Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 19.11.2018 г.
СГС, VI-4 състав, в закрито съд.заседание на деветнадесети ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ВРАНЕСКУ
ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН КОЛЕВ
НИКОЛА ЧОМПАЛОВ
Като
разгледа докладваното от съдия Чомпалов ч.гр. дело
№ 13571/18 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 435 ал.2, т.6 ГПК. СГС е сезиран с жалба от Г.Т.Б.
срещу отказа на ЧСИ М.Ц.да прекрати изпълнението по изп.дело N 20118400400646. Твърди се от
жалбоподателят, че отказът е незаконосъобразен, защото по делото не са
представени доказателства за извършени регулярно изпълнителни действия по
искане на взискателя, а в разпореждането на съдебния изпълнител не е посочено
кои и какви са тези изпълнителни действия. Сочи се, че неизвършването в
продължение на две години на изпълнителни действия по искане на взискателя води
до настъпване по силата на закона на прекратяване на изпълнението. Поддържа се,
че проучването на имущественото състояние на длъжника не е изпълнително
действие и след като след извършена проверка от съдебния изпълнител взискателят
не е посочил какви действия да се извършат, е налице дезинтересиране. Иска се от жалбоподателя да се отмени
обжалваният отказ на съдебния изпълнител да прекрати изпълнението.
Ответникът по
частната жалба „М.-П.“ ЕООД, който е взискател по изпълнението, не е представил
отговор и не взема становище.
Съдебният изпълнител е изложил мотиви, в които
сочи, че на 05.10.2011 г. е наложен запор върху МПС на длъжника, след което са
постъпвали молби на взискателя на 18.08.2014 г. и на 01.07.2016 г. за налагане
на запор върху банкови сметки на длъжника, а на 10.02.2017 г. е направено
искане за налагане на запор върху трудовото възнаграждение.
Жалбата
е подадена в срок и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител, поради
което следва да се разгледа по същество.
Според съда обжалваният отказ на съдебния
изпълнител да прекрати принудителното изпълнение е законосъобразен. Това е
така, защото не е настъпила „перемпция“ по смисъла на чл.433 ал.1, т.8 ГПК.
Фактите по делото сочат, че след образуване на изпълнението по молба на
взискателя от 17.08.2011 г. не е налице период с продължителност от две години,
през който да не е поискано от взискателя извършването на изпълнителни действия.
На 15.11.2011 г. е наложен запор върху
регистрирани на името на длъжника ППС с рег.N *******и с рег.N *******, който факт се установява от писмо на Областна дирекция на МВР –
Благоевград рег.N 30825/22.11.2011 г. От 15.11.2011 г.
е започнал да тече двугодишният срок по чл.433 ал.1, т.8 ГПК.
През 2012 г. не са извършени изпълнителни
действия, но на 22.08.2012 г. е
извършено от длъжника доброволно плащане на сумата от 250,28 лв., която е
постъпила по сметка на съдебния изпълнител с преводно нареждане за кредитен
превод от 22.08.2012 г.
Извършеното от длъжника доброволно плащане на част от дълга в хода на изпълнението е факт, който води до прекъсване на двугодишния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Това е така, защото всяко искане
на взискателя за извършване на изпълнително действие е насочено като краен
резултат към погасяване на дълга, а доброволното плащане на дълга води до същия
резултат. Когато длъжникът доброволно е извършил частични плащания, взискателят
е освободен от задължението да иска извършване на изпълнителни действия, които
да поддържат висящността на изпълнителното производство.
От 22.08.2012 г., когато длъжникът е платил
доброволно сумата от 250,28 лв., срокът по чл.433 ал.1, т.8 ГПК е прекъснат и е
започнал да тече отново. След тази дата дългът продължава да не е погасен
изцяло, поради което и взискателя следва да инициира извършването от съдебния
изпълнител на действия, израждащи конкретен способ за принудително изпълнение.
С молба от 18.08.2014 г. взискателят е
поискал от съдебния изпълнител да наложи запор върху банковите сметки на
длъжника в „ПИБ“ АД, а това процесуално действие е сторено преди изтичане на двугодишния
срок, който е започнал да тече след доброволното плащане от 22.08.2012 г. От 18.08.2014 г. е започнал да тече нов
двугодишен срок, но на 01.07.2016 г.
взискателят е направил ново искане – за налагане на запор върху банковите
сметки на длъжника в „ПИБ“ АД. Това искане прекъсва срока по чл.433 ал.1, т.8 ГПК, защото е направено преди да изтече двугодишния срок от 18.08.2014 г. На 10.02.2017
г. взискателят е направил ново искане – за проверка дали е сключен от длъжника
трудов договор и за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на
длъжника. Това е искане на взискателя за извършване на изпълнително действие по
прилагането на конкретен изпълнителен способ и е сторено в рамките на
двугодишния срок, започнал да тече от 01.07.2016 г. От 10.02.2017 г., когато е поискано от взискателя да се наложи запор
върху трудовото възнаграждение на длъжника, и до настоящия момент не е изтекъл
двугодишният срок и не е настъпила „перемпция“ по чл.433 ал.1, т.8 ГПК.
Като краен извод – извършеното от длъжника
доброволно плащане на 22.08.2012 г. и постъпилите молби на 18.08.2014 г., 01.07.2016
г. и 10.02.2017 г., с които взискателят е направил искания за налагане от
съдебния изпълнител на запор върху банкови сметки на длъжника и върху трудово
възнаграждение, представляват факти, които прекъсват двугодишния срок по чл.433
ал.1, т.8 ГПК, от което следва, че не е настъпило по силата на закона
прекратяване на изпълнението /“перемпция“/.
С
оглед на изложеното съдът намира, че жалбата следва да се остави без уважение.
Мотивиран съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ жалбата на Г.Т.Б. срещу отказа на ЧСИ М.Ц.да прекрати
изпълнението по изп.дело N 20118400400646, обективиран в разпореждане от 08.08.2018 г.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.