РЕШЕНИЕ
№ 194
гр. София, 04.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Диана Г. Димитрова
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20231110106764 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, уточнена с молба от 02.05.2023 г., на
„Топлофикация София“ ЕАД срещу В. П. Б., с която са предявени претенции
за признаване за установено по отношение на ответника, че дължи на
дружеството следните суми – 4571,08 лева за доставена за периода от месец
май 2019 г. до месец април 2021 г. до топлоснабден имот с адрес С., ул. „Ж.“,
№ *, вх. *, ап. **, топлинна енергия, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 20.10.2022 г.,
до окончателното плащане; 704,56 лева – лихва за забава за плащане на
посочената по-горе сума за периода 15.09.2020 г. – 30.09.2022 г.; 45,69 лева –
цена за услугата „дялово разпределение на топлинна енергия“ за
гореописания топлоснабден имот за периода от месец октомври 2019 г. до
месец април 2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 20.10.2022 г., до
окончателното плащане, и 9,93 лева – законна лихва за забава за плащане на
последната описана сума за периода 31.10.2019 г. – 30.09.2022 г. – вземания
по заповед за изпълнение, издадена по частно гражданско дело № 56978/2022
г. по описа на Софийския районен съд, 28. състав.
В исковата молба се излагат твърдения, че ответника бил „клиент на
топлинна енергия“, тъй бил собственик на топлоснабдения имот, и бил
длъжен да заплаща доставената до имота му топлинна енергия съгласно чл.
153, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ). Излагат се доводи, че падежът на
задълженията бил определен в публикувани от дружеството общи условия,
които съгласно чл. 150 ЗЕ ставали задължителни за клиентите след
1
одобрението им от Комисията за енергийно и водно регулиране и
публикуване в един ежедневник. Сочи се, че в общите условия на
дружеството от 2016 г. падежът на задълженията бил определен на 45-ия ден
след края на месеца, за който се дължат. Излагат се доводи, че освен
прогнозни месечни сметки за потреблението на топлинна енергия, в края на
всеки отоплителен период (месец май на съответната година) са изготвяни
изравнителни сметки за съответната година от дружество, извършващо
услугата „дялово разпределение“. Излагат се доводи, че това дружество е
„Техем Сървисис“ ЕООД, като поради това се иска привличането му по
делото като трето лице – помагач, у което се намират доказателства за
потреблението на ответниците. Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е подаден отговор от
ответника – В. П. Б., с който предявеният иск се оспорва по основание.
Твърди се, че не е доказано, че ответникът е собственик на топлоснабдения
имот или има вещно право на ползване. Прави възражение за погасяване по
давност на част от дължимите се вземания, като поддържа, че е 3-годишна и
тече от падежа на всяка отделна месечна фактура. Оспорва се да е настъпила
изискуемостта на вземанията по изравнителни сметки, поради което се
поддържа, че не са възникнали задължения за лихва за забава. Оспорва се
правото на ищеца да получи плащане за дялово разпределение, извършено от
друго лице. Признават се размерите на потреблението според исковата молба.
Иска се отхвърляне на иска. Претендират се разноски.
Конституираното трето лице – помагач „Техем сървисис“ ЕООД с
молба от 22.06.2023 г., находяща се на лист 71 по делото, поддържа, че
дяловото разпределение за процесния период е извършено в съответствие с
всички действащи към този момент нормативни разпореди.
В съдебното заседание, проведено на 04.10.2023 г. ищецът, чрез своя
процесуален представител – юрисконсулт Кънева, моли съда да постанови
решение, с което да уважи предявените искове. Претендира разноски.
Представя списък на разноски. В становище по на лист 75 по делото от
23.06.2023 г. ответникът чрез процесуалния си представител моли съда да
отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и
възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа
обстановка:
Съгласно представения на лист 25 – 27 по делото протокол от
проведено на 10.09.2002 г. общо събрание на етажните собственици в сграда с
адрес: С.*********, в който ответникът В. П. Б. фигурира под № 10.
Съгласно представената на лист 91 – 97 от делото данъчна декларация
№ 54252/27.05.1998 г. ответникът В. П. Б. е декларирал, че е собственик на
процесния недвижим имот с адрес: С., ул. „Ж.“ № *, вх.*, ет. *, ап. **, въз
основа на договор за покупко-продажба.
С доклада по делото съдът е обявил за безспорни между страните и
ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че до имота в процесния
2
период е доставена топлинна енергия на стойност, посочена в исковата молба,
както и че размерът на задължението за услугата „дялово разпределение“ е в
размер на 45,69 лв.
На основание чл. 155 ГПК с доклада си по делото съдът е обявил за
общоизвестни и ненуждаещи се от доказване обстоятелството, че процесният
имот се намира в сграда в режим на етажна собственост, както и
съдържанието на Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в град София, одобрени с
Решение на ДКЕВР № ОУ-1/27.06.2016 г., публикувани във 3 вестник “19
минути” и във вестник „Монитор“ на 11.07.2016 г., в сила според клаузите си
от 10.08.2016 г.
Съгласно служебно известните на съда чл. 33, ал. 1 и 2 от Общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация
София“ ЕАД на клиенти в град София, одобрени с Решение на ДКЕВР № ОУ-
1/27.06.2016 г., публикувани във 3 вестник “19 минути” и във вестник
„Монитор“ на 11.07.2016 г., в сила според клаузите си от 10.08.2016 г.,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В чл.
36 от общите условия е предвидено, че клиентите заплащат на
топлоснабдителното предприятие цената на услугата дялово разпределение,
като редът за заплащането на тези суми на извършващите услуги се определя
от Топлофикация София ЕАД, съгласувано с търговците, които извършват
тази услуга.
Съгласно т. III. 3.3. от представен на лист 34 – 41 от делото Договор №
Д-0-67/03.06.2020 г. между ищеца „Топлофикация София“ ЕАД и третото
лице – помагач, цената на услугата „дялово разпределение“ се заплаща от
ищеца на третото лице – помагач на шест равни вноски през годината.
Въз основа на така установените факти съдът намира следното от
правна страна:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правна
квалификация чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 153, ал. 1 ЗЕ; чл.
150 ЗЕ, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Този иск се уважава, ако съдът установи, че ответникът е собственик
или титуляр на вещно право върху имот в сграда в режим на етажна
собственост, до който ищецът е доставял топлинна енергия; количеството на
доставената енергия; единичната цена на енергията; доставяне на услугата
„дялово разпределение“; договорна клауза, въз основа на която се дължи
заплащането на услугата на ищеца; настъпване на уговорения падеж на
задълженията: настъпване на уговорения падеж на задълженията. Предвид
направеното възражение за изтекла погасителна давност, искът се отхвърля,
ако от падежа на някое задължение са изминали повече от 3 години.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ собствениците и титулярите на вещно право
на ползване дължат заплащане на доставената до техните имоти топлинна
енергия, ако същите се намират в сгради в режим на етажна собственост и са
3
свързани с абонатна станция за отопление и битово водоснабдяване или
свързано към нея отклонение.
В случая от съвкупната преценка на представените по делото данъчна
декларация с вх. № 54252/27.05.1998 г. и протокол от проведено общо
събрание на етажните собственици се установява, че ответникът е признал, че
е собственик на процесния топлоснабден имот, който се намира в сграда в
режим на етажна собственост. Възраженията на процесуалния представител
на ответника, че правото на собственост върху процесния недвижим имот не е
доказано, съдът намира за неоснователни, доколкото по делото са
представени посочените признания и не са налице други такива, от които
съдът да направи извод по реда на чл. 175 ГПК, че към процесния период
ответникът е бил собственик на имота.
Между страните не е спорно, че е доставена топлинна енергия до
процесния имот за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г. е на стойност 4571,08
лв.
По възражението за изтекла погасителна давност:
Съгласно чл. 33, ал. 1 и 2 от Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в град
София, в сила от 10.08.2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД и Тълкувателно
решение № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС плащанията за комунални услуги са
периодични такива и се погасяват с 3-годишна давност. Настоящото
производство е образувано за установяване на вземане по заявление за
издаване на заповед за изпълнение, подадено на 20.10.2022 г. На основание
чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за
здравето (обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г.) за периода от
13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. са спрели да текат давностните срокове, с които
се погасяват права на частноправни субекти, или давността е спряна за 68
дена. Предвид изложеното, в конкретния случай погасени по давност се
явяват вземанията за топлинна енергия за месец май 2019 г. (с падеж на
15.07.2019 г., вж. лист 110 от делото, поради това, че към датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 20.10.2022 г.,
тригодишният срок от настъпване на техния падеж е изтекъл, като се вземе
предвид и спирането на давността за периода от 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г.
Съгласно представена на лист 15 по делото съобщение по фактура №
**********/31.05.2019 г. стойността на доставената топлинна енергия до
имота за периода 01.05.2019 г. – 31.05.2019 г. е в размер на 60,49 лв., с която
сума следва да се намали сума от 4 571,08 лв., претендирана като стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г.
Предвид изложеното, искът за заплащане на главница за топлинна
енергия следва да бъде уважен за сумата в размер от 4510,59 лева, а в
останалата част –за разликата от 4510,59 лева до пълния предявен размер от
4
4571,08 лева и за периода 01.05.2019 г. – 30.05.2019 г., искът следва да бъде
отхвърлен като погасен по давност.
По иска за присъждане на цена за услугата „дялово разпределение“:
Съгласно чл. 22, ал. 2 от общите условия на ищеца от 2016 г. цената на
тази услуга се заплаща от клиентите в сграда етажна собственост на
Топлофикация София ЕАД. Съгласно чл. 150 ЗЕ общите условия на ищеца,
одобрени от държавен орган и публикувани в два ежедневника, обвързват
потребителите, ако те не с поискали да предложат други условия, като
последното не се твърди по делото. Следователно е налице договор за
заплащане на задълженията, дължими се по принцип на дружеството,
извършващо услугата "дялово разпределение", на топлоснабдителното
дружество.
По делото са налице доказателства, че кредиторът на плащането –
дружеството за извършване на дялово разпределение „Техем сървисис“
ЕООД, е приело дължимите му се суми да се събират от „Топлофикация
София“. Това е изрично установено в т. III. 4 от договора между двете
дружества, представен на лист 34 – 41 по делото, който предвижда заплащане
на задълженията на потребителите чрез Топлофикация София ЕАД.
Следователно е налице договорна суброгация, извършена със съгласието на
кредитора на паричното вземане – дружеството за топлинно счетоводство,
което е одобрило извършването на плащания за тази услуга да става не към
него, а към Топлофикация.
С доклада по делото съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от
доказване между страните, че стойността на услугата „дялово разпределение“
за процесния период за имота е в размер на 45,69 лв., а от представените на
лист 72 –73 по делото от третото лице – помагач изравнителни сметки за
периодите 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г. и 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г. се
установява реално извършване на услугата "дялово разпределение" за
процесния имот.
Предвид това искът за заплащане на стойността на услугата „дялово
разпределение“ следва да бъде уважен в пълния предявен размер от 45,69 лв.
По иска за присъждане на законна лихва за топлинна енергия:
Искът за присъждане на законна лихва за забава (чл. 86, ал. 1 ЗЗД) се
уважава, ако се установи, че ответникът е изпаднал в забава, доколкото
задължението му е за заплащане на парични суми. Длъжникът изпада в забава
при две хипотези – в случай, че е определен срок за изпълнение на
задължението му (чл. 84, ал. 1 ЗЗД), или в случай, че е бил поканен да плати –
от датата на поканата (чл. 84, ал. 2 ЗЗД).
Съгласно чл. 33, ал. 4 във връзка с чл. 32, ал. 2 и ал. 3 от Общите
условия, Топлофикация начислява обезщетение за забава в размер на
законната лихва за задължения за месечни суми по фактури за доставена
топлинна енергия в сгради етажна собственост, в които дяловото
разпределение се извършва по реда на чл. 73 НТ (въз основа на реално
месечно потребление), както и за задълженията по изравнителни сметки, ако
5
същите не са заплатени в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който
се отнасят.
С доклада по делото съдът е обявил за безспорно между страните и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че доставената до имота
топлинна енергия за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г. е на стойност от
4571,08 лева. Същевременно, съгласно представената на лист 17 – 18 обща
фактура за периода 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г. задължението за топлинна
енергия е в размер на 2394,09 лева. Предвид изложеното и като съобрази чл.
33, ал. 6 от Общите условия на ищеца, съдът намира, че за да се изчисли
точния размер на задължението за топлинна енергия за периода 01.06.2019 г.
– 30.04.2020 г., върху което се дължи законна лихва, от общия размер на
задължението – 4571,08 лева за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г., следва
да се извади сумата от 2394,04 лева – задължения за периода 01.05.2020 г. –
30.04.2021 г., както и сумата от 60,49 лева – погасено по давност задължение
за топлинна енергия за месец май 2019 г. Така задължението за топлинна
енергия за периода 01.06.2019 г. – 30.04.2020 г. е в размер на 2116,55 лева.
На основание чл. 162 ГПК и при използване на онлайн калкулатора за
изчисляване на законна лихва на НАП, съдът изчисли, че законната лихва,
изчислена за периода 15.09.2020 г. – 30.09.2022 г. върху сумата от 2116,55
лева е в размер на 438,63 лева, а законната лихва върху сумата от 2 349,09
лева, изчислена за периода 15.09.2021 г. – 30.09.2022 г. е в размер на 253,39
лева.
Предвид изложеното, искът за заплащане на законна лихва за забава за
периода 15.09.2020 г. – 30.09.2022 г. следва да бъде уважен за сумата от
692,02 лева, като за разликата над сумата от 692,02 лева до пълния предявен
размер от 704,56 лева искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Относно иска за лихва за забава върху цената на услугата „дялово
разпределение“:
Лихва за забава за плащане на парично задължение се дължи при
настъпване на две хипотези – уговорен срок за плащане, или покана към
длъжника. В общите условия на Топлофикация София ЕАД не се съдържа
уговорка за срок, в който следва да се плащат разходите за дялово
разпределение, а по делото не са събрани доказателства ответникът да е канен
да плати тези суми преди образуване на съдебно производство. Поради това,
този иск следва да се отхвърли изцяло.
Относно разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът
пропорционално на уважената част от иска (86,63 %) и ответникът –
пропорционално на отхвърлената част (13,37 %), съгласно чл. 78, ал. 1 и
3ГПК. И двете страни са поискали присъждане на разноски.
Ищецът е доказал разходи за държавна такса в размер на 106,23 лева и
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 78, ал. 8
ГПК – 100 лева, или общо 206,23 лева, и в заповедното производство – 106,23
лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение, или общо
6
156,23 лв. От тези суми пропорционално за исковото производство следва да
се присъдят 178,66 лева, и в заповедното – 133,24 лева.
Ответникът е доказал разноски в размер на 600 лева за заплатено
адвокатско възнаграждение (съгласно договор на лист 61 по делото, който
съдържа и разписка за плащане в брой). Ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от 9,96 лева съразмерно на отхвърлената част от
исковете.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал.
1 ГПК от „Топлофикация София“ ЕАД искове с правна квалификация чл. 79,
ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ; чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД по
отношение на В. П. Б., с ЕГН: **********, и адрес: С., ул. „Ж.“ № *, вх.*, ет.
*, ап. **, че дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: *********, и
адрес на управление: София, ул. „Ястребец“ № 23б, сумите: 4 510,59 лева
(четири хиляди петстотин и десет лева и петдесет и девет стотинки) – цена до
доставена до имот с адрес: С., ул. „Ж.“ № *, вх.*, ет. *, ап. ** (аб. № ******),
топлинна енергия за периода 01.06.2019 г. – 30.04.2021 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 20.10.2022 г. до окончателното плащане; 692,02 лева
(шестстотин деветдесет и два лева и две стотинки) – законна лихва за забава
за периода 15.09.2020 г. – 30.09.2022 г.; 45,69 лева (четиридесет и пет лева и
шейсет и девет стотинки) – цена за услугата „дялово разпределение“ за
посочения по-горе имот за периода 01.09.2019 г. – 30.04.2021 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение – 20.10.2022 г. до окончателното плащане - задължения по
заповед за изпълнение от 30.11.2022 г. по частно гражданско дело №
56978/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 28. състав, като
ОТХВЪРЛЯ претенциите за разликата между присъдените 4 510,59 лева и
пълната претендирана сума от 4 571,08 лева (четири хиляди петстотин
седемдесет и един лева и 8 ст.) и за периода 01.05.2019 г. – 31.05.2019 г. –
главница; за разликата между присъдените 692,02 лева до пълния
предявен размер от 704,56 лева (седемстотин и четири лева и 56 ст.) –
законна лихва, и 9,93 лeва (девет лева и 93 ст.) – законна лихва за забава за
периода 31.10.2019 г. – 30.09.2022 г. върху цената за услугата „дялово
разпределение“.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК В. П. Б., ЕГН: **********, с
адрес: С., ул. „Ж.“ № *, вх.*, ет. *, ап. ** да плати на „Топлофикация
София“ ЕАД, с ЕИК: *********, и адрес на управление: София, ул.
„Ястребец“ № 23Б сумите от: 178,66 лева (сто седемдесет и осем лева и 26
ст.) – разноски в исковото производство и 133,24 лева (сто тридесет и три
лева и 24 ст.) – разноски в заповедното производство съразмерно на
уважената част от исковете.
7
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Топлофикация София“
ЕАД, с ЕИК: *********, и адрес на управление: София, ул. „Ястребец“ № 23Б
да плати на В. П. Б., с ЕГН: **********, и адрес: С., ул. „Ж.“ № *, вх.*, ет. *,
ап. **, сумата от 9,96 лева (девет лева и 96 ст.) – разноски в исковото
производство съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач - „Техем
сървисис“ ЕООД.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския
градски съд в двуседмичен срок от получаване на препис от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8