Решение по дело №16390/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 3138
Дата: 20 май 2020 г. (в сила от 24 юли 2020 г.)
Съдия: Росен Бориславов Димитров
Дело: 20191100516390
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 16 декември 2019 г.

Съдържание на акта

                   

 

 

 

                                   Р Е Ш Е Н И Е         

 

                                гр. София, 20.05.2020 г.

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,  ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание на двадесети май през две хиляди и  двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Димитров                             ЧЛЕНОВЕ: Маргарита Апостолова   

                                                                            Галя Вълкова

 

като разгледа докладваното  от  съдия Димитров  ч.гр.д. №. 16390 по описа  за 2019 год.,  за да се произнесе, взе пред вид:

 

 

   Производството е по реда на чл. 463 във вр. с чл. 278 от ГПК.

   Образувано е по жалба от "Райфайзенбанк (България)" ЕАД, гр. София с ЕИК ****** против Разпределение на постъпила сума по ИД № 920/2016 г. по описа на ЧСИ Г.Д.от 28.10.2019 год.

  Жалбоподателят не е доволен от разпределението единствено в частта,в която Предмет на разпределение е сума в размер на 436 983.10 лева, постъпила от запор на вземане на Община Велинград от банковите й сметки в „Общинска банка" АД, от който ЧСИ е заделил дължимите такси по ТТРЗЧСИ, а останалата сума в размер на 425 175 лева е разпределил в полза на НАП.

Твърди,че въпреки представените по делото доказателства, удостоверяващи заложните права на Р.Б. ЕАД, както и поредността на вписванията по партидата на заложния длъжник , съдебният изпълнител не е съобразил привилегията на Банката по чл. 136 ЗЗД и като не е отчел поредността на вписванията, които определят противопоставимостта на правата на отделните кредитори, погрешно е разпределил сумата в полза на НАП.

Моли съда да отмени обжалваното разпределение и да изготви ново такова, с което да разпредели в полза на Р.Б. ЕАД, сумата в размер на 425 175 лв.

Първоначалният взискател по изпълнителното дело „Е.-Т.” ЕООД, с ЕИК *******я оспорва неоснователна и необоснована предвид факта,че при изготвяне на разпределението ЧСИ е действал в съответствие със законовата уредба, като е взел предвид привилегиите, с които се ползва всяко от вземанията, които се събират по делото съгласно разпоредбата на чл. 136 от ЗЗД. Правилна е преценката,че „Р.Б.“ ЕАД няма качеството на привилигерован кредитор и не може да се ползва от разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от 303. Моли съдът да отхвърли жалбата.

Останалите взискатели по делото С.Н.М., НАП, и Фонд за органите на местно самоуправление в България - ФЛАГ“ ЕАД, ЕИК *******не са взели становище.

В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител заявява, че жалбата е неоснователна , тъй като разпределението е извършено съобразно законовите изисквания.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства намира, че жалбата е подадена в срока по чл. 463, ал. 2 ГПК от легитимирано да обжалва лице и е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Изпълнително дело № 20167810400920 е образувано по молба на „Е.Т.“ ЕООД като е прехвърлено на основание чл. 427, ал. 1, т. 2 от ГПК за продължаване от ЧСИ Г.Д., рег,№ 781 с район на действие СГС,а първоначално е било образувано от същия молител като изпълнително дело № 20137240400844 по описа на ЧСИ В.Т., peг. № 724 с район на действие ОС - Видин.

В хода на производството и на основание чл. 456 ГПК, като взискател по делото е присъединен Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, ЕИК ******, гр. София с привилигировано /обезпечено със залог/ вземане за сумата от 4 370 458 лв. общ размер на предоставен кредит (от който 3 850 452.53 усвоена и непогасена главница към 26.11.2018 г. и 382.91 редовна лихва, текущо начислена до 26.11.2018 г.).

На 28.10.2019 г. е изготвено разпределение на суми, постъпили в резултат от наложен запор на вземания от банки,като предмет на оспорваната част от разпределението с настоящага жалба на Райфайзенбанк (България)“  само е сумата от 436 983.10 лв., постъпила от конкретен запор върху банкова сметка *** „Общинска банка“ АД.

Съдия-изпълнителя е разпределил сумата като след приспадане на такси и разноски по изпълнението в размер на 11808.10 лв. е превел остатъка от 425 175 лв. на НАП-присъединен по плаво кредитор с общо вземане от 1 437 623.67 лв./разпределение на л.2096 от делото/

По делото са представени от жалбоподателя договор за залог върху вземания от 27.06.2012 г. и такъв от 27.04.2017 г.,, от които се установява, че между длъжника по делото Община Велинград и Райфайзенбанк (България)“  ЕАД е постигнато съгласие да се учреди обезпечение на вземанията на банката по договор за дългосрочен револвиращ кредит от 27.06.2012 г. чрез особен залог върху вземанията на от собствени приходи, които постъпват по сметка на общината в сметки при Райфайзенбанк /България/ ЕАД. С втория договор са заложени и вземания на общината от сметки в Общинска банка АД.

Представена е декларация по чл. 10, ал. 3 ЗОЗ на Райфайзенбанк /България/ ЕАД, в която са посочил размера на вземанията си по кредита и справка за вписванията по партидата в ЦРОЗ.

Представено е запорно съобщение изх. N 18120/05.12.2016 г. на ЧСИ Дичев получено на 06.12.2016 г. от Общинска банка АД в качеството на трето задължено лице, с което е наложен запор върху вземанията на Община Велинград.

 

При тази фактическа обстановка съдът намира следното.

Съгласно чл. 460 ГПК разпределението е акт на съдебния изпълнител, с който се определя кои вземания подлежат на удовлетворяване, какъв е редът за удовлетворяването им и каква сума се полага за пълното или частично изплащане на всяко едно от тях.

Оплакванията на за неправилност и незаконосъобразност на извършеното от ЧСИ разпределение с дата 28.10.2019 год. в част ІІ е неоснователно.

Правилна е преценката на ЧСИ,че вземанията на длъжника Община Велинград от Общинска банка АД са били обект на запор около 5 месеца /от 06.12.2016 г./ преди вписването на особения залог /27.04.2017 г. / в полза на жалбоподателя, поради което последният няма качеството на привилегирован кредитор относно постъпленията от сметките на длъжника в Общинска банка АД и НАП се е ползвал с предимство при удовлетворяването на вземанията си и „привилегията“ на жалбоподателя не може да му се противопостави-аргумент от разпоредбите на чл. 452, ал. 3 и чл. 453, т. 3 ГПК.

В случая следва да се има предвид и това,че изначално обезпечаването на задълженията на Община Велинград противоречи на разпоредбата на чл.3,ал.1 ЗОЗ, тъй като общината не е нито търговец, нито лице по чл. 2 от Търговския закон. Единствената законова възможност община да обезпечи свой дълг чрез учредяване на особен залог е уреден в чл.3,ал.2,т.3 ЗОЗ , когато се обезпечава дълг поет по реда на Закона за общинския дълг. Очевидно банковия револвиращ кредит,който легитимира жалбоподателя като кредитор на Община Велинград,не е дълг взет при условията и по реда на Закона за общинския дълг-нито има твърдения в тази насока,нито пък доказателства за спазена процедура описана ясно в чл.3 и сл. от този закон.

С оглед на гореизложеното разпределението на процесните движими вещи по реда на чл.460 ГПК предявено на 01.11.2019 г. е законосъобразно, а жалбата неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.

Така мотивиран Софийският градски съд

 

                                       Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ  жалба от..)" ЕАД, гр. София с ЕИК ****** против Разпределение от 28.10.2019 год. на постъпила сума по ИД № 20167810400920 по описа на ЧСИ Г.Д..

РЕШЕНИЕТО  подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                     

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.                        

 

 

         2.