Номер 26304.11.2020 г.Град София
В ИМЕТО НА НАРОДА
Апелативен съд - София5-ти наказателен
На 07.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Веселин Пенгезов
Членове:Десислав Любомиров
Атанаска Китипова
Прокурор:Апелативна прокуратура - София
Стойчо Тодоров Ненков (АП-София)
като разгледа докладваното от Десислав Любомиров Наказателно дело за
възобновяване № 20201000600730 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 424, ал.1 вр. с чл. 422, ал.1, т.5 от
НПК.
Постъпило е искане от осъдения Д. Д. Д. , чрез упълномощен
защитник адв. П. К. от АК Стара Загора, за възобновяване на наказателното
производство по НОХД № 16564/2016 г. по описа на СРС, НО, 112-ти състав,
постановената по което присъда от 17.11.2017 г. е изменена с решение от
11.11.2019 г., постановено по ВНОХД № 1066/2018 г. по описа на СГС.
С присъда осъдения Д. Д. Д. е признат за виновен в това, че на
09.12.2015 г. в гр. София, бул. „Брюксел“ №1, на летище София, Терминал 2,
салон за пътници „Заминаване“, не е изпълнил задължението си съгласно
разпоредбите на Валутния закон, а именно чл.11а, ал. 1 вр. ал. 5 и чл. 14г,
както и разпоредбите на Наредба №Н-1/01.02.2012 г. на Министъра на
финансите за пренасянето през границата на страната на парични средства,
благородни метали, скъпоценни камъни и изделия с и от тях и водене на
митнически регистри по чл. 10а от Валутния закон, като не е изпълнил
задължението си да декларира пред митническите органи писмено във
валутна митническа декларация парични средства, пренасяни през границата
1
на страната - при излизане от Република България в посока Република
Израел-външна граница на ЕС, като стойността на предмета на
престъплението е в особено големи размери- 20000 щатски долара и 10300
евро с обща левова равностойност към датата на деянието 55897.45 лв.
/петдесет и пет хиляди осемстотин деветдесет и седем лева и четирдесет и пет
стотинки/ - престъпление по чл. 251, ал. 1 от НК, поради което и на основание
чл. 251, ал. 1 вр. чл. 54 от НК и му е наложено наказание „глоба“ в размер на
111794.90 лв. /сто и единадесет хиляди седемстотин деветдесет и четири лева
и деветдесет стотинки/. На основание чл. 251, ал. 2 от НК съдът е постановил
отнемане в полза на държавата на предмета на престъплението 20000 щатски
долара и 10300 евро, равняващи се на 55897.45 лв. /петдесет и пет хиляди
осемстотин деветдесет и седем лева и четирдесет и пет стотинки/.. С Решение
№924/11.11.2019 г. постановено по ВНОХД №1066/2018 г. по описа на
Софийски градски съд присъдата е изменена в частта за размера на
наказанието, като същото е намалено от 111794.90 лв. /сто и единадесет
хиляди седемстотин деветдесет и четири лева и деветдесет стотинки/ на
11179.49 лв. /единадесет хиляди сто седемдесет и девет лева и четирдесет и
девет стотинки/. И отменена в частта, с която предметът на престъплението
— паричната сума от 20000 щатски долара и 10300 евро, равняващи се на
55897.45 български лева - е отнет в полза на държавата. В останалата й част
присъдата е потвърдена.
В искането се твърди, че присъдата и решението на въззивната
инстанция са неправилни, тъй като са постановени при съществени
нарушения на процесуалните правила, нарушения на материалния закон и
наложеното наказание е явно несправедливо по смисъла на чл. 348, ал.5, т.1
от НПК. Нарушението на материалния закон се изразявало в не извършени от
въззивния съд съпоставка и анализ на събраните доказателства като по този
начин била изведена грешна фактическа обстановка. Били нарушени
принципите по чл.13,14 и 105 от НПК от страна на въззивната инстанция
която не оценила всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и не
била анализирала цялата докателствена съвкупност. Въззивния съд
неправилно приложил материалния закон и признал подсъдимия за виновен в
извършването на престъпление по чл. 251, ал. 1 от НК при неяснота на
фактите, подкрепящи обвинението.
2
Въззивната инстанция била допуснала съществени процесуални
нарушения при постановяване на решението си, изразяващи се в непълна,
едностранчива и необективна оценка и анализ на доказателствената
съвкупност, въз основа на което била достигнала и до грешни правни изводи.
Съдът бил игнорирал голяма част от съдържащите се в гласните
доказателствени средства данни, без да мотивира изводи в тази посока. Освен
това не бил съпоставил отделните показания помежду им. Като сторил това
съдът допуснал нарушение на чл. 13, чл. 14 и чл. 107 от НПК. С неясни
мотиви в решението си второстепенният съд бил приел, че изводите на
първата инстанция относно авторството на деянието и относно неговата
субективна страна са правилни без да даде убедителни отговори на
въведените с въззивната жалба съображения и допълнителните писмени
изложения към нея. Неправилно въззивният съд възприел изводите на първата
инстанция, неправилно ценил паричната сума като годно доказателство и
незаконосъобразно ползвал нейния размер при постановяване на присъдата.
Необсъждането на фактическата липса на предмет на престъплението поради
неприобщаването му по предвидения в закона ред и унищожаването му чрез
прокарване в обръщение представлявало съществено нарушение на
процесуалните правила
Иска се възобновяване на наказателното производство по ВНОХД
№1066/2018 г. по описа на Софийски градски съд, отмяна на Решение
№924/11.11.2019 г. постановено по делото и на Присъда от 17.11.2017 г. по
НОХД№16564/2016 г. по описа на PC София, 112 състав и на основание
чл.425, ал.2 от НПК оправдаване на подсъдимия.
В съдебно заседание искането за възобновяване на
наказателното производство се поддържа. Защитникът поддържа
възраженията за допуснати нарушения на материалния закон и процесуалните
правила. Твърди, че основното процесуално нарушение допуснато от СГС е
свързано с приетото относно субективната страна от състава на
престъплението. Съдът бил ценил избирателно доказателствата, без да ги
съпоставя както с отделните техни части, така и с останалия доказателствен
материал, без да приложи правилата на формалната логика. Въззивният съд
не бил спазил правилата на чл.13, чл.14, чл.107 от НПК, не оценил всички
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и допуснал съществено
3
нарушение на процесуалните правила. Не бил даден отговор и на
възражението за приложение на чл.9, ал.2 от НК Изразява становище, че
искането за възобновяване на наказателното производство следва да бъде
уважено, като се отменят присъдата и въззивното решение и се постанови
оправдаване на осъдения. Алтернативно се иска отмяна на въззивното
решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав..
Осъденият не се явява в съдебно заседание и не взема
становище по искането за възобновяване на наказателното производство..
Прокурорът счита искането за неоснователно. Излага твърдения,
че не са допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния
закон. Моли искането за възобновяване да бъде оставено без уважение.
Софийският апелативен съд, след като обсъди искането на
осъдения Д., съображенията развити устно в съдебно заседание, и извърши
проверка в рамките на изтъкнатите основания по чл.422, ал.1, т.5 от НПК за
възобновяване на делото, намира следното:
Искането на осъдения за отмяна по реда на възобновяването на
влезли в сила съдебни актове е процесуално допустимо, тъй като е
депозирано от лице имащо право на това, актовете, чиято отмяна се иска по
реда на възобновяването не са проверени по касационен ред, а искането е
постъпило във САС в законоустановения с разпоредбата на чл. 423, ал. 1 от
НПК срок.
Разгледано по същество искането е НЕОСНОВАТЕЛНО.
С присъда присъда от 17.11.2017 г постановена по
НОХД№16564/2016 г. по описа на PC София, осъдения Д. Д. Д. е признат за
виновен в това, че на 09.12.2015 г. в гр. София, бул. „Брюксел“ №1, на летище
София, Терминал 2, салон за пътници „Заминаване“, не е изпълнил
задължението си съгласно разпоредбите на Валутния закон, а именно чл.11а,
ал. 1 вр. ал. 5 и чл. 14г, както и разпоредбите на Наредба №Н-1/01.02.2012 г.
на Министъра на финансите за пренасянето през границата на страната на
парични средства, благородни метали, скъпоценни камъни и изделия с и от
тях и водене на митнически регистри по чл. 10а от Валутния закон, като не е
изпълнил задължението си да декларира пред митническите органи писмено
4
във валутна митническа декларация парични средства, пренасяни през
границата на страната - при излизане от Република България в посока
Република Израел-външна граница на ЕС, като стойността на предмета на
престъплението е в особено големи размери- 20000 щатски долара и 10300
евро с обща левова равностойност към датата на деянието 55897.45 лв.
/петдесет и пет хиляди осемстотин деветдесет и седем лева и четирдесет
и пет стотинки/ - престъпление по чл. 251, ал. 1 от НК, поради което и на
основание чл. 251, ал. 1 вр. чл. 54 от НК и му е наложено наказание „глоба“ в
размер на 111794.90 лв. /сто и единадесет хиляди седемстотин деветдесет
и четири лева и деветдесет стотинки/. На основание чл. 251, ал. 2 от НК
съдът е постановил отнемане в полза на държавата на предмета на
престъплението 20000 щатски долара и 10300 евро, равняващи се на 55897.45
лв. /петдесет и пет хиляди осемстотин деветдесет и седем лева и
четирдесет и пет стотинки/.. С Решение №924/11.11.2019 г. постановено по
ВНОХД №1066/2018 г. по описа на Софийски градски съд присъдата е
изменена в частта за размера на наказанието, като същото е намалено от
111794.90 лв. /сто и единадесет хиляди седемстотин деветдесет и четири
лева и деветдесет стотинки/ на 11179.49 лв. /единадесет хиляди сто
седемдесет и девет лева и четирдесет и девет стотинки/. И отменена в
частта, с която предметът на престъплението — паричната сума от 20000
щатски долара и 10300 евро, равняващи се на 55897.45 български лева - е
отнет в полза на държавата. В останалата й част присъдата е потвърдена.
Изложеното в искането за възобновяване на наказателното производство
оплакване за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила е
неоснователно. Необосновано е твърдението, че въззивният съд не е спазил
правилата на чл.13, чл.14, чл.107 от НПК. Неоснователно защитника
възразява, че е налице допуснато съществено нарушение на материалния
закон, доколкото и двете съдебни инстанции приели, че сумите от 20000
щатски долара и 10300 евро са се намирали в багажа и дрехите на Дамян Д.
при преминаването му през граничния контрол. Възраженията на защитника
по същество представляват такива срещу обосноваността на присъдата и са
недопустими в настоящото производство. И двете съдебни инстанции са
индивидуализирали предмета на престъплението по категоричен начин, като
твърденията на осъдения Д. за друг размер на сумите правилно са били
5
ценени единствено като форма на защита. Начинът на установяване
наличието на инкриминираните суми е законосъобразен, а използвания от
въззивната инстанция израз „установено било“, не оставя никакво съмнение
относно самото установяване. Не е допуснато процесуално нарушение от
въззивната инстанция при споделяне изводите на първоинстанционния съд
относно показанията на свидетеля Н. Д. - брат на подсъдимия, които не са
кредитирани с доверие. При извършения от инстанциите по същество анализ
на доказателствата са спазени правилата на формалната логика, като изводите
на съдилищата почиват на надлежно събрани доказателства, и не се
обуславят от лични съждения на съда, както неоснователно твърди
защитника. Въззивният съд е изложил съображения, защо не кредитира с
доверие обясненията на осъдения и показанията на неговия брат.
Вътрешното му убеждение се основава на обективно, всестранно и пълно
изследване на всички обстоятелства по делото, като възраженията на
защитника за обратното са напълно неоснователни. Съдът е извършил
съпоставка и анализ на събраните доказателства въз основа на който анализ е
извел законосъобразни изводи за релевантните факти. В процеса на
формиране на вътрешното убеждение са били спазени принципите залегнали
в чл.13,чл.14 и чл.107 от НПК. Доказателствата са оценени поотделно и в
тяхната съвкупност, в резултат на което са били изяснени релевантните факти
и е приложен правилно материалния закон.
Неоснователно е оплакването, че въззивният съд е допуснал съществено
процесуално нарушение като не е изяснил предмета на престъплението. Няма
никакво основание да се твърди, че „съществувала възможност“ сред иззетите
парични знаци да е имало и неистински такива. „Влагането на иззетите
банкноти в оборота“ всъщност е извършено съгласно чл.110 ал.5 от НПК и не
е довело до опорочаване на наказателното производство от гледна точка на
невъзможността евентуално да бъде оспорен техния размер, както и да бъде
направена проверка за тяхната истинност с предвидените способи и средства
в НПК. Паричните суми са внесени в банкова институция, което изключва
възможността всички, или част от банкнотите да са били неистински.
Размерът им е установен по законосъобразен начин, с оглед на което
необосновано защитникът твърди, че присъдата се основава на неустановени
факти и на предположения. Законосъобразно въззивният съд е възприел
6
изводите на първата инстанция относно размера на паричната сума и
законосъобразно е ползвал този размер при постановяване на присъдата, като
не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, включително и
при изясняване на субективната страна на престъплението.
Изложеното дава основание да се приеме, че присъдата и въззивното
решение не са постановени при допуснати нарушения на процесуалните
правила, които да са довели и до нарушение на материалния закон.
Въззивният съд е подложил на внимателна преценка и пълно изследване
всички относими към предмета на обвинение доказателства, в която си
дейност не е допуснал съществени нарушения които да са са довели до
ограничаване на процесуалните права на осъдения Д. и до неправилно
приложение на закона. Въззивният съд не е формирал фактическите си
изводи въз основа на доказателства които не са събрани по реда на
процесуалния закон и не е допуснал съществено нарушение на процесуалните
правила по чл.13. и чл.14 и чл.107 от НПК, както неоснователно се твърди в
искането за възобновяване на наказателното производство, включително и
при обосноваване на изводите си относно субективната страна от състава на
престъплението. С оглед на това настоящия съдебен състав приема, че
искането е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
Мотивиран така и на основание чл.424, ал.1 от НПК Софийският
апелативен съд, пети състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Д. Д. Д. , с ЕГН
**********, за възобновяване на наказателното производство по ВНОХД
№1066/2018 г. по описа на Софийски градски съд и отмяна на решение
№924/11.11.2019 г. постановено по делото, с което е изменена присъда от
17.11.2017г. постановена по НОХД № 16564/2016 г. по описа на Софийски
районен съд.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
7
Членове:
1._______________________
2._______________________
8