Р Е Ш Е Н И Е № 260100
гр. Варна, 02.06..2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
апелативен съд – търговско отделение, ІІ състав, на единадесети май през две хиляди двадесет
и първа година в публичното заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАНУХИ АРАКЕЛЯН
ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА
МАГДАЛЕНА НЕДЕВА
секретар
Ели Тодорова
като
разгледа докладваното от съдия Аракелян в. т. д. № 103/2021 г. по описа на Апелативен съд – Варна, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по чл. 258 от ГПК.
Подадена е въззивна жалба от „УП България 4“ ЕООД, чрез адв. О.Т., против
решение № 260187 от 14.08.2020 г., постановено по т. д. № 1830/2019 г. по описа на
Варненския окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя
искове за осъждане на „Енерго – Про Продажби“ АД да заплати сумата от 45 772.45 лв., представляваща дължима
преференциална цена за произведена и доставена електрическа енергия за месец
09.2016 г., на основание чл. 79 от ЗЗД, както и сумата от 13 146.87 лв., представляваща
обезщетение за забавено плащане на сумата от 45 772.45 лв. с ДДС, за периода от
01.01.2017 г. до предявяване на настоящия иск на 05.11.2019 г.; сумата от 51 380.24 лв., представляваща
преференциална цена за доставена и неплатена от ответника електрическа енергия
за месец 10.2016 г., както и сумата от 14
757.53 лв., обезщетение за забавено плащане на сумата от 51 380.24 лв., за
периода от 01.01.2017 г. до предявяване на иска на 05.11.2019 г., ведно със
законните лихви върху сумите от предявяване на иска на 05.11.2019 г. до
окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и
чл. 86 от ЗЗД.
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението, като постановено
в противоречие на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените
правила и необоснованост. Счита, че безспорно е установено по делото, че
нетното специфично производство на електроенергия /НСПЕ/, приложимо към ВяЕЦ на
жалбоподателя е това в раздел втори т. 2.7 и т. 2.8 от Решение СП-1 от
31.07.2015 г., а първоинстанционният съд неправилно възприема в мотивите си за
приложимо това в т. 1.7 и т. 1.8 от
Решение № СП-1 от 31.07.2015 г. Сочи, че не са съобразени в решението на съда
правните последици на влязло в сила Решение № 3312 от 04.03.2020 г. по адм.
дело № 14112/2018 г. на Върховния административен съд на Република България, с
което е отменен раздел втори, т. 2.7 и т. 2.8 на Решение № СП-1 от 31.07.2015
г. за определяне на НСПЕ. В тази връзка смята, че бланкетната норма на чл. 31,
ал. 5 от ЗЕВИ не следва да намери приложение, тъй като липсва валидно решение
на КЕВР, което да запълни съдържанието ѝ. Навежда доводи, като сочи и
съдебна практика в тяхна подкрепа, че първоинстанционният съд неправилно
приема, че ВяЕЦ на жалбоподателя не може да се отнесе едновременно до
централите, работещи до 2 250 часа и тези работещи над 2 250 часа. Счита, че
отказът за плащане от страна на ответното дружество се дължи единствено на
тълкуването на „Национална елетрическа компания“ ЕАД, чиято позиция намира за
неотносима. Моли за отмяна на решението. Претендира заплащането на
разноски.
Няма
доказателствени искания.
В
законоустановения срок е депозиран писмен отговор от „Енерго - Про Продажби“
АД, чрез адв. А.Т., в който се излагат доводи за неоснователността на
въззивната жалба. Инвокират се подробни аргументи за приетата от страна на
първоинстанционния съд фактическа обстановка по спора. За правилни намира
мотивите за съда за приложимост на разпоредбите на новия ЗЕВИ, в сила от
24.07.2015 г. по отношение на заварените правоотношения по договорите за
изкупуване на електрическа енергия. Посочва, че отмяната на т. 2.7 и т.
2.8 на Решение № СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР не води до отпадане с обратна сила на ограничиението
за прилагане на НСП към обема на електрическа енергия, която производителят
може да продаде на крайния снабдител, на основание чл. 31, ал. 5 от ЗЕВИ. В
тази насока излага твърдения, че отмяната води до възобновяване на задължението
на КЕВР да установи нетното специфично количество енергия, използвано за
утвърждаване на преференциаланата цена. Намира за неоснователни доводите на
въззивника, че ВяЕЦ може да се отнесе едновременно към двете категории
производители, работещи до и над 2 250 часа, поради което са приложими
двете преференциални цени установени в Решение Ц-18 от 20.06.2011 г. на КЕВР в
рамките на една календарна година. Моли за потвърждаване на решението.
Претендира заплащането на разноски.
Няма
доказателствени искания.
В законоустановения срок е депозиран
писмен отговор на въззивната жалба от третото лице помагач на ответника - „Национална елетрическа компания“ ЕАД, чрез
юрисконсулт С. К., в който се сочат аргументи за правилността на
първоинстанционното решение. Споделя изводите на съда за приложимостта на
разпоредбата на чл. 31, ал. 5 от ЗЕВИ. Сочи, че съгласно закона решението на
КЕВР има установителен характер, тъй като НСПЕ е в пряква зависимост от
съответното предходно решение на КЕВР за определяне на преференциални цени,
като в случая това е Решение № Ц-18 от 20.06.2011 г. на КЕВР. Моли за
потвърждаване на първоинстанционното решение.
Прави
доказателствено искане.
Постъпила е
и въззивна частна жалба на „Енерго-Про Продажби“ АД, подадена чрез адв. А.Т.
срещу определение № 260743 от 23.10.2020 г., постановено по т. д. № 1830/2019
г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е отхвърлена молбата на частния
жалбоподател, с правно основание чл.
248, ал. 1 от ГПК, за изменение в частта за разноските на постановеното по същото
дело решение № 260187 от 14.08.2020 г. чрез присъждане на допълнително сторени
от дружеството разноски за депозит за изслушана експертиза в размер на 376 лв.
В частната
жалба се излагат твърдения за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното
определение. Сочи, че своевременно е представен списък с разноските по чл. 80
от ГПК, в който е включен депозит за съдебно-техническа експертиза в размер на
200 лв., както и че е направено искане за присъждане на разноските в полза на
ответното дружество. Допълнително определената от съда сума за изслушаната
експертиза, в размер на 376 лв., твърди, че е внесена от ответника надлежно и в
срок от два дни след провеждане на последното по делото заседание на 15.07.2020
г. Счита, че довнесената сума обективно не би могла да бъде включена в списъка
с разноските, доколокото към момента на представянето му такъв разход не е бил
извършен. Частният жалбоподател намира, че съдът неправилно е отказал да
присъди допълнително определения депозит, предвид изрично изявеното устно
искане на процесуалния представител на дружеството за присъждане на разноските
и представените доказателства за направата им. Моли въззивния съд да отмени
определението на първоинстанционния съд като постанови друго, с което да
присъди определаната с протоколно определение от 15.07.2020 г. сума за
довнасяне за изготвената СТЕ по делото в размер на 376 лв. Претендира разноски.
Насрещната
страна „УП България 4“ ЕООД, на която е редовно връчен препис от жалбата, не
изразява становище.
Настоящият
съдебен състав намира, че въззивната и частната въззивна жалба са подадени в срок, от легитимирани страни и срещу подлежащи на обжалване съдебни актове, поради което са процесуално допустими.
В
о. с. з. процесуалният представител на въззивника “УП България 4” ЕООД,
поддържа въззивната жалба и оспорва отговора и частната жалба. Моли за спиране
на производството по настоящото дело до окончателно приключване на адм. дело №
1719/2021 г. по описа на Административен съд – София – Град, което е оставено
без уважение от съда. Прави искане в условие на евентуалност, на основание чл.
17 от ГПК, да се извърши косвен съдебен контрол по изложените във въззивната
жалба съображения. В представената писмена защита поддържа въззивната жалба и
направените искания. Моли за отмяна на обжалвания съдебен акт. Претендира
заплащането на съдебно-деловодни разноски и представя списък по чл. 80 от ГПК.
Прави възражение за прекомерност на разноските на ответната страна.
В
о. с. з., процесуалният представител на въззивника „Енерго - Про Продажби“ АД
поддържа отговора и оспорва въззивната жалба. Изразява становище относно
липсата на основание за спиране на производството и относно искането за
упражняване на инцидентен съдебен административен контрол на основание чл. 17
от ГПК. Моли за потвърждаване на решението. Претендира заплащането на съдебно-деловодни
разноски за настоящата инстанция и представя списък по чл. 80 от ГПК.
В
проведеното о. с. з. третото лице-помагач „Национална електрическа компания“
ЕАД на страната на „Енерго - Про Продажби“ АД, не се явява, не се представлява.
По
същество съдът приема от фактическа страна следното:
Пред
Варненския окръжен съд е предявен иск за осъждане на „Енерго – Про Продажби“ АД
да заплати сумата от 45 772.45 лв., представляваща дължима
преференциална цена за произведена и доставена електрическа енергия за месец септември 2016 г., на основание чл.
79 от ЗЗД, както и сумата от 13 146.87
лв., представляваща обезщетение за
забавено плащане на сумата от 45 772.45 лв. с ДДС, за периода от 01.01.2017 г.
до предявяване на настоящия иск на 05.11.2019 г.; сумата от 51 380.24 лв., представляваща
преференциална цена за доставена и неплатена от ответника електрическа енергия
за месец октомври 2016 г., както и сумата от 14
757.53 лв., обезщетение за забавено плащане на сумата от 51 380.24 лв., за
периода от 01.01.2017 г. до предявяване на иска на 05.11.2019 г., ведно със
законните лихви върху сумите от предявяване на иска на 05.11.2019 г. до
окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и
чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът
твърди, че за месец септември 2016 г. е произвел и доставил на ответника електрическа
енергия в размер на 278.73 МВтч, като за количеството от 218.300 МВтч е издал
фактура № 90/12.10.2016 г., по която е заплатена стойността от 4 261.91
лв. с ДДС, като видно от същата продажната цена за количество от 218.300 МВтч е
16.2693 лв./МВтч /а именно, съответната приложима цена за излишък на
балансиращия пазар/. Счита издадената фактура по тази цена за правилна, тъй
като съответните количества енергия са произведени докато централата е работила
под 2 250 часа, но е надхвърлен прага нетно специфично производство на
електроенергия от 1 907 КВтч. Твърди, че след това централата е надминала
2 250 часа ефективна работа и тогава е издал на ответника дебитно известие
№ 91/31.10.2016 г. на стойност 45 772,45 лв. с ДДС, с което е коригирал
продажната цена до размера на преференциалната цена дължима по т. 2.7 от
Решение СП-1. През следващия месец октомври 2016 г., ищецът е произвел и
доставил на ответника електрическа енергия в размер на 245.700 МВтч, за която е
издал фактура № 92/01.11.2016 г. на стойност 56 314.44 лв. с ДДС, като
продажната цена за количеството е 191
лв./МВтч съгласно определената в т. 7 на Решение Ц-18. Сочи, че в тази връзка е налице частично плащане в размер на
4 934.20 лв., с оглед на което претендира остатъка в размер на
51 380.24 лв. Ищецът „УП България 4“ ЕООД намира, че ответникът му дължи
обезщетение за забава върху горепосочените главници. Счита, че е налице валидно
сключен договор за изкупуване на електрическа енергия е сила от 30.08.2011 г. и
се е изпълнявал между страните в процесния период. Твърди, че въз основа на
Решение Ц-18/20.06.2011 г. на КЕВР са определени две различни преференциални
цени за изкупуване на електрическа енергия съответно до 2 250 часа по т. 7
и над 2 250 часа по т. 8 от същото.
В
отговор на исковата молба ответното дружество „Енерго - Про Продажби“ АД, чрез
процесуалния си представител, излага доводи за
неоснователността на ищцовите претенции. Счита, че е безспорно установено произвеждането и продажбата на
електрическа енергия от ищцовото дружество. Намира за спорен само размера на
цената за изкупуване на произведената електрическа енергия след достигане на
нетното специфично производство /НСП/ за съответната година. Сочи, че с
изменение на чл. 31, ал. 5 от ЗЕВИ, в сила от 24.07.2015 г. е предвидено, че по
преференциални цени ще се изкупува само количеството ел. енергия до размера на НСП
на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциални цени
в съответните решения на КЕВР, а за количествата надхвърлящи това производство
– по цена за излишък на балансиращия пазар. Намира за неоснователно твърдението
на въззивния жалбоподател, че ВяЕЦ може да се отнесе едновременно към двете
категории производители, работещи до и над 2 250 часа, поради което са
приложими двете преференциални цени установени в Решение Ц-18/20.06.2011 г. на
КЕВР в рамките на една календарна година.
С
допълнителна искова молба, оспорва аргументите на ответника. Твърди, че с
отговора на исковата молба се навеждат неверни твърдения относно тълкуването на
ЗЕ. Счита, че съдът трябва да се произнесе по валидността на Решение СП-1 по реда на чл. 17 от ГПК, тъй
като е от значение за изхода на правния спор.
В
отговор на допълнителната искова молба, ответникът не споделя аргументите на
ищцовото дружество. Намира, че след влизане в сила на изменението на чл. 31,
ал. 5 от ЗЕВИ договорът за продажба на електрическа енергия, сключен между
страните е изменен от императивна правна разпоредба на закона и издаденото на
осн. пар. 17 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ Решение № СП-1/31.07.2015г. на КЕВР в частта
относно подлежащото на изкупуване количество електрическа енергия и цената за
това изкупуване, посочена в чл. 18 от договора. Счита, че горепосоченото
решение не е преюдициално за изхода на търговския спор, поради което намира за
недопустимо искането за осъществяване на инцидентен контрол на административния
акт в настоящото производство.
С
определение № 4555 от 27.12.2019 г., постановено по т. д. № 1830/2019 г. по
описа на Варненския окръжен съд е конституирано трето лице – помагач на
страната на ответника – „Национална електрическа компания“ ЕАД.
В
депозирания отговор на исковата молба от страна на конституираното трето лице –
“Национална електрическа компания” ЕАД се съдържат подробни доводи за неоснователност
на исковата претенция. Твърди, че по силата на
разпоредбата на чл. 31 от ЗЕВИ
ответникът, като краен снабдител, е задължен да изкупува електрическата
енергия, произведена от възобновяеми източници, като част от нея заплаща по
преференциални цени, определени от КЕВР, а друга част - по цени за излишък на
балансиращия пазар. „Национална електрическа компания“ ЕАД като обществен доставчик е задължено по силата на чл. 94 от ЗЕ
да изкупува от „Енерго - Про Продажби“ АД същата тази енергия по цената, по
която е купена от производителя. Посочва, че централата попада в категория на
работа до 2 250 годишни ефективни часа. Предявените искове намира за
неоснователни.
Безспорно в производството е сключването между страните на Договор за
изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяем енергиен
източник № 175 от 30.08.2011 г., по силата на който „Е. ОН България Продажби“
АД се
задължава да изкупува произведената електрическа енергия от „УП България 4“ ЕООД за срок от дванадесет
години, считано от датата на въвеждане в експлоатация на енергийния обект.
Съгласно чл. 16 от Договора за изкупуване на електрическа енергия,
произведена от възобновяем енергиен източник № 175 от 30.08.2011 г., страните
са определили цена за изкупуване на електрическа енергия съобразно Решение
Ц-18/20.06.2011 г. на ДКЕВР. От клаузата е видно, че е налице разграничаване на
цената до достигане на 2 250 пълни ефективни часа на работа на централата и
след това. Не се оспорва, че по тези цени е изкупувано цялото количество
електрическа енергия до влизане в сила на изменението на чл. 31, ал. 5 от ЗЕВИ
от 01.01.2014 г., съгласно което крайният снабдител има задължение да изкупува
произведената енергия по преференциална цена за количествата до размера на
определената средногодишна продължителност на работа, определена от енергийния
регулатор за конкретния производител, а за надхвърлящите произведените
количества – по утвърдени цени за крайните снабдители.
В първоинстанционното производство е представена фактура № 90/12.10.2016
г., издадена от „УП България 4” ЕООД на стойност 4 261.91 лв. с ДДС, като
продажната цена за количество от 218.300 МВтч е 16.2693 лв./МВтч, по която не
се оспорва, че е налице плащане. Приложено е и дебитно известие № 91/31.10.2016
г. на стойност 45 772.45 лв. с ДДС, която сума е предмет на първия
предявен иск. Представена е фактура № 92/01.11.2016 г., издадена от „УП България
4” ЕООД на стойност 56 314.44 лв. с ДДС, като продажната цена за
количество от 245.700 МВтч е 191 лв./МВтч. По същата е налице частично плащане
от ответника на стойност 4 934.20 лв., която сума е приспадната от
претенцията за месец октомври 2016 г. Приобщени към доказателствения материал са и
таблици за изчисляване на дължимата съгласно договора законна лихва върху
забавените плащания по отношение на горепосочените главници.
От заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, което въззивният
съд кредитира като обективно, компетентно дадено, съответстващо на останалия
събран доказателствен материал и неоспорено от страните, се установява, че през
месец септември 2016 г. количествата електрическа енергия, постъпили в ел.
мрежата от ищцовата ВяЕЦ, над НСП от 1 907 КВч за 1 КВч инсталирана мощност, са
в размер на 218.300 КВтч. Остойностено по цена за излишък на балансиращия пазар,
определени от ЕСО ЕАД, за месец септември 2016 г. сумата възлиза на 9 991.928
лв., а за месец октомври 2016 г. – 6 227.87 лв., без ДДС
При
така установеното от фактическа страна, настоящият състав на съда достига до
следните правни изводи:
По
същество:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати
сумата в общ размер на 45 772.45 лв., представляваща дължима преференциална цена за
произведена и доставена електрическа енергия за месец 09.2016 г., на основание
чл. 79 от ЗЗД, както и сумата от 13 146.87 лв., представляваща обезщетение за
забавено плащане на сумата от 45 772.45 лв. с ДДС, за периода от 01.01.2017 г.
до предявяване на настоящия иск на 05.11.2019 г.; сумата от 51 380.24 лв.,
представляваща преференциална цена за доставена и неплатена от ответника
електрическа енергия за месец 10.2016 г., както и сумата от 14 757.53 лв.,
обезщетение за забавено плащане на сумата от 51 380.24 лв., за периода от
01.01.2017 г. до предявяване на иска на 05.11.2019 г., ведно със законните
лихви върху сумите от предявяване на иска на 05.11.2019 г. до окончателното
изплащане на задължението.
В хода на процеса, с влязло в сила решение на АССг
е отменено Решение № СП-1/31.07.2015г. на ДЕКВР в частта му по т. 2.7 и т. 2.8,
на които ищецът основава твърденията си за дължимост на друг размер
преференциална цена за изкупените количества ел. енергия до достигане на втори
праг на нетно специфично производство, приложим за ВяЕЦ, работещи над 2 250
часа.
Също в хода на процеса, с Решение № СП–1/15.10.2020г.
и Решение № СП-2/15.10.2020г. на КЕВР са определени идентични с отменените т.
2.7 и т. 2. 8 Решение СП-1/31.07.2015г. на ДЕКВР размери на нетно специфично
производство на електрическа енергия съответно за ВяЕЦ с характеристиките на
процесната, работещи до и над 2 250 часа.
Спорният въпрос между страните е дали една централа, след изменението на
чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ и приемане на решение от КЕВР за определяне на НСП за
различните категории енергийни обекти, за един енергиен обект е възможно да се
прилагат два прага на нетно специфично производство и обектът да попадне
последователно през една календарна година в две ценови категории, определени
със съответни решения на КЕВР. По-конкретно спорът пренесен пред въззивната
инстанция е относно това дали произведеното количество ел. енергия над НСП от
1907 КвЧ, определено в т. 2.7 от решение СП-1/2015 г., следва да бъде заплатено
по преференциалната цена от 191 лв. по т. 7, рспективно т. 8 от решение Ц-18
от 20.06.2011 г. на ДКЕВР
или по цената за излишък на балансиращия пазар.
По аргумент от разпоредбата на чл. 2 от ЗЕ пазарните отношения по повод
производство и изкупуване на ел. енергия се регулират от специфични норми,
поставящи рамка на свободата на договаряне в обществен интерес. При започването
на производството на енергия от процесния обект е действал новият Закон за
енергията от възобновяеми източници, /Обн. ДВ, бр. 35 от 2011 г., в сила от
03.05.2011 г./, който предвижда стабилизиране на инвестициите с неизменна
изкупна преференциална цена на производството в рамките на дългосрочните
договори за изкупуване – чл. 31 от ЗЕВИ, но и възможност за договаряне на
произведени количества на свободен и балансиращ пазар. Същевременно, в
Преходните правила на новия ЗЕВИ са съхранени отношенията с досегашните
производители, като е запазено действието на дългосрочните договори за
изкупуване на електрическата енергия от възобновяеми източници по
преференциална цена за изкупуване, действаща към датата на влизане в сила на
закона. В случая такива цени са били определени с Решение № Ц-18 от 20.06.2011 г.
на ДКЕВР в два варианта, приложими според мотивите на регулаторния орган поради
специфични за всеки вид производство критерии.
С разпоредбата на чл. 31, ал. 5 от ЗЕВИ пазарът на произведената от
възобновяем източник ел. енергия се променя, като се ограничава преференциално
изкупуваното производство не само като цени, но и като обем, с въвеждането на
праг – "нетно специфично производство", до който крайният снабдител е
задължен за изкупи ел. енергията по преференциални цени, а съответно остатъкът
от производството – по цена за излишък на балансиращия пазар. В отмененото
Решение № СП-1 от 31.07.2015 г., както и в подлежащото на предварително
изпълнение Решение № СП–1/15.10.2020 г., КЕВР е запазила разграничението според
годишни часове работа и посочва различни обеми на НСП за централи, работещи до
и над 2 250 часа годишно, като въз основа на същите, определящи според
регулатора специфични критерии за този вид производители. Съдът не споделя
интерпретацията на новата регулация, направена от въззивника, тъй като всички
съображения и доводи са в противоречие с новия закон, регулиращ спорните
правоотношения. Нормата, субсумирана в чл. 31, ал. 5 от ЗЕВИ на общо основание
намира приложение както към бъдещи производители, така и към тези, които вече
имат сключени дългосрочни договори, доколкото ЗИД на ЗЕВИ не съдържа ограничения
относно действието му от определени заварени правоотношения. В съдебната
практика непротиворечиво се възприема относно приложението на цитираната
разпоредба разбирането, че ако се допусне, че един и същи производител може да
промени началното си планиране и да преминава от една към друга тарифа в
рамките на една и съща година, би довело до получаване на приход на
производителя над заложената за съответната група централи норма на
възвращаемост на разходите и би обезсмислило самата нова регулация, целяща
ограничаване на приход над нормирана обща възвращаемост от инвестиция в полза
на обществото /така Решение № 226 от
09.11.2017 г. по описа на Варненския апелативен съд, постановено по в. т. д. №
303/2017 г., недопуснато до касационно обжалване с определение № 375 от
14.06.2018 г., постановено по т. д. № 569/2018 г. на ВКС, Решение № 15 от
12.01.2018 г. по описа на Варненския апелативен съд, постановено по в. т. д. №
527/2017 г., недопуснато до касационно обжалване с определение № 643 от
16.11.2018 г., постановено по т. д. № 1454/2018 г. на ВКС и други/.
Следователно, на основание чл. 31, ал. 5 от ЗЕВИ преференциална цена по
процесното правоотношение е дължима до достигане размера на НСП на ел. енергия,
определено в Решение № СП–1/15.10.2020г. на КЕВР. За количествата, надхвърлящи
размера на НСП, се заплаща по цена за излишък на балансиращия пазар.
По изложените съображения, настоящият съдебен
състав намира за правилни изводите на първостепенния съд, че през месец
септември 2016 г. ВяЕЦ на ищеца е достигнала НСП от 1907 КВтЧ при цена от 191
лв./МВтЧ, която е заплатена именно като преференциална цена, а произведеното
над НСП количество ел. енергия е заплатено по цена за излишък на балансиращия
пазар и съответно, че произведената от централата на ищеца ел. енергия за
периода е надлежно заплатена. С оглед горното същия извод следва и за
произведеното през месец октомври 2016 г. до НСП от 2 139 кВтч - 245.700 МВтч
ел. енергия, респективно, че тези количества следва да бъдат заплатени по цена
за излишък на балансиращия пазар. По категоричен начин е установено пред
първата инстанция, че количествата произведена ел. енергия са заплатени по цена за излишък на балансиращия пазар,
като същото е възприето още в доклада по чл. 374 от ГПК и е неоспорено от
страните като факт. Като е заплатил на производителя фактурираните количества
произведена ел. енергия за месец септември и месец октомври 2016 г. по цени за
излишък на балансиращия пазар, приложими за ВяЕЦ, работещи до 2 250 часа
годишно, ответникът е изпълнил точно задълженията си по договора и не дължи
горница над тази цена до размера на преференциалната цена за ВяЕЦ, работещи над
2 250 часа годишно.
Вън от горното, следва да се посочи, че доводите
във въззивната жалба за наличие на основание за спиране на производството по
делото, са неоснователни поради предварителна изпълняемост индивидуалните
административни актове на КЕВР, съобразно императивната разпоредба на чл. 13,
ал. 9 от ЗЕ. В съдебната практика на касационната инстанция се приема, че
обжалването на административния акт е ирелевантно за междувременно регулираните
с акта субективни права, поради което не представлява предпоставка за спиране
на гражданското дело по реда на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК /така Определение №
597 от 30.09.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 1628/2019 г., II т. о., ТК,
Определение № 442 от 30.07.2015 г. по ч. т. д. № 1386/2015 г. на ВКС,
Определение № 498 от 29.09.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 2034/2015 г. на ВКС,
Определение № 514 от 01.10.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 2701/2015 г. на ВКС/.
