Р Е
Ш Е Н
И Е №
260351
гр. Пловдив, 09.11.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд, осми граждански състав, в публично заседание на двадесет и шести август, през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
НЕДЯЛКА СВИРКОВА
при секретаря Елена
Димова, като разгледа докладваното от съдия Мандалиева гр.д.№1084
по описа на ПОС за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на
чл.258 и сл. ГПК.
Обжалвано е Решение №4530 от 27.11.2019г. на ПРС, пети
гр.с., постановено по гр.д.№1193/2018г., с което се отхвърлят предявените от А.И.Т.- А., ЕГН **********,***
против К.А.А., ЕГН **********,***, М.Х.Х., ЕГН **********,*** и Е.В.Х., ЕГН **********,*** субективно и обективно съединени главен и
евентуален искове с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 1-во ЗЗД и чл. 26 СК
във вр. с чл. 26, ал. 2 ЗЗД за прогласяване на нищожността на договор за
покупко – продажба, обективирана в Нотариален акт, вписан под № 196, т. 54, д.
№ 10862/2017 г. по описа на АВ- Пловдив, с който договор К.А.А. е продал на М.Х.Х.
самостоятелен обект с идентификатор № 56784.520.30.1.3, по КККР на гр. Пловдив,
с административен адрес: гр. П., ул. ***, с предназначение - жилище,
апартамент, на едно ниво, с площ от 38 кв.м. и представляващ-жилище,
апартамент, ведно с прилежащите части: общ ползване на коридора и тоалетната на
етажа от 6 кв.м., югозападното помещение от тавана 13 кв.м., ведно с ½
ид. част от коридора в западната част на тавана 17 кв.м., ведно с 1/3 ид. част
от северната изба 19 кв.м., при съседни СО в сградата: на същия
етаж-56784.520.30.1.4; под обекта-56784.520.30.1.1; над обекта-няма, поради
невъзможен предмет, както и предявеният
при условията на евентуалност иск за прогласяване на относително недействителен
спрямо А.И.Т.-А. поради липса на
съгласие за продажба на имот, представляващ семейно жилище договор за
покупко-продажба, обективирана в нотариален акт вписан под № ***г. по описа на
АВ Пловдив, с който договор, К.А.А., ЕГН ********** е продал на М.Х.Х., самостоятелен обект с идентификатор №
56784.520.30.1.3, по КККР на гр. Пловдив, с административен адрес: гр. П., ул.
***, с предназначение - жилище, апартамент, на едно ниво, с площ от 38 кв.м. и
представляващ-жилище, апартамент, ведно с прилежащите части: общо ползване на
коридора и тоалетната на етажа от 6 кв.м., югозападното помещение от тавана 13
кв.м., ведно с ½ ид. част от коридора в западната част на тавана 17
кв.м., ведно с 1/3 ид. част от северната изба 19 кв.м., при съседни СО в
сградата: на същия етаж-56784.520.30.1.4; под обекта-56784.520.30.1.1; над
обекта-няма; ОТХВЪРЛЕН е предявеният от М.Х.Х. против А.И.Т.- А. иск с правно основание чл. 59 ЗЗД
за осъждане на А.И.Т.- А. да заплати на М.Х.Х.
сумата от 2000 лв.- обезщетение за ползване на имот –
негова собственост, представляващ самостоятелен обект с идентификатор №
56784.520.30.1.3 за периода от 01.09.2017 г. до 09.05.2018 г. и сумата от 100 лв.- мораторна лихва за
забава на главницата за периода от 01.09.2017 г. до 22.01.2018 г..С
постановеният съдебен акт, е осъдена А.И.Т.-
А. да
заплати на М.Х.Х. сумата от 100 лв.- разноски по делото за заплатен депозит
за вещо лице, осъден е и М.Х.Х., ЕГН **********,*** да заплати на А.И.Т.- А., ЕГН **********,*** сумата от 700
лв.- заплатено адвокатско възнаграждение за представителство по предявения
насрещен иск.
Въззивният съд
е сезиран с жалба с вх.№15775/16.06.2020г. депозирана от А.И.Т. –
А., чрез процесуалния и представител адв.Х.М.
против Решение №4530 от 27.11.2019г. на ПРС, пети гр.с., постановено по
гр.д.№1193/2018г., в частта, с която се отхвърлят исковете и - главният за прогласяване на нищожността на договор за
покупко – продажба, обективирана в Нотариален акт, вписан под № 196, т. 54, д.
№ 10862/2017 г. по описа на АВ- Пловдив, поради невъзможен предмет, както и предявеният при условията на
евентуалност иск за прогласяване на
относително недействителен спрямо А.И.Т.-А., договор за покупко-продажба,
обективирана в нотариален акт вписан под № ***г. по описа на АВ Пловдив, поради липса на съгласие от нейна
страна за продажба на имот,
представляващ семейно жилище, като за
незаконосъобразно и необосновано, постановено при неправилна преценка на
събраните по делото доказателства по съображения подробно изложени във
въззивната жалба. Моли настоящата инстанция
да отмени първоинстанционният акт, в обжалваната
част и постанови друг, с който да уважи
предявеният иск, като прогласи нищожността на атакуваната сделка, поради
невъзможен предмет, а в условията на евентуалност да бъде прогласен за
относително недействителен спрямо А.И.Т.-А., договор за покупко-продажба,
обективирана в нотариален акт вписан под
№ ***г. по описа на АВ Пловдив. Претендират се разноски съгласно представения
списък с направени такива.
Въззивният съд
е сезиран и
с втора въззивна жалба изхождаща от М.Х.Х., чрез процесуалния
му представител адв. Н.К. против Решение №4530 от 27.11.2019г. на ПРС, пети
гр.с., постановено по гр.д.№1193/2018г., в
частта с която са отхвърлени предявените
от М.Х.Х. против А.И.Т.- А. иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за осъждане на А.И.Т.-
А. да заплати на М.Х.Х. сумата от 2000
лв.- обезщетение за ползване на имот – негова собственост, представляващ
самостоятелен обект с идентификатор № 56784.520.30.1.3 за периода от 01.09.2017
г. до 09.05.2018 г. и сумата от 100 лв.-
мораторна лихва за забава на главницата за периода от 01.09.2017 г. до
22.01.2018г. Навеждат се оплаквания, че решението в обжалваната част е
неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон, по
съображения изложени в жалбата. Иска се отмяна на първоинстанциоинния акт в обжалваната част, като вместо това съдът
уважи предявения иск. Не се претендират разноски.
Постъпил е писмен
отговор от М.Х.Х., в който е взето становище относно неоснователността на въззивната жалба на А.И.Т.
– А., иска се потвърждаване на първоинстанционния акт в обжалваната част, като
правилен и законосъобразен.
Постъпил е писмен
отговор от А.И.Т. – А., в който е взето
становище относно неоснователността на
въззивната жалба на М.Х.Х., по съображения изложени в отговора. Иска се
потвърждаване на първоинстанционния акт
в обжалваната част, като правилен и законосъобразен.
Постъпил е писмен отговор от Е.В.Х., чрез процесуалния
представител адв.А.Б., в която е взето становище относно неоснователността на
въззивната жалба на А.И.Т. – А., иска се потвърждаване на първоинстанционния
акт в обжалваната част, като правилен и законосъобразен. Претендират се
разноски в размер на 1200лв, адвокатски хонорар.
Постъпил е писмен отговор от К.К.А., малолетен действащ чрез особения му представител адв. Т.Д.,
в качеството му на наследник по закон на починалия в хода на
производството ответникъ К.А.А., в който е взето становище относно
основателността на въззивната жалба на А.И.Т. – А., поради което се моли същата
да бъде уважена и относно неоснователността на въззивната жалба на М.Х.Х.,
поради което се иска да бъде оставена без уважение, по съображения изложени в отговора.
Жалбоподателката А.И.Т.
– А., чрез процесуалния си представител адв. М. прави възражение за
прекомерност на разноските за платено адвокатско възнаграждение на адвокат Б.,
като моли същото да бъде намалено.
Жалбоподателят М.Х.Х., чрез процесуалния си представител адв. Н.К.
и въззиваемата Е.В.Х., чрез процесуалния представител адв.А.Б. правят възражение
относно прекомерност на разноските на адв. М., молят същите да
бъдат намалени.
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните по делото доказателства, допустимостта и
основателността на жалбата,
намира за установено следното:
Жалбите са подадени в законния срок, от страни имащи правен
интерес да обжалват, поради което се
явяват процесуално допустими и като
такива следва да бъдат разгледани по същество.
Първоинстанционният съд е сезиран с искове от А.И.Т.- А. против К.А.А., за
прогласяване на нищожността на договор за покупко – продажба, обективирана в
Нотариален акт, вписан под № 196, т. 54, д. № 10862/2017 г. по описа на АВ-
Пловдив, с който договор К.А.А. е продал на М.Х.Х. самостоятелен обект с
идентификатор № 56784.520.30.1.3,
по КККР на гр. Пловдив, с административен адрес: гр. П., ул. ***, с
предназначение - жилище, апартамент, на едно ниво, с площ от 38 кв.м. и представляващ-жилище, апартамент, ведно с
прилежащите части: общ ползване на коридора и тоалетната на етажа от 6 кв.м.,
югозападното помещение от тавана 13 кв.м., ведно с 1/2 идеална част част от
коридора в западната част на тавана 17 кв.м., ведно с 1/3 идеална част от
северната изба 19 кв.м., при съседни СО в сградата: на същия
етаж-56784.520.30.1.4; под обекта-56784.520.30.1.1; над обекта-няма, поради
невъзможен предмет, както и предявеният при
условията на евентуалност иск за
прогласяване на относително недействителен спрямо А.И.Т.-А. договор за
покупко-продажба, обективирана в нотариален акт вписан под № ***г. по описа на
АВ Пловдив, поради липса на съгласие от
нейна страна за продажба на имот, представляващ семейно жилище.
Твърди се, че процесният имот с идентификатор №56784.520.30.1. 3 с площ 38кв.м. и заснетият,
като самостоятелен обект с идентификатор № 56784.520.30.1.4 с площ 28 кв. м., всъщност представляват
едно жилище. Твърди, че никога,
включително и към момента на извършване на покупко –
продажбата, няма издаден и одобрен архитектурен или инвестиционен проект,
съгласно който жилището находящо се на трети
жилищен етаж да е било разделено функционално на две жилища. С оглед на тези
твърдения, моли предявеният иск за недействителност, поради невъзможен предмет да се уважи, а в случай, че същият се отхвърли, при условията
на евентуалност иска прогласяването на договора
за покупко-продажба на процесния имот с идентификатор №56784.520.30.1.3, за относително недействителен по отношение на нея,
поради факта, че не е дала съгласие за
продажбата на този имот, който ведно с другият имот с идентификатор №
56784.520.30.1.4, представляват семейно жилище. Предвид предявеният евентуален
иск, навежда твърдения, че ищцата и починалия в хода на производството ответник К.А.А.,
са живели в самостоятелния обект,
включващ горните два обекта, който е представлявал семейно жилище, считано от
1992г. до фактическата им раздяла. Сочи, че едната част от семейното жилище е
собственост на починалия и съпруг К.А.А., а другата част е придобита от двамата
съпрузи по време на брака в режим на СИО.
По делото за прекратяване на брака между двамата съпрузи се сочи, че са
постановени привременни мерки, според които
на ищцата са предоставени родителските права по отношение на роденото от
брака дете и съответно ползването на това семейно жилище, включващо обект
с идентификатор №56784.520.30.1. 3 и обект с
идентификатор № 56784.520.30.1.4. На основание изложените доводи се моли
предявеният иск да се уважи.
С отговора са предявени насрещни искове от ответника М.Х.Х.
против А.И.Т.- А. с правно основание чл. 59 ЗЗД за осъждане
на А.И.Т.- А. да заплати на М.Х.Х. сумата от 2000
лв.- обезщетение за ползване на имот – негова собственост, представляващ самостоятелен обект
с идентификатор № 56784.520.30.1.3,
за периода от 01.09.2017 г. до 09.05.2018 г.
и сумата от 100 лв.- мораторна лихва за забава на
главницата за периода от 01.09.2017 г.
до 22.01.2018 г. Твърди се, че ищцата
неоснователно препятства ползването на придобития от М.Х.Х. имот, като се иска
заплащане на обезщетение за ползване в размер на средно – месечния пазарен наем за
горепосочения период. Оспорват се
главния и евентуалния иск предявени от ищцата.
Първоинстационният съд е отхвърлил иска за прогласяване
нищожността на атакуваната сделка,
поради невъзможен предмет, като е приел, че са налице два самостоятелни обекта
съответно с идентификатор №56784.520.30.1.3 и с идентификатор № 56784.520.30.1.4. Отхвърлен е
и предявеният в условията на евентуалност иск да бъде прогласен за относително недействителен
спрямо А.И.Т.-А., договор за покупко-продажба, обективирана в
нотариален акт вписан под № ***г. по описа на АВ Пловдив, като е прието,
че не е налице втората предпоставка за уважаване на иска, а именно, че липсва
друго жилище – обща собственост или лична собственост на всеки един от двамата съпрузи. Отхвърлен е
и предявеният насрещен иск от ответника М.Х.Х.
против А.И.Т.- А. с правно основание чл. 59 ЗЗД, като е прието, че не се е
установило при условията на пълно и главно доказване, считано от датата,
на която ищцата е уведомена за насрочения въвод, тя да е използвала и продадения самостоятелен обект.
Недоволни от постановеният съдебен акт са останали жалбоподателите
А.И.Т. – А. и М.Х.Х., които обжалват решението на първоинстанционният съд в
различни части, с горепосочените оплаквания.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси
той е ограничен от посоченото в жалбата. След като са изчерпани контролните
функции на въззивният съд, той проверява само
посочените в жалбата правни
изводи, законосъобразността на
посочените в жалбата процесуални действия и обосноваността на посочените в жалбата фактически констатации
на първоинстанционния съд, като взема предвид установените във
въззивното производство новооткрити и новонастъпили факти./ В този смисъл е Решение №200 от 23.06.2015г.
на ВКС по гр.д.№6459/2014г., четвърто г.о. ГК/
В конкретният случай обжалваният акт е
валиден и допустим. Пред настоящата инстанция не са събрани доказателства за новооткрити или новонастъпили факти, поради което съдът
постановява съдебният си акт на база събраните такива пред първата инстанция,
които са подробно и пълно изложени от
първоинстанционният съд, поради което
настоящият съдебен състав не намира за необходимо повторно да ги описва, а касаещо
фактическата обстановка на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния акт.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът
направи следните правни изводи:
Спорът по отношение на иска за прогласяване на нищожността на договор за покупко – продажба, обективирана в Нотариален
акт, вписан под № 196, т. 54, д. № 10862/2017 г. по описа на АВ- Пловдив,
поради невъзможен предмет, се концентрира около преценка на обстоятелството
налице ли са два самостоятелни обекта с
предназначение „жилище“, съответно
с идентификатор №56784.520.30.1.3 и с идентификатор №
56784.520.30.1.4 или се касае за един обект с предназначение „жилище“.
Установява се по безспорен начин от заключението на
вещото лице арх.С. В., което съдът
кредитира като обективно, компетентно и
безпристрастно изготвено, че строежът на адрес: гр.П., ул.*** , е осъществен въз основа на одобрен архитектурен проект
от 1927г. Съгласно
архитектурният проект, третият
етаж от жилищната сграда е предвиден и осъществен като жилищен. Предвидено
е изграждането на едно
жилище на третия етаж, състоящо се от
три броя стаи, един брой кухня, един брой тоалетна, баня, един брой
килер, един брой балкон и един брой тераса. Всички помещения са функционално
свързани, като достъпа до този етаж се осъществява чрез предвидена и реализирана стълбищна клетка. Вещото лице
посочва, че от изготвеното архитектурно
заснемане, експертизата е констатирала,
че в максимална степен е спазен
одобрения архитектурен проект от 1927г., по който е изградена сградата, като
констатираните отклоненията се състоят в
сменено място от кухня-трапезария с това на един брои стая – спалня, а на
мястото на килера е направен нов санитарен възел – тоалетна, баня.
Установено е, че с Протоколно определение от 15.12.1965г.
постановено по гр.д.№820/1965г. по описа на ПРС е одобрена съдебна спогодба, по
силата на която са оформени четири дяла от двата жилищни етажа – втори и трети, в които съгласно
архитектурния проект от 1927г. е изградено по едно жилище. Всеки един от
четиримата съделители е получил подробно описаните в спогодбата стаи от
съответния етаж, ведно с общо ползване
на коридора, клозета и терасата на
съответния етаж.
Относно изграждането на още по една баня със санитарен възел на всеки един от втори и трети
жилищен етаж, са събрани и гласни доказателства – свидетелите Г. В. / без
родство/ и Н. Я. /без родство/, чийто
показания съдът кредитира като незаинтересовани и основани на непосредствени
възприятия. Свидетелката В. сочи, че е закупила през 1986г. единият от
двата обособени обекта на третия етаж,
състоящ се от една западна стая, кухня
на югозапад, един килер и за общо ползване баня с тоалетна. През 1991-92г. с
другото живеещо на етажа семейство са се договорили, тя да им даде нейния килер, като с общи средства килера е преустроен в баня с
тоалетна, която е следвало да се ползва
от възрастната двойка семейство П., а те
от своя страна да и отстъпят половината от банята с тоалетна, която е била за общо ползване. Свидетелката
сочи, че в началото, имотът се е ползвал
за ателие от сина и, впоследствие, от
1997г. тя го е ползвала за кантора, но след смъртта на сина и, през
2007г. го е продала. Свидетелката Я. сочи, че когато е закупила жилището през 1968г., на вторият етаж са живеели две семейства. Към онзи момент и двете
семейства са ползвали общо банята с тоалетна, но в последствие / свидетелката
сочи преди 20-30 години назад/ са преустроили както на третия етаж - килера в баня с тоалетна. Договорили се, Я. да
ползва килера на съседното семейство, а тя от своя страна отстъпила на последните своята половината от
банята с тоалетна, която била за общо
ползване. И двете свидетелки В. и Я., не сочат извършеното преустройство на килера, съответно на втори и
трети етаж ,да е осъществено на база одобрен архитектурен проект.
Установено е, че със Заповед №РД-18-48/03.06.2009г. на
Изпълнителния директор на АГКК е одобрена кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр.Пловдив, като относно втори жилищен етаж са създадени два
подобекта – жилище с идентификатори №56784.520.30.1.1
и с идентификатор № 56784.520.30.1.2, а
относно трети жилищен етаж са създадени
два подобекта – жилище с идентификатори
№56784.520.30.1.3 и с идентификатор № 56784.520.30.1.4.
Вещото лице арх.С.
В. е категоричен, че така обособените със самостоятелни идентификатори обекти, не отговарят на
действащите строителни правила и норми за самостоятелен обект с
предназначение „жилище“. От друга
страна, взети заедно – съответно така обособените с идентификатори
обекти на втория и третият етаж,
отговарят на действащите строителните правила и норми за самостоятелен обект с предназначение „Жилище“.
При извършена проверка от вещото лице в техническата служба при Община Пловдив –
район „Централен“, не са открити документи, че съдебна делба при която от два жилищни обекта
са оформени четири, е осъществена на база архитектурен проект, нито е
открита последваща документация във
връзка с разделянето на двете жилища и обособяването на четири нови дяла.
След цялостна преценка на събраните по делото
доказателства съдът направи следните правни изводи:
През 1927г. третият
етаж от процесната жилищната
сграда е
предвиден и осъществен като
жилищен, като е изградено едно жилище,
състоящо се от три броя стаи, един брой кухня, един брой
тоалетна, баня, един брой килер, един брой балкон и един брой тераса. В максимална
степен е спазен одобрения архитектурен
проект от 1927г., като констатираните отклоненията на трети и втори етаж от
сградата, състоящи се в сменено място
от кухня-трапезария с това на един брои стая – спалня, а на мястото на килера е
направен нов санитарен възел – тоалетна, баня, не са съществени и не са
променили предназначението на обекта.
През 1965г. е извършена съдебна спогодба, като всеки един
от съделителите е получил реална част от
неподеляемо жилище с общо ползване на баня с тоалетна и коридор. Установява се
по безспорен начин от събраните доказателства, че стаите подробно описани в съдебната спогодба,
които всеки един от съделителите е
получил не са били обособени като самостоятелно жилище нито през 1965г., нито
при извършването на последващите сделки, нито до извършването на атакуваната сделка през 2017г.
Обособяването на допълнителна баня с тоалетна в жилището на третият, съответно
на вторият етаж, не обосновава противния извод, доколкото коридорът е останал
за общо ползване и реално обособяване на обекти със
самостоятелен вход не е извършено. Доколкото обаче съделителите са осъществили
владение върху тези части, съдът приема, че същите са придобили по давност
идеална част от жилището на вторият, съответно на третия етаж. В този
смисъл съгласно изискванията на чл.20 ЗЗД, следва да се тълкуват последващите
сделки, извършени при наличието на забрана за разпореждане с реално обособени части от неподеляеми жилища, противното
тълкуване би довело до нищожност на всички последващи извършени назад във
времето сделки. С атакуваната сделка,
починалият в хода на делото
ответник К.А.А. през 2017г. се е разпоредил със своето участие в съсобствеността
в полза на ответника М.Х.Х., предвид на
което съдът приема, че разпореждането не
е извършено с невъзможен предмет, поради което
договорът се явява валиден.
Изложеното обосновава извода, че доколкото не се установи
наличието на невъзможен предмет, то иска за
прогласяване на нищожността на договор за покупко – продажба, обективирана в Нотариален
акт, вписан под № *** г. по описа на АВ- Пловдив, се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
По отношение на предявеният в условията на евентуалност иск да бъде прогласен за относително
недействителен спрямо А.И.Т.-А., договор за покупко-продажба, обективирана
в нотариален акт вписан под № ***г.
по описа на АВ Пловдив.
Съгласно разпоредбата на чл.26 СК, действията на
разпореждане със семейното жилище, лична
собственост на единият съпруг, се извършва със съгласието на другия, ако
двамата съпрузи нямат друго жилище – обща собственост или лична собственост на
всеки един от тях. Съгласието по чл. 26 СК не е елемент от фактическия състав
на сделката. По своя характер то е изискване, което обуславя правното действие
на извършеното разпореждане. Със съгласието се взема положително отношение към
извършеното разпореждане и се допуска неговото правно действие, затова може да
бъде дадено и след сключването на сделката. Касае се до висяща
недействителност, която се трансформира в действителност с даване на съгласие
от съпруга - несобственик. Ето защо при
оспорването му по чл. 26 СК,
договорът не е нищожен, поради противоречие със закона, а относително
недействителен. Договорът е породил
действие между разпоредилия се съпруг и третото лице, но се явява непротивопоставим
на съпруга - несобственик, доколкото може да засегне негови права върху
семейното жилище.
Безспорно е установено, че заснетият като
обект с идентификатор №56784.520.30.1.3 с площ 38кв.м. - индивидуална собственост на К.А.А. и заснетият
като обект с идентификатор № 56784.520.30.1.4, с площ 28кв.м. придобит от двамата съпрузи в режим на СИО, представлява семейно жилище, в което
съпрузите са живееели до фактическата им раздяла, а след това жилището
е предоставено за ползване на ищцата и роденото от брака дете на
съпрузите. Възражението на ответниците, че е бил необходим архитектурен
проект за присъединяване на двата
заснети обекта с цел обособяването на един обект с предназначение „Жилище“, съдът
намира за неоснователно, доколкото
стаите предмет на съдебната делба през 1965г., никога не са били реално
обособявани в отделни самостоятелни обекти на правото на собственост.
В конкретният случай, семейното жилище не е лична собственост на единият съпруг. Починалият в хода на производството по делото К.А.А., както
бе изяснено по горе, се е разпоредил
със своята идеална част от жилището, безспорно без да вземе съгласието на своята съпруга, която е била и съсобственик на останалата идеална част, придобита от съпрузите
в режим на СИО.
Отделно от горното за пълнота следва да бъде отбелязано,
че ищцата няма друго жилище лична собственост, доколкото последната притежава
идеална част от жилището на вторият етаж, което се ползва от другият
съсобственик.
Гореизложеното обосновава извода, че предявеният в условията
на евентуалност иск да бъде прогласен за
относително недействителен спрямо А.И.Т.-А., договор за покупко-продажба, обективирана
в нотариален акт вписан под № ***г.
по описа на АВ Пловдив, се явява основателен и като такъв следва да бъде
уважен.
По отношение на предявеният
насрещен иск от ответника М.Х.Х. против А.И.Т.-
А. с правно основание чл. 59 ЗЗД, с оглед изхода на спора, същият се явява
неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Мотивиран от горното, първоинстанционният акт, в частта с която са отхвърлени исковете за прогласяване на нищожността на договор
за покупко – продажба, обективирана в
Нотариален акт, вписан под № *** г. по описа на АВ- Пловдив, поради невъзможен
предмет и в частта с която е отхвърлен предявеният
насрещен иск от ответника М.Х.Х. против А.И.Т.-
А. с правно основание чл. 59 ЗЗД, следва да бъде потвърдено, доколкото съдът е
достигнал до същите правни изводи, макар и с
различни от гореизложените правни изводи.
В частта, с която е отхвърлен в условията на евентуалност иск да бъде прогласен за относително
недействителен спрямо А.И.Т.-А., договор за покупко-продажба, обективирана
в нотариален акт вписан под № ***г.
по описа на АВ Пловдив, решението следва да бъде отменено, като вместо това
претенцията уважена.
С оглед изхода на спора на жалбоподателката се дължат разноски, съобразно
уважената част от исковете, а именно общо в размер на в размер на 495.00лв. Въпреки направеното
възражение за прекомерност, настоящият съдебен състав намира, че с оглед
фактическата и правна сложност на делото, разноските не следва да бъдат намалени.
Мотивиран от горното Пловдивският окръжен съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение №4530 от 27.11.2019г. на ПРС,
пети гр.с., постановено по гр.д.№1193/2018г., В ЧАСТТА с която се ОТХВЪРЛЯ
предявения от А.И.Т.- А., ЕГН **********,***
против К.А.А., ЕГН **********,***, М.Х.Х., ЕГН **********,*** и Е.В.Х., ЕГН **********,*** правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 1-во ЗЗД
за прогласяване на нищожността на договор за покупко – продажба, обективирана в
Нотариален акт, вписан под № 196, т. 54, д. № 10862/2017 г. по описа на АВ-
Пловдив, с който договор К.А.А. е продал на М.Х.Х. самостоятелен обект с
идентификатор № 56784.520.30.1.3, по КККР на гр. Пловдив, с административен
адрес: гр. П., ул. ***, с предназначение - жилище, апартамент, на едно ниво, с
площ от 38 кв.м. и представляващ-жилище, апартамент, ведно с прилежащите части:
общ ползване на коридора и тоалетната на етажа от 6 кв.м., югозападното
помещение от тавана 13 кв.м., ведно с ½ ид. част от коридора в западната
част на тавана 17 кв.м., ведно с 1/3 ид. част от северната изба 19 кв.м., при
съседни СО в сградата: на същия етаж-56784.520.30.1.4; под
обекта-56784.520.30.1.1; над обекта-няма,
поради невъзможен предмет, и в ЧАСТТА, с която е ОТХВЪРЛЕН предявеният от М.Х.Х. против А.И.Т.- А. иск с правно основание чл. 59 ЗЗД
за осъждане на А.И.Т.- А. да заплати на М.Х.Х. сумата от
2000 лв.- обезщетение за ползване на имот – негова собственост,
представляващ самостоятелен обект с идентификатор № 56784.520.30.1.3 за периода
от 01.09.2017 г. до 09.05.2018 г. и
сумата от 100 лв.- мораторна лихва за забава на главницата за периода от
01.09.2017 г. до 22.01.2018 г.
ОТМЕНЯ Решение №4530 от 27.11.2019г. на ПРС, пети гр.с.,
постановено по гр.д.№1193/2018г., В
ЧАСТТА с която е отхвърлен предявеният при условията на евентуалност
иск за прогласяване на относително недействителен
спрямо А.И.Т.-А. поради липса на съгласие за продажба на имот, представляващ
семейно жилище - договор за покупко-продажба, обективирана в нотариален акт
вписан под № ***г. по описа на АВ Пловдив, с който договор, К.А.А., ЕГН **********
е продал на М.Х.Х., самостоятелен обект
с идентификатор № 56784.520.30.1.3, по КККР на гр. Пловдив, с административен
адрес: гр. П., ул. ***, с предназначение - жилище, апартамент, на едно ниво, с
площ от 38 кв.м. и представляващ-жилище, апартамент, ведно с прилежащите части:
общо ползване на коридора и тоалетната на етажа от 6 кв.м., югозападното
помещение от тавана 13 кв.м., ведно с ½ ид. част от коридора в западната
част на тавана 17 кв.м., ведно с 1/3 ид. част от северната изба 19 кв.м., при
съседни СО в сградата: на същия етаж-56784.520.30.1.4; под
обекта-56784.520.30.1.1; над обекта-няма.,
като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ПРОГЛАСЯВА за недействителен по отношение на А.И.Т.-А. договор за
покупко-продажба, обективирана в нотариален акт вписан под № ***г. по описа на
АВ Пловдив, с който договор, К.А.А., ЕГН ********** е продал на М.Х.Х., самостоятелен обект с идентификатор №
56784.520.30.1.3, по КККР на гр. Пловдив, с административен адрес: гр. П., ул.
***, с предназначение - жилище, апартамент, на едно ниво, с площ от 38 кв.м. и
представляващ-жилище, апартамент, ведно с прилежащите части: общо ползване на
коридора и тоалетната на етажа от 6 кв.м., югозападното помещение от тавана 13
кв.м., ведно с ½ ид. част от коридора в западната част на тавана 17
кв.м., ведно с 1/3 ид. част от северната изба 19 кв.м., при съседни СО в
сградата: на същия етаж-56784.520.30.1.4; под обекта-56784.520.30.1.1; над
обекта-няма, поради липса на съгласие за продажба на имот, представляващ
семейно жилище.
ОСЪЖДА М.Х.Х., ЕГН **********,*** да заплати на А.И.Т.- А., ЕГН **********,***
направени по делото разноски в размер общо в размер на 495.00лв/ четиристотин деветдесет и пет лева/
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: