Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 16.10.2018г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в публично заседание на първи октомври две хиляди и осемнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: НЕВЕНА ЧЕУЗ
при секретаря Радослава
Манолова, разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. д.
№ 523 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 432 ал.1 от КЗ за сумата от 30 390,
88 лв.
В исковата молба на Д.С.Т. се твърди, че на 02.07.2016 г., в гр. Бургас,
около 17.30 часа, пресичала кръстовището на ул. „Струга“ и ул. „Янко Комитов“ на
зелен сигнал на светофарната уредба, когато била ударена от преминаващ на
червен сигнал лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ******, управляван от К.Х.И..
Твърди се, че загубила съзнание, а впоследствие дошла на себе си в МБАЛ –
Бургас. Имала разкъсно-контузна рана в тилната част
на главата, която била обработена и зашита с 8 шева. Твърди се, че изпитвала
силна болка в лявата ръка, лявата страна на торса и левия крак, имала болки и
охлузвания по лактите и коленете. Била настанена в
нервно-хирургичното отделение и било изказано съмнение за фрактура в основата
на черепа. Било установено наличие на разкъсни
мускулни влакна на лявото рамо и й била предписана ортеза.
Появили се мораво-сини петна по левия й крак и предната горна част на гръдния
кош, имала цицини в областта над лявото слепоочие и тилната част вдясно.
Изложени са твърдения, че поради силните болки в рамото приемала обезболяващи,
не можела да спи и трудно пазела равновесие. Била изписана от болничното заведение
на 05.07.2016 г. с окончателна диагноза
„ контизио капитис. Комоцио церебри. В.л.к. капитис. Дисторзио акромиоклави-куларис синистра“.
Била й дадена препоръка за щадящ режим – 6 месеца без работа с компютър. Твърди
се, че около седмица след ПТП-то се появило пищене в двете й уши, имала
главоболие, световъртеж, тежест в тила и шум в лявото ухо. Катастрофата се
отразила и на психическото й състояние като преживяла силен стрес, сънувала
кошмари, изпитвала безпокойство. Претърпяла и имуществени вреди в общ размер на
390, 88 лв. по повод проведеното й лечение.
Предвид тези фактически твърдения ищцата е мотивирала правен интерес от
предявяване на иска и иска от съда да постанови решение, с което да осъди
ответното дружество, като застраховател по риска „ГО” на водача на лек
автомобил „Фолксваген Голф”, да й заплати сумата от 30 000 лв. –
обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие нанесените й
травматични увреждания и сумата от 390, 88 лв. – обезщетение за имуществени
вреди, изразяващи се в разноски за лечение. Претендира се законна лихва и
сторени разноски, съобразно списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът ЗАД „Д.Б.: Ж.и З.“ АД,
редовно уведомен, е депозирал писмен отговор в срока по чл. 367 ал.1 от ГПК с релевирани в същия възражения. Претендира разноски,
съобразно депозиран списък по чл. 80 от ГПК.
Ищецът е депозирал допълнителна искова
молба респ. допълнителен отговор в срока по ГПК е заявен от ответника.
Исковете се поддържат в открито съдебно заседание от адв.
Н..
Възраженията на ответното дружество се
поддържат в открито съдебно заседание от юрк. И..
Съдът, след като обсъди
доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност с оглед нормата на чл. 235 ал.2 и ал.3 от ГПК и съобразно приетият доклад
по делото,
прие за установено
следното от фактическа страна:
По делото е представен констативен протокол за ПТП с пострадали лица, от
който се установява, че на 02.07.2016 г., около 17.45 часа, в гр. Бургас, на кръстовище
ул. „Струга – Я. Комитов“ се е осъществило ПТП между лек автомобил „Фолксваген Голф“ рег. № ******с водач К.Х.И. и пешеходката Д.С.Т., от което пострадала пешеходката
с диагноза – комоцио, контузия на глава със съмнение
за счупен череп. Като причина за ПТП е посочено, че водачът на лекия автомобил
не е съобразил поведението си със сигналите на светофарната уредба като е
преминал през кръстовището на червен сигнал и е отнел предимството на
пешеходеца.
По делото е допусната и изслушана съдебно автотехническа експертиза,
изготвена от вещото лице В.К.Д.. Вещото лице е обосновал извод, че ударът е бил
предотвратим от водача на лек автомобил „Фолксваген Голф“ при своевременно
предприемане на маневра за аварийно спиране доколкото същият е управляван
МПС-то със скорост от 50 км/ч, с опасна зона за спиране от 30, 66 метра, а
пешеходката е предприела пресичане на пътното платно на разстояние от мястото
на удара 37-42 метра.Вещото лице е установило и механизма на ПТП – водачът на
лекия автомобил е навлязъл в кръстовището на червен сигнал на светофарната
уредба като траекториите на движение на лекия автомобил и пешеходката са се
пресекли и е настъпил удар между тях.
По делото е изслушана и комплексна съдебно медицинска експертиза, изготвена
от вещи лица ортопед и неврохирург – д-р Р.Д. и д-р П.П..
В заключението на същата вещите лица са обосновали извод, че в следствие на
ПТП-то Д.С.Т. е получила черепно-мозъчна травма, състояща се в мозъчно
сътресение, протекло с количествена промяна в съзнанието /зашеметяване,
объркване/ без медицински данни за настъпило пълно безсъзнателно състояние
/кома/, разкъсно-контузна рана в теменно-тилната
област на главата, растежение на лявата ключично-раменна става, контузия с охлузвания по двете лакътни стави. Обоснован е извод за проведено комплексно
болнично лечение, включващо постелен режим и активно
неврологично наблюдение и прием на медикаменти. Обоснован е извод, че
черепно-мозъчната травма е протекла без проява на отпадна неврологична
симптоматика като при изписване не е описан двигателен дефицит или друга
неврологична симптоматика. Посочено в заключението е, че при тази клинична
картина ищцата не е имала нужда от чужда помощ с оглед запазените движения в
четирите крайника, с обичайна болезненост 10-15 дни в лявата ключично-раменна става, носене на мека имобилизация,
с последваща рехабилитация. Посочено е, че мозъчното
сътресение при правилно проведено лечение и режим отзвучава за период 3-5
седмици и при него няма патологични промени в мозъчната тъкан. Вещите лица са
посочили, че приложените разходи за лекарства по приложените фактури са били
необходими за лечение на ищцата.
По делото е изслушана и повторна комплексна съдебно-медицинска експертиза,
изготвена от вещите лица д-р Х.М. /неврохирург/ и д-р К.С. /ортопед/. Вещите
лица са посочили, че при процесното ПТП ищцата е
получила черепно-мозъчна травма с контузия и разкъсно-контузна
рана в теменно-тилната област на главата, дехисценция
на ламбдовидния шев двустранно, контузия на мозъка,
контузия на лявата раменна става с навяхване на лявата ключично-лопаткова
става. Обоснован е извод за проведено комплексно медикаментозно и инфузионно лечение по отношение на черепно-мозъчната травма
и поставяне на мека имобилизация на лява раменна
става с последваща физиотерапия и рехабилитация.
Посочено е, че черепно-мозъчната травма е довела до манифестно
снишаване качеството й на Ж.за продължителе период от
време – поне до м. септември 2017 г. Посочено е, че приложените документи за
разходи са относими към проведеното лечение.
Изслушана е и тройна СМЕ, изготвена от вещите лица д-р З.Й. /неврохирург/,
д-р В.М. /невролог/ и д-р Б.С. /невролог/. В заключението си вещите лица са
обосновали извод за наличие на травматично увреждане при ищцата на ламбдовиден шев, изразяващо се в дехисценция
/раздалечаване или разделяне/, които травматични изменения на тилната кост
кореспондират с наличието на травма на главата в тилната област с рана на
кожата и дават основание да се приеме наличие на мозъчна контузия.
В съдебно заседание от 16.10.2017 г. са събрани и гласни доказателства чрез
разпит на свидетелката С.Д.Г., майка на ищцата.
Представени по делото са медицински документи – епикризи,
медицински консултации, образни изследвания респ. платежни такива – фактури и
касови бонове.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Нормата на чл. 429
ал.1 от КЗ установява, че с договора за
застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се
задължава да покрие в границите на определената в договора сума отговорността
на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие, а
разпоредбата на чл. 432 ал.1 от КЗ предоставя право на увредения, спрямо
който застрахованият е отговорен да иска обезщетението пряко от застрахователя.
За да се породи това право следва да бъдат изпълнени изискванията на нормата на
чл. 380 от КЗ, а именно отправена писмена претенция до застрахователя по риска
„ГО” и изтичане на срока за окончателно произнасяне от страна на
застрахователя, визиран в разпоредбата на чл. 496 ал.1 от КЗ – 3 месеца,
считано от предявяване на претенцията пред застрахователя.
В настоящото производство са
ангажирани доказателства за заявена писмена претенция пред застрахователя –
ответник на 27.09.2016 г. като към датата на заявяване на иска в съда срокът, посочен
в чл. 496 ал.1 от КЗ е изтекъл т.е. заявените искове са процесуално допустими.
Правно
релевантните факти по отношение на предявения иск са установяване на договорно
правоотношение по договор за застраховка, покриващ риска «Гражданска
отговорност», сключен между деликвента и ответното дружество, противоправно деяние на деликвента, от което са настъпили вредни последици, които
са в причинно-следствена връзка с деянието, техният вид. Същите, съобразно
правилата за разпределяне на доказателствената тежест, подлежат на установяване
от ищеца. В тежест на ответника е да обори законоустановената презумпция за
виновност, залегнала в нормата на чл. 45 ал.2 от ЗЗД.
Страните по делото не са формирали спор относно
обстоятелството, че ответникът – застраховател е в застрахователно
правоотношение, покриващо риска «гражданска отговорност» с деликвента.
Страните не са формирали спор относно факта на осъществяване на ПТП-то и
неговите участници. Вината като субективен елемент от фактическия състав на
деянието от страна на извършителя е установена с оглед констатациите в протокола
за ПТП, преценени в съвкупност
с изводите на изслушаната по делото
САТЕ.
Установено по делото, от
заключението на САТЕ е обстоятелството, че причина за настъпване на ПТП-то е
поведението на водача на лекия автомобил
«Фолксваген Голф», изразяващи се в предприетите от него действия по управление
на автомобила в нарушение на правилата за движение по
пътищата, изразяващи се в навлизане на кръстовище при несъблюдаване на забранителния червен сигнал на свегофарната уредба.
Настъпилите вреди за ищцата, както и причинно-следствената връзка между
деянието и вредите се установяват от изслушаните по делото три съдебно-медицински
експертизи с комплексен характер /първоначална, повторна и тройна/, както и от
събраните свидетелски показания, който ценени с оглед нормата на чл. 172 от ГПК
настоящият съдебен състав кредитира като обективни и логически последователни.
Доколкото понесените от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания от нанесените й травматични увреждания, които са довели до значителни
като интензитет и продължителни във времево отношение болки и страдания и
същите се явяват пряка и непосредствена последица от деянието, то те подлежат
на репарация, като обезщетението следва да се определи от съда по справедливост
по арг. от чл.52 от ЗЗД. При определяне
на размера на обезщетението съдът следва да
има предвид възрастта на ищцата /42 години/, степента и вида на
увредите, които включват и двустранна дехисценция на ламбдовидния шев, довела до снишаване качеството й на
живот, съгласно повторната комплексна СМЕ за продължителен период от време / 15
месеца/, периодът от време, през който е
търпяла болки, страдания и ограничения, промяната в емоционалното състояние и
стереотипа й на Ж.справедливо би било да се присъди сума от 30 000 лв. т.е.
искът като основателен и доказан следва да се уважи изцяло.
С оглед изявлението
на вещото лице неврохирург, включено в повторната комплексна СМЕ – д-р Х.М. в
съдебно заседание от 26.03.2018 г., че няма доказана връзка между травмата и
оплакванията със зрението, претенцията за обезвреда
на претърпени имуществени увреди, изразяващи се в закупени диоптрични очила и
стойност на очен преглед е неоснователна и следва да се отхвърли като претенцията
за имуществени вреди е основателна в останалата си част до размера на сумата от
210, 88 лв.
По отношение претенцията за заплащане на мораторна
лихва върху обезщетението за неимуществени вреди съдът намира следното: Същата има компенсаторен характер и се дължи от
датата, следваща изтичане на предвидения в чл. 496 ал.1 от ГПК срок т.е. в
настоящия случай от 25.11.2016 г. като размерът й подлежи на установяване от
страна на съдебния изпълнител, при наличие на влязъл в сила съдебен акт.
По разноските: С оглед уважената част от ищцовата
претенция и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК на ищцата се следва и сумата от
2 202, 86 лв., припадащата се част от разноски, съразмерно с уважената
част от исковете.
Със списъка по чл. 80 от ГПК, депозиран в съдебно заседание на 25.06.2018
г. процесуалният му представител е заявил искане да му се определи
възнаграждение по реда на чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА. Направеното искане е заявено в
преклузивния по ГПК срок. В представения по делото договор за правна помощ и
съдействие /между стр. 5 и стр. 6/ е отбелязано, че процесуалното
представителство е на основание чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА. С оглед заявеният размер
на иска и при съблюдаване Наредба 1/2004 г. минималното адвокатско
възнаграждение възлиза на сума в размер на 1 730 лв. Припадащата се част от
нея, съобразно уважената част от исковете възлиза на 1 718, 75 лв., която
се следва на процесуалния представител на ищеца.
На основание чл. 78 ал. 3 от ГПК на ответника се следва сумата от 8, 32 лв.
– разноски.
Въз
основа на изложените съображения, Софийски градски съд, I-19 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.:Ж.И З.“ АД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление:*** на основание чл. 432 ал.1 от КЗ да заплати
на Д.С.Т., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** – адв.
В.Н. сумата от 30 000 /тридесет хиляди/
лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат
на ПТП, реализирано на 02.07.2016 г. в гр. Бургас, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 25.11.2016 год. до окончателното им изплащане,
както и сумата от 210, 88 лв. –
обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплатена стойност на
извършени медицински услуги, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
25.11.2016 г. до окончателното изплащане на задължението като отхвърля искът за
горницата до пълния предявен размер от 390, 88 лв. като неоснователен, както и
на основание чл. 78 ал.1 от ГПК сумата от 2 202, 86 лв. – разноски.
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.:Ж.И З.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** да
заплати на основание чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА на адв. В.Н.
сумата от 1 718, 75 лв. – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Д.С.Т., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** – адв. В.Н. да заплати на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ЗАД
„Д.Б.:Ж.И З.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** сумата от
8, 32 лв. – разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред САС, в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е
изготвено.
СЪДИЯ: