МОТИВИ по НОХД № 619/2014 г. по
описа на РС- Несебър
Съдебното
производство по настоящото дело е образувано по повод постъпилия в съда
обвинителен акт на Р.п.г. от 01.09.2014 г. против К.С.И., ЕГН **********, за това, че на 09.08.2011 г., в КК
„Слънчев бряг”, в качеството си на длъжностно лице- „куриер/ служба” в офис на
„******” ООД- гр. ******, търговски представител на „Е.Е.” ООД- ***, присвоила
чужди пари- сумата от 2827.00 (две хиляди осемстотин двадесет и седем) лева,
собственост на „Е.Е.” ООД- ***, поверени й да ги пази, като за улесняване на
длъжностното присвояване е извършено и друго престъпление, за което по закон не
се предвижда по-тежко наказание, а именно, че в кръга на службата си съставила
официален документ- разходен касов ордер от 09.08.2011г., в който удостоверила
неверни обстоятелства, а именно, че лицето Н.С.И., в качеството му на служител
на „****” ООД- гр.****, е получил сумата от 2827.00 лева, с цел да бъде
използван този документ като доказателство за тези обстоятелства пред „Е.Е.”
ООД- ***, с управител Н.Й.С.- престъпление по чл.202, ал.1, т.1, вр. чл.201,
ал.1, вр. чл.311, ал.1.
Представителят на Р.п.г. в съдебно заседание
поддържа изцяло обвинението против подсъдимата. Пледира за реализация на
наказателната отговорност спрямо И. с приложение на чл.66 от НК, като предлага
на същата да бъде наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от 2 години,
чието изпълнение да бъде отложено за срок от 4 години.
Подсъдимата не оспорва, че е извършила деянието
като заявява, че не го е направила за лична облага. Изразява съжаление за
случилото се. В последната си дума моли за справедлива присъда.
След поотделна и съвкупна преценка на събраните
по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Между „******” ООД- гр. ****** и
„Е.Е.”- гр. Русе, на 01.02.2010 г., бил сключен договор, по силата на който
първото дружество ще осъществява търговско представителство на второто. Предмет
на съглашението било извършване на куриерска дейност. За тази цел „******” ООД
наело офис, находящ се в КК „Слънчев бряг”, бл. „М. 3”, партерен етаж. На
19.05.2011 г. дружеството сключило трудов договор с подсъдимата, съгласно който
последната се назначавала на длъжност „куриер служба/офис” за срок до
30.09.2011 г. И. постъпила на работа на 20.05.2011 г. Една от основните
длъжностни задължения на подсъдимата било да приема, отчита и съхранява пратки
и свързаните с това документи като въвежда своевременно данните по това в
информационните системи на „Е.Е.”. Наред с това било предвидено куриерът да работи като материално отговорно
лице с пълната финансова и материална отговорност по това.
„****” ООД- гр. **** стопанисвало
склад, находящ се в КК „Слънчев бряг”. Същото доставяло стоки чрез офиса на „******”
посредством системата за наложен платеж. Клиентите заплащали на куриера
стойността на доставената стока, предварително посочена от продавача, като
впоследствие „******” издавало разходен касов ордер, въз основа на който
изплащало на „****” получените суми. Към началото на месец август 2011 г., се набрала
за изплащане сумата от 2827 лв. Свидетелят Н.И.- служител на „****” ООД,
отговарял за наложените платежи и същия посещавал офиса на „******” периодично
за да получава натрупаните суми. В края на месец юли- началото на м.август 2011
г. св. И. посетил офиса, в който работела подсъдимата, с цел получаване на
събралата се сума. И. му обяснила, че в момента нямало в наличност такава сума
пари и се договорили свидетелят да отиде след няколко дни. И друг път се било
случвало забавяне в плащанията, поради което И. се съгласил. След няколко дни
посетил отново офиса, но установил, че И. вече не работи там. Новата служителка
заявила на свидетеля, че подсъдимата била освободена тъй като имала конфликт
със св. К., който представлявал управителя на „******” ООД, и на практика
ръководел дейността на дружеството. Св. И. се обадил на личния телефон на И. и
същата му споделила, че св. К. й дължал известна сума пари, която тя взела от
касата от офиса. Подсъдимата му казала, че след получаването на парите от К.,
същата ще върне на свидетеля парите. След този разговор св. И. се обадил в централата на „Е.Е.” ООД ***, където обяснил за случилото се. Била заведена
и рекламация от страна на св. Ч.- управител на дружеството, за неизплатени суми по наложени
платежи за осем броя товарителници с номера 97046024, 97079668, 97120966, 97079605, 97034255,
97110260, 97099991, 96509967. След
извършена вътрешна проверка от „Е.Е.” ООД
се установило различие в подписа за получател в разходен касов ордер от 09.08.2011 год. Този подпис бил сравнен
с подпис на свид. И., положен от него
върху други касови ордери преди 09.08.2011 год., както и след тази дата. Разликата в подписите била видима.
