Р Е Ш
Е Н И Е
N
250
гр.Русе, 19.10.2012г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ,
търговско отделение в публичното
заседание
на 27 септември през две хиляди и дванадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СИЛВИЯ ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПАЛМА ТАРАЛАНСКА
ХРИСТО ЛАЗАРОВ
при
секретаря Н.Н. като разгледа докладваното от председателя в.т.д. N285 по описа
за 2012
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно, по чл. 258 и сл. ГПК.
Търговско дружество „К.” ЕООД
гр.Р., представлявано от А. А., чрез адв. Я.П. е обжалвало решението,
постановено по гр.д.№11873/2011г. по описа на РРС, с което е признато за
установено по отношение на „Д.”ЕООД, че дължи сумата 4017.38лв. и е осъдено да
заплати разноските по делото. Твърди, че решението е неправилно, постановено в нарушение
на материалния и процесуалния закон и е необосновано.
Иска да бъде отменено от въззивния съд и иска-отхвърлен. Претендира разноски за
двете инстанции.
Ответника по жалбата е подал
писмен отговор, в който излага становище за нейната неоснователност и иска
решението да бъде потвърдено. Претендира разноски за въззивната инстанция.
Окръжният съд като взе
предвид оплакванията в жалбата, становищата на страните и след като провери допустимостта
и правилността на решението, намира за установено следното:
Ищеца „Д.”ЕООД гр.Ш. е
твърдял в депозираната пред районния съд искова молба, че с ответника, настоящ
жалбоподател са в дългогодишни търговски отношения, като той продавал, а
последния- купувал стоки от ветеринарната му аптека. За периода от м.юли 2009г.
до декември 2010г. ответника закупил стоки на обща стойност 4471.73лв. по 15
броя фактури, цената на които не е заплатил. По ч.гр.д.№8297/11г. по описа на
РРС по негово заявление за тази сума била издадена заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК, срещу която ответника подал възражение. Претендирал е да бъде
признато за установено по отношение на ответника съществуването на вземане за
сумата 4471.73лв.-главница по описаните фактури, както и лихва за забава върху
главницата в размер на 722.87лв., законна лихва от датата на подаване на
заявлението и разноските в заповедното производство. Ответното дружество не е
подало отговор на исковата молба, уведомено при условията на чл.50, ал.2 ГПК. В
първото по делото съдебно заседание се явил пълномощник на ответника, който е
заявил, че дружеството приема цялата сума и представя доказателства, че част от
нея е платена с два превода. Делото е отложено за сключване на спогодба между
страните. Поради непостигане на такава, в следващо съдебно заседание е
допуснато назначаване на експертиза, която е дала заключение, че при ответника
две от фактурите, предмет на иска липсват в счетоводството. Констатирало е също
така, че счетоводствата и на двете
дружества са водени редовно. Като е съобразило направените плащания след
издаване на заповедта е отговорило, че при ищеца задължението се води в размер
на 4017.38лв., а при ответника-2475.70лв. Изчислена е и лихвата за забава.
С
решението си първоинстанционният съд е приел, че издадените от ищеца фактури №№**/**.20г.
за 205.64лв. и №**/**.2010г. за 1336.04лв. не са оспорени от ответника, поради
което страните са постигнали съгласие по предмета и цената на сделката, с оглед
на което ответника дължи плащане по тях, в общ размер 1541.68лв. Приел е също
така, че за разликата до общата сума 2475.70лв., след приспадане на направените
плащанията ответника не е оспорил задължението си. Установителният иск е уважен
за сумата 4017.38лв.-главница, за мораторна лихва в размер на 722.87лв.,
законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на сумата и разноските в заповедното производство. В
останалата част иска е отхвърлен. Ответника е осъден да заплати и разноските,
направени от ищеца.
Решението на районния
съд е правилно и следва да бъде потвърдено, поради следното: В първото съдебно
заседание процесуалния представител на ответника е признал дължимостта на
цялата сума, като е направил едно единствено възражение-че част от нея е
погасена чрез плащане. Тази процесуалната позиция на ответника е предопределила
поведението на другата страна, както и действията на съда, който в доклада на
делото е приел този факт /дължимостта на главницата/ за безспорен, съответно
ненуждаещ се от доказване. Направените от вещото лице констатации, че в
счетоводството на жалбоподателя две от фактурите не са отразени не променят
извода, че тези суми са дължими, тъй като дължимостта на исковата претенция за
цялата главница не е оспорена от жалбоподателя, не са направени никакви
възражения от негова страна досежно правопораждащите я факти-напр. неполучаване
на стоката, цена или други елементи.
Изложените от районния
съд мотиви на решението са правилни, основани са на ясна и последователна
интерпретация на събраните по делото доказателства, отчитайки процесуалното
поведение на страните, направените от съда правни изводи касаещи релевантните
за спора факти са изцяло в съответствие със закона, поради което и на основание
чл.272 ГПК въззивният съд препраща към тях. Оплакванията във въззивната жалба
са изцяло неоснователни.
Разноски не се претендират от ответника по
въззивната жалба, поради което не се присъждат.
Жалбоподателят дължи
още 43.86лв. държавна такса по въззивната жалба, която следва да бъде осъден да
заплати.
На основание чл.280,
ал.2 ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.
По тези
съображения, Окръжният съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №1240/02.07.2012г.,
постановено по гр.д.№11873/2011г. по описа на Районен съд-Русе, в обжалваната
част.
В останалата част решението
като необжалвано е влязло в сила.
ОСЪЖДА „К.”ЕООД,
ЕИК **, със седалище и адрес на управление гр.Р.*, ул.”** **”№**, вх.*, ет.*,
представлявано от А. З. А., да заплати по сметка на Окръжен съд-Русе още
43.86лв.-дължима държавна такса.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: