Р Е Ш
Е Н И Е
№ 3
гр.
Оряхово,09.02.2011 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Оряховски
районен съд, в публичното съдебно заседание на
дванадесети януари две хиляди
и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА ЖИВКОВА-ОФИЦЕРСКА
при
секретаря Г.Ц., като разгледа докладваното от съдия Живкова-Офицерска гр.д. № 369 по описа за
Предявен е иск по чл. 127 ал.2 СК от И.В.И.
с ЕГН ********** *** против Д.В.Г. с ЕГН
********** *** - за постановяване малолетните деца на страните – С.И.И. с ЕГН **********
и В.И.В И. с ЕГН ********** да живеят при ищеца и техен баща , за предоставяне
на него упражняването на родителските права по отношение на децата и определяне
на режим на лични контакти на майката с децата-всяка първа и трета събота и
неделя от месеца от 9 часа на съботата до 17 часа на неделята, и осъждане на
ответницата да заплаща ежемесечна издръжка на децата в размер на по 120 лв. за
всяко, считано от единадесет месеца преди предявяване на иска, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното изплащане на
сумата.
Претендира и направените по делото
разноски.
Правното
основание на предявените обективно кумулативно съединени искове е чл. 127 ал.2
, вр. чл. 59, вр. чл.143 ал.2 и чл. 149 СК.
Ищецът твърди в исковата молба, че с
ответницата живяли съпружески около осем години и по време на фактическото им
съжителство се родили двете деца. Живеели в дома на родителите му в с.
Софрониево.В началото се разбирали, грижили се за децата си , с помощта на
родителите на ищеца. В течение на времето това се променило и ответницата
започнала да се грижи все по-малко за децата, в резултат на което грижите за
децата били поети изцяло от родителите на ищеца и от него самия, когато не бил
на работа. На 23.08.2009г. ответницата напуснала семейното жилище, като децата
останали в него и грижите за тях осъществявал бащата с помощта на родителите
си. Той осигурявал и необходимата ежедневна издръжка за децата.
В подкрепа на иска са представени писмени и гласни доказателства.
В срока за отговор не е постъпил писмен такъв от ответницата.
В първото по делото открито съдебно
заседание ищеца поддържа предявения иск.
Ответницата оспорва изнесените в исковата
молба обстоятелства и предявява под формата на възражение искане за определяне
местоживеенето на децата при нея, за предоставяне на нея упражняването на
родителските права и осъждане на бащата да им заплаща ежемесечна издръжка в
размер на по 60 лв. за всяко от тях, считано от предявяване на иска.
Позовава се на писмени и гласни
доказателства.
По делото
са представени и писмени социални доклади от Дирекция „Социално подпомагане” – гр. Оряхово.
Съдът,
като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Безспорно между страните е , а и се
установява от представените доказателства, че те са живяли съпружески около 6-7
години и от съвместното им фактическо съжителство имат родени две деца – С.И.И.с ЕГН ********** и В.И. И. с ЕГН **********.
От раждането на децата до раздялата им през
месец август 2009г. живеели заедно с тях в дома на родителите на бащата в с.
Софрониево.
Страните окончателно се разделили на
23.08.2009г. , когато ответницата напуснала семейното жилище. Децата останали
при бащата. Непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието им били поети
от ищеца, като голяма помощ в това му оказвали родителите му, тъй като работи
на смени. Ежедневните потребности на децата от грижи, внимание, възпитание,
лечение, издръжка били поети от бабата и дядото по бащина линия и самият баща,
когато не бил на работа. До настоящия момент тези обстоятелства не са се
променили. Майката не прекъснала контакт с децата си. Обаждала им се по телефона, вземала ги със
себе си в дома на майка й в с. Софрониево за по няколко дни, купувала им дрехи,
обувки, завела ги на море през лятото на 2010г.
Децата посещават ЦДГ „Пчелица „ – с.
Софрониево.
Двамата родители работят в гр. Козлодуй-
ищеца като шофьор на линейка, а ответницата – в магазин.
Средномесечният им доход, съгласно
представените доказателства, е както следва : На ищеца – 378 лв. брутно трудово
възнаграждение,видно от Удостоверение № 431/23.07.2010г. на ЦСМП-Враца-филиал
Козлодуй, а на ответницата е
начислен средномесечен брутен доход за
месеците април, май, юни и юли 2010г. в размер на 579 лв., видно от
Удостоверение №7157/25.08.2010г. на „плюс-България Търговия” КД –София.
По делото са представени два Социални
доклада от Дирекция „Социално подпомагане – гр. Оряхово, като вторият е изискан
с оглед установяване материално-битовите условия в дома на майката на
ответницата в с. Софрониево, емоционалната връзка между родителите и децата от
една страна, и между самите деца-от друга.
Констатациите в социалните доклади са
следните:
През август 2009г. майката напуска
семейното жилище и отива да живее и работи в гр. Козлодуй. От раздялата между
родителите децата живеят при бащата, заедно с баба си и дядо си по бащина линия
и те заедно полагат ежедневните грижи по отглеждането и възпитанието им. Майката
редовно им се обажда или идва да ги вижда в селото.
Обитаваното жилище е с много добри
хигиенно-битови условия, технически обезпечено. Създадени са добри условия за
нормално отглеждане и възпитание на децата. Бащата се справя с родителските си
задължения. Децата не са лишени от основните потребности-храна, облекло,
подслон, здравни грижи, образование според възрастта си. Заключението на
социалния работник е, че бащата има родителски капацитет да се грижи за
отглеждането и възпитанието на децата и иска му е основателен. На допълнително
поставените въпроси, в социалния доклад са направени следните констатации – в
жилище в с. Софрониево живеят майката и
бабата на ответницата. Хигиенно – битовите условия са на добро ниво, има добри
условия за нормално отглеждане и възпитание на децата. От проведен в детската
градина разговор с двете деца се установили следните обстоятелства: Симона е
затворено и стеснително дете и не е проявила желание да овори със социалния
работник. Васко е много общително дете,
говори без притеснение за раздялата на родителите си. Заявил категорично, че желае да е при баща си, баба си и дядо
си по бащина линия.Детето споделило, че майка им също ги взима, когато не е на
работа.
При проведен разговор с персонала на
детската градина, соц.работник установил, че двете деца са много привързани едно към друго. На родителски срещи присъствал
само бащата. Майката никога не се интересувала от възпитанието на децата си.
По делото са разпитани седем
свидетели.Същите, макар и посочени от двете страни по делото, съдът не може да
раздели в две групи, тъй като не установяват противоположни факти, свързани с
релевантните по спора обстоятелства. Свидетелите са или близки роднини, или
приятели и съседи на страните и това не са обстоятелства, поради които съдът да
игнорира показанията им- напротив – по този вид спорове именно най-близките
хора имат непосредствено впечатление от личността на родителите, грижите им за
децата, условията за отглеждането им, помощта от трети лица и т.н.Поради тези
причини съдът кредитира показанията на свидетелите, които установяват различни
релевантни за спора обстоятелства поотделно, с изключение на една част от
показанията на св. Снежана Г., които се явяват изолирани от всички останали
събрани по делото доказателства. Това ще бъде обсъдено по-долу.
Поотделно, от свидетелските показания се установява следното:
СВ.Васко Митрашев-баща на ищеца и дядо на
децата : Когато второто дете на страните станало на 8 месеца, майката тръгнала
на работа в гр. Козлодуй. Закъснявала и тези обстоятелства довели до влошаване
на отношенията между родителите. Ответницата напуснала семейното жилище, а за
децата продължил да се грижи бащата, с помощта на майка си и баща си, когато е
на работа. В началото , след раздялата, двамата родители плащали таксата за
детска градина на децата. Майката им купувала дрешки, обувки, завела ги на
море. Преди раздялата между страните, майката не е изоставяла децата си.
СВ.И.Митрашев : майката напуснала семейното
жилище, а децата останали в него.Децата ги гледала предимно бабата по бащина
линия.Майката ги взима рядко, но не стоят дълго при нея. Момчето „реве да го
прибират”. И за Деси и за И.свидетелят не е чувал нищо лошо.
СВ.Снежана Г. – майка на ответницата и баба
на децата: В началото, когато ответницата напуснала семейното жилище, взела
децата със себе си в дома на свидетелката, но за доброто на децата, за да не
бъдат „дърпани”, решили да живеят и при бащата и при майката. Майката никога не е прекъсвала контакт с
децата, вземат ги постоянно в „нашата къща”. И майката и свидетелката купували
дрехи на децата, свидетелката „пълнела чантите с храна за децата”. През 2010г.
водили децата на море. Свидетелката работи в АЕЦ Козлодуй. В дома й живее и
нейната майка-прабаба на децата, която също е в състояние да помага.
СВ.Силвия Хирчева – приятелка на
ответницата: От показанията й се установяват обстоятелства, довели до раздялата
между страните и относно добрите родителски качества на ответницата.Знае, че
децата не живеят с майката, но „когато си ходи на село, тя ги взима при всяка
удобна възможност”.
Св.Христина Орашка: В почивните дни през
лятото децата били при ответницата в дома й – дома на майка й в с. Софрониево.
Бабата по майчина линия често купувала дрехи на децата. Условията в този дом
били много добри. „Когато Деси е в почивка, децата са с нея, през друго време
също идват, но ги взима майката на Деси”.Свидетелката определя ответницата като
добър родител.
СВ. Галина Невлева-учителка на децата в
детската градина: Децата живеят при бащата, заедно с родителите му.Когато той е
на работа, децата водят бабата или дядото.Рядко децата взима от градината и
майката. Известно й е ,че майката живее на общежитие или квартира в гр.
Козлодуй. Детето Васко било по-привързано към баща си. Когато децата имат
проблеми в детската градина, персонала търси бащата или родителите му, тъй като
са по-сигурни, че те ще реагират незабавно.
Св.Антон Ценев : този свидетел категорично
заявява, че знае, че майката на децата живее преимуществено в общежитие №1 в
гр. Козлодуй, където има квартира. Ходи и в с. Софрониево, но по-рядко.
При така установеното от
фактическа страна , се налагат следните правни изводи:
По обективно съединените искове с правно основание чл. 127 ал.2 СК съдът
дължи произнасяне по въпросите относно местоживеенето на децата, упражняването
на родителските права , режима на лични отношения между родителите и децата и
издръжката им. Съдът решава тези въпроси, след като прецени всички
обстоятелства с оглед интересите на
децата. Тези обстоятелства са нормативно определени в чл. 59 ал.4 СК : възпитателските качества на родителите,
полаганите до момента грижи и отношение към децата, желанието на родителите,
привързаността на децата към родителите, пола и възрастта им, възможността за
помощ от трети лица-близки на родителите, социалното обкръжение и материалните
възможности. Характерното за това производство е, че съдебната намеса се предприема въз
основа на обществения интерес, изхожда се от съображения за целесъобразност.
Основната цел е да се организират родителските функции по начин, който
най-пълно отговаря на интересите на децата.
При анализа на събраните по делото
доказателства се налага извода, че двамата родители имат еднакъв родителски
капацитет. По делото не се доказаха обстоятелства за влошени родителски
качества на някой от радителите.
В тази връзка без значение за спора са причините за влошаване отношенията
между страните, при положение ,че те не се отразяват на отношението им към
децата.
И двамата родители проявяват желание
да се грижат за децата си. И двамата са работещи хора, като работата им е
свързана с по-дълъг работен ден понякога и е на смени.
Двамата са разчитали и продължават да разчитат изключително много на помощта на близки- ищеца-на помощта на
свойте родители, а ответницата-на помощта на майка си .
Относно
полаганите до момента грижи и отношение към децата :
Безспорно по делото е, а и се установява от
събраните доказателства, че след раздялата на родителите, децата са останали да
живеят при бащата. За тях са полагани адекватни грижи и са им осигурени всички
необходими условия за нормалното им отглеждане и възпитание. В този дом децата
живеят от раждането си и до настоящия момент. Изключително голямо е участието
на родителите на ищеца при отглеждането на децата.
Майката не е прекъсвала връзката си с
децата, но доказателствата по делото сочат, че тя лично ги взима при майка си,
когато не е на работа в гр. Козлодуй и когато не е останала да преспи там в
квартирата си. В тази връзка показателно е заявеното от св. Хирчева, че „когато
си ходи на село, тя ги взима при всяка удобна възможност”. Съдът намира за
необходимо да отбележи, че децата се нуждаят от ежедневни грижи, внимание,
участие във възпитанието им , сигурност и непрекъснато разположение на
родителите, поради което „всяка удобна възможност” за полагане на грижи за тях
не е достатъчна да задоволи потребностите им и не може да се квалифицира като
упражняване на родителските задължения в тяхната цялост и адекватност. По
делото се доказа, че основните грижи за децата почти две години са полагани от
бащата и родителите му. Майката ги е взимала по-рядко, като по-честите контакти
на децата са били с бабата по майчина линия, която ги е вземала от дома им и ги
е водила в своя дом. От друга страна не без значение е и установеното по
делото, че ответницата преимуществено живее в гр. Козлодуй, където има
квартира.По делото се установяват добри материално битови условия, но за дома
на майката на ответницата в с.Софрониево. Остана неизяснено къде желае
ответницата да живее заедно с децата. Бащата също работи в гр. Козлодуй, но
живее постоянно в с. Софрониево, заедно с децата. От социалната работа по
случая става ясно, че децата са свикнали
и се чувстват най-добре в дома ,в който са родени и живеят и до днес, с
баща си и родителите му. Това е тяхната среда и към тях те са привързани
най-много. Помощта на родителите на ищеца в отглеждането на децата е голяма.
Ответницата може да разчита на помощта на своята майка, която обаче също работи
и то- в Козлодуй.Единственият свободен човек в къщата е прабабата на децата,
която обаче поради напредналата й възраст, съдът счита за несъизмерима с
помощта, на която ищеца би могъл да разчита при отглеждането на децата си.
Поради това съдът счита, че установеното до
момента фактическо положение не следва да бъде изменяно и не е в интерес на
децата те да се преместят да живеят при майката.
Социалния работник категорично
заявява, че желанието на по-голямото
дете е да остане при баща си.
От социалния доклад и показанията на св.Невлева се установява, че децата са привързани много едно към друго
и съдът счита, че разделянето им не е в техен интерес. Да бъдат разделени
децата не желаят и самите родители.
Сравнително ниската възраст на
децата е само едно от многото
обстоятелства, подлежащи на преценка от съда и в никакъв случай не е с
най-голяма тежест, още повече при установеното по делото относно добрите
родителски качества на бащата, полаганите от него грижи до момента, усилията от
негова страна да подсигури всичко необходимо на децата, желанието му да
продължи да се грижи за тях, силната емоционална връзка между тях, помощта на
родителите му и не на последно място-желанието на самото дете Васко. От
събраните по делото доказателства е видно, че те се чувства добре при така
установеното фактическо положение, спокойни са, спретнати и обгрижени.
Поради всичко гореизложено съдът намира, че промяната на установеното почти две години
фактическо положение няма да е в интерес на децата. Не е в техен интерес и да
бъдат разделени, предвид изричната констатация на социалния работник относно
факта на голяма привързаност между тях.
Промяна на фактическото положение, при което децата живеят при баща си и
той, с помощта на родителите си полага непосредствените грижи за тях,
ответницата е поискала едва в първото по делото заседание. Явно е, че това
положение по някакъв начин е устройвало и нея. В тази връзка изолирани се
явяват показанията на майка й, че ответницата е взела децата при напускането си
на семейното жилище.
Поради изложеното съдът намира предявения от ищеца иск за постановяване
децата
С.И.И. с ЕГН ********** и В.И.И. с ЕГН ********** да живеят при него и предоставяне на него упражняването на родителските
права за основателен и доказан.
Относно режима на лични
отношения между децата и майката:
При всички установени по делото обстоятелства , съдът намира, че в интерес
на децата е да имат чести контакти с майка си. Тяхната непрекъсната връзка е от
изключително значение за правилното им физическо и емоционално израстване.
Времето, прекарано заедно, честия контакт ще допринесат за по-пълното участие
на майката във възпитанието на децата, ще запазят емоционалната връзка между
майка и деца и ще допринесат за това, раздялата на родителите да не се отрази
на чувството за сигурност и обичаност на децата. Поради това съдът счита, че в
случая следва да се определи режим на лични отношения между майката и децата
,включващ правото да ги взима при себе си всяка събота и неделя от 9 часа на
съботат до 17 часа на неделята, както и един месец през лятото-юли или август,
когато бащата не е в платен годишен отпуск.
Родителите не са поискали определянето на почивни дни и празници, в които
този, на когото не е предоставено упражняването на родителските права, да може
да ги вижда и взема, поради което съдът не се произнася по този въпрос. Счита,
че това може да бъде решено от родителите по взаимно споразумение и с оглед
интереса на децата.
Относно иска за издръжка
двете деца:
Ищецът претендира осъждане на ответницата да заплаща на всяко от двете си деца
издръжка в размер на по 120 лв. месечно, считано от единадесет месеца преди
завеждане на иска-26.07.2010г.
Относно иска за издръжка за бъдещо време, с оглед установеното с нормата на
чл. 143 ал.2 СК задължение на всеки родител да издържа ненавършилите пълнолетие
свои деца и приетото за основателност на иска за упражняване на родителските
права, то този иск е доказан по основание. Относно размера съдът намира
следното: Децата в момента са в предучилищна възраст, основните грижи по
отглеждането и възпитанието им ще поеме бащата. Майката получава по-голям доход
от него и поради това, че няма да участва пряко в грижите за тях, съдът приема,
че тя следва да поеме по-голяма част от необходимата им месечна издръжка. Съдът
определя, че с оглед възрастта и нуждите на децата, на Васко е необходима
месечна издръжка в размер на 160 лв./детето е в подготвителна група и предстои
записването му в първи клас наесен, когато ще са необходими и средства за
учебни помагала, пособия, джобни/, от която майката следва да поеме 100 лв. С оглед възрастта и нуждите на Симона, съдът
намира, че й е необходима месечна издръжка в размер на 120 лв., от които
майката следва да поеме 80 лв. и в
тези размери следва да се уважат предявените искове, като над този размер-до
предявеният от по 120 лв. за дете исковете следва да се отхвърлят като неоснователни и недоказани.
Относно исковете за
издръжка за минало време:
При събраните по делото доказателства ,тези
искове съдът намира за неоснователни. Безспорно се установява по делото, че
след раздялата между родителите, майката е заплащала такса за детска градина на
едното дете. Купувала е дрехи, обувки, храна на децата. Водила ги е на почивка.
Всички тези неща са част от средствата, необходими при отглеждането на едно
дете. Не се установи за какъв период от време, на каква стойност и колко често,
но с оглед правилата за разпределяне на доказателствената тежест, това следваше
да бъде установено от ищеца. Ето защо иска за присъждане на издръжка за минало
време следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
Разноските:
С оглед уважаване на иска по чл. 127 ал.2 СК, ответницата следва да бъде
осъдена да заплати на ищеца направените от него разноски за тази
инстанция, а именно-заплатената от него държавна такса в размер на 25 лв.
В изпълнение разпоредбата на чл. 78, ал. 6 във вр. с чл. 69, ал.
1, т. 7, ГПК, чл. 1 от Тарифа за държавните такси и чл. 5, б. „ж” от Закона за
държавните такси, ответницата следва да
заплати на Оряховския районен съд държавна такса върху присъдените издръжки, а именно
259.20 лева.
Следва да се постанови предварително
изпълнение на решението в частта му относно присъдената издръжка на основание чл. 242 ал.1 ГПК.
Мотивиран от горното и на основание чл.235 ГПК във вр. с чл. 127 ал.2 СК, Съдът
Р Е
Ш И :
ПОСТАНОВЯВА
родените
от съвместното фактическо съжителство между И.В.И. с ЕГН ********** *** и Д.В.Г.
с ЕГН ********** *** малолетни деца
С.И.И.с ЕГН ********** и В.И.И. с ЕГН ********** да живеят при бащата И.В.И. с ЕГН ********** ***.
ПРЕДОСТАВЯ
упражняването на родителските права по отношение
на малолетните деца С.И.И.с ЕГН ********** и В.И.И. с ЕГН ********** на бащата И.В.И. с ЕГН ********** ***,
като ОПРЕДЕЛЯ на майката Д.В.Г. с ЕГН ********** *** режим на лични отношения с децата
, включващ правото да ги взима при себе си всяка събота и
неделя от 9 часа на съботата до 17 часа на неделята, както и един месец през
лятото-юли или август, когато бащата не е в платен годишен отпуск.
ОСЪЖДА Д.В.Г.
с ЕГН ********** *** да заплаща на малолетното си дете В.И.И. с ЕГН **********,
чрез неговия баща
и законен представител ежемесечна издръжка в размер на 100/сто/
лв., считано от предявяване на
иска-26.07.2010г. до настъпването на обстоятелства за нейното
прекратяване или изменяване,ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска, като иска над този размер-до предявеният от 120 лв. ОТХВЪРЛЯ
като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Д.В.Г.
с ЕГН ********** *** да заплаща на малолетното си дете С.И.И. с ЕГН **********
, чрез неговия баща и законен
представител ежемесечна издръжка в размер на 80/осемдесет/ лв., считано от
предявяване на иска-26.07.2010г. до
настъпването на обстоятелства за нейното прекратяване или изменяване,ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска, като
иска над този размер-до предявеният от
120 лв. ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен и недоказан.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението в
частта му относно присъдените
издръжки на основание чл. 242 ал.1 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от И.В.И. с ЕГН ********** *** против Д.В.Г. с ЕГН ********** *** иск за осъждане на ответницата да заплати на малолетните си деца С.И.И.
с ЕГН ********** и В.И.И. с ЕГН **********, чрез техния
баща и законен представител издръжка за
минало време – единадесет месеца преди предявяване на иска на 26.07.2010г. в
размер на по 120 лв. месечно за дете,като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА
Д.В.Г.
с ЕГН ********** *** да заплати
по сметка на ОРС държавна такса върху присъденият размер на издръжките в размер
на 259.20 лв.
ОСЪЖДА Д.В.Г.
с ЕГН ********** *** да заплати на ИВАЙЛО В.И. с ЕГН ********** *** направените от него разноски за тази инстанция в размер на 25 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Врачанския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Районен съдия: