Р Е Ш Е Н И Е
№ 63 25.02.2021г. град Кюстендил
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Кюстендилският
административен съд
на
двадесет и втори февруари две хиляди двадесет и
първа година
в открито съдебно заседание в
следния състав:
Административен съдия: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
с участието на секретаря Антоанета Масларска
като
разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова
административно дело № 578 по описа
на съда за 2019г.
и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.118, ал.1 и 3 от КСО.
К.Г.Я.,
ЕГН ********** *** обжалва решение №2153-09-35/05.11.2019г. на директора на ТП
на НОИ-гр.Кюстендил, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата му против
разпореждане №**********/04.09.2019г. на длъжностното лице по пенсионно
осигуряване при ТП на НОИ-гр.Кюстендил, с което на основание чл.69б, ал.2 от КСО е отказано отпускането на лична пенсия за ОСВ. Релевира основанието за оспорване
по чл.146, т.4 от АПК. Нарушението на закона поради неправилното му прилагане
свързва неправилно категоризиране на труда през периодите 15.05.1979г. –
01.10.1980г., 10.04.1995г. – 30.09.2003г. и 17.03.2014г. – 17.07.2019г. В
последното уточнение по делото, обективирано в жалба вх.№1192/02.03.2020г. /вж.
л.54/ счита, че трудът е от първа и втора категория по ПКТП /отм./ и НКТП. Моли
за отмяна на решението.
В
с.з. жалбоподателят не се явява и не се представлява.
Представителят
на ответния директор на ТП на НОИ - гр.Кюстендил оспорва жалбата като
неоснователна.
Кюстендилският
административен съд, след запознаване с жалбата, становищата на страните и
събраните доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установена следната фактическата обстановка по спора:
Със
заявление вх.№2113-09-656/18.07.2019г. до директора на ТП на НОИ – Кюстендил
жалбоподателят е поискал отпускане на пенсия за ОСВ. Представил е удостоверения
за осигурителен стаж, трудова книжка и военна книжка.
Видно
от трудова книжка №358 на л.55-58 от делото, през периода 15.05.1979г. –
01.10.1980г. жалбоподателят е работил СМЕК „Бобов дол“ Автобаза на длъжността
„шофьор“. Продължителността на трудовия стаж от 1г, 04м, 15д е оформена с цифри
и думи, с подписи на завеждащ „ЛС“ и началник и печати. Отбелязано е, че трудът
е от II категория по т.7а бр.49/1990г. с подпис и печат на
работодателя.
Съгласно
записванията на л.57 и л.58 от посочената трудова книжка, през периода
10.04.1995г. – 30.09.2003г. жалбоподателят е работил в „Автомагистрали Хемус“
АД, клон Дупница на длъжностите „асфалтополагач“ и „машинист автогрейдер“. Продължителността
на трудовия стаж от 08г, 05м, 10д е оформена с цифри и думи, с подписи на счетоводител
и директор и положен печат. Съгласно Удостоверение обр. УП-3 с изх.№1112/30.09.2003г. на
ръководителя на осигурителя , стажът през периода 10.04.1995г. – 28.01.1998г.
като „асфалтополагач“ и през периода 28.01.1998г. - 31.12.1999г. като „машинист
на автогрейдер“ е от II категория труд по т.26а и т.26-2 от ПКТП.
Видно
от трудова книжка №2 /продължение/ на л.59-61 от делото, през периода
17.03.2014г. – 2018г. жалбоподателят е работил на длъжността „маш. ПСМ“ в
„Главбулгарстой“ АД – София. Продължителността на трудовия стаж е оформена
цифром и словом с подпис на главния счетоводител и печат. Отбелязано е, че
трудът е от II категория по чл.2, т.34 от НКТП. В трудовата книжка има
последващо записване за положен труд при осигурителя на посочената длъжност от
01.01.2019г. без крайна дата и без оформена продължителност на трудовия стаж
при прекратяване на трудовото правоотношение. Съгласно Удостоверение обр. УП-3
с изх.№31/26.08.2019г. на ръководителя на „ГБС Инфраструктурно строителство“ АД
на посочената длъжност жалбоподателят е работил през периода 17.03.2014г. –
31.12.2018г. с продължителност 4г, 09м, 14д, като е записано, че положеният
труд е от III категория.
В
описа за осигурителен стаж от 29.08.2019г. зачитането на положения труд е
следното:
1/трудът
в СМЕК „Бобов дол“ е зачетен от трудовата книжка като положен по т.7а от ПКТП
/отм./ от II категория,
2/трудът
в „Автомагистрали Хемус“ АД е установен от УП-3 №1112/30.09.2003г., като до
31.12.1999. е зачетен от II категория
по т.26 от ПКТП /отм./, а от 01.01.2000г. до 30.09.2003г. е зачетен от III категория и
3/трудът
в „ГБС Инфраструктурно строителств“ АД за периода 17.03.2014г. – 31.12.2018г.
като „машинист ПСМ“ е зачетен от III
категория, съгласно УП-3 №3126.08.2019г., а през периода 01.01.2019г. –
01.07.2019г. на същата длъжност е зачетен също от III
категория съгласно записванията в трудовата книжка.
С
разпореждане №**********/04.09.2019г. на ръководителя на ПО при ТП на НОИ –
Кюстендил на основание чл.69б, ал.2 от КСО е отказано отпускане на лична пенсия
за ОСВ въз основа на данните в описа за осигурителния стаж. Прието е, че лицето
няма необходимият стаж от II категория
труд – 15 години, а има 11г., 09м, 28д. Посочено е, че заявителят е на възраст
60г, 06м, 26д.
Оспореното
решение на директора на ТП на НОИ – Кюстендил е издадено по подадена жалба от Я.
срещу разпореждането от 04.09.2019г. Органът е посочил, че осигурителния стаж
през процесните периоди е зачетен по предложената от осигурителите категория
труд в трудовите книжки и удостоверенията обр. УП-3, като с чл.1 от ПМС
№75/31.03.1998г., обн. ДВ, бр.39/07.04.1998г. е отменен ПКТП, приет с ПМС
№60/28.12.1967г., като в §1 /предишен параграф единствен, изм. ДВ,
бр.123/23.10.1998г./ /обн. ДВ, бр.39/07.04.1998г./ от заключителните разпоредби
на ПМС №75/1998г. е предвидено, чл.1 от същото постановление влиза в сила от
01.01.2000г. С член единствен на ПМС №235/20.10.1998г. /загл. изм. – ДВ,
бр.114/1999г./ е приета НКТП, като с т.3 от ЗР на ПМС №235/1998г. е създаден
§2, според който трудовият стаж при пенсиониране на работниците и служителите,
придобит до 31.12.1999г. включително, се зачита от съответната категория по действащия
до тази дата ПКТП. Органът е посочил, че трудовият стаж на заявителя, считано
от 01.01.2000г. е в обсега на разпоредбите на НКТП и следва да се зачете от III категория. По посочените доводи органът е отхвърлил жалбата
срещу разпореждането на длъжностното лице по пенсионно осигуряване.
Решението
е връчено на адресата на 07.11.2019г., а жалбата по делото е подадена чрез
администрацията на органа на 19.11.2019г.
С
оглед възраженията на жалбоподеля за неправилно категоризиран труд през
спорните периоди, с протоколно определение от 29.06.2020г. съдът е назначил
съдебно-икономическа експертиза със задачи да се изследва наличието на други
писмени документи за положения труд и от
същите да извлече в какво се изразяват условията и характерът на положения труд
на заеманите длъжности и категорията на водения от осигурителите труд по тези
документи. Съдът е задължил жалбоподателя да внесе предварителен депозит за
експертизата с оглед разпоредбата на чл.120 от КСО. Жалбоподателят е редовно
уведомен за задължението, но не е внесъл в срок депозита. С последващи две
съдебни разпореждания жалбоподателят е задължен да внесе депозита, същият
отново е редовно уведомен, като с последното разпореждане му е указано, че при
липса на внесен депозит съдът ще отмени назначената експертиза. Поради
неизпълнение на указанията, в съдебно заседание на 22.02.2021г. съдът е отменил
експертизата и е приключил делото със събраните доказателства.
Горната
фактическа обстановка се установява и доказва от посочените по-горе писмени
доказателствени средства.
С
оглед така установената фактическа обстановка, жалбата е допустима като
подадена от надлежен правен субект с право на обжалване по чл.147, ал.1 от АПК
във вр. с чл.118, ал.3 от КСО, пред компетентния за разглеждането й съд в
преклузивния срок по чл.118, ал.1, изр.1 от КСО. Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:
В
резултат на служебната проверка по чл.168, ал.1 от АПК съдът намира, че
решението на директора на ТП на НОИ - гр.Кюстендил е издадено от оправомощен
орган в пределите на неговата законова компетентност по см. на чл.117, ал.3 от КСО, в изискуемата се форма и при спазване на установените процесуални правила.
Решението
е издадено в съответствие с материалния закон.
Доказването
по делото се подчинява на правилата по чл.40 от НПОС. Съгласно чл.40, ал.1-3 от
НПОС, осигурителният стаж се доказва с посочените документи, между които са
записванията в трудовата книжка, разплащателните ведомости на осигурителя,
други разходооправдателни документи, договори за възлагане на труд и др., респ.
