Р Е Ш
Е Н И Е
№776
гр. Хасково, 18.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Хасково
в открито съдебно заседание на десети ноември две хиляди двадесет
и втора година, в състав:
СЪДИЯ: АНТОАНЕТА
МИТРУШЕВА
при участието на секретаря Ангелина Латунова
и прокурора Павел Жеков,
като разгледа докладваното от съдия А. Митрушева
исково адм.дело № 907 по
описа на Административен съд - Хасково за 2022 г.
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 1, ал. 1 от
Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по искова молба, предявена
от М.М.Х., ЕГН : **********, адрес: ***, действащ чрез упълномощен процесуален
представител - адв.А.Г., против Национален осигурителен институт - София, за
присъждане на обезщетение в размер на 300 лева за претърпени имуществени вреди.
В исковата молба ищецът сочи, че със Заявление
с вх.№ 2113-26-1495 от 17.08.2021 г. до Национален осигурителен институт,
Териториално поделение - Хасково, направил искане за отпускане на лична пенсия
за осигурителен стаж и възраст. Към заявлението приложил всички необходими
документи, удостоверяващи, че отговаря на критериите за отпускане на пенсия. Въз
основа на подаденото заявление било издадено Разпореждане № **********
2140-26-962 от 15.12.2021 г. на Ръководител на „Пенсионно осигуряване“ в ТП на
НОИ - Хасково, с което на основание чл. 68, ал. 1 - 3 от КСО и чл. 69б, ал. 2 и
ал. 5 от КСО му било отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж
и възраст. Разпореждането било обжалвано по административен ред на основание
чл. 117, ал. 2 от КСО. Компетентният да разгледа подадената жалба орган, а
именно директорът на ТП на НОИ - Хасково постановил Решение № 1012-26-36-1 от
28.01.2022 г., с което отхвърлил постъпилата жалба. Решението било обжалвано
пред Административен съд - Хасково. С Решение № 286 от 28.04.2022 г. по
административно дело № 115 по описа на Административен съд - Хасково за 2022 г.,
съдът отменил Решение № 1012-26-36-1/28.01.2022 г. на Директора на ТП на НОИ - Хасково
и потвърденото с него Разпореждане № **********/2140-26-962 от 15.12.2021 г. на
Ръководител на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ - Хасково. Решението не било
обжалвано от страна на ТП на НОИ - Хасково и влязло в законна сила на
20.05.2022 г.
Поради необходимостта от обжалване на
разпореждането по административен ред пред по-горестоящия административен орган
на основание чл. 117, ал. 2 от КСО, М.Х. ангажирал адвокат, който да го
представлява в административното производство по оспорване на разпореждането.
Във връзка с процесуалното представителство пред административния орган М.Х.
заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева. Следвало да се има
предвид, че поради особеностите на предвиденото в специалния закон
административно производство, разпореждането не можело да бъде обжалвано директно
пред съда. Това породило необходимостта ищецът да бъде представляван от адвокат,
предвид липсата на правни познания и опит. Въпреки че обжалваното решение на
директора на ТП на НОИ и потвърденото с него разпореждане били отменени от
съда, то обезщетение за направените от М.Х. разноски в хода на
административното производство не било присъдено, тъй като липсвала правна
възможност с решението на съда да се присъждат разноски, направени в
административното производство.
Ето защо за ищеца възниквал правен
интерес да претендира от административния орган да му заплати направените разноски
в хода на административното производство в размер на 300 лева. В случая била
налице хипотезата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ – административен акт, отменен от
съда като незаконосъобразен, а направените във връзка с обжалването му разноски
били пряка и непосредствена вреда от същия.
С оглед на така изложеното, ищецът моли
съдът да постанови решение, с което на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ да осъди
ответника да му заплати сумата от 300.00 лева, представляваща обезщетение за
причинените му имуществени вреди във връзка с обжалването по административен
ред и впоследствие отменено като незаконосъобразно от съда Разпореждане № **********/2140-26-962
от 15.12.2021 г. на Ръководител на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ - Хасково,
както и на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ ответникът да бъде осъден да му заплати
направените по делото разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
ОТВЕТНИКЪТ – НАЦИОНАЛЕН ОСИГУРИТЕЛЕН
ИНСТИТУТ – гр.София, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание и в
депозиран по делото писмен отговор, моли за отхвърляне на исковата претенция
като неоснователна и недоказана.
ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – ХАСКОВО, чрез
представителя си в съдебно заседание, изразява становище за доказаност на
исковата претенция по основание и размер, поради което моли за нейното
уважаване.
Административен съд – Хасково, като взе
предвид събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа
страна следното:
На 17.08.2021 г. ищецът М.М.Х. е подал Заявление вх. №
2113-26-1495 до Директора на Териториално поделение – Хасково на Национален
осигурителен институт с искане да му бъде отпусната лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст.
След извършена проверка и анализ на
представените със заявлението писмени доказателства за придобития от М.Х.
осигурителен стаж с Разпореждане № **********/2140-26-962/15.12.2021 г.
Ръководителят на „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – гр.Хасково е отказал
да отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на заявителя Х..
Последният е останал недоволен от така постановеното
разпореждане и е ангажирал адвокат, който да подаде от негово име жалба пред
Ръководителя на ТП на НОИ – Хасково. Същата е подадена на 17.01.2022 г. чрез
адв.А.Г. и заведена под вх.№ 1012-26-36/17.01.2022 г. по описа на ТП на НОИ -
Хасково. Към жалбата е приложен договор за правна защита и съдействие, сключен
между М.Х. и адвокат А.Г., според който е договорено изготвяне на жалба против
Разпореждане № **********/2140-26-962/15.12.2021 г., срещу договорено възнаграждение
в размер на 300.00 лв., която сума е отбелязано в договора, че е внесена в
брой. Във връзка с депозираната жалба и по реда на административното обжалване
с Решение № 1012-26-36-1 от 28.01.2022 г. Директорът на ТП на НОИ – Хасково е отхвърлил
жалбата и потвърдил обжалваното разпореждане.
При обжалване по съдебен ред така
постановеното решение е отменено с Решение № 286/28.04.2022 г., постановено по
адм. дело № 115/2022 г. по описа на Административен съд – Хасково.
Така установената фактическа обстановка
налага следните правни изводи:
Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Регламентираната отговорност е специален вид отговорност за непозволено увреждане на граждани и юридически лица от дейността на администрацията. Исковете се разглеждат по реда на АПК, като се касае за специална подсъдност, регламентирана в разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ, произтичаща от общата подведомственост на административните съдилища по чл. 128, ал. 1, т. 5 от АПК.
В разпоредбата на чл. 204 от АПК са въведени специални предпоставки за допустимост на предявените искове по Глава ХІ от АПК, наред с общите предпоставки за допустимост на исковете, предвидени в ГПК. Така, съгласно разпоредбата на чл. 204, ал. 1 от АПК, иск може да се предяви след отмяната на административния акт по съответния ред. Изключение от това правило е предвидено в разпоредбите на ал. 3 и 4 от АПК, съгласно които нищожността на акта, респективно незаконосъобразността на действието или бездействието се установява пред съда, пред който е предявен искът за обезщетение.
Разпоредбата на чл. 205 от АПК сочи като ответник по иска за обезщетение юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. В случая такова юридическо лице е Националният осигурителен институт, с оглед разпоредбите на чл. 33, ал. 2 от КСО и чл. 2 от Правилника за организацията и дейността на НОИ.
Предвид гореизложеното, исковата претенция се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, исковата претенция се явява основателна, по следните съображения:
За да възникне правото на иск за
обезщетение, е необходимо наличието на няколко, кумулативно определени
предпоставки, а именно: 1. незаконосъобразен акт (отменен по съответния ред),
действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или
общината, при или по повод изпълнение на административна дейност; 2. вреда от
такъв административен акт, действие или бездействие; 3. причинна връзка между
постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействия и настъпилия
вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения
фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на
чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Както вече бе посочено, условие за
допустимост на иска (чл. 204, ал. 1 от АПК) е административният акт да бъде
отменен по съответния ред. В този смисъл предявената от ищеца искова претенция
се явява допустима, доколкото няма спор, че Решение № 1012-26-36-1 от
28.01.2022 г. на Директора на ТП на НОИ – Хасково и потвърденото с него
Разпореждане № **********/2140-26-962/15.12.2021 г. на Ръководител на „Пенсионно
осигуряване“ при ТП на НОИ - Хасково, са отменени с влязло в сила Решение № 286/28.04.2022
г. по адм. дело № 115/2022 г. на Административен съд – Хасково. При това
положение следва да се приеме, че е налице първият елемент от фактическия
състав на иска за обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Касае се за
противоправно поведение от страна на НОИ, изразяващо се в издаването на
незаконосъобразни административни актове.
На следващо място, съдът приема, че от същите
ищецът е претърпял вреди, изразяващи се в направени разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение в административното производство по обжалване на процесното разпореждане.
Видно от приложения към
административната преписка договор за правна защита и съдействие, ищецът е
заплатил в брой сумата от 300 лв. адвокатско възнаграждение именно за изготвяне
на жалба срещу разпореждането, така че имуществената вреда е установена и по
размер.
По силата на чл. 4 от ЗОДОВ държавата и
общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които
са пряка и непосредствена последица от увреждащото действие. Настоящият съдебен
състав приема, че ищецът не би заплатил адвокатско възнаграждение и заплатената
на това основание сума не би представлявала вреда за него, ако не беше издаден
процесният, отменен впоследствие като незаконосъобразен, акт – разпореждане,
съответно потвърждаващото го решение. Действително липсва нормативно установено
задължение за процесуално представителство при обжалване по административен ред
по реда на КСО, но адвокатската защита при атакуване законосъобразността на
разпореждането се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния
изход на спора, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена
последица от издадения незаконосъобразен акт. Това е така, тъй като
намаляването на имуществото на ищеца вследствие заплатената сума за адвокатско
възнаграждение, е предизвикано от издаването на разпореждането от
административния орган.
След като са налице всички елементи на
фактическия състав по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, предявеният иск следва да бъде
уважен, като се ангажира отговорността на ответника -Национален осигурителен
институт за действията на негово длъжностно лице във връзка с издаване на
отмененото като незаконосъобразно решение и потвърденото с него разпореждане в административното производство, образувано
по Заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст
вх. № 2113-26-1495 до ТП на НОИ – Хасково, депозирано от М.М.Х..
На основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, на
ищеца следва да бъдат присъдени и разноските по настоящото дело в размер на 600
лв. за адвокатски хонорар, съгласно договори за правна защита и съдействие от
14.06.2022 г. и 08.11.2022 г., и 10 лв. внесена държавна такса, или общо 610
лв.
Водим
от гореизложеното и на основание чл. 203 и сл. от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА НАЦИОНАЛЕН ОСИГУРИТЕЛЕН ИНСТИТУТ – гр.София, да
заплати на М.М.Х., ЕГН : **********, адрес: ***, на основание чл. 203 и сл. от АПК, вр. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, сумата от 300 (триста) лв., представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди от платено адвокатско възнаграждение
в административното производство, образувано по Заявление за
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст вх. № 2113-26-1495 до ТП
на НОИ - Хасково, както и направените
разноски по настоящото дело в размер на 610 (шестстотин и десет) лв.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС
в 14-дневен срок от получаване на съответното съобщение.
Решението да се съобщи на страните чрез
изпращане на преписи от същото.
СЪДИЯ: