№ 396
гр. Пазарджик, 20.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на първи
ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Венцислав Ст. Маратилов
Членове:Д. П. Бозаджиев
Асен В. Велев
при участието на секретаря Петя Кр. Борисова
като разгледа докладваното от Асен В. Велев Въззивно гражданско дело №
20235200500570 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
С Решение № 261/25.07.2023г., постановено по гр.д. № 20235210100133 по описа за
2023г. на II граждански състав на Районен съд – В. по предявения иск по чл. 422 от ГПК от
ЕТ „С.-С. А.“, ЕИК *********, представлявано от С. А. срещу „С. г.“ ЕООД, ЕИК
*********, представлявано от управителя И. К., е признато за установено, че ответникът „С.
г.“ ЕООД дължи на ищеца ЕТ „С. - С. А.“ сумата от 7 200,00 лева с ДДС, представляващо
незаплатено възнаграждение по сключен между страните договор за прахово боядисване на
оркестрина, за която е издадена фактура № 8969/10.08.2022 г., ведно със законна лихва за
периода 14.12.2022 г. до изплащане на вземането по издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК № 580/15.12.2022 г. по ч. гр. д. 1136/2022 г. на Районен
съд - В.. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски в
размер на общо 344,00 лева за първоинстанционното производство, както и разноски по ч.
гр. д. 1136/2022 г. на Районен съд - В. в размер на общо 744,00 лева, от които 144,00 лева -
държавна такса и 600,00 лева с ДДС - адвокатско възнаграждение.
В законоустановения срок срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба
от ответника, чрез пълномощника адвокат Н., с оплаквания за неправилност на съдебния
акт. Излага, че се претендира заплащане за извършена поръчка, касаеща прахово боядисване
на специализирана оркестрина, която била извършена в срок, но не били представени
техническа документация и не било доказано готово изделие. Счита за преюдициално друго
1
дело – т.д. № 216/2022г. по описа на ОС – Пазарджик, с което друго дружество – „С. СА“
ЕООД претендирало заплащане на същото изделие, изготвено в завършен вид, което
следвало да включва и неговото боядисване. Счита, че възложител на праховото боядисване
се явявало това друго дружество, което е възложило на ищеца в настоящото производство
да извърши праховото боядисване, за да бъде предадено на ответното дружество. Излага, че
единственият документ обективиращ наличието на правоотношение е издадената фактура.
Твърди, че представляваното от него дружество не е получавало реално цялостно изготвена
конструкция и не е приемало документ, свидетелстващ извършването на СМР или поръчка.
Счита, че експертизата, отразявала правилно осчетоводяване на издадената фактура,
доколкото дружеството е изпълнило задълженията си по Закона за счетоводството. Счита,
че не е налице реално фактическо извършване на дейности, отразени във фактурата. По
другото дело била представена фактура от „С. СА“ ЕООД за завършено изделие
„оркестрина“ от същата дата, като се твърди, че в един и същи момент е заявена и
фактурирана сума, както за готова оркестрина, така и за извършено прахово боядисване за
същата оркестрина от свързано с ищеца дружество. Твърди, че фактурите са издадени преди
извършване на изделието и са надлежно осчетоводени от ответника, с идеята изделието да
бъде действително завършено и годно за употреба, но това не било направено. Излага, че
ищецът не е в състояние да докаже твърдението си за завършена качествено и в срок
поръчка. Прави се искане за отмяна на първоинстанционното решение и присъждане на
разноски.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от адвокат Ж., процесуален
представител на ищеца. Излага становище, че първоинстанционното решение е правилно и
законосъобразно, поради което моли за неговото потвърждаване. Претендира се присъждане
на разноски във въззивното производство.
В открито съдебно заседание процесуалния представител на жалбоподателя поддържа
подадената въззивна жалба и претендира присъждане на разноски. В писмено становище
процесуалния представител на въззиваемата страна поддържа подадения отговор срещу
въззивната жалба, като претендира присъждане на разноски.
Въззивният съд, след като се запозна с твърденията, изложени във въззивната жалба и
писмения отговор, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност, като взе предвид доводите, изложени от страните и при спазване
разпоредбата на чл. 235 от ГПК, прие за установено от фактическа и правна страна
следното:
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на ЕТ „С. - С. А.“,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „И. ш." №**,
представлявано от С. А. против „С. г.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. В., ул. „Х. Б." №*, представлявано от управителя И. Г. К.. Ищецът твърди,
че в средата на месец юли 2022 г. ответникът му възложил да извърши прахово боядисване
на оркестрина. Уговорено било да му бъде заплатено възнаграждение в размер на 6 000,00
без ДДС или 7 200,00 лева с включен ДДС. Сочи, че срок за изпълнение на работата не бил
2
уговорен, но същата била изпълнена своевременно и качествено. Излага, че възложителят
приел боядисаната оркестрина лично от изпълнителя, без възражения. Сочи, че за
извършеното от негова страна била издадена фактура № 8969/10.08.2022 г. на стойност
7 200,00 лева с включен ДДС. Фактурата била изпратена и получена от възложителя „С. г.“
ЕООД, съответно осчетоводена в счетоводството на двете дружества. Твърди, че след
получаване на металното изделие, респективно фактурата, която се считала за покана за
плащане, ответното дружество не извършило плащане на сумата. Сочи, че въпреки
многократно водените разговори с управителя на длъжника, задължението не било погасено.
Излага, че на 14.11.2022 г. на ответното дружество била връчена покана на доброволно
плащане, но след получаването й и до момента, плащане не последвало. Твърди, че в негова
полза била издадена Заповед № 580/15.12.2022 г. за изпълнение на парично задължение по ч.
гр. д. № 1136/2022 г. по описа на Районен съд - В., с което било разпоредено ответникът „С.
г.“ ЕООД да му заплати сумата от 7 200,00 лева по договор за прахово боядисване на
оркестрина, ведно със законна лихва за периода 14.12.2022г. до заплащане на вземането.
След постъпило от страна на ответника възражение, в срок предявил настоящия иск. С оглед
на това, моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че „С. г.“
ЕООД, ЕИК ********* дължи на ЕТ „С. - С. А.“, ЕИК ********* сумата от 7 200,00 лева с
ДДС, представляващо незаплатено възнаграждение по сключен между страните договор за
прахово боядисване на оркестрина, за която е издадена фактура № 8969/10.08.2022 г., ведно
със законна лихва за периода 14.12.2022 г. до изплащане на вземането по издадена Заповед
по чл. 410 ГПК № 580/15.12.2022 г. по ч. гр. д. № 1136/2022 г. по описа на Районен съд – В.,
както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата
молба, с която оспорва допустимостта и основателността на иска. Счита исковата претенция
за неясна, доколкото не ставало ясно дали се иска доказването на извършена качествено и
доставена в срок поръчка, с което е изпълнено едно облигационно задължение, въз основа
на което се претендира дадена сума или се претендира забава в изпълнение на някакво
задължение на ответника. Оспорва основателността на иска с доводи, че между страните не
било възникнало облигационно правоотношение, от което да произтича процесното
задължение. Възразява дружеството „С. г.“ ЕООД пряко, в качеството си на възложител, да
е договаряло изготвянето на метална конструкция или прахово боядисване с ищеца ЕТ „С. -
С. А.“, доколкото липсвали документи, обективиращи наличието на зададена поръчка. Не се
оспорва от ответника издаването на фактура за „Прахово боядисване на оркестрина“, но
липсвали представени от ищеца доказателства за предаването на изготвена метална
конструкция, както и че е извършено самото прахово боядисване. Счита, че изработваното
на самото изделие, включвало и задължението, то да е боядисано. Излага, че не било
логично да бъде поръчано изделие в неговата цялост и в същото време част от изработката
му да бъде третирана като допълнително възложена услуга. Счита, че от исковата молба не
ставало ясно ищецът само прахово боядисване ли твърди, че е извършил или и самата
оркестрина. С оглед изложеното, моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан, както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.
3
При проверка на допустимостта и редовността на въззивната жалба настоящият
съдебен състав констатира, че същата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря
на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК. При констатираната допустимост на жалбата,
съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо, постановено по
допустим иск, в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита,
предявено с исковата молба на ищеца.
По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпоредбата на чл. 269, ал. 1 изр. второ от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените
в жалбата оплаквания относно обжалваната част на решението, като служебно следи за
нарушение на императивни материално правни разпоредби, дори ако тяхното нарушение не
е въведено като основание за обжалване (Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС).
Пред настоящата инстанция не са събрани нови доказателства. Въззивният съд намира,
че фактическата обстановка е правилно установена от първоинстанционния съд, както
следва:
Видно от приложеното в кориците на делото ч. гр. д. № 1136/2022 г. по описа на
Районен съд – В., по заявление по чл. 410 от ГПК от 14.12.2022 г. в полза на ищеца ЕТ „С. -
С. А.“ ЕИК ********* е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК с № 580/15.12.2022 г., въз основа на която е разпоредено длъжникът „С. г.“ ЕООД,
ЕИК ********* да заплати на ЕТ „С. - С. А.“, ЕИК ********* сумата от 7 200,00 лева,
представляваща неизплатено задължение по договор за прахово боядисване на метална
конструкция - оркестрина, възложено от „С. г.“ ЕООД на ЕТ „С. - С. А.“, ведно със законна
лихва върху посочената сума от датата на подаване на заявление - 14.12.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и длъжникът е осъден да заплати на ищеца
направените в заповедното разноски в размер на 144,00 лева.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника „С. г.“ ЕООД на 23.12.2022 г. В срока
по чл. 414 от ГПК длъжникът е възразил срещу заповедта с възражение с вх. №
6764/30.12.2022 г. С разпореждане № 8/03.01.2023г. на кредитора ЕТ „С. - С. А.“ са дадени
указания за предявяване на установителен иск в едномесечен срок от съобщението.
Разпореждането е получено от последния на 25.01.2023г. На 07.02.2023г. кредиторът е
предявил пред Районен съд – В. иск за процесната сума, като паричното вземане, предмет на
иска, е идентично на паричното вземане по заповедта за изпълнение, като на същата дата е
представил и доказателства за предявяването му пред заповедния съд.
На 10.08.2022 г. ищецът ЕТ „С. - С. А.“, ЕИК ********* е издал фактура №
********** за извършена услуга „прахово боядисване на оркестрина“ с получател -
ответникът „С. г.“ ЕООД, ЕИК *********, на стойност 7 200,00 лева с включен ДДС. Във
4
фактурата е отразено, че плащането следва да се извърши по банков път, по посочена в нея
банкова сметка.
На 11.11.2022 г. ищецът ЕТ „С. - С. А.“ е изпратил покана до ответника „С. г.“ ЕООД,
с която уведомява последния за задължението по процесната фактура, която не е заплатена,
макар да е изискуема. С поканата, ответникът е поканен да заплати дължимата сума от
7 200,00 лева в тридневен срок от получаването й. Видно от представената разписка,
поканата е получена от ответното дружество на 14.11.2022 г.
Според заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза,
неоспорено от страните, което настоящата инстанция кредитира като обосновано и
компетентно изготвено, процесната фактура е осчетоводена през месец август в
счетоводствата на двете дружества. Вещото лице дава заключение, че организацията и
счетоводната отчетност и в двете дружества отговаря на счетоводните стандарти. Според
вещото лице, процесната фактура е включена като приход от основната дейност на ищеца в
дневника за продажби на стойност 6 000,00 лева, както и в справката декларация по ЗДДС.
Начисленият ДДС в размер на 1 200,00 лева е внесен в бюджета, като данните са подадени в
НАП. Процесната фактура е включена в счетоводна сметка 602 „Разходи за външни услуги“
на стойност 6 000,00 лева и счетоводна сметка 4531 „ДДС покупки“ на стойност 1 200,00
лева в счетоводството на ответника. Същата е включена в дневника за покупките и в
справката декларация по ЗДДС, като е ползван данъчен кредит в размер на 1 200,00 лева,
колкото е и размерът на начисленият ДДС. Според заключението на вещото лице, данните
са подадени в НАП и от страна на ответника. От справката в счетоводството на ответника,
вещото лице е посочило, че няма данни да е извършено плащане по фактурата.
При тази установеност на фактите, настоящият въззивен съдебен състав възприе
следните правни изводи:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 266, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД. Страните по правоотношението са търговци на основание чл. 1, ал. 1 от ТЗ. Ето
защо отношенията между тях следва да се преценяват на плоскостта на разпоредбите на част
трета от ТЗ - търговски сделки, като за неуредените с този закон приложения за търговските
сделки се прилагат разпоредбите на гражданското законодателство - в настоящия случай
това са нормите на чл. 258 и следващите от ЗЗД.
От данните по първоинстанционното дело и по-конкретно от приложеното ч.гр.д. №
1136/2022 г. по описа на Районен съд – В. е видно, че процесуалните предпоставки за
допустимост на специалния положителен установителен иск по чл. 422 от ГПК са
обезпечени. Между същите страни се е развило заповедно производство, с предмет,
идентичен с предмета на настоящата искова защита. Длъжникът е подал в срок възражение
по чл. 414 от ГПК. Заповедният съд е указал на заявителя да предяви иска за установяване
на вземането си. В едномесечния преклузивен срок заявителят е предявил пред Районен съд
- В. иска по чл. 422 от ГПК.
Исковете са допустими доколкото са налице общите предпоставки за съществуването и
5
надлежното упражняване на правото на иск, както и специалните такива, свързани с реда на
търсената защита - установителната защита по чл. 422 от ГПК, съгласно постановките
дадени в т. 10а от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС
Основателността им е обусловена от наличието на следните материално правни
предпоставки: валидно възникнало правоотношение между страните по неформален договор
за изработка, изразяваща се в прахово боядисване на оркестрина, сключен между страните,
черпещ правна опора в договора за изработка, регламентиран в разпоредбата на чл. 258 и
следващите от ЗЗД, който договор по своята правна природа е неформален, консенсуален,
двустранен и възмезден. Неформалният характер на правоотношението между страните се
извлича и от характеристиката му като търговска сделка, тъй като съгласно разпоредбата на
чл. 293 от ТЗ писмената или друга форма за действителност на търговските сделки е
необходима само в предвидените от закона случаи.
Основателността на исковете е обусловена от точното изпълнение на задължението на
изпълнителя в качествено, количествено и времево отношение, съответно от предаването на
извършената работа и приемането и от възложителя, както и налично неизпълнение на
насрещното задължение на последния за заплащане на уговореното възнаграждение.
Съгласно правилата за разпределяне на доказателствената тежест в процеса,
обективирани в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК, в тежест на ищеца е да докаже
положителните факти, пораждащи съдебно предявените вземания. В негова тежест е да
установи също и размера на претендираните вземания за главница. По отношение на
възражението за липса на изпълнение, което като отрицателен факт от действителността, е
достатъчно твърдението на ответника, като ищцовата страна носи доказателствената тежест
да установи положителния факт, който го изключва - точно изпълнение на задължението на
изпълнителя в качествено, количествено и времево отношение, съответно от предаването на
извършената работа и приемането и от възложителя, а ответникът следва да установи
плащане, респективно факти, обуславящи недължимост на сумата.
Въззивният съд счита, че в производството ищецът е установил, че е налице валидно
възникнала облигационна връзка между него и ответника, по която ищецът е изправна
страна, изпълнил е качествено и в срок възложените му от ответника работи, изразяващи се
в прахово боядисване на оркестрина. По делото не са налични каквито и да било
доказателства, че ответникът е възразил срещу предаденото му в изпълнение на сключения
между страните договор за изработка, съответно настоящата инстанция счита, че същата е
изпълнена, съобразно уговорките по договора и приета от страна на възложителя –
ответното дружество. Съответно за ответника като възложител е възникнало насрещното
задължение да заплати възнаграждението на изпълнителя.
Това е така, доколкото, както правилно е посочил първоинстанционният съд трайно
установена е практиката на ВКС, че фактурите отразяват възникналото между страните
правоотношение, като осчетоводяването им от ответното дружество, включването им в
6
дневника за покупко-продажби по ДДС и ползването на данъчен кредит по тях,
представляват сами по себе си недвусмислено признание на задължението по тях. В този
смисъл са Решение № 42/ 19.04.2010 г. по т. д. № 593/2009 г. на II т. о. на ВКС, Решение №
166/26.10.2010 г. по т. д. № 991/2009 г. на II т. о. на ВКС, Решение № 23/07.02.2011 г. по т. д.
№ 588/2010 г. на II т. о. на ВКС. Нещо повече, дори неподписаната фактура от купувача по
договор за търговска продажба или от възложителя по договор за изработка може да
послужи като доказателство за възникване на отразените в нея задължения, ако съдържа
реквизити на съществените елементи на конкретната сделка, отразена е в счетоводните
регистри на двете страни, както и е ползван данъчен кредит по нея. В този смисъл е и
Решение № 47/08.04.2013 г. по т. д. № 137/2012 г. на II т. о. на ВКС.
Съгласно Решение № 92/07.09.2011 г. по т. д. № 478/2010 г. на II т. о. на ВКС и
Решение № 109/07.09.2011 г. по т. д. № 465/2010 г. на ВКС, дори фактурата да не съдържа
всички предвидени в ЗСч реквизити, макар и да не е подписана от купувача по договора за
търговска продажба или от възложителя по договора за изработка и да е оспорена в хода на
съдебния процес, съдът е длъжен да прецени доказателственото й значение за
удостоверените в нея факти, заедно с всички останали доказателства по делото.
В светлината на теза изложеното съдът намира, че процесната фактура съдържа
съществените елементи на конкретната търговска сделка - извършване на услугата „прахово
боядисване на оркестрина“, възложена на ищеца (търговец) от страна на ответника по иска
(търговец) и настоящ жалбоподател - „С. г.“ ЕООД. В нея са посочени предметът на
договора за изработка и стойността на възложеното - в размер на 6 000,00 лева без ДДС или
7 200,00 лева с ДДС. В този смисъл неоснователни са възраженията на ответника –
жалбоподател в настоящото производство, че не ставало ясно какъв е предмета на
сключения договор, съответно дали ищецът твърди да е извършил само прахово боядисване
или, че е извършил и самата оркестрина. Видно е от представената фактура, че предмет на
сключения между страните договор е извършване на услугата „прахово боядисване на
оркестрина“, а не на цялостно изделие оркестрина.
Неоснователни са възраженията, че изработването на самото изделие - оркестрина,
включвало в себе си и нейното боядисване. В предвидените процесуални срокове по делото
не са представени никакви доказателства за това ответникът да е възложил цялостно
изработване на изделието, в което да се включва и неговото боядисване. Дейностите по
изработване на едно изделие, в процесния случай – оркестрина, могат да се състоят в
няколко различни операции, всяка от които може да бъде възложена отделно на различни
лица.
По отношение изпълнението и приемането на извършената работа, следва да се има
предвид и правилно отразеното от първоинстанционния съд, че ако възложителят,
респективно негов представител е подписал издадена от изпълнителя фактура за
изпълнените СМР по договора между страните или фактурата е отразена в счетоводните
регистри на търговското дружество - възложител и възложителят е ползвал правото на
приспадане на данъчен кредит, то се налага извод, че е налице приемане от поръчващия на
7
фактически изпълнените работи, дори да не са съставени други писмени документи за
извършени СМР. Ответникът не е оспорил констатациите на съдебно-счетоводната
експертиза, че фактурата е осчетоводена от него, че е вписана в дневника за покупки и по
нея е ползван данъчен кредит в пълен размер. Напротив, същият не отрича тези
обстоятелства, а ги оправдава с оглед добросъвестното си спазване на задълженията си по
ЗСч, съответно със създадените между страните доверени търговски отношения.
С оглед на това, следва да се направи извод, че процесната фактура №
**********/10.08.2022 г. свидетелства, както за възникване и съществуване на твърдяното
от ищеца правоотношение между страните, така и за другите материално правни
предпоставки - приемане на работата, съгласно разпоредбата на чл. 264 от ЗЗД, което води
до съответните правни последици за страните.
Фактът на приемането и осчетоводяването процесната фактура, като задължение по
сметка 602 „Разходи за услуги“ в размер на 6 000,00 лева, включването на сумата от 1 200,00
лева в счетоводна сметка „ДДС покупки“, съответно и изтеглянето на заплатения от
ответното дружество ДДС, посочен в справката-декларация за ДДС, показва, че ответникът е
приел извършената работа. След това търговецът не е възразил своевременно – веднага,
съобразно разпоредбата на чл. 264, ал. 3 от ЗЗД, пред другия търговец, че не е получил
изработеното, а надлежно е осчетоводил сумата по фактурата като свои парични
задължения, с което признава съществуването и изискуемостта им. Съдът намира, че с
приемането на фактурата и надлежното и осчетоводяване в счетоводството на ответника е
налице на практика приемане на извършената работа. Ответникът не е ангажирал други
доказателства, които да опровергаят или да релевират някакви правопогасяващи,
правопрекратяващи или правоизключващи факти, които да променят горните изводи.
От съвкупната преценка на данните във фактурата и с оглед приетото по делото
експертното заключение, настоящата инстанция стигна до извода за наличие на несъмнено
признание от страна на възложителя за възникване на задължението и за неговия размер, а
оттам и задължението му по чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, а именно - поръчващият трябва да заплати
възнаграждението за приетата работа.
По повод възраженията, изложени от жалбоподателя в подадената въззивна жалба,
същите са неоснователни. Едва пред въззивния съд с въззивната жалба жалбоподателят
релевира възражения, че процесната услуга – прахово боядисване на оркестрина, се
съдържала в обема на друг договор за поръчка, сключен от ответника с друго дружество –
„С. СА“ ЕООД, доколкото на последното било възложена изработката на цялостно изделие,
в завършен вид на готова „оркестрина“, в която се включвало и праховото й боядисване.
Следва да се посочи, че за посочените обстоятелства не са налични каквито и да било
доказателства по делото, същите са въведени в производството едва пред въззивната
инстанция, като с оглед разпоредбата на чл. 266 от ГПК, се явяват и преклудирани,
доколкото са могли да бъдат въведени в първоинстанционното производство. Цитираното от
жалбоподателя т.д. № 202252009000216 по описа за 2022г. на Окръжен съд – Пазарджик, е
образувано през 2022 г. Настоящото производство е образувано през 2023г., когато вече е
8
било образувано цитираното производство пред Окръжен съд – Пазарджик, поради което
ответникът в срока по чл. 131 от ГПК, с оглед разпоредбата на чл. 133 от ГПК, е следвало да
изчерпи всичките си правоизключващи възражения, във връзка с предявените искови
претенции. Възможността да се правят възражения, като се сочат обстоятелствата, на които
те се основават, се преклудира с изтичането на срока за отговор на исковата молба, като
ответникът може да направи ново възражение по - късно, ако не е могъл да узнае
своевременно фактите, на които се основава то или да посочи и представи доказателства за
тях, при полагане на дължимата грижа за добро водене на делото съгласно разпоредбата на
чл. 147, т. 1 от ГПК (в този смисъл и Решение №182/19.08.2013 г. по гр.д. № 939/2012 г. на
ВКС). Преклудираните пред първоинстанционния съд възражения не могат да бъдат
релевирани за пръв път и пред въззивната инстанция. С оглед на това, същите не следва да
бъдат разглеждани по същество от въззивния съд.
С оглед наличието на задължение за плащане на сумата по процесната фактура,
доколкото не е налице уговорен срок за плащане, правилно първоинстанционният съд е
приел, че на основание чл. 303а, ал. 3 от ТЗ задължението следва да бъде изпълнено в 14-
дневен срок от получаване на фактура или на друга покана за плащане. Видно от приетата
съдебно-счетоводна експертиза, фактурата е отразена в счетоводните книги на двете
дружества за месец август 2022 г. и в подадените справки декларации към НАН на същия
период. С оглед на това, доколкото не са налице данни, кога ответникът е получил
фактурата, правилни са изводите на съда, че същата следва да е получена от ответника най -
късно на 13.09.2022 г., съобразявайки разпоредбата на чл. 125, ал. 5 от ЗДДС, съгласно
която справките-декларации се подават до 14-то число включително на месеца, следващ
данъчния период, за който се отнасят. Следователно задължението е следвало да бъде
изпълнено в срок до 27.09.2022 г., поради което е изискуемо. Към извод за изискуемост на
задължението навежда и представената по делото и неоспорена от ответника покана от
11.11.2022 г., изпратена от ищеца. Със същата ответника „С. г.“ ЕООД е уведомен за
наличието на неплатено задължение по процесната фактура, като е поканен да заплати
дължимата сума от 7 200,00 лева в тридневен срок от получаването на поканата – 14.11.2022
г.
Видно от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, при извършената
справка в счетоводството на ответника, няма данни да е извършено плащане по фактурата.
Доколкото от ответника не са представени доказателства за извършване на плащане на
задължението му по процесната фактура, правилно първоинстанционният съд е приел, че
исковата претенция е основателна и доказана. Като е уважил изцяло предявения иск,
първоинстанционният съд е постановил едно правилно решение, което следва да бъде
потвърдено.
С оглед гореизложеното, релевираните във въззивната жалба възражения са
неоснователни. Не се констатират твърдените от жалбоподателя пороци на
първоинстанционното решение, същото е мотивирано, постановено при спазване на
материалния и процесуалния закон и е обосновано. С оглед съвпадение на изводите на
9
въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение, като
правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено изцяло.
С оглед изхода на спора в настоящото производство разноски за настоящата
инстанция се дължат на въззиваемата страна. Същите са своевременно поискани и реално
извършени, видно от представените фактура и платежно нареждане. С оглед на това, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, въззивникът следва да бъде осъден да заплати на
въззиваемата страна направените пред въззивния съд разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 1 224,00 лева.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК, решението е окончателно и не подлежи на
обжалване, доколкото се касае за търговска сделка с цена на иска под 20 000,00 лева.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 261/25.07.2023г., постановено по гр.д. №
20235210100133, по описа за 2023г. на II граждански състав на Районен съд – В..
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, „С. г.“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. В., ул. „Х. Б." №*, представлявано от управителя И. Г.
К., ДА ЗАПЛАТИ на ЕТ „С. - С. А.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. С., бул. „И. ш." №**, представлявано от С. А., направените пред въззивната инстанция
разноски в размер на 1 224,00 лева (хиляда двеста двадесет и четири лева) – адвокатско
възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10