Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

                                                           

№

 

Град Добрич, …08.04…2020 година

 

     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          ДОБРИЧКИ РАЙОНЕН СЪД втори състав в публично съдебно заседание на девети март две хиляди и двадесета година в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ВЕЛИКОВА

 

          Секретар Геновева Димитрова

          разгледа докладваното от районния съдия гр. дело №  2362 по описа за 2019г. и за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството по делото е образувано по повод искова молба на “Добруджански агробизнес център” ЕООД, ЕИК *********, град Д, съдебен адрес ***, чрез адвокат М.К., с която против „Енигма 2004" ООД, ЕИК *********, град Д., са предявени искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми:

- 15392,24 лева с ДДС, представляващи неплатена част от цената на доставени стоки по договори за продажба, за които са съставени следните фактури: фактура № 1787 от 20.04.2015г. за доставени семена на стойност 20768 лева, с издадено към нея кредитно известие от 11.05.2015г. на стойност 480 лева; фактура № 1832 от 11.05.2015г. за доставена стока на стойност 810 лева; фактура № 1865 от 09.09.2015г. за доставена стока на стойност 1569,60 лева

- 1427,30 лева, представляващи обезщетение за забава в плащането на главницата от 20768 лева за периода от 20.04.2015г. до 22.12.2015г.

- 2176,19 лева, представляващи обезщетение за забава в плащането на главницата от 21391 лева за периода от 23.12.2015г. до 23.12.2016г.

- 3925,27 лева, представляващи обезщетение за забава в плащането на главницата от 15392 лева за периода от 23.12.2016г. до 28.06.2019г.

Претендира се законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. Претендират се разноските по водене на делото.

Исковете се основават на следните обстоятелства: въз основа дългогодишни търговски отношения „Агроелит-2“ ЕООД, преобразувано чрез вливане в “Добруджански агробизнес център” ЕООД, доставило на ответника стоки, като за доставките са съставени следните фактури: фактура № 1787 от 20.04.2015г. за доставени семена на стойност 20768 лева, с издадено към нея кредитно известие от 11.05.2015г. на стойност 480 лева; фактура № 1832 от 11.05.2015г. за доставена стока на стойност 810 лева; фактура № 1865 от 09.09.2015г. за доставена стока на стойност 1569,60 лева. По доставките на обща стойност 22667,60 лева с ДДС са извършени две плащания – на дата 22.12.2016г. по банков път е преведена сумата от 6000 лева и на дата 22.12.2015г. в брой срещу ПКО е платена сумата от 1275,44 лева. Остатъкът от 15392,24 лева е дължим, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва.

Ответникът в писмен отговор оспорва исковете. Противопоставя възражението, че управителят на дружеството не е получавал стоката по фактурите, нито е извършвал посочените в исковата молба плащания. Твърди, че ищецът е договарял с трето лице, което е „действало от името на дружеството“.

Добричкият районен съд, като прецени представените по делото доказателства и като обсъди доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Съставени от „Агроелит-2“ ЕООД, праводател на „Добруджански агробизнес център“ ЕООД,  фактура № 1787 от 20.04.2015г., с издадено към нея кредитно известие от 11.05.2015г. на стойност 480 лева; фактура № 1832 от 11.05.2015г. и фактура № 1865 от 09.09.2015г. документират извършени от дружеството доставки на стоки обща стойност 22 666,60 лева с получател „Енигма 2004“ ООД. Счетоводните документи са подписани от представители на двете дружества.

Приетото по делото и неоспорено от страните заключение на вещото лице С.И. по допуснатата от съда съдебно-счетоводна експертиза установява, че процесните фактури са осчетоводени от ищеца, като са намерили счетоводен израз в счетоводна сметка 411 – „Клиенти“, партида „Енигма 2004“ ООД. Извършените доставки на семена и препарати са обща стойност 22 666,60 лева. В счетоводството на ищеца са отразени две плащания  - 1275,44 лева с ПКО 25 от 22.12.2015г. по фактура № 1865/09.09.2015г. и 6000 лева по банков път на 20.12.2016г. Неплатена е сумата от 15 392,24 лева. Размерът на обезщетението за забава в плащането на задълженията, при отчитане на издаденото кредитно известие, извършените плащания и падежа на всяко от задълженията, възлиза общо на 6 446,85 лева. Ответникът не е представил на вещото лице документи за проверка, поради което на същото е възложена допълнителна задача, от отговора на която се установява, че процесните три фактури и кредитно известие са отразени в дневниците за покупки на ответника.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Исковете са с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 318 и сл. от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД.

От събраните по делото доказателства се установява, че между ищеца и ответника са възникнали облигационни отношения по сключени договори за търговска продажба. Договорът за търговска продажба е неформален, с облигационно-вещно действие, чиито основни елементи са предметът и цената. Страните са постигнали съгласие относно предмета и цената – посочени детайлно в представените по делото двустранно подписаните фактури. При търговската сделка продавачът по искане на купувача е длъжен да издаде фактура, а по съгласие на страните и други документи. Фактурата може да се приеме като доказателство, установяващо договор за продажба, тъй като законът не изисква специално сключен писмен договор за продажба на движими вещи, за каквито се касае в случая. За да е така, тя трябва да съдържа всички необходими елементи, квалифициращи договора за продажба като такъв - вид на закупена стока, стойност, начин на плащане, имената на лицата, положили подписа си като получател и предавател, съответното време и място. В настоящия случай фактурите, с които ищецът твърди, че са документирани доставките на ответника, имат номер, дата и място на съставяне, име и фамилия на съставител на документа, подписани са от получател на стоката – представителя на дружеството, т.е. съдържат всички изискуеми според закона данни. Последното установява съдържанието на договорите и факта на изпълнение на задължението на продавача да предаде на купувача стоката.

Възражението на ответника е, че е договаряно, съответно плащанията са извършвани, от негово име, но без представителна власт, не е доказано. С чл. 301 от ТЗ е въведена законова презумпция, че ненадлежно представляваният търговец е потвърдил предприетите от негово име действия, ако веднага след тяхното узнаване не се е противопоставил на извършването им. Независимо дали липсата на представителна власт засяга сключването на сделка от името на търговец или изпълнението на сключена от търговеца сделка, и в двете хипотези извършените без представителна власт действия пораждат правни последици за търговеца, ако той не извести своевременно насрещната страна, че те не го обвързват. Приложението на презумпцията на чл. 301 от ТЗ предполага изследване на конкретни факти, от които може да се направи несъмнен извод, че търговецът е узнал, но въпреки това не е оспорил извършените от негово име без представителна власт действия. За да се приложи чл. 301 ТЗ, достатъчно е да се докаже, че търговецът е манифестирал мълчаливо одобрение на извършените без представителна власт действия или намерение да се ползва от целения с тях правен резултат. Фактът на узнаването се доказва от ищеца, а фактът на противопоставянето – от ответника. Последното се опровергава от установения по делото факт на осчетоводяване на фактурите от ответника – според допълнителното заключение на вещото лице процесните три фактури и кредитно известие са отразени в дневниците за покупки на ответника.

По делото са установени постигането на съгласие за предмета и цената на договорите, получаването на стоките и размера на задължението. Ответникът не е представил доказателства за погасяване на задължението си за плащане на цената изцяло. Искът за главницата е основателен в пълен размер. От датата на подаване на исковата молба ответникът дължи и законната лихва.

Съгласно разпоредбата на чл. 327, ал. 1 от ТЗ купувачът е длъжен да заплати цената при предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи. В случая страните са уговорили отложено плащане, което се установява от посочения падеж на паричното задължения във фактурите. Следователно от следващия ден купувачът е в забава и дължи обезщетение за неточното си във времето изпълнение на паричното задължение. Съобразно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 309а от ТЗ обезщетението за неизпълнение на парично задължение е в размер на законната лихва от деня на забавата. Размерът на дължимото обезщетение за периода от 31.10.2015г. (изпадане в забава) до 28.06.2019г. (посочен като краен в исковата молба), въз основа данните в заключението на вещото лице, е 6 434,01 лева. До този размер искът за обезщетение за вреди от неточното във времето изпълнение е доказан, а за разликата над тази сума до претендираните общо 7528,76 лева и за времето от 20.04.2015г. до 30.10.2015г. искът следва да бъде отхвърлен.

Като последица от изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца разноските по водене на делото, съразмерно на уважената част от тях – 1063,64 лева (от общо 1117 лева).

С оглед изложените съображения, Добричкият районен съд

                                    Р    Е    Ш    И :

ОСЪЖДА „Енигма 2004" ООД, ЕИК *********, град Д., да запрати на “Добруджански агробизнес център” ЕООД, ЕИК *********, град Д., съдебен адрес ***, чрез адвокат М.К., следните суми:

- 15392,24 лева с ДДС, представляващи неплатена част от цената на доставени стоки по договори за продажба, за които са съставени следните фактури: фактура № 1787 от 20.04.2015г. за доставени семена на стойност 20768 лева, с издадено към нея кредитно известие от 11.05.2015г. на стойност 480 лева; фактура № 1832 от 11.05.2015г. за доставена стока на стойност 810 лева; фактура № 1865 от 09.09.2015г. за доставена стока на стойност 1569,60 лева, ведно със законната лихва от 01.07.2019г. до окончателното изплащане;

- 6 446,85 лева, представляващи обезщетение за забава за периода от 31.10.2015г. до 28.06.2019г., като ОТХВЪРЛЯ този иск в частта за разликата над 6 446,85 лева до претендираните 7 528,76 лева, в т.ч. за периода от 20.04.2015г. до 30.10.2015г.;

- сумата от 1 063,64 лева, представляващи разноски по производството, съразмерно на уважената част от исковете.

Банкова сметка, ***ните суми: IBAN ***.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Добрички окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                              

              СЪДИЯ :