Р Е Ш Е
Н И Е
№ 876
гр.Бургас, 15.07.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен
състав, в публично заседание на двадесет и пети юни две хиляди и деветнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МАРТИН БАЕВ
при участието
на секретаря М.Р., като разгледа НАХД № 1283 по описа на БРС за 2019г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по повод жалба на С.Н.С. с ЕГН: **********, с посочен адрес *** , срещу
Наказателно постановление № 19-0769-000195/12.03.2019г., издадено от Началник група към Сектор
„ПП” на ОДМВР-Бургас, с което за нарушение на чл. 174, ал.3 ЗДвП и на основание
същата разпоредба на жалбоподателя е наложено наказания „Глоба” в размер на
2000 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца.
С жалбата, бланкетна по своя характер,
се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление, без да се посочват
конкретни доводи.
В открито съдебно заседание
жалбоподателят се представлява от пълномощник – адв. В.В. – БАК, която поддържа
жалбата. Развива подробни доводи за незаконосъобразност на издаденото
постановление, като акцентира, че в действителност на жалбоподателя не е била
предоставена възможност да даде кръвна проба – нещо, което последният е желаел.
В тази връзка застъпва, че С. е бил задържан по реда на ЗМВР и въпреки, че му е
бил издаден и връчен талон за медицинско изследване – не е бил транспортиран до
МБАЛ-Бургас и по този начин реално същият не е могъл да даде кръвна проба в
рамките на предвидения срок. На база тези факти процесуалният представител на жалбоподателя
пледира за отмяна на НП изцяло.
Административнонаказващият орган –
ОДМВР-гр.Бургас, Сектор „ПП” - надлежно призован не се представлява. В
съпроводително писмо, с което е изпратена преписката се прави искане за
отхвърляне на жалбата. Прави се доказателствено искане за разпит на
актосъставителя. Други доказателства не се ангажират и не се иска събирането им
от съда.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за
обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от разписката на л. 4 – НП е връчено на жалбоподателя на 19.03.2019г.,
а жалбата е депозирана директно в съда на 22.03.2018г.). Жалбата е подадена от
легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което
следва да се приеме, че същата се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът, след като прецени доказателствата по
делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол,
намира за установено следното:
На 06.01.2019г.,
около 14.30 часа жалбоподателят управлявал лек автомобил „***” с рег. № *** в
гр. Бургас, ж.к. „***“ от бл. № 7, в посока ул. „***“. По същото време св. Т.У. *** бил на работа,
като забелязал автомобила и решили да го спре за проверка. Водачът се подчинил
и спрял, като в хода на проверката се установила, че освен жалбоподателя в
колата се предвижват и още няколко лица., Понеже всички били криминално
проявени, в частност С. – по линия наркотици, и понеже същият бил видимо нервен
и притеснен, св. У. решил, че следва да му бъде извършена проверка за употреба
на наркотични вещества. За целта полицейският служител връчил на С. призовка,
за да се яви в Сектор „ПП“ – Бургас в 15.00 часа и да му бъде извършена
проверка. Жалбоподателят получил призовката, качил се в автомобила си и
потеглил, но решил преди да отиде в Сектор „ПП“ да мине през близкия МОЛ –
Галерия, за да изпие кисела напитка, защото бил чувал, че това влияе на
техническото средство. Св. У. последвал автомобила на жалбоподателя със
служебния автомобил, като влязъл след него в паркинга на МОЛ-а. Казал му, че
няма право да се отклонява и че по инструкция 10 минути преди теста не следва да
пие или яде нищо. С. решил, че ще остави автомобила си на паркинга и ще отиде
до Сектор „ПП“ с такси, защото се страхувал, че при евентуална положителна
проба може да му бъдат свалени табелите на автомобила. За целта излязъл пред
сградата и зачакал такси. Междувременно св. У. се усъмнил в добросъвестността
на жалбоподателя и за това решил да му изиска документите за самоличност. С.
отказал да изпълни полицейското разпореждане и не дал на св. У. изисканите
документи с думите: „Няма да ви дам
никакви документи – задържайте ме“. Полицейският служител преценил, че с
поведението си жалбоподателят съзнателно му пречи да изпълни задълженията си по
служба, поради което и на основание чл. 72, ал.1, т. 2 ЗМВР го задържал и
транспортирал до сградата на 02 РУ-Бургас. На място в сградата св. У. издал
срещу С. Заповед за задържане рег. № 434зз-6/06.01.2019г., в която отразил, че
началният час на задържането е 15.00 часа на 06.01.2019г. След това св. У.
поискал съдействие от колегите си от Сектор „ПП“. На място в сградата на 02
РУ-Бургас се явил св. Л.Д. – младши автоконтрольор към Сектор „ПП“ – Бургас.
Последният поканил водача да бъде тестван за употреба на наркотични вещества с
техническо средство, но С. отказал и поискал да даде кръвна проба. С оглед
горното в 15.50 часа св. Д. издал на жалбоподателя талон за медицинско
изследване № 0002357, в който посочил, че същият следва да се яви в МБАЛ-Бургас
до 45 минути от връчването – т.е. до 16.35 часа, за да даде проба, като му
съставил и АУАН с бл. № 967564. Към талона били издадени и 8 броя стикери, като
първият от тях бил залепен на самия талон. Актосъставителят квалифицирал
поведението на С. като нарушение по чл. 174, ал.3 ЗДвП, като изрично в АУАН бил
посочен номерът на талона за медицинско изследване. Актът бил предявен на
жалбоподателя, който го подписал без да направи възражения.
Въпреки издадения
талон, жалбоподателят не бил транспортиран до МБАЛ-Бургас в указания час или
по-късно, нито бил освидетелстван във връзка със задържането му ЗМВР. В 17.50
часа задържаният бил освободен.
Въз основа на АУАН на 12.03.2019г. било издадено и атакуваното
НП, в което била пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта. АНО
възприел фактите изложени в АУАН, като прецени, че същите нарушават
разпоредбата на чл. 174, ал.3 ЗДвП, поради което и на основание същата разпоредба, наложил на С. административно
наказание – „Глоба” в размер на 2000 лева, както и „Лишаване от право да се управлява
МПС” за срок от 24 месеца.
Горната
фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото
материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на
съдебното производство. От обстоятелствената част на акта за нарушение, който
като съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено средство,
съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява
гореописаната фактическа обстановка, в каквато насока са и показанията на свидетеля-очевидец
и актосъставителя, които са еднопосочни и които съдът кредитира изцяло.
Съдът въз основа
на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
В конкретния случай съдът счита, че наказателното
постановление е издадено от компетентен орган – Росица Паязова – Началник Група
към Сектор „Пътна Полиция” към ОДМВР-гр.Бургас, която към дата 12.03.2019г. е
била оправомощена да издава НП, видно от приложената Заповед Рег. № 8121з-515/14.05.2018г.
на министъра на вътрешните работи. АУАН е съставен от компетентно (териториално
и материално) лице – младши автоконтрольор към Сектор „ПП” – ОДМВР-Бургас,
който безспорно е длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в ЗДвП и
който по силата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за
нарушения по този закон. Административнонаказателното производство е образувано
в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния срок. Въпреки това съдът счита, че
в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени
нарушения на закона, поради което същото следва да се отмени. Това е така по
следните причини
Разпоредбата на
чл. 174, ал. 3 от ЗДвП (в редакцията към датата на извършване на
нарушението) предвижда, че водач на моторно превозно средство, трамвай или
самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо
средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от
две години и глоба 2000 лв. Съгласно § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП "водач"
е лице, което управлява пътно превозно средство или води организирана група
пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада
по пътищата. За да бъде законосъобразно ангажирана
административно-наказателната отговорност на жалбоподателя и да му бъдат
наложени предвидените в чл. 174, ал.3 от ЗДвП наказания, следва да бъде установен отказ на водача на МПС да му бъде
извършен тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни
аналози или неизпълнение на предписанието за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози.
Разпоредбата съдържа два алтернативни способа и отказ на който и да е било от
тях, при липсата на отчетен резултат, изпълва състава на едно нарушение.
Независимо обаче чрез кое от предвидените в закона изпълнителни деяния - отказ
от изпробване с техническо средство (тест за употреба на НВ) или неизпълнение
на предписание за медицинско изследване и вземане на биологични проби (кръв и
урина), се осъществява едно и също нарушение - това по чл. 174, ал.3 от ЗДвП - Решение № 984 от 2.06.2017 г. на АдмС -
Бургас по к. а. н. д. № 973/2017 г. Основната цел да се запрети такова
деяние е да липсва възможност водачите на МПС, чрез отказ да избягват контрола
за наличие на алкохол/наркотици или упойващи вещества. Законодателят е
преценил, че не следва да се стимулира такъв отказ и за това той е наказуем
много по-строго, отколкото нарушението по чл. 174, ал.1 от ЗДвП.