с документ по утвърден образец въз основа на данните от първичните документи за
положен труд.
За
първия спорен период 15.05.1979г. – 01.10.1980г.:
Доказателство
за положен труд от вида на посочените такива в чл.40 от НПСО е трудовата книжка
на жалбоподателя.
Трудовата
книжка е надлежно оформена по правилата на т.8 от Наредбата за трудовите
книжки, одобрена с ПМС №149/20.03.1953г. и т.6, б.“в“ от Инструкция №2492 за
реда и начина за издаване на документи за трудов стаж, издадена от МФ, Комитета
по труда и работната заплата и ЦС на профсъюзите, в сила от 29.12.1967 г.,
обн., ДВ бр.20/12.03.1968г. Визираните норми императивно изискват при оформяне
на стажа след прекратяване на трудовия договор спазване на определени правила,
свързани с наличие на подпис на ръководителя и печат на учреждението, предприятието
или организацията по начин да засегне и двете страници. Трудовата книжка на л.56-57
от делото съдържа нормативно предвидените подписи и печати на отделен ред след
прекратяване на трудовото правоотношение. Отделните записвания в трудовата
книжка са хронологично последователни и без противоречия с подписи и печати на
работодателя. Трудовата книжка има съдържанието по чл.349, ал.1 от КТ поради
което се ползва с материална доказателствена сила относно вписаните в нея
обстоятелства, съгласно правилото на чл.347 от КТ.
Предложението на работодателя в
трудовата книжка за положен труд от II категория по
т.7а от ПКТП /отм./ е възприето от органа и трудът е зачетен като такъв.
Правилото на т.7а от ПКТП /отм./ включва работниците от надземния комплекс към
подземните рудници, мини, минностроителни, тунелни и геологопроучвателни
обекти: рудничен транспорт и др. Записванията в трудовата книжка за положен
труд в Автобазата на СМЕК „Бобов дол“ на длъжността „шофьор“ с дейност „добив
на въглища“ формално отговарят на записа по т.7а от ПКТП /отм./, т.к. може да
се изведе извод, че жалбоподателят е работник от рудничния транспорт, който е
част от надземния комплекс на мината. По делото липсват доказателства за
положен труд от I категория по
т.66а от ПКТП /отм./, т.к. няма данни, от които да може да се изведе извод, че
трудът на жалбоподателя е свързан с технологичния транспорт /автомобилен и
ГТЛ/, обслужващ мината. Липсват основания трудът на жалбоподателя да се
причисли от I категория и по правилата на т.1-6л от ПКТП /отм./.
При разпределение на доказателствената тежест в съответствие с чл.170, ал.1 от АПК и чл.154, ал.1 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК, с определение
№874/19.12.2019г. съдът е указал на жалбоподателя задължението да установи
възраженията в жалбата за неправилно категоризиран труд /вж. л.42/. В изпълнение
на служебното начало по чл.171, ал.2 от АПК съдът е назначил експертизата за
установяване на твърдяните от жалбоподателя обстоятелства, но пасивността на
същия и отказът за внасяне на депозита са препятствали осъществяване на
процесуалните възможности за доказване на твърдяните факти. Доказателствата по
делото еднозначно сочат, че трудът на жалбоподателя пред спорния период е от II категория и правилно е зачетен от органа.
За
втория спорен период 10.04.1995г. – 30.09.2003г.:
Доказателства
за положен труд от вида на посочените такива в чл.40 от НПСО са трудовата
книжка на жалбоподателя и удостоверение обр. УП-3 изх.№1112/30.09.2003г. от
осигурителя.
Трудовата книжка е редовно оформена по правилото на чл.6,
ал.1 от НТКТС с печат на дружеството „Автомагистрали Хемус“ АД, клон Дупница, в
който е вписана цифром и словом продължителността на трудовия стаж, като са
положени подписи на счетоводителя и директора с печата на дружеството.
Записванията в книжката са последователни със съответните подписи и печати за
всяко изменение на трудовото правоотношение. Видът на трудовата книжка я прави
официален писмен документ по см. на чл.347 от КТ. Видно от книжката, жалбоподателят
е работил като асфалтополагач и машинист на автогрейдер в посоченото дружество
в дейност „строителство“.
Удостоверението обр. УП-3 е оформено като официален писмен
документ с подписи и печати на длъжностните лица. Съдържа идентични данни с посочените
такива в трудовата книжка. Предложението на осигурителя е за зачитане на труда,
положен до 31.12.1999г. от II категория
по т.26а и т.26-2 от ПКТП /отм./. Записването отговаря на нормата по т.26 от
ПКТП /отм./ в частта „машинисти на всички видове строителни и пътни машини“.
Нормативното правило определя труда от II
категория. Липсват данни по делото за наличие на обстоятелства по полагане на
труда, които да го определят от I категория
по записите в ПКТП /отм./. Неправилно жалбоподателят претендира зачитане на
труда от II категория и през периода от 01.01.2000г. до 30.09.2003г.
Нормите на ПКТП /отм./ са неприложими през този период поради отмяната на ПКТП
на основание чл.1 от ПМС №75/31.03.1998г. /обн. ДВ, бр. 39/07.04.1998г./, която
отмяна е в сила от 01.01.2000г. предвид Параграф единствен, т.2 от ЗР на ПМС
№235/20.10.1998г. /обн. ДВ, бр.123/23.10.1998г./. Правилото на §9 от ПЗР на КСО
зачита за осигурителен стаж само трудовият стаж, положен до 31.12.1999г. по
действащите дотогава разпоредби. Следователно, трудовият стаж след 01.01.2000г.
се зачита от съответната категория по действащата НКТП. Поради липсата на
възможност за причисляване на труда на жалбоподателя по записите в чл.1 и чл.2
от НКТП, по общото правило на чл.3 от НКТП трудът след 01.01.2000г. следва да
се зачете от III категория. Различната нормативна уредба, действала през
отделните периоди налага извод за причисляване на труда от различни категории,
както правилно е процедирал органа.
За
третия спорен период 17.03.2014г. – 17.07.2019г.:
Доказателство
за положен труд от вида на посочените такива в чл.40 от НПСО е удостоверение
обр. УП-3 изх.№31/26.08.2019г. от осигурителя.
Удостоверението
е във вид на официален писмен документ с необорена в рамките на съдебното
производство материална доказателствена сила. Следователно, същото удостоверява
положен от жалбоподателя труд през периода като машинист ПСМ в ГБС
„Инфраструктурно строителство“ АД. Предложението на осигурителя е за зачитане
на труда от III категория. Предложението е законосъобразно поради действие
на правилото по чл.3 от НКТП. Стажът е положен при действие на НКТП, а не на
ПКТП /отм./ по мотивите, изложени по-горе.
Записванията
в трудовата книжка на л.61 от делото не изпълняват изискванията на чл.6, ал.1
от НТКТС, т.к. липсва подпис на директор при записа за общата продължителност
на трудовия стаж и липсват записвания за работодателя и длъжността след
05.03.2016г., а трудът след 01.01.2019г. не е оформен с дата на прекратяване на
трудовото правоотношение и продължителност на стажа цифром, словом, с подписи и
печат на предприятието. В този вид, книжката не е годно писмено доказателство
да удостовери вписаните в нея фактически данни. Извън това, предложението на
осигурителя за зачитане на труда от II категория
по чл.2, т.34 от НКТП не намира опора в записванията за длъжността и мястото на
полагане на труда. Записванията в книжката са свързани с длъжност машинист ПСМ
към МиА, докато записа по чл.2, т.34 от НКТП предполага трудова заетост като работник
по изграждане и поддръжка на инженерни съоръжения с височина над 50м. По делото
липсва фактически данни за подобни характер и начин на полагане на труда. Това
предложение на работодателя противоречи и на предложението в удостоверението обр.
УП-3. При конкуренция на права, предимство имат обективираните такива в
надлежните писмени доказателствени средства, каквото е удостоверението на л.24
от делото. За периода след 01.01.2019г. зачитането на стажа по трудовата книжка
е в полза на жалбоподателя, въпреки нередовното оформяне на книжката, поради
което съдът не може да промени формирания от извода орган.
При
правилно прилагане на относимите материалноправни норми, органът е достигнал до
законосъобразен извод за отсъствие на правото на пенсия по чл.69б, ал.2, т.2 от КСО. Съгласно изчисленията в описа на осигурителния стаж, извършени при
правилно определяне на категорията труд за спорните периоди, жалбоподателят
няма изискуемите са 15 години труд при условията на II
категория труд.
На основание чл.172, ал.2, пр.последно от АПК съдът ще
отхвърли оспорването.
Мотивиран от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
оспорването в жалбата на К.Г.Я. /с посочени лични данни/ срещу решение №2153-09-35/05.11.2019г.
на директора на ТП на НОИ-гр.Кюстендил, с което е отхвърлена като неоснователна
жалбата на Я. против разпореждане №**********/04.09.2019г. на длъжностното лице
по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ-гр.Кюстендил, с което на основание чл.69б,
ал.2 от КСО е отказано отпускането на лична пенсия за ОСВ.
Решението подлежи на касационно
обжалване от страните пред ВАС в 14-дневен срок получаване на съобщенията за
изготвянето му.
Решението да се съобщи на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: