РЕШЕНИЕ
гр.София,19.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение,ІV-"А"въззивен състав, в открито заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди и двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА
мл.с.МАРИЯ
МАЛОСЕЛСКА
при секретаря Цв.Добрева, като разгледа докладваното от съдия Ташева гр.дело 597 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С
решение №20238742 от 29.10.2020 г. по гр.д. №15922/20 г., СРС, ГО, 153 с-в ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, че Т.А.С., ЕГН ********** дължи на „Т.С.” ЕАД, ЕИК******** сумите както следва:
на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ
- сумата 6 404,45 лв., представляваща цена за доставена топлинна енергия за
имот - апартамент 36 в гр. София, ж. к. „********бл. ********, абонатен №
115890, за периода от 01.11.2016 г. до 30.04.2019 г. и сумата 57,48 лв. за
дялово разпределение за периода от 01.11.2016 г. до 30.04.2019 г. ведно със
законна лихва от 19.12.2019 г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за цената за доставена топлинна
енергия до пълния предявен размер и период, както и исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземане в размер на 596,99 лв.,
представляващо лихва за забавено плащане на цената за топлоенергия за периода
от 15.09.2017 г. до 09.12.2019 г. и 10,60 лв. - лихва за забавеното плащане на
таксата за дялово разпределение за периода от 31.12.2016 г. до 09.12.2019 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр.
д. № 74 250/2019 г. на СРС, 153 състав.
ОСЪЖДА Т.А.С., ЕГН **********
да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК******** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
173,79 лв. - разноски в заповедното производството, както и сумата 352 лв. -
разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, ЕИК********
да заплати на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК на Т.А.С., ЕГН **********
сумата 54,48 лв. адвокатско възнаграждение в исковото производство, съразмерно
на отхвърлената срещу ответника част от исковете.
Срещу
постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ответника Т.А.С. ,с която
се твърди,че решението е неправилно, в
нарушение на материалния закон.По делото
не били представени доказателства,че ОУ на ищеца са публикувани ;че има
действащ договор с търговец за
извършване на услугата дялово разпределение; от заключението на СТЕ се
установявало,че в исковата сума са включени както суми за отопление,така и за
БГВ,а претенцията,според петитума,касае само суми за
ТЕ ;заключението се базира само на документи изходящи от ищеца-съобщения от
фактури,които са частни свидетелстващи документи,обективиращи
изгодни за издателя си факти.;по делото нямало допусната ССЕ;сумата 6404.45
лв.главница е неправилно установена,неотчетени погасените по давност задължения
;,не била установена датата на публикуване на сумите в сайта на дружеството.
Иска се от
настоящата инстанция да отмени решението в
обжалваната част и да отхвърли исковете изцяло.
По въззивната жалба не е постъпил отговор.
Постъпила е въззивна жалба от ищеца „Т.С.“ЕАД срещу решението в отхвърлителната
част като се твърди,че е неправилно,постановено в нарушение на мватериалния закон.Доказали са изпадането в забава,не е
било необходимо публикуването на сайта на дружеството на Общата фактура,удостоверено
чрез констативен протокол ,покана на клиента не е необходима.Моли да се отмени
решението и да се признае за установено дължимост на
цялата искова претенция.
Не е постъпил отговор по жалбата
на ищеца.
Съдът, след
като обсъди по реда на
чл.236, ал.2 от ГПК събраните
по делото доказателства и становища на страните, приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивните жалби са подадени в срока по
чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и са процесуално допустими, следва да бъдат разгледани по същество
.
На основание чл.272 ГПК съдът препраща
към фактическите и правни изводи на СРС и те стават част от настоящите
мотиви.За пълнота:
Предявен е иск с правно основание чл.79 ЗЗД,вр.155 ЗЕ,вр.415
ал.1 ГПК .
Ищецът „Т.С." ЕАД твърди,
че е доставил на ответника топлинна енергия
по силата на общи условия,
приети на основание Закона за енергетиката, че ответникът е ползвал
енергията, като за процесния период
не е заплатил
дължимата цена.
По жалбата на ответника:
Ответникът
е потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на параграф 1, т.42
от ДР на Закона за енергетиката .
Между страните е възникнало и съществувало облигационно отношение по договор за
продажба на топлинна енергия, сключен при Общи
условия, съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ. Общите условия за 2016 г.са
публикувани във вестник Монитор,в сила от 12.07.2016 г. и са приложени към
делото.Неоснователно е възражението,че липсват доказателства за публикуването
им.
Неоснователно се твърди,че липсва
действащ договор с фирмата топлинен счетоводител.Приложеният по делото от 2002
г. е със срок на действие 1 година.В т.24 от същия е уговорено,че продължването на срока на договора настъпва,ако не бъде
прекратен с едномесечно писмено предизвестие.Няма данни за прекратяване на
договора.
Въззивният съд намира,
че при съвкупна
преценка по реда на чл.
202 ГПК на писмените доказателства по делото, както и на заключението на съдебно-техническата , се налага извод, че
същата правилно е била кредитирана от първоинстанционния
съд. В тази връзка, експертизата е била допусната в съответствие с изискванията на чл. 195, ал. 1 ГПК, поради необходимост от специални знания
в съответните области на науката. От
събраните по делото писмени доказателства и при кредитиране заключението на вещото лице
, съдът приема за установено, че при спазване
на чл. 125 ЗЕ, чл. 139 ЗЕ и чл. 141 ЗЕ в жилището на ответника е доставяна
топлинна енергия при дялово разпределение
на същата в сградата етажна собственост и отчитане обема на ползваната
ТЕ като не е осигуряван достъп
до монтираните ИРРО.
По делото са представени
известия към издавани фактури . Правно обосновано СРС е кредитирал и заключението на приетата по
делото техническа експертиза във връзка с чл. 182 ГПК и е приел за доказани
количествата доставена на ответника топлинна
енергия. В този смисъл приема, че решението е постановено при правилно приложение на материалния закон и изследване на счетоводните
записвания при дружеството доставчик, а не се базира
единствено на известията за фактура,
издавани от ищеца до абонатите
на топлофикационното предприятие. При установения в ЗЕ (чл. 38) принцип на контрол на
счетоводните баланси на ищеца като
търговско дружество, не може да
се приеме, че воденото от
него счетоводство не е редовно. При
обстоятелствата по делото съдът дава
вяра на вписванията
в счетоводните книги на ищеца – тъй
като верността на удостоверяванията в тях не е опровергана
(чл. 182 от ГПК). При работата си
вещото лице е направило документална проверка в счетоводството на „Т.С.” ЕАД, което е достатъчно съдът да възприеме изводите
по експертизата, още повече, че
същите не се опровергават и от никакви други
обстоятелства и доказателства
по делото.
Главницата в размер на 6 404.45
лв.е правилно определена. Погасените по давност задължения са за периода
01.05.2016 г.-30.10.16 г.Заявлението за издаване на заповед за изпъленние е подадено на 19.12.19 г.Давността при срочните
задължения тече от деня на падежа,в случая 45 дни след изтичане на периода за
който се отнасят.За този период погасени по давност са задължения в размер на
282.76 лв,които се приспадат от общото задължение 6687.21 лв.или главницата е
в размер на 6 404.45 лв.
Жалбата като неоснователна следва да се остави без уважение.
По жалбата на ищеца:
В периода 01.11.2016 г.-30.04.2019 г. в отношенията между страните са
действали Общите условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-01/27.06.2016 г. на
КЕВР, в сила от 12.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия от 2016
г. клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата за потребено количество топлинна енергия за отчетния период, в
45-дневен срок след изтичане на периода,
за който се отнася, а съгласно чл. 33, ал. 4 от същите условия продавачът начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл.
32, ал. 2 и ал. 3, ако те не са заплатени в посочения 45-дневен срок. В случая
общата фактура за отчетния период се издава на 31.07.за целия предходен
период,т.е.е издадена след предвидения 45-дневен срок за плащане на
задълженията след изтичането на периода, за който се отнасят . Задължението е
регламентирано като срочно,но срокът който кани изтича преди изравнителното
вземане по общата фактура да е възникнало,както по основание,така и по
размер.Така акцесорната претенция се явява
неоснователна.
По отношение претенцията за цена за услугата дялово
разпределение липсва срок за плащане.Предвид разпоредбата на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД ищецът следва да покани ответника да плати задълженията си, за да изпадне
последният в забава, а подобна покана в процеса не е представена.Искът е
останал неоснователен.
Въззивната жалба като неоснователна следва да се
остави без уважение
Не се
установиха твърдяните пороци на първоинстанционното
решение, поради което то следва да бъде
потвърдено.
Предвид
отхвърлените жалби на двете страни разноски не им се дължат.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №20238742
от 29.10.2020 г. по гр.д. №15922/20 г., СРС, ГО, 153 с-в
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕД АТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.