МОТИВИ
ЯРП е предявила обвинение
против В. И.С. *** за престъпление по
чл.316,вр.чл.309,ал.1,вр.
чл.26 ,ал.1 от НК.
В с.з. участващия по делото прокурор
подържа обвинението против подсъдимия, като счита същото за доказано от обективна и субективна
страна.Държавния обвинител ,счита ,че по
отношение на обвиняемия са налице кумулативните предпоставки на чл.78а от НК за
освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно
наказание глоба, размера на 1000 лв.
Обвиняемият участва в с.з.Не се
признава за виновен и дава обяснения по обвинението.Защита счита същото за
недоказано от субективна страна и се иска обвиняемият да бъде оправдан.В
условията на алтернативност се пледира за приложение на разпоредбата на чл.78а от НК.
След като извърши цялостна
преценка на всички събрани по делото доказателства, съдът приема за установена
следната фактическа обстановка:
Обв.В.С. и свид.В. В. се
познавала от деца.Свид.В. бил и ***на обв.С., който
работил като ***.
През 2009г. двамата решили да
осъществяват съвместно земеделска дейност,като за целта свид.В.
се регистрирал като земеделски производител.Уговорката между тях била обв.С. да не
участва официално, но да осигурява
семена , торове и механизация, а В. да обработва земеделските
земи.Съгласно уговорката свид.В. наел земя в землището на гр.Карнобат и започнал да
я обработва, за което получавал и субсидии от
ДФ „Земеделие“.
Тъй като според В. парите
,които давал на С. не били разходвани по
предназначение, той решил да
прекрати съвместната им земеделска
дейност през 2014г.Обв.С.
обаче имал претенции към свид.В. за част от получените субсидии,които В.
категорично отказвал да му плати.
На 25.02.2016г. свид.В. отишъл на ***
*** на обв.С.
за да му бъде издадено медицинско удостоверение.За да може да получи полагащите му се според него пари. обв. С. разговарял със свид. В. и
му предложил да подпише запис на заповед, с която В. се задължавал към него за
сумата от 50 000 лв. За целта обв. С. попълнил
ръкописния текст в бланка на запис на заповед с дата 25.02.2016 г., с която В.
се задължавал да плати на С. сумата от 50 000 лв. Свид.
В. категорично отказал да подписва каквито и да било документи, с които се
задължавал да плаща пари на С.. Подписал единствено амбулаторния лист за извършения му преглед.
След като свид.В. си
тръгнал от ***у, обв. С. взел процесната
запис на заповед и я прибрал. По късно обв.С. разговарял с неустановено по делото лице, като му
разказал какви проблеми имал с В.. Тогава въпросното лице взело написаната от С.
запис на заповед и пред него се подписало от името на свид.
В., имитирайки подписа му. По този начин, на записа на заповед от 25.02.2016
г., издаден за сумата от 50 000 лв. бил придаден вид, че е подписан от свид. В..
Обв.С. съзнавал, че посочения
частен документ бил неистински, но решил
да се ползва от него. За целта, на неустановена дата през м. декември 2016 г.отишъл в кантората на адв.М.Б. *** и му
представил в оригинал записа на заповед
от 25.02.2016 г. за сумата от 50 000 лв., като
листът формат А4 бил намачкан.Обяснил му, че свид.В. имал
задължения към него и подписал запис на заповед, като поискал да бъде изготвена
и връчена нотариална покана до него за доброволно изпълнение на паричното му
задължение за сумата от 50 000 лв.
След като бил упълномощен адв. Б. извършил
необходимите действия и била изготвена нотариална покана от името на обв. В.С. до свид. В.В., за доброволно изпълнение на парично задължение от
страна на В. към С. за сумата от 50 000 лв., посочена в записа на заповед.
Поканата била връчена на С., чрез *** Е.Щ., peг. № ***
на Нотариалната камара с район на действие PC - Ямбол.
След връчването на поканата към
В. и неизпълнението от негова страна, на 08.02.2017 г. обв.
С. ***, при адв. М.Б. *** и поискал от него да
депозира в съда искова молба, за да докаже, че от страна на В., в качеството му
на длъжник съществувало парично задължение към него в качеството му на
кредитор, в размер на 50 000 лв. Същият ден адв. Б. ***
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, като
представил също и процесния неистински частен
документ - запис на заповед от 25.02.2016 г. за сумата от 50 000 лв., на който
бил придаден вид, че е подписан от В.И.В. *** и който документ вече му бил дал обв. С.. По случая е било образувано ч.гр.дело № *** г. по
описа на ЯРС и издадена Заповед № ***. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ.
Заповедта за изпълнение била връчена на свид.В.,
който в срока по чл.414 от ГПК депозирал възражение за недължимост.В
едномесечния срок от уведомяването за него обв.С.
предявил иск за установяване на вземането и било образувано т.д. №***. по описа на ЯОС.
С Решение № ****. по т. д. № ***.
по описа на ЯОС , потвърдено с Решение №
***. на АС-Бургас, вл.
в сила на 19.06.2019г. е признато за установено ,че запис на заповед от
25.02.2016г. е неистински документ ,тъй като подписът положен след“подпис на издателя“ не принадлежи на В.С.В..
Видно от заключението на
назначената по делото и приета от съда като обективно, компетентно и безпристрастно дадена комплексна
техническа и графическа експертиза
изготвена от вещото лице Р.Г.
ръкописните текстове в запис на заповед от 25.02.2016г. са изпълнени от обв.С., а подписът
положен след „Подпис на издателя“ в
същата не е изпълнен от свид.В..
Видно от заключението на
назначената по делото и приета от съда като обективно, компетентно и
безпристрастно дадена тройна комплексна експертиза изготвена от вещи лица към НИК-МВР ръкописният буквен и цифров текст в Запис на заповед от
25.02.2016г. не е изпълнен от свид.В., а от обв.С. и подписът
положен за издател в същата не е изпълнен от свид.В..Според ВЛ ,след като по категоричен начин е установено ,че подписът – обект е имитиран, то това изключва
възможността той да е автоподлог.
Видно от приложената справка за
съдимост обв.С.
е неосъждан.
Горната фактическа обстановка съдът установи частично от обясненията на обв.С., ,частично от
показанията на свид.В., Д. и Б.
от показанията на свид.Б. и Щ., последните прочетени
по реда на чл.281,ал.5 от НПК, от заключенията на комплексната техническа и
графическа експертиза и тройната комплексна експертиза, както и от всички приобщени по делото писмени доказателства.
Обясненията на обв.С. съдът кредитира
частично, единствено и само относно
фактите ,че с В. са осъществявали съвместна земеделска дейност ,че е
изготвил процесната
запис на заповед попълвайки
ръкописния текст в нея и ,че на 25.02.2016г. В. е бил в кабинета му и му я дал за подпис, тъй като този извод според съда
кореспондира с доказателствата по делото.В останалата си част обясненията на обвиняемия ,в които
твърди ,че В. му е върнал записа на заповед ,с положен подпис на мястото на
издател, според съда са единствено израз на правото му на защита и не се
възприемат като годно гласно доказателствено
средство. Те са изолирани от доказателствената маса,
възприета от съда в горната фактическа обстановка и подложената на анализ в
настоящите мотиви.
За да изолира от доказателствената маса обясненията на обвиняемия, относно
основния изследван факт – кой е положил подписа като издател върху запис на
заповед, съдът счита, че най-важните доказателствени
средства за доказване на този факт са приетите по делото заключения по назначените
единична и тройна комплексна експертиза, които съдът кредитира, след като
прецени, че и двете експертизи са обективно и компетентно изготвени от вещите
лица и след като не са оспорени от страните.ВЛ и по двете експертизи са
категорични ,че подписа за издател не е положен от свид.В.,
поради което и обясненията на обв.С. в тази им част се приемат от съда като необективни.
Съдът не приема и
твърдението на обв.С. , че в случая
е налице „автоподлог“, изразяващо се в това ,че свид.В.
недобросъвестно е осъществил изписване
на подпис, който да се различава от неговия, за да не може да се ползва.В кредитираното от съда
заключение на тройната комплексна
експертиза ВЛ категорично са заявили ,че в конкретния случай е налице имитация
на подпис,доколкото при нея стремежът е буквално да се възпроизведе автентичен
подпис на друго лице, поради което и се
изключва възможността той да е „автоподлог“.
Съдът не кредитира показанията на свид.Д. ,че в негово присъствие В. е положил подпис под
някакъв документ, уреждащ финансовите му отношения с обвиняемия, че бил
пиян и разговаряли на висок тон.Неговите показания не звучат убедително и счита
,че изложеното от него е
интерпретация на случилото се
,като опит да помогне на обвиняемия в
негова защита срещу обвинението и най- вече те са в
разрез с
безспорно установените факти по делото - че свид.В. е положил подпис в амбулаторния лист № ***/25.02.2016г., а не за
издател в инкриминираната запис на
заповед- в този смисъл са заключенията
на приетите по делото експертизи.
Съдът не кредитира показанията на свид.В.
единствено досежно
твърдението му ,че през месец февруари 2016г.не е посещавал кабинета
на обвиняемия, доколкото това му
твърдение се опровергава от писменото доказателство по делото- амбулаторен лист за извършен
преглед на 25.02.2016г.Съдът счита
,че това противоречие не е
съществено и се дължи на
обстоятелството ,че е изминал период от
време от тогава, повече от три години.
В останалата част показанията
му следва да бъдат приети за достоверни, тъй като са в унисон с кредитираните
от съда гласни доказателства, заключенията на комплексните експертизи и
писмените доказателства.
Съдът дава вяра и на показанията на свид.Б.
и Щ., тъй като са логични , безпротиворечивни и кореспондират със приложените по делото
писмени доказателства.
Съдът преценя като достоверни и
показанията на свид.Д., но тъй като същите не
установяват или изясняват факти, свързани с предмета на доказване, ги взе
предвид дотолкова, доколкото допринасят за пълното и всестранно изясняване на
делото от фактическа страна.
Същевременно от доказателствената съвкупност се изключиха, като неотносими, показанията на свидетелите Ан.Д., Ем.С. и Ив. И.. Тези показания съдът прецени като не съставляващи източник
на значими за предмета на делото факти, защото не разкриват нито лични и
непосредствени за свидетелите възприятия досежно
инкриминираните обстоятелства, нито в същите се съобщават контролни факти.
Съдът напълно кредитира
заключенията на единичната и тройната комплексна експертиза,
като кредитира и всички писмени доказателства по делото, тъй като същите са
непротиворечиви и взаимно допълващи се.
С оглед на така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
От всички събрани по делото
доказателства по безспорен и несъмнен начин се установи, че ,обв.С. е осъществил
от обективна и субективна страна фактическия състав на престъплението по
чл.316,вр. чл.309,ал.1 ,вр.
чл.26,ал.1 от НК, тъй като на неустановена дата през м. декември 2016 г. и на
08.02.2017 г., в гр. Ямбол, действайки в условията на продължавано
престъпление, сам и чрез посредственото извършителство
на адв. М.Б. ***, съзнателно се е ползвал пред *** М.Б.
*** и пред Районен съд - Ямбол, от неистински частен документ - запис на
заповед от 25.02.2016 г. за сумата от 50 000 лв., на който бил придаден вид, че
е подписан от В.И.В. ***, за изготвяне на нотариална покана за доброволно
изпълнение на парично задължение за сумата от 50 000 лв. от името на В.И.С. до В.И.В.
***, и връчена на С., чрез ***Е.Щ., peг. № *** на
Нотариалната камара с район на действие PC - Ямбол, както и за да докаже, че
съществува парично задължение от страна на В., в качеството му на длъжник, към С.
в качеството му на кредитор, в размер на 50 000 лв., като за самото съставяне
на документа не може да му се търси наказателна отговорност, както следва:
На неустановена дата през м.
декември 2016 г. в гр. Ямбол, съзнателно се е ползвал пред ***. М.Б. *** от
неистински частен документ - запис на заповед от 25.02.2016 г. за сумата от 50
000 лв., на който бил придаден вид, че е подписан от В.И.В. ***, за да бъде
изготвена нотариална покана от името на В.И.С. до В.И.В. ***, и връчена на С.,
чрез ***Е.Щ., peг. № *** на Нотариалната камара с
район на действие PC - Ямбол, за доброволно изпълнение на парично задължение от
страна на В. към С. за сумата от 50 000 лв., посочена в записа на заповед, като
за самото съставяне на документа не може да му се търси наказателна
отговорност;
На 08.02.2017 г. в гр. Ямбол,
действайки чрез посредственото извършителство на адв. М.Б. ***, съзнателно се е ползвал пред Районен съд -
Ямбол от неистински частен документ - запис на заповед от 25.02.2016 г. за
сумата от 50 000 лв., на който бил придаден вид, че е подписан от В.И.В. ***,
за да докаже, че съществува парично задължение от страна на В., в качеството му
на длъжник, към С. в качеството му на кредитор, в размер на 50 000 лв., като за
самото съставяне на документа не може да му се търси наказателна отговорност -
престъпление по чл.316 вр. чл.309, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК, поради което и на основание чл. 78а,
ал. 1 от НК го освобождава от наказателна отговорност и му налага
административно наказание глоба в размер на 1000 лева.
С чл.316 НК е прогласено, че
престъпното съзнателно ползване на документи-официални или частни-които са
неистински, с преправено съдържание, или с невярно такова, винаги представлява
престъпление.Ползването на такива документи е престъпно и тогава, когато за
съставянето им не може да се търси наказателна отговорност от използвалия ги.
В настоящия случай използваният
документ е посочената запис на заповед, която
има характера на частен документ,доколкото представлява едностранно волеизявление
на едно лице/издател/, с което той обещава да заплати
на др. лице/поемателя/ на падежа определена сума пари и в този смисъл несъмнено не
представлява официален документ по см. на чл.93, т. 5 НК. Същата обаче е неистински документ по смисъла на чл.93, т.6 от НК, тъй като и е придаден вид, че съставлява писмено
изявление на свид.В.,който
в действителност не я издал.
В случая няма категорични доказателства по делото ,че обв.С. е съставил
документа , но несъмнено същият го е използвал пред ***М.Б. *** ,като го е представил ,с цел изготвяне на нотариална покана за доброволно изпълнение на парично задължение
и за да докаже ,че съществува
парично задължение от страна на свид.В. в размер на 50 000 лв.Затова като ползвател обв.С.
ще носи наказателна отговорност, въпреки че "от него за самото
съставяне" не може да се търси такава.
Безспорно се установи ,че второто деяние е реализирано чрез
посредственото извършителство на св.Б., когото
подсъдимият използвал, мотивирайки го съзнателно да извърши престъплението,
като от св.Б. не може да се търси наказателна отговорност, тъй като той е макар
и да е наказателно отговорен, е действал
без умишлена вина.
Стореното от обв.С. притежава характеристиките и на продължавано
престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК, тъй като са налице две деяния,
осъществяващи един и същи състав на едно и също престъпление- това по чл. 316,вр. чл.309,ал.1. 1 от НК, извършени през непродължителен
период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, като второто
деяние от обективна и субективна страна се явява продължение на първото.
При осъществяване на престъплението обв.С. е действал с пряк умисъл.Той е съзнавал общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е
настъпването на общественоопасните последици и ги е
искал. Той се ползвал от инкриминирания документ съзнателно – бил е наясно с
обстоятелството, че той е неистински, знаел е, че го ползва пред трети лица. В
този аспект обв.С. е насочил всичките си усилия към
осъществяване на преследваната от него цел- ползването на неистинския документ,
като е искал настъпването на общественоопасните
последици.
Относно вида
и размера на наложеното наказание, съдът взе предвид следното:
За извършеното от обвиняемия
престъпление е предвидено наказание лишаване от свобода до две години.Както се
посочи по- горе обв.С. е неосъждан и спрямо него не е
прилагана разпоредбата на чл.78а,ал.1 от НК, а от деянието не са причинени
имуществени вреди, поради което ЯРС намира, че
са налице всички законови предпоставки за освобождаване на обвиняемия от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание.
При определянето размера
на наказанието като
смекчаващо отговорността обстоятелства съдът отчете,невисоката обществена
опасност на деянието, чистото съдебно минало на обвиняемия , добрите
характеристични данни и трудовата му ангажираност.
Като отегчаващо обстоятелство съдът отчете извършването на
две деяния.
По тези съображения за подходящо наказание съдът намира една глоба в размер на 2000лв. Така
определено наказанието следва в максимална степен да изпълни стоящите пред него
цели – както тези на личната, така и на генералната превенция.
На основание чл.189,ал.3 от НПК
съдът осъди обв.С. да заплати направените от ОД на
МВР-Ямбол разноски в размер на 433,89лв..в приход на Републиканския бюджет и
сумата от 328,65 лв. в приход на бюджета на съдебната власт по сметката на ЯРС.
По изложените съображения
съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: