
закон. Оспорва и твърдението на ищеца, че в договора липсва ясна методика за
формирането на ГПР, като отново акцентира, че същият в случая включва ГЛП и
таксата за разглеждане. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира
разноски.
Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните
права и на възраженията на ответника:
Предявени са обективно съединени установителни искове, както следва:
1/ за прогласяване нищожността на Договор за кредит № ********** с правно
основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 22 ЗПК вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 20 ЗПК,
2/ в условията на евентуалност за прогласяване нищожността на клаузата от Договор за
кредит № **********, предвиждаща заплащането на таксата за разглеждане с правно
основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 10а, ал. 2 ЗПК и чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Права и обстоятелства, които се признават и които не се нуждаят от
доказване:
С оглед изявленията на страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК съдът
обявява за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че между
страните е сключен Договор за кредит № ********** със соченото от ищеца
съдържание, в това число и че част от съдържанието на Договора е клауза, която
предвижда заплащане на такса за разглеждане в общ размер на 1416,80 лв. от страна на
кредитополучателя, ищец в настоящото производство, погасима наред с погасителните
вноски по кредита.
В предмета на настоящото дело няма правнорелевантни факти, които да са
общоизвестни или служебно известни на съда по смисъла на чл.155 ГПК, нито факти,
за които да съществуват законови презумпции (чл. 154, ал. 2 ГПК).
Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти:
УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да докаже
сключването на посочения в исковата молба договор за кредит с твърдяното
съдържание, както и обстоятелствата, които счита, че са породили нищожност на
3
същия на твърдените основания, респ. на клаузата, предвиждаща заплащане на такса
за разглеждане в общ размер на 1416,80 лв. на твърдяното основание.
УКАЗВА на ответника, че в негова доказателствена тежест е да докаже, че
процесният договор за кредит е сключен при спазване на нормативните изисквания на
Закона за потребителския кредит, както и че оспорената клауза е индивидуално
уговорена и равноправна.
УКАЗВА на страните, че:
- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си във
връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните
процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им
възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят
това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един
месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се
връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република
България, като същото задължение имат законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен
адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец
от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено
съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение
имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а
съгласно ал. 2 при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат
приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на
юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в
регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият
му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а съгласно ал. 2
ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или
постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото
заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал
разглеждане на делото в негово отсъствие.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца.
УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо
лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален
представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията
на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните
желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или
медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.
ПРЕПИС от настоящото определение, в което е обективиран проектът на
доклада по делото, да се връчи на страните, а на ищеца да се връчи и препис от
отговора на исковата молба.
4
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5