Съгласно приетото в Решение № 799 от 5.05.2015 г. на АдмС - Бургас по к. н. а. х. д. №
587/2015 г. – в разпоредбата на чл. 174, ал.3 ЗДвП са посочени две различни
алтернативни възможности, които контролиращият орган следва да предостави на
проверявания водач на МПС с цел да бъде установено дали управлява
превозното средство с или без концентрация на алкохол /наркотични вещества в
кръвта. Ако водачът откаже само медицинското изследване, но се съгласи да му
бъде извършена проверка с техническо средство, тогава той не би осъществил
състава на чл. 174, ал.3 ЗДвП, защото след проверката ще се установи дали има наркотични
вещества в организма му и ако се установи наличие на такива, то същият би носил
наказателна отговорност за извършено престъпление по чл. 343б, ал.3 НК, а ако
не се установи наличие на наркотични вещества или техни аналози - деянието не
би било съставомерно, независимо от факта, че лицето отказва и да изпълни
предписание за медицинско изследване. Същите изводи следват и при обратната
хипотеза - когато проверяваният водач откаже да му бъде извършена проверка с
техническо средство, но се съгласи да изпълни предписанието за медицинско
изследване. По тази причина изброяването на методите, с които се установява от
контролните органи наличието на алкохол или упойващи вещества в кръвта не
представлява две различни хипотези на административни нарушения, а се касае за
едно единствено нарушение, изразяващо се в това, че водачът на МПС е отказал да
му бъде извършена проверка за наличие на алкохол/наркотици в кръвта, независимо
по кой метод.
В конкретния случай няма спор, че жалбоподателят е имал качеството „водач”, както и че е отказал да му бъде извършено проба за употреба на наркотични вещества с техническо средство. Това се установява, както от показанията на разпитаните свидетели, така и от заявеното от самия жалбоподател. Това обаче, с оглед всичко казано по-горе, не означава, че поведението му автоматично представлява административно нарушение, а само, че съгласно разпоредбата на чл. 3а, т.1, от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. - употребата на наркотично или друго упойващо вещество следва да се установи с химико-токсикологично лабораторно изследване. Едва и при направен отказ за взимане на кръв/урина за изследване може да се приеме, че лицето е осъществило състава на чл. 174, ал.3 ЗДвП. Видно от показанията на актосъставителя - жалбоподателят е заявил, че желае да даде кръвна проба и да му бъде извършено изследване. В тази връзка св. Д. е издал в 15.50 часа на 06.01.2019г. талон за медицинско изследване, в който е определил срок от 45 минути за явяване в МБАЛ-Бургас и даване на проба. В нито един от процесуалните документи (талон, АУАН, и т.н.) жалбоподателят не е посочил, че отказва да даде кръвна проба. Между другото - съгласно чл. 15, ал.7 Наредбата – при връчен талон за медицинско изследване евентуален последващ отказ следва да се удостовери не от кого да е и къде да е, а от медицинския специалист по чл. 12, ал. 1 в амбулаторния журнал на лечебното заведение и в протокола по чл. 14, ал. 2, като се удостоверява с подписа на изследваното лице. Тъкмо напротив – очевидно е желанието на жалбоподателя да се възползва от законовогарантираната му възможност да се установи дали е употребил наркотични вещества с химико-токсикологично лабораторно изследване. В конкретния случай обаче С. е бил задържан по реда на ЗМВР още от 15.00 часа и от този час правото му на свободно предвижване в пространството е било ограничено. Същият е бил освободен едва в 17.50 часа – т.е. близо 1 час и 20 минути след изтичане на крайния срок за явяване в болнично заведение и точно 120 минути след издаване на талона. Логично по време на задържането си - същият не е имал възможност сам и по своя воля да се придвижи до сградата на МБАЛ-Бургас, което е налагало органите на МВР, които са решили да ограничат правото му на свободно предвижване, да му обезпечат възможността да даде кръвна проба, като го конвоират до болничното заведение. Видно от приложените документи обаче – те не са сторили това и не са отвели задържания в МБАЛ-Бургас, където същият да даде кръвна проба или да откаже да стори това (в който случай, както стана вече дума - съгласно чл. 15, ал.7 от Наредбата - отказът следва да се отрази от лекаря в амбулаторния журнал на лечебното заведение и в протокола за медицинско изследване, което се удостоверява с подпис на изследвания и/или на свидетел).
Тук е мястото да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 6, ал.6, т.2 от Наредбата на водача се връчва талон за медицинско изследване, в който се посочва срок за явяване – до 45 минути, когато нарушението е извършено на територията на населеното място, в което се намира мястото за установяване с доказателствен анализатор или за извършване на медицинско изследване и за вземането на кръв и урина за химическо или химико-токсикологично лабораторно изследване, и до 120 минути – в останалите случаи. Според ал.7 крайният срок за явяване на лицето се определя от контролния орган в зависимост от отдалечеността на мястото за извършване на установяване с доказателствен анализатор или на медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо или химико-токсикологично лабораторно изследване и възможността за ползване на обществен или друг превоз за отиване до него. Същевременно разпоредбата на чл. 15, ал.6 от Наредбата предвижда, че при неявяване на лицето за изследване в указания в талона за изследване срок се приемат показанията на техническото средство или теста, с което е установена концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Казано по друг начин – неявяването на лицето в лечебното заведение и то в точно определения от длъжностното лице срок се приравнява на отказ за даване на проба – т.е. законът предвижда настъпването на неблагоприятни последици за лицето не само ако въобще не се яви в медицинското заведение, а дори ако се яви, но след определеното време.
В конкретния случай по мнение на настоящия състав следва да се приеме, че въпреки желанието на С. да даде кръвна проба, същият не е могъл да стори това в предоставения му срок, доколкото е бил задържан и не е бил отведен до болничното заведение. Настоящият състав счита, че единствената причина за недаване на проба в срок е поведението на длъжностните лица, които едновременно са определили срок от 45 минути за явяване в болницата, едновременно с това през целия този срок са ограничили правото на жалбоподателя да даде проба, като са го задържали по реда на ЗМВР. Това по мнение на настоящия състав сочи на съществено нарушени, което води до извод, че няма как да се приеме, че жалбоподателят е отказал да му бъде извършена проверка, респективно – да се ангажира отговорността му по чл. 174, ал.3 ЗДвП. Прави впечатление от разпитите на полицейските служители, че същите си прехвърлят взаимно отговорността за това, кой е следвало да транспортира задържания до МБАЛ. Св. У. завява, че това е работа на колегите му от Сектор „Пътна полиция“, а въпросният служител от Сектор „ПП” - св. Д. счита, че това влиза в задълженията на тези, които са задържали лицето. Тези противоречия логично са довели до там, че въпреки изразеното желание за даване на кръвна проба и въпреки връчения и приет талон за медицинско изследване, водачът нито е бил отведен в МАБЛ-Бургас, нито е бил освободен, за да може да се придвижи сам до там, поради което и правото му да поиска химико-токсикологично лабораторно изследване е било ограничено не по негова вина – т.е. не може да се приеме, че същият виновно е извършил нарушение по чл. 174, ал.3 ЗДвП.
Настоящият състав счита, че към конкретните факти не може да намери приложение разпоредбата на чл. 15, ал.5, изр. 2 от Наредбата, съгласно която - при невъзможност на лицето да предостави проба урина и/или при обективна невъзможност за вземане на кръв за изследване в посочения срок медицинският специалист по чл. 12, ал. 1 отразява причините за забавянето и часа на вземането. Въпросната хипотеза обхваща случаите когато е налице обективна невъзможност, извън волята на контролните органи или проверявания – примерно медицинското лице е било заето и не е могло да вземе пробата, въпреки явяването на водача навреме; автомобилът, с който е транспортиран задържания се е повредил и т.н. – все обстоятелства, които се случват независимо от волята на контролните органи и задържания. В конкретния случай, единствената причина за нетранспортиране на задържания е липсата на съгласуваност между отделните служители в рамките на ОДМВР-Бургас, което по мнение на настоящия състав – в никой случай не следва да се приема за обективна причина. Да се приеме противното би обезсмислило цялата стриктна процедура разписана в Наредбата.
Поради това съдът счита, че поведението на жалбоподателя не изпълва съдържанието на вмененото му нарушение и следва да се отмени.
Така мотивиран, на основание чл.63,
ал.1, предл.3 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
19-0769-000195/12.03.2019г., издадено от Началник група към Сектор „ПП” на
ОДМВР-Бургас, с което за нарушение на чл. 174, ал.3 ЗДвП и на основание същата
разпоредба на С.Н.С. с ЕГН: ********** е наложено наказания „Глоба” в размер на
2000 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по
делото адреси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. Баев
Вярно с оригинала: М.Р.