№ 585
гр. Сливен, 14.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, V СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Светозар Д. Светиев
при участието на секретаря Жанина Д. Б.
като разгледа докладваното от Светозар Д. Светиев Гражданско дело №
20222230102249 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, с която е предявен иск с
правно основание чл. 26 от ЗЗД за прогласяване нищожността на сключения
между страните договор за паричен заем от 21.06.2021г. като противоречащ
на изискванията на Закона за потребителския кредит и Закона за защита на
потребителите, като в условията на евентуалност е предявена и претенция за
прогласяване на нищожността на отделни клаузи на договора като
неравноправни и противоречащи на закона и добрите нрави.
Изложени са обстойни съображения в подкрепа на предявените искове с
позоваване на правни норми, чрез които се обосновава нищожността на
сключения между страните договор.
От страна на ответното дружество е постъпил отговор на исковата молба,
в който се излагат съображения за неоснователност на предявените искове и
се иска отхвърляне на предявените искове като неоснователни.
От страна на ответното дружество срещу ищцата е предявена насрещна
искова молба, с която са предявени кумулативно обективно съединени
осъдителни искове за заплащане на главница и на договорна лихва по
процесния договор. Правното основание на предявените искове е чл. 240 от
ЗЗД, във вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД. Изложени са твърдения, че ответницата
по насрещната искова молба дължи претендираните от ответното дружество
1
суми.
От страна на ответницата по насрещната искова молба и първоначален
ищец в производството не е представен отговор на насрещната искова молба.
Редовно призованата ищца се явява само в едно от съдебните заседания.
В писмена молба пълномощникът й моли за уважаване на иска и отхвърляне
на насрещните искове. Претендират се разноските по делото.
Ответното дружество не се представлява в съдебно заседание. В
писмено становище се иска отхвърляне на иска на ищцата и уважаване на
насрещните искове. Претендират се разноските по делото.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
По делото не е спорно, че по силата на договор за паричен
заем № 5710376 от 21.06.2021г. ответното „Вива Кредит“ ООД е
предоставило в заем на ищцата Е. Г. Д. сумата от 1600 лева, за срок от 12
месеца, при уговорени фиксиран годишен лихвен процент – 40,32% и ГПР –
49,49%. Общо ищцата заплатила на ответното дружество сумата 850 лева, а
действителният процент на ГПР надвишава значително петкратния размер на
законната лихва за страната, тъй като е уговорено да се върне общо сумата
3105,36 лева.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена след преценка
поотделно и в съвкупност на събраните по делото писмени доказателства.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Предявената искова претенция за прогласяване на нищожността на
договор за паричен заем № 5710376/21.06.2021 г., като противоречащ на
императивните изисквания на Закона за потребителския кредит и Закона за
защита на потребителите е допустима, а разгледана по същество е изцяло
основателна.
Установи се по безспорен начин от събраните писмени доказателства по
делото, че между страните е възникнало правоотношение по договор за
потребителски кредит, като ищецът е получил в заем сумата 1600 лева, а е
върнал на ответника –кредитор сумата 850 лева.
Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3
ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които
2
не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е
действало именно като такова, тоест страните имат качествата на потребител
по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК.
Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание
представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата
валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 ЗПК, договорът за
потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.
Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й
са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за
недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на
кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.
Основателно е твърдението в исковата молба основание за
недействителност на договора за кредит, свързано с изискването на чл. 11, ал.
1, т. 10 ЗПК за посочване на общата дължима сума. Същото е въведено, за да
гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото
задължение. В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява вид
оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички разходи на кредитната
институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната
лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които
трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да
тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В
конкретния случай ГПР не отговаря на законовите изисквания, защото в
договора за кредит е посочено единствено, че той е във фиксиран размер от
49,49 %. Действителният ГПР по процесния договор е значително и
несъмнено в много по-голям размер, като се има предвид, че при получен
заем в размер на 1600 лева е уговорено да се върне в срок от една година
сумата 3105,36 лева. При съпоставка на тези суми няма как действителния
ГПР да е посочения в договора . Поради това е надвишен максималния праг
на ГПР, установен в чл. 19, ал. 4 ЗПК. По изложените съображения процесния
договор за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК и
следва да бъде прогласена неговата нищожност, като по тази причина е
3
безпредметно да се обсъждат останалите доводи на ищцовата страна за
недействителност.
Насрещната искова молба е допустима и частично основателна.
Съгласно чл.23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита. В случая между страните не е
спорно, че ищцата е заплатила на ответника сумата 850 лева. Тази сума следва
да се приспадне от получения от ищцата заем в размер на 1600, поради което
на ответното дружество се дължи сумата 750 лева, представляваща
непогасения остатък от главницата по кредита. До посочения размер иска
следва да се уважи, ведно с претендираната законна лихва. В останалата част
за главницата и изцяло за договорната лихва, предявените насрещни искове
са неоснователни.
По правилата на процеса на страните следва да се присъдят
претендираните разноски, които са в размер на 154,48 лева за ищцата и в
размер на 259 лева за ответника /последните съобразно уважения размер на
насрещните искове/.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА нищожността на договор за паричен заем №
5710376/21.06.2021г., сключен между „Вива Кредит“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление:гр.София, район Люлин,
бул.“Джавахарлал Неру“ №28, ет.2, офис 73Г и Е. Г. Д. с ЕГН-********** от
гр.************************, на основания чл.22 от ЗПК във връзка с чл.26
от ЗЗД, поради противоречие на закона.
ОСЪЖДА Е. Г. Д. с ЕГН-********** от гр.************************
ДА ЗАПЛАТИ на „Вива Кредит“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление:гр.София, район Люлин, бул.“Джавахарлал Неру“ №28, ет.2,
офис 73Г сумата 750 /седемстотин и петдесет/ лева, представляваща
4
незаплатена част от главница по на договор за паричен заем №
5710376/21.06.2021г., ведно със законната лихва върху нея, считано от
21.07.2022г. до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ насрещните искове, в останалата част за главницата и
изцяло за договорната лихва, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА „Вива Кредит“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление:гр.София, район Люлин, бул.“Джавахарлал Неру“ №28, ет.2,
офис 73Г ДА ЗАПЛАТИ на Е. Г. Д. с ЕГН-********** от
гр.************************ сумата 154,48 лева /сто петдесет и четири лева
и 48 стотинки/, представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА Е. Г. Д. с ЕГН-********** от гр.************************
ДА ЗАПЛАТИ на „Вива Кредит“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление:гр.София, район Люлин, бул.“Джавахарлал Неру“ №28, ет.2,
офис 73Г сумата 259 /двеста петдесет и девет/ лева, представляваща разноски
по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
5