С оглед искането за упражняване на инцидентен
съдебен административен контрол на основание чл. 17 от ГПК въз основа на аргументите
посочени в писмената защита, съдът
намира, че за да се осъществи косвен съдебен контрол е необходимо поставеният
въпрос да е с преюдициално значение за разрешаване на гражданско-правния спор и
административният акт да се противопоставя на страна по делото, която не е била
участник в административното производство по издаването и обжалването му. Отмяната на Решение СП-1 в частта му по т. 2.7 не може да доведе
до отпадане на императивния законов критерий за лимит, до който произведената
електрическа енергия се заплаща по определена преференциална цена. Към момента
на произвеждане и доставяне на процесното количество електрическа енергия с
Решение № СП-1/31.07.2015г. КЕВР е оповестила НСП, което е послужило за определяне на преференциалната цена. Този
административен акт има само декларативен, а не конститутивен характер, и
подлежи на предварително изпълнение, което досежно правоотношението между
страните е приключило с издаване на фактурите за произведеното и доставено
количество ел. енергия. В конкретния случай предвид действието на оспорения
административен акт и претендираните права на ищеца, осъществени в определен
период от време, следва да се приеме, че липсва връзка на преюдициалност между
факта на проверка действителността на Решение СП-1/15.20.2020 г. и Решение
СП-2/15.10.2020 г., доколкото към процесния период административния акт е
породил правно действие. /в този смисъл е и определение на ВКС, II т.о. по ч.
т. д. № 1628/2019 г./.
По отношение на въззивна частна жалба на „Енерго-Про
Продажби“ АД, подадена чрез адв. А.Т. срещу определение № 260743 от 23.10.2020
г., постановено по т. д. № 1830/2019 г. по описа на Варненския окръжен съд, с
което е отхвърлена молбата на частния жалбоподател, с правно основание чл. 248, ал. 1 от ГПК, за изменение в частта
за разноските на постановеното по същото дело решение № 260187 от 14.08.2020 г.
чрез присъждане на допълнително сторени от дружеството разноски за депозит за
изслушана експертиза в размер на 376 лв., настоящият съдебен състав намира, че въпросът за размера на присъдените в полза
на частния жалбоподател съдебно – деловодни разноски е неправилно разрешен от
окръжния съд, като съображенията за този извод са следните:
В
разпоредително заседание на 29.04.2020 г. първоинстанционният съд е приел, че е
необходимо изслушване на СТЕ като е уважил искането на ответника за допускането
ѝ, определяйки вносим от него депозит в размер на 200 лв. С молба от
11.05.2020 г. ответното дружество е представило доказателства, че е изпълнило
надлежно и в срок задължението си за внасянето на депозита. Същият бил включен
в списъка с разноски по чл. 80 от ГПК, представен в последното по делото
открито заседание на 15.07.2020 г. С протоколно определение от същото заседание
съдът задължил ответника да внесе допълнително сумата от 375 лв. за изслушаната
СТЕ. Видно от молба от 17.07.2020 г. /л. 160/ ответното дружество изпълнило
надлежно задължението си за внасянето на допълнителен депозит в размер на 375
лв., като представило доказателства в тази насока /л. 161/.
В задължителната практика на ВКС, в това число цитираната /т. 11 от ТР
6/6.11.13г. на ОСГТК на ВКС/ е предвидено, че претенция за разноски по чл.
80 от ГПК може да бъде
валидно заявена най-късно в съдебното заседание, в което е приключило
разглеждането на делото пред съответната инстанция – т. е. до приключване
на това съдебно заседание; с писмената защита не би могла да се върне вече
приключила фаза на процеса и с нея не могат валидно да се правят искания за
разноски и във връзка с техния размер. Смисълът на така поставения срок – до приключване на съдебното
заседание, е да се даде възможност на страните в открито съдебно заседание да
направят исканията си за разноски и представят доказателствата за извършването
им - като по този начин на всяка страна се обезпечи равна възможност да вземе
становище по искането на насрещната страна и по представените от нея
доказателства за извършено плащане на разноските. В този смисъл
първоинстанционният съд е приложил от формална гледна точка нормата на чл. 78,
ал. 3 от ГПК и чл. 80 от ГПК съгласно разясненията в Тълкувателно решение №
6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият съдебен състав счита, че с оглед конкретните факти
по делото, ответникът не е бил в състояние да спази изискването, като представи
списък с разноски към момента на приключване на съдебното заседание, тъй като
част от разноските към този момент все още не са били направени. Ответното
дружество е изпълнил задължението си, така както е вменено от съда. По общо
правило право на разноски имат страните само когато са ги направили. По
аргумент на противното дори да не са ги направили, а да разполагат с
доказателства, които да представят, страните нямат право на разноски. Ето защо в
конкретния случай, следва да се приеме, че като е определил внасянето на
допълнителен депозит за изслушаната СТЕ в момента преди, но със срок след
приключване на съдебното дирене, то страната не е била във възможност да
представи пълен списък, с направените разноски по чл. 80 от ГПК, респективно
доказателства в тази насока. Съгласно практиката на касационната инстанция,
обективирана в определение № 425/10.11.2016 г. по дело №4634/2016 г. на ВКС, ГК, III
г.о., липсва основание за изкуствено разделяне на крайния срок за искания във
връзка с разноските, респективно представяне на списък с разноските по чл. 80
от ЗЗД – който визира приключването на последното съдебно заседание в
съответната инстанция, и за представянето на доказателства за извършването им.
Последните не съставляват такива във връзка със съществото на спора /каквито
визира чл. 149, ал. 1 от ГПК и за които
краен момент е даването на ход на устните състезания/, а касаят отговорността
за разноски като последица от изхода на спора и се подчиняват на същия режим,
на който и исканията за присъждане на разноски. В този смисъл представеното
по-късно банково бордеро не може да лиши страната от разноски с оглед
разпределение на отговорността съобразно изхода на спора пред
първоинстанционния съд. В случая съдът е следвало по-рано да определи разноски
в необходимия размер, за да може въззиваемата страна да представи доказателства
за сторените разноски. Като не е изпълнил задълженията си, окръжният съд е
лишил страната от възможност да претендира разноските, които извършва с оглед
осъществяване на защитата си.
По
изложените съображения, с оглед изпълнение на задължението за внасяне на
възнаграждение за вещо лице след приключване на устните състезания пред
първоинстанционния съд и невъзможност този разход да се включи в списък към
момента на приключване на устните състезания, респективно да се представят
доказателства за направата му, настоящият съдебен състав намира, че подадената частна жалба е
основателна и оспорваното с нея определение следва да бъде отменено.
По разноските: Съобразно изхода
от спора, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК и предвид направеното искане за
присъждане съдебно – деловодни разноски от процесуалния представител на
въззиваемото дружество, с прилагане на списък по чл. 80 от ГПК, както и на
доказателства за реално направени разноски, въззивникът следва да бъде осъден
да заплати сумата от 4 848 лв. с ДДС, заплатена от „Енерго Про Продажби“
АД като адвокатско възнаграждение за
въззивна инстанция по договор за правна помощ. Неоснователно е искането за
присъждане на разноски, направено във въззивната частна жалба. Отговорността на
страните за разноски е обусловена от изхода на спора и поради това съдът следва
да се произнесе с акта, с който приключва делото пред съответната инстанция –
чл. 81 от ГПК.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260187 от
14.08.2020 г., постановено по т. д. № 1830/2019
г. по описа на Варненския окръжен съд.
OСЪЖДА „УП България 4“ ЕООД,
да заплати на „Енерго – Про Продажби“ АД, сумата от 4 848 лева с ДДС, представляваща
съдебно-деловодни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОТМЕНЯ определение № 260743 от
23.10.2020 г., постановено по т. д. № 1830/2019 г. по описа на Варненския
окръжен съд, с което е отхвърлена молбата на „Енерго – Про Продажби“ АД, с правно основание чл. 248, ал. 1 от ГПК, за изменение в частта
за разноските на постановеното по същото дело решение № 260187 от 14.08.2020 г.
чрез присъждане на допълнително сторени от дружеството разноски за депозит за
изслушана експертиза в размер на 376 лв.
ОСЪЖДА „УП България 4“ ЕООД, да заплати на „Енерго – Про Продажби“ АД, сумата от 376 лв., представляваща допълнително
сторени от дружеството разноски за депозит за изслушана експертиза.
Решението е постановено при участието на третото лице –
помагач на страната на ответника - „Национална електрическа компания“ ЕАД – гр.
София.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховен касационен
съд на РБ на основание чл. 280, ал. 1, респ. ал. 2 от ГПК в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.