Изплащането на сумата от 2827 лв. било отразено в системата на „Е.Е.” и сумата
била извадена от касовата наличност като изплатена. От заключението по
извършената по ДП графологична експертиза се установява, че подписите, положени
на „съставил” и „броил сумата” в разходния касов ордер от 09.08.2011 г,. са
изпълнени от К.И.. Подписът, положен на мястото на „подпис”, не е изпълнен от Н.С.И..
Вещото лице е посочило, че ръкописните текстове „Н.С.И.” и „получих сумата” са
изпълнени от подсъдимата. От показанията на св. К. се установява, че подсъдимата е имала достъп до информационната
система. Същата е приемала и отразявала постъпилите суми от страна на
клиентите, поради което натрупаната сума в размер на 2827 лв. е била постъпила
реално и е била в наличност в касата на търговеца към дата 09.08.2011 г. На
тази дата подсъдимата е съставила касовия ордер, след което е взела сумата от
2827 лв. без съгласието на св. И..
Горната фактическа
обстановка се подкрепя от събраните в хода на досъдебното и съдебното производство
писмени и гласни доказателства- показанията на св. И., св. К., договор за
търговско представителство, разходен касов ордер от 09.08.2011 г., заключение
по съдебно- графологическа експертиза и обясненията на подсъдимата.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО:
С оглед на така приетата за установена по делото
фактическа обстановка, съдът намира, че на 09.08.2011 г. подсъдимата е
осъществила фактическия състав на престъплението по чл.202, ал.1, т.1 вр.
чл.201, ал.1 от НК. Установи се, че И. е имала качеството длъжностно лице, тъй
като с трудов договор е била назначена като куриер служба/офис, за периода от
19.05.2011 г. до 30.09.2011 г. На същата е била поверена сумата от 2827 лв. в
това й качество, която последната присвоила. За улесняване на това деяние И.
съставила разходен касов ордер, че сумата е заплатена от нея и получена от св. И.,
с който удостоверила невярното обстоятелство, че И. е получил сумата, с цел да
бъде използван този официален документ като доказателство пред „Е.Е.”, че
сумата е изплатена. Видно от длъжностната характеристика, на подсъдимата са й
били вменени такива задължения, като същата е имала качеството материално
отговорно лице за получените суми.
Деянието е квалифицирано по чл.202, ал.1, т.1 от НК тъй като за улесняването му е извършено престъпление по чл. 311, ал.1 от НК,
а именно И. е съставила официален документ- разходен касов ордер от 09.08.2011
г., в който е отразила невярното обстоятелство, че св. И. е получил сумата от
2827 лв. Целта на съставянето е била да се използва този ордер като
доказателство пред „Е.Е.”, че присвоената сума е била изплатена на св. И..
Съгласно заключението на вещото лице ордера е съставен от подсъдимата. Същата собственоръчно
е отразила в документа, че сумата е получена от св. И. и се е подписала, че я е
изплатила. Деянието по чл.311, ал.1 от НК е по- леко наказуемо от длъжностното
присвояване.
Деянието е извършено умишлено, при форма на
вината “пряк умисъл” по смисъла на чл.11, ал.2 от НК. И. е съзнавал, че сумата
й е поверена да я пази, но въпреки това я е присвоила като за улесняването
съзнателно е съставила разходен касов ордер, в който е удостоверила невярно
обстоятелство.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО:
При отмерване
размера на предвидената в чл.202, ал.1, т.1 от НК санкция за подсъдимата съдът
съобрази от една страна степента на обществена опасност на извършеното от него
престъпно деяние, с оглед предвиденото от законодателя наказание- лишаване от
свобода от една до десет години, и разновидността на формата на вината- “пряк
умисъл”. Наред с това съдът взе предвид степента на обществена опасност на
личността на дееца- чистото й съдебно минало, изразената критичност и съжаление,
съдействане от страна на И. за разкриване на истината. В тази връзка съдът
намери, че наказанието, което следва да бъде наложено на И., следва да бъде
определено с приложение на чл.55, ал.1, т.1 от НК. За постигане целите на
наказанието съдът намери, че на подсъдимата следва да бъде наложено наказание „Лишаване
от свобода” за срок от шест месеца, чието изтърпяване следва да бъде отложено,
на основание чл.66, ал.1 от НК, за срок от три години.
Съдът намира, че
така определеното наказание по вид и размер се явява адекватно на степента на
обществена опасност на извършеното престъпление като деяние, степента на
обществена опасност на подсъдимият като личност и напълно достатъчно по размер
да съдейства в максимална степен за постигане целите на специалната и
генералната превенция, залегнали в разпоредбата на чл.36 от НК.
Накрая съдът се произнесе по въпроса за
направените в хода на досъдебното производството разноски, които с оглед изхода
по делото, възложи в тежест на подсъдимата.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
постанови присъдата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: