Решение по дело №7520/2018 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 1812
Дата: 12 юли 2019 г. (в сила от 20 август 2019 г.)
Съдия: Ивелина Ленкова Мавродиева
Дело: 20182120107520
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 октомври 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 1812                                             12.07.2019 г.                                                гр. Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Бургаският районен съд                                                 ІІІ-ти граждански състав

На тринадесети юни                                            две хиляди и деветнадесета година

В публично съдебно заседание в състав

 

                                                                                     Председател: Ивелина Мавродиева

при секретаря Кина Киркова   

като разгледа докладваното от съдията Мавродиева

гражданско дело № 7520 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е образувано е по искова молба на И.С.Ш. с ЕГН **********, адрес: ***, действащ чрез пълномощника си адвокат Ш., срещу Етажната собственост на бл. *, вх. *, находящ се в *****, с която се иска отмяна на всички решенията на общото събрание, проведено на 03.09.2018 г., като незаконосъобразни. Моли се и за присъждане на направените по делото разноски.

            Като основание за незаконосъобразността на решенията се сочи, че не е спазена процедурата по свикването и провеждането на общото събрание, както и други нарушения при самото вземане на решенията, които освен това били твърде неясни, като се излагат подробни доводи в тази връзка. Поради това се иска тяхната отмяна.

            Правното основание на иска е чл. 40 от Закона за управление на етажната собственост /ЗУЕС/.

            В срок е постъпил отговор на исковата молба от Етажната собственост, представлявана от управителя П.Г., с който се сочи, че исковата молба не следва да бъде разглеждана, тъй като е депозирана извън предвидения в закона 30-дневен срок. В тази връзка се сочи, че протоколът от събранието, проведено на 03.09.2018 г., бил изготвен на 05.09.2018 г. и на 06.09.2018 г. било поставено съобщение за изготвянето му. Отделно от това се заявява, че ищецът е присъствал на събранието, но отказал да подпише протокола. Същият не бил посочил и електронна поща, на която да му бъдат изпращани съобщения. Също търси присъждане на направените по делото разноски.

            По същество се сочи, че събранието е редовно свикано и проведено, както и че взетите решения са законосъобразни, като са взети с необходимото мнозинство при спазване и на предвидения от закона кворум за това.

             Бургаският районен съд, като взе предвид исковата молба и изложените в нея факти и обстоятелства, становището на ответната страна по нея, събраните по делото доказателства и след като съобрази приложимите разпоредби на

закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

            По делото между страните няма спор, че ищецът е етажен собственик в процесната етажна собственост, в качеството му на собственик на ап. 11 /ляв/, находящ се на ет. 6, бл. *, вх. *, ж.к.****, гр. Бургас, което е видно и от представения по делото нотариален акт. Не е спорно също така, че ищецът е присъствал на общото събрание на етажната собственост, проведено на 03.09.2018 г.

            Видно от протокол № 15 от 03.09.2018 г. общо събрание е проведено по предварително обявен дневен ред, като са налице подписи и на присъствалите етажни собственици за отделните самостоятелни обекти – от общо 16 самостоятелни обекта, протоколът носи подпис на собствениците респективно представителите на 12 лица, т.е. най-малко 75 % от общите части. Излага се, че дневният ред е предвиждал обсъждането на предложение за повишаване размера на месечна вноска за фонд „Ремонт и обновяване“ и неотложен случай – възникнала авария на ляв вертикален клон между 5-ти и 4-ти етаж, и рисково съС.ие на ляв вертикален канализационен клон на 7-ми етаж, намиращ се в санитарно-помещение - тоалетна и невъзможност да се извърши ремонт на ВКК, поради отказ на обитателите на етаж 6, ап. ляв. По първата точка от дневния ред е взето решение за повишаване на вноската от 1 лв. на 5 лв. с мнозинство от 12 човека т.е. всички присъстващи, съгласно протокола. По втората точка е обсъдено становището на ищеца, който е отказал извършването на ремонт, с аргумент, че е извършил много скъп ремонт в банята си, без обаче да е сменил ВКК на апартаментите под и над неговия. Взето е решение да се отстрани в най-кратък срок рискът от изтичане на фекална маса, като спешно се довърши ремонта на ВККл в санитарните помещения според нормативните строителни изисквания. Решението е взето с мнозинство от 11 гласа, при все че е налице един глас против, като няма въздържали се.

            Представен по делото е и протокол за поставянето на покана за провеждането на общото събрание, видно от който същата е била поставена на 01.09.2018 г. в 11 часа на входната врата, за което е съставен протокол от К. Т. и Д.С. /етажни собственици/. Представен по делото е и протокол за поставянето на протокола, в който са обективирани взетите решения от общото събрание на 03.09.2018 г., който е поставен отново на входната врата, в 11 часа на 06.09.2018 г., за което е отново е съставен протокол от К. Т. и Д.С.. 

            По искане на ищеца, съдът е изслушал лично и управителя на процесната етажна собственост по реда на чл. 176 от ГПК, който заявява, че лично той не е поставял съобщение за провеждането на общото събрание и съобщение за протокола от същото, но е упълномощил друго лице за това. Лично е видял поставените протоколи. Самият той не е свиквал общото събрание, бил е уведомен за това домоуправителят на първи вход, който по това време е бил Илия Батев.

            По делото страните са ангажирали и гласни доказателства. От показанията

на свидетеля С. Ш. – баща на ищеца, се установява, че същият често

посещавал семейството на сина си, за да вижда внучето си, и така бил видял поставена една бележка, на която пишело за провеждането на процесното общо събрание, като отдолу пишело „аз не съм К.“. Бил у дома им, когато на 8-ми октомври дошла К. и поискала снаха му да разпише протокола от събранието. Тя отказала, обаче поискала копие от него.

            По делото като свидетел е разпитана и К. Т., живуща в същия блок и вход, на етаж 4. Същата сочи, че няма управител на етажната собственост на вход 1. Обикновено жалби и други въпроси се отнасяли към нея. П.З. бил управител на всички входове. Първо отнасяли въпросите към него и ако той ги упълномощавал, действали от негово име, когато въпросът не касае целия блок. В случая имало теч във вход 1, който налагал провеждането на общо събрание, за което имало поставено съобщение. На самото събрание присъствали 12 от общо 16 обекта във входа. След събранието бил изготвен и протокол, като след това били взети подписи на участниците в него. За събирането им минал представител на сем. Стоилови, като тя отишла за подпис само при сем. Ш..

            Досежно доводите, че протоколът носи подпис на Н.И., която видно от другите данни по делото от работодателя й, по време на събранието е била на работа, свидетелката заявява, че е била съгласна със взетите решения и затова се е подписала.

            Въз основа на така установените факти, релевантни за решаването на делото, съдът намира от правна страна следното:

            С оглед оспорването на протокола за съобщаване на протокола от проведеното общо събрание и предвид противоречивите доказателства по делото, съдът намира, че следва да приеме, че депозирана жалба е подадена в установения от закона срок, доколкото не се доказа и установи надлежно уведомяване по смисъла на чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС. Всъщност освен представения протокол от 06.09.2018 г., който бе оспорен от ищеца, етажната собственост не ангажира каквито и да било други доказателства за съобщаването, било и гласни такива.

            При това и по съществото на жалбата съдът намира следното:  

            Съгласно чл. 13, ал. 1 и ал. 2 от ЗУЕС общото събрание се свиква чрез покана, подписана от лицата, които свикват общото събрание, която се поставя на видно и общодостъпно място на входа на сградата не по-късно от 7 дни преди датата на събранието, а в неотложни случаи - не по-късно от 24 часа. В тази връзка съдът намира, че общото събрание е свикано при хипотезата на неотложен случай, като е ясно и от кои лица – Стоилова и Т., като според обстоятелства, касаещи неотложен случай във вход 1, същата е била адресирана само до обитателите на този вход. Липсват обаче данни и въобще твърдения за съобщаването на дневния ред на събранието, каквото е изискването на чл. 13, ал. 7 от закона, при което само на това основание се налага изводът, че липсва надлежно свикване на събранието, при все че съгласно чл. 16, ал. 2 от ЗУЕС, общото събрание на собствениците не може да приема решения по въпроси извън предварително обявения дневен ред, освен в неотложни случаи. Отделно от това и досежно провеждането на събранието следва да се отбележи, че съгласно чл. 16, ал. 2 от ЗУЕС общото събрание се председателства от председателя или друг член на управителния съвет или от управителя. В случая е било председателствано от К. Т., за която липсват твърдения и/или подкрепящи ги доказателства, да има някакво от изискуемите съгласно закона качества. Следва също така да се отбележи, че липсват и каквито и да било доказателства и твърдения чия е инициативата за свикването на общото събрание, още по-малко и за изпълнението на предвидената от закона процедура в тази връзка /чл. 12 от ЗУЕС/. Горните несъответствия с изискванията на закона следва да бъдат възприети като съществени такива, като само на това основание взетите решения следва да бъдат отменени, без да се обсъжда дали е било налице мнозинство за вземането на решения и т.н.

            При този изход на спора и с оглед претенциите на страните за присъждане на направените по делото разноски, следва да се осъди ответникът да заплати на ищеца сумата от 355 лева за направените по делото разноски, включваща заплатената по делото държавна такса от 50 лв., 5 лв. за издадено съдебно удостоверение и заплатено адвокатско възнаграждение от 300 лв. Досежно последното съдът намира депозираното възражение за прекомерност за основателно и счита, че следва да се намали до минималния размер съгласно Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, с оглед характера на производството и степента на фактическата му и правна сложност. Следва да се отбележи и досежно възражение в този смисъл, че действаща нормативна уредба не забранява адвокат да защитава в това си качеството правата на своите близки, в това число и на съпруга си, като дори ЗАдв предвижда такава възможност в хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 3, която отново предвижда, че следва да бъде възнаграден за своя труд, съгласно ал. 2, в минималния размер по Наредбата, какъвто е и фактическият резултат по настоящото дело.

            Съответно неоснователна е претенцията на ответника за присъждане на разноски по делото.

Мотивиран от горното, Бургаският районен съд

 

Р Е Ш И:

 

            Отменя всички взети решения на общото събрание на Етажната собственост на бл. *, вх. *, находящ се в *****, проведено на 03.09.2018 г.

            Осъжда Етажната собственост на бл. *, вх. *, находящ се в *****, да заплати на И.С.Ш. с ЕГН **********, адрес: ***, сумата от 355 лв. /триста петдесет и пет лева/ за направените по делото разноски.

            Решението може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

                                                                                 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: подпис/не се чете/

Вярно с оригинала!

К.К.