№ 63
гр. А., 21.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – А., IV СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Мария Й. Дучева
при участието на секретаря Яна Анг. Петкова
като разгледа докладваното от Мария Й. Дучева Административно
наказателно дело № 20212110200298 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Производството е образувано е по жалба на Й. Д. Й., ЕГН: ********** ,адрес: с.П.,
обящ.А. , против наказателно постановление №581158-F607427/ 29.06.2021г. на Началник
Отдел Оперативни дейности – гр.Б. в ЦУ на НАП, с което на основание чл.185, ал.2,изр.1-ро
от ЗДДС е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 / хиляда/ лева.
Релевирани в жалбата са възражения за незаконосъобразност и неправилност на НП.
Поддържаното в жалбата искане е съдът да отмени изцяло обжалваното НП. В жалбата си
въззивникът счита, че НП следва да бъде отменено, сочи нарушения на материалния и
процесуален закон при издаване на НП /свързани с процедурата по издаване на АУАН/.
Сочи, че издаденото НП е необосновано и твърди, че не са доказани обективните
съставомерни признаци на нарушението. При условията на евентуалност моли да бъде
намален размера на наказанието „глоба“, т.к. от АНО не са ангажирани доказателства за
наличие на отегчаващи вината обстоятелства.
В с. з. въззивникът- редовно призован, се явява лично и с адв.А., която поддържа
жалбата на релевираните основания и моли за отмяна на НП.
Въззиваемата страна, редовно призована, изпраща представител-ю.к. Т.. В о.с.з. оспорва
жалбата като неоснователна, излага подробни доводи за потвърждаване на НП като
правилно и законосъобразно.
1
Районна прокуратура-А., редовно призован по реда на надзора за законност на
адм.актове, не изпраща представител.
След преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установена следната
фактическа обстановка:
Ha 19.03.2021г., около 11,00ч., свид.А.А. отишъл в частен дом в с.П., общ.А., където по
предварителна информация знаел, че се извършват заварки. Домът бил собственост на
жалбоподателя Й.Й.. Свид. А. позвънил на вратата и бил пуснат в двора от Й.. След като А.
разказал, че има нужда от специфична заварка жалбоподателят го повел към задната част на
двора и казал, че ще опита да извърши това , за което го молят. След като Й. направил
заварката свид.А. го попитал колко струва услугата, а жалбоподателят му отговорил да му
остави пари за материалите, които е вложил около 10лева. свид.А. оставил на работната маса
10лева, след което се легитимирал и пристъпил към извършване на проверката. Свид.А.
попитал жалбоподателя къде е касовия апарат и поискал да изброи сумата в касата. Й.
отговорил, че няма касов апарат и няма каса, т.к. не извършва търговска дейност .
При тази фактическа обстановка свид.А. пристъпил към съставяне на Протокол за
извършена проверка в обект от 19.03.2021г (л.14), в съдържанието на който отразил , че в
касата на обекта е била намерена и изброена сумата от 10лева. Съставен бил също така и
Протокол за предприети действия за обезпечаване на доказателства (л.12), съдържанието на
който е нечетливо.
За констатираното бил съставен АУАН № F 607427/30.03.2021г, в съдържанието на
който актосъставителя подробно описал установеното нарушение. Деянието било
квалифицирано като такова по чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране
и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, вр.чл.118, ал.1.
Свид. А. връчил АУАН на жалбоподателя Й. . В графата за възражения последния посочил,
че не е търговец и не извършил търговска дейност.
На 29.06.2021г въз основа на съставения акт било издадено и НП, видно от
съдържанието на което административно наказващия орган изцяло е възприел описаната в
АУАН фактическа обстановка. На нарушението била дадена правна квалификация по чл. 7,
ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства, вр.чл.118, ал.1 и на основание санкционната
норма на чл.185, ал.2,изр.1-ро от ЗДДС на въззивника било наложено административно
наказание „глоба” в размер на 1000 лева.
Горната фактическа обстановка, описана в съдържанието на акта за установяване на
административно нарушение и възприета от административно наказващия орган в НП се
установява по безспорен и категоричен начин от събраните писмени доказателства- акт за
установяване на административно нарушение, както и от гласните доказателства по делото -
показанията на свид. А., Г., Железов, Тодоров. Съдебният състав даде вяра и кредитира
2
изцяло показанията на разпитаните по делото свидетели, които дават сведения, почиващи на
формирани непосредствено, лични възприятия, липсват противоречия между тях и др.
доказателствени източници. Същите са пряко относими към фактическото деяние и
откриването на нарушението, поради което и при липсата на индиции за предубедеността на
свидетелите, не се намериха основания те да не бъдат кредитирани като обективно верни.
От правна страна:
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата
законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните
изводи:
Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено
атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред
надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение по чл. 59, ал.2 от
ЗАНН. Поради това жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество тя е основателна, по следните съображения:
Настоящото производство е от административно-наказателен характер.
Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява
административно нарушение, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта и
НП, и дали е извършено от него виновно. В тежест на административно -наказващия орган
(по аргумент от чл. 84 ЗАНН, във връзка с чл. 83, ал. 1 НПК), тъй като именно той е
субектът на административно-наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин
пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е
извършено виновно от лицето, посочено като нарушител (така и ППВС № 10/1973 г.). Това
произтича и от разпоредбата на чл. 84 ЗАНН, който препраща към НПК, а съгласно чл. 14,
ал. 2 НПК, обвиняемият (в случая нарушителят) се счита за невиновен до доказване на
противното. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и
издаването на наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на
административно-наказателното преследване. В тази насока, настоящият състав намира за
необходимо да очертае разликата между "неправилно" и "незаконосъобразно" НП. Когато в
хода на административно-наказателната процедура са били нарушени установените
законови норми относно съставянето и реквизитите на акта и НП или същите са били
съставени или издадени от некомпетентни за това органи, то издаденото НП следва да бъде
отменено изцяло, като незаконосъобразно, независимо дали има извършено
административно нарушение (нещо повече - в този случай съдът не е необходимо да се
произнася по същество относно извършването на административно нарушение). Следва
също така да се отбележи, че съдът следи служебно относно спазването на процесуалните
норми по издаване на НП и спазването на сроковете за реализиране на административно-
наказателната отговорност. В случай, че при издаването на наказателното постановление са
3
спазени съответните процесуални правила (т. е. има законосъобразно издадено НП), но в
хода на съдебното производство по обжалване на НП административно наказващият орган
не успее да докаже извършването на нарушението или авторството на нарушителя, то НП
следва да бъде отменено, като неправилно. Когато НП е законосъобразно издадено (спазени
са процесуалните норми и компетентността на органите) и е правилно (доказано е
извършването на нарушението и авторството на дееца), но наложеното наказание не
съответствува на тежестта на нарушението, НП ще следва да бъде изменено (в съответствие
с нормата на чл. 63 ЗАНН).
АУАН и издаденото въз основа на него НП са издадени от компетентни органи, в
изпълнение на делегираните им правомощия по закон . НП е редовно връчено лично на
жалбоподателя на 17.07.2021г съгласно отбелязването направено в текста на НП.
За да се произнесе по жалбата, съдът, предвид вмененото му задължение за цялостна
проверка на атакуваното наказателно постановление и АУАН констатира следното:
съставеният акт и въз основа на него издаденото НП са издадени в нарушение на
материалния закон в няколко отношения. На първо място нарушени са императивните
разпоредби на чл. 42, ал.1, т.5 и чл. 57, ал.1, т6 от ЗАНН, като не е посочена законовата
разпоредба, която е нарушена. В текста на АУАН, както и на НП като нарушена е посочена
разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на
продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, вр.чл.118, ал.1 (без да се сочи от
кой закон е този текст ). Този пропуск в текста на АУАН е пренесен и в текста на НП, като
по този начин нарушителят е възпрепятстван да разбере в какво нарушение е обвинен от
АНО и да организира адекватно защитата си. Няма спор, че чрез тълкуване на цялостния
текст на НП би могло да се стигне до заключение от кой закон е нарушената разпоредба, но
АНО няма право да поставя нарушителя в положение да трябва да гадае ,за да разбере в
какво е обвинен и да изгради защитата си. НП очертава рамката на обвинението в
адм.наказателното производство и в този смисъл всички реквизити, изброени в чл.57 ЗАНН
трябва да бъдат налице. Този порок в текста на НП сам по себе си е достатъчен , за да
обоснове пълната му отмяна, но съдът счита че с цел изчерпателност трябва да разгледа и
останалите пропуски, допуснати от АНО при издаване на НП.
По мнение на решаващата съдебна инстанция неправилно е определена и приложена
санкционната разпоредба на чл.185, ал.2 ЗДДС, т.к. тя урежда случаите на нарушение, което
е извън кръга на нарушениято по чл.118, ал.1 ЗДДС. От друга страна в материалноправната
квалификация на деянието е цитирана като нарушена именно нормата на чл.118, ал.1 ЗДДС,
вр. чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. Следователно АНО неправилно е приложил
нормата на ал.2 на чл.185 ЗДДС за определяне на наказанието, т.к. в случая за нарушението,
което се твърди че е извършено приложима е санкционната разпоредба на ал.1 на чл.185
ЗДДС. Така определеното наказание е незаконосъобразно, което също е самостоятелно
основание за отмяна на атакуваното НП без да бъде разглеждан спора по същество.
4
Относно това има ли извършено деяние, което да представлява административно
нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, дали това деяние е извършено от лицето, посочено
в акта като нарушител, и дали е извършено виновно, настоящият съдебен състав с оглед и на
възприетата от него по-горе фактическа обстановка, събраните в хода на съдебното
следствие писмени и гласни доказателства счита, че въззивникът не е осъществил състава на
административно нарушение по смисъла на чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006. Не се
спори по делото, че по време на проверката служителите на ТД НАП-Б. не са намерили каса,
ценоразпис или указателни табели в помещението. Не се спори, че самото помещение се
намира в дъното на двора на въззивника и до него няма вход от улицата. Самото помещение
няма външен вид на търговско помещение, а представлява стая/гараж, където въззивникът
си върши дребни поправки за домакинството. От това съдът прави извод, че от АНО не се
доказа основен елемент от състава на нарушението, а именно „търговската дейност“.
С оглед решението за отмяна на НП и направеното искане от страна на въззивника, в
негова полза следва да се присъдят претендираните разноски за възнаграждение на адвокат.
Това е така, доколкото при отмяна на наказателното постановление АНО също дължи
разноски. По делото е приложено адв.пълномощно на адв.А., според което въззивника е
заплатил за адвокатска защита 300лева и съответно това е сумата, която трябва да му бъде
присъдена.
Водим от изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ №581158-F607427/ 29.06.2021г. на Началник Отдел Оперативни дейности –
гр.Б. в ЦУ на НАП, с което на Й. Д. Й., ЕГН: ********** ,адрес: с.П., обящ.А., на основание
чл.185, ал.2,изр.1-ро от ЗДДС е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
1000 / хиляда/ лева.
ОСЪЖДА „Национална агенция за приходите“ ,адрес: гр.София, бул. „Дондуков” 52,
ДА ЗАПЛАТИ на Й. Д. Й., ЕГН: ********** ,адрес: с.П., обящ.А. сумата от 300лв. (триста
лева) за адвокатско възнаграждение
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Б. в 14-
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – А.: _______________________
5